РЕШЕНИЕ

№ 33

гр. Силистра, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова Членове: Теодора В., Василева Добринка, С. Стоева при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20253400500073 по описа за 2025 година Предявена е въззивна жалба от М. Й. Б., ЕГН••••••••••, чрез адв. И. Р от СсАК, против решение с peг. № 34/21.01.2025 г., постановено по гр. дело № 20243420101790 на Силистренския районен съд, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от нея искове чрез адв. Р против „В.К“ ООД, ЕИК •••••••••••••, със седалище и адрес на управление: град Силистра, ул. „Баба Тонка“ 19, представлявано от управителя В.й М. М, с правно основание чл. 344, ал.1 т.1-3 КТ:

• за отмяна на предизвестие № 7 от 02.09.2024 г., както и заповед №46 /25.09.2024 г. с която се прекратява трудовото правоотношение с ответното дружество, като неправилни и незаконосъобразни и признаване уволнението за незаконно;

• за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, периода от уволнение до възстановяване да се зачита за трудов стаж и да е налице отбелязване в трудовата книжка като последица;

• за осъждане ответното дружество заплати сумата от 8545, 80 лева, представляващо брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни и е ОСЪДЕНА да запрати на „В К“ ООД, ЕИК ••••••••••••, сумата от 950лв., разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. В жалбата са коментирани доводи за неправилност при извършеното съкращение в щата, незаконосъобразно заобикаляне на задължението за извършване на подбор, както и неправилно наложена от районния съд преклузия за коментиране на събраните в хода на процеса доказателства, а не за събиране на нови такива.

Жалбоподателката счита, че решението е постановено в противоречие на събраните по делото писмени доказателства и при явно нарушение на материалния закон, с оглед на което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявената от нея искова молба изцяло, със законните последици. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. Р, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата и по предявената пред РС искова молба - „В. К“ ООД, ЕИК •••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: град Силистра, ул. „Баба Тонка“ 19, представлявано от управителя В.й М. М, чрез адв. В. В. о т СсАК, е депозирал писмени отговори, с които оспорва жалбата, счита, че следва да бъде отхвърлена, а решението на СсРС– потвърдено, като оспорва изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение. В с.з пред въззивната инстанция се явява адв. В., който поддържа заявеното в отговора становище.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.310 и сл. във вр. с чл. 317 ГПК, поради което е допустима.

Пред първоинстанционния съд настоящата въззивница М. Б. е предявила против ответното дружество „В.К“ ООД, ЕИК ••••••••••, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във вр. с чл. 225 от КТ като претендира съдът - да постанови решение, с което да отмени предизвестие № 7 от 02.09.2024 г., както и заповед №46 /25.09.2024 г. с която се прекратява трудовото правоотношение с ответното дружество, като неправилни и незаконосъобразни и признае уволнението за незаконно;

• да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, периода от уволнение до възстановяване да се зачита за трудов стаж и да е налице отбелязване в трудовата книжка като последица;

• да осъди ответното дружество заплати сумата от 8545, 80 лева, представляващо брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

Съгласно представения по делото трудов договор №27 от 27.06.2022 г., се установява, че по силата на трудово правоотношение, ищцата е заемала в дружеството длъжността „работник поддръжка водомерно стопанство“ на безсрочен трудов договор. Впоследствие, със заповед № 32 А от 01.06.2023 г. на бившият управител са и били вменени задължения по утвърдената и връчена длъжността характеристика, свързани с приемане, регистриране и разглеждане на сигнали по Закона за зашита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

От представеното пред РС допълнително споразумение под № 377 от 30.08.2024 г., е било увеличено основното й трудово възнаграждение, без промяна в останалите параметри на договора, включително и без промяна на длъжността. Със заповед № 65/30.08.2024г. на управителя на дружеството и във връзка с реорганизация на работния процес и затруднено финансово състояние, щатното разписание било изменено и утвърдено ново такова, съгласно което считано от 01.09.2024г. е закрито Звено водомерно стопанство и са съкратени две щатни бройки „работник поддръжка ВС“ с код по НКПД 93120008, като е открита една щатна бройка Ръководител „счетоводен отдел с код по НКПД 12116007. Към този момент само ищцата е заемала посочената съкратена щатна бройка „работник поддръжка ВС“.

В съответствие с новото щатно разписание, предвид съкращаването на длъжността, която е заемала, на 02.09.2024г. на въззивницата било връчено предизвестие, съгласно което, поради съкращение в щата, след изтичане на 30 дневен срок, считано от дата на връчване, а именно 02.09 2024 г. трудовият и договор ще бъде прекратен. По отношение на вменените и задължения по „Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения”, със заповед № 66А от 03.09.2024г. на основание чл.14 от ЗЗЛПСПОИН те били възложени на С Д С, заемащ длъжността „Юрисконсулт“. Със заповед № 46 / 25.09.2024 г., като считано от 03.10.2024 г. са прекратени трудовите и правоотношения с ответника.

Според твърденията в исковата молба, към момента на предприетото съкращение в щата, на същата длъжност като нея е имало друго лице – И В, поради което счита, че незаконосъобрано, без да се извършва подбор, същата е назначена на друга длъжност. След получаване на отговора по чл. 131 ГПК пред РС от дружеството, става ясно от изложеното в него и представени в тази насока доказателства, че със заявление №1157/28.08.2024 г. служителката И Г В е поискала да бъде назначена като „оператор ВДК“, което се случва със заповед №376/30.08.2024 г. и подписано допълнително споразумение. По този начин –към момента на връчване на предизвестието на 02.09.2024 г. на въззивницата, само тя е заемала тази длъжност.

Узнавайки за тези обстоятелства в хода на производството пред РС, процесуалният представител на въззивницата настоява, че функциите на съкратеното звено са разпределени между други работещи в дружеството на други длъжности, тъй като естеството на тези функции е пряко свързано с основния предмет на дейност на дружеството и няма как да бъдат премахнати. Както пред РС, така и пред тази инстанция, адв. В., който представлява дружеството, твърди, че функции, които са били изпълнявани от „водно стопанство“ като структура, като звено, не съществуват и към настоящия момент, а останалите и задължения са разпределени между други работници. Представил е в с.з. пред РС две длъжности характеристики, като от определението на РС за приемането им, става ясно, че са за длъжност „оператор въвеждане на данни“и за ръководител на особено производствотехническа дейност“, първата от които е длъжността, на която е преназначена И В по нейна молба, заемала същата длъжност като въззивницата до преназначаването и два дни преди нейното съкращаване.

Въпреки това записване, че тази длъжностна характеристика е приета по делото, такава не фигурира в кориците му. Имайки предвид разместената доказателствена тежест по трудови спорове и задължението на ответника да доказва законността на уволнение, въззивната инстанция счита, че следваше да се направи паралел между двете длъжности Работник поддръжка Водомерно стопанство и длъжност „оператор въвеждане на данни“, доколкото за работодателя е съществувало задължение да извърши подбор, поради твърдение за сходство в основните трудови функции на двете длъжности, каквито твърдения се навеждат. Поради това, че втората характеристика не фигурира по делото, въпреки, че е приета като доказателство по делото, съдът счита, че няма как да се извърши това сравнение, а от друга страна, не може да се приеме, че ответникът не е проявил активност да докаже твърдението си, че двете длъжности са несъвместими и подбор между тях не може да има, тъй като такава характеристика е била представена пред РС. Освен това, предвид посоченото в чл.313 ГПК, възпроизведено в доклада по чл. 146 на РС, задължение на страните в двуседмичен срок да вземат отношение по доклада и по представянето на нови доказателства, като са предупредени за последствията от това, то за въззивницата е настъпила преклузия да представя нови доказателства.

От описанието на двете длъжности в с.з. от адв. В. става ясно, че същите не се припокриват като функции, тъй като "работник поддръжка водомерно стопанство" най- общо е имал задача да следи изправността на водомерите, в случай на повреда да ги размонтира и изпраща за поправка, а след това отново да ги монтира, а длъжността "оператор въвеждане на данни" е т.нар. инкасатор.

Преценката за идентичността на длъжностите с оглед наличието на задължение за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики на отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованието по щата. Работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължение за подбор възниква когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Такива доказателства по делото не се събрани, а доводите в тази насока са косвени и некатегорични от страна на въззивницата.

В случая няма значение, че към настоящия момент и лицето И В е съкратено от дружеството, защото се преценяват фактите към уволнението на въззивницата, както е без значение и обстоятелство, че у въззивницата основателно са възникнали съмнения в законосъобразността на уволнението, доколкото от доказателствата по делото е видно, че доста тенденциозно са създадени необходимите предпоставки при съкращаването на две щатни бройки „работник поддръжка ВС“ да не е необходимо извършване на подбор. Тук РС е направил удачна препратка към чл.8 КТ, която настоящата инстанция споделя. По настоящото дело, въззивницата едва с отговора по чл. 131 ГПК е разбрала за стореното преместване на Иванка Василева на друга длъжност непосредствено преди съкращението. Въпреки това, в двуседмичния срок, който е даден с определението по чл.146 от съда, тези твърдения и доказателствени искания в тази връзка, не са направени. Следва да се различава оборването на презумпцията по чл. 8 КТ, която е в тежест на твърдящия злоупотреба и вменената доказателствена тежест на работодателя да доказва законността на уволнението, тъй като не всяко незаконно уволнение е резултат от недобросъвестност.

Незаконосъобразно е и оставането на въззивницата на работа в срока за уволнение, тъй като такава бройка не съществува вече. По начало, уволнението поради съкращение в щата се извършва с предизвестие. Неспазването на предизвестието обаче не е основание за незаконност на уволнението, а само задължава работодателя да плати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие. В случая, ако беше освободена веднага без предизвестие, отново щеше да получи една заплата, както е получила и в настоящия случай, затова, че е изпълнявала трудовите си задължения без да има такава длъжност. Това нарушение не рефлектира върху законността на уволнението.

Предвид гореизложеното, ОС счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно РС е приел, че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е неоснователен и го е отхвърлил по тези съображения, както и обусловените от него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа.

Въззиваемото дружество претендира разноски, като представя докоговор за правна помощ и списък с разноски по чл. 80 ГПК. И в двата документа е посочено, че възнаграждението в размер на 1077 лв. е платено по банков път. В с.з. пред СсОС процесуалният представител възразява, като твърди, че липсват доказателства за плащане по банков път. Съдът счита, че договорът за правна помощ, имайки качеството на официален документ, който не е оспорен откъм достоверност от въззивницата, удостоверява извършеното плащане по банков път, поради което следва да му бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция в размер на 1077 лв.

С оглед на гореизложеното ОС