Решение № 1949 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7542/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на исковата молба на З. С. К., със съдебен адрес в гр. Бургас, срещу ••••• „•••••“ – гр. Б•••, за отмяна на Заповед № РД-08-5/19.11.2025 год. на началника на РУО – Бургас, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразна. В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: страните са обвързани с безсрочно трудово правоотношение, на основание Трудов договор № ••••• год., по силата на който ищецът З. К. е била назначена на длъжност „••••••••“ на ответното училище; на 19.11.2025 год. на ищеца е връчена процесната заповед, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; тази заповед е незаконосъобразна; 1 месец след встъпването на ищеца в длъжност РУО – Бургас е извършило първа проверка на дейността й като •••••••• на училището; вместо предвидената задължителна методическа подкрепа за новоназначени ••••••••и, към ищеца били насочени общо над 12 последователни проверки, множество предписания и паралелни и непланирани проверки, както и шест административни акта, връчени й в рамките на минути; това създава обосновано съмнение за целенасочено административно преследване; на ищеца не е оказано съдействие и предаване с приемо-предавателен протокол на документацията, материалните активи и организационното състояние на училището, а до месец ноември 2025 год. не й е била оказана методическа и организационна подкрепа; предвид тези обективни затруднения и краткия период на заемане на длъжността, част от процесите в училището не са били оптимизирани в пълна степен към момента на проверката от 16.09.2025 год.; проведена е анонимна анкета, на която се основават част от констатациите в заповедта, но тя е организирана в напрегната обстановка, а част от персонала е бил подложен на натиск; няма информация относно начина на обработване и съхранение на анкетните данни, което поражда допълнителни съмнения относно тяхната обективност и достоверност; към момента на проверката, месец след встъпването на ищеца в длъжност, е нямало достатъчно време и възможност за изграждане на работни отношения и доверие; налице е абсолютна субективност на констатациите и некоректно се твърди, че ищецът не е осигурил позитивна, подкрепяща и мотивираща работна среда в училището; в сградата на училището липсва подходящо помещение за нуждите на педагогическия персонал, поради което новоназначеният •••••••• не може да реорганизира неподходящия сграден фонд в кратък срок; предложеното помещение е било временно решение на предходния •••••••• и е било единствено налично към онзи момент, а понастоящем е осигурено подходящо помещение; планът за контролната дейност за учебната 2025/26 год. е бил в процес на изготвяне към датата на проверката и е завършен непосредствено след нея, като обхваща всички основни направления; липсва намерение планът за контролната дейност да определя критериите за диференцирано заплащане, текстът е имал единствено информативен характер, отнасящ се до това, че резултатите от вътрешния контрол могат да служат като обратна връзка при оценката на дейностите в училището, но не и като критерий за допълнително възнаграждение; извършена е проверка спрямо двама ••••-••••••••и, а „Вътрешни правила“ понастоящем са изготвени и актуализирани, предвид обстоятелството, че при встъпването на ищеца в длъжност не са й били представени такива актуални правила; в училището действа общ режим за опазване имуществото на институцията, а новия и актуален ПВТР на училището е уреден ясно редът за използване на служебна техника; в първите седмици след назначаването на ищеца е имало временна организационна неуреденост поради липса на кадри (летни отпуски) и несистематизиран архив, оставен от предходното ръководство, но след незабавни действия на ищеца за създаване на нов регистър за изходяща и входяща кореспонденция, такъв функционира коректно от началото на месец октомври 2025 год.; съхраняването на различна по естеството си документация в един общ класьор е наложен от предходното ръководство и реорганизирането му изисква технологично време, което е било кратко до извършване на проверката; не е извършено официално предаване на архивите и липсвало систематизиране по категории към момента на назначаването на ищеца; при издаването на заповеди, в които издател и адресат съвпадат – тези заповеди са административно-технически и не формулират конфликт на интереси; определянето на ••••••••а за „пазител на печата“ е временно решение поради липсата на друг служител с достъп до печата в първите дни след назначаването на ищеца; заповедта за изплащане на представително облекло е рутинна административна процедура, извършена въз основа на централизирано предоставени средства и не носи белезите на самоназначение – това е съществувала по-рано практика от предходния ••••••••; актуализацията на длъжностните характеристики е необходима мярка за конкретизиране и актуализиране на трудовите задължения на персонала, някои не са актуализирани от 2006 год. и от 2009 год.; невярно е, че посочените нарушения са извършени от ищеца З. К. съзнателно и виновно; не са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1, КТ дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага; оспорената заповед страда от пороци, които предпоставят нейната отмяна; в нея не е посочена дата на извършване на твърдените нарушения и те не са индивидуализирани, не е съобразена разпоредбата на чл. 189, КТ – съответствието на наложеното наказание с твърдените нарушения; ищецът не е причинил вреди с поведението си, до момента ••••••••ът З. К. е нямала дисциплинарни наказания; поведението на наказващия орган демонстрира целенасочено субективно отношение към ищеца, тъй като проверките са извършени тенденциозно, както и по неоснователни и субективни жалби и сигнали. Ищецът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски. Правното основание на предявения иск е чл. 357 във вр. с чл. 358 и чл. 188, т. 1, КТ. В писмения си отговор по чл. 131, ГПК ответното училище, чрез назначения му от съда представител по чл. 29, ал. 4, ГПК (съгл. определение рег. № 188/13.01.2026 год.), е оспорил иска като недопустим; изложил е следните твърдения: ответното училище не притежава пасивна процесуална легитимация; ответникът не може да бъде работодател на ищеца З. К., тъй като тя е негов ••••••••••; дейността на ищеца е подчинена на РУО и отговорността за допуснати нарушения е пред РУО; процесната заповед е издадена след извършени проверки и въз основа на съставени констативни протоколи от старши експерти в РУО, които лица не са свързани административно и не участват в управлението на ответника, а са висшестоящ административен орган; производството е образувано срещу ненадлежен ответник и следва да бъде прекратено; съдът следва да прецени основателността на иска въз основа на събраните доказателства; дори и част от нарушенията да са допуснати, то те не са осъществени умишлено от ищеца; констатациите звучат пресилено и осъществените чести проверки за кратък период от време са тенденциозно уличаващи; ищецът не е причинил вреди с поведението си, не са му налагани дисциплинарни наказания и спрямо него не са констатирани допуснати дисциплинарни нарушения; следва да се установи съответства ли тежестта на наложеното наказание на нарушенията, които се твърди, че са допуснати, и дали изобщо има извършени такива. В хода на съдебния процес ответното училище, чрез упълномощен процесуален представител, е оспорил иска като неоснователен, и в писмено становище-молба от 01.04.2026 год. е изложил следните насрещни твърдения: оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на правилата, подробно са изложени фактите по отделните нарушения; дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на установените нарушения, които са извършени чрез действия или бездействия, умишлено или при груба небрежност, а от обективна страна поведението на ищеца е довело до значими вредни и неблагоприятни последици – накърняване на достойнството на учителите, уронване престижа и цялостната дейност на •••, на РУО и училищната общност; поведението на ищеца З. К. е осъществявано в ответното училище в присъствието на множество учители и е укоримо с оглед характера на учителската професия и призванието й да възпитава и да пази, и издига авторитета на училището и образованието; преди началото на учебната 2025/2026 год. 50 човека от общо 62-ма педагогически специалисти и непедагогически персонал от училището са подали жалба до 6 институции срещу методите на управление и общуване на ищеца К. и поведението й; РУО е териториална администрация към Министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование, а контролът, който е задължен да извършва, е под формата на проверки – планови, текущи, както и по жалби и сигнали; дисциплинарното производство е по подадената жалба вх. № •••••••••• год., както и по препратена от МОН жалба; извършването на проверка по жалба е проява на вменено от закона задължение на РУО и не съставлява проява на тенденциозно отношение спрямо ••••••••а на ответното училище; със Заповед № РД-06-685/11.09.2025 год. на началника на РУО е разпоредено да се извърши проверка на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата; след проверката, със Заповед № РД-06-767/26.09.2025 год. на началника на РУО са дадени задължителни предписания на ищеца, за отстраняване на установените пропуски, като са определени и срокове за това; със Заповед № РД-06-843/10.10.2025 год. на началника на РУО е наредено на служителя Г. К. да окаже методическа подкрепа на ищеца, с цел отстраняване на констатираните несъответствия с нормативните изисквания и подобряване дейността на училището; осъществена е методическа подкрепа, за което е представен доклад с рег. № РД-05-163/05.11.2025 год.; до получаването на заповедта на началника на РУО ищецът З. К. напълно е бездействала по въпроса за осигуряване на подходящо помещение за учителска стая; налице е проявено бездействие от страна на ищеца, за периода от встъпването й в длъжност, което бездействие съставлява тежка форма на неизпълнение на трудовите й задължения; компетентността на ищеца за изпълнение на длъжността е в дефицит и липсват знания, умения и отношение за управленска компетентност; дейността на З. К. като •••••••• на ••• се регламентира от изискванията на законови и подзаконови нормативни актове, тя следва да организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, ••••••••ите и другите педагогически специалисти, а това е залегнало и в длъжностната й характеристика; началникът на РУО е посочил точно кои задължения, вменени с подзаконови нормативни актове и с длъжностната характеристика, ищцата не е изпълнила; при налагане на дисциплинарното наказание началникът на РУО е съобразил критериите по чл. 189 от КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на ищцата; стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието са високи, изискващи опазването на моралните ценности и принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение на учителската професия съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение; в хода на проверката е проведена анонимна анкета от 16.09.2025 год. – от отговорите на участниците ясно се очертава общо усещане за липса на уважение, недостатъчна подкрепа и неефективна комуникация от страна на ••••••••а К., както и затруднения във функционирането на екипа като цяло; налице са системни управленски дефицити, които възпрепятстват нормалното протичане на образователния процес и нарушават професионалните права на служителите; на ищеца е оказана методическа помощ и подкрепа във връзка с установените пропуски; заеманата от ищеца З. К. длъжност е ръководна и с голяма обществена значимост, възложените на ••••••••а на училище трудови функции, свързани с оказано от работодателя по-високо доверие и с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, предполага, че от ищеца се очаква вземането на законосъобразни решения и създаване на добра организация на работа в повереното й учебно заведение; абсурдно и обидно е решението на ищеца да съставя констативни протоколи на 09.09.2025 год. за това, че след края на работния ден на 05.09.2025 год., в 14.20 ч. ••••••••ът З. К. не е открила служебните лаптопи на двамата ••••-••••••••и и че същите са били донесени на първия работен ден и предадени – това е сторено за злепоставяне на ••••-••••••••ите пред по-ниско стоящи в административната йерархия, и то в очакване адресатът на констативния протокол да изрази несъгласие или да откаже получаване; това сочи на абсолютна липса на административен и управленски капацитет на ищеца като •••••••• на училището; няма доказателства поведението на ищеца З. К. да е било резултат от съществуващи обективни пречки да изпълни трудовите си задължения; недоволството от работата на ищеца е намерило израз в множество жалби срещу нейни действия или бездействия; през време на управлението от ищцата е имало и текучество на ученици, което доказва, че дейността на ••••••••а е довела до нанасяне на вреди на училището; имало е и недоволни ученици или родители. Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски. Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено: По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че на основание Споразумение № ЧР-19-26/12.08.2026 год., след проведен конкурс, ищецът З. К. е заела длъжността „••••••••” в ответното училище; трудовите й задължения са посочени в длъжностна характеристика и етичен кодекс на работещите с деца, връчени й на 12.08.2025 год. На 19.11.2025 год. работодателят, чрез РУО – Бургас, е издал Заповед № РД-08-5, с която, на основание чл. 187, т. т. 3 и 10, КТ, е наложил на ••••••••а З. К. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” – за това, че в нарушение на чл. 258, ал. 1 от ЗПУО „е допуснала неизпълнение на нормативни актове“, съгласно 8 точки и 2 подточки, описани в заповедта. Ищецът твърди, че наложеното й дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, тъй като заповедта не е мотивирана и не са извършени описаните нарушения на нормативни актове и на трудовата дисциплина. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на свидетеля Д. А., без родство с ищеца, която сочи, че през периода м. май 2025- м. март 2026 год. е заемала длъжността „••••“ в ответното училище; тя твърди, че обстановката в училището под управлението на ••••••••а З. К. била спокойна – по отношение на ••••ките; за периода от м. август до м. декември 2025 год. на З. К. били направени над 10 проверки от РУО – Бургас, а толкова много проверки не били направени на ••••••••ите преди и след ищеца К.. Ответното училище оспорва иска с твърдения, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, тъй като всички описани в процесната заповед нарушения на трудовите задължения са извършени от З. К.. В подкрепа на твърденията си ответникът е ангажирал показанията на двата свидетели, без родство с ищеца. Свидетелят С. Т. С., заемаща длъжността „••••-•••••••• по учебната дейност“ в ответното училище, сочи, че през периода м. август-м. декември 2025 год. в училището се усещала липса на административна и финансова компетентност, с лоша комуникация между колегите от педагогическия състав и между училището и други институции; чрез свои публични изказвания ••••••••ът К. уронила престижа на учителите и на училището; със З. К. се комуникирало трудно и неефективно, често до нея нямало достъп, а управленските й решения били хаотични; отношението на ищеца към свидетеля било обидно; З. К. получила методическа подкрепа от експерт в РУО – Бургас и от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Свидетелят П. Й., заемаща длъжността „••••-••••••••“ в ответното училище сочи, че подходът в управлението на З. К. бил насочен към контролиране на всичко, а така били нарушавани етични правила; през м. октомври 2025 год. в медийна изява З. К. уронила авторитета на училището и на колегите си; ищецът К. забранила изнасяне на служебни лаптопи извън сградата на училището, каквато била обичайната практика преди това; около коледните празници на 2025 год. в училището била обособена нова, удобна учителска стая. По делото е представена писмена жалба от 09.009.2025 год., подадена от общо 50 души – от педагогическия и непедагогическия персонал, и от председателя на обществения съвет при ответното училище, в която са изложени твърдения за методите на управление и общуване на ••••••••а З. К.. Със заповед от 11.09.2025 год. на РУО – Бургас е разпоредено извършване на проверка за изложените в жалбата обстоятелства – чрез анкета с персонала на училището и проверка на документация. По делото са представени писмени анкетни листи, с непосочени автори, със съдържание, целящо да установи начинът и качеството на работа на ••••••••а на ••• „•••••“ – гр. Бургас. По делото е представена Заповед № РД-06-767/26.09.2025 год. на РУО – Бургас, с която на ••••••••а З. К. са дадени задължителни предписания по 10 точки; за две от вменените й задължения е определен и срок за изпълнение (до 31.10.2025 год. – за осигуряване на „годна за използване учителска стая“; до 15.10.2025 год. – за изготвяне на план за контролната си дейност). С писмена покана от 10.10.2025 год. РУО – Бургас е поискало обяснения от З. К. за извършени нарушения, описани в 10 точки, а това налага извода, че императивът на чл. 193, КТ е бил надлежно спазен. Ищецът е изложил позицията си и е представил обяснения в писмен вид на 15.10.2025 год. По делото са представени два констативни протокола, съставени на 09.09.2025 год., в които е посочено, че на 05.09. с. г. ••••-••••••••ите С. Т. С. и П. Й. са изнесли от сградата на училището предоставените им служебни лаптопи, без поискано и дадено им писмено разрешение от ••••••••а на училището, а двата лаптопа са върнати в училището на 09.09.2025 год. При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание за основателен. Съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на процесното дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2, КТ са безспорни факти, доказани и с представената писмена заповед на РУО – Бургас от 19.11.2025 год. В тежест на ответника е провеждане главно и пълно доказване на законосъобразността на наложеното наказание, в т. ч. доказване на изброените в заповедта общо 10 нарушения на трудовата дисциплина, мотивирали горестоящия орган по чл. 61, ал. 2, КТ да наложи избраното дисциплинарно наказание (в този смисъл е Решение № 310/04.11.2014 год. по гр. д. № 795/2014 год. на IV ГО на ВКС). В разглеждания казус ответникът не е провел главно и пълно доказване на твърденията за извършени от З. К. – чрез действие и бездействие – нарушения на трудовите й задължения, съгласно описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка. Ответникът не е доказал нарушението по т. 1 от заповедта. Констатациите на работодателя се основават на проведена анонимна анкета, при липса на проведено доказване участието на посочения процент – 83, от педагогическия и непедагогическия състав в училището. В заповедта е посочено, че от съдържанието на анкетите „ясно се очертава общо усещане за липса на уважение…“, но не е посочено какъв брой от участвалите в анкетата са изразили положително отношение към управлението и/или личността на ••••••••а З. К., а какъв брой – отрицателно отношение. Липсата на такава обосновка препятства съда да извърши проверка за извода на РУО – Бургас за липса на уважение то ••••••••а към персонала на училището. На второ място, предвид избрания начин за провеждане на тази анкета – при пълна анонимност, по делото не може да се установи дали и колко от служителите в училището са били поканени и са участвали в нея, и кога са попълнени и представени анкетните карти – нито една от тях не съдържа дата на попълване и/или представяне. От показанията на свидетеля Д. А., неопровергани с насрещно доказване, се установява, че към нея покана за участие не е била отправена, поради което за съда възникват съмнения относно безпристрастното свикване на служителите в училището и даване на възможност на всеки от тях да участва в това допитване. Съдът счита, че не е налице и нарушение, състоящо се в бездействие на ••••••••а К. да осигури учителска стая в сградата на ответника – съгл. т. 2 и подт. 2. 1. от обжалваната заповед. От показанията на свидетеля П. Й. се установява, че такава нова стая, с удобства, макар и с малки размери, е била открита за ползване в края на м. декември 2025 год., поради което не може да се приеме, че е налице бездействие на З. К. по отношение осигуряване на поудобно помещение за педагогическия състав. В показанията си същият свидетел е посочил, че в училището няма „удобно и свободно помещение“, а това налага извода, че З. К. не е действала против интересите на колегите си, а е осигурила помещение съобразно фактическата действителност. Ответникът не е доказал, че за периода м. август-м. октомври 2025 год. в училището е съществувало подходящо за учителска стая помещение, което само поради бездействие на ••••••••а К. не е било пригодено за нужната цел. Издадената от РУО Заповед № РД-06-767/26.09.2025 год. е въвела и срок за З. К. за осигуряване на подходящо помещение – до 31.10.2025 год., но ответникът не е доказал реална възможност на ••••••••а за изпълнение на възложеното задължение до тази дата – включително поради налична подходяща по местоположение, размери и естествена осветеност стая, което изпълнение З. К. да е неглижирала без основание. По отношение нарушението на служебните задължения по т. 3 от заповедта липсват данни за периода на бездействие на З. К.. Според т. 3 от заповедта на РУО – Бургас от 26.09.2025 год., крайната дата, до която Планът за контролната дейност за учебната 2025/2026 год. е следвало да бъде изготвен, е 15.10.2025 год. По делото е представен такъв план – л. л. 109-111 по описа на том I, изготвен от ••••••••а З. К., поради което не е доказано по несъмнен начин неизправно поведение на ••••••••а-ищец, нито за какъв период е налице неизпълнение или забавено изпълнение на вмененото задължение. По отношение нарушението по т. 3. 1. от заповедта ищецът е изложил твърдения, че думата „определящ“ е използвана неточно и не изразява вложения от ••••••••а З. К. смисъл. При извършената проверка от РУО на З. К. не е дадена възможност да поясни целта на формулировката за въвеждане на определящ критерий за диференцирано заплащане, поради което е неясно дали в действителност е извършено нарушение на нормативна разпоредба. На второ място, съдът приема, че по делото не е установена реално настъпила имуществена вреда за педагогическия състав на училището, последица от противозаконно определяне на диференцираното възнаграждение, поради което не са настъпили неблагоприятни последици за ответника или за трети лица. Съдът счита, че описаното в т. 4 от заповедта нарушение не може да бъде квалифицирано като „сериозно нарушение на принципите за законосъобразност, прозрачност и обективност“. Тази точка е свързана с факта на забрана, установена от З. К., за ••••-••••••••ите да изнасят служебните си мобилни компютри извън сградата на училището. Вярно е, че такава забрана, въведена с писмена заповед на ••••••••а или със законов или подзаконов нормативен акт, не е представена по делото. Това означава, че съставените от З. К. два констативни протокола за нерегламентирано изнасяне на двата мобилни компютъра са незаконосъобразни и необосновани, но от тях не са настъпили вредни последици нито за служебното имущество, нито за двамата ••••-••••••••и (предвид липсата на данни, че въз основа на това нарушение им е наложено дисциплинарно наказание). По отношение нарушението по т. 5 от заповедта съдът приема, че ответникът-работодател не е ангажирал доказателства, в съответствие с носената тежест, за установяване съществуването на регистър за изходяща кореспонденция в училището. Работодателят е квалифицирал бездействието на ищеца З. К. да постави изходящи номера на две покани – към С. Т. и към П. Й., като „съществен управленски пропуск“, но липсват данни дали и какви вреди са настъпили, предвид факта, че двете покани са били част от съществуващата и налична документация на училището. В заповедта не е посочено и за какъв период изходящата кореспонденция не е била регистрирана по надлежния начин, за да се установи трайност и продължителност на бездействието на ••••••••а; не е опровергано и твърдението на З. К., че необходимият изходящ регистър е действал надлежно от началото на м. октомври 2025 год. По т. 6 от заповедта е описано поведение на ••••••••а З. К., довело до неправилна организация на документооборота, състояща се в смесване в общ класьор на документи, подлежащи на унищожаване след 20 год., с документи, които следва да бъдат унищожени след 50 год. Съдът счита, че по отношение описаното нарушение липсва конкретика – не е установено кога проверяващият орган е установил нарушението, дали така създаденият общ класьор е последица от управленско волеизявление лично на З. К., или е резултат от заварена от нея организация в училището от предходен период, при друг ••••••••. В т. 7 на заповедта на РУО от 26.09.2025 год. е посочено, че задължението за разделно съхранение на документите е безсрочно. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, обаче, не е посочено кога е установено, че З. К. е продължила практиката на неправилното съхранение на документите в класьора, за какъв период след заповедта от 26.09.2025 год. се отнася това неизпълнение и дали са настъпили и дали е било възможно да настъпят вредни последици от описаното нарушение. По отношение описаните нарушения по т. 7 от заповедта съдът приема, че липсват доказателства за настъпили за училището вреди. Посочените в тази точка 2 случая на съвпадане на автор на разпореждането и на задължено лице по него не разкриват белезите на съществено нарушение, водещо до неблагоприятни последици. Съдът следва са отбележи и обстоятелството, че ••••••••ът З. К. е определила себе си за пазител на печата на училището, не е свързано с установено административно нарушение – липсват доказателства за съществуващ законов или подзаконов нормативен акт, въвеждащ забрана за осъществяване на възложеното задължение за пазене на печата. В т. 8 на обжалваната заповед са посочени конкретни нормативни правила, нарушени от ищеца – чл. 31, ал. 1, т. т. 2 и 4, и чл. 34 от Наредба № 15/22.07.2019 год. Тези разпоредби, обаче, уреждат част от функциите на ••••••••а и ••••- ••••••••а на държавни и общински детски градини и училища, но не съдържат твърдяната от работодателя забрана за съвпадане на автора и на задълженото лице по издадена от ••••••••а заповед, поради което в разглежданата част работодателят не е установил извършено от З. К. нарушение. Ответникът не е установил и обстоятелството за какъв период ищецът е бил пазител на печата и дали и какви вреди от това са настъпили за училището. По отношение втората заповед – за разпореждането на З. К. на нея самата да й бъде изплатена сумата от 403,88 лева – за представително облекло, липсват твърдения на ответника, че сумата не се дължи на ищеца, нито че размерът й е противоправно определен (завишен), поради което не може да се установи незаконосъобразност в поведението на ••••••••а З. К.. Ответникът не е провел насрещно доказване, за опровергаване твърденията на ищеца, че издаването на такива заповеди – в тежест на автора им, е била съществуваща практика в училището, поради което и не е налице противоправно поведение на ••••••••а З. К., която в началото на управлението си не е променила съществуващото статукво. Съдът намира за недоказано твърдението на работодателя за нарушение на трудовите задължения на З. К. по т. 8 от обжалваната заповед. Съгласно този абзац, в актуализираната от ••••••••а З. К. длъжностна характеристика за длъжността „Завеждащ административно-техническа служба“ е включено задължение на служителя „да изготвя и предоставя на ••••••••а за подпис … наредби…“. Изцяло вярно и обосновано е становището на РУО – Бургас, че това задължение противоречи на ЗНО, тъй като ••••••••ът на училище няма правомощие да издава наредби – тази компетентност е предвидена за Министерския съвет на РБ и на общините (чл. 6, т. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНО). Включването на посочения вид подзаконов нормативен акт в длъжностната характеристика на служител на ответното училище не поражда правно действие, поради което и не е налице реално обременяване на служителя на ответника с несвойствено за длъжността му задължение по нормотворчество. Съдът приема, че използваният от З. К. термин „наредба“ вероятно е резултат от непрецизност в изброените видове документи, а не от целенасочена воля на ••••••••а за разширяване на задълженията по длъжностната характеристика. Съдът приема, че по отношение установените от ответника общо 10 нарушения на служебни задължения на З. К. не са преценени фактите дали и за кого са настъпили вреди, в какво се състоят те, каква е тежестта им и за какъв срок е проявлението им, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна. По отношение всички описани в обжалваната заповед на ответника нарушение на трудовите задължения следва да се има предвид и обстоятелството, че З. К. е встъпила в длъжността на •••••••• на ответното училище на 12.08.2025 год., до която дата тя не е била част от педагогическия или управленския състав на ••• „•••••“ – гр. Бургас, нито има данни да е била запозната с дейността и спецификите на конкретното училище. Обжалваното дисциплинарно наказание е наложено от горестоящия на работодателя орган на 19.11.2025 год., т. е. след период на фактическа работа на ищеца, по-кратък от 3 месеца. Настоящият съдебен състав счита, че този период на работа на З. К. в ответното училище е бил твърде кратък за извършване на обоснована преценка дали тя притежава, или не управленски капацитет, поради което избраното от работодателя наказание „Предупреждение на уволнение“ е необосновано и незаконосъобразно. За пълнота на изложението си съдът следва да отбележи, че от материалите по делото се установява недобрата работна обстановка в педагогическия кръг на училището, създадена в периода на работа на З. К. като ••••••••, както и в нейно неуважително отношение към част от педагогическия състав на училището, особено към ••••-••••••••а С. Т. С.. Въпреки това, настоящото съдебно решение не може да служи като коректив на управленския капацитет на З. К., тъй като съдебната проверка по предявения иск е ограничена единствено до съдържанието на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по конкретно посочените от работодателя нарушения, но не и до пропуски в работата на ищеца З. К. или на укоримото й отношение към педагогическия състав, които не са били предмет на обсъждане от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният иск е основателен, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Основателността на иска налага в полза на З. К. да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски в размер от 664,68 евро – за заплатено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК). В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК, чл. 16, ТДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати по настоящото дело държавна такса върху уважения иск – в размер от 12,78 евро, както и разноски от 100 евро, за възнаграждение на процесуалния представител по чл. 29, ал. 4, ГПК. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Бургаският районен съд