Решение № 488 от 2.1.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 600/2020 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение №73 от 18.06.2020г. постановено по гр.д.№975/2019г. по описа на Панагюрски районен съд, са отхвърлени предявените от Ф. К. Ф. ЕГН: •••••••••• с адрес: гр. С., ул. „Н.Т.“, № 8 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. искове за заплащане на сума в размер на 1268лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 158 лв., дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ПЖ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, Ф. К. Ф. ЕГН: •••••••••• с адрес: гр. С., ул.„Н.Т.“, № 8, е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. сумата в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца Ф. К. Ф. от гр.С. чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК с доводи за порочност на акта като незаконосъобразен, неправилен и неаргументиран, постановен в противоречие със съдебната практика. Счита, че по делото е установено наличието на служебно правоотношение между страните, положения извънреден труд за исковия период в посочения размер, паричната равностойност на този нощен труд в размер на 1268лв., в каквато връзка било и заключението по съдебно-счетоводна експертиза. Не се споделя извода на съда за съотношението по приравняване на нощния труд от 8ч. с коефициент 1/единица/, а не с предвидения коефициент 1.143.Тълкува се нормата на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР, установяваща нормална продължителност на работното време за положен нощен труд в диапазона 22.00ч.-06.00ч. при сумирано отчитане на работното време, която норма имала защитна функция за служителя и за правото му да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени през този времеви диапазон при забрана да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8ч. за всеки 24часов период. И че нормата изисква след всяка 24часова смяна на служителя да бъде осигурена 48часова почивка при средна продължителност на работното време за общия 72часов период без да се надвишава средно 8часа във времевия интервал от 22.00ч. до 06.00ч.Цитира се изричната препратка на чл.188 ал.2 от ЗМВР към КТ водеща до прилагане на императивната норма на чл.140 ал.1 от КТ, която се определя като единствената разпоредба в трудовото законодателство съдържаща дефиниция за реалната времева продължителност на полагания нощен труд във времевия интервал, като процесното време е времева рамка, в която полагания труд се счита за нощен, а реалната продължителност на положения от ищеца нощен труд не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от КТ-нощен труд до 7часа, поради което няма как да бъде дерогирано действието на общата императивна норма на чл.140 от КТ. По отношение на алгоритъма за определяне размера и методиката за изчисляване на реално отработените часове нощен труд след превръщането им в дневен с коефициент от 1.143 се поддържа, че в ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове, не се съдържа алгоритъм за изчисляването му. Позовавайки се на чл.261 от КТ във връзка с чл.188 ал.2 от ЗМВР жалбоподателят сочи, че положеният нощен труд се заплаща с увеличение уговорено от страните по ТПО, но не по-малко от размерите предвидени от МС-НСОРЗ и законовата делегация в §2 от ЗР на НСОРЗ, като методиката за определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен извънреден труд получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд- 8ч. при съобразяване с максимално допустимата продължителност на същия- 7часа/чл.140 ал.1 от КТ/, по силата на препращащата норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР, е чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Неправилно съдът отказвал да приеме, че е налице празнота в правото като основание за прилагане на НСОРЗ. Счита, че алгоритъм за преизчисляването на нощния труд в дневен не е даден и с наредбата от 07.01.2020г., поради което тази празнота следва да се запълни с методиката за преизчисляване съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ с оглед исковия период от време. По отношение преценката в коя част и в какъв размер действително положения нощен труд се явява извънреден жалбоподателя коментира нормата на чл.187 ал.5 от ЗМВР като преизчисляването е за разликата между разрешените 7часа за работа през нощта и за горницата до 8часа, чрез прилагането на съответния коефициент. Навежда извода, че при обща продължителност на работното време за тримесечен период на сумирано изчисляване работното време, съответстваща на изискването за 7 часово работно време през нощта, прилагането на коефициента би послужило за определяне на възнаграждението, равностойно на дневното. Посочва, че в случая е налице превишение на продължителността от 7часа, определена на база 8-часово работно време през деня и нощта и че горницата следва да се заплати по правилата на заплащане на извънреден труд, както и че ползването на коефициента не създава привилегия за служителите на МВР. Акцентира се на противоречие на съдебния акт на ТР №6 от 05.11.2013г. постановено по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, посочило недопустимост на възприемането на диференциран подход спрямо служители на МВР по отношение на техни права; че ЗДСл има субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба на ЗМВР, като според чл.67 ал.3 от ЗДСл. минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерът на допълнителните възнаграждения по чл.7 т.1-т.5 и редът на получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Излага и примерна хипотеза за държавните служители в звената на ГДИН към МП и работата им на същия сменен режим на дежурства, на които също се заплаща преизчислено с коефициент 1.143 парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането им в дневни с посочения коефициент 1.143.Заключава, че е предвиден еднакъв законов режим, на който се подчиняват две групи държавни служители от ГДИН и служителите по ЗМВР, с което е прокаран принципа за равенство, залегнал в Конституцията. Като последен довод жалбоподателя акцентира на несъобразяване на съдебния акт с правото и правната уредба на ЕС, формираща трудовите правоотношения –Директива 75/117 ЕИО въвеждаща принципа за равно третиране на работниците и служителите и забрана за дискриминация по отношение на прилагането на основните начала на трудовото право- за равен и равностоен труд-равна заплата. Препраща се и към чл.157 от ДФЕС, т.2, относно разбирането какво следва да се разбира под заплащане, както и задължение на държавите членки да предприемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно заплащане на равен труд или за труд с равна стойност, като се акцентира на превес на нормите и принципите на правото на ЕС над нормите от националното законодателство, обвързващи решаващия съд и които не били съобразени от първоинстанционния съд постановил обжалваното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове. Претендира присъждане и на разноски по делото. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ГДПБЗН-МВР чрез юрисконсулт С.. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Коментират се и се повтарят част от мотивите на съда във връзка с отхвърлената искова претенция на ищеца против дирекцията. Акцентира се, че е спорен момента дали следва да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ- подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ, за служителите които полагат свой труд на смени, имащи статут по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Отговаря се на всички доводи развити в жалбата, като се акцентира, че през процесния период организацията на работата на държавните служители в МВР се урежда с наредба на министъра на вътрешните работи № 8121з-776 от 29.07.2016г. касаеща реда за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която недопуска прилагането на общите правила по КТ и НСОРЗ и че в случая не е налице непълнота на Наредбата на Министъра на вътрешните работи, както и че правоотношенията по служба са уредени в специален закон -ЗМВР заради специфичния статут на служителите, като ищецът е работил при работна смяна от 24часа, а не 12часа и същата е определена от ЗМВР, а не от КТ /максимална продължителност на работното време от 12часа по КТ/, поради което счита, че е несъвместимо прилагането на КТ и на НСОРЗ за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР поради изключителност на техния статут и различността му от този по КТ. Поддържа се и довод за неприложимост на ТР №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се отнася за статут на държавни служители в МВР с полаган труд и със статут уреден по ЗДСл. Поддържа се, че липсва основание за приемане на неравностойно положение на тази група служители като се препраща към чл.48 ал.5 от КРБ и се поддържа, че нощният труд на ищеца е в рамките на нормалната 8часова продължителност съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на заповед №8121-з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв на час. Счита, че разграниченията в ЗМВР на нощния и на извънреден труд кореспондират и с Директива 2003/88/ЕД на ЕПС. Препраща се и към доводите изложени от страната в отговора на исковата молба. Като последен аргумент се изтъква, че на ищеца са изплатени всички парични средства за извънреден труд и че последният не е доказал наличието на незаплатен такъв. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Ф. К. Ф. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и по чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/. В исковата си молба против Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН / към МВР-С., ищецът Ф. К. Ф., ЕГН- ••••••••••, с постоянен адрес гр.С., ул.“ Н.Т.“ №8 с процесуален представител адв. А. Д. от САК се твърди, че от 2016г. е служител в Районна служба „ПБЗН“ гр.Панагюрище, като в периода 01.12.2016г.-01.12.2019г. е работил като пожарникар. Твърди, че службата е структурно подчинена към ГД „ПБЗН“ в МВР гр.С. и че съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. Твърди, че работата в системата на ГДПБЗН е организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12часа, по предварително утвърдени графици за смените. Твърди, че през периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. Ф. е изпълнявал служебните си задължения на смени, които включат полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00ч до 06.00ч. на следващия ден и че по този начин за процесния период положил приблизително 1768 часа нощен труд. Твърди се, че положеният от него нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се изчислява съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР-в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12-или 24часови смени-сумирано за тримесечен период. Според чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на тримесечен период за служители работещи на смени. От организацията на работа на служителя на 24- и 12 часови смени, следвало, че при сумирано изчисляване на работното време следвало, че отношенията се уреждали от нормата на чл.187 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, предвиждаща компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служители на смени. А съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служител извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли от Наредба на министъра на вътрешните работи. По тази причина ищецът сочи, че в конкретния случай приложение намира и нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Твърди се, че през процесния период от време са действали Наредба №8121з-592 от 29.05.2015г. и Наредба №8121з 776/29.07.2016г. като в чл.3 ал.3 и в двете наредби е записано, че „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24часов период. Твърди се, че и в двете наредби липсва изрична правна уредба, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен, като според ищеца липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време и на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според ищеца при наличие на такава непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или коефициент 1.143. Твърди се, че неприлагането на тази разпоредба би довело до недопустимо поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители. Поддържа, че са налице основанията за уважаване на иска тъй като между страните е налице действително служебно правоотношение; че основното задължение на служителя да престира труд е изпълнено, като за процесният период е положен и извънреден труд; че работодателят от своя страна не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Предвид изложеното ищецът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ГДПБЗН, която да изплати на служителя си паричната равностойност на положените часове нощен труд за процесни период след преизчисляването му с коефициент 1.143. Твърди се, че към датата на исковата молба ищецът е отработил общо 1768 часа извънреден нощен труд и след преобразуването му в извънреден с преизчисляване на коефициент 1.143, изработените часове се увеличават до 2021часа, при което се получава разлика от 253часа останали неизплатени, като всеки извънреден час следва да се компенсира с 6.00лв. или задължението на ответника за исковия период е от 1518лв върху която сума се следва лихва за забава предвид задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение в срок, поради което съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД е изпаднал в забава след изтичане на срок за плащане на съответното възнаграждение. Моли ищецът Ф. К. Ф. да се осъди Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С. да му заплати сумата от 1518лв представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г.-01.12.2019г. ведно с лихвата за забава от 220лв върху главницата от датата на изпадане на забавата-първо число на месеца, следващ този за който се дължи, до момента на подаване на исковата молба и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските. В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ГДПБЗН към МВР-С., в който претенцията се квалифицира като допустима, но неоснователна по същество. Оспорват се исковете по основание и по размер. Претенцията на ищеца била неоснователна защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за която се прилага чл.107а от КТ. Служебното правоотношение било уредено от специалния ЗМВР; че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, доколкото КТ регламентирал различна продължителност на дневния и на нощния труд-нормална продължителност на дневното работно време от 8ч. и работно време през нощта при 5дневна работна седмица до 7часа, каквато различна продължителност не била записана в ЗМВР където нормалната продължителност на работното време и през деня и през нощта е от 8часа, поради което нямало празнота на правната уредба. Извършването на преизчисляване на часовете нощен труд към дневни означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187 ал.3 от ЗМВР регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд. Твърди се, че за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, в сила от 02.08.2016г. като в чл.3 ал.3 на същата било регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период /регламентация съответстваща на чл.187 ал.3 от ЗМВР/. Възразява се по твърдението за действие през периода на Наредба №8121з-592 от 25.02. 2015г. Счита, че законодателно е определена в ЗМВР продължителност на нощния труд от 8часа. Затова поддържа довод, че няма основание за прилагане на общата разпоредба на НСОРЗ, а приложение намира специалната норма на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на закона, поради което не е налице основание за трансформиране на положен нощен труд в рамките на 8часова продължителност в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв на час. Признава се, че извън процесния период е действала Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. в сила от 19.08.2014г. по която се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било несъответно на ЗМВР, като това е поправено с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., подход възприет и по наредбата от 2016г. Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищеца за преизчислените нощни часове с коефициент 1.143, като реално отработени и че следва да му се заплатят като извънреден труд. Коментира се нормата на чл.176 от ЗМВР за отделните видове трудово възнаграждение от което се състои възнаграждението на държавните служители и че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд, като се акцентира, че размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи-чл.179 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд се определят в чл.187 ал.6 от ЗМВР и представляват работа извън редовното работно време до 280часа годишно, което за ищеца се компенсира с възнаграждение извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, тоест че възнаграждението за извънреден труд е посочено в закона, а тези за нощен труд-в заповед на министъра на вътрешните работи. Поддържа, че ищецът не прави разлика между извънреден и нощен труд и че неправилно обосновава претенцията си с нормата на чл.187 ал.6 от ЗМВР като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формирало размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, положен извън/над установеното работно време. Поддържа, че на ищеца не му се следва претендираното възнаграждение защото положеният от него труд през процесния период е правилно отчетен, правилно е определено полагащото му се възнаграждение и е заплатен. По същите съображения претенцията за лихва за забава се определя като неоснователна. Допълва, че ищецът полага труд при работна смяна от 24часа, определена в ЗМВР, а по КТ тя е от 12часа, доказващо според ответника несъвместимост на прилагането на КТ и НСОРЗ за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, и доколкото законодателят е установил по-голяма нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта предвид спецификата на работата им. Моли да се отхвърлят заявените искови претенции. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Установява се от доказателствата по делото, че ищецът Ф. К. Ф. е държавен служител в МВР считано от 16.05. 2016г. и заема длъжността младши инспектор, като през периода 16.05. 2016г. до 04.01.2017г. е заемал длъжността „Стажант“ в РДПБЗН-Пазарджик, и е изпълнявал служебните си задължения на редовно работно време с продължителност от 8часа а към момента е на длъжност пожарникар в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“-Панагюрище към Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“-Пазарджик при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР като от м.Февруари 2017г. до 01.12.2019г. служителят е изпълнявал служебните си задължения на 24часов сменен режим /виж служебна бележка рег.№101900-1954 от 27.12.2019г. на РДПБЗН-Пазарджик-л.25/. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която /вх.№1584 от 29.05.2020г.-л.127/ изготвено от експерта Лушка Николова Атанасова, което въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че през периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. положеният от Ф. К. Ф. нощен труд е в размер на 1652 часа, нощните смени са 208 на брой, описан по тримесечия в приложена към заключението таблица. Посочено е от експерта, че положеният и отчетен нощен труд при 24-часово дежурство и при 24 часова смяна за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е в размер на 1 652часа, след умножаване на часовете за нощен труд с коефициент 1.143, съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преизчисляване с коефициента става 1888часа, като разликата между преизчислените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време и отчетените изработени нощни часове е 236часа/ 1888часа -1652часа/.След извършване на съответните пресмятания на база предоставената счетоводна документация експертът е изчислил размера на допълнителното брутно трудово възнаграждение за извънреден труд за исковия период 01.12.2016г.-01.12.2019г. което е от 1409.16лв, а нетното допълнително трудово възнаграждение за същия исков период е от 1268.23лв, което не е изплатено на ищеца. Общият размер на мораторната лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 01.12.2918г. с натрупване по тримесечия е от 158.65лв. В последното съдебно заседание е допуснато изменение на претенциите по размер като ищецът претендира присъждане на възнаграждение за сумата от 1268лв представляваща нетното допълнително трудово възнаграждение и сумата от 158лв лихва за забава. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната им компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес да установи, че е положил нощен труд който не е бил трансформиран с предвидения за това коефициент в дневен труд, в резултат на което се трансформира в извънреден труд и да му се заплати полагащото му се трудово възнаграждение за посочения исков период от време. По същество исковата претенция е основателна в пълен размер. Въззивният съд не споделя доводите развити в мотивите от Панагюрския районен съд, като излага собствени правни и фактически мотиви по допустимостта и основателността на исковете след самостоятелна преценка на доказателствата и анализ на същите както и на правната уредба по въпросите повдигнати от страните по делото в исковата молба и в отговора по чл.131 от ГПК и поддържани в хода на производството. Следва да се отбележи, че след пренасяне на делото пред въззивната инстанция, същото е било спряно поради висящност на преюдициално запитване отправено до СЕС във връзка с процесният правен спор и тълкуването на нормите на Европейското право. След постановяване на решението по отправеното преюдициално запитване-Решение на съда /втори състав/ от 24.02.2022г. по дело С-262/20г. на СЕС, въззивният съд е дал указания на страните за евентуално предявяване на искания и за събиране на допълнителни доказателства, като от последните са постъпили единствено писмени становища по приложението и значението на постановеното решение от СЕС в светлината на разглеждани правен спор. С оглед на така установената фактическа обстановка се налага да бъдат обсъдени няколко спорни момента от значение за правилното разрешаване на спора от правна и от фактическа страна. Основният спорен момент между страните е дали при отчитане и заплащане положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими единствено разпоредбите на специалния ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими и общите граждански закони-на КТ и НСОРЗ, и по конкретно чл.9 ал.2 за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Следва да се отбележи че по този въпрос е образувано Тълкувателно дело №1/2020г. с разпореждане от 26.02.2020г на ВКС по което няма постановено тълкувателно решение. Независимо от това, въззивният съд намира, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, както е в процесния случай, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР към основното възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Легалната дефиниция на извънреден труд е записана в чл.143 ал.1 от КТ според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител на работника или служителя извън установеното за него работно време. Действащата към исковия период разпоредба на чл.187 от ЗМВР е предвиждала-чл. 187. Ал.1 Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.2 За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време. Ал.3 Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Ал.4 За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Ал.5 Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с: т.1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; т.2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Ал.7 Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Ал.8 Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9. Ал.9 Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Актуалната към настоящия момент редакция на закона е със следното съдържане: