Решение № 188 от 15.12.2014 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 274/2014 г.

Производството е по реда на чл.10б, ал.1 в ред., обн. ДВ, бр.99/2002г. от ЗСПЗЗ във вр. с §46 от ПЗР на Постановление №139/13.05.2011г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. И.А.К. ••• и пълномощникът й Л.Д. К. в това му качество от същия адрес обжалват решението по адм. д.№409/2013г. по описа на КРС. Релевира се касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че изложената фактическа обстановка от съда е непълна, необективна, неизяснена, недобросъвестно и тенденционно изложена, поради което неправилно е прието, че оспорената заповед на Областния управител на Област Кюстендил е незаконосъобразна вместо нищожна. Иска се имот 050215 в м.”К.” в землището на гр.Кюстендил да се предостави в собственост на касаторите чрез замяна по чл.36, ал.1 и 2 от ППЗСПЗ. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, евентуално за обявяване на заповедта за нищожна, както и извършения търг с имота от Кмета на Община Кюстендил през 2011г. В молба вх.№3724/24.10.2014г. по описа на съда пълномощникът К. поддържа оспорването, претендирайки конституиране на началника на ОСЗГ- Кюстендил офис Кюстендил, кмета на Община Кюстендил и МС чрез правния отдел. В с.з. адв. Г. като пълномощник на касаторката поддържа жалбата в частта за обявяване нищожността на заповедта на Областния управител и претендира деловодни разноски, но пълномощникът К. поддържа жалбата изцяло. В писмено заявление вх.№3922/14.11.2014г. по описа на съда адв. Г. моли за възобновяване на съдебното производство, оспорвайки подписа на получателя в известие за доставяне № R PS 2500 004 QKQ S на л.15 от касационното дело, иска назначаване на графологическа експертиза, като се задължи Областния управител да представи оригиналите на известието и Дневника за регистрация на изходящата поща на администрацията. В писмена защита вх.№3985/21.11.2014г. приподписана от касаторката, адв. Г. счита за правилна констатацията на КРС за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед и за материална незаконосъобразност, сочейки обаче че е налице нищожност, която може да се релевира без ограничение във времето. Представените в касационното производство писмени доказателства счита за недопустими поради забраната за установяване на нови фактически обстоятелства. В допълнителни заявления вх.№3927/14.11.2014г. и №3928/17.11.2014г. по описа на съда касаторката К. поддържа жалбата и моли да се конституират посочените по-горе заинтересовани страни. С жалба вх.№3954/19.11.2014г. по описа на съда К. оспорва посочено по-горе известие за доставяне /наречено обратна разписка/, уведомява съда, че ограничава пълномощията на адв. Г., като същият няма право да подава писмени заявления, молби и жалби до съда без нейн подпис и претендира разноски. С вх.№4081/02.12.2014г. по описа на съда е приложена от ВАС по компетентност жалба от К. и пълномощникът К., с която се повтарят посочените по-горе пороци на съдебното решение, оспорва се отново известието за доставка и наличието на ограничени правомощия на адв. Г.. Предмет на делото е и оспорване от ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.”Д.” № •• на решението на КРС с релевирано основание по чл.209, т.2 от АПК. Претендираната недопустимост на решението се свързва с просрочие на жалбата. Според касаторът, оспорената заповед е законосъобразен административен акт, изпратена е с писмо изх.№04-15-13 (9)/19.01.2010г., а жалбата на К. наречена “искова молба” е депозирана пред ВАС на 10.01.2013г., т.е. след изтичане на срока по чл.149, ал.1 от АПК. Като доказателства за твърдението са представени и приети в касационното производство посоченото по-горе известие за доставяне, адресирано до Л.Д. К., връчено на 29.01.2010г. на “съпруга”; писмото от 19.01.2010г., което е отбелязано като пощенска пратка в известието за доставяне, приложение към което е оспорената заповед на Областния управител; напомнителна жалба от Н.П.Б. и К. за връчена предходна заповед на Областния управител и писмо от последния до НС, МС и К., касаещо процедурата за обезщетяване и връчването на заповедите по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В становище вх.№16576/08.08.2014г. по описа на съда К. и пълномощникът К. оспорват касационната жалба на Областния управител, повтаряйки горните доводи. В с.з. пълномощникът на Областния управител поддържа жалбата. Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбите, намирайки решението на съда за правилно. Като допълнително писмено доказателство в касационното производство е прието копие от входящ дневник на Областната администрация, в който е отразено изпратеното писмо на Областния управител с оспореното решение до адресата. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбите, становищата на страните и пълномощниците им и събраните доказателства намира жалбите за допустими, като подадени от легитимирани правни субекти с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните: Предмет на първоинстанционно оспорване от К. е т.1 от разпоредителната част на заповед №28/12.02.2008г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която на основание чл.62, ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл.140, ал.1 от АПК, писмо вх.№58-00-20/05.02.2008г. на началника на ОСЗГ- Кюстендил и чл.10б, ал.1, изр. последно от ЗСПЗЗ е поправена заповед №490/20.12.2007г. на управителя, като от определените за обезщетение имоти е изключен имот №050215 в землището на гр.Кюстендил. От фактическа страна по спора съдът е приел за установено, че К. е низходяща от първа степен като дъщеря на А.С..Б., б.ж. на гр.Кюстендил /починал 1993г./, който е подал заявление до ПК- Кюстендил като низходящ на правоимащата Г.С.Б., б.ж. на гр.Кюстендил /починала през 1950г./ за възстановяване на земеделски имоти, между които и овощна градина с площ 2.500дка в м.”Ш.” /”П.”/ в землището на гр.Кюстендил. Според приетото от съда, с решение №1-24/11.04.1996г. ПК е възстановила на наследниците на С. правото на собственост върху имота в стари реални граници, по поради извършено в имота незаконно строителство, разпоредено за премахване със заповед №663/14.05.1996г. на кмета на Община Кюстендил и невъзможност за изпълнение на заповедта, на заседание на междуведомствена комисия на 22.01.1999г. е направено предложение да се преразгледа посоченото решение на ПК с постановяване на отказ поради предпоставките на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Такова е решение №1-66/25.10.1999г. на ПК, издадено на основание посочената правна норма в процедурата по чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ. Според приетото от съда, с писмо изх.№713/16.11.2000г. председателят на ПК- Кюстендил е предложил на ОбС- Кюстендил наследниците на Г.Б. да бъдат обезщетение с имот парцел 215 в масив 50 в местността “К.” в землището на гр.Кюстендил с площ 1.889дка, с което действие правоимащите са съгласни. Съдът е посочил, че със заповед №490/20.12.2007г. Областният управител на Област Кюстендил на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ /предишна ред./ и искане по чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ е определил земите от ОПФ за обезщетяване на собствениците и техните наследници, между които е и имот 050215. Съдът е посочил, че с писмо изх.№06-00-176/29.01.2008г. до началника на ОСЗГ- Кюстендил кметът на Община Кюстендил е предложил от определените със заповедта на Областния управител земи за обезщетяване да се изключат някои, които не са подходящи за обработване и земеделско ползване и с оглед наличието на интерес от европейски инвеститори за използването им в сферата на туризма, между които и имот 050215, което становище е възприето от адресата, като с писмо изх.№71/05.02.2008г. е предложено на Областния управител да се поправят очевидни фактически грешки в негова заповед №490/20.12.2007г., изключвайки предложените земи. Процесната заповед е издадена въз основа на това писмо. От представените писмени доказателства, съдът е приел, че междувременно обезщетителната процедура за имота е продължила, разделена на две производство за А.С..Б. и А.С.Б. и не е приключила. При тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за допустимост на жалбата. Според съда, оспореното решение не е нищожен индивидуален административен акт. Съдът обаче е приел процесуална и материална незаконосъобразност на акта, поради липса на очевидна фактическа грешка за поправяне на първоначалната заповед на Областния управител и пререшаване на разрешения въпрос в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона за обезщетяване по най-благоприятния за правоимащите лица начин по възможност с равностойна земя в землището по местонахождението на одържавения имот. По посочените правни доводи съдът е отменил заповедта на Областния управител в оспорената част и е присъдил 150лв. деловодни разноски за К.. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните: Неоснователно е възражението на Областния управител на Област Кюстендил за недопустимост на въззивната жалба на К.. Приетите в касационното производство известие за доставяне на писмо №04-15-13 (9)/19.01.2010г. на управителя до К. с приложено копие от оспорената заповед, самото писмо, напомнителната жалба на Боцева и К. рег. индекс 04-15-13(9)/19.12.2009г., писмо №04-15-13(20)/26.-05.2010г. на управителя и копие от страница от Дневника за регистрация на изходящата поща на областната администрация не оборват извода на съда за срочност на въззивното оспорване, т.к. адресатът на писмото не е заинтересованото лице К., а друго лице, което не е субект на реституционното производство. Макар и съпруг на К., К. няма собствено право на участие в административния процес. Писмото не е адресирано до него в качеството на пълномощник на правоимащата, а в лично качество. Само на това основание предприетото уведомяване на заповедта е нередовно, независимо от оформянето на известието за доставяне. Извън горното, съобщаването на оспорената заповед се осъществява по общото правило на чл.61 от АПК, поради липса на изрична процедура в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а правилата за връчване на пощенските пратки изискват връчването да се удостовери освен с дата, подпис, качеството на получилото лице и неговото име, което в случая липсва. Изложеното налага извод за липса на валидно връчване на оспорената заповед на действителния й адресат, поради което правилно районния съд е приел, че правото на жалба във връзка с незаконосъобразността на акта /извън претендираната нищожност/ е упражнено в срок. Неоснователно е възражението на адв. Г. за неотносимост на приетите в касационното производство писмени доказателства, т.к. същите са във връзка с касационното основание за недопустимост на съдебното решение по см. на чл.219, ал.1 от АПК. За допустимостта на решението съдът следи и служебно на основание чл.218, ал.2 от АПК. Липсата на релевираната от Областния управител недопустимост на съдебното решение води до неоснователност на искането на адв. Г. за възобновяване на съдебното производство. Неоснователно е искането на К. и пълномощникът й К. за конституиране на допълнителни страни в касационното производство. По аргумент от императивните процесуални правила на чл.210 и чл.217, ал.2 от АПК страни по касация са участвалите такива по делото пред районния съд и прокурора. Визираните в множеството подадени жалби началник на ОСЗГ- Кюстендил офис Кюстендил, кмет на Община Кюстендил и МС чрез правния отдел не са легитимирани субекти в процеса. В производството пред районния съд правилата за конституиране на страните се определят от нормата на чл.153, ал.1 от АПК, в който смисъл районния съд правилно е установил и призовал като жалбоподател, подателката на жалбата К., като ответник органът - издал оспореното решение, т.е. областния управител на Област Кюстендил и като единствена заинтересована страна ОСЗ- Кюстендил с офиси Трекляно и Невестино. С §2, т.1 на ПМС №204/18.08.2008г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС, обн. ДВ, бр.76/29.08.2008г., в сила от 01.09.2008г. са приети промени в Устройствения правилник на МЗХ / обн. ДВ, бр.48/2006г., отм. ДВ, бр.90/2009г./ като наименованието на ОСЗГ е променено на ОСЗ /Общинска служба по земеделие/. ОСЗ са част от административните структури на Областните дирекции “Земеделие” /ОДЗ/. Понастоящем в структурата на ОДЗ- Кюстендил влизат 5 ОЗС, една от които е ОЗС- Кюстендил с офиси Трекляно и Невестино. По см. на чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.2 от ППЗСПЗЗ ОЗС обезщетяват собствениците със земи от ОПФ в предвидените от закона случаи, което правомощие определя заинтересоваността на Службата от участие по делото. Решенията за обезщетяване се взимат от ОЗС като колективен орган по см. на чл.60а от ППЗСПЗЗ, а не от нейния началник, поради което същият няма установено от закона самостоятелно процесуално право на участие в съдебното производство. В обезщетителното производство по чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8-20, респ. чл.27а от ППЗСПЗЗ кметът на Общината не издава административни актове, поради което няма правен интерес от участие в съдебния процес. Контролът върху изпълнението на ЗСПЗЗ не се осъществява от МС, а от Министерство на земеделието и храните /вж. чл.57 и 58 от ППЗСПЗЗ/, но конкретните дейности по обезщетяване със земеделски земи, в каквато насока е предмета на делото пред районния съд, не са в компетенциите на посоченото ведомство, а на ОСЗ. Решението на районния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Оспорената част от заповедта е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това. Съгласно правното основание за издаване на заповедта и разпоредените с нея права /в израза “поправям”/ е видно, че административният орган е издал акта при условията на чл.62, ал.2 от АПК, т.е. в хипотезата на поправка на очевидна фактическа грешка. Тази грешка, както правилно е посочил съда, не е налице, т.к. издавайки заповедта, Областният управител е формирал воля, различна от формираната такава в предходната негова заповед №490/20.11.2007г. и практически е пререшил разрешения правен въпрос в нарушение на процедурата по чл.99-105 от АПК. Дължимият съдебен акт е отмяна на оспорената част от заповедта, в каквато насока е съдебното решение. Предмет на спора пред районния съд е административен акт, постановен в обезщетителното производство по чл.10б, ал.1 в ред., обн. ДВ, бр.99/2002г. във вр. с правилото на §46 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.39/2011г., поради което съдът няма правомощия да се произнася по други актове, постановени в други административни процедури, каквато е твърдяната от К. продажба на имота чрез търг от Община Кюстендил. Съгласно правилото на чл.126 от АПК предметът на делото се определя от искането на жалбоподателката. В настоящия случай, предметът на делото е определен още с определение №13/15.02.2013г. по адм. д.№9/2013г. по описа на ВАС и касае единствено оспорването на т.1 от заповедта на Областния управител. Произнасянето на съда в повече би било недопустимо. Правният интерес от оспорване на търга за имота жалбоподателката може да защити само в рамките на специалната тръжна процедура по предвидения за това ред, а не инцидентно по делото. Поради зачетеното от съда валидно действие на заповед №490/20.11.2007г. на Областния управител в частта на определения за обезщетяване имот 050215 от ОПФ, обезщетителната процедура за имота следва да се довърши от ОСЗ- Кюстендил по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ във вр. с §27, ал.1 и ал.2, т.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.62/2010г. Процедурата за замяна по чл.36 от ППЗСПЗЗ е различна от обезщетителната, т.к. подлежат на замяна само реално възстановените, респ. дадените в обезщетение имоти, собственост на граждани и юридически лица с конкретно посочени граници и съседи с имоти – частна държавна или частна общинска собственост. Решение №071-ОЗ/14.12.2010г. на ОСЗ- Кюстендил може да се отмени, респ. обяви за нищожно само по съдебен ред в отделно административно производство по см. на чл.27а, ал.5 от ППЗСПЗЗ. При наличие на конкуренция на материалните права, придобити от търга и от обезщетителната процедура по ЗСПЗЗ редът за защита е общият исков пред гражданския съд. В административното производство не се разрешават спорове за собственост. По посочените правни доводи решението на районния съд е допустимо и правилно и ще се остави в сила. Поради изхода от спора и по арг. от чл.143, ал.3 и 4 от АПК К. няма право на деловодни разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът