Решение № 1295 от 12.12.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1776/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК. Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“/ГД“ПБЗН“/ към МВР, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Татяна Стойкова, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“№37“Б“- РДПЗН- Бургас срещу Решение № 2101 от 04.10.2022г. постановено по гр.д.№ 4752/2022г.по описа на БРС, с което ответникът ГД“ПБЗН“ към МВР е осъден да заплати на ищеца Т. Б. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр.Бургас, сумата от 572.69 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение извънреден труд – общо 66.35 часа положен от ищеца, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2019г.-10.07.2020г. 464 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2022г.до окончателното и изплащане, както и сумата 127.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2020г.- 25.07.2022г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита, че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент, че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на становището, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и по отношение на тези от тях, работещи в МВР, а освен това нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а точно обратното- във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди по КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми, като се позовава на такива конкретни препращания. Посочва също, че по законова делегация на съответните нормативни актове са приети подзаконови такива-наредби, които съгласно чл.7 ал.2 от ЗНА се отнасят до нормативния акт от по-висока степен, чиито разпоредби детайлизират. Така например, НРВПО и НСОРЗ са приети на основание разпоредби от КТ, а НЗСДА, на основание разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в процесния период са приети и действали издадените от Министъра на МВР Наредби/ №8121-з- 776/29.07.2016г.и №8121-з-36 от 07.01.2020г./за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Видно от техния предмет, който е ясно дефиниран в чл.1 на посочените две наредби, НСОРЗ, НЗСДА имат еднакъв предмет на регламентация. Позовава се и на съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по прилагането му.Прави се довод, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР –министъра на вътрешните работи, както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на коефициента е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Отсъствието на подобна разпоредба с коефициент 1.143 не съществува в наредбата, относима към исковия период и отсъствието е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита, че това отсъствие не е правилно да се тълкува като празнота в правната уредба, а означава, че такъв коефициент не е уреден, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и този коефициент е 1.Позовава се и на последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./, в която е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на общия закон.Счита, че дори да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация, а не специалният ЗМВР, коефициент за преобразуване на нощен труд в дневен не е предвиден, а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв./час.Като втори съществен порок на решението въззивникът сочи изводът на съда, че за положения нощен труд от ищеца му се дължи заплащане като за извънреден труд, който извод не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън работно време.Точно обратното- ищецът е заявил, че претендира заплащане за извънреден труд за време, попадащо в 24-часовите му дежурства, положени по график. Посочва, че нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато е положен извън рамките на установеното работно време няма в ЗМВР, нито в КТ. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания, претендира разноски. В депозирания писмен отговор ищецът Т. Б., чрез пълномощника си адв.Билянова е оспорил въззивната жалба, излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая, като посочва, че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони, уреждащи специфични правоотношения, засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче, че те могат да регламентират отношения, различни от тези, уредени в КТ, но не така, че да поставят лицата, за които се прилагат, в неравнопоставено и по-неизгодно положение, което в случая би се получило, ако не се приложи НСОРЗ.Подробно се аргументира тезата, че празнотата в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания, претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не изпраща представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му, с която се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма нови доказателствени искания, претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от пълномощника му, с която се оспорва въззивната жалба и се моли решението на БРС да бъде потвърдено. Няма нови доказателствени искания, претендира разноски.С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт. От фактическа и правна страна по съществото на спора, БОС намери за установено следното: Не е спорно по делото, че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също, че ищецът е работил на смени, включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил общо 464 часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 530.35 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 66.35 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 66.35 часа възлиза на сума в размер на 572.69 лева, а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 127.45 лева, изчислена за периода от 01.02.2020г.до 25.07.2022г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. С оглед така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд намира, че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От правна страна на спора съдът намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция. Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК. В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Правилно е приел БРС, че през процесния период са действали различни подзаконови актове - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г., които предвиждат, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з- 908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната уредба, като е достигнал до обоснован и правилен извод, че липсва специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба, районният съд е приел, че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ, в частност чл.9 ал.2. Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба. При обсъждане на това възражение, съдът съобрази, че в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР, назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, включително и тези, работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си, които се споделят от настоящата инстанция. Налага се извод, че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г., отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по- ниски от определените в трудовото законодателство. В чл.49 на ЗДСл законодателят е предвидил, че работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично, като сумирано изчисляване на работното време е допустимо само за период до 6 месеца, а при служители на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична препратка към КТ досежно полаганият от държавни служители извънреден труд – допустимост, продължителност, отчитане и заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл. и чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22. 00 ч. до 06. 00 ч.) е до 0. 25 лева, а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция) също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22. 00 ч. и 6. 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0. 25 лева. Налага се извод, че държавните служители в МВР също би следвало да имат право да получават възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и полагащите труд по трудово правоотношение ( вж.Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време, както е приел и БРС.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1, 143. Следователно, липсва нормативна основа, която да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. По гореизложените съображения съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР. По същите съображения, неоснователно е и оплакването в жалбата за неправилност на извода на БРС, че за положения от ищеца нощен труд, след превръщането му в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, тъй като ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график, а не за труд, положен извън установеното работно време. На съда е известно, че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“. По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна практика на съдилищата, на част от която въззивникът се е позовал в жалбата и писмената си защита. Преобладаващата част от съдебните състави обаче, както и настоящият съдебен състав, приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По спорния въпрос има формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в производство по чл. 290 от ГПК, която е в същия смисъл и която се споделя от настоящия съдебен състав. По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Изводите направени от БРС в обжалваното решение, споделени и доразвити от въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия предмет на спора. Очевидно е, че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на Република България в правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от това, следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче, ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. По настоящото дело е установено, че в ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и липсва изрична регламентация за възможността положения труд да бъде възмезден. Сочените от въззивника аргументи досежно наличие на компенсаторни механизми, с оглед спецификата на служебните правоотношения, като например: по-голям размер на основния платен годишен отпуск и допълнителен платен отпуск; обезщетения при пенсиониране и др., предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от съда, тъй като те не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват всички служители на МВР, а не само служителите, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта. За съда се налага извод, че нощният труд, полаган от служителите в МВР следва да бъде обезщетяван, но в българското законодателство няма предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд на служителите на МВР, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока, а се акцентира върху абстрактни категории работници /. Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание, както правилно е приел и БРС. По отношение на размера решението на БРС също е правилно. Приетата по делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което и БОС възприема заключението на вещото лице. В заключение и като взе предвид, че направените от настоящия съдебен състав фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.Представени са доказателства за заплатен хонорар на адвоката на въззиваемия в размер на 400 лева. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което БОС намери за неоснователно, тъй като договореното и платено възнаграждение е в рамките на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г., като е осъществена защита по два иска- главен и акцесорен. Ето защо и съобразно чл.78 ал.5 ГПК в полза на въззиваемия съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Водим от горните мотиви, Бургаският окръжен съд