Решение № 1147 от 1.7.2021 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 573/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 261531/18.12.2020г. от ДКЦ – 1 ДЕВНЯ ЕООД, ЕИК 103524557, чрез пълномощника си адв. Д.П., със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ №6А, ет.1, срещу решение № 260053 от 11.12.2020г., постановено по гр.дело № 261/2020г. на Районен съд – Девня, с което са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Д. Н. Д., ЕГН •••••••••• от гр. Девня. В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че срокът за явяване на предишната работа започва да тече от датата на получаване на нарочно съобщение от съда по чл.345 от КТ – 23.01.2020г., а не от 10.01.2020г., на която дата ищцата е подала лично молба за издаване на заверен препис от решението и изпълнителен лист. Намира, че към 06.02.2020г., когато въззиваемата е изявила воля за заемането на предишната длъжност, двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ е бил изтекъл и заповедта за прекратяване на ТПО е законосъобразна. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. Н. Д. срещу ДКЦ – 1 ДЕВНЯ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ. В исковата молба се твърди, че със заповед на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ, тъй като ищцата не се е явила в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ, да заеме длъжността, на която е възстановена от съда. Ищцата твърди, че е спазила двуседмичния срок, който тече от получаването на съобщението, изпратено от съда след влизане в сила на решението, за възстановяване на работа, като се е явила на 06.02.2020г. на работа за заемане на длъжността. С допълнителна молба представителят на ищцата сочи, че същата е инвалид и е заемала бройка за трудоустроено лице, като работодателят не е получил предварително разрешение по чл. 333 КТ от Инспекция по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата по делото. Отправените искания са да се признае за незаконно и отмени уволнението на ищцата, извършено със заповед №1/06.02.2020г. на управителя на ДКЦ-1 – Девня ЕООД, като неправилна и незаконосъобразна и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „рехабилитатор“. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание по делото, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че срокът по чл.345 от КТ тече от датата на узнаване от ищцата за влязлото в сила решение по гражданско дело №1390/2018г. на РС Девня, а не от връчване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ. Излага, че КТ изрично разпорежда при какви хипотези се изисква съгласие на Инспекцията по труда, като в случая такова съгласие не е необходимо. Моли за отхвърляне на предявените искове. С решение № 260053 от 11.12.2020г., постановено по гр.дело № 261/2020г. на РС - Девня е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Н. Д., извършено със заповед № 1/06.02.2020г. на управителя на въззивното дружество, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „рехабилитатор“. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение №257/13.12.2019г. по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня, влязло в законна сила на 07.01.2020г., е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата Д. Н. Д. от длъжността „рехабилитатор“ при ДКЦ – 1 ДЕВНЯ ЕООД, извършено със заповед №4/03.10.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №13/01.07.2003г., същата е била възстановена на заеманата преди уволнението и ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 234, 72 лв., представляваща обезщетение за времето, през което поради незаконното уволнение е останала без работа, за периода 04.10.2018г.-16.10.2018г. На 10.01.2020г. Д. Н. Д. е подала молба да й бъде издаден заверен препис от съдебното решение и изпълнителен лист. Изпълнителен лист е бил издаден на 14.01.2020г. и получен от Д. Н. Д., ведно със заверен препис от съдебното решение, на 23.01.2020г. На същата дата Д. Н. Д. е получила съобщение по смисъла на чл.345 КТ, че с решение по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня, влязло в сила на 07.01.2020г., е уважен иска й за възстановяване на предишната заемана длъжност и има право да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението за заемане на длъжността. Представено е съобщението от управителя на ответното дружество с изх. № от 04.02.2020г., с което ищцата е уведомена по повод подадено от нея заявление, че не може да бъде възстановена на длъжността „рехабилитатор “, тъй като в здравното заведение към момента не функционира Отделение по физиотерапия. Със заповед №1/06.02.2020г. на управителя на ДКЦ-1 ДЕВНЯ ЕООД, на основание чл.325, ал.2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като причина е посочено неявяване в двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ на възстановения работник. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата при условията на отказ и в присъствието на двама свидетели. Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: С влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на предишната работа се възстановява автоматично неправомерно прекратеното трудово правоотношение. Затова възстановеният в правата си по това правоотношение работник или служител е длъжен, в двуседмичен срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, да се яви на работа и да започне отново да изпълнява задължението си по същото правоотношение. Неявяването на работника или служителя в посочения срок на работното му място обуславя потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение между страните без предизвестие, на осн. чл.325, ал.1, т.2 от КТ. В конкретния случай между страните липсва спор по фактите. Единственият спорен въпрос е началния момент, от който е започнал да тече срокът по чл.345, ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав е запознат с противорчевата практика на съдилищата по този въпрос, на която и двете страни основават позицията по делото. Според едното становище при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Поред другото, ако работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, независимо дали му е изпратено преди или след това съобщение, то двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ тече от момента на узнаването. В конкретния случай от анализа на събраните доказателства се налага извода, че ищцата е узнала за възстановяването на работа едва на 23.01.2020г. Това е така, защото на тази дата ищцата се е снабдила със заверен препис от решението и едва тогава е имала възможност да се запознае с неговото съдържание. На същата дата ищцата е получила и съобщението по чл.345, ал.1 от КТ от ответното дружество. Не може да се сподели становището на въззивника, че срокът е започнал да тече от 10.01.2020г., когато въззиваемата е подала молба за снабдяване със заверен препис от решението и изпълнителен лист. Липсват данни по делото, че към момента на подаване на тази молба, ищцата е била запозната със съдържанието на съдебното решение, както и че същото е влязло в законна сила. Двуседмичният срок по чл.345, ал. 1 от КТ е изтекъл на 06.02.2020г., по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК. Като е издал обжалваната уволнителна заповед, преди да изтичане на законовия срок за явяване на ищцата на работа, то ответното дружество неправомерно е нарушило правата на служителката. Посочената установеност обуславя извод за незаконосъобразност на издадената заповед, поради което същата следва да бъде отменена и ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло. Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд