Решение № 1305 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 233/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на Т. Н. Д. от [населено място] против ревизионен акт (РА) № Р-16002424001676-091-001 от 25.11.2024 г., издаден от В. И. И. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и Ш. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП офис Пловдив, потвърден с решение № 41 от 11.02.2025 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] при ЦУ на НАП, относно установени данъчни и осигурителни задължения за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 8946,00 лв. и лихви в размер на 5571,12лв.; Вноски за ДОО за 2018г. – 1177,75 лв. главница и лихви 740,25 лв.; Вноски за ЗО за 2018г. – 636,62 лв. главница и лихви 400,14 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. – 397,89 лв. главница и лихви 250,08 лв.; или общо задължения 18119,85 лв., от които главница в общ размер на 11158,26 лв. и прилежащи лихви в общ размер на 6961,59 лв. към датата на издаване на РА. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорват се изводите на приходната администрация относно наличието на неотчетени приходи/доходи на жалбоподателката като основание за извършване на ревизия по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Отрича се да е извършвана търговска дейност като ЕТ през процесния период от време и че като физическо лице жалбоподателката е действала в качеството на търговец. Твърди, че действията по продажба на собствени недвижими имоти, придобити по време на брака й, не са извършвани по занятие и не е реализирана печалба от тези сделки, която да подлежи на облагане. Настоява осъществените сделки по същността си да представляват управление на имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като покупките и продажбите са за обезпечаване на собствени на семейството нужди, а не с цел печалба. Отделно от това възразява срещу определената от ревизиращите органи данъчна основа за облагане, респективно – осигурителен доход. Твърди тя да е определена неправилно, тъй като не са взети предвид всички разходи, които са направени във връзка с придобиването, стопанисването и продажбата на недвижимите имоти през ревизирания период. Изложени са и съображения за издаване на РА в отклонение от регламентираните в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК принципи на обективност, служебно начало и добросъвестност – фактите не са установени в пълнота, съответно не са преценени безпристрастно всички обстоятелства от значение за направените изводи за наличие на публични задължения, включително не са взети предвид представените в хода на ревизията писмени доказателства и обяснения. С изложени в жалбата и писмена защита подробни доводи е направено искане оспореният РА да бъде отменен като незаконосъобразен. В условията на евентуалност в ход по същество се иска изменение на РА, съобразно заключенията на назначените в хода на производството съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, които са взели предвид разходи свързани с процесните имоти, които задължително е следвало да бъдат извършени от жалбоподателката, както и да бъде съобразен факта, че жалбоподателката в процесния период е била назначена на трудов договор и осигурена по трудово правоотношение в „Д.“ ЕООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски по списък. Ответникът по жалбата – директор на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Акцентира върху установени в хода на проверка разпоредителни сделки в предходни периоди като физическо лице и съвместно със съпруга й И. Д. – през 2014 г. закупени 3 недвижими имота и продадени 30 имота (по 15 нотариални акта); през 2015 г. закупен 1 недвижим имот и продадени 2; през 2016 г. закупени 3 недвижими имота и продадени 4 (по 3 нотариални акта); през 2017 г. закупени 13 недвижими имота и продадени 3 (по 2 нотариални акта); през 2018 г. няма закупени недвижими имоти, но са продадени 5 броя. В предходните периоди 2011 - 2013 г. подчертава следните факти: за 2011 г. ревизираното лице в режим на СИО е закупило 44 недвижими имота (по 17 нотариални акта) и е продало 15 недвижими имота (по 12 нотариални акта); през 2012 г. - закупило 18 недвижими имота (по 10 нотариални акта) и е продало 4 недвижими имота (по 3 нотариални акта); през 2013 г. е закупен един недвижим имот и са продадени 11 (по 10 нотариални акта). Тези имоти са в [населено място], в села около [населено място] – [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], което е дало основание на приходната администрация да приеме на основание чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ дейност по занятие. Жалбоподателката е извършвала търговска дейност с цел реализиране на доход и печалба, макар и без регистрация по ТЗ, за които случаи разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ определя доходите от осъществяваната стопанска дейност като такива на едноличен търговец. На това основание органите по приходите са направили извод за търговски характер на осъществените от ревизираното лице сделки, съответно основата за облагане следва да се формира по реда и механизма предвиден за едноличните търговци. Пълномощникът на ответника не кредитира назначените съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, тъй като с тях са приети за извършени разходи, без които не би била възможна промяна статута на продадените имоти – изготвяне на ПУП, скица-проект за изменение на КККР, изработване на проект и издаване на разрешение за строеж и др., но за които отсъстват документи. Неубедителни са намерени и свидетелските показания на съпруга на жалбоподателката, доколкото същият е заинтересован и не установява нови факти. С доводи за законосъобразност на обжалвания РА се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата се настоява разноските да останат за сметка на жалбоподателя поради представени в хода на делото нови доказателства. Административен съд – Стара Загора, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателствата, установи: Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002424001676-020-001 от 04.04.2024 г., издадена от В. И. И. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив (л.398, т.III), на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Т. Н. Д., при следния обхват на видове задължения и периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; УПФ – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Извършването на ревизията е възложено на Ш. И. А. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и на Х. И. Р. – главен инспектор по приходите. Определен е срок от три месеца за извършване на ревизията, считано от връчване на ЗВР, връчена електронно на 15.04.2024 г. (л.400, т.III). Тримесечният срок е удължен със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002424001676-020-002 от 02.07.2024 г. (л.52, т.II) и ЗИЗВР № Р-16002424001676-020-003 от 06.08.2024 г. (л.197, т.I), издадени от В. И. И. – Началник сектор, връчени на ревизираното лице съответно на 04.07.2024 г. и 05.09.2024 г., като с последната е определено ревизията да завърши до 13.09.2024 г. ЗВР и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В. И. И. в посоченото длъжностно качество – Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП [населено място]. С уведомление № Р-16002424001676-113-001 от 06.08.2024 г., издадено от Ш. И. А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив (л.212, т.I), връчено по електронен път на 05.09.2024 г. (л.214, т.I), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК жалбоподателката е уведомена, че поради установени обстоятелства за недекларирани доходи от покупко-продажба на недвижими имоти, които сделки не са инцидентни или с наследствени имоти, дейността на ревизираното лице се разглежда като независима икономическа дейност и следва да се приложи разпоредбата на чл.13, ал.5 вр. чл.26 от ЗДДФЛ. Прието е наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, 4 и 7 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи (т.2); липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения ред (т.4); декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период (т.7). Поради това ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и УПФ – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Едновременно с това на 05.09.2024 г. на ревизираното лице по електронен път са връчени уведомление № Р-16002424001676-139-001 от 06.08.2024 г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК (л.192, т.I) и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16002424001676-040-001 от 06.08.2024 г., издадени от Ш. И. А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив (л.202, т.I). С вх. № РД 20-5125/16.09.2024 г. е заведен отговор на искането от 06.08.2024 г. за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице, в който ревизираното лице заявява, че вече е представило с предходни обяснения всички нотариални актове, свързани с покупката на недвижими имоти, продадени през 2018 г., както и решение № 3314/14.08.2013 г. Поддържа, че продажбата на недвижими имоти СИО през 2018 г. са действия по обикновено управление на недвижими имоти – придобити в условията на СИО, а не търговска дейност – по занятие (л.209-210, т.I). В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, включително въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и трети лица, извършени са справки, включително по искане и във връзка с обясненията и възраженията на ревизираното лице, присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане и отмяна на предварителни обезпечителни мерки. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – Ш. И. А. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Х. И. Р. – главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002424001676-092-001 от 24.09.2024 г. (л.134 и сл., т.I). С РД в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за УПФ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от издалите го органи по приходите, като доказателства за датата и начина на подписване, както и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. По отношение на установените задължения са направени констатации, въз основа на които е прието, че осъществените от ревизираното лице разпоредителни сделки с недвижими имоти през ревизирания период са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за едноличните търговци. Тези изводи на органите по приходите са основани на следните относими към предмета на делото фактически констатации: Т. Н. Д. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 3 и чл.6 от същия закон е носител на задължения за данъци за придобити доходи в България и от чужбина. По смисъла на чл.14 от ДОПК като физическо лице е задължено лице за данъци и задължителни осигурителни вноски. Регистрирана е по реда на ДОПК в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Няма регистрация по ЗДДС като физическо лице. Няма регистрация като едноличен търговец. Няма участие в търговски дружества. За периода от 01.08.2013 г. – 31.12.2018 г. е в трудовоправни отношения с „Д.“ ООД, БУЛСТАТ 883108703, като е единствен служител в дружеството на длъжност експерт маркетинг. Основна икономическа дейност на дружеството от НКИД е отдаване под наем на недвижимо имущество. За периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. има подадена от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 2400И0343329/29.04.2019г. с декларирани доходи в приложение № 1 – Доходи от трудови правоотношения и Приложение №4 Придобит доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащ на облагане по реда на чл.31 от ЗДДФЛ от източници в България. [семейно положение] е за И. Д. И., с когото имат непълнолетна дъщеря, родена през 2006 г. На жалбоподателката е извършена предходна ревизия за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ДОО за самоосигуряващи се лица, за УПФ за самоосигуряващи се лица, ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. приключила с РА № Р-16001621000587091-001 от 28.01.2022 г., потвърден с решение № 176/21.04.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, обявен за нищожен с решение № 268 от 18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 366/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, оставено в сила с решение № 3424/20.03.2024 г. по адм. дело № 9516/2024 г. по описа на ВАС. По данни от информационна система на НАП /модул МДТ/ органите по приходите са установили притежавани от Т. Н. Д. недвижими имоти, представени в табличен вид на стр.2-11 от ревизионния доклад (л.134-139, т.I). След извършен анализ на събраната в хода на ревизията информация е установено, че за ревизирания период Т. Н. Д. като физическо лице и съвместно със съпруга си е закупувала недвижими имоти в предходни на ревизирания период години и впоследствие ги е продавала на други лица, като броят и системността на осъществените сделки, според органите по приходите, са с цел получаване на приходи, имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време (включващ както ревизирания период, така и по-ранни от него), което изключва да са сделки от случаен характер. Приобщените с присъединителни протоколи писмени доказателства в хода на ревизията установяват: през 2013 г. е закупен един недвижим имот и са продадени 11 (по 10 нотариални акта), през 2014 г. са закупени 3 недвижими имота и са продадени 30 имота (по 15 нотариални акта), през 2015 г. е закупен 1 недвижим имот и са продадени 2, през 2016 г. са закупени 3 недвижими имота и са продадени 4 (по 3 нотариални акта), през 2017 г. са закупени 13 недвижими имота и са продадени 3 (по 2 нотариални акта), през 2018 г. няма закупени недвижими имоти, но са продадени 5. Установено е, че за 2011 г. ревизираното лице в режим СИО е закупило 44 недвижими имоти (по 17 нотариални акта) и е продало 15 недвижими имоти (по 12 нотариални акта); през 2012 г. – закупило 18 недвижими имоти (по 10 нотариални актове) и е продало 4 недвижими имоти (по 3 нотариални акта). Това са имоти, намиращи се в [населено място], а също и в села около [населено място] – [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], в които ревизираното лице в режим СИО продължава да извършва сделки и през следващите години – 2013-2018 г. Видно от представените и присъединени от предходни контролни производства за Т. Н. Д. са установени извършени продажби на недвижими имоти в режим на СИО през периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Продадените недвижими имоти са закупени съгласно представени нотариални актове, както следва: На 31.03.2011 г. с [нотариален акт]/2011 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, съпругът на жалбоподателката е закупил поземлен имот /ПИ/ № 028003 в [населено място], м.“При могилата“, представляващ земеделска земя с площ от 7.335 дка, за сумата [рег. номер]. (л.277, т.I) На 15.12.2011 г. с [нотариален акт]/2011 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, съпругът на жалбоподателката е закупил [ПИ] с площ 6,219 дка, [ПИ] с площ 16,795 дка, [ПИ] с площ от 0,514 дка, [ПИ] с площ от 24,402 дка, [ПИ] с площ от 31,326 дка, [ПИ] с площ от 3,966 дка, [ПИ] с площ от 3,913 дка, [ПИ] с площ от 3,459 дка, [ПИ] с площ от 17,499 дка, [ПИ] с площ от 3,007 дка, [ПИ] с площ от 6,002 дка, [ПИ] с площ от 12,154 дка, [ПИ] с площ от 35,684 дка, [ПИ] с площ от 17,877 дка, всички в [населено място], м.Ишекър, за сумата от 85500лв. (л.174 и сл., т.II). Общата площ [рег. номер] кв.м., като е изчислена от приходните органи средна цена 0.468857 лв./кв.м. На 03.05.2012 г. с [нотариален акт]/2012 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, съпругът на жалбоподателката е закупил [ПИ] /бивша нива – представляваща поземлен [имот номер] в м. „Бадемите“ с променено предназначение/, находящ се в [населено място], в кв.21 по ПУП – план за регулация, утвърден със заповед № РД-25-48/12.01.2011 г., заповед № РД-25-325 от 24.02.2011 г. и заповед № РД-25-2036/18.10.2011 г., с площ [рег. номер].м. с неуредени регулационни отношения за 244 кв.м., отчуждаващи се за [ПИ] – улица, и който поземлен имот е кадастрална основа на УПИ № XIII-183, целият с площ [рег. номер].м., за сумата от 100 лв. (л.384, т.III). На 04.12.2009 г. с [нотариален акт]/2009 г. на Н. Д. Г., с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 403 на Нотариалната камара, от жалбоподателката и съпруга й са закупени ПИ /незастроен терен/ № 033011 [рег. номер].м. – бивша земеделска земя с променено предназначение и начин на трайно ползване – „за друга селищна територия“, ПИ /незастроен терен/ № 207001 [рег. номер].м. бивша земеделска земя с променено предназначение и начин на трайно ползване – „за друга селищна територия“, ПИ /незастроен терен/ № 116012 [рег. номер].м. бивша земеделска земя с променено предназначение и начин на трайно ползване – „за друга селищна територия“, всички в землището на [населено място], общ. Стара Загора, на обща стойност 11620 лв. (л.127, т.IV). В ревизионния доклад са описани констатациите и от присъединени от приключила проверка на И. Д. И. документи с установени покупки на имоти по цитираните по-горе нотариални актове. През ревизирания период са извършени продажби на пет недвижими имоти, както следва: С [нотариален акт]/20.08.2018 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, Т. Д. и И. Д. са продали на К. Б. П. незастроен поземлен имот с идентификатор № 58743.207.13, находящ се в [населено място], общ. Стара Загора, в местността „Ишекър“, с площ [рег. номер].м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план 207013, за сумата [рег. номер]. (л.379, т.III). С [нотариален акт]/19.09.2018 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, Т. Д. и И. Д. са продали на И. Н. Д. поземлен [имот номер] /бивша нива, представляваща [ПИ] в местността „Бадемите“ с променено предназначение/, находящ се в [населено място], общ. Стара Загора в кв. 21 по ПУП – план за регулация, утвърден със заповед № РД-25-48/12.01.2011 г., заповед № РД-25-325 от 24.02.2011 г. и заповед № РД-25-2036/18.10.2011 г., с площ [рег. номер].м. с неуредени регулационни отношения за 244 кв.м., отчуждаващи се за [ПИ] – улица, и който поземлен имот е кадастрална основа на УПИ № XIII-183, целият с площ [рег. номер].м., за сумата от 5639.00 лв. (л.375, т.III). С [нотариален акт]/26.09.2018 г. Т. Д. и И. Д. са продали на „Драголов Ауто“ ЕООД, [ЕИК], поземлен имот с идентификатор № 07199.28.6, находящ се в [населено място], общ. Стара Загора, с площ [рег. номер].м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за складова база, номер по предходен план 028096, образуван от [имот номер], като за имота има влязло в сила решение № КЗЗ-14 от 14.08.2013 г. на Комисия за земеделски земи при МЗХ за промяна предназначение на земеделска земя за неземеделски нужди, за сумата от 93 000 лв. (л.355, т.III). С [нотариален акт]/22.11.2018 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, Т. Д. и И. Д. са продали на С. С. С. поземлен имот с идентификатор № 58743.27.40 с площ от 918 кв.м., находящ се в [населено място], общ. Стара Загора, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор № 58743.27.29, за сумата [рег. номер]. (л.377, т.III). С [нотариален акт]/05.12.2018 г. на Н. Д. Н. с район на действие РС – Стара Загора, рег. № 181 на Нотариалната камара, Т. Д. и И. Д. са продали на Л. В. Ш. поземлен имот с идентификатор № 58743.27.39 с площ от 931 кв.м., находящ се в [населено място], общ. Стара Загора, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор № 58743.27.29, за сумата от 11172,00 евро или 21 850,53 лв. (л.380, т.III). В таблица на стр.17 от ревизионния доклад (л.142, т.I) е изчислена обща стойност на продадените имоти 131 489.53 лв. и обща стойност за закупуването им 7776,60 лв. Направен е извод за реализиран доход в размер [рег. номер],93 лв. От анализа и броя на закупените в предходни на ревизирания период години и продадени имоти, органите по приходите приемат, че за ревизирания период ревизираното лице е извършвало дейност като търговец, независимо, че не е регистрирано като такъв по реда на Търговския закон – арг. от чл.1 от ТЗ /търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ/ и доколкото лицето не попада в категорията на посочените в ал.2 на чл.1 от ТЗ изключения. В конкретния случай е прието наличие на предпоставките на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ, съгласно който търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Изложени са доводи, че дори да се касае за еднократно извършване на продажба на недвижими имоти, настоящите не се приемат за такива, предвид извършените множество сделки за предходните години, което сочи системност, без да се отчита продължителност на извършваната дейност. Приета е приложимост на нормата на чл.13, ал.4 от ЗДДФЛ (действаща редакция до края на 2014 г.), съответно чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ (действаща редакция от началото на 2015 г.). Тъй като за целите на ревизията дейността на ревизираното лице Т. Н. Д. се разглежда в режим СИО, то всички действия, извършени от нея в качеството на търговец, които касаят семейно имущество, са предмет на анализа за целите на облагане по реда на ЗДДФЛ. Въз основа на тези доводи ревизиращият екип е приел, че Т. Н. Д. следва да се разглежда като търговец по смисъла на ТЗ за извършените от нея сделки с недвижими имоти, независимо, че не е регистрирана като ЕТ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец: сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий са извършените действия, а не кой ги извършва, която теза е възприета в данъчния закон: на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. По аргумент на противното, ако едно физическо лице е регистрирано като търговец, това лице не следва във всички случаи да се третира като търговец по смисъла на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Дължимият данък от продажбата на недвижимите имоти подлежи на облагане с 15 на сто данък по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Констатирани са повтарящи се действия, материализирани в множество сделки, с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки определят извършването им не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Според чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват, а съгласно ал.3, при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Органите по приходите се позовават на извършените от ревизираното лице дейности за част от закупените имоти по смяна на предназначението от земеделски земи в такива за неземеделски нужди, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ (Закон за опазване на земеделските земи), след което с решения на Областна дирекция „Земеделие“ Стара Загора са били утвърждавани площадки и трасета на проектиране, вкл. одобрени ПУП – парцеларен план на елементи на техническа инфраструктура, ПУП – план за застрояване, при граници посочени в приложени скици. Така [имот номер] по КВС за землището на [населено място] е образуван от [имот номер], за който видно от [нотариален акт]/26.09.2018 г., пълната история на имота и писмо с изх. № 66-1468/11.04.2023 г. на Министерство на земеделието е постановено решение № КЗЗ14/14.08.2013 г., точка 124 на Комисията за земеделските земи. С решението е променено предназначението [рег. номер]. м. земеделска земя в землището на [населено място], общ. Стара Загора, обл. Стара Загора – [имот номер], собственост на И. Д. И., за изграждане на обект „Логистичен център – търговско-складова база за промишлени стоки, шоурум“. Относно поземлен имот с идентификатор № 58743.27.39 по КККР на [населено място], общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, при извършената проверка е установено, че имотът е със стар [идентификатор] (видно от [нотариален акт]/05.12.2018 г.), който от своя страна е образуван от [имот номер], съгласно пълната история на имота. За [имот номер] е постановено решение № 4/30.05.2013 г., точка 19 на областната комисия по чл.17, ал.1, т.1 от 3033, с което е променено предназначението на 9625 [жк], собственост на И. Д. И.. Относно поземлен имот с идентификатор № 58743.21.40 по КККР на [населено място], общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, при извършена проверка е установено, че имотът е със стар [идентификатор] (видно от [нотариален акт]/22.11.2018 г.), който от своя страна е образуван от [имот номер], съгласно пълната история на имота. За [имот номер] е постановено решение № 4/30.05.2013 г., точка 19, с което е променено предназначението на 9625 [жк], собственост на И. Д. И., за изграждане на обект „Жилищна сграда“. [имот номер] по КВС за землището на [населено място] е образуван от [имот номер], за който видно от пълната история на имота е постановено и влязло в сила решение № КЗЗ8/20.12.1997 г. на Комисията за земеделските земи. В случая касае за част от имоти, обект на сделки през 2018 г. Тъй като тези инициативи /промяна предназначението на земеделската земя от ревизираното лице/ обикновено не се вписват в действията по управлението на лично имущество, смененият статут на земеделската земя не може да се разглежда като обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр. Обикновеното управление на имота представлява действие, насочено към съхраняването на вещта и недопускане нейното увреждане. Поради това е прието, че описаните сделки от ревизираното лице през 2018г. не попадат в обикновеното управление на имота. Заключено е, че покупката на имоти и тяхната последваща продажба (след смяна на предназначение) са извършвани не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба. Извършените действия – закупуване на земеделски земи, промяна на техното предназначение и последващо разпоредително действие с тях, за приходните органи са индиция за намерение на ревизираното лице да експлоатира придобитите недвижими имоти с цел получаване на редовен доход по смисъла на чл.3, ал.1 и 2 от ЗДДС. В хода на настоящото ревизионно производство е прието за установено, че ревизираното лице е извършвало освен дейности свързани със смяна на статута на закупените от него земеделски земи, така също и предлагане на имотите по търговски начин, чрез рекламиране дейността си по обичаен начин, присъщ на брокер на недвижими имоти – чрез рекламиране /чрез билборд/ и използване на контакт с предоставен номер на билборд на Агенция „Д. имоти“ от [населено място]. В тази връзка ревизиращият екип се е позовал на обясненията на трети лица, изискани в хода на ревизията, Л. В. Ш. и И. Н. Д.. Установените дейности извършени от ревизираното лице по привеждане на имотите в търговски вид /променен статут на закупените земеделски земи/, по предлагане на имотите чрез съответните способи за това, при наличие на установена цел за получаване на печалба, извличане на облага – при наличие на значителна разлика между покупна и продажна цена и извършване на сделките в не големи периоди от време, при данни за редовен приход със същия характер, според ревизиращия екип, следва да се разглеждат като независима икономическа дейност. В т.43 и 44 от решението на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10 понятието икономическа дейност се свързва неразривно и с критерия – получаване на редовни приходи с постоянен характер. На основание чл.13, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. Предвид нормата на чл.13, ал. 5 от същия закон, цитираните разпоредби не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец. Всички описани в РД (в т. ч. за анализ по чл.122 от ДОПК) сделки, които ревизираното лице е представило като лични в режим СИО 1/2, за целите на ревизията приходните органи разглеждат като независима икономическа дейност. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Видно от цитираната разпоредба в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, доколкото извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 и не попада в изключенията на ал.3 на същата разпоредба. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС определя независимата икономическа дейност като „дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги.“ По силата на тази разпоредба всяко лице, юридическо (или приравнено на юридическо) или физическо лице, което извършва дейност като производител, търговец или дейност по предоставяне на услуги попада в кръга на лицата, които извършват независима икономическа дейност. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно и по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В ЗДДС не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Органите се позовават на практика на Върховния административен съд, в която като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното й (три и повече пъти за една година) осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В случаите на продажби на недвижими имоти се приема, че лицето осъществява дейност редовно, ако извършва три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца, с цел реализиране на печалба. Ревизиращият екип е приел, че процесните сделки, осъществени през ревизирания период в режим СИО, нямат инцидентен характер. В случаите, когато ФЛ, макар не е регистрирано по ЗДДС, извършва множество подобни сделки, е налице упражняване на независима дейност по смисъла на ЗДДС. Същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице, действително са извършени, изповядани са пред нотариус, извършено е плащане към ревизираното лице, а приходите от продажбите в счетоводните регистри и доходите не са декларирани по съответния ред. Предвид това ревизиращият екип е приел наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.7 ДОПК и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на физическото лице, на 05.09.2024 г. е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-16002424001676-113-011/06.08.2024 г., с което е уведомено, че основата за облагане с Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2018 - 31.12.2018 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за период 01.01.2018 - 31.12.2018 г., ДОО - за самоосигуряващи се за период 01.01.2018 - 31.12.2018 г.; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за период 01.01.2018 - 31.12.2018 г. ще бъдат определени по предвидения в чл.122 от ДОПК и чл. 122-124а от ДОПК ред, ведно с връчено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-16002424001676-139-001/06.08.2024г. Ревизираното лице е представило отговор и становище по връченото уведомление на 16.09.2024 г. Въз основа на установеното от органите по приходите е прието, че извършените от ревизираното лице продажби на недвижими имоти СИО са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени за едноличните търговци. Извършените от Т. Н. Д. сделки, свързани с покупко-продажбата на собствени недвижими имоти (вкл. извършени покупки на недвижими имоти в предходни години и впоследствие техни продажби) за периода 01.01.18 г. – 31.12.18 г., и получаването на приходи/доходи от тях по банков път и в брой, според ревизиращия екип, е с цел извличане на печалба, т.е. действала е като търговец, независимо, че няма регистрация по реда на Търговския закон. Ревизираното лице е следвало да декларира получените от него доходи в ГД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ в приложение № 2 за ревизирания период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. – доходи от дейност като ЕТ по години като декларира приходи за 2018 г. общо в размер [рег. номер],93 лв., като ½ за ревизираното лице – 61856,47 лв. В тази връзка при положение, че лицето извършва продажби в качеството си на регистриран едноличен търговец, на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, доходите от тази дейност следва да се посочат на ред 13, колона 5.1 от Таблици 1 и 2 и като такива да участват в определянето на годишния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице. Определянето на годишната данъчна основа е регламентирано в чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ: Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл.26 от ЗДДФЛ за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Ревизията е приела за доказана осъществявана от лицето дейност и получени доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, поради което за 2018 г. е приета дължимост на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по реда на КСО и ЗЗО. На база на тези констатации и въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства и при съобразяване на приходите и разходите от дейността, данъчната основа за доходи от дейността като ЕТ за 2018г. е определена като разлика между установените от ревизията укрити приходи, представляващи сбор от продажбата на недвижимо имущество за ревизирания период и установените от ревизията съответстващи разходи. По отношение на разходите, свързани с продадените недвижими имоти в РД е прието, че същите следва да бъдат в размер на платени парични суми при първоначалното им придобиване и допълнително заплатени разходи, установени въз основа на представените и присъединени в хода на ревизията документи, а именно: Съгласно Решение № 4/30.05.2013 г. на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] е определена за заплащане такса в размер на 5775,00 лв. за [имот номер]. Таксата се отнася за следните имоти, които са формирани от [имот номер]: 027028 – продаден през 2013 г. [рег. номер] – от който са формирани имоти 8 имота с идентификатори № 58742.27.37, № 58742.27.38, № 58742.27.39, № 58742.27.40, № 58742.27.41, № 58742.27.42, № 58742.27.43, № 58742.27.44. От тези имоти през 2018 г. са продадени имоти с идентификатори № 58742.27.39 и № 58742.27.40, а другите не са продадени към края на ревизирания период. Платената такса е разпределена като разход за 9 имота – 5775/9=641,67 лв. за имот, който е СИО и за ревизираното лице се определя разход 320,83 лв. за всеки имот. Ревизиращият екип е взел предвид този разход за продадените имоти през 2018 г. Съгласно Решение № КЗЗ-14/14.08.2013 г. на Министерство на земеделието и храните е определено заплащане на такса в размер на 13203,00 лв. за [имот номер]. Таксата се отнася за следните имоти, които са формирани от [имот номер]: 028005 – продаден през 2014 г. [рег. номер] – продаден 2018 г. Платената такса се разпределя като разход за 2 имота – 13203/2=6601,50 лв. за имот, който е СИО и за ревизираното лице се определя разход 3300,75 лв. за всеки имот, който е взет предвид от ревизиращия екип за продадения имот през 2018 г. Изтъкнато е, че посочените разходи не са били взети предвид при определяне на данъчните задължения, установени по предходно контролно ревизионно производство, но в настоящата ревизия същите участват при определяне на данъчните основи по ЗДДФЛ и ЗОВ. По отношение на претендирани от ревизираното лице разходи въз основа на приложени документи с описи към жалба /с вх.№ 94-00-7890/11.12.2020г. – л.74, т.III/ от предходното ревизионно производство, е прието, че същите не представляват доказателство за извършени разходи, свързани с продадените имоти от лицето и в този смисъл не представляват разходи, които следва да участват при определяне на облагаемия доход от стопанската дейност на Т. Н. Д. от продажбата на недвижимо имущество за ревизирания период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Изложени са и доводи, че те не могат да бъдат приети и за документално доказани, тъй като не отговарят на изискването за „документална обоснованост“ по смисъла на ЗКПО. Предвид на изложеното, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ по реда на чл.122 от ДОПК за ревизирания период е определена в размер на 61856,47 лв., от която са извадени изчислените задължителни осигурителни вноски в размер на 2212,26 лв. и върху данъчна основа от 59644,21 лв. е изчислен дължим данък 15 % в размер на 8946,63 лв. За дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 8946,00 лв. е изчислена дължима лихва по реда на чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 5361,13 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 24.09.2024 г. Констатирано е, че задълженото лице не е внасяло дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 20.08.2018г. – 30.09.2018г. и за периода от 22.11.2018г. до 05.12.2018г. Покупко-продажбата на недвижими имоти за тези периоди формират търговка дейност по занятие и доход от стопанска дейност като едноличен търговец, които обстоятелства попадат в хипотезата на чл.122, ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК – налице са укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с осигурителни вноски на самоосигигуряващи се лица ревизиращият екип определя по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Въз основа на направения анализ, относими са намерени обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, 4, 8 и 10 от ДОПК и е определена данъчна основа за 2018г., която представлява недекларирани приходи, облагаеми със ДОО на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и със ЗО на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Върху установените доходи не са внесени дължимите ЗОВ от лицето в качеството му на самоосигуряващо си лице. За периода от 01.08.2018г. до 30.09.2018 г. и периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. в „Д.“ ЕООД 2441,78 лева е общият размер на осигурителен доход от трудови правоотношения по данни подадени в Декл. обр.1 за месеците, както следва: 08/2018 - 656 лв., м.09/2018 - 473,38 лв., м.11/2018 - 656лв. и м.12/2018 - 656 лв. Относно задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2018г. – за периода 20.08.2018г. – 30.09.2018г. и за периода от 22.11.2018г. до 05.12.2018г. е прието, че лицето дължи авансови осигурителни вноски за фонд ДОО, тъй като упражнява трудова дейност като ЕТ без регистрация. Дължимите авансови вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За 2018г. задълженото лице дължи авансови осигурителни вноски за ДОО фонд Пенсии в размер на 75,48 лв. /при пълен месец/ при ставка 14,8%. Минималният осигурителен доход, при който са изчислявани /и олихвявани/ ЗОВ през годината 510,00 лв. – на основание чл.8 от ЗБДОО за 2018г. Минималният осигурителен доход за 2018г. е 6120,00 лева, а максималният размер на осигурителния доход е 31200,00 лв. За 2018 г. е установен годишен доход както следва: 61856,47 лева доход от дейност като ЕТ, определен по реда на чл.122 от ДОПК. 15900,00 лв. установен годишен доход от наеми, който не се включва в окончателния осигурителен доход за годишно изравняване; 2441,78 лева осигурителен доход от трудови правоотношения по данни подадени в Декл.обр.1 за месеците 08/2018.- 656 лв., м.09/2018 - 473,38 лв., м.11/2018 - 656лв. и м.12/2018- 656 лв.; 952,06 лв. - годишен доход, върху който са начислени дължими месечни вноски. Формираната при ревизията по реда на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и чл.124а от ДОПК данъчна основа от трудова дейност като едноличен търговец е в размер на 61856,47 лева. Прието е, че лицето дължи изравнителни вноски за ДОО за разликата между максималния размер на осигурителния доход за 2018 г. /10400 лв. 4 месеца [рег. номер]./ и осигурителният доход, върху който са направени вноски /МОД 952,06 лв.+ РЗ 2441,78 /, което се равнява на 7 005,66 лв. Допълнително установената осигурителна вноска за ДОО при годишно изравняване е 1036,84 лв. при ставка от 14,8% /ф.Пенсии/. Лихвите във връзка с дължимата изравнителна осигурителна вноска като самоосигуряващо се лице се начисляват на основание чл. 113 от КСО и са в размер на 621,35 лв. за периода 01.05.2019г. – 24.09.2024 г. Допълнително установената осигурителна вноска за ДЗПО/УПФ при годишно изравняване е 350,28 лв. при ставка от 5% /ДЗПО/УПФ/. Лихвите във връзка с дължимата изравнителна осигурителна вноска като самоосигуряващо се лице се начисляват на основание чл. 113 от КСО и са в размер на 209,91 лв. за периода 01.05.2019г. – 24.09.2024г. Допълнително установената осигурителна вноска за ЗО при годишно изравняване е 560,45 лв. при ставка от 8% /здравни вноски НЗОК/. Лихвите във връзка с дължимата изравнителна осигурителна вноска за ЗО като самоосигуряващо се лице са начислени на основание чл. 107 от ЗЗО и са в размер на 335,86 лв. за периода 01.05.2019г. – 24.09.2024г. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 01.10.2024 г. съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.165, т.I). Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен до 15.11.2024 г. по молба на ревизираното лице от 14.10.2024 г., видно от уведомление № Р-16002424001676-РУС-001 от 14.10.2024 г. (л.124, т.I). На 14.11.2024 г., на основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, ревизираното лице е подало възражение с вх. № 94-00-8612 от 14.11.2024 г. (л.112 и сл., т.I), с което изложените в съставения РД констатации и направените изводи са оспорени като необосновани и незаконосъобразни. Въз основа на съставения РД и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В. И. И. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията и Ш. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16002424001676-091-001 от 25.11.2024 г., с който на Т. Н. Д. са установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 18119.85 лв., от които: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – за 2018 г. в размер на 8946.00 лв. и прилежаща лихва в размер на 5571.12 лв., ДОО за самоосигуряващи се – за 2018 г. в размер на 1177.75 лв. и прилежаща лихва 740.25 лв.; здравно осигуряване за самоосигуряващи се – за 2018 г. в размер на 636.62 лв. и прилежаща лихва 400.14 лв.; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се – за 2018 г. в размер на 397.89 лв. и прилежаща лихва 250.08 лв. (л.94 и сл., т.I) С РА, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, са потвърдени констатациите в РД, като са споделени направените в него фактически и правни изводи. РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от вписаните издатели, като доказателства за датата и начина на подписване, както и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. РА е връчен на Т. Н. Д. на 26.11.2024 г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за електронно връчване (л.107, т.I). В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Т. Н. Д. е обжалвала издадения РА пред директора на дирекция „ОДОП“ [населено място] (чрез пощенски оператор – л.65, т. I) на 10.12.2024 г. с жалба, регистрирана в ТД на НАП [населено място] с вх. № 94-00-9239 от 10.12.2024 г. (л.66 и сл., т.I). С решение № 41 от 11.02.2025 г. директорът на дирекция „ОДОП“ [населено място] (л.24 и сл., т.I) на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло обжалвания РА, с който на Т. Н. Д. са установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 11158.26 лв. главница и 6961.59 лв. лихви. Решението е връчено на жалбоподателката по електронен път на 12.02.2025 г. (л.9, т.I), а жалбата срещу РА по съдебен ред е подадена на 25.02.2025 г. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на РА, доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията, удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис (КЕП) в съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, са допуснати, назначени и изпълнени съдебно-техническа експертиза/л.25-л.36, т.IV/ и съдебно-счетоводна експертиза/л.89-л.96, т.IV/, досежно установяване на претендирани разходи, които задължително е следвало да бъдат извършени във връзка с процесните имоти, свързани с промяна на предназначението им и тяхното обособяване в ПИ, извършени подобрения и пр. Допуснато е събиране и на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И. Д. – съпруг на жалбоподателката. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на оспорения РА, на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК намира следното: Оспорването на РА, като направено в законоустановения срок по чл.156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представените и приети като доказателства по делото Заповед № РД-09-2283/30.11.2023 г., с която е изменена Заповед № РД-09-788/13.05.2022г.; Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., с която се изменя Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г.; и Заповед № РД-09-849/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.11 и сл., т.I/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В. И. И., с оглед на заеманата длъжност /началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в заповедта на директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно заповедта за възлагане на ревизия и тези за нейното изменение, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на посочения в тях издател. Възложената ревизия на Т. Н. Д. е извършена от определените със ЗВР органи по приходите – Ш. И. А. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Х. И. Р. – главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на ревизионния доклад /чл.117, ал.1 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният ревизионен акт е издаден от В. И. И. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и от Ш. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Както заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменението й, така и съставеният ревизионен доклад и издаденият въз основа на него РА, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка електронен носител в т.I от делото/. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява валидността на електронните подписи на подписалите документите лица. Поради това съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, а съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите за обективност, на служебното начало и добросъвестност по чл. 3, чл.5 и чл.6, ал.1 от ДОПК, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните му задължения, в резултат на което са достигнали до необосновани изводи. Съдът намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Предвид особения характер на производството, следва да бъде отбелязано, че задълженото лице е било и надлежно уведомено за установените обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. От своя страна, органите по приходите са изпълнили служебното си задължение да съберат доказателства за установяване на истината относно действителното имуществено и финансовото състояние на жалбоподателя за ревизирания период, като са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД. Няма основание да се приеме и че някое от тези действия, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Преценката на събраните в хода на ревизионното производство доказателства – относимостта и значението им за установените публични вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон съдът намира следното: Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122-124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122-чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи (т.2); когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения ред (т.4); декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период (т.7). В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл са дадени на страните в настоящото производство с разпореждането за насрочване на делото от 12.03.2025 г. /л.1, т.IV/. Събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122-124а от ДОПК. В тази връзка, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва изрично пред съда наличието на посочените основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, не излага конкретни възражения и не ангажира доказателства в тази насока. Доводите, които се противопоставят срещу приетото наличие на предпоставките на чл.122, ал.1 от ДОПК са тези, с които се обосновава липса за извършвана от жалбоподателя търговска дейност, определяща го като търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ, съответно необлагаемия характер на получените доходи от продажбата на процесните недвижими имоти на основание чл.13, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДФЛ. Следователно страните не спорят по фактите, установени от ревизията. Основният спорен въпрос по делото е правен и касае характера на извършваната от ревизираното лице дейност във връзка с продажбата на недвижими имоти в ревизирания период, а именно дали тя е търговска по смисъла на ТЗ или не, който факт е в основата и на противоположните становища относно приложението на материалния закон. В хода на ревизията е установено, че в ревизирания период жалбоподателката като физическо лице съвместно със съпруга си в режим на СИО, е продала пет недвижими имоти, закупени в по-ранен момент. В предходни периоди са проследени закупувани от жалбоподателката и съпругът й в режим на СИО и впоследствие продавани на други лица множество имоти, като броят и системността на осъществените по-рано и в ревизирания период сделки са с цел получаване на приходи, като същите имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време, което изключва техния случаен характер. През 2013 г. е закупен един недвижим имот и са продадени 11 (по 10 нотариални акта), през 2014 г. са закупени 3 недвижими имота и са продадени 30 имота (по 15 нотариални акта), през 2015 г. е закупен 1 недвижим имот и са продадени 2, през 2016 г. са закупени 3 недвижими имота и са продадени 4 (по 3 нотариални акта), през 2017 г. са закупени 13 недвижими имота и са продадени 3 (по 2 нотариални акта), през 2018 г. няма закупени недвижими имоти, но са продадени 5. Установено е, че за 2011 г. ревизираното лице в режим СИО е закупило 44 недвижими имоти (по 17 нотариални акта) и е продало 15 недвижими имоти (по 12 нотариални акта); през 2012 г. – закупило 18 недвижими имоти (по 10 нотариални актове) и е продало 4 недвижими имоти (по 3 нотариални акта). Това са имоти, намиращи се в [населено място], а също и в села около [населено място] – [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], в които ревизираното лице в режим СИО продължава да извършва сделки и през следващите години – 2013-2018 г. По тези факти не е налице спор, а и те се установяват от приложените в административната преписка документи – нотариални актове, справки от службите по вписванията, справки от община Стара Загора, включително и от представените от самото ревизирано лице документи. Тези покупки и продажби на недвижими имоти, макар и извършени в периоди преди ревизирания, сочат на системност в дейността на лицето. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че дейността не е търговска, тъй като покупката на имоти не е била извършена с цел продажба. Големият брой закупени имоти и последващата им продажба свидетелстват именно за такава цел, а не за задоволяване на лични нужди. Дали ревизираното лице е имало някакви други, лични мотиви при закупуване на имотите, в какъвто смисъл са свидетелските показания на съпруга на жалбоподателката, е ирелевантно, тъй като в случая е от значение обективно установеният резултат. Поради това, недоказани са твърденията за закупуване на някои от имотите за задоволяване нужди на децата й и за други лични проекти, несвързани с осъществявана от жалбоподателката търговска дейност. Не се установява някой от недвижими имоти да е придобит в полза на дъщерята на жалбоподателката, нито че получените от продажбата им средства, са били предназначени за задоволяване на техни нужди. Събраните гласни доказателства сочат инвестиционни цели на продажбата на имотите, като средствата от продажбите са били предоставени на търговски дружества на съпруга на жалбоподателката поради необходимост от финансови средства на тези дружества. Макар на основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът да съобрази, че тези показания се дават от лице, което е в особени отношения с жалбоподателката /неин съпруг/, който е заинтересован от изхода на делото, гласните доказателства не подкрепят тезата за продажба на петте имота през ревизирания период за подпомагане на семейството с финансови средства поради затрудненост. Обратно, установява се, че средствата от продажбите на имоти през 2018 г., предмет на ревизията, са вложени в друга търговска дейност на конкретни юридически лица за изграждане на други инвестиционни проекти. Свидетелските показания също така установяват, че семейството на жалбоподателката и съпруга й разполага със значителни финансови възможности, поради което продажбата на имотите очевидно не е целяла осигуряване на финансови средства поради моментни трудности. От анализа и броя на закупените и продадени имоти в периодите предхождащи ревизирания и продажбите през последния период, обосновано е прието от органите по приходите, че ревизираното лице е извършвало дейност като търговец, независимо, че не е регистрирано като такъв по реда на Търговския закон. В конкретния случай разнообразният предмет на сделките с недвижими имоти, техният обем и извършваната промяна предназначението на земеделски земи в такива за неземеделски нужди преди отчуждаването на новообразуваните имоти, представляващи урбанизирана територия /видно и от нотариалните актове, скици, решения и др./, налагат извод, че ревизираното лице е действало като търговец, който по занятие купува и продава недвижими имоти с цел печалба. Констатираните активни действия на лицето, насочени към благоустрояване на имотите, безспорно надхвърлят обикновеното управление на лично имущество. Противно на доводите в жалбата, този извод не се променя, поради обстоятелството, че за част от имотите решението за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило своето действие. В случая същественото е дали лицето предприема действия, обичайни и характерни за търговец, а не какъв е техният краен резултат. Още повече, че по делото не се ангажираха доказателства, които по категоричен начин да сочат, че решенията на които се позовава жалбоподателя са загубили правната си сила. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ТЗ, търговец по смисъла на този закон, е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ. Лицето не попада в категорията на посочените в ал.2 на чл.1 от ТЗ изключения. Поради това, за жалбоподателката са налице предпоставките на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ, съгласно който, търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1, като видно от съдържанието на разпоредбата на чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В настоящия случай са установени извършвани в продължителен период от време, в т.ч. ревизирания, сделки многократно и системно, предвид събраните по делото доказателства – в процесния период за 2018 г. са извършени пет продажби. При тези факти са неоснователни твърденията на ревизираното лице, че имотите са закупувани, респективно продавани с оглед на лични нужди. Посочените твърдения не са доказани чрез събраните по делото доказателства, нещо повече, същите се опровергават при субсумирането на установените фактически обстоятелства под хипотезите на горепосочените правни норми. Също така, неоснователно се твърди в подадената жалба и че дейността не е осъществявана редовно. Във връзка с това следва да бъде посочено, че дори да се касае за еднократно извършване на продажба на недвижими имоти, какъвто настоящият случай не е, предвид извършените множество сделки за предходните години, теоретичното обяснение на понятието „търговец“ обвързва извършващото тази дейност лице не с продължителност на извършваната дейност, а системността ѝ в определен период от време. Именно в този смисъл е и трайната практика на ВАС. С оглед изложеното, съдът счита, че жалбоподателката е извършвала търговска дейност по смисъла на посочения текст на чл.1 от ТЗ и правилно приходната администрация е констатирала, че за ревизирания период 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. е следвало да бъдат декларирани доходи от тази дейност, както и да се води отчетност за нея. Несподелими са доводите, че тъй като управление на недвижими имоти е основна икономическа дейност на търговски дружества на съпруга на жалбоподателката, в едно от които е назначена по трудов договор, то сделките с недвижими имоти, извършени от нея през 2018 г., не са търговски. За преценката дали едно лице е търговец е без значение обстоятелството дали същото извършва и друг вид икономическа дейност и какви са доходите от нея. Съществено в настоящия случай е, че именно извършваните покупки и продажби на недвижими имоти в продължителен времеви период и регулярно, водят до извод за системност на дейността, дори и тя да не е основен и единствен източник на доход. При това положение и след като извършваната от жалбоподателката дейност по продажба на недвижими имоти представлява търговска дейност по смисъла на ТЗ, приложение намира правилото на чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ, което игнорира прилагането на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ. В този смисъл, неоснователни са претенциите на жалбоподателя, с които се обосновава необлагаемост за някои от доходите, получени от продажбата на процесните недвижими имоти. Доказано е във връзка с целите на данъчното облагане укриване на доходи, както и липсата на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, поради което органът по приходите законосъобразно е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл.122 от ДОПК. Събраните доказателства установяват осъществяване на петте продажби в процесния период, както и че получените парични суми от тези продажби не са декларирани в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно не са обложени с пряк данък, поради което са обосновани констатациите на ревизиращите органи за наличие на недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от ревизираното лице. Установено е също така, че за някои от продажбите са били поставени табели с данните за контакт, които могат да се приемат за предлагане на продажбата по търговски начин. Факт е също така съобщената в обясненията на единия от купувачите информация, че съпругът на жалбоподателката го е търсил, за да му предлага за продажба имот в [населено място], общ. Стара Загора, като в противен случай ще го продаде на трето лице. С оглед на това, съдът намира, че въз основа на посочените информационни източници успешно би могъл да бъде обоснован извод за осъществявана търговска дейност от жалбоподателя без съответната регистрация по ТЗ, доходите от която са укрити, както и не е водена счетоводна отчетност. Ето защо, следва да бъде прието, че констатацията на ревизиращия екип за наличието на хипотезата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК е подкрепена от събраните доказателства. В конкретния случай, документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, по категоричен начин сочат, че са налице получени приходи. Системното извършване на такава дейност правилно е квалифицирано като търговска дейност по смисъла на чл.1 от Търговския закон. Чрез тази дейност лицето е реализирало приходи, като същевременно не се е регистрирало като търговец. Осъществявайки дейност като търговец по ТЗ жалбоподателката е формирала предприятие по смисъла на чл.2, т.1 от Закона за счетоводството и е субект на задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл.3 от същия закон. В този смисъл, пропускът да води счетоводство сочи наличието и на основанието по т.4 на чл.122, ал.1 от ДОПК. Следователно, след като основанията на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК се подкрепят от документите събрани от органа по приходите в хода на ревизията, приложение намира презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл.124, ал.2 от ДОПК. Тази презумпция, както бе посочено по-горе, е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ обстоятелства. В този смисъл, законосъобразно е и заключението на органите по приходите, че получените доходи от търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ подлежат на облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана по правилата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, обуславяща и дължимост на вноските за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (ЗКПО), включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По силата на чл.18, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗКПО данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т. 21.2 от СС 1 „Представяне на финансовите отчети“, счетоводният финансов резултат, т. е. счетоводната печалба или загуба се определят като разлика между общите приходи и общите разходи. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл.26, ал.1 във връзка с ал.7 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от констатираната стопанската дейност. Съобразявайки посочените разпоредби, данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ, е определена по чл.122, ал.2 от ДОПК при наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК не е поддържано с решението на директор на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Органите на приходната администрация са установили и доказали по надлежния ред размера на недекларираните от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в данъчната основа за облагане. Правилно и в съответствие със събраните доказателства при ревизията е установен общият размер на укритите, недекларирани приходи от продажба на недвижими имоти за ревизирания период. При определянето на този размер от органите по приходите е взета предвид платената цена по сделките с недвижими имоти, посочена в нотариалните актове, както че същите са СИО. При ревизията са съобразени наличните доказателства за разходи за дейността, като са взети предвид стойността за придобиване на имотите и сторените разходи за смяна предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди. Не са взети предвид разходи, които не са документално обосновани. Не следва различен извод от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертиза, които са взели предвид разходи, за които отсъстват надлежни документи. Според съда, при определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК следва да се вземат предвид само доказаните разходи. В противен случай би се стигнало до неравноправно третиране на данъчно задължените лица. Този ред на облагане е обусловен от неправомерно поведение на задълженото лице и данъчната основа не се определя максимално точно, тъй като липсват доказателства за това, а приблизително въз основа на данните и доказателствата, събрани в хода на ревизията. Доказателства за сторени от жалбоподателката други разходи във връзка с процесните имоти не са представени. Действително, принципът на съпоставимост на приходите и разходите изисква разходите, извършени във връзка с определена дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, в който се черпи изгода от тях, но само ако същите са документално доказани, което в случая не е сторено. Изцяло в съответствие с приложимия материален закон е подходът на приходните органи при определянето на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизирания период. На основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски. В резултат точно е определен данъкът по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за процесния данъчен период. От там, коректно са установени и задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. При горните съображения процесният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Изцяло в посочения смисъл е и константната съдебна практика. Така установеното от фактическа страна налага извода, че жалбоподателката е сред задължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО в качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в изчислените размери. Съобразено е и осигуряването по трудовото правоотношение на жалбоподателката в търговското дружество „Д.“ ЕООД. В резултат на гореизложеното, жалбата против процесния РА, потвърден решение на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, се явява изцяло неоснователна. При този изход на спора, в полза на НАП следва да се присъди на основание чл.161, ал.1 от ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 230.08 евро, представляващи равностойността на 450 лв. за процесуалното представителство на ответника по делото от юрисконсулт. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен съд