Мотиви към Решение № 727 от 7.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6242/2024 г.

Производството е по реда на чл.32, вр. чл.16 от Закона признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / накратко по-долу ЗПИИРКОРНФС/. В СГС е постъпило удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции от 27.10.2014г. на издаващата държава, съдържащо решение № 0062 5422 6236 по дело № 121843 от 24.11.2023г., издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – община Неймеген, влязло в сила, за налагане на финансова санкция, за нарушение на правилата за движение по пътищата – българския гражданин Н.Р.Н., като водач на превозно средство нарушил забрана за движение по затворена улица в двете посоки, знак R550A на 13.11.2023г. в 00: 38ч.. Същото с нарочно определение на Окръжен Съд Перник от 03.10.2024г. е изпратено по подсъдност на СГС. От съда се иска да признае и допусне изпълнение на това решение. В откритото съдебно заседание на 18.11.2024г. засегнатото лице Н.Р.Н. редовно уведомен, не се явява. Представителят на СГП изразява становище, че съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае решението, постановено в Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, тъй решението е влязло в сила и в официалния документ се съдържат всички изискуеми данни - номера на решението, датата на акта, място на деянието, правна квалификация, като от друга страна съгласно чл.30, ал.2, т.1 от Специалния закон не се изисква двойна наказуемост за деяние, което съставлява нарушението според законодателството на издаващата държава, като не са налице и предпоставки за прекратяване на производството и не са налице основания по чл.35 ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ от признаване на наложената финансова санкция. Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото намира, че са налице предпоставките за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. Съгласно постъпилото, влязло в сила Решение и Удостоверението на българския гражданин Н.Р.Н. е била наложена финансова санкция в размер на 110 евро за това, че в нарушение на правилата за движение по пътищата – като водач на превозно средство нарушил забрана за движение по затворена улица в двете посоки, знак R550A. В издаващата държава са направени и 9 евро разходи по административните процедури довели до постановяване на акта по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС или общият размер на финансовата санкция е 119 евро /л.3 от удостоверението и стр.1 от решението/. Засегнатото лице Н.Р.Н., ЕГН: ••••••••••, роден на ••••••• в гр.София, с постоянен адрес по лична карта в гр.София, ж.к. „Красна поляна”, ул. “•••••••8, българин, българско гражданство, постоянно живеещ на посочения адрес, неженен, и по см. на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС е лице, което има местоживеене на територията на РБ. Видно от чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, нито едно от основанията за отказ не е абсолютно или императивно за съда. В Решението и удостоверението по чл.4 от РР2005/214/ПВР на Съвета са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването му. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на удостоверението, то е пълно и отговаря на решението. В удостоверението е посочена дължимата сума по наложената глоба 110 евро. В обобщение липсва основание за отказ по см на чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. По чл.35, т.2 от ЗПИИРКОРНФС - няма данни спрямо това лице за същото деяние в РБ или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; По чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС - Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; По чл.35, т.4 от ЗПИИРКОРНФС – засегнатото лице не е лице с имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; По чл.35, т.5 от ЗПИИРКОРНФС решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; По чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; По чл.35, т.7 от ЗПИИРКОРНФС - Видно от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС и чл.5 от РР2005/214/ПВР на Съвета за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари не се изисква двойна наказуемост. Въпреки това отговора на този въпрос е положителен. Закона за автомобилните превози Обн. ДВ, бр.82 от 17.09.1999г., в сила от 17.09.1999г., последно изм. бр.107 от 24.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., регламентира въпросите за дневната почивка и контролните уреди в чл.78 от същия. Предвидените санкции за водачите при нарушения по този текст са посочени в чл. 93б и 93в, следователно не е налице основание за отказ по см. на чл.35, т.7 от ЗПИИРКОРНФС. По чл.35, т.8 от ЗПИИРКОРНФС - решението е било постановено срещу физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо, съответно може да носи наказателна отговорност, респ. административнонаказателна такава. Съдът счете, че не е налице и относителното основание по чл.35, т.9, т.10 от ЗПИИРКОРНФС – производството е било писмено и съответният орган в издаващата държава потвърждава, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. При тези съображения Съдът намира, че следва да признае решението, тъй като са налице законоустановените предпоставки. Съгласно чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС в решението си съдът следва да определи равностойността на дължимата сума в български лева, за което е необходимо обикновено аритметично изчисление на фиксираният курс на еврото спрямо лева. С оглед разпоредбите на чл.33 и чл.17 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът прие, че следва да допусне изпълнение на финансовата санкция наложена на Н.Р.Н., в размер на 119 евро с левова равностойност - 232, 76 лв (двеста тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки). Рамковото решение не поставя изискване решението за налагане на финансова санкция да е преведено, това важи само за удостоверението по образец, в тази връзка и с оглед чл.13 от ЗППИИРКОРНФС направените разходи по делото за превод на решението за налагане на финансова санкция от нидерландски на български език в размер на 90 лева /деветдесет лева/ остават за сметка на Държавата. Така мотивиран съдът постанови решението си.