Решение № 609 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 101/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ и във вр. с КТ /Кодекса на труда/. Образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/ - гр. София, представлявана от Изп. Директор С.М., чрез пълномощник – •• Ц.И., срещу Решение № 9/09.01.2026г., постановено по АНД № 1057/2025г. по описа на Районен съд /РС/ - Враца, с което е потвърдено Наказателно Постановление /НП/ № 06-2500191/15.10.2025г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /Д“ИТ“/ – гр. Враца, с което на агенцията – касатор, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здраво-словни и безопасни условия на труд на работните места във вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС /Закона за държавния служител/ и на основание чл. 399 и чл.416 ал.5 от КТ вр. чл. 55 от ЗЗБУТ /Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ и вр. чл. 413 ал. 2 от КТ. С касационната жалба се твърди, че оспорения акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи в тези насока и се прави искане за отмяна на решението. В с.з. не се явява представител. Ответникът по касация - Д-ра на Д“ИТ“-Враца, чрез пълномощник – •• М.К. пред съда в с.з. и в писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на решението. Иска се оставяне в сила на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, дава заключение за оставяне на решението в сила, като законосъобразно, обосновано и правилно. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 9/09.01.2026г., постановено по АНД № 1057/2025г на РС-Враца е потвърдено НП № 06-2500191/15.10.2025г. на Директора на Д“ИТ“-Враца, с което на осн. чл. 399 и чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.55 от ЗЗБУТ и вр. чл. 413 ал.2 от КТ на ИА“АА“-София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляди и петстотин лева/ - за извършено нарушение на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места във вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС – затова, че при извършена проверка на 09.09.2025г. в обект: Областен отдел на „АА“- ••• на ул. ••• № •• , ет.* , на ИА“АА“-гр.София и след направен оглед на работните места са установени необезопасени токово-водещи части под напрежение, както следва: В електрическото табло във входящия коридор на ет.2 – оголени кабели, ел.шалтер без предпазен капак, открити ел. пред-пазители /бушони/ с липсващи патрони със стопяем проводник; Отворена разклонителна ел.кутия със стърчащи кабели над ел. табло във входящия коридор на ет.2; Стърчащи кабели от осветителното тяло в стая архив контролна дейност; Отворена разклонителна кутия в коридор-чето пред стаи № 3, 4 и 5; Отворена разклонителна ел.кутия със стърчащи кабели над осветителното тяло в тоалетната. По този начин работодателя/органът по назначаване ИА“АА“ - гр.София не е изпълнил задължението си за осигуряване на безопасност на работещите от риск от поражение от директен или индиректен контакт с електрически ток. Нарушението е извършено на 09.09.2025г., когато е установено в ••• . В НП № 06-2500191/15.10.2025г. са изложени и подробни съображения, че няма основания за приложението на разпоредбата на чл. 415в. ал. 1 от КТ, т.е. същото не може да бъде квалифицирано, като маловажно. Изложени са доводи за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. В решението на РС-Враца въз основа на установената по делото фактическа обстановка е прието от въззивния съд, че е извършено визираното в НП нарушение. Изложени са доводи, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Двата акта - АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото и правната квалификация, която е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на адм. нарушение. Актовете са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Прието е, че е извършено посоченото нарушение по чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места във вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС. В тези насоки са изложени обосновани мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното НП е правилно и законосъобразно, както и относно наложения размер на имуществената санкция, и същото е потвърдено. С решението са присъдени разноски на Д“ИТ“ - Враца сумата от 150 лв. /76.69 евро/ за юрисконсултско възнаграждение. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение по чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места във вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС. Изведените в тази насока изводи на въззивният съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да преповтаря същите в решението и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях. Съгласно чл.197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – „Работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток“. Съгласно чл. 38а ал.1 от ЗДС /Закон за държавния служител/ – „Държав-ният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и нормативните актове за неговото прилагане“, а съгласно ал. 2 – „Здравословните и безопасни условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването“. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здраво-словни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е издадена на основание на чл. 7, ал. 2 от ЗЗБУТ и чл.276 КТ. Съгласно чл. 55 от ЗЗБУТ – „Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.413, 414,415,415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове“. Възраженията на касатора ИА“АА“- гр.София в касационната жалба са неоснователни и недоказани, и не се споделят от настоящата инстанция. Оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възраженията в касационната жалба са били изложени и пред РС-Враца и същия ги е обсъдил, като както се посочи по-горе, изведените в тази насока изводи на въззивният съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да преповтаря същите. Възприемат се доводите на ответникът по касация Д-ра на Д“ИТ“-Враца за неоснователност на жалбата и съответно правилност и законосъобразност на решението. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие. Отговорността на ЮЛ е обективна. Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност на юридическо лице, която възможност е предвидена в чл.83 от ЗАНН, както правилно е посочил и РС-Враца в мотивите си. С оглед на изложеното решението на РС-Враца е правилно и законо-съобразно и следва да остане в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледана е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. При този изход на спора на ЮЛ /юридическото лице/, към което е ответника, а именно - Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца, следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение – сумата от 80 евро /осемдесет евро/ - за явяване пред съда, участие в съдебното про-изводство и изготвяне на писмена защита от процесуалния представител. В случая и съгласно разпоредбите на чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПрП и във вр. с чл. 27“е“ от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт е в размер от 130 до 190 лв., съответно в евро - от 66.47 евро до 97.14 евро. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Адм. съд - Враца, касационен състав