Решение № 95 от 20.4.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 277/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадени от В. Н. В. с ЕГН •••••••••• от •••:

• въззивна жалба с вх.№ 593/04.03.2025г. срещу решение № 12 от 14.02.2025г., поправено с решение № 20/27.02.2025г., по гр.д.№ 200/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. В. против кооперация „Д.“ с ЕИК •••, •••, иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК, в частта за отмяна като незаконосъобразни и неправилни на решенията от № 1 до № 6 вкл., взети по т. 1 от дневния ред на Общо събрание на кооперация „Д.“ от 27.04.2024г., а именно „Вземане на решение за прекратяване на членствени правоотношения с член-кооператори, включително за изключване на член-кооператори. Утвърждаване решенията на УС за приемане на член-кооператори“, като неоснователен и недоказан;

• въззивна жалба с вх.№3454/28.11.2025г. срещу решение № 82/07.11.2025г. по гр.д.№ 200/2024г. по гр.д.№ 200/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. В. против кооперация „Д.“ иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна като незаконосъобразно и неправилно на решение № 9 по т. 2 от дневния ред на Общо събрание на кооперация „Д.“ с ЕИК •••, от 27.04.2024г., а именно: „Вземане на решение за търсене на имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията от В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперация „Д.“, поради нарушаване на изискванията на устава и закона, и злоупотреба с доверието“, като неоснователен и недоказан.

В. Н. В. обжалва решенията с доводи те да са неправилни поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимо към обжалваните актове по същество на спора, въззивникът е изтъкнал, че решенията били постановени при пълна липса на мотиви и безкритично възприемане като правилни единствено доводите на ответната кооперация, без обсъждане на доводите на ищеца и без да бъдат кредитирани събрани по негово искане доказателства. По делото било установено, че ищецът е бил лишен от възможност да даде писмени/устни обяснения пред управителния съвет във връзка с предложението за изключването му като член кооператор, а е бил поканен да даде такива единствено пред общото събрание, което не било постоянно действащ орган; че били налице несъответствия между личната покана и бюлетината за тайно гласуване, като за изложеното в т. 5 от бюлетината В. Н. В. не бил поканен нито да дава обяснения, нито да участва в разискванията, както и останалите член - кооператори не били наясно за какви точно имуществени вреди, нанесени на кооперацията от него, в качеството му на бивш председател гласуват; че имало взети решения за освобождаване от отговорност на председателя, членовете на УС и КС за 2020г., 2021г. и 2022г., които го освобождавали от отговорност, вкл. за действия, които били извършени от него, но не били узнати от член кооператорите и имали правната последица на отказ от право - кооперацията се отказвала от правото си да претендира обезщетение/вреди от членовете на органите на кооперацията, а последващо решение за търсене на имуществена отговорност било недопустимо. Въз основа подробен анализ в жалбата на събраните в първата инстанция доказателства въззивникът обосновава извода си, че не са били нанесени никакви имуществени вреди на кооперацията, докато той е бил неин председател, поради и което и решението на общото събрание по т. 2 от протокола било незаконосъобразно, а обратно възприетото от районния съд – неправилно. В нарушение на процесуалните правила и при несъобразяване на гласните доказателства районният съд не допуснал своевременно поисканото от ищеца във връзка с възражението му, че е бил лишен от възможност да даде обяснения пред общото събрание, приемане на звукозапис от проведеното общо събрание и съдебно-техническа експертиза, поискани за събиране във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Въззивникът настоява за отмяна на обжалваните актове и уважаване на иск в цялост, с присъждане и на разноските за двете инстанции.

Въззивна жалба с вх.№ 593/04.03.2025г. е подадена на 04.03.2025г. чрез ЕПЕП - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 20.02.2025г.; въззивна жалба с вх.№3454/28.11.2025г. също е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 28.11.2025г., след връчване на препис от решението на жалбоподателя на дата 17.11.2025г. Жалбите са подадени от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от обжалване на неизгодните за нея решения, чрез упълномощен адвокат, отговарят на изискванията за редовност и поради това са допустими.

В писмените отговори на въззивните жалби кооперация „Д.“, чрез упълномощения адвокат, оспорва същите с подробно развити съображения за тяхната неоснователност и като намира постановените решения по същество на спора за правилни, настоява жалбите да бъдат оставени без уважение и претендира разноските за въззивното производство.

Обжалваните решения са постановени в производството по гр.д.№ 200/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, образувано по повод искова молба с вх.№ 1361/13.05.2024г. на В. Н. В., с която против кооперация „Д.“ е предявен иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на решенията по т. 1 и по т. 2 от обявения дневен ред на общото събрание на кооперацията от редовно годишно отчетно събрание на 27.04.2024г. С писмена молба с вх.№ 3796/06.06.2025г. В. Н. В. е уточнил, че искът е предявен за отмяна като незаконосъобразни на решение № 6 (от общо 8 решения) по протокол от общото събрание от 27.04.2024г. по т. 1 от дневния ред и на решение № 9 по т. 2 от дневния ред, съответно за изключването на В. Н. В. като член-кооператор на основание чл. 17, т. 6 и т. 7 от Устава на кооперацията поради неизпълнение на задължението му да предостави на кооперацията земеделска земя за обработване и за търсене на имуществена отговорност от В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперацията, поради нарушаване на изискванията на устава и закона и злоупотреба с доверието.

Ищецът е изложил следните твърдения при оспорване на решение № 6 от протокола по т. 1 от дневния ред: решението било взето при допуснати нарушения по свикването на общото събрание на чл. 16, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗК относно изискването поканата да съдържа въпросите, които ще бъдат разгледани – в поканата липсвала конкретика на нарушенията, заради които се предлагало изключването на член-кооператор и този недостатък не можел да бъде саниран нито от връчената на ищеца лична писмена покана, нито по решение на самото общо събрание, освен при участие на всички членове; ищецът бил лишен от възможност реално да даде обяснения пред общото събрание, защото когато микрофонът му бил предоставян, същият бивал изключван от озвучителната система; решението противоречало на разпоредбата на чл. 12 от ЗК, доколкото всеки член-кооператор имал право сам да избере къде и на кого да предостави земята си за обработване, респ. нямал задължение да я предостави на кооперацията, в която членувал.

Ищецът е изложил следните твърдения при оспорване на решение № 9 от протокола по т. 2 от дневния ред: с персонална писмена покана бил само формално поканен да вземе участие при обсъждане на пет въпроса (подробно формулирани), с оглед на които да бъде взето решение за търсене на имуществена отговорност от него като бивш председател на кооперацията, тъй като при вземане на думата от него микрофонът бил изключван и така той бил лишен от правото си на защита, а така също бил лишен и от възможност да представи документи, с които разполагал; без да е включено в дневния ред било взето решение за тайно гласуване по тази точка с предварително подготвена бюлетина, в която били описани нарушения, за едно от които – по т. 5 от бюлетината, ищецът не бил поканен да даде обяснения, нито да участва в разискванията; ищецът бил лишен от възможност да гласува поради изключването му; решението било взето в противоречие на вече приети предходни решения на общото събрание за освобождаване от отговорност на ищеца като председател на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК, които имали правната последица на отказ на кооперацията от правото си да претендира обезщетение от неин орган; решението било незаконосъобразно и, защото ищецът не бил извършил нито едно от описаните в поканата нарушения, в каквато връзка е изложил конкретни твърдения по всеки пункт.

В писмения си отговор ответната кооперация е възразила за нередовност на исковата молба (за поправянето й въззивният съд е дал указания по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК), за недопустимост (относно решения № 7 и 8 по т. 1 от дневния ред и относно решение № 9 по т. 2 от дневния ред) и за неоснователност на иска по подробни съображение за законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание и съответствие на приетите решения със закона и устава. Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за приети решения от общото събрание за освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията, но е възразил, че те не обхващат процесните притезания, респ. основания за освобождаване, тъй те не са били известни на член-кооператорите към датата на освобождаването от отговорност на председателя за конкретната година.

С обжалваното решение № 12 от 14.02.2025г., поправено с влязло в сила решение № 20/27.02.2025г., районният съд е отхвърлил иска за отмяна на решенията от № 1 до № 6 вкл., взети по т. 1 от дневния ред на общото събрание на кооперация „Д.“ от 27.04.2024г., а с определение, обективирано в същото решение, е прекратил производството по делото в частта по иска за отмяна на решенията с № 7 и № 8 по т. 1 от дневния ред и на решение № 9 по т. 2 от дневния ред.

В частта му с характер на определение горното решение е било обжалвано от ищеца с частна жалба и по нея въззивният съд се е произнесъл с определение № 465/16.06.2025г. по в.гр.д.№ 277/2025г., с което първоинстанционният акт е отменен в частта по иска за отмяна на решение № 9 по т. 2 от дневния ред, като делото е върнато на районния съд за постановяване на акт по същество на спора.

С обжалваното решение № 82/07.11.2025г. районният съд е отхвърлил иска за отмяна на решение № 9 по т. 2 от дневния ред на общото събрание на кооперация „Д.“.

Въззивният съд провери обжалваните решения, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК за служебно произнасяне по валидността изцяло, по допустимостта в обжалваната част, а по отношение правилността на актовете съобразно посочените в жалбата основания и при приложение на императивните материалноправни норми, при което установи следното:

Първоинстанционните решения са постановени от надлежен състав на Районен съд – Генерал Тошево, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което са валидни.

Решение № 12 от 14.02.2025г., поправено с решение № 20/27.02.2025г., е отчасти недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск за отмяна на решенията с номера 1, 2, 3, 4 и 5 вкл., взети по т. 1 от дневния ред на общото събрание на кооперация „Д.“ от 27.04.2024г. Сезиращата съда искова молба е била нередовна, като несъответна на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като е съдържала противоречие между изложението на обстоятелствата за незаконосъобразност на решенията по т. 1 от дневния ред за изключване само на ищеца В. Н. В. като член-кооператор и отправеното до съда искане да бъдат отменени решенията по т. 1 от обявения дневен ред, предвид установеното по делото от приетия протокол от общото събрание на 27.04.2024г., че по т. 1 от дневния ред общото събрание е взело решения от № 1 до № 8 – за изключване на общо осем член-кооператори, в т.ч. и на ищеца под № 6. С писмената си молба с вх.№ 3796/06.06.2025г., в изпълнение на указанията, дадени с определение № 422/30.05.2025г. по в.гр.д.№ 277/2025г. на ОС - Добрич, ищецът е уточнил предявения иск като такъв за отмяна единствено на решение № 6 по протокол от общото събрание от 27.04.2024г. по т. 1 от дневния ред. Като не е процедирал по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за изясняване предмета на делото, районният съд е постановил недопустим акт по същество на спор, за който отчасти не е бил надлежно сезиран. Решението, постановено по непредявен иск, е процесуално недопустимо и налага обезсилване на решение № 12 от 14.02.2025г., поправено с решение № 20/27.02.2025г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. В. против кооперация „Д.“ иск за отмяна на решенията с номера 1, 2, 3, 4 и 5 вкл., взети по т. 1 от дневния ред на общото събрание на кооперацията от 27.04.2024г.

В останалата си част решенията съставляват допустими съдебни актове, тъй като са постановени при надлежно упражнено право на иск от ищеца В. Н. В. за оспорване по съдебен ред на решението с № 6 от протокола по т. 1 от дневния ред на общото събрание на кооперацията от 27.04.2024г. за изключването му като член-кооператор, както и на последвалото го решение с № 9 от протокола по т. 2 от дневния ред на общото събрание за търсене на отговорност за вреди, причинени от него на кооперацията в качеството му на бивш неин председател, вкл. по съображенията, изложени в определение № 456/16.06.2025г. по настоящото дело.

По делото не е спорно, че ищецът В. Н. В. е бил член-кооператор в кооперация „Д.“. Като присъствал на общото събрание от 27.04.2024г., той е упражнил в преклузивния двуседмичен срок по чл. 58, ал. 3 от ЗК (на 13.05.2024г. – първия работен ден след последния неприсъствен ден от срока – 11.05.2024г., събота) правото си да оспори по съдебен ред взетите от него решения с конститутивния иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК.

Видно от приетия по делото протокол (л. 46 от делото на ГТРС), общото събрание на кооперацията е взело следните оспорени с иска решения:

• решение № 6, с което изключило В. Н. В. от кооперацията поради липсата на действащ договор за наем/аренда на земеделска земя за стопанската 2023/2024г. между него и кооперация „Д.“, на основание чл. 15, ал. 4, т. 12 от ЗК вр. чл. 17, т. 6 и т. 7 вр. чл. 6 и чл. 7 от Устава на кооперацията; в гласуването не участвал В. Н. В., на основание чл. 13, ал. 3, изр. 3 от ЗК; решението било прието с 21 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ от имащите право на глас 28 член-кооператора от присъствалите общо 29 член-кооператора.

• решение № 9, с което на основание чл. 15, ал. 6 от ЗК, с тайно гласуване с 18 броя бюлетини „за“ и 8 броя бюлетини „против“ от общо гласували 26 член-кооператора, без участие в гласуването на изключените член-кооператори В. Н. В. и И. А. И., общото събрание взело решение за търсене на имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията от В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперацията, поради нарушаване изискванията на Устава и закона и злоупотреба с доверието, от следните действия:

1. Наложена на кооперацията имуществена санкция в размер на 1500 лв. по НП № 08-002066/50 от 14.05.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич за извършено нарушение по чл. 222, ал.1 от КТ, потвърдено с решение № 30/10.08.2022г. по анд № 112/2021г. по описа на Районен съд - Генерал Тошево. Нарушението е извършено от В. Н. В., в качеството му на председател на кооперацията. Установено е в хода на проверката, че на служителя в кооперацията С. М. С. е начислено, но не е изплатено обезщетение за оставане без работа в размер на 1183,76 лв., считано от 11.05.2020г. съгл. заповед № 01/10.05.2020г., което нарушение е извършено на 01.06.2020 г. и установено от административния орган на 08.02.2021г.

2. Наложена на кооперацията имуществена санкция в размер на 1500 лв. по НП № 08-002065/49 от 14.05.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич за извършено нарушение по чл. 128, т.2 от КТ, потвърдено с решение № 412/06.12.2022 г. по анд (к) № 529/2022г. по описа на Административен съд - Добрич. Нарушението е извършено от В. Н. В. в качеството му на председател на кооперацията. Установено е при проверката, че е начислено, но не е изплатено дължимото се на служителя С. М. С. възнаграждение за м. май 2020г. в размер на 291,11 лв., с което представителят на работодателя кооперация „Д.“ е нарушил разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ. Председателят на кооперацията предоставил първоначално разчетно платежна ведомост с начислено възнаграждение, впоследствие представил коригирана разчетно - платежна ведомост, без начислено възнаграждение, която коригирана ведомост не кореспондира с данните, изискани от НАП за внесени осигурителни и данъчни плащания за работника за прослужения период за м. май 2020г.

3. Изплащане от кооперация „Д.“, чрез В. Н. В. - ръководител, в полза на М. И. П. от гр. Д. (Алианц България) на сумата от 5500 лв. с основание „автомобил“ с РКО № 41/05.10.2021г.

4. Фадрома с рег.№ •••, рама № 3044, цвят жълт, в движение, в добро техническо състояние, собственост на кооперацията е предоставена за ползване на П. П. от гр. Г. Т. през м. февруари 2016г. и взета от него през м. март 2022г., повредена, без възможност за придвижване на собствен ход. Няма постъпил приход в полза на кооперацията с оглед предоставеното ползване, няма първични счетоводни документи или други такива, които да удостоверяват основанието, на което е предоставена безвъзмездно техниката на кооперацията за ползване от трето лице. Фадромата е отремонтирана на място за сметка на кооперацията и придвижена до нейния стопански двор.

5. По водено гр.д. № 159/2020г. по описа на Районен съд Генерал Тошево, приключило през 2021г., с ищец С. М. С. и ответник кооперация „Д.“. С пл. нареждане от 21.06.2022г. кооперацията е заплатила съдебно деловодни разноски на ищеца по гр.д № 159/2020г. на ГТРС - С. М., сумата от 5047,65 лв., след като на основание влязло в сила решение по делото, на 11.11.2021г. му е заплатила присъдените му от съда 14043,65 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва до датата на плащането; с пл. нареждане от 12.01.2022г. кооперацията е заплатила сумата от 365,13 лв. по гр.д № 159/2020г. по описа на PC - Генерал Тошево. Разноските, които кооперацията е извършила за своя сметка като ответник по делото, са в размер на 1560 лв. за първа инстанция и са останали за нейна сметка, предвид факта на отмяната на незаконосъобразната заповед за дисциплинарно уволнение на служителя С. С., издадена от тогавашния председател на кооперацията В. Н.. Причината за образуване на посоченото гражданско дело е издадената от В. Н. В., в качеството му на председател на кооперацията незаконна Заповед № 1/10.05.2020г. за уволнение поради съкращаване в щата. Не са изискани разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич на съгласие за уволнението поради наличие на закрила за работника по чл. 333, ал.1, т.2 от КТ, при данни в трудовото досие на ищеца, че същият е с определена 71% трайно намалена работоспособност и срок на инвалидността до 01.02.2023г. С решение № 9 общото събрание дава правомощия на Председателя на кооперация „Д.“ и на Управителния и Контролния съвет на кооперация „Д.“ да извършат съответните действия в изпълнение на настоящото решение, включително чрез предприемане на съответните съдебни процедури; задължава Управителния и Контролния съвет на кооперацията да докладват за изпълнение на настоящото решение на следващото Общо събрание на кооперацията.

Общото събрание на 27.04.2024г. е било свикано по решение на управителния съвет от заседание на 07.03.2024г.

Според протокол № 3/07.03.2024г. (л. 58 от делото на ГТРС), с решение № 1 управителният съвет гласувал да се отправи предложение до общото събрание на кооперацията за вземане на решение за изключване на осем поименно посочени член-кооператора, в т.ч. В. Н. В., на основание чл. 17, т. 6 и т. 7 вр. чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от Устава на кооперацията – отпадане право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху предоставената за възмездно ползване на кооперацията земеделска земя или отказ на членкооператора – собственик/ползвател на земеделска земя, да сключи договор за възмездното й ползване с кооперацията. Управителният съвет решил също на лицата, подлежащи на изключване на посоченото основание, да се отправи писмена покана за общото събрание, което ще се проведе през 2024г., с указване на възможността за даване на писмени/устни обяснения пред управителния съвет и/или пред общото събрание във връзка с предложението за изключването им като член-кооператори.

По т. 2 от дневния ред председателят на управителния съвет докладвал за извършени от бившия председател на кооперацията еднолични действия, за които били налице обосновани предположения, че са във вреда на кооперацията, които действия са подробно описани в пет точки в протокола. Общото събрание на кооперацията било взело решение от 30.04.2023г. за търсене на отговорност от бившия председател за описаните негови действия, но същото било отменено от съда по жалба на В. Н. В.. Като взел предвид съображенията за отмяна на предходното решение на общото събрание, председателят предложил и управителният съвет приел решение № 2, с което дал възможност на В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперацията, да даде писмени/устни обяснения пред управителния съвет на кооперацията и/или пред редовното годишно отчетно общо събрание за 2024г. по пет конкретни въпроса; разпоредил да се изпрати на В. Н. В. покана с удостоверяване на връчването, за даване на обяснения (писмени/устни) пред общото събрание по петте изброени въпроса.

С решение № 5, на основание чл. 16 от ЗК, управителният съвет свикал редовно годишно отчетно общо събрание на 27.04.2024г. (събота) от 9:00 часа в зала на първи етаж в сградата на Народно читалище „Светлина – 1941“ в гр. Генерал Тошево, при дневен ред от девет точки, чиято първа точка е „Вземане на решения за прекратяване на членствени правоотношения с членкооператори, включително за изключване на член-кооператори. Утвърждаване решенията на УС за приемане на член-кооператори“, а втора точка е „Вземане на решение за търсене на имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията от В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперация „Д.“, поради нарушаване изискванията на Устава и закона и злоупотреба с доверието“; указал, че при липса на кворум, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗК, събранието ще се проведе същия ден в 10:00 часа на същото място и при същия дневен ред; посочил, че заинтересованите лица могат да се запознаят с подлежащите на обсъждане от общото събрание материали, считано от 12.04.2024г. всеки делничен ден за времето от 9:00 до 12:00 часа и 13:00 до 16:00 часа в деловодството на кооперацията в •••; одобрил поканата за общото събрание и разпоредил тя да бъде публикувана съобразно изискванията на Устава.

Подписаната от членовете на управителния съвет покана (л. 63 от делото на ГТРС), чието съдържание отговаря на решение № 5 на управителния съвет от 07.03.2024г., е публикувана във вестник „Нова Добруджанска трибуна“ брой 27/05.04.2024г., стр. 6 (л. 64 от делото на ГТРС).

В редовно разгласената (не се спори) покана за свикване на общото събрание въпросите, които ще бъдат разглеждани, са вписани така (по оспорените решения): т. 1 „Вземане на решения за прекратяване на членствени правоотношения с член-кооператори, включително за изключване на член-кооператори. Утвърждаване решенията на УС за приемане на членкооператори“; т. 2 „Вземане на решение за търсене на имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията от В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперация „Д.“, поради нарушаване изискванията на Устава и закона и злоупотреба с доверието“.

На ищеца е била изпратена лична покана с изх.№ 5/08.03.2024г. (л. 19 и л. 114), подписана от членовете на управителния съвет, която му е била връчена на дата 21.03.2024г. от връчител в кантората на ЧСИ Д. И., рег. № ••• (така разписка и протокол на л. 75 и 76). Личната покана до ищеца съдържа дневния ред за общото събрание, както той се съдържа и в разгласената покана за свикването му, а така също и уведомление до адресата относно конкретното нарушение, поради което управителният съвет е предложил той да бъде изключен. Посочено е, че извършената проверка на действащите сключени от кооперацията договори за наем/аренда на земеделска земя и декларации и заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024г. показала, че считано от 01.10.2023г. няма действащ договор за възмездно обработване на земеделска земя между кооперацията и В. Н. В., поради което и било налице неизпълнение на условията по чл. 6 и чл. 7 от Устава – задължение на членкооператора да предостави на кооперацията за обработване земеделска земя на възмездно договорно основание. Последното съставлявало пречка В. Н. да продължи да членува в кооперацията и основание за изключването му по силата на чл. 17, т. 6 и т. 7 от Устава. С поканата член-кооператорът е поканен да присъства и вземе участие при обсъждане на предложението за изключването му, което ще бъде разгледано по първа точка от дневния ред на общото събрание, както и да даде по негово желание обяснения пред общото събрание. На следващо място в личната покана до ищеца е посочено, че като втора точка от дневния ред общото събрание ще разгледа предложението на управителния съвет за търсене от него на имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията в качеството му на бивш председател поради нарушаване на Устава и закона и злоупотреба с доверието. В тази връзка ищецът е поканен да присъства на общото събрание, да вземе участие при обсъждане на точка втора от дневния ред, както и да даде, при негово желание, писмени или устни обяснения пред общото събрание на 27.04.2024г., съгласно поканата, по пет конкретни въпроса, както те са подробно

формулирани в решение № 2 на управителния съвет от заседание по протокол № 3/07.03.2024г.

Горните фактически констатации на районния съд не са оспорени от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в производството по чл. 58 от ЗК за отмяна на решения на органи на кооперацията съдът преценява

съответствието на приетите решение със закона и с устава, но само по наведените от ищеца основания за отмяна. В тази връзка, в исковата молба ищецът не е навел твърдения за допуснати нарушения, изразяващи се в това, че не е бил поканен да даде писмени или устни обяснения пред управителния съвет при обсъждане от него на горните две точки от предложения дневен ред, поради което и тези доводи, развити едва в писмено становище, представено в първото съдебно заседание на 09.09.2024г. (л. 265), не могат да бъдат поставяни на обсъждане. Посочването на всеки недостатък при свикване или провеждане на общото събрание, а така също и при вземане на решението от управителния съвет, предхождащо оспореното решение на общото събрание, като основание на иска по чл. 58 от ЗК, може допустимо да бъде направено от ищеца само в срока за упражняване на потестативното право на членкооператора да поиска отмяна на решението на органа на кооперацията. Заявените след този срок основания, дори и да са осъществени, не подлежат на разглеждане, поради преклудирането им с изтичането на преклузивния 14- дневен срок за предявяване на иска по чл. 58, ал. 1 от ЗК, респ. и 3-месечния срок от приемането на решението по чл. 58, ал. 5 от ЗК (в този смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002г. по иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, но изцяло важими и за този по чл. 58, ал. 1 от ЗК - определение № 208/14.03.2016г. на ВКС по т. д. № 1268/2015г., II т.о.). Тези срокове, започнали да текат от датата на общото събрание на 27.04.2024г., вече са изтекли към датата 09.09.2024г. Произнасянето по пороци, които не са релевирани изобщо или са наведени извън посочения срок, е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Затова и развитите в становището от последната дата и поддържани във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред по причина, че на ищеца не е била дадена възможност да даде обяснения пред управителния съвет на кооперацията, не могат да бъдат взети предвид при преценката за основателност на иска (така и решение № 7 от 1.02.2013г. на ВКС по т. д. № 1130/2011г., I т. о., ТК, определение № 714 от 2.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2452/2022 г., I т. о., определение № 411 от 1.06.2016г. на ВКС по т. д. № 1910/2015г., II т. о.). Отделно от това, управителният съвет не е приемал решение по чл. 13, ал. 2, изр. 1 от ЗК за предварително отстраняване на члена на кооперацията до свикване на общото събрание, а е взел решение да отправяне на предложение до общото събрание за изключване на ищеца като член-кооператор, което е разгледано като първа точка от дневния ред, както изисква чл. 13, ал. 3, изр. 3 от ЗК. За даване на обяснения пред общото събрание ищецът е поканен писмено с изрично указване на нарушенията, заради които е предложен за изключване, според правилата на чл. 13, ал. 2, изр. 2 и чл. 13, ал. 3, изр. 2 от ЗК, а непоканването му да даде обяснения пред управителния съвет (доколкото не е взето решение по чл. 13, ал. 2, изр. 1 от ЗК) не се отразява на законосъобразността на свикването на общото събрание и приетото от него решение.

В исковата си молба ищецът се е позовал на допуснато нарушение при свикване на събранието в отклонение от изискванията на императивната правна норма на чл. 16, ал. 1, изр. 2 от ЗК относно съдържанието на поканата за общото събрание досежно непълнота на въпросите, които ще бъдат разглеждани, на императивната правна норма на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗК относно вземане на решение по невписан в поканата въпрос от общото събрание, както и на императивната правна норма на чл. 13, ал. 3 от ЗК, предвиждаща, че предложеният за изключване може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание. Оспорил е редовното свикване на общото събрание по съображения, че в разгласената покана се съдържа по общ начин формулиран въпросът, който ще се обсъжда по т. 1 от дневния ред, тъй като в нея не било посочено конкретното нарушение, заради което управителният съвет е предложил членственото му правоотношение да бъде прекратено чрез изключване. Този порок на поканата не можел да бъде саниран от връчената му на дата 21.03.2024г. лична покана, в която вмененото му нарушение било подробно описано. Правото му да даде обяснения било накърнено, тъй като реална възможност за това не му била дадена.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗК, уреждаща начина за свикване на общото събрание на кооперацията, е императивна по своя характер по отношение изискванията, на които следва да отговаря поканата - форма, съдържание, момент на разгласяването й (така решение № 211 от 9.02.2017г. на ВКС по т. д. № 3329/2015г., I т. о., определение № 712 от 13.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 616/2009 г., II т. о.). Само по отношение реда за разгласяването й, нормата е препращаща - законодателят е предоставил възможността редът за разгласяване на поканата да бъде определен от самата кооперация в Устава й. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗК, общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му; в поканата се вписват въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието. По невписани в поканата въпроси общото събрание не може да взема решения, освен ако се касае за свикване на друго общо събрание. По изключение – само ако в него участват и са съгласни всички членове (пълномощници), общото събрание може да взема решения по въпроси, невписани в поканата, като такива въпроси се включват в дневния ред в началото на заседанието (така чл. 16, ал. 2 от ЗК).

Изискванията за писмена форма на поканата, за нейното разгласяване според един от начините, уреден в чл. 25 от Устава (публикуване в един местен или регионален ежедневник), в срока по чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 25 от Устава, са спазени, както е спазено и изискването поканата да посочва датата, мястото и часа на общото събрание (чл. 16, ал. 1 от ЗК и 26 от Устава) – за това по делото няма спор.

В ЗК е уредено разгласяването на поканата по чл. 16, ал. 1 от ЗК, не и начина на изпращане/получаване на индивидуалната писмена покана до предложения за изключване член-кооператор по чл. 13, ал. 2 от ЗК. Последната е изпратена до ищеца по решение на управителния съвет, инициирал предложението за изключването му, с оглед обезпечаване правото му на защита и даване на обяснения по чл. 13, ал. 3 от ЗК, както изисква чл. 13, ал. 2 от ЗК и чл. 16, ал. 1, изр. последно от Устава. Двете покани следва да бъдат разграничавани по съдържание и функции.

Изискването на чл. 16, ал. 1 от ЗК в поканата за свикване на общото събрание да бъдат вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, налага в съдържанието на поканата да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на органа на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване (така решение № 139 от 11.11.2013г. на ВКС по т.д. № 301/2012г., I т.о.). Това е необходимо с оглед осигуряване на възможност на всеки членкооператор предварително да узнае въпросите, които ще бъдат обсъдени и в частност на предложения за изключване член-кооператор да упражни предоставеното му от закона право да даде обяснения пред общото събрание, което пък налага той предварително да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения, които ще представляват основания за изключването му. Чрез отправянето на писмена покана, която отговаря на посочените в ЗК изисквания, се осигурява възможността всеки членкооператор да получи нужната информация, за да подготви участието си в общото събрание и да упражни ефективно правото си на глас при вземане на конкретни решения. При нормативно закрепено право на всеки членкооператор да бъде уведомен за предстоящото общо събрание, нарушението на това право се отразява на редовността на провежданото събрание, независимо дали нередовно поканеният член кооператор е присъствал и независимо от това дали неговият глас би се отразил на мнозинството, необходимо за приемане на решенията. Противното би обезсмислило защитата на правото на кооператорите на участие в общото събрание на кооперацията, която се осигурява от императивно нормативно установените изисквания за формата, съдържанието и срока за връчване на поканата за свикване на общото събрание, и би означавало последиците от нарушението на тези императивни разпоредби да се преценяват в зависимост от приетите на събранието решения (така решение № 50139 от 11.04.2024г. на ВКС по т. д. № 1414/2022г., I т.о.). Само конкретизиран въпрос дава достатъчно информация за това, което ще се разглежда и решава на общото събрание и само при такава яснота и информираност член-кооператорите могат да участват пълноценно в работата на събранието и да реализират правата си като член-кооператори и конкретно тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗК. Задължението за формулиране на въпросите, предложени за разглеждане от общото събрание е да се даде възможност на всеки член-кооператор да се подготви със становище по поставените въпроси, да изисква от управителния съвет на кооперацията, ако му е необходимо, допълнителна информация и съответно да изгради в себе си решение как да гласува по дневния ред на събранието (така решение № 211 от 9.02.2017г. на ВКС по т. д. № 3329/2015г., I т. о.). Точното и ясно формулиране на въпросите, включени в дневния ред, е задължение на органа, който свиква общото събрание. Такава формулировка решението на управителния съвет съдържа, но тя не е обективирана в разгласената покана за свикване на общото събрание, в която първа точка от дневния ред е неконкретно посочена – относно кои лица и за какво неизпълнение се предлага прекратяване на членство в кооперацията чрез изключване. С това е нарушена императивната разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 2 от ЗК.

Вярно е, че правото на предложения за изключване член-кооператор е обезпечено и от писмената покана по чл. 13, ал. 2 от ЗК, която в случая е връчена на ищеца на 21.03.2024г. (още преди публикуване на поканата за общото събрание във вестник НДТ – на 05.04.2024г., т.е. много по-рано от 14- дневния срок по чл. 16, ал. 1 от ЗК) и съдържа описание на твърдяното негово неизпълнение, заради което е предложен за изключване, което означава, че до 27.04.2024г. той е имал на разположение повече от месец, в течение на който да организира защитата си – както да подготви обясненията си, така и евентуално да събере необходими доказателства във връзка с тях. Но поканата по чл. 61, ал. 1 от ЗК е адресирана до всички член-кооператори и тя има за задача да осведоми всеки от тях най-малко 14 дни преди общото събрание какви точно въпроси ще бъдат обсъждани от него. Когато поканата не съдържа конкретника относно лицата, които са предложени за изключване и основанията за това, се лишават и останалите член-кооператори от възможността предварително да се запознаят с нарушенията на предложения за изключване кооператора и да вземат обосновано и добре обмислено решение за участието си и гласуването при провеждането на общо събрание. Или, поканата до ищеца да даде обяснения по предложението за неговото изключване и поканата за свикване на общото събрание имат различно предназначение, като втората, когато ще се обсъжда изключване на кооператори, също трябва да отговаря на изискванията да се посочат конкретните действия или бездействия на съответния член-кооператор, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на органа на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Такова конкретно съдържание разгласената от управителния съвет покана няма - в дневния ред не е посочено изрично изключването на ищеца от кооперацията и основанието за това. Освен това, опорочаването на процедурата е в следствие и на нарушаване на правилото, разписано в чл. 16, ал. 1, изр. 2 вр. ал. 2 от ЗК и чл. 27 от Устава, като от протокола се констатира, че по време на събранието не са присъствали всички членове на кооперацията, поради което се изключва и възможността за вземане на решение по въпрос, който не е надлежно включен предварително в дневния ред. Според списъка на присъстващите на общото събрание на 27.04.2024г. (л. 65), от общо 167 члена към 09:00 часа се явили 12 членкооператора, а към 10:00 часа – 29 член-кооператора (всеки положил подпис срещу името си). Видно от протокола (л. 46), събранието е започнало работа при условията на чл. 17, ал. 2 от ЗК в 10:00 часа, като на него са участвали явилите се 29 член-кооператора.

Тези нарушения на императивно установени правила, на които ищецът се е позовал в исковата си молба, обосновават процесуална

незаконосъобразност на взетото решение № 6 по т. 1 от дневния ред на общото събрание от 27.04.2024г. на ответната кооперация.

При горните съображения обжалваното първоинстанционно решение, с което искът на В. Невед В. за отмяна на решение № 6 по т. 1 от дневния ред на общото събрание от 27.04.2024г. е отхвърлен, е неправилно.

Решение № 9 по т. 2 от дневния ред на общото събрание на кооперацията от 27.04.2024г. е за търсене на имуществена отговорност от В. Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 15 вр. чл. 24, ал. 1 от ЗК, макар и в него да е посочена общата разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗК - общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това. За решенията по чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК е предвидено, че се приемат с тайно гласуване и проведеното такова е съобразено с това нормативно предвиждане.

При обсъждане на законосъобразността на решение № 9 на общото събрание от 27.04.2024г., следва да се съобрази, както е разяснено с решение № 158 от 10.11.2017г. на ВКС по т.д. № 2143/2016г., II т.о., че пределите на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК, се разпростират до съответствието на решението със закона или устава по наведените от ищеца основания за отмяна, като съдът не е оправомощен да преценява целесъобразността на обжалваното решение. В хипотезата на изключване на кооператор, тази проверка действително обхваща и преценката за наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване и включва отговор на въпроса извършено ли е соченото нарушение и представлява ли то основание за изключване по смисъла на закона (материална законосъобразност), но обсъжданото решение на общото събрание не е за изключване на ищеца като член-кооператор. В настоящото производство не би могло да се подлага на преценка дали ищецът, като бивш председател на кооперацията, е извършил твърдените действия или е бездействал по твърдения начин и в резултат на това за кооперацията са настъпили имуществени вреди, защото тези въпроси биха били част от фактическото основание на евентуална бъдеща претенция на кооперацията по чл. 24 вp. чл. 26 oт ЗК срещу нейния бивш председател, а в процеса по иска по чл. 58 от ЗК на обсъждане следва да се поставят само въпросите за законосъобразността на решението на общото събрание по наведените от ищеца твърдения за допуснати нарушения при неговото приемане. Затова и доказателствата, събрани по искане и на двете страни, които са в насока установяване или не на твърдяното вредоносно поведение на ищеца, не подлежат на обсъждане. Ищецът не е въвел в предмета на делото и оспорване на съдържанието на поканата по т. 2 от дневния ред на общото събрание, поради което и обсъждане на редовното свикване във връзка със законосъобразността на решение № 9 не е дължимо.

Решението на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК, каквото е това под № 9 от протокола от 24.04.2024г., е условие за търсене на отговорност по чл. 24, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗК – наслагва се върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на председателя на кооперацията (действащ или бивш) и е абсолютна положителна процесуална предпоставка за нейното реализиране по исков ред (за упражняването на право на иск), респ. липсата на такова решение би била процесуална пречка и би обосновала недопустимост на осъдителния иск за отговорност за вреди (така решение № 115 от 27.11.2012г. на ВКС по т. д. № 61/2011г., II т.о., решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о.).

Действително, както поддържа въззивникът, възникналата отговорност на председателя се погасява при настъпване на допълнителния факт на взето решение от общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК за освобождаването му от отговорност. Тази възможност за опрощаване на отговорността е предоставена единствено в компетентността на общото събрание. Валидно взетото и стабилизирано решение за освобождаване от отговорност на основание чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК води до погасяване на правото на кооперацията на обезщетение за причинените вреди от председателя, т.е. то има отношение към съществуването на спорното материално право или касае основателността на предявения иск по чл. 24, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗК , а не неговата допустимост - определение № 3185 от 11.11.2025г. на ВКС по т. д. № 955/2025г., I т.о., определение № 1710 от 20.06.2024г. на ВКС по т. д. № 1941/2023г., I т. о., определение № 76/12.02.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 2125/2018г., I т.о. В цитираните актове е разяснено още, че решението за освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията (а и на управителния и контролния съвет) трябва да е изрично и да следва периода, за който се отнася; освобождаването от отговорност може да бъде пълно или частично и поначало е за вредите, които са настъпили за кооперацията от поведението на нейния председател, което е известно на кооперацията (в този смисъл е и решение № 129 от 27.12.2016г. на ВКС по т.д. № 1002/2015г., I т.о.). Или опрощаване на отговорността на председателя (значение на отказ от търсене на отговорност) не може да настъпи спрямо онези вредоносни действия/бездействия, които не са били известни на общото събрание на членкооператорите при вземане на решението по чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК за освобождаването му от отговорност. В този смисъл - решение № 308 от 5.11.2025г. на ВКС по к. т. д. № 2210/2024г., ІІ т.о., решение № 29/23.07.2019г. на ВКС по т. д. № 1212/2018г., І т. о. и посочената в същото друга практика на ВКС.

Щом наличието на решение за освобождаване от отговорност на основание чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК има правопогасяващо действие спрямо отговорността на едно лице, то последиците на това решение също подлежат на преценка в производството по иска по чл. 24, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗК и приемането на решение по чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК, при вече прието такова по чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК, не е незаконосъобразно само на това основание. Последиците на всяко от тези решения се преценява в производството за реализиране на отговорността, а обратно поддържаното от ищеца (че решенията на общото събрание за освобождаване на председателя от отговорност, приемани на всяко годишно отчетно събрание, неминуемо определят като недопустимо, незаконосъобразно последващото решение за търсене на отговорност за вреди) не е основателно. Събраните по делото доказателства в насока дали член-кооператорите са били информирани за действията на ищеца и твърдяните вреди от тях за кооперацията не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като този въпрос има значение за основателността на евентуален иск за обезщетение от вредите.

Не е била налице твърдяната от въззивника неяснота по въпроса, формулиран в т. 5 от поканата до него, което се изяснява и от протоколираните обяснения, които е дал пред общото събрание, а именно относно сумите, които кооперацията е заплатила във връзка с незаконното уволнение на С. М. и наложените имуществени санкции от Инспекция по труда. На следващо място нарушенията са индивидуализирани в достатъчна степен в докладваното на общото събрание от председателя решение на управителния съвет, поради което неоснователно се възразява от ищеца, че и самите членкооператори не били наясно за какво гласуват. Общото събрание е било информирано с факти за причинените на кооперацията вреди от конкретни действия на бившия председател.

Видно от протокола от общото събрание, обсъждането на въпроса по т. 2 от дневния ред е започнало с доклад на председателя на кооперация, който подробно запознал кооператорите с решението на управителния съвет от 07.03.2024г. и съществото на вредоносното поведение, вменено на бившия председател В. Н. В. (по 5 точки), както и със съдържанието на изпратената му покана, след което на ищеца е дадена думата да изложи своите обяснения пред общото събрание. В протокола е обективирано накратко неговото изказване, реплики на други присъстващи на събранието, след което е отразено, че други изказвания не са последвали. От приетото заключение на вещото лице М. Н. по съдебно-техническата експертиза на представения на флаш-памет звукозапис на общото събрание (изготвен и според показанията на свидетеля П. П.), който е автентичен (без следи от манипулация чрез изрязване на фрагменти от записите или чрез внасяне на фрагменти, чужди за първоначално записаните аудио файлове), се установява, че изключване на микрофона на озвучителната система и пълна липса на аудиосигнал по време на изказването на ищеца в залата не е имало. Според вещото лице се наблюдава по време на изказването на В. Н. на няколко места (показани в т. 2 от изложението) понижаване на амплитудата на звуковия сигнал (намаляване посредством човешка намеса на силата на микрофона). Според представените от вещото лице данни, в хода на изложението на ищеца председателят на събранието му е указал трикратно, че времето за изказването му е изтекло, след което е разпоредил да му се отнеме думата от микрофона, но ищецът е продължил да говори. В следващите 15 минути амплитудата на сигнала е намалена многократно, ищецът е продължил да говори, но на записа не се чувало какво казва; по-късно (около 53:08 минути от началото на записа) председателят на събранието отново разпоредил да се изключи микрофона на В. Н. и отново последвало намаляване на неговата амплитуда. Прекъсванията от председателя на събранието са потвърдени от него (свидетеля М. К.) при разпита му пред районния съд. Причината била в надвишаване на определеното време за изказване (5 минути, а за реплика/дуплика – 2 минути). Според свидетеля озвучаването на събранието било осъществявано чрез три микрофона в залата. Обясненията на ищеца са отразени в съставения протокол накратко и непълно, както са възприети от протоколиста, но разкриват неговото становище за неоснователност на обвиненията за причинени вреди на кооперацията. Факт е, че неговите обяснения са били много попродължителни и в хода на излагането им са правени опити да бъде ограничаван да се изкаже пред присъстващите чрез намаляване на силата на микрофона, по който е говорел. Част от обясненията на ищеца действително не се чуват на представения от него запис, но това не означава, че те не са достигнали до членовете на общото събрание и тяхното съдържание не е възприето от тях. Вещото лице е посочило, че на записа не се чува добре какво говори ищецът, но е обяснило, че не може да потвърди, че думите му не са се чували от присъстващите. Доказателства за това по делото не са ангажирани. Макар и да е правен опит да бъде ограничавано изказването от председателя на събранието, ясно е, че ищецът е дал онези обяснения, които е счел за необходимо пред присъстващите. Не е установено по делото, че той е представил документи, но те не са били приети и разгледани от членкооператорите. Следователно ищецът не е бил лишен от възможност да даде своите обяснения.

Не е оспорен резултатът от преброяването на бюлетините при проведеното тайно гласуване, протоколирано отделно от избраната комисия по преброяването. Но в проведеното гласуване по решение № 9, видно от протокола от общото събрание и от протокола за тайно гласуване, ищецът не е допуснат до участие в гласуването. С недопускането му до участие в гласуването на решение № 6, като последица от незаконосъобразното решение за неговото изключване, ищецът е бил лишен от правата му по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗК, поради което и решението е незаконосъобразно.

При горните съображения предявеният иск е изцяло основателен. Оспорените решения на общото събрание подлежат на отмяна, след отмяна изцяло на първоинстанционните решения в допустимата им част.

Съобразно този резултат от спора, само ищецът и въззивник има право на разноски. За първоинстанционното производство ответната кооперация следва да бъде осъдена да му заплати внесената държавна такса от 80 лв., както и платеното адвокатско възнаграждение. Последното е в размер на 2 500 лв. с ДДС (по представен договор, фактура и преводно нареждане), равняващи се на 1278,23 евро, и следва да бъде присъдено в полза на ищеца. Ответникът неоснователно е възразил за прекомерност на платеното възнаграждение, предвид обема на извършената от адвоката работа във връзка с оспорване на две решения на общото събрание по различни съображения, събрания обилен доказателствен материал, проведените няколко открити съдебни заседания. Сумата от 50 лв., внесена като депозит за разноски на призоваван свидетел подлежи на възстановяване на ищеца, тъй като не е била използвана по делото, а не на възлагане в тежест на ответника.

За въззивното производство въззивникът има право на внесените от него държавни такси в размер на 80 лв. и 15 лв. (общо 95 лв., равняващи се на 48,57 евро), на депозит за вещо лице в размер на 300 евро и на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро.

Водим от изложеното, съдът