Решение № 1432 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2927/2025 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК •••, със седалище гр. •••, против Н. П. И., с настоящ адрес в гр. •••, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № •••.: 2800 лева – главница, и 100,02 лева – обезщетение за забава по чл. 9, ал. 4 от договора, за периода 15.06.-04.12.2024 год., които вземания са част от предмета на Заповед № ••• год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ••• год. на БсРС. Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на ••• год. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № •••; кредитополучателят е поел задължението да върне предоставената сума, ведно с уговорено възнаграждение, на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва; кредиторът е посочил общия размер на кредита и условията за усвояването му; определен е общ размер на потребителския кредит от 2800 лева; средствата по кредита са преведени по сметка на продавач на стоката/услугата; дължимата сума е разсрочена, съгласно погасителния план, на 6 погасителни месечни вноски – 5 бр. по 466,67 и една изравнителна вноска в размер на 466,65 лева; вземанията по договора са изцяло падежирали към момента на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК и всички вноски са станали изискуеми; ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 04.12.2024 год. възлиза на 100,02 лева. Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски по заповедното и по исковото производства. Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, чл. 422, ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2, ТЗ, чл. 9 и сл., чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД. Ответникът Н. И. е оспорила основателността на иска; изложила е следните насрещни възражения и твърдения: ответникът не е сключил договор с ищеца и не е получавал сума в размер от 2800 лева; кредиторът не е предоставил претендираната сума; ответникът И. не е подписала с КЕП процесния договор, тя не е и титуляр на сметка с •••; ответницата не е подписала с КЕП Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Договор за потребителски кредит Клиентски №•••, Декларация за запознаване с предварителна информация по чл. 60 от ЗПУПС, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, Искане-договор за предоставяне на платежни услуги и платежни инструменти, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица; договорът не отговаря на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по отношение на неговото материализиране на траен електронен носител и подписването му с квалифициран електронен подпис; липсва валидна облигационна връзка между страните, породена от процесния договор; в условие на евентуалност – ищецът не е спазил изискващата се процедура по предоставяне на достатъчна и ясна информация на потребителя по договора преди неговото сключване, съгл. ЗПФУР и ЗПК; ищецът не е осигурил достатъчно време на ответницата да се запознае и осмисли условията по договора за кредит в неговите детайли – дължими лихви, разноски и др.; нарушена е разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР; приложените писмени доказателства изхождат от ищеца и съдържат информация, изгодна единствено за него; няма данни, че документите са достигнали до ответницата и тя е приела условията и е дала съгласието си договорът да се сключи при тези условия; процесният договор е недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК – липсва вписано право на отказ от него, както и срок, в който то може да бъде упражнено, липсва вписано право да се иска във всеки един момент извлечение по сметката във формата на погасителен план; сумата от 2800 лева не е предоставена и на избран от ответника Н. И. търговски партньор – липсва реално предаване на сумата и фактическият състав на реалната сделка не е осъществен. Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено: Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР на ••• год., е предоставил на ответника Н. И. сумата от 1431,62 евро (2800 лева), преведена по разплащателна банкова сметка с •••, открита в същата банка – съгл. чл. 7. 2. 1. от договора, при поето насрещно задължение за разсрочено връщане на сумата на 6 вноски съгл. погасителен план по чл. 11. 2. от договора. Според чл. 11, т. 1. 1. от договора, погасителните плащания следва да се извършват от потребителя на каса или по банков път – или по разплащателната сметка по т. 7. 2. 1. от договора, или по разплащателната сметка по чл. 11, т. 1. 1. Според писмената молба на ищеца от 27.01.2026 год., разплащателната банкова сметка по т. 7. 2. 1. от договора за кредит е открита на името на Н. И. въз основа на искане-договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти, който е сключен по реда на ЗПФУР на 09.05.2024 год. Ищецът сочи, че длъжникът не е извършил плащания по договора, а за забавата си дължи и обезщетение в размер от 100,02 лева, за периода 15.06.- 04.12.2024 год. За заплащане на главницата, ведно с мораторна и законна лихви и деловодни разноски, е подадено заявление по чл. 418, ГПК, издадена е Заповед за изпълнение № ••• год. по ч. гр. д. № ••• год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК. По делото са изготвени експертни заключения, неоспорени от страните, които съдът цени като компетентни и безпристрастни. Според вещото лице по икономическата експертиза, главницата по договора за кредит е преведена от банката по разплащателната сметка на ответника И., чийто IBAN съвпада с този по чл. 7. 2. 1. от договора, и сумата е изцяло усвоена на 10.05.2024 год.; вещото лице е установило липсата на извършени от потребителя Н. И. погасителни плащания. Според вещото лице по техническата експертиза – с основно и допълнително заключения, процесният договор за потребителски кредит е сключен по реда на ЗПФУР, чрез дигитализиран процес и онлайн идентификация със следните 4 стъпки: регистрация във виртуалното приложение, снимане на личната карта на лицето, изготвяне на автопортретна снимка (селфи) – за сравнение с личната карта, и проверка за съвпадение; договорът е подписан електронно, с еднократна парола за подпис на Н. И.. Вещото лице сочи, че и при сключване на договора за кредит, и на договора за платежни услуги липсват данни за предоставено от потребителя Н. И. селфи, която снимка е елемент от фактическия състав за идентификация на потребителя и за генериране на еднократния му електронен подпис. При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за неоснователен. В тежест на банката-ищец е провеждане на главно и пълно доказване валидното сключване на договора за потребителски кредит от 09.05.2024 год. с ответника, отговарящ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗП, ЗЗД и ЗПФУР, в т. ч. предаване на договорената сума на потребителя Н. И.. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено. Според чл. 7. 2. 1. от процесния договор за кредит, при отпускане на кредита с цел закупуване на стока или заплащане на услуга, сумата по кредита се превежда от банката по разплащателна сметка на Н. И. в същата банка, с •••. Според банката-ищец, тази сметка е разкрита за Н. И. въз основа на искане-договор от ••• год., сключен по реда на ЗПФУР. В счетоводното експертно заключение по делото вещото лице е потвърдило, че кредитът по процесния договор е преведен по тази разплащателна сметка, а данните за превода се основават на счетоводните записвания на банката-ищец. Ответникът е оспорил получаването и усвояването на сумата, както авторството си по искането за разкриване на разплащателна сметка с посочения IBAN и автентичността на електронния си подпис по искането-договор от ••• год. (л. 114 по описа на делото). Съдът приема, че по делото не е проведено главно и пълно доказване на валидното изявяване на воля по реда на ЗПФУР от Н. И., за сключване на договора за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти от 09.05.2024 год., както и на договора за кредит от същата дата. Предвид оспореното от ответника авторство на двата КЕП, в тежест на ищеца е установяване, че Н. И. е изявила валидна воля за сключване на договорите. Данни в тази насока не са представени. Според неоспореното заключение на вещото лице по техническата експертиза, последните два от 4-те елемента от фактическия състав на процеса по идентификация и регистрация на нови клиенти на банката са предоставяне на автопортретна снимка (селфи) и проверка за съвпадение на данните. По делото не се спори, че такова селфи не е било предоставено от Н. И., тъй като единствената й снимка е тази от личната й карта (стъпка 2 от фактическия състав на идентификацията). С оглед липсата на изпълнение на изискването по т. 3, непредоставянето на селфи сочи, че фактическият състав е незавършен, вкл. и поради невъзможността за извършване на проверката по т. 4, за съвпадение на данни. Н. И. е отрекла виртуалното си участие в процеса по заявяване и сключване на процесния договор за кредит, а ищецът не е провел доказване, с цел установяване по несъмнен начин, че именно Н. И. е изявила волята си за сключване на кредитното правоотношение от 09.05.2024 год. с ищеца по реда на ЗПК. Според правната позиция на банката-ищец, предоставеният кредит е бил преведен по разплащателната сметка на Н. И., разкрита в същата банка. Това обстоятелство е посочено и в заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и е основано на счетоводните записвания на банката-ищец. Вещото лице сочи, че кредитът е бил усвоен изцяло на 10.05.2024 год. В писмената си молба от 12.05.2026 год., основана на приложеното към нея електронно писмо на трето лице – „Пъпиаш“ ЕООД, банката-ищец е изложила противоположно по съдържание твърдение – че сумата по кредита е била преведена от банката в полза на дружеството-трето лице, и с нея е платена цената на моден курс, посетен от Н. И.. Ищецът не е ангажирал доказателства за валидно изявена воля-съгласие на Н. И. за извършване на такъв превод, нито за размера, основанието и получателя на сумата, поради което не може да се приеме, че кредитът от 2800 лева е бил усвоен от избрания от ищеца ответник – Н. И.. Изложеното мотивира съда да приеме, че по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника Н. И. като контрахент по договора за потребителски кредит от ••• год., поради което предявеният положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска налага в полза на ответника Н. И. да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 476,55 евро – сбор от платените адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК). Всички суми по делото следва да бъдат посочени в евро, на основание чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, ЗВЕРБ. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Бургаският районен съд