Решение № 5479 от 27.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9239/2024 г.

Софийски градски съдГражданско отделение27.08.2025 г.докладчик Петър Иванов Минчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 12588 от 25.06.2024г., постановено по гр.д. № 10367/2024г. по описа на СРС, 148-ми състав, и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. П. А., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Кладница, обл. Перник, ул. „••••••••1, извършено със Заповед № 848 от 28.12.2023г. на главния секретар на Народното събрание на Република България, с адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. П. А., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Кладница, обл. Перник, ул. „••••••••1, на заеманата от него преди уволнението длъжност „техник – климатични инсталации“ в отдел „Техническа поддръжка и ремонти“, дирекция „Управление на собствеността“ в Народното събрание на Република България. ОСЪЖДА Народното събрание на Република България, с адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, да заплати на С. П. А., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Кладница, обл. Перник, ул. „••••••••1, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 12 084 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 29.12.2023г. до 29.06.2024г., в размер на брутното трудово възнаграждение за периода, ведно със законната лихва считано от 23.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство. ОСЪЖДА Народното събрание на Република България, с адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, да заплати на адв. Н. Й. Д., САК, с адрес: кв. Бояна, ул. ••••••••, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1500 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на С. П. А. във въззивното производство. ОСЪЖДА Народното събрание на Република България, с адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 583, 36 лева, представляваща държавна такса по предявените искове, а в полза и по сметка на Софийски градски съд сумата от 291, 68 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 12588 от 25.06.2024г., постановено по гр.д. № 10367/2024г. по описа на СРС, 148-ми състав, са отхвърлени предявените от С. П. А. срещу Народното събрание на Република България искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 848/28.12.2023 г., издадена от Главния секретар на Народното събрание и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжност „техник – климатични инсталации“, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 12084, 00 лв., представляващо брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 2014, 00 лв. месечно за период от 6 месеца, считано от деня на уволнението (от 29.12.2023 г. до 29.06.2024 г.), ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г., до окончателното плащане на вземането. Със същото решение С. П. А. е осъден да заплати на Народното събрание на Република България сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца С. П. А., в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по всички наведени от него доводи за незаконност на уволнението, като не бил взел предвид, че процесната длъжност била техническа и нямало как да бъде заета по служебно правоотношение. Дори да се приемело, че длъжността е експертна, то същата имала спомагателни функции, а не с аналитични/контролни такива, поради което същата следвало да бъде заета по трудово правоотношение на основание чл. 3, вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/. Поддържа също, че от събраните доказателства не се установявало основните характеризиращи длъжността трудови функции да са запазени в новата длъжност. Длъжността заемана от ищеца имала помощни и чисто технически функции, като при съпоставка с длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“ не могло да се заключи, че заеманата от ищеца длъжност по трудово правоотношение като съвкупност от трудови функции се запазва в предвидената по щатно разписание длъжност за заемане от държавен служител. Аналитичните и контролни функции на длъжността били изцяло нови, нова била и основната функция, тъй като трудовата дейност била свързана с контрол на система за сградна автоматизация – BMS, управляваща ОВК инсталациите и съоръженията, а това било изцяло различно от техническата работа по поддръжка на климатичните тела. Касаело се за работа по следене на уреди за автоматична климатизация, а не за директно обслужване на климатици чрез пряко човешко въздействие. От свидетелските показания се установявало, че на ищеца в продължение на години били възлагани дейности, характерни за общ работник като поставяне на пътеки, пране на мокети, сглобяване на мебели, косене и пръскане на трева, чистене на сняг и други, които допълвали дейностите, описани в длъжностната му характеристика и били напълно различни от функциите на новата длъжност „главен експерт“. На последно място първоинстанционният съд бил отказал да разгледа доводът на ищеца за злоупотреба с право, като включително бил отказал да го отрази в доклада по делото и да разпредели доказателствена тежест. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Народно събрание на Република България не е подал отговор на въззивната жалба. В проведеното на 03.06.2025г. открито съдебно заседание и депозираната писмена защита въззиваемата страна е развила съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че длъжността „техник – климатични инсталации“ била трансформирана в длъжността „главен експерт“ определена за заеманата по служебно правоотношение, като новата длъжност била със сходни задължения и статут, а прибавените нови функции нямали значение за трансформацията. Съществена разлика във функциите нямало, като тези на заеманата от ищеца длъжност не били престанали да съществуват, а били поети от новата длъжност. Извършването на промяна в длъжностното разписание било изцяло в правомощията на председателя на Народното събрание. След извършен ремонт в сградата на Народното събрание били подменени всички стари климатични камери, хладилни инсталации и съоръжения, свързани с вентилацията на заседателните зали и кабинетите в сградата, като същите се управлявали централизирано посредством автоматика с процесното управление – система за сградна автоматизация BMS. Контролът, наблюдението и обслужването на новите системи следвало да се извършва от експерт с високо ниво на квалификация, притежаващ необходимите познания, умения и способности, позволяващи му да експлоатира топлоенергийните съоръжения на сградата и да ги управлява чрез специализирани софтуерни продукти. Това обстоятелство налагало трансформиране на процесната една щатна бройка за длъжност „техник – климатични инсталации“, заемана по трудово правоотношение в една щатна бройна за длъжност „главен експерт“ заемана по служебно правоотношение. Не била налице и твърдяната злоупотреба с права, тъй като такава не се установявала от доказателствата по делото. Действително ищецът бил получил допълнително възнаграждение за постигнати резултати за месец декември 2023г. в по-малък размер в сравнение с предходни години, но това се дължало на ползван отпуск по болест от ищеца за периода от 14.07.2023г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение. Разпитаният свидетел в тази насока нямал преки наблюдения върху изпълнение на задълженията на жалбоподателя, а само се засичали в сградата и получавал информация от самия жалбоподател. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми. Относно правилността на решението по изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното. По така предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, заеманата от него длъжност преди уволнението, както и факта на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ответника с процесната заповед. В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението, в това число вземането на решение от компетентен орган за определяне на щатната бройка за заемане от държавен служител, както и запазването на основната трудова функция за длъжността. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа за процесния период вследствие на уволнението, както и размера на дължимото обезщетение, а в тежест на ответника е да докаже плащане на обезщетението. Страните не спорят и от приетия от СРС трудов договор № 93 от 20.06.2012т. се установява, че на така посочената дата между страните е възникнало трудово правоотношение за неопределено време при 8-часов работен ден за длъжността „младши специалист майстор – подови настилки“ в дирекция „Управление на собствеността“. С допълнително споразумение № 399 от 30.07.2013г. С. П. А. е заел длъжността „старши специалист“ в дирекция „Управление на собствеността“. С допълнително споразумение № 141а от 27.02.2020г. С. П. А. е заел длъжността „техник – климатични инсталации“ в дирекция „Управление на собствеността. Със Заповед № 591 от 28.09.2023г. основната месечна заплата на С. П. А. е определена на 2014 лева. Представена е докладна записка от главния секретар на Народното събрание, с която на председателя на Народното събрание е предложено длъжността „Техник-климатични инсталации“ да бъде определена за заемане от държавен служител. Като причина за това е посочено, че с извършването на основния ремонт на сградата на Народното събрание в гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1 през 2020г. – 2023г. са подменени всички стари климатични камери, хладилни инсталации и съоръжения, свързани с вентилацията на заседателните зали и кабинетите в сградата, като новоизградените системи са съвременни, енергоефективни и комбинирани за отопление и оглаждане, според сезона, и се управляват централизирано посредством автоматика с процесорно управление – система за сградна автоматизация BMS. Посочено е, че контролът, наблюдението и обслужването на новите системи следва да се извършва от експерт с високо ниво на квалификация, притежаващ необходимите познания, умения и способности, позволяващи му да експлоатира топлоенергийните съоръжения на сградите на Народното събрание и да ги управлява чрез специализирани софтуерни продукти. Това мотивира искане длъжността „техник- климатични инсталации“ да бъде определена за заемане от държавен служител. На докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 28.12.2023г. От приетата в първоинстанционното производство заповед № 848 от 28.12.2023г. на главния секретар на Народното събрание се установява, че считано от 29.12.2023г. е прекратено трудовото правоотношение с С. П. А. на длъжност „техник климатични инсталации“ в отдел „Техническа поддръжка и ремонти“ в дирекция „Управление на собствеността“ на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Няма спор и от съдържанието на заповедта се установява, че същата е надлежно оформена като връчена при отказ за получаване на 28.12.2023г. Прието е и длъжностно разписание на Народното събрание от 29.11.2023г., в което е предвидена една щатна бройка за длъжността „техник-климатични инсталации“ в дирекция „Управление на собствеността“ за заемане по трудово правоотношение и една щатна бройка за длъжността „главен експерт“ за заемане по служебно правоотношение, както и длъжностно разписание на Народното събрание от 29.12.2023г., в което щатната бройка за длъжността „техник-климатични инсталации“ не съществува и е предвидена втора щатна бройка за длъжността „главен експерт“ в дирекцията за заемане по служебно правоотношение. От приетите поименни разписания на длъжностите в Народното събрание от 01.12.2023г. и 29.12.2023г. се установява, че считано от последната дата заеманата от жалбоподателя длъжност вече не съществува. От приетата длъжностна характеристика на длъжността „техник-климатични инсталации“ в отдел „Техническа поддръжка и ремонти“ в дирекция „Управление на собствеността“, връчена на жалбоподателя на 11.06.2021г. се установява, че преките задължения на заемащия длъжността са следните: 1. извършва прегледи и текущи ремонти на климатичните инсталации за осигуряване на необходимия микроклимат и комфорт в помещенията в сградите на Народното събрание и мандатните жилища на НС и на хладилници и хладилна техника; 2. Отстранява възникнали течове по охладителните и отоплителните пити и магистрали; 3. Извършва прегледи и текущи ремонти и зарежда с хладилен агент хладилните машини и агрегати; 4. Изготвя заявки за необходимите резервни части и консумативни материали; 5. Включва се при изпълнението и на други домакински задачи, свързани с дейността на Народното събрание, включително и товаро-разтоварни работи; 6. Извършва снегопочистване около сградите на НС. От приетата длъжностна характеристика на длъжността „главен експерт“ в отдел „Техническа поддръжка и ремонти“ в дирекция „Управление на собствеността“, утвърдена на 29.12.2023г., се установява, че преките задължения на заемащия длъжността са следните: 1. Извършва текуща поддръжка и преглед на системите за сградна автоматизация – BMS, управляващи ОВК инсталациите и съоръженията като отговаря за нормалната им и безаварийна работа; 2. Води дневник на ежедневните прегледи на системите и сигнализира за отклонения от нормалните експлоатационни параметри; 3. При отклонения в системите за сградна автоматизация извършва проверки на място на съоръженията и отстранява повреди в автоматиката, и управляващата техника на ОВК съоръженията и инсталациите; 4. Изготвя справки и анализи за текущата работа и отклоненията при експлоатацията на системите за сградна автоматизация като дава предложения за подобряване ефективността на работа на системите; 5. Изготвя експертни становище и доклади относно решаване на текущи задачи и проблеми в работата на системите за сградна автоматизация; 6. Упражнява контрол при извършване на ремонтни дейности по ОВК съоръженията на сградната инсталация и съставянето на съответните документи; 7. Участва в комисии за одобряване на оферти за доставки и услуги, свързани с осигуряване експлоатацията на сградната автоматизация, както и за основен ремонт, реконструкции и текущи ремонти в сградния и мандатния фонд на Народното събрание; 8. Участва в технически съвети на обекти и координира действията между строителя, авторския и строителния надзор по време на строителството; 9. Прави замервания за действително извършени видове строително-ремонтни работи и вложени материали по част ОВК и сградна автоматизация и подписва актовете и протоколите за отчитане; 10. Следи за изпълнението на сключените договори като упълномощено лице и своевременно решава технически и организационни въпроси и проблеми, възникнали в процеса на работа; 11. Организира извършването на планови и извънпланови ремонти, и прави предложения за модернизации на сградния и мандатен жилищен фонд на НС, свързани с ОВК инсталациите; 12. Съгласува проекти със съответните инстанции; 13. Ръководи, координира и контролира цялостната дейност по осигуряване на правилната експоатация и надеждна работа на ОВК инсталациите в сградите на НС; 14. Изпълнява други задачи, възложени от прекия ръководител. От показанията на свидетеля В.Ц. се установява, че познава ищеца от 10 години и работил с него в Народното събрание като електротехник. Ищецът извършвал почистване на климатици – външни тела, вътрешни тела, основно през пролетта и през есента, както и когато е имало нужда. Ремонтът на климатичните тела не се извършвал от ищеца, а от свидетеля, който го извършвал сам или викал външна организация. Извън това ищецът изпълнявал почистване и на килими и за каквото го повикали. Свидетелят бил запознат със системата BMS, като целта й била да управлява климатизацията в пленарна зала. В „старото събрание“ всичко се извършвало ръчно, което правил най-вече свидетелят, докато в новата зала всичко ставало компютърно – човек седи в зала с три компютъра и управлява всичко със софтуер. Ищецът не бил работил с такава система. Свидетелят знае от ищеца за претърпян от последния инцидент с палетна количка, която затиснала пръста на ръката му. Доколкото знае от ищеца, след това нещата с работодателя малко се променили към по-лошо, вероятно защото ищецът бил декларирал събитието като трудова злополука. Свидетелят имал преки наблюдения върху дейностите, които ищецът е извършвал и последният си вършел съвестно работата. През месец август всеки ден извършвали почистване на пленарната зала, смяна на крушки. По отношение на климатиците работата не била тежка и съществена, за разлика от климатичните системи, където имало две или три много мръсни стаи. От показанията на св. Д.П. се установява, че същата познавала ищеца от около десет години във връзка с Народното събрание, където свидетелката била гардеробиер, докато ищецът бил в същата дирекция по климатичните системи. Освен с тях, свидетелката виждала ищеца да пренася мебели с други негови колеги, да перат килими, да ходят по мандатните жилища на депутатите. В залата на „коня“ имало не повече от 3-4 климатика, които ищецът изчиствал за около 3-4 дни, през останалото време правил каквото му кажат – пране на килими, почистване на мебели, общи работи. Свидетелката била чувала за трудова злополука, при която ищецът си ударил ръката, но не била присъствала и не може да каже какво е станало. След това дълго време ищецът го нямало и свидетелката чула, че били подготвили да го уволняват, каквато практика според свидетелката имало за хората с дълги болнични. За тези обстоятелства свидетелката знаела по слухове в гардеробната. Имало друг случай на чистачка с дълъг болничен лист, която била уволнена, а друга не се била подала и останала. Свидетелката не знае причината за уволнението на ищеца, не била чувала оплаквания на ръководството от него. Докато работела свидетелката вземала ДМС, като последното през м. декември 2023г. било над 2000 лева. От приетото разпореждане № 33318 от 24.07.2023г. на НОИ се установява, че декларираната от ищеца злополука на 21.07.2023г. на територията на Народното събрание е приета за трудова. Същата се изразява в счупване на друга кост на лява длан при пренасяне на товар с палетна количка вследствие на задействане на повдигащия механизъм на колелата на количката, които захванали пруста на лявата ръка на ищеца. Във въззивното производство са приети още фиш за трудовото възнаграждение на ищеца за месец декември 2023г., справка за начислените и изплатени допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на ищеца за периода от 01.01.2018г. до 14.07.2023г. и справка за изплатените допълнителни възнаграждение за постигнати резултати по длъжности на служителите от отдел „Техническа поддръжка и ремонти“, дирекция „Управление на собствеността“ през месец декември 2023г. От така събраната доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време при 8-часов работен ден, като считано от 27.02.2020г. жалбоподателят-ищец е заемал длъжността „техник – климатични инсталации“ в дирекция „Управление на собствеността. Установява се също, че това трудово правоотношение е прекратено считано от 29.12.2023г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № 848 от 28.12.2023г. на главния секретар на Народното събрание се установява, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, като заповедта е връчена надлежно на жалбоподателя на 28.12.2023г. Видно от приетата докладна записка и резолюция върху нея, решението за определяне на длъжността за заемане от държавен служител е взето от компетентния орган – председателя на Народното събрание, като основание за това е обстоятелството, че след извършения ремонт в сградата на Народното събрание, съществуващите климатични системи, които жалбоподателят е поддържал, са подменени с автоматизирана система за управление BMS, чието управление изисква специални знания и умения, както и изпълнение на управленска дейност. Видно от представените щатни разписания, трансформацията на длъжността „техник – климатични инсталации“, заемана по трудово правоотношение в длъжността „главен експерт“, заемана по служебно правоотношение, е била извършена към датата на заповедта за уволнение, като в длъжностното разписание от 28.12.2023г. длъжността „техник – климатични инсталации“ е престанала да съществува и щатната бройка за тази длъжност е трансформирана в още една щатна бройка за длъжността „главен експерт“. На 28.12.2023г. е съставена и нова длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“, като при съобразяване на нейното съдържание съдът установи, че развитите във въззивната жалба оплаквания, че тази длъжност също следвало да бъде заета по трудово правоотношение, са неоснователни. Съгласно чл. 7, ал. 2 НПКДА длъжността "главен експерт" е свързана с разработването на експертни анализи и оценки, с изготвянето на становища, с участието в разработването на проекти на нормативни актове, с разработването на методологии, методики и механизми, с предоставянето на методически указания по прилагането на административните актове във връзка с дейността на администрацията, с подготвянето на отговори на запитвания на физически и юридически лица, с изготвянето на експертни анализи и оценки във връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията и подобряване на административното обслужване. Главният експерт носи пряка отговорност във връзка с прилагането на нормативните актове и предлаганите от него решения. В случая, видно от съдържанието на длъжностната характеристика, преки задължения, заемащият тази длъжност изготвя справки и анализи за текущата работа и отклоненията в BMS системата, изготвя експертни становища и доклади относно решаване на текущи задачи и проблеми в работата на системите за сградна автоматизация, участва в комисии за одобряване на оферти за доставки и услуги свързани с експлоатацията и ремонта на системата и мандатния фонд на Народното събрание, упражнява контрол при извършване на СМР по част ОВК и приема резултатите от изпълнението като установява неговото количество и качество, участва в технически съвети на обекти и координира действията между строителя, авторския и строителния надзор, следи за изпълнение на сключени договори, организира ремонти и съгласува проекти за тях. Въз основа на тези функции въззивният съд приема, че длъжността „главен експерт“ представлява експертна длъжност с аналитични и контролни функции по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 НПКДА, поради което и на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 НПКДА тя подлежи на заемане от държавен служител. Не може да се приеме и доводът на въззивника, че се касае за експертна длъжност със спомагателни функции по смисъла на чл. 9, ал. 1 НПКДА, тъй като основен критерий при разграничението е функцията на длъжността, а не дали извършваната дейност е основна за съответната администрация. В този смисъл независимо от това, че управлението на автоматизираната ОВК система и свързаните с нея отговорности не е насочено пряко към осъществяването на основната дейност за Народното събрание като държавен орган, функциите по изготвяне на анализи и становища във връзка с работата на системата, управление на СМР и приемане на резултатите от тях, участието в технически съвети на обекти и организирането на ремонти и съгласуването на проекти за тях, имат аналитичен и управленски характер по отношение на дейността на Дирекция „Управление на собствеността“. Неоснователен е и поддържаният от въззивника довод за злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя. Действително, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да отрази този довод в доклада по делото, да разпредели доказателствена тежест по него и да допусне доказателства на ищеца в тази насока. Това основание за незаконосъобразност на уволнението – тенденциозно отношение на работодателя поради декларирана от работника трудова злополука и ползван продължителен болничен – е изложено в исковата молба и доказването му е в тежест на ищеца. Независимо от това, въпреки разпределената от въззивния съд доказателствена тежест и допуснатите доказателства и доказателствени средства в тази насока, този довод остана недоказан. Макар безспорно да се установява, че на 21.07.2023г. въззивникът е претърпял трудова злополука, при която е получил счупване на кост на лява длан, която е декларирана от него и призната за трудова, както и че жалбоподателят е ползвал отпуск поради тази причина, от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява тези обстоятелства да са били обуславящи упражненото от работодателя право на уволнение. От показанията на свидетеля Ц. се изяснява, че знае за влошеното отношение на работодателя към жалбоподателя от самия жалбоподател, а от показанията на св. П. е видно, че показанията й, че работодателят се готвил да уволни жалбоподателя поради трудовата злополука се основават на чутото от свидетеля в гардеробната на Народното събрание и на два предходни случая, в единия от които в крайна сметка ползвалият продължителен отпуск работник не е бил уволнен. Следователно показанията на св. Ц. в тази насока имат изцяло производен характер и пресъздават единствено твърденията на жалбоподателя, а показанията на св. П. не се основават на нейни лични наблюдения върху правнорелевантни факти, а на слухове и предположения на свидетеля. Що се касае до полученото от жалбоподателя допълнително възнаграждение за постигнати резултати за месец декември 2023г., същото безспорно е в по-нисък размер от това на останалите служители, видно от приетите справки и фиш, но също така няма спор и от показанията на св. П. се установява, че ищецът е ползвал продължителен отпуск към този момент. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, както и за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми, като същите се определят въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители /чл. 25, ал. 1 от същата наредба/. Следователно от значение за заплащане на допълнителното възнаграждение са постигнатите трудови резултати от работника, при което положение и при ползвания от него продължителен отпуск, плащането на допълнителното възнаграждение в намален размер за месец декември 2023г. не може да бъде разглеждано като индиция за злоупотреба с право от страна на работодателя. Същевременно от приетата в първоинстанционното производство докладна записка с резолюция от 28.12.2023г., както и от показанията на двамата свидетели се установява наличие на друга причина за уволнението, която не е свързана с личността на жалбоподателя, а именно, че вследствие на приключилия ремонт на сградата на Народното събрание вече не съществуват климатичните системи, които той е поддържал до този момент. Предвид гореизложеното, съдът намира, че установената в чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяването на трудовите права и задължения не е опровергана и доводът на жалбоподателя за злоупотреба с правото на уволнение е неоснователен. Основателно е, обаче, оплакването на жалбоподателя, че предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ не са били налице поради това, че основните трудови функции на длъжността „техник-климатични инсталации“ не са запазени. Както е изяснено в съдебната практика, същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Уволнителното основание "съкращаване на щата" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Това се постига както чрез намаляване на броя работници, които са включени в организацията на труда в предприятието, така и при запазване или увеличаване на щатните бройки (включително при т. нар. "трансформация на длъжности"). Когато съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали са запазени основните трудови функции за длъжността - тези, които я характеризират. В хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във всички случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции (така решение № 231 от 12.06.2013 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1353/2013 г., IV ГО). В настоящата хипотеза, първоинстанционният съд е достигнал до извод за запазване на основните трудови функции без да извърши съпоставка между преките задължения на длъжността „техник – климатични инсталации“ и длъжността „главен експерт“, както и без да съобрази събраните по делото гласни доказателствени средства. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. В случая безспорно целта и на двете длъжности е обезпечаване на климатизацията в сградата на Народното събрание, но с това се изчерпват приликите между тях. Основните трудови функции на длъжността „техник – климатични инсталации“ са извършване на прегледи и текущи ремонти на климатичните инсталации, отстраняване на възникнали течове по охладителните и отоплителни пити и магистрали, извършване на прегледи и текущи ремонти и зареждане с хладилен агент на хладилните машини и агрегати и изготвяне на заявки за необходимите резервни части и консумативни материали. Фактическото съдържание на тези трудови функции се изяснява от показанията на свидетелите Ц. и П., които сочат, че дейността се изразява в преглед и почистване на климатичните тела – вътрешни и външни, както и на охладителната техника. Основните трудови функции на длъжността „главен експерт“ са извършване на текуща поддръжка и преглед на системите за сградна автоматизация – BMS, управляващи ОВК инсталациите и съоръженията, водене на дневник за ежедневните прегледи на системите и сигнализиране за отклонения от нормалните експлоатационни параметри, извършване на проверки на място при отклонения в системите за сградна автоматизация и отстраняване на повреди в автоматиката и управляващата техника на ОВК съоръженията и инсталациите, изготвяне на справки и анализи за текущата работа и отклоненията при експлоатацията на системите за сградна автоматизация и даване на предложения за подобряване на тяхната ефективност, изготвяне на доклади и експертни становища, упражняване на контрол на СМР и приемане на изработката, контрол на изпълнение на договори, участие в технически съвети, контрол на изпълнението на сключени договори, организиране на ремонти и съгласуване на проекти, както и координиране и контролиране на цялостната дейност по правилната експлоатация на системите. Съдържанието на задълженията за поддръжка и преглед на системите за сградна автоматизация отново се изяснява от показанията на св. Ц., който сочи, че се касае за управление на автоматизирана система от предназначени за това компютри, което се потвърждава и от съдържанието на съставената от работодателя докладна записка. Следователно основните трудови функции на длъжността „техник-климатични инсталации“ са изцяло технически и изпълнителски, свързани с фактическия преглед, почистване и извършване на дребни текущи ремонти по климатичните тела и охладителните съоръжения, както и тяхното зареждане с консумативи, и тези функции не са се запазили при длъжността „главен експерт“, защото не са запазени ОВК системите, които са били предмет на тази поддръжка. Видно от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, съществувалите към този момент климатични тела и инсталации за охлаждане са били подменени с въвеждането на система за сградна автоматизация, управлявана централизирано чрез компютър със специализиран софтуер от експерт с високо ниво на квалификация, за когото не е предвидено да извършва подобни чисто технически дейности. Останалите трудови функции на длъжността „техник – климатични инсталации“ по извършване на товаро-разтоварни работи, снегопочистване и други общи работи по възлагане на работодателя /почистване на килими, мебели и пр./, също не са запазени, а вместо тях са въведени изцяло нови аналитични и контролни функции по съставяне на експертни становища, контрол и приемане на СМР, контрол на обекти, на изпълнение на сключени договори, планиране на ремонти и съгласуване на проекти и пр. След като основните трудови функции не са запазени, не е налице трансформация на длъжности, а вместо това длъжността „техник-климатични инсталации“ е съкратена и на нейно място е открита нова длъжност. При това положение не е осъществен фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото поравоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, което изисква длъжността да бъде трансформирана в такава, предвидена за заемане от държавен служител, и процесното уволнение на това основание е незаконно. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид връзката на обусловеност между исковете и доколкото процесното трудово правоотношение е без определен срок, като същевременно липсват твърдения и доказателства за наличието на други пречки за възстановяване на жалбоподателя на заеманата от него длъжност преди уволнението, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. На следващо място между страните няма спор и от приетата служебна бележка от 10.04.2024г., както и от представения по делото фиш се установява, че основната месечна заплата на жалбоподателя-ищец за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2014 лева. От приетите в първоинстанционното производство удостоверение от НОИ, ТП – Перник и служебна бележка от Агенцията по заетостта се установява, че жалбоподателят-ищец е останал без работа вследствие на уволнението и се е регистрирал в бюрото по труда, като същевременно липсват твърдения и доказателства за започване на работа на друго място. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от общо 12 084 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 29.12.2023г. до 29.06.2024г. е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и предявените искове следва да бъдат уважени. По разноските. При този изход от спора, право на разноски има единствено въззивникът-ищец С. П. А.. В първоинстанционното производство същият е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, платени изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да му бъдат присъдени. Във въззивното производство жалбоподателят не е сторил разноски, а е бил защитаван безплатно от адв. Н. Й. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1500 лева. Същото съответства на нивото на правна и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия и проведеното съдебно дирене пред въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият Народно събрание на Република България следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на Софийския районен съд сумата от 583, 36 лева, представляваща държавна такса по предявените искове, а в полза и по сметка на Софийския градски съд сумата от 291, 68 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд

Цитирани разпоредби

26