Решение № 135 от 18.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 214/2026 г.

и за да се произнесе съобрази: Производството по реда на чл.258 и сл.от ГПК Подадена е въззивна жалба № 4617/08.12.2023 г. на ЛРС от „Електроенергиен системен оператор" ЕАД против съдебно решение №16/02.02.2026 г. по гр.д. №603/2023 г. на ЛРС,което атакува изцяло като неправилно,постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Изтъква, че доводите на първоинстанционният съд, че ответникът не дължи на ищцовото дружество утвърдената цена за ВЕИ достъп са необосновани. Заявява,че е обсъждана липсата на правно основание с цената за пренос, чиято легална дефиниция в ЗЕ е различна и е неотносима към казуса. Позовава се ценообразуващата и делегирана на КЕВР регулаторна функция, която е била база за формиране на цената. Посочва, че е неправилно съждението на съда,че КЕВР имала само правомощието да определя цени за достъп до съответните мрежи, но не и да създава извъндоговорни задължения и разпорежда по заплащането на тези цени- чл.29, ал.3 от ПТЕЕ. Твърди, че ВЕИ производителите дължат утвърдената от КЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа за съответния период, която се заплаща на независимия преносен оператор от разпределителното предприятие. Не приема възраженията на въззиваемия, че не е имал достъп до електропреносната мрежа и не дължи плащане, както и анализира съдебна практика. Моли да бъде отменен като неправилен съдебния акт от 02.02.2026 г. на Районен съд - Луковит и бъдат уважени предявените от ЕСО ЕАД искове. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Албос-енержи“ ЕООД, ЕИК •••-с. Тодоричене, Лов. Област. В съдебно заседание въззивникът се представлява от юриск.Н., която заявява,че съдебното решение е неправилно и моли да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени. Дружеството - въззиваем не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище изтъква , че въззивната жалба е неоснователна. От представените по делото доказателства по гр.д.ч.х.№304/2023 г. на ЛРС, от становището на страните съдът приема следните фактически обстоятелства: Със съдебно решение съдебно решение №16/02.02.2026 г. по гр.д. №603/2023 г. на ЛРС са отхвърлени като неоснователни исковете предявени от въззивника „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД против „Албос- Енерджи“ ЕООД, с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания за следните суми: 1 365.82 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане и 127.38 лв. законна лихва, за които суми по ч.гр.д. № 304/2023 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдебният акт е валиден и допустим,тъй като няма пороци относно нищожност на съдебното решение или липса на положителни,наличие на отрицателни процесуални предпоставки. При запознаване и обсъждане на представените доказателства , въззивният съд, като инстанция по същество, преценява, че съдебното решение е правилно. Въззивникът е регистриран в Търговския регистър при АВ-София като еднолично акционерно дружество и има процесуална легитимация. „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД е независим преносен оператор на електропреносната система на Република България-лицензия №Л-419- 04/18.12.2013 г, Решение № С-5/30.07.2015 г. и Решение №С-7/5.11.2015 г., издадени от ДКЕВР. „ЕСО“ЕАД е подало заявление с вх.№2311/19.06.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу въззиваемия за сумата 1365.82 лв. главница - предоставен от страна на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО ЕАД/ (в качеството му на оператор на електропреносната мрежа) достъп до електропреносната мрежа на обекта на длъжника „Албос- Енерджи“ ЕООД (Веи производител) съгласно чл. 29, ал. 3 от правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, сумата 127,38 лева - лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.06.2023 г., 29,86 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Искането е уважено и е издадена Заповед № 233/07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, като въззиваемия е представил възражение по чл. 414 от ГПК №3284/01.09.2023 г. , че не дължи сумите. Заповедният съд е указал на кредитора-въззивник с разпореждане от 04.09.2023 г. да предяви в едномесечен срок иск за вземането. Настоящето исково производство е допустимо, тъй като исковата молба е подадена на 07.11.2023 г.и е спазен установения срок. Исковата молба е с петитум за заявените суми по заповедното производство и на посоченото в заявлението основание. „Албос Енерджи“ ЕООД -с.••• е вписано като търговец в ТР при АВ- София, в чийто предмет на дейност е включен добив на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници. Предвид въвеждането на фотоволтаичната ел.централа „Тодоричане“2, собственост на въззиваемия в експлоатация , има качеството на „производител на електрическа енергия от възобновяеми източници“ по смисъла на §1, т. 46 ДР ЗЕ и е собственик на „енергиен обект“ в с.Тодоричене общ.Луковит. „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – БЪЛГАРИЯ“ АД и „Албос – Енерджи“ ЕООД са сключили на 26.04.2011 г. договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, въз основа на писмено искане от 07.02.2011 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Посочения по договора обект е фотоволтаична електрическа централа с местонахождение с. Тодоричене,Община-Луковит, Лов. Област, УПИ ХІІ – 384, •••. Присъединяването на обекта е уговорено към ВЛ 20 кVна ЕРД, след изграждане на описани съоръжения при срок на договора от 36 м. Договорът не е подписан от представител на въззиваемия. Посочено е заплащане на цена за присъединяване- чл. 24 от договора, която е равностойна на преките разходи, извършени от ЕРД по присъединяването- чл. 42,ал.1 от договора, а на основание чл.60 ал.2 от Наредба №6 производителят в 30 дневен срок от датата на получаване на разрешение за ползване на обекта прехвърля на ЕРД възмездно собствеността на съоръженията за присъединяване, описани в чл.5 ал.2 ведно с учредени вещни права чл.10 и посочените в чл.6 ал.1 токови транформатори 5/5/5А и напреженови трансформатори, монтирани в модул КРУ 20 кV „мерене”, на база взаимно признати разходи. Конкретизирано е в клаузите на договора-чл. 42,ал.3 , че стойността на дължимата цена за присъединяване, определена в чл.42 ал.1 от договора се прихваща от стойността на съоръженията за присъединяване, определена в чл.42 ал.2 като всяка страна издава на другата фактура за съответната сделка. Между същите страни е подписан 28.06.2012 г. договор за използване на разпределителната мрежа от производител като по чл. 3 от договора е постигнато съгласие за осигуряване от разпределителното предприятие на достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне на данните за измереното количество произведена/потребената ел.енергия на ползвателите на мрежата на крайния снабдител и на ЕСО,както и пренос чрез разпределителната мрежа на количествата ел.енергия, произведени от съоръженията на производителя, включително в случаите, когато същият е сключил сделка по реда на чл.102 от ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЕ. В чл.4 от същия е посочено, че този договор влиза в сила от датата на неговото подписване от страните и е със срок до влизане в сила на новите правила за търговия с ел.енергия. Разпределителното предприятие осигурява достъпа до електроразпределителната мрежа и преноса през електроразтределителната мрежа на ел.енергия до мястото на доставка на ел.еленгия на обетите съгласно приложение №2 съобразно изградените и действащи основни и резервни ел.съоръжения за присъединяване с напрежение и мощност в съответствие с условията, при които са присъединени обектите на производителя към разпределителната мрежа-чл. 5 от договора.Производителят е задължен да заплаща на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа на произведената/потребената електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР. Договорът е влязъл в сила на датата на неговото подписване от страните и е бил със срок до влизане в сила на новите правила за търговия с ел.енергия-чл. 4 от договора. „Албос-енержи“ ЕООД е собственик на Фотоволтаична електрическа централа „Тодоричане“2, находяща се в с. Тодоричене,Община-Луковит, Лов. Област, УПИ ХІІ – 384, ••• с обща инсталирана ел.генераторна мощност до 5МW, която е присъединена към електроразпределителната мрежа и има номинална мощност 80 кW. Има изграден бетонов комплектен трансформаторен пост за включване на централата в паралел с електроенергийната система през кабелен електропровод 20 кв/2016 г.Обектът е присъединен към въздушна линия 20кV“Дерманци“,отклонението за трафопост 5 и трафопост 7- част от електроразпределителната мрежа на ЕРД. Въззивникът е сключил договор за изкупуване на електроенергия и членство в стандартна балансираща група 04.04.2022 г. с „Болкан Лоджик“ ООД/ Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-465-15/27.04.2016 г. с включени права и задължения на координатор на стандартна балансираща група, вписано в публичния регистър на ЕСО ЕАД като координатор на стандартна балансираща група/ Предмет на договора е изкупуване на цялото количество електроенергия, произведена и отдадена в електроразпределителната мрежа от обектите, посочени в приложение , към договора и цената включва разходите за небаланси-чл. 2.1 от договора. Договорът влиза в сила от 01.05.2022 г. при изпълнение на необходимите изисквания на ПТЕЕ,процедурите за регистрация и смяна на координатор на ЕСО/МОи е със срок на действие до 24.00часа на 30.04.2023 г. при изпълнение на необходимите изкисквания съгласно указанията на ЕСО ЕАД и ПТЕЕ. За периода от 31.08.2021 г. до 31.03.2023 г. „ЕРМ Запад“ЕАД е изготвило 20 бр. фактури за задължения на въззиваемия за ВЕИ достъп до електроразпределителната мрежа общо в размер на сумата 1365.82 лева. „ЕРП Запад“ЕАД е представило в хода на делото 12 бр. фактури и 12 бр. протоколи за периода от 31.0.8.2021 г. до 30.06.2022 г. В счетоводството на въззиваемия по партидите на ЕСО АД не са отразявани фактурите, като те не са приемани и няма счетоводни записи в дневниците за покупко-продажби. Съдът приема констатациите по съдебно електротехническа експертиза като професионално мотивирани и компетентни и съобразява изводите си по делото с тях. По заключенията на съдебно-счетоводните експертизи се установява,че „ЕРМ Запад“ЕАД е съставило писмените документи- фактури относно дълга на въззиваемия, като начислените суми са съобразени с цените по решенията на КЕВР за процесния период. Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ,ал.1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД против „Албос-енержи“ ЕООД да бъде признато за установено в отношенията помежду им, че въззиваемия му дължи сумата 1365.82 лв. –цена за достъп до електропреносната мрежа на обекта на длъжника-въззиваем, съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, сумата 127,38 лева - лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.06.2023 г.,относно които суми е издадена заповед за изпълнение № 233/07.07.2023 г. по ч.гр.д. 304/2023 г. на ЛРС. Ищецът Характера на вземането по главния иск между страните е установен като цена на достъп до електропреносната мрежа. Това налага да се изясни, че системата на електроснабдяването се дели на две мрежиелектропреносна и електроразпределителна. В параграф 1, т. 20 от ДР на Закон за енергетиката се определя, електропреносната мрежа като съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Същевременно електроразпределителна мрежа-чл. 22 от ДР на ЗЕ, е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. По решение C-31/18 на СЕС е направено разграничение между преносната мрежа,която служи за продажба на електроенергия на крайни потребители или разпределители и разпределителната мрежа- предназначена за продажба на електроенергия на потребители на едро или на крайни клиенти. Държавите членки не могат да разграничават понятията за електроразпределителни и за електропреносни мрежи по смисъла на Директива 2009/72, като се основават на допълнителен критерий освен критериите, предвидени в член 2, точки 3 и 5 от тази директива.Тези разпоредби не допускат национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия като разграничителен критерий между преносна и разпределителна мрежа се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации. Директива 2009/72, - член 2, точки 3—6 и член 32, параграф 1, следва да се тълкува в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство — от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.Следователно във всеки конкретен казус е въпрос на фактическо изясняване предоставянето на достъп до електропреносната мрежа на клиента-потребител или производител. Претендираната от въззивника сума по заповедното и исково производство е цена на достъп до електропреносната мрежа. Дефинитивно достъпът е определен като правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба – пар. 1,т.15 от ДР на ЗЕ. В чл. 84,ал.2 от ЗЕ е установено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането и предоставянето на допълнителни услуги. Това задължение изрично е установено за ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, които уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея- чл. 104,ал.1 от ЗЕ. Договорите за достъп до електропреносната мрежа по смисъла на чл. 11,т.1 от ПТЕЕ се сключват между независим преносен опретор, какъвто е въззивника и производител- чл. 12,ал.2, т.2 от ПТЕЕ. Последователно и категорично в законодателството е въведено изискване за съществуване на договорна връзка между производителя и оператора на електропреносната мрежа. Поради спецификите на енергийния обект, който е фотоволтаична централа и въззиваемия е производител от възобновяем източник слънчева енергия, приложима е разпоредбата на чл. 30, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. В нея също е предвидено, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW/В случая ОИМ е 5мW респ. 5000кW/, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.Такъв договор не е представен по делото, въпреки разпределената доказателствена тежест за въззивника по определение №14/08.01.2025 г. относно съществуването на валидно облигационно отношение между страните, възникнало на договорно основание ,което поражда задължение на ответника да заплаща цена на достъп до електропреносната мрежа и да е имал такъв достъп. Доводите , че задължението на въззиваемия произтичат от законовата делегация се опровергават от цитираните разпоредби, където е посочено изрично,че се сключва облигационна сделка относно предоставяне и съответно заплащане на услугата достъп до електропреносната мрежа.Решенията на КЕВР относно цената за достъп са само един от елементите от сложния фактически състав, който включва гражданско правен и административно правен елемент. Съдът приема, че въззиваемият не дължи цена на достъп до електропреносната мрежа и предвид констатациите по съдебно-техническата експертиза, че в реално време не може да бъде осигурен достъп до електропреносната мрежа предвид техническите характеристики на енергийния обект. Фотоволтаичната електрическа централа „Тодоричене“2 е присъединена към въздушната линия „Дерманци“, която е електропровод към подстанция Луковит -110кV. Електроенергията от централата остава в с. Тодоричене, тъй като захранва местни консуматори и не е възможно да достигне до съоръженията на ЕСО. Единственият теоретичен вариант, който е практически невъзможен и неприложим, е да бъдат изключени всички многобройни трафопостове по електропровода „Дерманци“ и производствената енергия да се върне в подстанция ЕСО. Тези данни категорично опровергават възможността да се предостави услугата достъп до електропреносната система на въззиваемия и следователно предявеният иск е неоснователен и при тези аргументи. Договорите от 26.04.2011, от 28.06.2012 г. от 04.04.2022 г. са с изтекли срокове и не са представени доказателства за тяхното действие към процесния период, но доколкото те не съдържат клаузи относно дължимост на цена на достъп до електропреносна мрежа, не следва да се обсъждат . Съдът е сезиран и с акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 127,38 лева - лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.06.2023 г., върху главницата, който при неоснователност на главния иск също следва да бъде отхвърлен . С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата 1365.82 лв. главница - цена на предоставен от страна на ЕСО ЕАД като оператор на електропреносната мрежа достъп до електропреносната мрежа на обекта на „Албос-Енерджи“ -Веи производител,съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, сумата 127,38 лева - лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.06.2023 г., са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.. Съдебното решение №16/02.02.2026 г. по гр.д. №603/2023 г. на ЛРС следва да бъде потвърдено поради идентичност на становищата на двете инстанции. За настоящата инстанция въззиваемият не е претендирал разноски и такива не следва да бъдат обсъждани. Воден от горените мотиви, съдът