Решение № 3790 от 22.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 353/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№2815/13.01.2023 г. от ищеца Т. П. К., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: •••• срещу ответника „НИК- СОТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК 200102142, седалище и адрес на управление: ••••, с която е предявен иск с петитум да бъде осъден ответникът „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК 200102142, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № 3, ет. 6, ап. 16, да заплати на ищеца Т. П. К., ЕГН ••••••••••, сумата от 100000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпилата трудова злополука на 24.05.2021г. по време работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване увреждането - 24.05 2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на сключен на 16.06.2015г. трудов договор между „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК 200102142 и Т. П. К., последният изпълнявал длъжността "опаковач" при пълно работно време в размер на 8 часа, със срок на изпитване шест месеца в полза на ответното дружество-работодател. Договорът след сключването си е изменян с допълнителни споразумения от 01.07.2015г., 01.04.2016г., 03.01.2017г., 03.12.2020г., 04.01.2021г., 05.05.2021г. като съгласно последното изменение уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 650, 00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6% върху основното месечно възнаграждение, за всяка година придобит опит при работодателя. Според договора и длъжностната характеристика на ищеца, трудовите му задължения са включвали: „сортира готовата продукция по номер, цвят и вид; пакетира в нужната предварително зададена опаковка, готовата продукция; поставя етикети и подрежда в кашони или на закачалки по вид; следи за изправното състояние на поверените му машини и инструменти при необходимост премества пакетираната продукция, стока и др. с мотокар и газокар; при необходимост изпълнява и други конкретно възложени задачи от прекия ръководител“. Пряко подчинен е бил на началник-склад „Готова продукция" и на началник- производство. В процеса на работа взаимодейства с останалите работници служители в цеха за производство на белен слънчоглед - с. Крумово, общ. Аксаково. Работният му ден започвал в 08.00ч. и продължавал до 17.00ч., но често, при наличие на поръчки, полагал труд и по десет и повече часа. След пристигане на работното място, обичайно работният му ден започвал първо с почистване на работните помещения и външните площадки.

На 24.05.2021г. на основание Заповед №66/от 21.05.2021г. на управителят на „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД, работниците от фабриката в с. Крумово били на работа, въпреки че този ден - 24 май е официален празник в Р. България. По тази причина работният ден на ищеца започнал в 08.00 часа. Той почистил работното помещение и към 10.00 часа започнал да почиства външните площадки. На същата дата друг работник от фабриката - Л. З. М. изпълнявал работните си задължения по управление на служебен газокар марка „ CATER PILLAR", оборудван с вилични рогове. В двора на цеха имало поставен контейнер, в който се събирали отпадъци. Изхвърлянето на тези отпадъци се осъществявало с газокара, управляван от М., като контейнерът се транспортирал на виличните рогове на газокара до края на двора на цеха, там се изпразвал и отново се връщал на мястото, където бил поставен.

Около 10.00 часа на 24.05.2021г. Т. К. отишъл при Л. М. и му казал, че контейнерът е пълен и трябва да се изхвърли. М. отишъл с газокара до контейнера, който бил с размери 200x100 см. М. вдигнал контейнера на виличните рогове на газокара през късата страна на височина около 20-30см от земята. Тогава казал на Т. К. да се качи на виличните рогове на газокара и да застане пред контейнера гледано от страната на водача, където имало около 70-80см свободно пространство до края на виличните рогове. Разстоянието до края на двора на цеха от мястото, на което бил контейнерът за смет, било около 700 - 800м. Въпреки че съзнавал, че извършва нарушение на правилата за безопасни условия на труд и специални разпоредби на закона, М. потеглил с газокара, като карал съвсем бавно и по този начин се надявал, че ще предотврати падане на товара или на ищеца. Т. К. бил застанал стабилно, разкрачен на двата рога и придържал контейнера, за да не се обърне и същевременно и той да не падне на земята. Т. бил обърнат с лице към М.. След като изсипали контейнера в боклука тръгнали обрано. Ищецът по настояване на М. пак се качил на виличните рогове на газокара. Те били вдигнати на 20-30 см нагоре, като ищецът отново бил застанал пред контейнера, гледано от страната на виличните рогове и отпред - назад за газокара и придържал контейнера, за да не изпадне от газокара, тъй като вече бил празен и се клател.

Към края на пътя, по който се движел газокарът, имало бензинова колонка.

През пътя минавала метална тръба, в която имало кабели. Тъй като там пътят бил прокопаван, за да се постави тръбата, се била образувала вдлъбнатина по протежението на металната тръба. Тръбата се подавала над нивото на пътя. М. карал бавно, но когато достигнал мястото на вдлъбнатината, спрял рязко заР. тръбата, не можал да я прехвърли и газокарът се разтресъл. Вследствие на това сътресение на машината Т. К. изпуснал контейнера, който се придвижил напред към него и паднал назад върху земната повърхност. Контейнерът се плъзнал напред и се изхлузил от виличните рогове на газокара върху земята, но не паднал върху Т. К.. След падането Т. К. останал по гръб на земята без да мръдне повече. М. отишъл при него и установил, че той диша и лежи неподвижно със затворени очи. М. започнал да го потупва по лицето, за да го свести, но К. не реагирал. По 1-2 минути не помръднал, не издал звук или друг признак, че е в съзнание. На мястото пристигнали и други хора и някой от тях донесъл вода. Напръскали лицето на Т. и той тогава започнал да идва на себе си - отворил си очите, започнал да се оглежда, но не се опитал да се изправи, а лежал на земята. Управителят се обадил за линейка, която дошла след около 20-30 минути и медицинският екип откарал пострадалия Т. К. в ЦСМП при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

Веднага бил приет в нервно-хирургично отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна". Соматично състояние при стациониране - сомнолентен, объркан, повръщал неколкократно с генерализирани и парциални гърчове, нестабилна хемодинамика. Още в 14.05 часа на 24.05.2021г. е преведен в отделение за интензивни грижи, където е диагностицирана „кома" и е интубиран. При стабилна хемодинамика и възстановено съзнание е екстубиран на 28.05.2021г, а на 31.05.2021г. е преведен в клиниката по Неврохирургия за продължаване на лечението. Проведено е консервативно лечение довело до стабилизиране на соматичното му състояние. На 04.06.2021 г. бил изписан.

Издадена била епикриза от Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна -Варна" АД с окончателна диагноза: контузия на главата, рана на главата, счупване на вода на черепа - фрактура на окципитална /тилна/ кост в ляво и лява париетална теменна/ кост, подкожен хематом в меките тъкъни в лява теменнотилна област на главата, мозъчна контузия, травматична субарахноидална хеморагия /кръвоизлив/ под меките мозъчни обвивки. Описаните травматични увреждания са в резултат на удар с ли върху твърд, тъп предмет, отговарят да бъдат получени при падане и удар в лява тилно-теменна област на главата в подлежаща повърхност, тоест биха могли да бъдат получени по начин посочен по-горе. Твърди, че контузията на мозъка, травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Преценени в своята съвкупност тежките травматични увреждания в областта на черепните кости, със счупване на тилно-теменните кости, описаната рана на главата са създали реална комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл обуславят проникващо нараняване в черепната кухина.

С декларация (приложение към чл.3 ал.1 от НУРРОТЗ) вх.№1012-03-221-#-2 от 01.06.2021г., ответното дружество-работодател е заявило настъпилата на 24.05.2021г. злополука в ТП на НОИ - Варна. В декларацията посочило за пострадало лице Т. К., наето за неопределено време на длъжност "общ работник" във Фабрика в с. Крумово - в двора. По образуваното въз основа на горната декларация досие № 79/01.06.2021г., с разпореждане № 5104 - 03 - 91/17.06.2021г., на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука бил приета от длъжностното лице при ТП на НОИ - Варна за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. Прието е увреждането за настъпило по време и при извършване на работа в интерес на работодателя, довело до вероятната трайно намалена работоспособност на ищеца.

Издадено било от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна НП №03-113929/от 23.06.2021г., в което било прието, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите, като е допуснал превоз на хора върху виличните рогове на мотокара, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба №10 за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари /обн. в брой 112/2004г./ и чл.275, ал.1 от КТ. Наложена била имуществена санкция на „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД в размер на 2000 лв. Наказателното постановление е влязло в законна сила.

Срещу водача на газокара Л. З. М. било образувано ДП№ 32/2021г. по описа на РУ - Аксаково при ОД на МВР - Варна за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, наблюдавано по Пр.пр.№6674/2021г. по описа на ВРП.

С решение №1560/22.11.2022г. по АНД №4291/2022г. по описа на ВРС, 3-ти с- в, съдът е признал обв. Л. З. М. за виновен в това, че е нарушил Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обн. в ДВ бр.112 от 23.12.2004г., в сила от 24.06.2005г., както и допълнителни разпоредби към тази наредба - т.2; чл.7 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, както и т.12 от Приложение 1 към чл.7, ал. 1 от тази наредба, и причинил две средни телесни повреди на Т. П. К. - счупване на свода на черепа, фрактура на окципитална /тилна/ кост и лява париетална /теменна/ кост, обусловило проникващо нараняване в черепната кухина; подкожен хематом в меките тъкани в лявотеменна хеморагия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, поР. което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Решението е влязло в законна сила на 08.12.2022г.

Ищецът излага, че след претърпяната трудова злополука в продължение на месеци и до сега се нуждае от постоянни грижи и помощ, включително за извършване на ежедневни битови дейности. Според психиатрично удостоверение, издадено на 30.06.2021 г. от д-р Костадинка Димитрова Крумова - психиатър, е констатирана качествена промяна в неговото Психично състояние. Ищецът е потиснат, тревожен, със свръхценна преработка на психо-травменото събитие, споделящ мисли за безпереспективност и безнадеждност, невъзможност за справяне със семейните задължения, накъсан нощен сън с кошмарни сънища и ранно сутрешно събуждане, намален апетит, тежка социална изолация, тревожен във връзка с невъзможността да работи, въпреки че преди това е работил активно.

С експертно решение №527 от 08.02.2022г. на ТЕЖ към МБАЛ „Св. Марина“ - Варна е определена оценка на неработоспособността - 50%. Противопоказно му е Физическо пренапрежение, работа, свързана с височина, край водоеми, огън, ел. ток, висока температура, движещи се механизми и автомати.

ПоР. заболяването му и неосигуряване друга подходяща работа според предписанието на здравните органи, със Заповед № 29/14.03.2022г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя.

И понастоящем ищецът твърди, че изпитва болки в главата и прилошавания, както и нарушен сън и апетит, лесна уморяемост - психическа и физическа, емоционално лабилен е, склонен към гневни отреагирвания, продължава да е граничен в елементарните ежедневни дейности.

Претърпяната трудова злополука променила изцяло живота му, ограничени са неговите социални контакти, продължава да е в невъзможност да се грижи сам за себе, а преживените болки и страдания по време на медицинските интервенции и след това, както и липсата на положителна прогноза за бъдещо пълно възстановяване се отразяват на психическото му състояние. Изключително ограничени са вече възможностите за заемане на желана длъжност или такава позволяваща осигуряване на добри месечни доходи.

Твърди, че претърпяната от него трудова злополука е станала причина за настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, основателен страх за живота, непрестани и основателни притеснения за бъдещето на семейството, разчитащо на неговите месечни трудови доходи, да се издържа във времена на икономическа криза и перманентни финансови затруднения, чувство за малоценност и дискомфорт, породени от обстоятелството, че се налага да се грижат за него. Определя настъпилите неимуществени вреди в следствие на трудовата злополука в размер на 100000 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора излага, че не оспорва, изложената фактическа обстановка в исковата молба с изключение на твърденията на ищеца, че бил накаран да се качи на мотокара, като излага, че подобно поведение от него нито е изисквано, нито е било необходимо, а ищецът по собствена инициатива се е качил на мотокара, като дори някои от работници са го предупреждавали, че е опасно. С поведението си ищецът е проявил груба небрежност, поведение, което твърди, че изключва отговорността на работодателя, а в евентуалност е съпричинил настъпването на трудовата злополука, нарушавайки правилата за безопасност, разписани в чл. 33 и чл. 34, ал.1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл.126, т.5 и т.6 от КТ. Оспорва твърдението в исковата молба, че длъжностната характеристика на ищеца включва преместване на товари с газокар. Излага твърдение, че в деня на злополуката никой не е възлагал на ищеца да участва в изхвърлянето на контейнер, че ищецът е извършил действия, които не са включени в длъжностната му характеристика, не са в обема на възложената работа и в интерес на работодателя.

Третото лице помагач ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Намира, че ищецът, на първо място, с поведението си е проявил груба небрежност, като е извършил действия, които не са продиктувани от елементарна грижа за неговите живот и здраве. Същият се е изложил на опасност, ненужно, качвайки се върху роговете на процесния мотокар, без това да е било необходимо, без подобно действие да му е било възлагано, да е бил посъветван или насочен към предприемането му. Напълно споделя подробно изложените в отговорна на исковата молба възражения в тази насока, като с оглед наличието на самоучастие искът не следва да бъде уважен в цялост. На следващо място, споделя посоченото от ответника в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли, да бъде отхвърлен искът, или в условията на евентуалност да бъде присъдено обезщетение по-ниско от претендираното.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.

От ответника е направено възражение с правно основание чл. 201, ал.1 от КТ, а в евентуалност с правно основание чл.201, ал.2 от КТ.

По така предявения иск ищецът носи доказателствената тежест да докаже исковата си претенция по основание и размер, в това число, че трудова злополука променила изцяло живота му, ограничени са неговите социални контакти, продължава да е в невъзможност да се грижи сам за себе, а преживените болки и страдания по време на медицинските интервенции и след това, както и липсата на положителна прогноза за бъдещо пълно възстановяване се отразяват на психическото му състояние, че претърпяната от него трудова злополука е станала причина за настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, основателен страх за живота, непрестани и основателни притеснения за бъдещето на семейството, разчитащо на неговите месечни трудови доходи, да се издържа във времена на икономическа криза и перманентни финансови затруднения, чувство за малоценност и дискомфорт, породени от обстоятелството, че се налага да се грижат за него, които неимуществени вреди са в размер на 100000 лв.

По делото не е спорно, а и същото се установява от представените доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, въз основа на сключен на 16.06.2015г. трудов договор, изменен с допълнителни споразумения от 01.07.2015г., 01.04.2016г., 03.01.2017г., 03.12.2020г., 04.01.2021г., 05.05.2021г., сключени между „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК 200102142 и Т. П. К., като последният е бил назначен на длъжност "опаковач" при пълно работно време в размер на 8 часа – л.12 и л. 16-21 от делото. Не е спорно, че на датата на процесното събитие - 24.05.2021г. работниците от фабриката в с. Крумово били на работа на основание Заповед №66 от 21.05.2021г. на управителя на „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД (л.22), въпреки че този ден - 24 май е официален празник в Р. България, като работният ден на ищеца започнал в 08.00 часа. Не е спорно и, че около 10.00 часа на 24.05.2021г. Т. К. отишъл при Л. М. – шофьор на мотокар в ответното дружество и му казал, че контейнерът за отпадъци е пълен и трябва да се изхвърли; че М. отишъл с газокара до контейнера, който бил с размери 200x100 см и вдигнал контейнера на виличните рогове на газокара през късата страна на височина около 20-30см от земята, че Т. К. се качил на виличните рогове на газокара и застанал стабилно, разкрачен на двата рога и придържал контейнера, за да не се обърне и същевременно и той да не падне на земята, обърнат с лице към М.. След като изсипали контейнера в боклука тръгнали обрано, като ищецът отново се качил на мотокара и застанал по същия начин, че към края на пътя, по който се движел газокарът, имало бензинова колонка, поР. което през пътя минавала метална тръба, в която имало кабели и която надстърчала над нивото на терена. Не се спори и че, въпреки че М. карал бавно, когато достигнал мястото на вдлъбнатината, не можал да я прехвърли и газокарът се разтресъл, вследствие на това сътресение на машината Т. К. изпуснал контейнера, който се придвижил напред към него и паднал назад върху земната повърхност. Контейнерът се плъзнал напред и се изхлузил от виличните рогове на газокара върху земята, но не паднал върху Т. К.. Не е спорно и че ищецът е бил откаран с линейка, като е бил приет в нервно-хирургично отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна" със соматично състояние при стациониране - сомнолентен, объркан, повръщал неколкократно с генерализирани и парциални гърчове, нестабилна хемодинамика. Още в 14.05 часа на 24.05.2021г. е преведен в отделение за интензивни грижи, където е диагностицирана „кома" и е интубиран. При стабилна хемодинамика и възстановено съзнание е екстубиран на 28.05.2021г, а на 31.05.2021г. е преведен в клиниката по Неврохирургия за продължаване на лечението. Проведено е консервативно лечение довело до стабилизиране на соматичното му състояние. На 04.06.2021 г. бил изписан (Епикриза - л.40-43). В следствие на трудовата злополука Т. К. ползвал болничен в периода от 24.05.2021 г. до 18.01.2022 г. (л.34-39). С експертно решение №0527 от 018/08.02.2022 г., издадено от УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД на ищеца е призната 50% нетрудоспособност с водеща диагноза: „счупване на свода на черепа“ и противопоказни условия на труд: физическо напрежение, работа свързана с височина, край водоеми, огън, ел. ток, висока температура, движещи механизми и автомати (л.44).

Не е спорно и че с декларация (приложение към чл.3 ал.1 от НУРРОТЗ) вх.

№1012-03-221-#-2 от 01.06.2021г. (л.23), ответното дружество-работодател е заявило настъпилата на 24.05.2021г. злополука в ТП на НОИ - Варна. В декларацията посочило за пострадало лице Т. К., наето за неопределено време на длъжност "общ работник" във Фабрика в с. Крумово - в двора. По образуваното въз основа на горната декларация досие № 79/01.06.2021г., с разпореждане № 5104 - 03 - 91/17.06.2021г., на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука била приета от длъжностното лице при ТП на НОИ - Варна за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО (л.32). С НП №03- 113929/от 23.06.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна НП (л.28-31), е прието, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите, като е допуснал превоз на хора върху виличните рогове на мотокара, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба №10 за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари /обн. в брой 112/2004г./ и чл.275, ал.1 от КТ. Наложена била имуществена санкция на „НИК- СОТ ГРУП" ЕООД в размер на 2000 лв. Наказателното постановление е влязло в законна сила.

Не е спорно и че срещу водача на газокара Л. З. М. било образувано ДП № 32/2021г. по описа на РУ - Аксаково при ОД на МВР - Варна за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, наблюдавано по Пр.пр.№6674/2021г. по описа на ВРП. С решение №1560/22.11.2022г. по АНД №4291/2022г. по описа на ВРС, 3-ти с-в, съдът е признал обв. Л. З. М. за виновен в това, че нарушил Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обн. в ДВ бр.112 от 23.12.2004г., в сила от 24.06.2005г., както и допълнителни разпоредби към тази наредба - т.2; чл.7 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, както и т.12 от Приложение 1 към чл.7, ал. 1 от тази наредба, и причинил две средни телесни повреди на Т. П. К. - счупване на свода на черепа, фрактура на окципитална /тилна/ кост и лява париетална /теменна/ кост, обусловило проникващо нараняване в черепната кухина; подкожен хематом в меките тъкани в лявотеменна хеморагия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, поР. което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Решението е влязло в законна сила на 08.12.2022г. (АНД №4219/2022 г. на ВРС).

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице проф. д-р К., от която се установява следното: След инцидента на 24.05.2021 г. ищецът Т. П. К. е получил черепно-мозъчна травма (ЧМТ) изразяваща се във фрактура на черепа в лява окципитална област и мозъчна контузия средна степен. Приложеното лечение на ищеца съответства на алгоритъма на лечение на такъв тип ЧМТ. При приемането поР. влошаване на общомозъчната симптоматика и задълбочаваща се кома - ГКС 7-8 т, нестабилна хемодинамика, непрекъснати генерализирани и парциални епилептични гърчове ищецът е интубиран и поставен на изкуствена апаратна вентилация. Приет е за лечение в ОАИЛ. Лечението е консервативно и се състои в дехидратиращи, кортикостероиди, кръвоспиращи, аналгетици, антибиотици, витамини от група С и В, вливания, антиконвулсивни и др. Интензивното лечение в ОАИЛ е продължило общо 7 дни, от които 4 дни е бил интубиран и на изкуствена белодробна вентилация (ИБВ), след което е приведен в клиниката по неврохирургия за продължаване на лечението. В момента интензивното лечение на мозъчната контузия на ищеца е приключило. Остава симптоматичното лечение на церебрастенния синдром като последица от преживяната мозъчна контузия. Към момента здравословното състояние на Т. П. К. е добро. Оплакванията му от променливо главоболие, световъртеж, лесна уморяемост и липса на продължителна концентрация напълно отговарят на постравмен церебрастенен синдром, който е последица от преживяната ЧМТ вследствие на злополуката. Посттравменият церебрастенен синдром, който се наблюдава при ищеца обикновено се запазва дълго време след травмата и зависи от тежестта на преживяната ЧМТ. При такива случаи лечението е упорито и продължително. Лечението е симптоматично и се изразява в медикаменти, които подобряват обмяната на веществата в мозъка - ноотропни, съдоразширяващи, седативни и др. По делото е изслушано и заключение на вещото лице д-р Т. А. по допусната съдебно-психиатрична експертиза, от което се установя, че прекараният инцидент трудова злополука настъпила на 24.05.2021г., при която ищецът получил тежка ЧМТ и Мозъчна контузия и е причинило внезапна загуба на съзнание, с травматични епилептични гърчове и последващи ретроградна и антероградна амнезия. Острият психоорганичен мозъчен синдром е част от последващото Разстройството в адаптацията с депересивна симптоматика F43.2 успоредно с Постконтузионен синдром F07.2 по МКБ 10. Към момента на изследването при ищеца водещи са емоционално-волевите и когнитивни симптоми на Постконтузионен синдром F07.2 по МКБ 10. Състоянието на ищеца все още не е подобрено и към момента на изследването са налице оплаквания от церебрастенен, посттравматичен характер, като главоболие и преходен световъртеж, емоционално-волеви и когнитивни симптоми.

По делото са изслушани показанията на свидетеля А.И.С., без дела и родство със страните, от които се установя, че свидетелят е бил пряк началник-смяна на ищеца. Извозването на боклука ставало с мотокар. Понеже има метален контейнер, палетът трябва да се вземе и да се закара до мястото за отпадъци, което става по негово разпореждане, след като го уведомят опаковачите. Този ден никой не го е уведомявал, че трябва да се изхвърли боклукът. За изхвърлянето на контейнера не е нужна човешка намеса. Никога не е наблюдавал да има няколко работника, които да изхвърлят контейнера и да се качват на мотокара, а качването е забранено.

Изслушани са и показанията на свидетеля Л. З. М., без дела и родство със страните, от които се установя, че на 24 май Т. дошъл при него и казал, че контейнерът е пълен и трябва да се изхвърли, което по принцип е от правомощията на началник- смяна. Свидетелят управлявал мотокара и Т. пожелал да дойде с него да изхвърлят контейнера, но понеже го болял кракът, се качил на мотокара. Досега никога не се е качвал човек на мотокара. Съгласно инструктажа не следва да качва хора. Движили се съвсем леко, но на бабуната на връщане мотокарът спрял и казанът тръгнал напред. Т. бил на вилите на мотокара, обърнат с лице към водача. Когато казанът тръгнал назад, той паднал. След като паднал ищецът първоначално бил в безсъзнание. Свестили го с вода и леки шамари. Дошъл началник-смяната. Питал го дали го познава и той го познал. След инцидента го видял един път, бил дошъл във фирмата, юли или август, носил някакви документи. Разменили си няколко изречения. Говорел си нормално, както преди. Много рядко има случай да се обърне контейнерът и счита, че може би затова Т. е решил да го придружи.

В показанията си свидетелят П.К.П., без дела и родство със страните, заявява, че познава Т. К. от поне седем-осем години. Към датата на инцидента не е бил в базата. В последствие видял Т. К. на паркинга, возили го в кола и той носел документи. Питал го как се чувства, той приятелски му казал: „Пострадах, живот и здраве ще се оправя и пак ще се върна на работа.“ Нямал спомени за случката. Провели смислен разговор.

Попитал го: „Как си, оправяш ли се?“, а Т. К. казал: „Оправям се“. Имал чувство за хумор, бил в добро разположение на духа. Не установил нищо, нито в поведението, нито в говора му. Категорично заявява, че никой не му е наредил да се качва на мотокара. Свидетелят от както работи в ответното предприятие не е виждал някой да се качва на мотокара.

От разпита на свидетеля Р. Н. се установява, че на 24.05.2021 г. бил дежурен лекар и лекуващ лекар на Т. К.. Състоянието му било 8 или 9 точки, поР. нестабилна хемодинамика и задълбочаваща се кома, затова е интубиран, както се прави навсякъде по света, за да се даде покой на мозъка и възможност за възстановяване. Продължителността на това приспиване зависи от жизнените показатели и находката на образни изследвания, скенер на главния мозък.

От разпита на водения от ищеца свидетел Р.Т. К., син на ищеца, се установява, че на 24.05.2001 г., когато отишъл да прибере баща си след инцидента, той не го познал, бил не адекватен. Стоял 8 дни в кома. Изписали го на 31 май и се прибрал в къщи. Състоянието му от тогава е много променено. Преди бил хубав, здрав, корав, а след инцидента е неадекватен, не помни, изпуска неща, има главоболие, не спи добре, вечер става и обикаля двора. Не е в състояние сам да отиде до някъде и ако се налага свидетелят го кара с колата. Психически също не е добре – започнал да буйства, посяга на него и на децата без причина, както си седи и без да е провокиран, каквито изблици преди злополуката не е имал. След инцидента свидетелят заедно с жена си и децата се преместил в дома на баща си, за да се грижи за него, тъй като той не можел сам. Всеки месец му купува лекарства по рецепта - за главоболие, за оросяване на мозъка. Приятелката на баща му също не е добре здравословно.

От показанията на свидетеля Р. К. Т., брат на бащата на ищеца, се установява, че познава Т. К. като добър, як и работлив човек. След злополуката, когато се завърнал от болницата не бил добре, не бил адекватен. Бил нервен, агресивен, говорил и след малко не знае какво е говорил. Оплаквал се, че нищо не може да направи - залита, няма сили, търси да седне, става му лошо. Взима лекарства за главата, спрял да пие алкохол, тъй като вече не може. Иска да започне работата, но не може и започвал да плаче: „Какъв мъж бях“. Сега дори в къщи не може да се оправи сам. Жената, с която живее, е трудоустроена първа група с Лупус и е на легло, слага апарат да диша, за оросяване на мозъка.

От показанията на свидетеля А.Б.Б., без дела и родство със страните се установява, че е работила като оперативен счетоводител в ответното дружество. След злополуката е виждала Т. К. два пъти. Говорел и се държал нормално, като преди. Подписал се, че взема документите, разменили няколко общи думи. Стоял най-много от 5 до 10 минути.

Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно ал.2 на същия член работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Доколкото злополуката е призната за трудова с Разпореждане №5104-03-91 от 17.06.2021 г. на НОИ-Варна, то приложение следва да намери именно разпоредбата на чл.200 КТ.

Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК на Т. К. е определена трайно намалена работоспособност 50%, поР. и което работодателят следва да отговаря за вредите при наличие на останалите предпоставки, посочени в чл. 200, ал.1 от КТ.

Задълженията на ищеца съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „опаковчик“ са: „сортира готовата продукция по номер, цвят и вид; пакетира в нужната предварително зададена опаковка, готовата продукция; поставя етикети и подрежда в кашони или на закачалки по вид; следи за изправното състояние на поверените му машини и инструменти при необходимост премества пакетираната продукция, стока и др. с мотокар и газокар; при необходимост изпълнява и други конкретно възложени задачи от прекия ръководител“ Пряко подчинен е бил на началник-склад „Готова продукция" и на началник-производство.

От свидетелските показания на свидетелите Л. З. М. и А.И.С. – работещи за същия работодател се установява, че пряка заповед на Т. К. да се погрижи за изхвърлянето на боклука не е давана, както и същият не е получавал разпореждане да се качи на вилите на мотокара, а напротив Т. К. самоволно, след като е видял, че контейнерът за отпадъци е пълен, е потърсил Л. М. и му е казал да го изхвърли и самоволно е решил да го придружи и да се качи на вилите на мотокара. От изложеното съдът намира, че работата е извършена без нареждане, но в интерес на работодателя. От показанията на същите свидетели, и от тези на свидетеля П.К.П. се установява, че до сега никой не се е качвал на вилите на мотокара и няма такава практика в предприятието.

Съгласно т.12 от Приложение към чл.7, ал.1 от Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, издадена от министъра на труда и социалната политика, в сила от 24.06.2005 г. не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове, семнните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя.

Предприятието не отговаря за вредите от настъпилата злополука само в случаите, когато пострадалият е причинил умишлено увреждането при двете форми на умисъла - искал или допускал да бъде увреден - пряк или евентуален умисъл, каквато форма на вината не се установи в настоящото производство, доколкото ищецът нито е целил, нито предполагал настъпването на последиците от действията си – така Решение № 690 от 14.XI.1988 г. по гр. д. № 657/88 г., IV г. о.и мн. др. Към това следва да се добави и безспорно установеното по делото, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите, като е допуснал превоз на хора върху виличните рогове на мотокара, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба №10 за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари /обн. в брой 112/2004г./ и чл.275, ал.1 от КТ, видно от НП №03-113929/от 23.06.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна НП (л.28-31), както и че работникът Л. З. М. с решение №1560/22.11.2022г. по АНД №4291/2022г. по описа на ВРС, 3-ти с-в, е признал за виновен в това, че е нарушил Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обн. в ДВ бр.112 от 23.12.2004г., в сила от 24.06.2005г., както и допълнителни разпоредби към тази наредба - т.2; чл.7 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, както и т.12 от Приложение 1 към чл.7, ал. 1 от тази наредба. С оглед на изложеното разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ не намира приложение в настоящата хипотеза.

С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно възражението на работодателя по чл.201, ал. 1 КТ за умишлено причиняване на увреждане от страна на ищеца, доколкото вината на работника Л. М. е доказана с влязла в законна сила присъда, която следва да бъде зачетена от гражданския съд на осн. чл.300 от ГПК, а ответното дружество е било санкционирано за неизпълнение на задълженията си по чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба №10 за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари /обн. в брой 112/2004г./ и чл.275, ал.1 от КТ.

По същата причина са неоснователни и възраженията на работодателя за съпричиняване от страна на ищеца поР. проявена от негова страна груба небрежност.

Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност –Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, и др. Ищецът не е нито пряко, нито косвено подчинен на водача на мотокара М., поР. и което даването от последния на нареждания на ищеца да се качи на вилите на мотокара, е ирелевантно, а и в процеса не се установи подобно поведение от страна на г-н М.. Въпреки че качвайки се своеволно на вилите на мотокара ищецът е нарушил правилата на безопасност за работа с мотокар, съгласно т.12 от Приложение към чл.7, ал.1 от Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, издадена от министъра на труда и социалната политика, в сила от 24.06.2005 г., това не представлява проявена от негова страна груба небрежност с оглед на установената фактическа обстановка. В практиката на ВКС е застъпено становището, че при обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка – така Определение № 191 от 2.12.2008 г. по гр. д. № 3349/2008 г. на ВКС, 5-то гр. отд. В Определение № 360 от 8.04.2009 г. по гр. д. № 488/2009 г. 4. Г.О. Върховният касационен съд приема, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност.

Безспорно в настоящото производство се установи, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите, като е допуснал превоз на хора върху виличните рогове на мотокара, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба №10 за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари /обн. в брой 112/2004г./ и чл.275, ал.1 от КТ, видно от НП №03-113929/от 23.06.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна НП (л.28-31). От друга страна работникът Л. З. М. с решение №1560/22.11.2022г. по АНД №4291/2022г. по описа на ВРС, 3-ти с-в, е признат за виновен в това, че е нарушил Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обн. в ДВ бр.112 от 23.12.2004г., в сила от 24.06.2005г., както и допълнителни разпоредби към тази наредба - т.2; чл.7 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, както и т.12 от Приложение 1 към чл.7, ал. 1 от тази наредба.

Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ приравнява действията на работника на тези работодателя по отношение на отговорността на работодателя. Или доколкото работодателят отговоря за причинените от негови работници вреди при трудова злополука, то следва да се приеме, че неспазването на безопасни условия на труд от неговия служител, следва да се счита за неспазване на безопасни условия на труд от самия работодател. Именно поР. тази причина и с оглед на цитираната практика не може да се приеме, че от страна на работника Т. К. е проявена груба небрежност, доколкото при тази ситуация правоспособният работник Л. М. е следвало изобщо да не потегля с мотокара след качването на Т. К. на вилите на мотокара, а не да се ограничи само до отправянето на забележка. Ако М. беше спазил безопасните условия на труд и не беше потеглил, то трудовата злополука с Т. К. изобщо нямаше да настъпи. ПоР. изложеното съдът намира, че изключителна вина за настъпването на трудовата злополука има водача на мотокара М., като поведението на ищеца не може да се определи като груба небрежност, като обикновена такава.

Към това следва да бъде отбелязана и разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №10 от 7.12.2004 г. работодателят предоставя на работещите:

1. информация за всички възможни опасности, за мерките, които са предприети за отстраняване, намаляване и контролиране на рисковете и по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето при работа;

1. инструкции и/или правила и указания, които трябва да се изпълняват за осигуряване на безопасността и здравето на всички, които могат да бъдат застрашени.

По делото, както се посочи по-горе, не бяха представени доказателства за провеждането на подобен инструктаж на всички, които могат да бъдат застрашени, в това число и на ищеца.

Тук следва да се отбележи, че съдът намира за ирелевантно дали нарушението на правилата за безопасност е системно или еднократно, доколкото трудовата злополука би могла да настъпи както при първото нарушение, така и при всяко последващо.

По делото е спорно каква е степента на засягане на здравето на ищеца, дали същият е с променен към избухлив характер, дали е в невъзможност да се грижи сам за себе си в ежедневието, получава ли световъртеж, главоболие и т.н.

В тази връзка от събраните на показния на свидетелите, водени от ищеца – Р. К. Т. и Р.Т. К., които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото се основават на трайни лични впечатления на свидетелите, и които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото са дадени от роднини на ищеца, се установява, че след трудовата злополука ищецът е с трайно променена психика. Има необходимост от грижи, поР. и което синът му се е преместил да живее у тях със семейството си. Същият има световъртеж, често губи ориентация и връзката в разговора, забравя, уморява се лесно. Вследствие от това изпитва чувство за малоценност като често плаче, че не може сам да се грижи за себе си, че не може да работи и да издържа семейството си, въпреки че има желание за това. Същото се потвърждава и от приобщените към доказателствения материал по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, както и от изслушването на вещите лица в съдебно заседание, където се посочва, че възстановителният период от получената от ищеца травма може да продължи с години, както и че ищецът е получил дисфурия, което кореспондира с показанията на свидетелите, водени от ищеца. От друга страна показанията на свидетелите на ответника бяха основани на кратковременни възприятия от ищеца в рамките на от 5 до 10 минути в един-два разговора, поР. което съдът намира, че те не обхващат цялостно и обективно ежедневието на ищеца и неговото целодневно състояние. Освен това същите се базираха на няколко разменени реплики, а не на по-задълбочен разговор за състоянието на ищеца и положението му в семейството. Още повече, че ищецът е разчитал все още да се върне на работа и не е имал интерес от демонстриране на невъзможност да се справи със служебните си задължения.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

В настоящия случай, при съобразяване на практиката на ВКС (Решение № 186 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 246/2019 г., III г. о., ГК) и тежестта и степента на настъпилото увреждане на здравето и претърпените психически травми, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 45 000 лв.

На основание изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до приетия за справедлив от съда размер от 45 000 лв., като за разликата над тази сума следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат сторените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно с уважената част от иска. От ищеца не са направени съдебно-деловодни разноски, но е представен договор за правна защита и съдействие, осъществени при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, поР. което в полза на процесуалния представител на ищеца адв. П. Б. Н. следва да се присъди минималното адвокатско възнаграждение за уважената част от иска, съгласно Наредба №1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, което съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от същата наредба е в размер на 4250, 00 лв. Към тази сума следва да се добави сумата от 250, 00 лв. за проведеното трето по делото открито съдебно заседание на осн.чл. 7, ал.9 от Наредба №1, или общо сумата от 4500, 00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Или в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС дължимата сума за държавната такса в размер на 1800, 00 лв. и възнаграждението на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза в размер на 501, 66 лв., съобразно с уважената част от иска, или общо сумата от 2301, 66 лв.

На ответника също се следват направените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, или сумата от 5874, 00 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд