Решение № 620 от 14.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 773/2026 г.

1./ Н. Г. М.,/баща на загиналия/ - 100 000 лв., ведно със законната лихва върху

тази главница от датата на получаване на поканата претенция за изплащане на обезщетение 15.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 09.08.2024 г. в размер на 39 962,40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата:

2./ Н. Г. М., в качеството му на наследник на починалия в хода на процеса

ищец Г. М. Х., ЕГН •••••••••• /дядо на загиналия/ - 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение 15.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 09.08.2024 г. в размер на 1998,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата:

3./ В. М. М. /майка на загиналия/- 100 000 лв., ведно със законната лихва върху

тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение 15.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 09.08.2024 г. в размер на 39 962.40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата:

4./ В. М. М. /майка на загиналия/ , в качеството и на наследник на починалата

в хода на процеса ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия/ - 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение 15.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 09.08.2024 г. в размер на 1998.12 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата:

5./ М. Г. М., в качеството му на наследник па починалия в хода на процеса

ищец Г. М. Х., ЕГН •••••••••• /дядо на загиналия/ - 5000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване па поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 1998,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата;

6./ Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на починалата в хода на процеса ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия/ - 5000 лв. /пет хиляди лева/ ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 1998,12 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата па подаване па исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ищецът Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, встъпил в процеса в качеството му на наследник на починалата в хода на производството ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия при процесното ПТП Г. М./, е починал на 04.01.2025 г., като е оставил трима наследници при равни дялове (1/3 от наследствената му маса) - Ц. Б. Н., ЕГН •••••••••• /съпруга/, Г. Н. Г., ЕГН •••••••••• /дъщеря/ и М. Н. Н., ЕГН •••••••••• /син/, които са встъпили по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността

на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното

съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,

изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба правни доводи. Следователно, правният спор, касаещ правилността на обжалваното решение, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху дължимо ли е обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на Г. П. В. и Г. М. Х.; какъв е справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на жалбоподателите, както и дали и в каква степен със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност пострадалият е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат.

Относимите към този предмет събрани по делото доказателства са следните:

С Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, А. А. К. е признат за виновен в това че на 18.11.2020 г. около 20:00 часа, на път I-4, км. 10+900, землището на с. Български извор, обл. Ловеч, при управление на моторно превозно средство - л.а.-марка „БМВ", модел „5 ЕР РЕИХЕ" с per. № ••••••••, собственост на „Алекс Терм Инженеринг" ЕООД, е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак"- „В26"-„3абранено е движение с повисока скорост от 50 км./ч.", като се движел със скорост от 110,00 км./ч., както и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който „На пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне /и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на В. Н. В., ЕГН •••••••••• от гр. •••, причинена от остра кръвозагуба, следствие травматично разкъсване на важни кръвоносни органи - сърце, слезка и черен дроб, причина несъвместима с живота; на Г. Н. М., ЕГН •••••••••• от гр. •••, причинена от съчетана механична травма и усложненията на големия мозък и гръден кош, починал в 05:00 часа на •••••••• г. в УМБАЛ „Г. Странски" - Плевен и С. М. Ц., ЕГН •••••••••• от с. •••, причинена от тежък травматичен шок и полиорганна недостатъчност в резултат на съчетана и на практика несъвместима с живота черепно- мозъчна и гръдно-коремна травма, починал в 00:53 ч. на 03.12.2020 год. в УМБАЛ „Г. Странски" - Плевен и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на А. И. Д., ЕГН •••••••••• от гр. ••• - изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на главата на бедрената кост, наложило оперативно възстановяване архитектониката на ставата, отстраняване на отчупени фрагменти, фиксиране механично увредените кости, което причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от два и половина - три месеца и на И. П. П., ЕГН •••••••••• от гр. ••• — счупване на десния вътрешен глезен (на дясната голяма пищялна кост), което е затруднило движението на десния долен крайник за не по-малко от три-четири месеца, като деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, предл. 2 и 4, във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 4 и 5, б."б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал.1, във връзка с чл.54 от НК.

С Решение №35 от 18.03.2024г„ постановено по ВНОХД № 285/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е потвърдена Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

С Решение № 392 от 05.07.2024 г. по КНД №509/2024 г„ ВКС, III НО, с което е

оставено в сила Решение №35 от 18.03.2024г., постановено по ВНОХД № 285/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е влязла в сила на 05.07.2024г.

Не се спори по делото и от представените удостоверение за раждане на Г. Н.

М. е видно, че негови родители са В. М. М. и Н. Г. М.. Видно от удостоверение за раждане на Н. Г. М. негови родители са М. М. В. и Г. М. Х.. Видно от удостоверение за раждане на В. М. М. нейни родители са Г. П. Т. и М. Н. В..

Представен е препис извлечение от акт за смърт Г. Н. М. е починал на ••••••••г.

Страните не спорят по отношение на факта, че на 09.10.2024 г. ответникът ЗАД

„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е платил на ищеца Н. Г. М. /баща на загиналия/ сумата от 100 000 лв. и на ищцата В. М. М. /майка на загиналия/ също сумата от 100 000 лв., като е посочил като основание за преводите главница по т.д.№ 223/2024 г. СОС, обезщетение за неимуществени вреди на ищците от смъртта на техния син Г. Н. М. при ПТП, настъпило на 18.11.2020 г.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, видно от която на 18.11.2020 г., към 20,30 часа – тъмната част на денонощието (към тази дата слънцето в България залязва в 17:01 часа – справка от БАН) по първокласен път №4 от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на село Български извор, област Ловеч, при влажно асфалтово покритие, в посока София – Варна, със скорост около 110 километра в час се е движил лек автомобил „БМВ 5 ER PRUXE” с регистрационен номер ••••••••, управляван от А. А. К.. Платното за движение в този район е било с асфалтово покритие, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5,00 метра, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, като на 0,8 метра в ляво, от левия край на платното за движение, по отношение посоката на движение на този автомобил се е ограничавало от стоманена предпазна ограда, а в дясно се е намирала водосточна канавка с широчина 1,8 метра. В този участък пътя е бил с низходящ за автомобила надлъжен наклон, средно около 4%. Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „БМВ” е преодолял дясна за посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 125 метра, измерен по разделителната линия, с положителен, стабилизиращ наклон 6%. Максималната критична скорост, при която конкретният автомобил би могъл да преодолее кривата в конкретните пътни условия е било 87 километра в час. По време на преодоляване на кривата, лек автомобил „БМВ” е пресякъл непрекъснатата разделителна линия и е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. По тази лента, в посока Варна – София, със скорост около 46 километра в час се е движил лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер ••••••••, управляван от В. Н. В.. В автомобила, освен водача са пътували още четири лица, според Протокол за ПТП с пострадали лица № 24. Така в мястото, определено като „място на удара”, между челните леви и централни части на двата автомобила е настъпил удар, при който кинетичната енергия на лек автомобил „Опел Вектра” е изцяло погасена и същият е избутан в посока назад, по отношение първоначалната си посока на движение на около 4 метра, където се е установил на място, със задната си част върху стоманената предпазна ограда. След удара, лек автомобил „БМВ” е продължил движението си напред и в дясно, по отношение първоначалната си посока на движение и се е установил на около 27 метра, след мястото на удара, с челната си част във водосточната канавка, намираща се в дясно на платното за движение. Въз основа на така определения механизъм на ПТП, може да се направи извод, че причините за възникване на ПТП, от техническа гледна точка, би следвало да се търсят в субективните действия на водачът на лек автомобил л. а. марка „БМВ“, модел „5 ЕР РЕИХЕ“ е peг. № ••••••••- А. А. К., който в зоната на ПТП, при избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е съобразил с атмосферните условия – влажно асфалтово покритие и с релефа на местността – преодоляване на дясна хоризонтална крива, както и по време на движението си по пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. Скоростта на лек автомобил „БМВ“ в зоната преди удара е била около 110 км/час и може да се каже, че е била такава и към момента на удара, тъй като преди мястото на удара, липсват следи и данни за намаляване на същата. Тази скорост не е била съобразена с конкретните пътни условия, тъй като максималната критична скорост за преодоляване на кривата, в конкретните условия е била 87 км/час. Пострадалият Г. Н. М. е бил пътник на задна седалка в лек автомобил „Опел Вектра“. Ударът в същия автомобил е осъществен в челната централната и лява част, при което автомобилът е върнат в посока назад и вдясно, по отношение първоначалната му посока на движение и се е покачил със задната си част върху дясната нему стоманена предпазна ограда. При този механизъм на развитие на ПТП, върху телата на пътниците, пътуващи в автомобила към момента на удара са действали инерционни сили с посока, първоначалната посока на движение, под действието на които, телата се стремят да се придвижат в посока напред. В зоната на ПТП за ППС, движещи се в срещуположните посоки, в сила са били пътни знаци „В26“ – Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, с надписи на тях „50“. Т.е. максимално допустимата скорост е била 50км/час.

По е разпитан като свидетел В. Р. Р., от чиито показания се установява, че е

роднина на Г. Н. М.. Той бил втори братовчед. Живеел в гр. •••, там е роден и израснал. Живеел в една къща с неговите майка и баща – Н. и В., и с неговите баба и дядо – Г. и М., също и със сестра му М.. Дядо му М. починал преди няколко години. Непосредствено преди да почине бил студент втори курс в гр. Пловдив, където живееше със сестра си. Избрал Пловдивския университет, защото сестра му М. учеше там. В последствие тя се омъжила и живеели заедно. Той не бил семеен. В гр. Пловдив живеел със сестра си М. и нейния съпруг Р.. Върху майка му и баща му Н. и В., загубата му се отразила изключително негативно. До ден днешен не могли да преживеят тази загуба. Изключително тежко преживели смъртта му и не я били преживели още. Неговите дядо Г. и баба Г., дядо му Г. е братът на баба П. или П., какво я знаят всички в гр. ••• на свидетеля. Г. бил кръстен на дядо си, двамата били изключително близки, той в самото начало помагал за неговото отглеждане, както и баба му Г., защото живели заедно в една къща в гр. •••. Пред къщата, в която живеят, имало магазинче за домакински потреби, в което баба му продавала и Г. помагал, той работел там на практика. Прекарвали много време заедно. Двамата го преживяли изключително тежко и без да страдат от някакви тежки заболявания, един след друг се споминали. Затворили се в себе си преди това, отказвали да се хранят, прекратили всякакви социални контакти. Бабата и дядото починали лятото, началото на есента на 2024г., а инцидентът с Г. беше края на 2020г. Свидетелят живеел в гр. София, но от най-ранна детска възраст, тъй като двете му баби живеели в гр. •••, често ходил в гр. •••. Прекарвал там почти всички уикенди, всички ваканции, често и през седмицата. Били голяма и задружна фамилия, събирали се по празници, без повод също. ••• бил малък град, където патриархалните ценности били запазени, връзките между хората били много по-здрави и споделят всичко един с друг. Като деца си играли много с пострадалия. Къщата, в която живеел Г. се намирала близо до центъра на града, а къщата, в която живеел дядо му Г. била на 10/15 минути път, приблизително. Къщата на бабата на свидетеля била точно по средата между двете къщи. Всеки път, когато дядо му го взимал от училище, детска градина, водил го до стадиона или ходили на риба, винаги минавали през къщата на бабата на свидетеля. Непосредствено след смъртта на Г. не успял да види Н. и В.. Обадили му се, но били поставени под карантина, заради „Ковид-19“. След това те не били същите хора, загубили желание за живот. Опитвали се да се справят, защото имали още едно дете, но психически били много зле. Плачели, когато се виждали и непрекъснато се сещали за Г.. Той, когато учел в гр. Пловдив всеки уикенд се прибирал в гр. •••, в една къща, те не прекъсвали контакта помежду си през целия му съзнателен живот. В гр. Пловдив не бил ходил при Г. и М., но много пъти се събирали в гр. •••, когато са се прибирали, а това беше често, защото разстоянието между гр. Пловдив и гр. ••• не е много. Преди смъртта на Г. най-големият празник в семейството бил Гергьовден, защото и дядо му е Г., и той. Неговият баща Н. винаги правел агне и канили бабата на свидетеля, защото били много близки с брат си, много пъти свидетелят присъствал заедно с нея на тези събития. Гергьовден бил най-големият празник в семейството, а в последните години бил най-тъжният ден. Преди смъртта му, с дядо му имали много общи занимания, много често играели футбол, стадиона се намирал точно до къщата на дядо му, много пъти и свидетелят ходил да играе с тях, водел го на риба, когато Г. станал ученик след училище много често се отбивал при дядо си и му разказваше за оценка, за гаджета и такива лични неща, които сигурно и на приятели не е споделял. Когато Г. станал студент в гр. Пловдив, дядо му казал, че непременно трябва да си купи телефон, защото трябва да се чуват, не можело да нямат връзка и се чували много често. След смъртта му престанал да излиза от вкъщи, казвал, че не му се живее, престанал да се храни и си отиде, нямал никакво настроение, нямало живот вече в този човек. Баба му Г. на практика го отгледала като малък, докато техните били на работа, баба му го гледала, когато отраснал, започнал да й помага в магазинчето, по двора, поддържали ежедневен контакт. След смъртта му, тя се отказала да продава, затворили магазинчето, престанала да излиза и станало същото като с дядо му. Свидетелят не знае някой от двамата да е страдал от някакво заболяване, тежко или неизлечимо, възрастни били и двамата, но си отишли почти непосредствено един след друг. Г. е майката на майка му В., а дядо Г. е баща на неговия баща и брат на бабата на свидетеля. Родителите му основно се грижели за неговата материална издръжка, помагала и баба му Г..

По делото е разпитан като свидетел И. П. П., от чиито показания се

установява, че е приятел на семейството и живея в гр. •••. Покрай Г. познавал и родителите му. С Г. излизали заедно, тренирали заедно, кафе пиели. Не били съседи, но се виждали поне 1-2 пъти в седмицата. Отношенията му с баба му, майка му и баща му били добри, за дядо му не знаел толкова, но все пак живеели в една къща. Когато се виждал с майка му след това виждал, че й се е отразила загубата на синът й. Бил на погребението му. Не помнел точно всички, които присъствали на погребението от семейството му. След загубата му състоянието, в което се намираше семейството му не било същото, хората били по-зле, когато се виждали след това. Счита, че роднините му не са преработили травмата. Отношенията между роднините в семейството му били добри. Не присъствал на поводи, на които присъства цялото семейство. Бил в колата, когато се случи ПТП-то. Г. седял по средата, отзад. Г. бил с предпазен колан. Познавал лично бабата и дядото на Г.. Баба му я познавал много добре, дядото по-малко. След смъртта му, с родителите му се виждали често. С бабата се виждал по-често и където се срещали в града, винаги си говорили, с дядото порядко се виждал. След удара нямал спомени. Свидетелят стоял отпред до шофьора. Отзад били трима пасажери, общо били 5 пътника в автомобила. Отзад всички били с колани. Седалката на пасажера, който седи отзад по средата, била оборудвана с предпазен колан.

По делото е разпитан свидетеля Х. М. Р., от чиито показания се установява, че

познавам добре Г. и семейството му, тъй като дядо Г. бил брат на бабата на свидетеля и често ходели на гости. Преди да отиде в гр. Пловдив Г. живеел с родителите си, с баба си. Отношенията между роднините в семейството били доста добри, страхотни отношения. Дядо му Г. го взимал от училище, ходели заедно, минавали през къщата на свидетеля на път за стадиона, за риба, в парка на разходки. Той помагал на баба си в магазина, който имали до къщата. Дядо му Г. имал планове като на единствен внук, да му остави в наследство етажа от къщата, където живеешел. Било им доста тежко. Баба му и дядо му се затворили в себе си и не успяли да преодолеят загубата. Баба му и дядо му прекарвали доста време на гроба му. В родителите му, след смъртта му, се виждало, че има промяна, имало тъга в очите им. Свидетелят не бил на погребението защото не бил в гр. •••.

По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза,

според която непосредствената причина за смъртта на Г. Н. М. е тежката черепно-мозъчна травма, която е довела до развитието на мозъчен оток с вклиняване и разстройство на функцията на дишането и сърдечната дейност довели до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалия Г. Н. М. са причинени тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, изразяваща се в масивна двустранна контузия на главния мозък и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и двустранни контузии на белия дроб, хемопневмоторакс вдясно, усложнени с развитието на двустранни възпалителни промени на белия дроб пневмония, като е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между травмите, причинени при пътнотранспортното произшествие и смъртния изход. Констатираните в лечебното заведение травматични увреждания на пострадалия Г. Н. М. са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието/за гръдната травма/. С оглед информацията посочена от разследващия в постановлението за назначаване на експертиза, че пострадалият М. е пътувал на задна седалка на лекия автомобил, тежката гръдна травма се дължи на удар на тялото в облегалката на предната седалка, а травмата на главата - счупената горна челюст и мозъчните контузии от рязко ударно въздействие в горния край на същата облегалка, като този механизъм на получаване се реализира при свободно придвижване на тялото в момента на удара. Смъртта на пострадалия е настъпила в лечебно заведение в гр.Плевен, като по трупа няма обективни данни, от които да се направи извод, че пострадалият е изпаднал извън автомобила. По време на лечението и при извършената аутопсия на трупа на М. не са констатирани контактни увреждания от действието на поставен обезопасителен колан. Ако прострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, то не би получил констатираните травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош, тъй като коланът не би позволил да се реализира горепосочения механизъм на тяхното получаване. Коланът би предотвратил със сигурност причиняването на конкретната травма във вида и с тежестта, в които е констатирана, но не може да се прогнозира, какви и колко увреждания би получил пасажер при използването на колан, тъй като всяко произшествие е индивидуално и такъв извод не би бил коректен. Получените увреждания са в причинна връзка с неизползването на предпазен колан.

Ищецът Г. М. Х., видно от препис извлечение от акт за смърт е починал на 28.08.2024 г. и е оставил наследници са синовете му М. Г. М. и Н. Г. М.. Видно от препис извлечение от акт за смърт ищцата Г. П. В. е починала на •••••••• г. и от удостоверение за наследници, нейни наследници са Н. М. Н. и В. М. М..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема

следното от правна страна:

Правата на ищците произтичат от и съответно претенцията им се основава на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Ищците претендират обезщетение за вреди вследствие смъртта на свой близък роднина – син и внук. Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР 2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение. Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,

изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, обхваща дължимо ли е обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на Г. П. В. и Г. М. Х.; какъв е справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на жалбоподателите, както и дали и в каква степен със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност пострадалият е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат.

Спорно е дали пострадалото лице е допринесло с поведението си за настъпването на неимуществените вреди /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Твърденията на ответника са, че починалият е допринесъл с действията си за причиняване на ПТП и на вредоносния резултат като се е возил без поставен предпазен колан.

За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от него действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но тези нарушения да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. Това е прието в постоянната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК / пр. решение № 20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о./. С ППВС № 17/1963 г. - т. 7, представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е прието и изяснено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.

В случая е от значение и наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. С Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. ОСТК на ВКС е приело, че: „съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.“

От свидетелските показания на свидетелят И. П., пътувал на предна дясна

седалка в лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", peг. № •••••••• се установява, че Г. седял по средата, отзад и бил с предпазен колан. Експертното заключение на съдебномедицинската експертиза е че пострадалият М. е пътувал на задна седалка на лекия автомобил, като тежката гръдна травма се дължи на удар на тялото в облегалката на предната седалка, а травмата на главата - счупената горна челюст и мозъчните контузии от рязко ударно въздействие в горния край на същата облегалка, като този механизъм на получаване се реализира при свободно придвижване на тялото в момента на удара. Смъртта на пострадалия е настъпила в лечебно заведение в гр.Плевен, като по трупа няма обективни данни, от които да се направи извод, че пострадалият е изпаднал извън автомобила. По време на лечението и при извършената аутопсия на трупа на М. не са констатирани контактни увреждания от действието на поставен обезопасителен колан. Ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, то не би получил констатираните травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош, тъй като коланът не би позволил да се реализира горепосочения механизъм на тяхното получаване. Коланът би предотвратил със сигурност причиняването на конкретната травма във вида и с тежестта, в които е констатирана, но не може да се прогнозира, какви и колко увреждания би получил пасажер при използването на колан. При съпоставка на тези доказателства, въззивният съд кредитира заключението на експертизата, тъй като същото е обективно, безпристрастно, логично и обосновано. Съдът допуска, че поради близки отношения с ищците и пострадалия, свидетелят П. има интерес от установяване на законосъобразно поведение при пострадалия. Съдът приема, че към момента на удара Г. М. е бил без поставен колан, което е довело до движението на свободното тяло в купето на автомобила и настъпването на установените от вещото лице тежки травматични увреждания. С поведението си пострадалият Г. Н. М. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, изискваща от водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Поради това въззивният съд приема, че е налице съпричиняване на вредата, като процентът на това съпричиняване следва да бъде определен на 25% за пострадалия

При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е

необходимо да се отчете начинът, по който е настъпило/причинено противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания вследствие на загубата,дали е възможно и какъв би бил периодът за възстановяване, възрастта, промените в личен психологичен и социален план, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент).

Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно

засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.

По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в конкретния случай обстоятелства и критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са следните:

По отношение на ищците Н. Г. М. и В. М. М. – родители на починалия.

Същите претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – син, който не е единственото им дете.

Съдът отчита начинът по който е настъпило събитието – внезапно и по силно

болезнен за страните начин. Внезапната смърт се е отразила изключително негативно върху ищците и рязко, шоково променила живота им. Те са били лишени от радостта, която им носело тяхното дете, от емоционалния и психически заряд, който дава връзката на родителите с детето, както в детските и младежки години, така и през целия живот на човека. Смъртта е настъпила внезапно, по един изключително тежък и трагичен начин.

Починалият е бил само на 22 години към датата на ПТП през 2020 г. От

показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищците и техните деца са били изключително добро, задружно и сплотено семейство като са установили помежду си отношения на обич и взаимност. Към момента на смъртта си Г. М. бил студент в Пловдив и там живеел при сестра си, но дотогава и когато се връщал от Пловдив в ••• живеел в едно домакинство с майка си и баща си. Върху майка му и баща му Н. и В., загубата му се отразила изключително негативно като към момента на делото не могли да преживеят тази загуба. Изключително тежко преживели смъртта му и не я били преживели още.. След това те не били същите хора, загубили желание за живот. Опитвали се да се справят, защото имали още едно дете, но психически били много зле. Плачели, когато се виждали с приятели на сина си и непрекъснато се сещали за него. За тях вече нямало празници, както преди, тъй като синът им го нямало.

Съдът отчита, че смъртта дава неблагоприятно отражение на целия живот на родителите, емоционално и психическоим състояние, предвид на факта, че завинаги са лишени от възможността и правото да бъдат обичани, обгрижвани от своя син, както и да получават любовта, закрилата и подкрепата, която той би могъл да им осигури, които обстоятелства безспорно изпълват със съдържание биологичната връзка между родител и дете.

При отчитане критериите в ППВС № 4/68 г., икономическата конюнктура в страната, както и актуалната съдебна практика, съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение в размер на по 160 000 лв. за всеки от тях. След отчитане на обстоятелството, че е налице 25% съпричиняване от страна на пострадалия, обезщетението следва да се редуцира на 120 000 лева, от които при съобразяване на вече заплатените от страна на ответника по 100 000 лева на всеки от двамата ищци, са дължими обезщетения в размер 20 000 лева.

По изложените съображения решението 1 . / в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 45 ЗЗД. чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ на Н. Г. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за сумата от 80 000 лв.. представляваща остатък до пълния предявен размер от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени от Н. Г. М. вследствие на смъртта на сина му Г. Н. М. при ПТП. настъпило на 18.11.2020 г. по вина на застрахования при ответника водач А. А. К., ведно със законната лихва върху неприсъдената главница от 15.02.2021 г. (датата на получаване на поканатапретенция за изплащане на обезщетение) до окончателното плащане на сумата; и 2./ в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ на В. М. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за сумата от 80 000 лв., представляваща остатък до пълния предявен размер от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени от В. М. М. вследствие на смъртга на сина й Г. Н. М. при ПТП. настъпило на 18.11.2020 г. по вина на застрахования при ответника водач А. А. К., ведно със законната лихва върху неприсъдената главница от 15.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата, следва да бъде потвърдено.

По отношение на исковете, предявени от наследниците на починалите в хода

на делото баба и дядо /Г. М. Х. и Г. П. В./ на Г. М. - Н. Г. М., В. М. М., М. Г. М., Ц. Б. Н., Г. Н. Г. и М. Н. Н..

Съдът съобразява, че С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления следва да се допусне по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. ВКС е разяснил, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, баба/дядо или братя/сестри. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В различни решения ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук/внучка от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка на родителите е изградила връзка, наподобяваща връзката родител – дете. За установяване на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. Обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик /напр. баба или дядо/ следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания./така в Решение № 50094 от 6.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1576/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 50012 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2383/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 626 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2023 г., III г. о., ГК/

По делото е установено, че починалият е живял с майка си и баща си в къщата

на баба си. Установено е, че често е гостувал на дядо си и заедно с него са имали съвместни занимания. Установено е, че и дядото и бабата са подпомагали родителите като са водили или прибирали пострадалия като дете в училище. Установено е че между тях се е изградила връзка на привързаност, близост и доверие, както и че дядото и бабата са страдала много и са преживели психическа травма вследствие загубата на своя внук. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по делото не е установено бабата и дядото да са изместили родителите на пострадалия в отношенията помежду им и не са установени обстоятелства, които да са наложило поемане изцяло на грижите и възпитанието на починалия от бабата или дядото. Създадената връзка между починалия и неговите дядо и баба е обичайната за този тип ввръзка в българското семейство и общество, където тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е проведено

пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна материалноправна легитимация за бабата и дядото да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия й дядо. Установените по делото житейски ситуации не обосновават извод за наличие на отношения между внучка и дядо, надхвърлящи обичайните връзки на обич и привързаност между дядо и внуче, както неправилно е преценил въззивният съд.

По изложените съображения въззивният съд намира, че исковете на починалите баба и дядо и встъпилите на тяхно място в хода на делото техни наследници са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Решението в обжалваната му част по отношение на тези искове следва да бъде

потвърдено.

Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваните с нея

части от решението на първоинстанционния съд следва да бъдат потвърдени.

По частната жалба срещу частта на Решение № 181 от 02.12.2025 г. по т. д. № 223/2024 г. на СОС, TO, I с-в, с която съдът е оставил е без разглеждане на основание чл.130 ГПК и чл.498 ал.3 КЗ иска с правно основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и чл.429, ал.3 КЗ, на В. М. М. с ЕГН •••••••••• срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да й заплати сумата 2 636,40 лв. - обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, от които 150 лв. - заплатени разходи за изкопаване на гроб и 2 486.40 лв. - траурни стоки и услуги за погребението на сина и Г. Н. М., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск (09.08.2024 г.) до датата на окончателното плащане на задължението.

Въззивният съд намира невярна констатацията на първоинстанционния съд, че

ищцата В. М. не е отправила писмена претенция към ответника „ДаллБогг; Живот и Здраве“ АД. Още на 15.02.2021 г. в изпълнение на задължението си по чл. 498, ал. 1 КЗ В. М. е изпратила до застрахователното дружество изрична писмена покана-претенция вх. № 635/15.02.2021 г. за изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020 г. по вина на застрахования при дружеството водач А. К. и причинило смъртта на сина й Г. М. на •••••••• г., като на 10.03.2021 г. М. е получила уведомление от застрахователя изх. № 1275/10.03.2021 г. за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение /двете представени по делото още с исковата молба/. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 498 КЗ и законът въобще не поставят никакви изисквания към съдържанието на писмената претенция, като не е необходимо в същата да бъде посочен размерът на претендираното обезщетение, нито видът на претендираните вреди /имуществени или неимуществени/, а дори и напълно бланкетна претенция, съдържаща искане за плащане, е достатъчна, за да се приеме за изпълнено задължението на увреденото лице по чл. 498, ал. 1 КЗ. В настоящия случай ищцата В. М. е изпълнила това свое задължение. Застрахователят от своя страна по никакъв начин не е обвързан от посочения в претенцията размер, като негово задължение по чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ е да определи размера на обезщетението, който може да е както по- голям, така и помалък от претендирания, а може да бъде постановен и пълен отказ за изплащане на обезщетение, какъвто именно е бил постановен в процесния случай. Следва да се посочи, че дори ищцата В. М. да не беше отправила писмена претенция към застрахователя преди инициирането на съдебния спор, исковата молба по делото щеше да има характер на писмена покана до ответника. Единствената неблагоприятна последица за нея в тази хипотеза би било, че именно от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника, а не от друг, по-ранен момент, застрахователят би дължал лихви за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди.

Решение № 181 от 02.12.2025 г. по т. д. № 223/2024 г. на СОС, TO, I с-в следва

да бъде отменено в тази му част и делото – върнато за произнасяне по тези искове.

По частната жалба на Н. Г. М., В. М. М. и М. Н. Н. срещу Определение № 21/16.01.2026 г. по т.д. № 223/2024 г. на СОС, TO, I с-в съдът е оставил без уважение искането на ищците Н. Г. М., В. М. М. и М. Н. Н. чрез адв. Р. Р. за изменение на основание чл.248 ГПК на решение № 181 от 02.12.2025 г. по т.д.№ 223/2024 г. на СОС в частта за присъдените разноски.

Според преобладаващата и трайна съдебна практика адвокатското

възнаграждение дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗА, се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл.78 и сл. от ГПК. Ето защо адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ГПК, се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските, тъй като с оглед разпоредбите на ГПК, същото е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. В резултат, от което молбата за изменение на решението в частта за разноските, макар и дължими по чл.38, ал.2 от ГПК, е допустима само по искане на страната в едномесечен срок от постановяване на решението, респективно правото на обжалването на определението по чл.248 от ГПК принадлежи на страната, като то може да се упражни лично или чрез пълномощник. В посочения смисъл, са постановени Определение №9 от 07.01.2016г. по ч.т.д.№3590/2015г. на ВКС, II т.о., Определение №257 от 23.06.2016г. по ч.гр.д.№2199/2016г. на ВКС, III г.о. и Определение №50 от 23.03.2018г. по ч.гр.д. №772/2018г. на ВКС II г.о. Изводът, че легитимирана да обжалва определението за изменение на решението в частта за разноските за адвокатски хонорар дължим по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, е страната, а не лично нейният адвокат, макар същият да я е представлявал при условията на безплатна правна помощ, се подкрепя и от многобройните съдебни актове постановени от ВКС по подадени жалби лично от страните или от тях, чрез пълномощници. Така в Определение №5 от 03.01.2019г. по ч.т.д.№2934/2018г. на ВКС, II т.о., Определение №8 от 8.01.2018г. по ч.т.д.№2848/2017г. на ВКС, I т.о., Определение №26 от 29.01.2018г. по гр.д.№495/2017г. на ВКС, IV г.о. Определение №27 от 02.02.2018г. по гр.д. №2273/2017г. на ВКС, I г.о., Определение №5 от 03.01.2020г. по ч.т.д.№914/2019г. на ВКС, II т. о. и много други.

С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба е допустима – подадена е

от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока, предвиден в закона. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният съд намира, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение първоинстанционният съд се е съобразил с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, така и с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Възнаграждението е присъдено в размер, който е съответен на фактическата и правната сложност на делото.

По направените разноски:

При този изход на делото отговорността за направените във въззивното

производство разноски следва да се носи от въззивниците, които следва да заплатят и тези, направени от въззиваемия. По делото липсват доказателства за направени от въззиваемия разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд