Решение № 980 от 20.3.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 12420/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявени от П. П. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В, ж. к....., бл......, вх...., ет......, ап....., срещу О. а. - гр. Варна, ЕИК •••••••••, с адрес: гр. В., ул..... №...., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

• с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1509, 60 лева, представляваща неизплатено от работодателя допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането;

• с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 345, 14 лева, представляваща лихва за забава върху общата сума от 1509, 60 лева за неизплатено от работодателя допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2023 г., начислена считано от датата, следваща падежа на всяко трудово възнаграждение, до 01.10.2024 г. В исковата молба ищецът П. П. излага, че по силата на трудов договор № 333/31.08.2011 г. е бил назначен на длъжността „......“ при ответника. Заявява, че трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 от КТ, при уговорена работна заплата в размер на 270 лева. Твърди, че от момента на назначаването му П. работил в О. а. - гр. Варна, с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време. Изчисляването било месечно, при полагане на труда по разпореждане на работодателя, като работният ден бил 12-часов. Със Заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016 г. била въведена работа по график на служителите, заемащи длъжност „......“, при сумирано изчисление на работното време с период от 6 месеца. Със Заповед № РД-21-7711-6 била отменена Заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016 г. и се въвела работа по график на служителите, заемащи длъжност „......“, при сумирано изчисление на работното време с отчетен период от 4 месеца.

Твърди, че на 29.05.2020 г. трудовият договор на ищеца бил прекратен, като на същата дата между страните бил сключен нов такъв - № 125/29.05.2020 г. С последния ищецът бил назначен на длъжност „......“ с основно месечно възнаграждение 610 лева, дължимо до края на календарния месец, в който е престиран трудът, и работно време по график на смени. Сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение и сключването на нов трудов договор се наложило с оглед искането на работодателя да не се признава вече професионалният опит на ищеца на сходна позиция от 10 години, отработен във •••••, съответно да бъде избегнато заплащането на допълнително трудово възнаграждение, каквото преди това му било изплащано. Ищецът твърди, че приел горното под страх да не загуби работата си.

На 05.01.2021 г. между страните било сключено допълнително споразумение, с което било уговорено процентът допълнително възнаграждение за всяка година професионален опит и стаж да бъде в размер на 0, 8 %. Сочи, че през 2024 г. трудовото правоотношение на П. било прекратено.

Излага подробни доводи, че въпреки че в последния му трудов договор било уговорено, че му се полага допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит само за прослужените години в О. а. – гр. Варна, по силата на закона има право на такова допълнително възнаграждение за всяка прослужена година на сходна длъжност, включително за прослужените 10 години във •••••. Позовава се на чл.12 от НСОРЗ и чл. 128, ал. 2, вр. чл. 244 от КТ.

Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. а. – гр. Варна, депозира писмен отговор, в който счита исковете за неоснователни. Поддържа, че регламентирано с чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ право на работодателя е да въведе вътрешни правила за отчитането на професионалния опит на служителите си, като с чл. 49 от относимия за периода на претенциите Правилник на вътрешния трудов ред изрично било уредено, че процентът за прослужено време и професионален опит на служителите, назначени по ПМС 212/1993 г., е 0, 8% за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в О. а. – гр. Варна. Отделно навежда доводи, че твърденията на ищеца, че работодателят не признавал професионалния му опит на сходна позиция, са неоснователни, тъй като в трудовото му досие няма приложен документ за заемана позиция със сходни характеристики. Сочи, че ищецът в автобиографията си при постъпване на работа бил отбелязал, че във ••••• е изпълнявал длъжността „••••“ с основна дейност „••••“, а от длъжностната му характеристика в О. а. – гр. Варна, било видно, че сферата му на дейност е „••••“, като задълженията му включвали: тренировки по оповестяване на кризи, бедствия и аварии, ред за оповестяване на служителите при преминаване от мирно на военно положение, охраната на сградата на О. а. – Варна, през нощта, видеонаблюдение и уведомяване на полицията при констатиране на нарушение, поддържане на пожарната и аварийна безопасност в сградата. Липсата на професионален опит на сходна позиция била отразена и в първия трудов договор на ищеца с ответника, в който било отбелязано: професионален опит: 00 г., 00 м., 00 дни, съгласно чл. 12 от НСОРЗ. Счита, че работодателят законно е регламентирал дължимото заплащане на ищеца в рамките на правомощията си съобразно относимите законови норми.

Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът П. П. П. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 15382/18.02.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. П. П. от АК – Варна, поддържа исковата молба. Заявява, че адвокатското възнаграждение е договорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

В съдебно заседание ответникът О. а. – Варна, се представлява от гл. юрисконсулт С. В. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „......“, възникнало на основание Трудов договор № 333/31.08.2011 г., прекратено на 29.05.2020 г., подновено с Трудов договор № 125/29.05.2020 г., прекратено на 04.01.2024 г. Същото се потвърждава от приложените по делото документи. Видно от Трудов договор № 125/29.05.2020 г., със същия ищецът е назначен на длъжността „•••••“, с продължителност на работното време: по график, на смени, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, платимо еднократно до последното число на текущия месец, и допълнително възнаграждение в размер на 0, 6% за всяка година придобит професионален опит в О. а. - Варна.

С Допълнително споразумение № 9/05.01.2021 г. основното трудово възнаграждение на ищеца е повишено на 650 лева, като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определено на 0, 8% за всяка прослужена година.

Със Заповед № РД-24-7701-1/04.01.2024 г. на Областния управител на област с административен център - Варна, трудовото правоотношение с П. П. П., на длъжност „••••••“ в О. а. – Варна, е прекратено на основание чл. 326, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от КТ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, считано от 03.02.2024 г. Видно от Заповед № РД-21-7711-6/15.06.2021 г. на Областния управител на област с административен център - Варна, със същата за служителите, заемащи длъжността „••••••“ в О. а. – Варна, е въведено сумарно изчисление на работното време с период на отчитане 4 месеца.

Видно от Правилник за вътрешния трудов ред в О. а. – Варна, утвърден от Областен управител С. П., в чл. 49 на същия е посочено, че на служителите, назначени по трудово правоотношение се начисляват допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, като процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС 212/1993 г. и ПМС 258/02.02.20225 г. е 0, 8% за всяка година придобит професионален опит. Видно от Правилник за вътрешния трудов ред в О. а. – Варна, утвърден от Областен управител А. А. през 2023 г., в чл. 49 на същия е посочено, че на служителите, назначени по трудово правоотношение се начисляват допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, като процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС 212/1993 г. е 0, 8% за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в О. а. – Варна.

Видно от Длъжностна характеристика на длъжността „••••••“ в О. а. – Варна, подписана от служителя П. П. П. на 12.06.2020 г., основната цел на длъжността е привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време, кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии, мобилизация, разсредоточаване и евакуация, да подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната. Отразена е област на дейност: отбранително-мобилизационна подготовка в област Варна и в общините. Преките задължения на служителя включват: да познава разположението, състоянието и предназначението на техническите средства за оповестяване, за свръзка и за наблюдение в дежурната стая и работа с тях; да съхранява документите и материалите, съдържащи класифицирана информация, водещи се по опис в дежурната стая; да спазва изискванията на ЗЗКИ, ППЗЗКИ и другите нормативни документи, регламентиращи защитата на класифицираната информация; да участва в тренировки по оповестяване, провеждани от ВКЦ и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР; да познава реда и схемата на всички членове на ОСС и Щаба за координация, които оповестява в конкретни случаи; да осъществява контрол в сградите на О. а. – Варна, след приключване на работния ден на дежурния пропускател и др. Посочени са изисквания за заемане на длъжността, сред които: професионален опит – 3 години в структурите на МО и МВР.

В автобиографията на ищеца, приложена към трудовото му досие, са посочени: трудов стаж - от 28.08.1988 г. до 31.08.2010 г., работодател - •••••• вид на дейността – •••, заемана длъжност – •••••“, основни дейности и отговорности – ••••••.

Видно от Служебна бележка изх. № 2557/25.10.2011 г., издадена да послужи пред О. а. – Варна, със същата управлението на •••••“ удостоверява, че в периода от 01.09.2000 г. до 31.08.2010 г. П. П. П., ЕГН ••••••••••, ежемесечно е отслужвал дежурства по график, утвърден от Началника на Училището.

Представени са работни графици и присъствени форми за явяването на ищеца на работа за периода януари 2022 г. – януари 2023 г. От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2023 г. на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1791, 91 лева. Изчислено е, че при признат трудов стаж и професионален опит от допълнително 10 години, дължимото допълнително възнаграждение би било в размер на 3464, 83 лева, като разликата между двете суми възлиза на 1672, 92 лева. Лихвата за забава върху тази разлика, изчислена за периода от датата, следваща падежа на всяко трудово възнаграждение, до 01.10.2024 г., възлиза общо на 391, 94 лева.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Основно задължение на работодателя, вменено му с чл. 128, т. 2 от КТ, е да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. С ал. 4, т. 1 на същия законов член законодателят е предвидил, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. От разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ, според която определените с тази наредба или с друг нормативен акт допълнителни възнаграждения се изплащат задължително, следва и задължителният характер на възнаграждението по чл. 12 от същата, включително при отчитане на трудовия стаж и професионален опит, придобит на сходна работа или длъжност в друго предприятие.

От горното следва, че предоставеното на работодателя с ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ право да определи с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, урежда възможността работодателят да конкретизира критериите за сходност с оглед извършваната работа, но не и изначално да изключи придобития в друго предприятие трудов стаж. Предвид изложеното, неоснователен е доводът на ответника, че чл. 49 от Правилника за вътрешния трудов ред, според който процентът за прослужено време на назначените по ПМС 212/1993 г. се определя единствено въз основа на трудовия стаж и професионален опит, придобит в О. а. – Варна, обективира именно правото му по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. Неоснователно е и оплакването му, че предявената от ищеца съдебна претенция е в разрез с уговорените условия в доброволно подписания от същия трудов договор, тъй като според императивната разпоредба на чл. 8, ал. 4 от КТ, отказът от трудови права е недействителен.

За успешно провеждане на предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията си за положен стаж от 10 години във ••••“ на длъжност със сходен характер. Настоящият съдебен състав намира, че страната успя да проведе такова доказване. Че ищецът е служил във •••• за периода от 01.09.2000 г. до 31.09.2010 г. се установява от издадената да послужи пред О. а. – Варна, служебна бележка. Видно от приложената към трудовото досие на ищеца автобиография, неоспорена от ответника и въз основа на която именно служителят е назначен на основание ПМС 212/1993 г., заеманата от него длъжност е била •••“ -••• и служител по сигурността на информацията на •••“. Видно от чл. 169, ал. 1 на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, началникът на административно звено "Сигурност на информацията" отговаря за защитата на класифицираната информация във военното формирование, като контролира спазването на изискванията за нейната защита. Съгласно ал. 2 той е длъжен: 1) да участва в разработването на плановете за нарастване готовността за изпълнение на бойни задачи, за мобилизация на военното формирование в касаещия го обем и да следи за тяхното изпълнение; 2) да организира и контролира прилагането на изискванията за защита на класифицираната информация във военните формирования. Съдът намира, че първото от горните нормативно определени задължения на заеманата от ищеца преди назначението му от ответника военна длъжност е видимо сходно с изрично посочената в длъжностната характеристика за длъжността „••••“ в О. а. – Варна, област на дейност: отбранително-мобилизационна подготовка, както и с основната цел на длъжността: да подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната. Второто е пряко свързано със задълженията му при ответника да съхранява документите и материалите, съдържащи класифицирана информация, водещи се по опис в дежурната стая и да спазва изискванията на ЗЗКИ, ППЗЗКИ и другите нормативни документи, регламентиращи защитата на класифицираната информация.

Така установеното е достатъчно, за да се приеме, че преди назначаването му в О. а. – Варна, ищецът е изпълнявал длъжност със сходен характер, поради което за ответника е възникнало задължението да определи размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ. Общият размер на неизплатената част от сумата за това възнаграждение е определена от вещото лице А. Т. в заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено, на 1672, 92 лева. С оглед на това, искът по чл. 128, т. 2 от КТ, предявен в размер на 1509, 60 лева, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за осъждане на ответника да заплати горната сума ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Доколкото разпоредбата на чл. 128, т. 4 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове, като последица от основателността на иска по чл. 128, т. 2 от КТ, принципно основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху забавените плащания. Със заключението по ССчЕ лихвата за забава върху неизплатената част от възнаграждението по чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ, изчислена за периода от датата, следваща падежа на всяко трудово възнаграждение, до 01.10.2024 г., възлиза общо на 391, 94 лева. Предявеният иск в размер на 345, 14 лева при това положение се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Процесуалният представител на същия със списък по чл. 80 от ГПК претендира адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се съобрази и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (изм. и доп. ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.), исканото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 485, 00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 110, 38 лева - 60, 38 лева за иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50, 00 лева по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Воден от горното, съдът