Решение № 138 от 24.9.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 280/2026 г.

Производството по в.гр.д. № 280/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. Ц. П., подадена чрез адв. Р., против решение № 225/02.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1853/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу Л. И. Н. за заплащане сумите: 11411 щатски долара изключителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в О. б. б. ••••••••••••••••••••••с титуляр Л. И. П., на основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 2285 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 18275 щатски долара значителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в б. Д. сметки ••••••••••••••••••••••и ••••••••••••••••••••••с титуляр Л. И. П., на основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 3659 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; и П. Ц. П. е осъден да заплати на Л. И. Н. сумата 2870,90 евро, разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му с уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд: - излязъл извън предмета на доказване на основният факт - принос на съпруга-ищец по набиране на парите по двата влога на името на ответницата, въпреки приетото за безспорно, че парите по влоговете били само от неговите работни заплати; - не обсъдил събраните по делото доказателства (справки за работни заплати, удостоверение за плавателен стаж, съдебно изискани банкови документи и извлечения от банкови сметки, експертиза за произход и движение на парите; доказателствата от бракоразводното дело), приел за разглеждане недопустимо възражение за принос на ответницата и събрал недопустими доказателства в тази връзки, поради което достигнал до погрешен извод, че ответницата имала принос за запазване на сумите по влоговете, не по-малък от приноса на ищеца за натрупване на сумите по тях, формиран на предположение за равенството на приносите; - извършил мнимо сравнение на приносите, тъй като не определил количествена парична стойност на принос за грижи в домакинството и отглеждането на детето по възражението на ответницата за по-голям дял, какъвто иск не бил предявен; - не определил на ищеца част от паричната стойност на вземанията по влоговете на името на ответницата, според неговия принос за набиране на парите и допуснал нарушение на общия принцип, че никой не може да се обогатява за чужда сметка; Л. И. Н., чрез адв. А., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и присъждане на разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали разноски. С оглед предоставената му от съда възможност П. П., чрез адв. Р., е депозирал в писмен вид съображенията си по съществото на спора. Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред окръжния съд е било образувано по предявените от П. Ц. П. срещу Л. И. Н. искове за заплащане сумите: 11 411 щатски долара изключителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в О. б. б. ••••••••••••••••••••••с титуляр Л. И. П., на основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 2285 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 18 275 щатски долара значителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в б. Д. сметки ••••••••••••••••••••••и ••••••••••••••••••••••с титуляр Л. И. П., на основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 3659 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. С поправената след указания на съда искова молба (в т.ч. уточняваща молба от 17.12.2024 г. на л. 107) ищецът е твърдял, че: с ответницата са бивши съпрузи, бракът между които, сключен на ••.••.•••• г., е прекратен с развод с влязло на 15.09.2023 г. решение № 2918 от 12.08.2022 г. по бр.д.№ 14082/2022 г. на Варненския районен съд; фактическата раздяла между страните е настъпила на 07.10.2022 г.; към датата на фактическата раздяла по посочените банкови влогове на ответницата са били налични претендираните суми; процесните суми са преводи от негови лични сметки със спестени суми от работни заплати и от директни преводи на негови работни заплати от работата му като капитан на кораб, като преводите са направени в периода от месец октомври 2017 г.; тези средства са на значителна стойност; по процесните две сметки по влога на ответницата в б. Д. АД са постъпили негови средства от заплати в общ размер от 93 708 щ.д., а в сметката в Банка ОББ АД – такива в общ размер от 11 567 щ.д.; част от парите по тези сметки ответницата му върнала при раздялата; процесните налични остатъци от набраните средства ответницата отказала да му предаде при раздялата. Настоявал е, че има значителен принос в цялостното набиране на тези влогове на ответницата, тъй като е допринесъл за тях с работните си заплати. Претендирал е дял от тези средства в посочените размери, ведно със законните лихви от исковата молба, както и суми за обезщетения за забава от датата на фактическата раздяла до исковата молба. Предвид тези, включително уточнени с молбата от 17.12.2024 г., твърдения се налага извода за правна квалификация на исковете по чл. 30 от СК и чл. 86 ЗЗД. Правната квалификация на иска е определена от съда на база уточнените твърдения, след отстраняване на недостатъците на исковата молба и противоречията в нея, за което са дадени указания. След приетото от съда уточнение, поправената искова молба налага посочения предмет на делото, като последващи молби на ищеца с нови неотносими към уточнените вече твърдения или повдигане на първоначално поддържани (преди отстраняване на нередовностите на исковата молба) противоречиви твърдения, не води до промяна в предмета на делото, нито налага нова правна квалификация на разглежданите искове. Затова и изложените в съдебното заседание пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ищеца оплаквания за неправилна правна квалификация на исковете, са несъстоятелни. Ответницата е оспорила исковете по съображения за липсата на „значителен принос“ като елемент от фактическия състав на чл. 30 СК, като е настоявала, че преценката следва да се извърши с оглед съвкупността от цялото имущество, придобито по време на брака, с оглед характера и предназначението на придобитото имущество, размера на вземанията и основанието, от което те са възникнали, с оглед приноса посредством труд, грижи за семейството и децата. Настоявала е, че част от всички средства, включително преведени по други сметки на ответницата, които ищецът е предоставил (твърдяни от него като преводи от заплати по време на брака по различни сметки на ищцата в общ размер на 320 000 щ.долара) са били вложени в закупените от семейството апартамент в гр.Варна и автомобил „Рено Талисман“, друга част била изразходена за нужди на семейството и за лични нужди на ищеца през времето, когато не бил на рейс, а друга част от средствата му върнала при раздялата. Сочила е, че самата тя имала лични спестявания и получени средства от майка си, които давала за издръжка на семейството, за да не тегли от влоговете. Настоявала е, че независимо че претендираните средства са от заплати на ищеца, тя също има принос за тях, включително за запазването им с усилията си за създаване и поддържане на домашен уют, за развитието на кариерата на ищеца с проява на разбиране и уважение, с работа в домакинството и непрекъсната грижа за семейството и изцяло с отглеждането на детето, както при дългите отсъствия на ищеца от дома, така и по време на периодите му на почивка между плаванията. Освен това продала личен имот на ищеца като се погрижила и без посредник, спестявайки комисионни, закупила през 2021 г. апартамента в гр.Варна, ул. „••••• ••••••••••“ №•• за семейството. Била водеща и при извършване на ремонтите, при газификацията на жилището и участвала в събранията на етажната собственост. Оспорила е и исковете за мораторни лихви, поради липса на забава и е направила възражение за погасяване на исковете по давност. Исковете са по чл. 30 СК, който гласи, че при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. Преклузивният срок за предявяване на иска, съгл. чл.31 СК, е до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност. В случая, искът по чл. 30 СК е предявен на 15.09.2024 г. (исковата молба е подадена чрез ЕПЕП съгл. документ на л. 108 от делото и видно от служебна справка с електронното дело), след прекратяване на брака, в преклузивния едногодишен срок, считано от влизане в сила на бракоразводното решение 15.09.2023 г. и е допустим. За успешното му провеждане се изисква изпълнението на следните предпоставки: 1) Да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2) По време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професия или занаят или вземания, върху които не е предвидено възникване на общност (включително и вещите и вземанията включени в търговското предприятие на едноличния търговец). 3) Придобитите имущества или вземания, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4) Претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Съпругът, претендиращ стойностен дял от лично имущество на другия съпруг с твърдението, че има принос под някоя от посочените в закона форми, следва да докаже този факт. Установено е по делото с представените решения от бракоразводното дело и не се спори между страните, че същите са бивши съпрузи, бракът между които, сключен на ••.••.•••• г., е прекратен с развод с влязло на 15.09.2023 г. решение № 2918/12.08.2023 г. по бр.д. № 14082/2022 г. по описа на Варненския районен съд, като фактическата раздяла на страните е настъпила на 07.10.2022 г. Т.е. първата предпоставка е налице. По време на брака, ответницата Л. Н. е придобила вземания по процесните влогове – в б. Д. АД сметки ••••••••••••••••••••••и •••••••••••••••••••••• и в Банка ОББ АД - сметка ••••••••••••••••••••••. Влоговете са на името на ответницата и вземанията по тях са нейна лична собственост. Това е така, тъй като по сега действащия СК (обн.ДВ бр.47/23.06.09г., в сила от 01.09.09 г.) паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл.30 от СК. Претендираните суми по личните влогове на ответницата са били налични към 07.10.2022 г. - датата на фактическата раздяла (в съответствие с разясненията в т. 2 от ТР №2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ВКС, ОСГК и трайно поддържано в съдебната практика съгл. решение №4 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1162/2021 г., II г.о., че личните вещи и вземания следва да са били налични към деня на предявяване на иска (в хипотезата на чл.30, ал.1, изр.2 СК при предявяване на иска преди прекратяване на брака), съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла), а именно: по влога в б. Д. АД сметка •••••••••••••••••••••• – сумата от 18 227 щ.д. и сметка •••••••••••••••••••••• – сумата от 48 щ.д., както и по влога в Банка ОББ АД - •••••••••••••••••••••• – сумата от 11 411 щ.д., прието за безспорно между страните обстоятелство с определение в съдебно заседание от 26.09.2025 г., а и установено от събраните по делото писмени доказателства (извлечения от банковите сметки, преводни нареждания, справки за открити сметки и детайлни извлечения, предоставени от банките), както и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице И. Ан. (л. 612). По предпоставката съпругът, който не е титуляр на влога да е допринесъл за набиране на сумите по него: Установено е по делото с писмените доказателства (сключени трудови договори и справки за заплати) и страните не спорят, че ищецът работи като капитан на кораб, осъществява продължителни плавания за периоди от по 4, 5 месеца и получава трудовото си възнаграждение в щатски долари, превеждани от работодателя му по банкови сметки. Установено също така е със заключението на вещото лице Анастасова, което е пълно, ясно и обосновано, не е оспорено от страните и съдът напълно кредитира, че сумите по процесните влогове на ответницата са с произход от преводи от лични сметки на ищеца, в които са превеждани заплатите му и от директни преводи на работни заплати на ищеца. Така, според експерта, произходът на средствата по влога в Банка ОББ АД - сметка •••••••••••••••••••••• е от два превода (таблица 1 от заключението), съответно на 09.10.2017 г. в размер на 5 596 щ.д. превод от лична сметка на П. П. и с произход от заплата и от превод на 27.10.2017 г. в размер на 5 987 щ.д. директен превод на заплата за работата му на посочен кораб, общо 11 583 щ.д. (с налични към датата на фактическата раздяла 11 411 щ.д.). Сумите по влога в б. Д. АД сметка •••••••••••••••••••••• са набрани от постъпили на 06.10.2017 г. – 55 400 щ.д. от сметка на П. П. в същата банка и от директни преводи в периода от 01.10.2019 г. до 11.02.2020 г. на пет работни заплати (посочени суми в таблица 2 на експертизата), всичко в общ размер постъпления от 93 708,41 щ.д. (с наличност към датата на фактическата раздяла от 18 227 щ.д.). Част от тази сума в размер на 66 700 щ.д. (от общ размер от 93 708,41 щ.д.), според заключението на вещото лице, ответницата е превела в периода от 01.07.2021 г. до 19.01.2022 г. по друга своя лична сметка (•••••••••••••••••••••• и таблица 4 от заключението), а в периода от 07.06.2021 г. до 21.04.2022 г. напълно трансферирала (преводи за 66 680 щ.д. – таблица 3 от заключението) в процесната сметка •••••••••••••••••••••• (с наличност към датата на фактическата раздяла от 48 щ.д.). Т.е. посочените от ищеца наличности по влоговете на ответницата в двете банки са изцяло с произход от лични средства на ищеца. Горното води до извода, че ищецът има принос в набирането на сумите по влоговете на ищцата конкретно със средствата си и е доказана тази предпоставка от фактическия състав на чл. 30 от СК. По предпоставката придобитите имущества или вземания, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност: В случая на преценка подлежи конкретното вземане – наличните към раздялата средства по влоговете в двете банки - от 18 275 щатски долара по влога в б. Д. сметки ••••••••••••••••••••••и •••••••••••••••••••••• и по влога в Банка ОББ АД – сметка •••••••••••••••••••••• – сумата от 11 411 щ.д., като съпоставката за значителност следва да се извърши с размера на минималната работна заплата и икономическия стандарт в страната към 2022 г. (така решение №4 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1162/2021 г., II г.о.). В този смисъл неоснователно е поддържаното от ответницата, че сравнението следва да се направи с твърдяната като преведена от ищеца по всички сметки на ответницата сума от 320 000 щ.д., спрямо която процесните такива съставлявали незначителен процент и поради това - липсвала значителност. При данните, че минималната работна заплата за страната за 2022 г. е в размер на сумата от 710 лв. (равняващи се на 426,36 щ.д.) при извършване на съпоставката с вземанията по влоговете от 11 411 щ.д. и 18 275 щ.д. се налага извода, че последните са на значителна стойност. Т.е. доказана е и тази предпоставка от фактическия състав на чл.30 СК. По размера на приноса на ищеца и възражението на ответницата за принос в набирането и запазването на средствата по влоговете чрез личен труд, работа в домакинството, грижа за детето: В правната доктрина е преобладаващо разбирането, че размерът на частта от личното имущество, на което има право другия съпруг, е обусловено от степента на неговия принос като той се определя съобразно съотношението на приносите на двамата съпрузи в придобиването през време на брака (в случая до фактическата раздяла). Щом приносът по чл. 30 СК може да бъде основан на твърдения за принос чрез труд, грижа за децата или с работа в домакинството, то и възражението на ответницата може да се основе на същите. В тази връзка съдът съобрази следното: По време на брака, вкл. в периода на набиране на сумите по влоговете от 2017 г. и до раздялата през м.октомври 2022 г., ищецът е работил като капитан на кораб и е отсъствал в дълги периоди от време от по 4 -5 месеца от дома. От брака си страните имат едно дете, родено на ••.••.•••• г. Установено с непротиворечивите, взаимноподкрепящи и допълващи се показания на свидетелите Т. Ст. – майка на ответницата (преценени в съответствие с чл. 172 ГПК) и Д. Пр. – близка на семейството е, че през процесния период ответницата не е работила, но изцяло се е грижила за домакинството и за детето, включително и в периодите, в които ищецът не е бил на рейс. Л. нямала домашна помощница, вършела всичко сама, а помощ за детето получавала само от майка си. Детето било добре гледано и обгрижено. Л. го водела на плуване, на карате, в училищна възраст ежедневно го карала до училище и го вемала от там. Върху нея изцяло паднала и грижата по организиране продажбата на старото жилище – лична собственост на ищеца и закупуването на ново жилище през 2021 г., както и организирането на ремонта на последното, почистването му, газифицирането му. Тя участвала в събранията на етажната собственост и изпълнявала сама и всички други битови задължения на едно семейство в значителните периоди на отсъствие на ищеца от дома. Предвид това, съдът намира, че ответницата има равен принос с ищеца в набирането на конкретните суми по влога й. Затова и съгл. чл. 162 ГПК, приносът на ищеца в придобиване на вземанията на ответницата по личните й влогове в двете банки е ½ от сумите, т.е. в размер на 5 705,50 щ.д. по влога в Банка ОББ АД и 9 137,50 щ.д. по влога в б. Д. АД. До тези размери исковете по чл. 30 СК са основателни и следва да бъдат уважени, а за горницата до претендираните размери – отхвърлени. Сумите се дължат, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Исковете не са погасени по давност с изтичане на петгодишния давностен срок, тъй като погасителната давност е започнала да тече на 15.09.2023 г. (считано от прекратяване на брака, предвид разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.“в“ ЗЗД) и към датата на предявяване на иска 15.09.2024 г. не е изтекла. Предвид липсата на покана за плащането допреди завеждане на иска, ответницата не е поставена в забава, поради което и исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Заради отчасти различния резултат, решението на окръжния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумите от 5 705,50 щ.д. по влога в Банка ОББ АД и 9 137,50 щ.д. по влога в б. Д. АД и исковете за тях – уважени с осъждане на ответницата да ги плати, ведно с лихвите от исковата молба 15.09.2024 г., а в останалата отхвърлителна част решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, страните си дължат разноски, съразмерно с резултата. За производството пред първата инстанция ответницата дължи на ищеца сумата от 2 551,10 евро (4 989,52 лв.) – съразмерна на уважената част от иска, част от сторените от ищеца разноски от пълен размер от 11 994,06 лв. (посочени по пера в списъка по чл.80 ГПК и при съобразяване от съда на дължима държавна такса от 2 127,06 лв. и при изключване на сумата от 239,40 лв., тъй като същата не представлява съдебно -деловодни разноски, а е за заплатена услуга за частен превод на документи). Разноските за производството по обезпечаване на иска, както и тези за налагане на обезпечението, се присъждат с оглед изхода от настоящото производство, поради което са несъстоятелни възраженията на ответницата, че такива не се дължат. Разноските за вещо лице по назначената от съда експертиза също са съдебно -деловодни и следва да се включат, независимо от позицията на ответницата, че заключението е било ненужно заради признаване на твърдяния от ищеца факт. Адвокатските възнаграждения за обезпечителното производство, за налагане на обезпечението и това за водене на делото в производството пред окръжния съд (последното е от 5 000 лв. и даже е в по-нисък размер от претендираното от насрещната страна такова 5 610 лв.) не са прекомерни, предвид свършения пълен обем на работата, фактическата и правна сложност на същата за съответния етап на производството (и за съответното производство по обезпечаване на иска и налагане на обезпечението), предмета на исковете (чл. 30 СК и чл.86 ЗЗД), цената на исковете от 35 630 щатски долара (равно на 62 888,02 лв. и на 32 154,13 евро) и съответства на ползвания като ориентир размер по Наредба №1/09.01.2004г. (който не е обвързващ съда - така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС) като се явяват напълно разумни и обосновани, поради което и възраженията на ответницата са неоснователни. За производството пред първата инстанция ищецът също дължи разноски на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които се равняват на сумата от 1 676,60 евро (от всички разноски общо 5615 лв. - равни на 2 870,90 евро), като до този размер решението следва да бъде потвърдено, а осъждането за горницата до 2870,90 евро – отменено. За въззивното производство, страните също си дължат съразмерни разноски според резултата. Сторените от ищеца – въззивник във въззивното производство съдебно-деловодни разноски са за държавна такса от 546,62 евро и адвокатско възнаграждение от 3 000 евро (общо 3 546,62 евро), от които ответницата следва да му заплати сумата от 1 475,39 евро. Сторените от ответницата разноски за въззивното производство са за адвокатско възнаграждение от 3 460 евро, от които ищецът следва да й заплати сумата от 2 020,64 евро. Възнаграждението е договорено и платено в брой, видно от удостоверяването в представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2026 г., като то не е и прекомерно с оглед пълния обем на свършената от адвоката работа, цената на исковете, предмета на делото, ползвания ориентир по Наредба №1/09.01.2004г. и е в разумен размер, като този извод се налага при съчетаното прилагане на принципите за достъпност до адвокатска защита (като гаранция за достъпа до правосъдие), за възмездност на тази защита и за пропорционалност, поради което и възраженията на насрещната страна срещу същото са неоснователни. По изложените съображения, Варненският апелативен съд