Решение № 487 от 22.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 894/2023 г.

Производството е по чл. 267 и сл. от ГПК. С решение № 260056 от 25.01.2023г., постановено по т.д.№1313/2019г. по описа на СГС е признато за установено по предявения от И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. срещу СД „Интелсофт- Г., К. и с-ие“ иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр.чл.124 ГПК, че съществува членствено правоотношение между И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. като встъпили по чл.97, ал.1 от ТЗ наследници на съдружника К. И. Г. от една страна и СД „Интелсофт – Г., К. и с-ие“ със седалище в гр.София от друга. Против това решение са постъпили въззивни жалби от ответника по делото, както и от встъпилите като трети лица - помагачи И. Я. К. и Я. И. К.. С въззивната жалба, подадена от СД „Интелсофт- Г., К. и с--ие“ се правят оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение, както и нарушаване на материалния закон. Страната счита, че съдът не е съобразил конкретното съдържание на текста на дружествения договор относно възможността по чл.97, ал.1 от ТЗ да се предвиди отклонение от общото правило за прекратяване на правосубектността на събирателното дружество със смъртта на някой от неговите съдружници. Поддържа се, че от клаузата на чл.26 от дружествения договор вр.чл.18 от същия следва извода, че за да може наследниците на починал съдружник да станат съдружници в същото дружество е необходимо изричното им приемане от останалия/ останалите съдружници. Изразява се становище, че тези уговорки са валидни, тъй като при сключване на учредителния договор по чл.78 и сл.от ТЗ страните са свободни да уговарят допълнителни условия, ред и изисквания, включително извън тези по чл.97, ал.1, изр. второ от ТЗ, които да се прилагат при възникването на членствено правоотношение между събирателното дружество и наследниците на починал съдружник. В този смисъл предвиденото в дружествения договор условие за изрично последващо приемане на наследник на починалия съдружник по никакъв начин не противоречало на императивни или морални правила и не накърнявало правния интерес на ищците, защото същите можели да получат стойността на дела на техния наследодател. Посочва се също, че необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е разгледал направеното искане, имащо отношение към допустимостта на настоящото производство за спиране на т.д.№ 1313/2019г. по описа на СГС поради наличието на висящ съдебен спор с преюдициално значение, за който било образувано т.д.№2167/2022г.на СГС. С непроизнасянето на съда по това искане било осъществено процесуално нарушение, което имало отношение към допустимостта на производството. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на тази жалба от въззиваемите И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. и от третите лица –помагачи. С първия отговор жалбата се оспорва и се поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв се моли да бъде потвърден. Развити са доводи по съществото на спора. С отговорите, подадени от третите лица – помагачи И. Я. К. и Я. И. К. са изразява становище за основателност на така подадената въззивна жалба като се моли същата да бъде уважена. С въззивната жалба, подадена от Я. И. К. се моли първоинстанционното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли исковете. Жалбоподателят счита, че предвиденото в дружествения договор изискване за изрично приемане на наследниците на починалия съдружник К. Г. за съдружници в дружеството не противоречи на чл.97, ал.1 от ТЗ, тъй като тази норма е диспозитивна. Посочва се, че българският правен ред не допуска принудително съдружие и не съществува никаква правна пречка пред приложението на дружествения договор, такъв какъвто е сключен между учредителите. След като съгласно чл.20а от ЗЗД договорът има силата на закон между страните, то това се отнасяло и за техните правоприемници и наследниците пожелали да встъпят в дружеството можело да направят това само при условията на т.26 от Дружествения договор- ако бъдат приети. След като наследниците не са приети, то това било достатъчно за отхвърляне на исковете им. Изложени са подробни разсъждения в защита на тезата, че членственото правоотношение не се наследява и че наследниците на починал съдружник в събирателно дружество не встъпват в членственото правоотношение автоматично. Въззиваемите И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. чрез адв. Е.-Т. са подали отговор и на тази жалба, с който я оспорват и молят обжалваното решение за бъде потвърдено. В законоустановения двуседмичен срок е подадена жалба и от И. Я. К.. Със същата се моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е съобразил практиката на АС-София. Изтъква се, че валидният дружествен договор, с който е създадено дружеството е подписан на 16.03.2009 г. Съставеният на 09.07.2018г. дружествен договор не бил подписан от съдружника Я. К. поради което същият не бил породил правни последици и съответно- не съществувал валиден документ, който да определя правоотношенията между ищците и ответното събирателно дружество. С подадения от ищците отговор на тази въззивна жалба, същата се оспорва и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си. Претендират разноски. Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, съдържащите се в депозираните от тях въззивни жалби, съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни, имащи правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Производството пред СГС е образувано искова молба, подадена от И. Г., М. Г. и Н. Г., с която са предявени срещу СД „ИНТЕЛСОФТ-Г., К., СИЕ“ искове с правно основание чл.71 ТЗ, вр. чл.124 ГПК за установяване, че ищците са в членствени правоотношение с ответното дружество. Изложение са твърдения, че наследодателят на ищците- К. Г. е бил съдружник в ответното дружество, като на 13.04.2018 г. същият е починал. Сочи се, че след смъртта на съдружника К. Г. ищците, в качеството на негови наследници, в тримесечен срок са отправили до дружеството-ответник искане за встъпване по чл.97 ТЗ, вр. с чл.24 и чл.26 от дружествения договор, но последното отказва да ги признае за съдружници. Сочат, че след като в дружествения договор е уговорено, че дружеството не се прекратява при смърт на съдружник, ищците като наследници на починалия съдружник, с подаване на заявления до дружеството са встъпили. Поискано е да бъде установено, че съществува членствено правоотношение между тях и ответното дружество, както и да се изключи съдружникът Я. К.. Ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че ищците не са активно легитимирани, защото нямат качеството на съдружници, тъй като не са вписани в ТР по партидата на дружеството, а вписването има конститутивно действие. Сочи се, че съдружникът К. не е заявил съгласие за приемането на ищците за съдружници, а такова е необходимо с оглед клаузата на чл.26 от дружествения договор, защото събирателното дружество се създава с оглед личността на съдружниците. Твърди, че доколкото ищците не са приети за съдружници, не са възникнали членствени правоотношения. Оспорва се да са накърнени членствени права на ищците, които нямат качеството на съдружници. Не са налице основания за изключване на съдружника К., който има субективното право да реши дали да приеме ищците за съдружници. Освен това в заявлението на ищците се иска освен приемането им за съдружници, но и назначаване на ищеца И. Г. за управител, а съдружникът К. има право на преценка кое лице ще е управител. Няма основание ищците да се допускат до сградата на дружеството, както и да имат достъп до книжата на дружеството. Не е налице неизпълнение на задължения на съдружника К.. На страната на ответника са конституирани като трети лица помагачи Я. К., съдружник в ответното дружество, и И. К., по отношение на която е заявено да бъде вписана като съдружник в дружеството. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е приел, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на членственото им правоотношение, доколкото същите твърдят да са станали съдружници в ответното дружество, а последното с извънпроцесуалното си поведение изрично оспорва те да са придобили това качество. Съдът е приел, че ищците са встъпили в членствено правоотношение с ответното дружество и са придобили членствени права в качеството на съдружници, доколкото са доказали в процеса осъществяването на фактическия състав на чл.97, ал.1, изр.3- то от ТЗ към 20.06.2018 г., тъй като по делото е установено, че К. Г., техен наследодател, е починал на 13.04.2018 г., че с разпоредбата на чл.24 от дружествения договор от 16.03.2009 г. е уговорено, че смъртта на един о т съдружниците не е основание за прекратяване на дружеството, което означава, че от настъпване на смъртта на съдружника К. Г. в полза на ищците, в качеството им на негови наследници, е възникнало на основание чл.97 ал.1 ТЗ правото да изявят желанието си да встъпят в членственото правоотношение в тримесечен срок от открИ.е на наследството, т.е до 13.07.2018 г. Първоинстанционният съд е посочил, че за встъпването на ищците в членствено правоотношение с ответното дружество не е необходимо да се изразява съгласие от другия учредител, тъй като сочената от ответника клауза на т.26 от дружествения договор, която по същество препраща към клаузата на т.18 и въвежда изискване да е налице изразено от другия съдружник съгласие за приемане на наследника, е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ. В т.18 от дружествения договор като предпоставка за приемане на нови съдружници е предвидено общото съгласие на учредителите, но същата не следва да се прилага по отношение на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ на наследниците на починал съдружник, защото тази клауза урежда хипотезата на приемане на нови съдружници, т.е хипотезата на възникване на ново членствено правоотношение между дружеството и новия съдружник, а в хипотезата на встъпването на наследника на починалия съдружник е налице „заместване“, при което членственото правоотношение продължава да съществува със същия обем на права и задължения, но страна по него вече е наследникът/наследниците на починалия съдружник. Прието е, че клаузата на т.26 от дружествения договор е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ, която не позволява да се предвиждат други изисквания за встъпване на наследника на починалия съдружник освен изразеното от него желание за встъпване в тримесечен срок от открИ.е на наследството. В заключение съдът е изтъкнал, че останалата част от възраженията, сторени от ответника и третите лица-помагачи, се опират на факти, които следва да се подведат под нормата на чл.95 ал.2 ТЗ, но те не могат да бъдат основание за отричане на правния ефект на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В случая първоначалното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано. Същото е и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим иск въз основа на заявените с исковата молба твърдения. При преценката на основателността на иска въззивната инстанция намира, че решението е правилно От фактическа страна: Не се спори, а и от представения по делото дружествен договор, актуализиран съгласно протокол на ОС от 16.03.2009 г., се установява, че в клаузата на т.18 е предвидено, че нови съдружници се приемат с общо съгласие на учредителите, а в клаузата на т.24 е предвидено, че смъртта на един от съдружниците не е основание за прекратяване на фирмата; в т.26 е уговорено, че при смърт на съдружник неговите наследници могат да бъдат приети по реда, установен в договора. Няма спор, а и от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0249/14.04.2018 г., се установява, че К. Г. е починал на 13.04.2018 г. От наличното в кориците на делото удостоверение за наследници № 2183 от 24.04.2018 г., се установява, че ищците са негови наследници по закон. Видно от намиращото се на л.8 по делото „Искане“, изпратено от И. Г., М. Г. и Н. Г. и адресирано до ответното дружество, тези наследници са отправили искане да встъпят като съдружници в СД „ИНТЕЛСОФТ-Г., К. И СИЕ“. От същото се установява още, че то е получено от Я. И. К. на 20.06.2018 г., удостоверено с положения от него подпис. Настоящият състав намира всички останали, представени по делото доказателства за неотносими към предмета на спора, поради което същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира мотивите на първоинстанционния съд за правилни, поради което, на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях като същите става част от настоящото решение. Във връзка с оплакванията въведени във въззивните жалби следва да бъде отбелязано следното: Съгласно чл.93, т.4 от ТЗ при смърт на един от съдружниците, събирателното дружеството се прекратява по силата на изричната разпоредба на закона, с оглед неговия персонален характер като дружество на личността. Нормата е диспозитивна, поради което при наличие на уговорка, изключваща приложението на този текст на закона, последната следва да намери приложение като императивна правна норма, уреждаща статута на дружеството. Правните последици при смърт на съдружник са свързани с обстоятелството, че събирателното дружество се прекратява по силата на закона, след като не е било уговорено друго в учредителния договор. (В този смисъл Решение № 818 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 523/2005 г., ТК). В случай, че съдружниците са уговорили друго, то те са изключили приложението на посочената разпоредба и следва да бъде зачетена тяхната воля. В подкрепа на извода, че дружественият договор може да предвиди изключение от правилото на чл.93, т.4 от ТЗ, е разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. В конкретния случай в т.24 от дружествения договор е предвидено, че при напускане, смърт, поставяне под запрещение на един от съдружниците, дружеството не се прекратява. В чл.26 от дружествения договор пък е предвидено, че при смърт на някой от съдружниците, наследниците могат да бъдат приети по реда, установен в договора или да им се изплати стойността на дяловото участие на починалия съдружник. В т.18 е регламентирано, че нови съдружници се приемат с общо съгласие на учредителите. Както правилно е посочил и СГС в своето решение, в процесната хипотеза не може да се приложи предвиденото в т.18 от дружествения договор, доколкото последната предвижда реда за приемане на нови съдружници, каквато хипотеза не е налице. Следва да се изтъкне че в обсъжданата разпоредба изрично е предвидено общо съгласие на „учредителите“, каквото в случая не може да бъде формирано и което изначално прави неприложима разпоредбата на т.18 от дружествения договор. Неоснователно е и позоваването от страна на жалбоподателите на чл.80 от ТЗ, съгласно която дружественият договор има предимство пред предвиденото в закона. В случая от съществено значение, е обстоятелството, че ако не бъде дадено съгласие от другия съдружник, то тогава дружеството ще бъде прекратено и по този начин ще бъде игнорирана изричната воля на учредителите, че същото ще продължи да съществува. Освен това настоящият състав споделя изводите на пъроинстанционния съд, че разпоредбата на чл.97, ал.1, изр.2, предл.2 от ТЗ не предвижда други изисквания за встъпване на наследника на починалия съдружник, освен изразеното в срок от него желание за встъпване. Доколкото нито в закона, нито в дружествения договор е предвидено като условие за встъпване на наследника в дружеството наличието на изразено от другия съдружник съгласие, а и да бе предвидено, то същото би противоречало на закона, то не може да се приеме, че една от предпоставките наследниците на починалия съдружник да встъпят в дружеството, е да има решение или съгласие на преживелия съдружник, като разширяване полето на приложението на т.18 от дружествения договор е немислимо. С оглед на това, съдът намира, че между дружеството и лицата И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. е възникнало членствено правоотношение и предявеният иск с правно основание чл.71 от ТЗ, вр.чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Тъй като с първоинстанционното решение е постановен същият резултат, то същото следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на всеки от въззиваемите И. Г., М. Г. и Н. Г. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство, които предвид заявеното възражение за прекомерност и при преценка на фактическата и правна страна на спора, на основание чл.7, ал.1, т.10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на сумата от по 1500 лв. с ДДС. В полза на въззивниците не се дължат разноски. Водим от горното, апелативният съд