Решение № 1309 от 8.10.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 277/2024 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.45ж ал.2 Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), образувано по жалба на О. Х. А. от [населено място], Община Върбица, област Шумен, [улица], срещу Решение №1 по Протокол №12 от 28.06.2024 г. на Общински съвет (ОбС) Върбица, с което, на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.27 ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, не е прието Предложение с вх.№134/24.08.2023 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ [населено място]. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното Решение на ОбС Върбица, които се свеждат до неспазване на задължителни указания на съда, дадени с Решение №532/18.04.2024 г., постановено по адм.д. №5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], влязло в законна сила на 09.05.2024 г., а именно, че ОбС Върбица действа в условията на обвързана компетентност по направеното предложение на ОС „Земеделие“ за обезщетение на жалбоподателя със земеделска земя – нива от 4.801 дка, находяща се в землището на [населено място], местността „Гяур баир акаръса“. Въпреки изричните указанията на съда по приложение на процесуалния и материалния закон, ОбС Върбица не се е съобразил с тях и отново е постановил решение, с което не е приел предложението на Началника на ОС „Земеделие“ [населено място], което е в нарушение на чл.177 ал.2 от АПК. Излагат се и доводи за унищожаемост на обжалвания акт, поради което е отправено искане към съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно или отмени Решение №1 по Протокол №12 от 28.06.2024 г. на ОбС Върбица, да върне преписката на административния орган със задължителни указания и да му присъди направените по делото разноски. Ответната страна ОбС Върбица, редовно призована, не изпраща представител, както и не представя писмено становище по спора. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: Няма спор между страните, а това се установява и от приложените по делото доказателства, че с предложение изх.№РД-12-04-18/24.08.2023 г. - л.45 по адм.д.№5/24 г. по описа на АдмС [населено място], адресирано до ОбС Върбица, съгласно чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ и във вр. с чл.53б от ЗКИР, както и Решение №129/04.08.2023 г. на РС-[населено място], Началникът на ОС “Земеделие“ [населено място] е поискал ОбС [населено място] да постанови жалбоподателят да бъде обезщетен със земеделска земя от Общинския поземлен фонд в землището на [населено място], а именно с имот с ид.№70398.202.2, находящ се в землището на [населено място], общ.Върбица. В предложението е посочено, че тъй като няма подходяща земеделска земя по начин на трайно ползване (ниви) и по декари за възстановяване в землището на [населено място], е предложено предоставяне на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ (отговарящи по НТП и дка) в съседно землище на територията на Община Върбица, които са предоставени с Протокол №1/18.02.2011 г. Посочено е, при наличието на земи от Общински поземлен фонд (земи по чл.19 от ЗСПЗЗ) на територията на Община Върбица, ОбС Върбица следва да постанови решение за обезщетяване на О. Х. А., съгласно Решение №129 от 04.08.2023г. по описа на ВПРС. Посочено е също, че обезщетяването се извършва във връзка с извършената поправка на явна фактическа грешка по Заповед №КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК по отношение на земеделските земи, представляващи поземлени имоти с ид.№32113.22.6 – 4359 кв.м., ПИ с ид.№ 32113.22.2 и ПИ с ид.№ 32113.35.41. Към предложението Началникът на ОС „Земеделие“ [населено място] приложил копие от цитираното от него Решение на ВПРС, скица на ПИ с ид.№ 70398.202.2, намиращ се в землището на [населено място], общ.Върбица, м.“Гяур баир аркасъ“, с НТП „нива“, категория на земята IV и площ 4801 кв.м., със собственик Община Върбица; Заповед №КД-14-72/01.07.2020г. на изп.директор на АГКК, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], по силата на което е намалена площта на ПИ, собственост на жалбоподателя О. А., както следва: ПИ с ид.№32113.22.6 - от 4359 кв.м. на 29 кв.м., ПИ с ид.№32113.22.20 - от 7260 кв.м. на 6543 кв.м. и ПИ с ид.№32113.35.41 - от 16997 кв.м. на 16772 кв.м., ; както и заявление вх.№ПО-18-1 от 01.02.2022 г. на О. Х. А. до Началника на ОС “Земеделие“ [населено място], съдържащо искане, във връзка с Решение №1 от 21.01.2022 г. на ОС “Земеделие“ [населено място] да бъде обезщетен с равностойна по качество (категория) и равна по площ на отнетата му земя, по възможност с имот с ид. №31113.3.32 с площ 0, 675 дка по КККР на [населено място], общ.Върбица (удовлетворено с Решение № 7 по Протокол №6/31.05.2022г. на ОбС-[населено място]) и имот с ид.№70398.202.2 с площ 4.801 дка по КККР на [населено място] общ.Върбица. С Докладна записка вх.№173/29.11.2023 г. председателят на ОбС [населено място] внесъл предложението на началника на ОС „Земеделие“ [населено място] с изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023 г., вх.№ 134/24.08.2023 г. по описа на ОбС [населено място], за разглеждане в Общински съвет – [населено място], като предложил същото да бъде отхвърлено като неоснователно, поради това, че не е мотивирано и не съответства с изискванията на закона. В тази връзка посочил, че съгласно ППЗСПЗЗ, ОСЗ следва да отправи мотивирано предложение за обезщетяване на собствениците на земи от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. Посочил, че предложението на ОС „Земеделие“ [населено място] за обезщетяване на О. Х. А. е за конкретно посочен имот, находящ се в землището на [населено място], а не в [населено място], където се намират засегнатите имоти. Към заявлението не били приложени доказателства и мотиви поради каква причина се прави предложение за обезщетяване с имоти, намиращи се в друго землище. С Решение №12 по Протокол №4/06.12.2023 г., издадено на основание чл.21 ал.1 т.8 т.23 и ал.2, чл.27 ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, ОбС [населено място] отхвърлил Предложение вх.№134/24.08.2023 г. на началника на ОС „Земеделие“ [населено място], като неоснователно. Решението си колективният административен орган обосновал с факта, че не са представени доказателства в подкрепа на посоченото правно основание чл.10б от ЗСПЗЗ, на което се основава предложението, по-конкретно не са изложени мотиви защо, при положение, че засегнатите имоти със заповед на изпълнителния директор на АГКК са в землището на [населено място], в предложението фигурира имот в [населено място], общ.Върбица. Решението било прието с 16 гласа „за“, 0 гласа „против“ и „въздържали се“. Това Решение №12 по Протокол №4/06.12.2023 г. на ОбС [населено място] е било оспорено от жалбоподателя пред АдмС [населено място], който с Решение №532 от 18.04.2024 г. по адм.д. №5/2024 г. по описа на съда го е отменил като незаконосъобразно – постановено в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, както и в противоречие на материалния закон и неговата цел, както и е върнал преписката на ОбС [населено място] за ново произнасяне по предложението на Общинска служба "Земеделие" [населено място] при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Решението е влязло в законна сила на 09.05.2024 г. Видно от мотивите, задължителните указания на съда се свеждат до това, че административният орган следва да изложи собствени мотиви в оспорения акт. Съдът е посочил, че ОбС е обвързан с искането, с което е сезиран, поради което е следвало да изложи мотиви относно приложимостта на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, както и §27 ал.1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай, тъй като в Предложението на началника на ОС „Земеделие“ [населено място] са отразени фактите, въз основа на които последният основава своето искане, от които е изводима и приложимата хипотеза на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ – установяване границите на земеделските имоти, за които е издадено решение за признаване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост. Съдът е приел, че решението на ОбС [населено място] е постановено в нарушение на чл.35 от АПК, където е посочено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая; както и на чл.36 ал.1 от АПК, според който, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Съдът се е произнесъл и по материалната законосъобразност на оспореното пред него решение, като в тази част указанията на съда се свеждат до това, че постановеното на основание чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ във вр. с §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при кумулативното наличие на визираните в цитираните правни норми предпоставки - мотивирано искане от общинската служба по земеделие с необходимите приложения, съществуване на едно от условията на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и заявените имоти да са земи от общинския поземлен фонд, е длъжен да предостави тези имоти за последващо възстановяване на правото на собственост върху тях по реда на чл.45ж ал.3, респ. ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в производството по чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, преценката на общинския съвет следва да се ограничи до това налице ли са условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие. Този извод следва от разпоредбата на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинската служба по земеделие представя "мотивирано искане" до кмета на общината, т.е. именно същата обосновава необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са предпоставките на § 27, ал.2, т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинският съвет е следвало да направи своята преценка досежно обстоятелствата по §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на имота, описан в предложението на ОС „Земеделие“ [населено място], изготвено от последната в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Съобразно доказателствата по делото съдът е приел, че в случая са били налице предпоставките на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници (т.1); изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост (т.2), посочен е и конкретният имот, подлежащ на предоставяне на правоимащите лица, който имот е частна общинска собственост, респ. е включен в общинския поземлен фонд, от което следва, че може да бъде предоставен на правоимащи лица в реституционно производство. Изведен е категоричен извод, че в случая са налице предпоставките на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на имота, описан в предложението на Началника на ОС „Земеделие“" [населено място], на О. Х. А., поради което административен орган е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. След влизане на Решението в сила по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], а именно на 09.05.2024 г., Председателят на ОбС [населено място] е изготвил и внесъл доклад записка вх.№100/18.06.2024 г. до ОбС [населено място], с която предложил на основание чл.21 ал.1 т.8 и т.2 от ЗМСМА, §27 ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ ОбС [населено място] да приеме решение, с което приема отправеното предложение от Началника на ОСЗ „Върбица“, като дава съгласие да бъде предоставен на ОС „Земеделие“ [населено място] за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на О. Х. А. следния имот – земеделска земя от ОПФ, находящ се в землището на [населено място], община Върбица: имот №70398.202.2, с площ от 4.801 дка, местност „Гяур баир аркасъ“, IV категория, НПТ: нива. Към докладната записка е приложено Предложение на Началника на ОС „Земеделие“ [населено място] с вх.рег.№134/24.08.2023 г., ведно с приложенията към него. С Решение №1 по Протокол №12/28.06.2024 г., издадено на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.27 ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, ОбС [населено място] не приел отправеното предложение от Началника на ОС „Земеделие“ [населено място], като не дал съгласие да бъде предоставен на ОС „Земеделие“ [населено място] за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на О. Х. А. с имот – земеделска земя от ОПФ, находящ се в землището на [населено място], община Върбица: имот №70398.202.2, с площ от 4.801 дка, местност „Гяур баир аркасъ“, IV категория, НПТ: нива. Решението си колективният административен орган обосновал с факта, че земите за обезщетение не са равностойни със земите, които са отнети от него – малки ивици, всъщност маломерни частици земи, от землището на [населено място], а искането е да се обезщети с поземлен имот от друго землище. Посочено е също, че жалбоподателят е поискал земи от [населено място], като ОСЗ Върбица не предлага по равностойни земи, а предлага исканата земя от жалбоподателя О. А.. Решението е прието с 14 гласа „против“, и 0 „въздържали се“. Решението на ОбС [населено място] е връчено на жалбоподателя на 09.07.2024 г., който несъгласен с него е депозирал жалба на 15.07.2024 г. до АдмС [населено място], чрез органа, издал акта. В хода на настоящото съдебно производство е представена и приета като доказателство цялата административната преписка по издаване на оспорваното решение, както и материалите, съдържащи се в АД №5/2024 г. по описа на АдмС [населено място]. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена е в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от надлежна страна - адресат на акта, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а по реда на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.62/2010 год.) предоставя земи от общинския поземлен фонд. В случая решението е прието с поименно гласуване, съгласно чл.27 ал.5 от ЗМСМА, с участието на 14 от общо 17 общински съветници, съгласно чл.4, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, при наличие на необходимия кворум по чл.27 ал.2 от ЗМСМА и на изискуемото съгласно чл.27 ал.4 във вр. с чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА квалифицирано мнозинство (повече от половината от общия брой на съветниците), а именно с 14 гласа „против“. С оглед на това съдът приема, че решението е постановено от компетентен административен орган. Независимо от горното съдът приема, че атакуваното Решение на ОбС [населено място] е прието в противоречие на разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК, поради което е налице основанието за нищожност по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК, тъй като административният орган, независимо че бил уведомен за влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], е постановил своя административен акт в пряко противоречие с това съдебно решение. По силата на чл.177 ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Нищожният административен акт, съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ, поради което той изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно дадените с предходното съдебно решение задължителни указания. Видно от съдържанието на Решение №12 по Протокол №4/06.12.2023 г. на ОбС [населено място], което е било предмет на проверка по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], за да отхвърли предложение вх.№134/24.08.2023 г. на началника на ОС“Земеделие“ [населено място], което предложение е предмет и на обжалваното в настоящото производство Решение на ОбС [населено място], колективният административен орган е приел, че „не са представени доказателства в подкрепа на посоченото правно основание чл.10б от ЗСПЗЗ, на което се основава предложението, по-конкретно не са изложени мотиви защо, при положение, че засегнатите имоти със заповед на изпълнителния директор на АГКК са в землището на [населено място], в предложението фигурира имот в [населено място], общ.Върбица“. В оспореното в настоящото производство Решение №1 по Протокол №12 от 28.06.2024 г. на ОбС Върбица, изложените мотиви са идентични, а именно че „земите за обезщетение не са равностойни със земите, които са отнети от него – малки ивици, всъщност маломерни частици земи, от землището на [населено място], а искането е да се обезщети с поземлен имот от друго землище. В заявлението жалбоподателят е поискал земи от [населено място], като ОСЗ Върбица не предлага по равностойни земи, а предлага исканата земя от жалбоподателя О.А. Съобразно тези мотиви в решението на ОбС [населено място], както и приложената по делото административна преписка, при новото произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства. Следва да се посочи, че докладната записка на председателя на ОбС [населено място], въз основа на която е прието обжалваното решение на ОбС [населено място], не е била обсъждана и в постоянните комисии към ОбС [населено място], а органът се е озовал на Протокол №1/2023 г. от заседание на постоянните комисии на ОбС-[населено място], проведено на 29.11.2023 г., където е било обсъдено и разгледано Предложение вх.№134/24.08.2023 г. на началника на ОС „Земеделие“ [населено място], но което касае предходното Решение на ОбС [населено място], отменено по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място]. Новият административен акт отново сочи като мотиви, послужили за отказа за неприемане на предложението на Началника на ОСЗ „Върбица“, че земите за обезщетение са неравностойни, тъй като отнетите на жалбоподателя земи са в [населено място], а му се предлагат за обезщетение земи в [населено място], и то които жалбоподателят бил заявил. Във връзка с тези факти, обосновали отказа на административния орган за неприемане на предложението на Началника на ОСЗ „Върбица“, във влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№5/2024 г. АдмС [населено място] е изложил подробни мотиви, като е приел за неоснователни доводите на ответника, че не можело правоимащото лице да бъде обезщетено с имот от землище, различно от това, където се е намирал отчуждения имот, във връзка с който се провежда обезщетителната процедура. Съдът изрично е посочил, че след като са налице предпоставките на чл.10б от ЗСПЗЗ досежно заявителя, конкретният имот е посочен в предложението на началника на ОСЗ и същият представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, намираща се на територията на същата община (което в случая е безспорно установено), съответният ОбС не може да откаже да уважи предложението на началника на ОСЗ, както и че преценка за земите за обезщетение е в правомощията на ОСЗ, а не на ОбС, който не притежава реституционна компетентност и действа при условията на обвързана компетентност. Установено е от съда, че съгласно представения регистър с данните за имотите от ОПФ на територията на община Върбица в землището на [населено място] няма поземлен имот с НТП, площ и характеристики, който в най-пълна степен да съответства едновременно на площта и характеристиките на отнетите имоти на жалбоподателя, респективно в най-пълна степен да удовлетворява неговите права и законни интереси, засегнати от Заповед № КД-14-72/01.07.2020 г. на АГКК. При изведен категоричен извод от съда в решение по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], че в случая са налице предпоставките на §27 ал.2 т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на имота, описан в предложението на Началника на ОСЗ - [населено място], на О. Х. А., както и е налице условието по чл.10б ал.2 т.1 от ЗСПЗЗ, новото произнасяне на органа, обективирано в Решение №1 по Протокол №12 от 28.06.2024 г. от заседание на ОбС [населено място], се явява напълно идентично по своите фактически и правни основания с това, което вече е било отменено по съдебен ред. Както бе посочено и по-горе съдът с влязло в сила Решение №532/18.08.2024 г. по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място] се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорения пред него акт и изрично е приел, че същият е незаконосъобразен и на това основание От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореното в настоящото производство Решение на ОбС [населено място], независимо, че е издадено от компетентен орган, следва да бъде обявено за нищожно на основание чл.177 ал.2 от АПК, а именно издадено в противоречие на влязло в сила Решение №532/18.04.2024 г. по адм.д.№5/2024 г. по описа на АдмС [населено място], поради което жалбата се явява основателна. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от жалбоподателя, ведно с представен списък на разноските, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 1010.00 лв., от които 1 000.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат и 10.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото. Водим от горното, съдът