Решение № 12 от 7.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5818/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С присъда 20.02.2019г. по НОХД№18515/17г. СРС, НО, 12-ти състав е признал подсъдимата А. Н.С. за виновна в това, че около 15: 00 часа на 14.02.2017г. в гр. София, ж.к. „Дружба“, пред вх. Д на бл.24, като непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с две неустановени лица като съизвършители е отнела чужди движими вещи- 1бр. дамска чанта на стойност 7, 00 лв., 1бр. портмоне на стойност 4, 20 лв., 1бр. карта за пътуване в „Градски транспорт“ на пенсионер на стойност 8, 00 лв., 1бр. диоптрични очила на стойност 42, 00лв., 1бр. мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 10, 00лв. и парична сума от 80лв., всичко на обща стойност 151, 20 лв., от владението на Г.Ж.Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила- съвместно с двете неустановени по делото лица издърпали Г.Ж.Я. от входа на блока на посочения адрес пред блока, след което съвместно с двете неустановени лица издърпала дамската чанта, съдържаща описА.те вещи от рамото на Г.Ж.Я., поради което и на основА.е чл. 198, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.54 от НК и е наложено наказА.е „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца. Съдът е осъдил на основА.е чл.189, ал.3 от НПК А. Н.С. да заплати по сметка на СДВР сторените в хода на наказателното производство разноски възлизащи на обща стойност 232, 76 /двеста тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. Първоинстанционното разглеждане на делото е преминало по общия ред. В разпоредителното заседА.е е било отказано допускането за съвместно разглеждане на така предявения граждански иск в размер на 151, 20 лв представляващи обезвреда за причинени имуществени вреди и сумата от 50 000 лева за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането, включително и разноските по делото, като е мотивирал отказа си с обстоятелството, че същия би затруднил процеса. В същото съдебно заседА.е районният съд е отказал да конституира пострадалото лице Г.Ж.Я. като частен обвинител, като се е позовал на разпоредбата на чл.392 ал.4 от НПК. Определението на съда по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, както и отказа за конституиране на Г.Я. като частен обвинител в процеса е потвърдено в производство по чл.249 ал.3 от НПК по реда на глава 22 от НПК по ВНЧД 3095/18г. на СГС, 4 въззивен състав. Срещу присъдата в законоустановения срок, e депозиранa въззивна жалба от 25.02.2019г. с входящ №1013465 от адв. Б. К.-А. служебен защитник на подсъдимата А. Н.С.. В нея се изразява недоволство от постановената присъда като се сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна, както и явно несправедлива по отношение на така определеното наказА.е. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по поддържаното спрямо нея обвинение. Навеждат се твърдения, че присъдата на СРС е постановена без категорични и безспорни доказателства за вината на подсъдимата, почиваща на опорочена процедура по направеното разпознаване и противоречиви показА.я дадени от пострадалата. В разпоредително заседА.е проведено на 15.10.2024г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица, нито събирането на нови писмени и веществени доказателства. В открито съдебно заседА.е проведено на 18.11.2024г. в хода на съдебното следствие на основА.е чл.332 от НК въззивният съд приобщи към делото, представените от защитата доказателства- копия на Заповед от Столична Община, район „Искър“ от 01.08.2019г., Удостоверение за раждане №0152 от 13.04.2022г. на Д.Х.С., Експертно решение №90379 от заседА.е №115/02.11.2022г. за ТЕЛК на „МБАЛ-София“ ЕАД по отношение на Х.П.С., Експертно решение № 91388 от заседА.е №121/28.06.2022г. за ТЕЛК на „Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД“ по отношение на Б.Х.С., Експертно решение №2074 от заседА.е №163/19.01.2022г. за ТЕЛК на „Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД“ по отношение на А.Х. С., свидетелстващи за семейното положение на подсъдимата. В хода на същото заседА.е въззивният съдебен състав е разяснил и запитал подсъдимата А. Ни С. /с предишни имена А. Н.С./, че на основА.е чл.317 вр. чл.289, ал.2 от НПК в случай, че съдът в рамките на проведеното тайно съвещА.е, след провеждане на съдебните прения, направи извод за изтекла давност по повод престъплението, за което е предявено обвинение и постановена присъда от СРС, дали въззивният съд да се произнесе с краен съдебен акт по същество на обвинението или би желала производството да бъде прекратено. Подсъдимата е възприела разяснението и е изложила становище, че желае производството да бъде прекратено. В хода на съдебните прения пред настоящия състав представителят на Софийска градска прокуратура намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна, като отчита, че е постановена при правилен анализ на доказателствената съвкупност, като наложеното наказА.е отговаря на целите закрепени в нормата на чл.36 от НК. Защитата на подсъдимата в лицето на адв.Б. К.-А. моли съда в случай, че констатира действително изтекла давност, да прекрати производството. В условията на алтернативност моли и жалбата да бъде уважена, като поддържа изложеното в нея и навежда твърдения за липсата на достатъчно събрА. доказателства за виновността на подсъдимата. Изтъква, че е налице опорочена процедура по разпознаване и противоречие в приетите от съда показА.я на пострадалата и на един от свидетелите. Софийски градски съд съобрази изложените от стрА.те доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата. Въззивният съд извърши задължителната самостоятелна проверка на доказателствата и въз основа на същите възприе следната фактическа обстановка: Подсъдимата А. Ни С. с предишни имена /А. Н.С./ е родена на 20.06.2000г. в гр. София, с ЕГН ••••••••••, българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с основно образовА.е, безработна, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.••••. На 14.02.2017г. около 15: 00 часа свидетелката Г.Ж.Я. се прибирала към дома си, на адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, блок 24, вход Д. На влизане във входа на блока към Я. се приближили намиращите се в близост, подсъдимата А. Ни С. /непълнолетна/ заедно с две неустановени по делото лица, които взели решение със съвместни усилия да ограбят свидетелката. В изпълнение на взетото решение двете неустановени по делото лица и подсъдимата влезли след св.Я. във вход Д на блок 24. Трите лица провели кратък разговор с Я., като я питали за лица живеещи във входа. Подсъдимата А. Ни С. била в непосредствена близост до пострадалата Я. докато говорела с нея, което дало възможност на последната да възприеме външните и индивидуализиращи признаци. Подсъдимата А. Ни С., заедно с двете неустановени по делото лица издърпали Я. от входа на блока пред входа на блока. Свидетелката Я. се съпротивлявала, като се борила, но А. Ни С. и двете неустановени лица успели да издърпат от рамото и дамската и чанта. Дамската чанта на Я. съдържала вещи нейна собственост, а именно: 1 /един/ брой портмоне, 1 /един/ брой карта за пътуване на пенсионер в „Градски Транспорт“, 1 /един/ брой диоптрични очила, 1 /един/ брой мобилен телефон „Самсунг“ и парична сума в размер на 80 /осемдесет/ лева. Свидетелката Я. започнала да вика: „Помощ!, Помощ!, Върнете ми чантата!“. Свидетелят Р.Б., който живеел във вход Е на бл.24, на излизане от дома си, чул викове за помощ. Същият погледнал през прозореца между етажите и видял три момичета около паднала жена, намиращи се пред съседния вход. След като отнели дамската чанта съдържаща описА.те по-горе вещи, подсъдимата А. Ни С. и двете неустановени по делото лица, побегнали в посока намиращия се на близо пощенски клон. Свидетелят Б. се приближил до Я. като тя му казала, че са й взели чантата и виждайки трите момичета да се отдалечават тичайки, същият ги подгонил, но не успял да ги настигне. Дистанцията не позволила на свидетеля Б. детайлно да огледа трите лица от женски пол, но ясно възприел, че носят чанта, в която бъркали. В същото време при свидетелката Я. се приближил свидетеля М., на когото Я., която била още в шок разказала, че три момичета са и откраднали чантата. Свидетелят Б. М. по телефона сезирал оргА.те на 08 РУ-СДВР за извършено престъпление, като оказал помощ на пострадалата Я.. В същото време св.А. Д. ритал футбол с приятели в близост до бл.148 в кв.Дружба, при което видял три лица подсъдимата А. Ни С., лице което познавал само с малко име А. и непознато за него лице да бягат бързо, като носели чанта, а след тях тичал св. Б.. След като св. Б. изгубил от поглед А. Ни С. и останалите две лица същият се приближил до св. Д. и го попитал на къде са избягали, като св. Д. не могъл да му отговори. Свидетелят Б. казал на св. Д., ако види въпросните момичета да им каже да върнат чантата, след което се върнал при свидетелката Я., като малко след връщането му дошла полицията. Сим картата на свидетелката Я. в телефона била с номер 0884 84 73 01, а отнетия и телефон бил с ИМЕЙ ••••. Подсъдимата А. Ни С. и двете неустановени по делото лица успели да се отдалечат, като установили трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Подсъдимата А. Ни С. живеела на адрес гр.София, жк.Дружба, бл.••••, а А. П. С. живеела на адрес гр. София, жк. Дружба, бл.••••. Последната била сестра на Х.П.С. лице, с което А. Ни С. осъществявала фактическо съжителство и имали към 14.02.2017г. общо дете. На 21.03.2017г. в мрежата на Мтел бил регистриран изходящ разговор от телефона с ИМЕЙ •••• на свидетелката Я. към Сим карта с номер ••••, която била регистрирана на името на А. П. С.. След като оргА.те на ДП установили това обстоятелство била призована в 08 РУ-СДВР А. П. С., като било извършено разпознаване от пострадалата Я. като е отразено в протокола от 17.05.2017г., че разпознаващата не е посочила лице от така представените за разпознаване лица, измежду които била и А. П. С.. С ръчно изписана декларация от 17.05.2017г. /л.42 от ДП/ А. Ни С. отказала да участва в следственото действие разпознаване по образуваното ДП №204/2017г. по описа на 08 РУ-СДВР. Пострадалата Я. разпознала в хода на ДП на 25.05.2017г. подсъдимата А. Ни С. по снимка в представения и приложен към делото фотоалбум, като я е посочила под №3 и изразила увереност в така направеното разпознаване, поради отличителните черти на подсъдимата и факта, че е имала възможност да ги възприеме непосредствено по време на процесното деяние. Според заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно- оценителна експертиза стойността на отнетите вещи е в размер на 151, 20 лв.. Видно от заключението на вещите лица по приетата съдебно- психиатрична и психологична експертиза, към момента на деянието подсъдимата А. Ни С. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки непълнолетието си към датата на деянието, като е застъпен извод, че деянието не се дължи на лекомислие или увлечение. Изводите и на първата инстанция и на настоящата са основават на следните доказателства и доказателствени средства коментирА. в мотивите към присъдата: гласни доказателствени средства: показА.ята на свидетелите Б. М., Р.Б. (част от тях приобщени в хода на съдебното следствие и прочетени при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК), А. Д. ( приобщени в цялост в хода на съдебното следствие и прочетени при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК) и на пострадалата Г.Я.; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване на лице от 25.05.2017г. (л.44-45 от ДП), фотоалбум (л.46-49 от ДП), декларация от подсъдимата (л.42 от ДП), справка съдимост (л.23 от ДП), справка от МКБППМН /л.22 от НОХД/ способи на доказване: съдебно-оценителна експертиза (л.56- 58 от ДП) и комплексна / съдебно-психиатрична и психологична/ експертиза (л.59- 63 от ДП), приобщени по реда на чл. 283, ал.1 от НПК. Пред настоящата съдебна инстанция бяха представени и събрА. нови доказателства за семейното положение на подсъдимата и здравословното състояние на нейния съпруг и низходящи, но непроменящи фактическите и правни изводи на първата инстанция относно деянието. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрА. и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и коментирА. подробно от първата инстанция изброени по-горе. Настоящата инстанция оцени и извърши подробен доказателствен анализ на приложените в ДП и приети от първата инстанция по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване на лице от 17.05.2017г. /л.40-л.41 от ДП/, справки Виваком /л.99, л.105 от ДП/, справки Теленор /л.100, л.106 от ДП/ справки Мобилтел ЕАД /л.101, л.107, л.108 от ДП/, справка ГД “ГРАО“ за А. С., /л.114 от ДП/, справка Агенция Социално Подпомагане /л.30 от НОХД/, като по своето съдържА.е същите доведоха до установяване на коментираната по-горе фактология. Контролът за достоверност на свидетелските показА.я е осъществен от проверявА.я съд на базата на обективна съпоставка помежду им. Настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показА.ята на разпитА.те по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. В жалбата на защитника бланкетно е релевиран довод за постановяване на присъда от страна на първата инстанция при противоречие на събрА.те доказателства. Процесуалния представител твърди, че присъдата на СРС е постановена без категорични и безспорни доказателства за вината на подсъдимата, почиваща на опорочена процедура по направеното разпознаване и противоречиви показА.я дадени от пострадалата. Становището на въззивния съд в тази връзка е следното: Въззивният съдебен състав намира за правилно, обективно и логично изложеното в мотивите на присъдата доказателствено изследване на показА.ята на свидетелката Г.Я.. Съдебният състав внимателно е обследвал съдържА.ето на изявленията направени от св. Я., намиращи се в логична връзка с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелката описателно и логично излага събитията случили се непосредствено преди процесното деяние- разговора с трите жени на влизане във входа на жилищния блок, действията им по издърпването и от входа пред входа на блока на посочения от обвинението адрес, както и действията им по издърпване на чантата. Подробно се описват отнетите вещи от пострадалата и това е преценено от първоинстанционния състав. Съдът е осъществил корелация на тези и изявления с показА.ята на другите свидетели, които описват събитията около отнемането на вещите, изразяващи се във викове за помощ и отдалечаването на лицата тичешком, а именно твърденията на св.Б.. ПоказА.ята на свидетеля Р.Б. са детайлно преценени, като фактология и съпоставени с изложеното от пострадалата. Свидетелят Б. в показА.ята си потвърждава времето и мястото на деянието, виковете на пострадалата и наличието на три лица от женски пол около нея, като свидетеля посочва, че описаната картина е видял по времето, когато е слизал по стълбището на съседния вход, като преразказва и собствените си действия по опита му да настигне извършителите. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че от така изложеното от св. М. е видно, че последния не се явява свидетел- очевидец на самото отнемане на процесните вещи, ерго показА.ята му не са източник, установяващ авторството на деянието, но спомагат за изграждането на пълна представа за случилото се на 14.02.2017г. около 15.00ч пред вх. Д на бл.24 в кв.Дружба, гр.София и съответно за проверка на достоверността на показА.ята на пострадалата. Проверяваната инстанция адекватно е анализирала и показА.ята на свидетеля А. Д., като е акцентирала на факта, че след прочитане на показА.ята на свидетеля от ДП същият ги е потвърдил изцяло и съответно е посочил, че именно присъстващата в съдебната зала А. Ни С. е била едно от момичетата тичало заедно с две други, едно от които непознато, а другото известно му с името А.. Свидетелят Д. сочи, че разпознава подсъдимата и я сочи в съдебна зала, като добавя, че си спомня и за момче, което е питало за посоката на движение на момичетата, като последния му е разяснил, че са взели чужди вещи. В конкретиката на изложението въззивния съд ще посочи, че доказателствения анализ на гласните доказателства осъществен от първостепенния съд е обективен, но не е намерил цялостно отражение във фактологичната рамка на мотивите към присъдата /касателно показА.ята на свидетеля Д./ и това наложи въззивната инстанция да приеме гореописаната фактология. Първостепенният съд е дал вяра на прочетените показА.я на свидетеля Д. по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК касаещи възприетите от него тичащи лица, непосредствено след деянието а именно подсъдимата А. Ни С., лице с име А. и непознато за него момиче, както и факта, че е бил запитан от друго лице, което ги е гонело на къде са избягали. Основателно е било съждението на състава, че този показА.ята на този свидетел заслужават кредит на доверие, включително и в прочетената им част от досъдебното производство. Изявленията му от ДП са потвърдени в съдебна фаза безапелационно, последвА. са били от директно посочване на подсъдимата, съпоставими са изцяло като съдържА.е с показА.ята на свидетеля Б. дадени пред състава на съда, включително и относно характера на проведения разговор за чантата между двамата, поради която причина съдът в настоящия му състав заключава, че следва да бъдат кредитирА. в цялост и то именно в прочетената им част от досъдебната фаза и закрепени като фактология в настоящето производство. Саморъчната декларация на подсъдимата, че същата отказва да взема участие в следственото действие разпознаване е налична по делото /л.42 от ДП/. Разпознаването е било извършено по снимка от фотоалбум (приложен към ДП). Районният съд е мотивирал, че разпознаването не е опорочено и протокола за разпознаване не следва да се дискредитира като доказателствен материал, като е посочил и че според него той съставлява основното доказателство сочещо на авторство на деянието от страна на подсъдимата. Тук е мястото въззивният съд да отговори на основното възражение на защитата релевирано във въззивната жалба и поддържано в пледоарията на защитника, а именно наличие на противоречие в показА.ята на пострадалата и наличие на опорочено разпознаване. В ДП пострадалата е разпитвана общо четири пъти на 14.02.2017г., 14.03.2017г., 17.05.2017г. и на 25.05.2017г. Във всеки един от разпитите същата е дала описА.е на извършителите. Разпит за особеностите, по които би могла да разпознае извършителите, за обстоятелствата при които ги е наблюдавала и за състоянието, в което се е намирала се е осъществил непосредствено преди самото разпознаване на А. Ни С. на 25.05.2017г. Разпознаването е извършено по снимки, с оглед изричното изявление на подсъдимата от 17.05.2017г., че не желае да участва във въпросното следствено действие. Видно е от приложения фотоалбум, че представените лица във фотоалбума със снимки са действително сходни по външност, като са и близки по възраст, като съответното разпознаване е осъществено от свидетелката като е закрепено в протокола по какви външни белези е разпознала подсъдимата. В съдебно заседА.е от 09.10.2018г. свидетелката е категорична, че именно подсъдимата, заедно с още две лица я е издърпала пред входа и впоследствие са и издърпали чантата, за което свидетелката се е борила и е викала. Пострадалата пред състава на съда е заявила, че е виждала подсъдимата в районното. Като изявлението и е „Бяха ги наредили навънка и аз ги видях от вътре. Това е, щом като съм я познала и тези очички хитри, като разговаряше с мен“. В действителност следственото действие, при което е разпозната подсъдимата и предхождащия разпит на свидетелката са се е провели на 25.05.2017г. и по делото няма никакви данни по това време подсъдимата да е пребивавала на територията на 08 РУ-СДВР. На 17.05.2017г., когато е подписана декларацията от подсъдимата, се е осъществило разпознаване на живо лице от свидетелката Я., при което за разпознаване е била представена А. С., но пострадалата не я е разпознала и обективно е възможно с оглед напредналата възраст на пострадалата същата да смесва двете събития. Настоящият съдебен състав след анализ на доказателствената съвкупност извърши преценка, че изводите на първостепенния съд са верни. Няма основА.е за дискредитация на въпросното писмено доказателствено средство, а именно протокол за разпознаване от 25.05.2017г. Същият е изготвен съобразно процесуалните изисквА.я на НПК. Изявленията на свидетелката в съдебна зала, че именно подсъдимата е участвала в упражняването на сила върху нея и отнемането на чантата се съпоставят с дадените показА.я от свидетелите Б. и Д., което идентифицира подсъдимата именно като лицето упражнило насилие върху свидетелката, заедно с две други неустановени лица, за да и бъде отнета чантата. От друга страна преценените от въззивния състав като годни писмени доказателства справки Виваком /л.99, л.105 от ДП/, справки Теленор /л.100, л106 от ДП/, справки Мобилтел ЕАД /л.101, л.107, л.108 от ДП/, справка ГД „ГРАО“ за А. С., /л.114 от ДП/ установяват индиректна съпричастност на подсъдимата с една от отнетите вещи доколкото отнетия от свидетелката мобилен телефон Самсунг с ИМЕЙ •••• е бил активиран със сим карта с номер ••••, които бил регистриран на името на А. П. С., с която подсъдимата е живеела в съседство и е имала роднински отношения. Приложените справки от мобилните оператори са били дадени след надлежни разрешения от страна на СРС по чл.159 а от НПК по НЧД №3478/17г. на СРС и НЧД №8193/17г. на СРС и се явяват допълващи доказателствената съвкупност. Първото от тях е касаело активацията на сим картата ползвана и регистрирана на името на св.Я., а второто е касаело установяването на активирането на мобилния апарат с посочения ИМЕЙ номер собственост на пострадалата с конкретни сим карти. Горните справки категорично установяват, че въпросния мобилен телефон е бил във владение на св. Я. към датата 14.02.2017г. като към датата 21.03.2017г. същия е активиран със сим карта регистрирана на името на А. С., с която подсъдимата е живеела в съседство и е имала роднински отношения. Действително и свидетеля Д. сочи, че подсъдимата А. Ни С. е била придружавана при оттеглянето си от местопрестъплението от лице с име А., но самата пострадала не е разпознала като извършителка А. С.. Съпоставката на изявленията на свидетелката Я. пред състава на съда с протокола за разпознаване от 25.05.2017г. с приложения към него фотоалбум, показА.ята на свидетелите Б., Д. /включително и прочетените им такива от фазата на ДП/ и посочените законно инкорпорирА. в делото писмени доказателства, а именно справки от съответните мобилни оператори и справка от ГД „ГРАО“ изграждат доказателствена верига установяваща безпротиворечиво авторството на деянието от страна на подсъдимата. В този смисъл съдът и дава отговор на направеното възражение от страна на защитата, че не е доказано авторството на деянието, че не възприема същото и не го счита за основателно, доколкото същото не почива на обективен прочит на доказателствената взаимовръзка описана по-горе. Следва да се посочи и обстоятелството, че в съдебното производство пред първата инстанция са били поискА. от защитата за разпит и двете поемни лица по протокола за разпознаване от 25.05.2017г., /като същите са разпитвА. в ДП/, като съответно съдът ги е допуснал, но впоследствие защитата сама е оттеглила това свое искане и съдът ги е заличил. Настоящата инстанция не намери основА.е, а и такова искане не е отправяно към нея да извърши разпит на сочените лица. Коментира се от съда в случая, че с оглед изтеклия значителен период от време подобен разпит едва ли би довел до промяна на обстоятелствата по делото, още повече, че категоричните становища на свидетелката Я. и свидетеля Д. относно самоличността на подсъдимата по делото са факт. Правилно контролирА.я съд е кредитирал назначената и не оспорена по делото Съдебно- оценителна експертиза, както и приетата по делото КСППЕ, като изготвени от вещи лица, специалисти от съответната област, подробно отговорили на поставените им въпроси. Настоящата инстанция единствено ще изтъкне, че при обследването на непълнолетната е било констатирано ниво на когнитивно развитие, което е позволило на подсъдимата въпреки възрастовото непълнолетие адекватно да възприема, осмисля и възпроизвежда фактите и взаимовръзките с реалността. Вещите лица са били категорични, че подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си като не са били налице никакви индикации в доказателствената съвкупност за наличие на увлечение или лекомислие. Представените пред въззивния съд писмени доказателства касаят семейното положение на подсъдимата, като същите би следвало да бъдат преценявА. при индивидуализацията на наказА.ето, доколкото формират наличието на смекчаващи вината обстоятелства, като очевидно се касае за влошено здравословно състояние на две от децата на подсъдимата, както и на нейния съпруг понастоящем. Правилно е заключено от първата инстанция, че с действията си подсъдимата, непълнолетна, А. Ни С. е осъществила състава на чл.198, ал.1, пр.1, чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, както от обективна така и от субективна страна. Това становище се споделя и от въззивната инстанция, като анализа на изброените по-горе писмени доказателства единствено надгради доказателствената съвкупност като обогати и детайлизира фактологичната рамка на обвинението, която бе изложена от въззивната инстанция. Правилно от обективна страна първоинстанционния съд е приел, че на инкриминираната дата и място, 14.02.2017г. около 15: 00 часа в гр. София, ж.к. „Дружба“, пред блок 2••••, подсъдимата като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с две неустановени лица като съизвършител е отнела описА.те по-горе чужди движими вещи от владението на пострадалата Г.Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила- съвместно с двете неустановени по делото лица издърпали пострадалата Я. от входа на блока пред същия находящ се на посочения по-горе адрес, след което съвместно с двете неустановени лица издърпала дамската чанта и намиращите се в нея описА. по-горе вещи от рамото на пострадалата. Становището, че изпълнителното деяние се свежда до отнемане на чужди движими вещи 1бр. дамска чанта на стойност 7, 00 лв., 1бр. портмоне на стойност 4, 20 лв., 1бр. карта за пътуване в „Градски транспорт“ на пенсионер на стойност 8, 00 лв., 1бр. диоптрични очила на стойност 42, 00лв., 1бр. мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 10, 00лв. и парична сума от 80лв., всичко на обща стойност 151, 20 лв., от подсъдимата А. Ни С. спрямо пострадалата Я., чрез употреба на сила е вярно доколкото действията на С. са установени като издърпване от входа на блока пред входа на посочения адрес и издърпване на чантата съдържаща въпросните вещи от рамото на пострадалата. В тази връзка констатацията на първата инстанция за обосноваността на квалификация по чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено от две неустановени по делото лица и подсъдимата А. Ни С. в съучастие като съизвършители е вярна. И според втората инстанция прекъсната е била трайната фактическата власт на владелеца в случая пострадалата Я. върху инкриминирА.те вещи и от страна на подсъдимата и двете неустановени по делото лица е била установена своя такава. Тези фактически действия от страна на подсъдимата и другите две неустановени по делото лица са описА. подробно от свидетелите Б. и Д., които описват бягащите лица, една от които е била А. Ни С., които са ровели в чантата. В този смисъл изводът, че С. е осъществила деянието по чл. 198 ал.1пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК от обективна страна е правилен и идентичен със становището на въззива по въпроса. Изследването на субективната страна на деянието по чл.198, ал.1, пр.1, чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК от страна на подсъдимата от страна на първостепенния съд е изчерпателно и се споделя от въззивния съд. Законосъобразно инстанцията е приела, че деянието е извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл, при общност на умисъла с двете неустановени по делото лица. А. Ни С. е съзнавала, че отнема чужди движими вещи, че употребява за това сила, че установява своя трайна фактическа власт върху тях и че осъществява описаното поведение съвместно с две други неустановени по делото лица, като е имала и ясно намерение да присвои въпросните вещи съвместно със съучастниците си. Настоящата инстанция се чувства длъжна да посочи, че доколкото към датата на деянието А. Ни С. е била непълнолетна, а непълнолетните по дефиниция са наказателноотговорни по изключение следва да се акцентира, че случая е именно такъв поради причина, че същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Няма основА.е да се смята, че извършеното от подсъдимата е осъществено поради увлечение или лекомислие. Съгласно дефинитивните понятия дадени в Постановление № 6 от 30.X.1975г., на Пленум на ВС „Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства.“, „Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др.“. Личността на А. Ни С., нейното обкръжение, бит, липсата на трудовата ангажираност, видно от приложената за същата характеристика и приложеното писмо от МКБППМН и писмо от АСП, данните за множество криминални регистрации съпоставени с резултата от обследването на същата от експертите по комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, водят до категоричното заключение и на настоящия съдебен състав, че не са налице нито увлечение, нито лекомислие касателно конкретното деяние. В принципен план въззивната инстанция намира, че първостепенния съд правилно е индивидуализирал и оразмерил така наложеното наказА.е. Представените пред въззивния съд доказателства не променят извода на първата инстанция, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като са отчетени от районния съд както чистото съдебно минало, така и наличието на две деца от подсъдимата, въпреки младата и възраст. Предвид изхода на делото, към датата на постановяване на присъдата от първата инстанция законосъобразно, на основА.е чл.189, ал.3 НПК е изчислено и възложено в тежест на подсъдимата направените по делото разноски в досъдебното производство. В съдебно заседА.е пред въззивния съд обаче подсъдимата А. Ни С. направи изрично изявление, при което заяви, че желае наказателното производство срещу нея да бъде прекратено. Същото становище се поддържа и от нейната защита, макар и при алтернативност. Съдът в настоящия му състав е направил цялостна преценка относно обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и е стигнал до извод, че действията на подсъдимата са съставомерни, както от обективна така и от субективна страна. Горното е обосновано както от възраженията на защитата, която претендира недоказаност на авторството на деянието така и от необходимостта от произнасяне в тази връзка с оглед възможността за приложение на забраната nе bis in idem по отношение на подсъдимото лице за в бъдеще. По нататъшното обследване на въпросите включени в съществото на делото съгласно нормата на чл.301 ал.1 от НПК е безпредметно, доколкото подсъдимата е пожелала наказателното производство спрямо нея да бъде прекратено и съдът е законово обвързан от волеизявлението и. Предвиденото наказА.е за престъплението по чл.198 ал.1 от НК е „Лишаване от свобода“ от три до десет години. Съгласно нормата на чл.63 ал.1 т.3 от НК така соченото наказА.е за А. Ни С. следва да бъде заменено с „Лишаване от свобода“ до три години. Чл.80 ал.2 от НК сочи, че: „Давностните срокове за непълнолетните лица се определят, след като се съобрази заменяването на наказА.ята по чл.63 от НК“. Давността за наказателно преследване в конкретния случай се изчислява на пет години съобразно нормата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, доколкото предвиденото наказА.е е „Лишаване от свобода“ повече от една година. Давността е била прекъсвана неколкократно, с привличането на А. Ни С. в качеството на обвиняемо лице, с внасянето на обвинителен акт и с извършването на съдебно следствени действия със същата от първата инстанция и от въззивния съд. Логично в конкретния случай приложение следва да намери нормата на чл.81 ал.3 вр. чл. 80 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НК, установяваща абсолютния давностен срок, след изтичането на който държавата губи правото наказателно да преследва едно лице, освен ако същото не се възползва от изрично даденото му законово право да поиска наказателното производство спрямо него да продължи изводимо от нормата на чл.24 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НК. По отношение на конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение на С. този срок е седем години и половина и същия е изтекъл на 14.08.2024г., тъй като деянието, за което и е било повдигнато обвинение е било осъществено на 14.02.2017г. Изричното изявление на С. направено в съдебно заседА.е от 18.11.2024г. пред състава на въззивния съд, с което е пожелала наказателното производство спрямо нея да бъде прекратено, а не да продължи обвързва състава на съда и присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена. Процесуалните основА.я за това са посочени в чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и са обвързА. с материално правните норми инкорпорирА. в чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НК.