Решение № 335 от 12.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 857/2026 г.

Настоящото производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивен протест вх.№53561/20.04.2026 година на прокурор от Софийска градска прокуратура, допълнен надлежно,против присъда №53/17.04.2026 година,постановена по нохд №8158/2025 година по описа на Софийски градски съд. С цитираната присъда подсъдимият Р. С. К. ,роден на ••• година в •••, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН •••••••••• е признат за невинен в това на 03.05.2024 година,около 11.45 часа в гр. София, на самостоятелно платно на бул.“Цариградско шосе“,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“,peг.№ •••,с посока на движение от ул.„Фредерик Жолио Кюри” към бул. ”Г. М. Димитров”,при спирка на МГТ № 2326 “Хотел Плиска“ след втората пешеходна пътека да е нарушил правилата за движение по пътищата,разписани в чл.5 ал. 2,т.1,чл. 20 ал.1 и чл. 116 от Закона за движението по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие,като настъпил удар между предната лява част на автомобила и пресичащ от ляво на дясно,спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец С. Г. Н. /83-годишна/ в областта на дясната подбедрица,довело до падане с контакт на главата на пострадалата в терена, което довело до тежка черепно- мозъчна травма, и по непредпазливост да е причинил смъртта на С. Г. Н., настъпила на 20.05.2024 година в МБАЛСМ “Света Анна“ гр.София, като причината за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма и настъпилите усложнения - двустранна пневмония, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1,б.„б“ вр.чл.343 ал.1, б.”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК. В подадения въззивен протест и допълнението към него се изразява несъгласие срещу постановената при условията на чл.304 НПК присъда.Изложени са фактите,които прокурора приема за безспорно установени,като отчита като единствен спорен момента кога е „… започнало пресичането починалата Н. и дали е имало второ спиране на пешеходната пътека на л.а. или л.а силно е забавил ход“.Едновременно с това е видно,че прокурора приема наличие на такова „второ“ спиране на движението на л.а. ,доколкото коментирайки изводите по първата КСМАТЕ е посочил,че експертите са влезли в противоречие със собствените си изводи, доколкото са налице „…данни,че л.а. е спирал и върху пешеходната пътека….“,вж.стр.2-ра,5-ти абзац на въззивен протест. Оспорват се изводите на експертите по повторната КСМАТЕ,като се обобщава,че това експертно заключение „…не изяснява механизма на ПТП и страда от непълноти“,а съдът е ползвал избирателно изводите по това експертно изследване/нарича го „допълнителна АТЕ“/. Сочи липса на коментар на експертите правилно ли подсъдимият като водач е спрял на самата пешеходна пътека. Изложени са съображения,свързани с поведението на пострадалия пешеходец и се сочи,че „Спирането на пешеходната пътека е технически неправилно“,като това спиране е „подвело“ пешеходката,че може безопасно да пресече и поради това е следвало да „..я изчака,а не да тръгва бавно напред“.Сочи се,че първият съд е следвало,но не е провел следствен експеримент. Сочи се,че са прочетени показанията на свидетелите П. и М.,но съдът не е придобил непосредствена представа и впечатления от показанията им/ при условията на чл.372 , т.1 НПК показанията на тези свидетели при съгласие на страните са ползвани при постановяване на присъдата,но не са прочитани/. Намира,че съдът е използвал предположения при постановяване на съдебния акт,касателно „сляпа точка“,образувана от лява колонка на предно панорамно стъкло. Оспорва се извода на съда,че пешеходката е навлязла „внезапно“ на пътното платно,като сочи липса на доказателства за такъв извод. Правят се доказателствени искания за личен разпит на свидетелите П. и М. ,провеждане на следствен експеримент на място с участие на тези свидетели и подс. К., назначаване на допълнително експертно изследване за установяване механизма на ПТП или провеждане разпит на вещите лица. Иска се атакувания съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и да се постанови нов,с който подсъдимият Р. С. К. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,и му се наложи съответно наказание. Постъпило е възражение от защитника на подс.Р. К.,адв.М.Л. от САК срещу подадения въззивен протест,както и възражение срещу допълнението към въззивния протест. Защитата сочи,че постановената присъда е правилна и законосъобразна.Изразява несъгласие от факта на подаване на въззивен протест,с оглед позицията на представителя на държавното обвинение пред първия съд,в която обвинението не се поддържа.Не твърди недопустимост на подадения въззивен протест.Намира,че фактическите твърдения във въззивния протест не отговарят на обективно установеното и възразява срещу искането за разпит на св.П. и св. М.,като сочи личната позиция на подалия въззивния протест прокурор по повод провеждане на разпита им /при усл.на чл.372,т.1 НПК в с.з. от 18 .02.2026 година/ и в тази връзка намира за „абсурдно“ атакуването на законосъобразно проведената процедура по гл.27 НПК.Акцентира позицията на държавното обвинение за липса на видеозапис от местопроизшествието и липса на следи по пътя на автомобила. Оспорва искането за провеждане на следствен експеримент. Анализира извода на експертите за непредотвратимост на т.н.“инициален удар“ за подс. К..Намира,че „Оправдателната присъда е единствения логичен и законосъобразен завършек на това дело“. Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивен съд,като е постановил,че по доказателствените искания ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните,а след становището им е не е допуснал събиране на доказателства пред въззивния съд. Въззивно съдебно следствие не е провеждано. Пред въззивния съд представител на САП не поддържа подадения въззивен протест. Приема,че с оглед събраните и проверени доказателствени източници твърденията във въззивния протест за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен,се явяват неоснователни.Намира,че атакуваният съдебен акт е постановен „…въз основа на правилна преценка на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства“. Намира,че първият съд е сторил коректна и съвкупна оценка на доказателствените източници,като не се установява в поведението си като водач на МПС подсъдимият да е нарушил конкретно вменените му нарушения на правила за движение по пътищата.Намира липса на доказателства,ме подс.К. „...е проявил невнимание,небрежност или липса на предпазливост към пешеходците…“като не се установява да не е контролирал непрекъснато МПС,което е управлявал.Акцентира в анализа си изпълнената в хода на съдебно следствие пред първия съд КСМАТЕ,включително доводите на експертите за причината за настъпилото ПТП и поведението на пострадалия пешеходец,свързано с внезапното навлизане на пострадалата на пътното платно и момента на възникналата опасност за водача К.. В обобщение намира,че правилно и законосъобразно подс.К. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му от СГП обвинение в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1 ,б.„б“ вр.чл.343 ал.1, б.”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК. При липса на подадена въззивна жалба повереника на частните обвинители изразява становище,съобразено с изразеното такова от представителя на държавното обвинение,като претендира въззивния съд да се произнесе законосъобразно при решаване въпросите за вината и/или липса на такава,както и за наказателната отговорност на подсъдимото лице. Частните обвинители не се явяват пред въззивния съд,редовно призовани. Пред въззивния съд адв.Л.,защитник на подсъдимия Р. К. поддържа,че постановената присъда е законосъобразна,обоснована и правилна,като обосновано е намерено, че не е налице престъпно деяние.По същество се претендира постановяване на съдебен акт,с който атакуваната присъда на първоинстанционния съд бъде потвърдена като законосъобразна. Пред въззивния съд адв.М.,защитник на подсъдимия Р. К. поддържа изразеното становище за законосъобразност на постановената присъда Пред въззивния съд подсъдимият К. поддържа заявеното от защитата си,претендира потвърждаване на атакуваната присъда и моли за справедливо решение,като изразява съжаление за случилото се,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест,доводите и изложението на представителя на държавното обвинение пред настоящия съд,доводите на повереника на частните обвинители,на защитата и подсъдимия К. пред въззивния съд,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 НПК и чл.314 НПК, приема следното: Въззивния протест е процесуално допустим,подаден е по предвидения в Закона ред и срок,а преценен по същество е неоснователен. Съображенията на съда са следните: Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Р. С. К.,роден на ••• година в •••, българин,български гражданин,с висше образование,работещ,разведен,неосъждан,ЕГН •••••••••• за извършено от него престъпление по чл.343а, ал.1,б.„б“ вр.чл.343 ал.1,б.”в”вр. чл.342 ал.1,пр.3 НК.Инкриминирани са нарушения,допуснати от страна на подсъдимото лице,на правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.2,т.1,на чл.20 ал.1 и чл.116 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Софийски градски съд се е произнесъл по посочения по-горе начин. Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд по реда и при условията на чл.371,т.1 НПК фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.След валидно проведено разпоредително съдебно заседание,в което са конституирани като частни обвинители С. В. Б. и Е. В. Б.,двамата с установена самоличност,и са решени въпросите по чл.248 НПК по искане на защитата и подсъдимия К.,след съответно съгласие на останалите страни в процеса,първият съд е постановил съдебен акт /определение/ , л.53 от делото,с който е одобрено съгласие да не се разпитват свидетелите Х. П. и П. М.. В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.В хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд подс.К. е дал обяснения,л.62,гърба-л.63,изслушана е,но не е приета КСМАТЕ,изпълнена от експерти М. В.,И. Т. и В. Д., като след изслушване обяснения на подсъдимото лице,вж.определение на л.68 от делото,е назначена повторна КСМАТЕ/вх.№4770 от 30.03.2026 година/,изпълнена от експерти М. В.,инж.Н.П. и инж.В. М.,л.л.84-100 от делото.Изготвена е комбинирана мащабна скица към експертното заключение,което прието надлежно,л.108 от делото. Приобщени са писмените доказателства по надлежен ред. Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и подробно изложена в мотивите на първия съд на основа надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез анализа им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав ,като се приема,че не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници, вкл.по реда на чл.371,т.1 НПК,което гарантира процесуалната им годност и доказателствена удостоверителност. Посочи се по-горе,че не е провеждано въззивно съдебно следствие. Нови фактически положения въззивният съд не установява. Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд,то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд- Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 година на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-во н.о. , Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д. №1158/2012 година на ВКС. Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд,като изричното им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси.Следва да се подчертае,че същите въпроси се поставят за ново обсъждане и пред въззивния съд.Няма спор,обаче,че въззивният съд дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства,дори когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І- инст.съд,относно въпросите за вина,респ.-невиновност на подсъдимия К.,правна оценка на поведението му и наказателната отговорност,и доколкото следва да се даде отговор на поставени пред въззивния съд възражения,оплаквания и искания от страна на държавното обвинение,и на защитата пред настоящия съд,то те следва да се очертаят отново. В мотивите си,стр.2,5-ти абзац-стр.6-та,л.л.115-117 от делото,проверявания съд е описал подробно и последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК,а след това ги е подложил на внимателен анализ,вж.стр.6-та,4- ти абзац и следващите,подчертавайки способите,чрез които доказателствените източници, установяващи приетите за установени факти,са проверени.Както се посочи по-горе въззивният съд не установява нови фактически положения,различни от възприетите и изложени от първия съд. Подсъдимият Р. С. К. е роден на ••• година в •••, българин ,български гражданин е,с висше образование,работи,разведен,не е осъждан,ЕГН •••••••••• , като е правоспособен водач на моторно превозно средство от 1989 година,с придобита правоспособност за категория „С“,“М“,“АМ“,“В“ и „ТКТ“,с издадено му към инкриминирания период валидно свидетелство за управление на МПС №284536162/24.06.2020 година от ПП-КАТ,СДВР- София.В периода от придобитата правоспособност до инкриминирания период на подсъдимия К.,като водач на МПС,са му налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП,вж.справка картон на водача,т.1-ви,л.л.44-45 ДП. На 03.05.2024 година,около 11,45 часа в гр.София Р. К. управлявал служебен лек автомобил марка „Шкода“,модел „Октавия“,peг.№••• по самостоятелно /локално/ платно на бул.„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул.„Фредерик Жолио-Кюри“ към бул. „Г.М.Димитров“,като на задна дясна седалка в автомобила пътувала св.М.. Автомобилът,управляван от подсъдимия бил технически изправен,а установената пътна обстановка към инкриминирания период се характеризирала с добра видимост.Пътното платно било сухо,с асфалтово покритие,без неравности и/или препятствия по него.Приближавайки втората пешеходна пътека в района на спирка на градския транспорт №2326,намираща се срещу хотел „Плиска“,подсъдимият К. спрял автомобила,за да пропусне преминаващи по пешеходната пътека лица.След като пешеходците преминали по пешеходната пътека подс. К. привел плавно автомобила в движение,навлизайки върху пешеходната пътека,за да продължи движението си по пътното платно.След привеждането на автомобила в движение върху пешеходната пътека навлезли и други пешеходци,което наложило подс.К. отново да приведе в покой автомобила,като този път автомобилът застъпил част от пешеходната пътека,за да ги пропусне. След като осигурил безопасно преминаването и на тези пешеходци,подс.К. отново плавно привел в движение автомобила,достигайки ускорение на скорост между 2 и 5 км/час.В този момент,в ляво от автомобила /от лявата страна на автомобила/,откъм разделителния остров, на който била разположена спирката на масовия градски транспорт пешеходката С. Н.,на 83 години,започнала пресичане на платното за движение извън очертанията на пешеходната пътека /на разстояние около 1,0-1,5 метра след нея/,с посока на движение отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила,управляван от Р.К.. Пешеходецът С.Н. се движела със скорост,съответна на възможностите при пешеходно придвижване на лице на тази възраст,с около 2,9-3,5 км/час,като навлязла в платното за движение,където се намирал управлявания от подс.К. лек автомобил в интервал от около 1,0 секунда до 2,0 секунди след потеглянето на автомобила,считано от второто му спиране. Водачът Р.К. не е разполагал с достатъчно време,в което,от една страна да възприеме възникналата опасност на пътя,а от втора-да реагира чрез спиране/привеждане в покой на л.а./ преди линията на пресичане на пешеходката Н.,поради което настъпил контакт между предната лява част на автомобила /в областта на левия мигач и и дясната подбедрица на пешеходецът С. Н..Вследствие на т.н.“инициален удар“ Н. изгубила равновесие и паднала върху пътното платно,като при падането ударила теменно-тилната област на главата си в асфалтовата покритие на пътното платно.Непосредствено след съприкосновението /удара/ на управлявания от него л.автомобил с пострадалата Н.,подс. Р. К. привел в покой автомобила и слязъл от него,насочвайки се към пострадалата,за да провери състоянието й.Подсъдимият К. помолил св.М. да се обади на телефон 112 и повика екип на спешна медицинска помощ.Свидетелят М. сигнализирала за случилото се по телефона,вж.справка от МВР- Д“Национална система 112“1РЦ-София,ури 10581,р-2191/3105/2024 година,т.1-ви,л.101 ДП.Междувременно подс.К. влязъл в контакт със С. Н.,която лежала на пътното платно.Въпреки уверенията й,че се чувства добре я помолил да остане на място до пристигане на медицинския екип,тъй като се притеснявал за състоянието и.След няколко минути пострадалата Н. опитала сама да се изправи,като била подпомогната от К. и св.П.,които я придържали от две страни.По този начин пострадалата успяла да премине платното за движение и да седне на столче на десния тротоар ,считано по посока на движение на автомобила. След това подсъдимият Р. К. придвижил автомобила няколко метра напред вдясно, за да освободи платното за движение за други преминаващи автомобили и изчакал на място екипа на спешна медицинска помощ. На местопроизшествието пристигнал и разследващ екип,като на място разследващ орган извършил оглед на местопроизшествие и изготвил огледен протокол,вж.т.1-ви,л.л.20-21 ДП,с приложени към него скица,л.22-ри и фотоалбум,л.л.23-27 ДП-т.1-ви. По настояване на медицинския екип С. Н. била транспортирана към УМБАЛ „Св.Анна“ и настанена в Клиника по неврохирургия.Въпреки оказаната и медицинска помощ,и проведено лечение,на 20.05.2024 година пострадалата при ПТП С. Н. починала. Подсъдимият К.,като водач на лек автомобил и участник в ПТП,бил проверен за употреба на наркотични и/или упойващи вещества,след като на място пристигнали полицейски служители от СДВР-АП 91-7 от ОПП в състав автоконтрольори А. П. и Т. М.. При извършена проверка на К. с полеви тестове /Дрегер 7510, проба №2922 за употреба на алкохол/ пробата била отчетена като отрицателна,но при тестване с Дрегертест 5000,проба № 177 се отчела положителна индикация за наличие на амфетамин,вж.протоколи,л.л.6-7,т.1- ви на ДП,което наложило на водача Р. К. да се издаде талон за изследване в медицинско заведение,вж.л.99,т.1-ви ДП.Подсъдимият К. посетил ВМА,“КСТ“, където предоставил проби от кръв и урина за химико- токсикологично изследване.Видно от проведеното токсико-химическо изследване,СХТЕ,рег.№6651/12.07.2024 година,л.л.97-98 ,т.1-ви ДП,в нито една от пробите не е установено наличие на алкохол и/или наркотични вещества. В хода на досъдебното производство е изготвена КМАТЕ,изпълнена от експерти М. В.,И. Т. и В. Д.,т.3-ти,л.л.10-25 ДП.След изслушване обяснения на подсъдимото лице,е изслушана изготвената на ДП експертиза.Същата не е приета от съда ,доколкото експертите са направили уговорки по даденото от тях писмено заключение пред първия съд,сочейки,че не са съобразили повторното спиране на водача на пешеходната пътека и не са отчитали факти,които са съобщени пред съда от подсъдимото лице в обясненията му. Такова е било становището на представителя на държавното обвинение,вж.л.67 от делото , последен абзац и становището на защитата. Съдът е постановил,че изготвеното заключение е „необосновано“,доколкото експертите не са се съобразили и не са отчели факти и обстоятелства,които „…са били налице към момента на извършване на експертизата“,поради което,вж.определение на л.68 от делото,е назначена повторна КСМАТЕ/вх.№4770 от 30.03.2026 година/,изпълнена от експерти М. В. , инж.Н.П. и инж.В. М.,л.л.84-100 от делото. От назначената и приета от съда повторна КСМАТЕ се установява,вж.т.т.1,7-1,8,че в резултат на настъпилия инцидент С. Н. получила тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: -кръвонасядане и охлузване в тилната област на главата; -кръвонасядане на меката черепна покривка; -линейно счупване на дясна задна черепна ямка; -смесен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; -петнист кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; -контузия на мозъка в двата челни дяла и в дясно слепоочно по основата; -морфологични белези на мозъчно притискане,наред с кръвонасядания в областта на горните и долните крайници и ретроперитонеален хематом в дясно. Заключението в медицинската му част потвърждава обективирани по-рано изводи на др М.В./СМЕ№295 от 2024 година не е приета изрично/,касателно травматичните увреждания на пострадалата Н.,механизма на причиняване,причината за смъртта на пострадалата и пряката причинно-следствена връзка между смъртта на Н. и ПТП,при което са и причинени травматичните увреждания. Установено е при цялостна оценка на медицинската документация от лечебното заведение ,вж.т.2-ри ДП,че в хода на проведеното високоспециализирано болнично лечение при лекуваното лице Н. са възникнали усложнения,описани от експерта,както следва: -двустранна пневмония в стадий на хепатизация за левия бял дроб; -подлигавични кръвоизливи в стомаха; -остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност,като експертът е категоричен,че причината за смъртта на С. Н. е получената тежка черепно-мозъчна травма,описана подробно,и настъпилите впоследствие усложнения-двустранна пневмония,вж.отразеното в отговорите по задача 4.7 и 4.8,стр.26 и стр.27 от КСМАТЕ. В приета от първия съд КСМАТЕ,л.л.84-100 от делото,експертите,анализирайки установените обективно факти и обстоятелства,касателно авто-техническата им част сочат,че “мястото на удара се намира около 1 м. навътре в локалното платно и до 1,5 м. след източния край на пешеходната пътека“.Подробно в анализа и отговорите си по втори въпрос са описали механизма на ПТП,движението на автомобила-скорост 2-5 км./час и движението на пешеходеца Н.-около 2,9-3,5 км./час,мястото и характера на контакта,както и опасната зона за спиране при конкретните условия на пътната обстановка-1,1метра,вж.отразеното на стр.24-та от експертното заключение. В анализа на установените по делото данни експертите са посочили,вж.“анализ и изводи по пети въпрос“,стр.25-та,че от техническа гледна точка реакцията на подс.К. е била своевременна към момента на навлизане на пешеходката в пътя,но не е имал техническа възможност да спре движението на автомобила преди да достигне мястото на съприкосновение с пострадалата.Категорични са,че водачът не е имал техническа възможност да спре преди линията на движение на Н.,стр.26 от КСМАТЕ,а ПТП е можело да се предотврати при друго поведение на пострадалата/да се огледа и изчака за преминаващи МПС/. Това са приетите и от въззивния съд факти и обстоятелства. Възприетата от първия съд фактическа обстановка,приета и от въззивния съд,е изградена на основа анализ и оценка на няколко отделни групи доказателства и доказателствени средства. Внимателната оценка на фактите по делото от страна на въззивния съд и прочита на мотивите към атакувания съдебен акт сочат,че за да изгради вътрешното си убеждение първият съд ясно е очертал предмета на доказване в наказателноправния спор и последователно е подложил на анализ и оценка отделните групи доказателствени източници,оценявайки ги отделно и в съвкупната им доказателствена обусловеност,оценявайки процесуалната им допустимост и валидност при стриктно спазване правилата на формалната логика,разписани в Закона. В мотивите си първият съд подробно е посочил доказателствените източници-писмени доказателствени средства,гласни доказателствени средства и писмени доказателства,които е анализирал и поставил в основата на фактическите си изводи,както и приета по делото КСМАТЕ,които са анализирани изключително внимателно.В анализа си първият съд е бил обстоятелствен,ясен и последователен,което позволява въззивният съд да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд по фактите. Въззивният съд,както това е сторил и първия съд,оценява няколко групи доказателствени източници-гласни доказателствени средства/обяснения на подс.Р. К.,показания на св.Х. П. и П. М.,дадени в хода на ДП,съответно на л.30 и л.31,т.1-ви от ДП, от писмените доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествието,вкл. изготвените скица и фотоалбум на местопроизшествието,протоколи за изследване за упойващи и наркотични вещества,от използваните способи за проверка на доказателствазаключение на извършена КСМАТЕ,от писмените доказателства по делото-справка за съдебно-медицинска аутопсия №295/2024 година,справка за съдимост,справка за водача,справка от МВР,Дирекция „Национална система 112-РЦ 112 София“,медицински документи,констативен протокол за ПТП и пострадали лица на СДВР-ПП,удостоверение за наследници. Във връзка с изясняване предмета на доказване и свързания с него „главен факт на доказване“,както и оглед естеството на сторените оплаквания и възражения във въззивния протест от страна на държавното обвинение срещу обосноваността и законосъобразността на атакувания съдебен акт,следва на първо място да се посочи,че първият съд изключително коректно е анализирал и оценил гласните доказателства в наказателно-правния спор. Изключително внимателно са анализирани дадените от подсъдимия Р. К.,вж.стр.5 от мотивите,първи абзац,л.117 от делото,като проверявания съд ги е съпоставил с останалите гласни доказателствени средства-показанията на свидетеля Х. П. и на св.П. М.,а в резултат на коректната оценка е подчертал в кои части кредитира посочените доказателствени източници и защо /касателно засилен пешеходен трафик,двукратно спиране на л.а. от водача К.,за да се осигури безпрепятствено преминаване на пешеходци по пешеходната пътека,ниската скорост на движение на автомобила,поведението на пострадалат, с оглед място и посока на пресичане на пътното платно,вкл.извън обозначеното място за пешеходно преминаване,състоянието на Н. и поведението на подс.К. след съприкосновението на л.а.с тялото на пострадалата,начина,по който подс.К. е изискал св. М. да подаде сигнал към МВР- Дирекция „Национална система 112,РЦ-112“.Не се спори за двояката функция на обясненията на едно подсъдимо лице,но е безспорно,че в наказателния процес твърдените факти и обстоятелства следва да се установят и проверят при съвкупна доказателствена оценка и това е сторено чрез оценка на заявеното от свидетелите М. и П.,както и обективно установеното по делото,наред с експертно изследване по реда на чл.144 НПК.Правилно първият съд е намерил,че следва да кредитира заявеното от св.Х. П. и св.П. М. в протоколи за разпит на свидетели от 10.05.2024 година,приобщени по реда на чл.371,т.1 НПК към доказателствения обем,защото „Показанията на свидетелите са детайлни и описват еднопосочна фактическа обстановка относно поведението на подсъдимия преди пешеходната пътека,възникналата необходимост да спре отново върху нея, потеглянето на автомобила и възникналия в този момент лек контакт между МПС-то и пострадалата пешеходка“.Обосновано първият съд е приел,че в показанията на тези свидетели „….не се наблюдава стремеж към изопачаване на факти и обстоятелства в полза на подсъдимия. Напротив,изложеното от тях се характеризира е конкретност, детайлност и естествена последователност, като съдържа множество съвпадащи подробности относно динамиката на движението, местоположението на участниците и действията им преди и след инцидента…“. С посочения анализ въззивният съд се съгласява,достигайки до същите фактически изводи ,като е видно,че заявеното от свидетелите М. и П. са хронологично- последователни,взаимно се допълват и носят съществена доказателствена съдържателност. Верен е обобщителния извод на първия съд по същество,че анализираните гласни доказателства се съотнасят категорично еднопосочно със заявеното в обясненията на подсъдимия К.,с обстоятелствата,установени при извършения на местопроизшествието оглед и закрепени по съответния процесуален ред в съставените при това действие по разследването протокол, скица и фотоалбум, както и от заключението на изготвената и приета от първия съд комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза. Обобщително следва да се посочи,че при условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил посочените гласни доказателствени средства с останалия доказателствен обемписмени доказателства и доказателствени средства,вкл.експертно заключение по реда на чл.144 и сл. НПК,а в процеса на анализ и оценка е съобразил тяхната логична обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен обем. Първият съд убедително е приел процесуална валидност и доказателствена годност на приложените по делото писмени доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие и придружаващ го скица и фотоалбум,и протоколи по делото,описани по-горе. Въззивният съд подробно очерта експертните изводи и анализи по-горе в мотивите си,като изрично акцентира липсата на необходимост от ново преповтаряне и подчертава,че при тези експертни анализи и изчисления на технически параметри,относими към правилното решаване на наказателно-правния спор,особено свързани с поведението на участниците в ПТП,със скоростта на движение на МПС,отстояния и опасна зона,механизъм и причини за ПТП ,включително касателно медицинските изводи,експертите са посочили,че изводите им са аргументирани на основа използвани научни М. и математически формули за изчисления ,установяващи значителна точност на констатациите. Не възниква никакво съмнение,относно правилността и пълнотата на експертното заключение. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за неоснователно развитото във въззивния протест обобщаващо оплакване,че първоинстанционният съд е подценил факти, установени с гласни доказателствени средства,а необосновано е надценил други доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е възражението в частния протест,че не е установен еднозначно момента,в който е започнало пресичането от страна на пострадалата Н. на пътното платно и е спорно дали има „второ спиране“ на пешеходната пътека на л.а. или движението му е било само „забавено“,доколкото безспорно се установява кога Н. е започнала пресичане на пътното платно/фактически доводи в тази насока се изложиха по-горе/,а безспорно се установява спиране,второ по ред на лекия автомобил,при което част от автомобила е установен на самата пешеходна пътека,за да се осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци.От друга страна е видно,че представителя на държавното обвинение сам е намерил да е налице такова „второ“ спиране на движението на л.а.,като коментирайки изводи по неприетата /първа/ КМАТЕ е посочил,че експертите влизат в противоречие с изводите си,доколкото са налице „…данни,че л.а.е спирал и върху пешеходната пътека….“,стр.2,5-ти абзац на въззивен протест. Неоснователно е оплакването,обективирано във въззивния протест,относимо към изводи по приетата КСМАТЕ,в което се оспорват изводи на експертите по повторната КСМАТЕ и се твърди,че приетото от съда експертно заключение „…не изяснява механизма на ПТП и страда от непълноти“.Такова оплакване сочи на неточна и/или некоректна критика както на мотивите на първия съд,така и изводите на експертите,обективирани в т.4.2„Анализ и изводи по втори въпрос“,стр.15 от експертизата,л.91 от делото.Първият съд и въззивният съдебен състав излагат подробни доводи,свързани с механизма на ПТП и сочат защо кредитират заявеното от експертите в тази насока като правилно и обосновано,и го поставят в основата на правните си изводи по предмета на доказване. Не може да се сподели като аргументиран довода в частния протест,че първият съд е ползвал избирателно изводите по КСМАТЕ,.Вярно е,че експертите не са коментирали дали „правилно“ подсъдимият К. е спрял на самата пешеходна пътека,но това е правен въпрос и не е бил поставян на вниманието на експертите.Безспорно е,че такова спиране не се разрешава от Закона,освен,ако не е с цел да се предпазят преминаващи по пешеходна пътека лица , включително при условията на внезапно навлизане на пешеходци на пешеходната пътека.В конкретния случай поведението на подсъдимия К. във връзка със спирането му с част от автомобила върху пешеходната пътека е обективно оправдано и правомерно,доколкото е с цел предпазване именно на пресичащи пътното платно лица по пешеходната пътека при условия на внезапното им навлизане по нея. Доводите във въззивния протест,че със спирането на л.а. върху част от пешеходната пътека подсъдимият К. е „подвел“ пешеходката Н.,че може безопасно да пресече пътното платно са предположения,включително и по повод „сляпа точка“,образувана от лява колонка на предно панорамно стъкло,а оплакването за непроведен следствен експеримент е получило аргументиран отговор и от въззивния съд. Неоснователни при усл.на чл.339 ал.2 НПК са доводите в частния протест,че макар и приобщени по надлежен ред показанията на свидетелите П. и М. не са дали възможност първия съд да придобие непосредствена представа и впечатления по фактите. Видно е,че е проведена процесуално съобразена деятелност от първия съд,на основа разписаното в чл.372,т.1 НПК,като показанията на тези свидетели/М. и П./ са ползвани при постановяване на присъдата при предварително изрично съгласие на страните по делото. Не е вярно твърдението на държавното обвинение,обективирано във въззивния протест,че първият съд е използвал предположения при постановяване на съдебния си акт,касателно приетото „внезапно“ навлизане на пешеходеца Н. на пътното платно.Оплакването,че липсват доказателства за такъв фактически извод не държат сметка на проверените по делото гласни доказателствени средства-обяснения на подсъдимия К.,показания на свидетелите М. и П.,както и на експертните изводи,обективирани в „Анализ и изводи“ по пети и шести въпрос,т.4.5 и т.4.6 от КСМАТЕ,стр.25 и стр.26 от заключението,л.96 от делото. В обобщение се приема,че фактическата обстановка е установена от първия съд безпротиворечиво при задълбочен фактически анализ,който се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция след собствен анализ на доказателствения обем и изготвените по делото експертни изследвания.На основа възприетите факти и обстоятелства посочени по-горе, следва да се посочи,че при условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил съвкупния доказателствен обем според изискването на Закона.Решаващите изводи за установените факти по делото са законосъобразни и обосновани,а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено на основата на обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото,съобразено с нормата на чл.373 вр.чл.371,т.1 НПК.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК проверявания съд е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса. Това са фактическите положения,въз основа на които въззивният съд приема,че от страна на първия съд е приложен правилно материалния закон при дадена правна оценка на поведението на подс.К.. Законосъобразен е изводът на първия съд,че действайки по описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият Р. К. не е реализирал признаци на престъпление, описани в чл.343а ал.1,б.“б“ вр.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК.При изложените по-горе съображения за приетите от въззивния съд факти и приетото от обективна страна,настоящият съд намира,по реда на чл.339 ал.2 НПК,за неоснователно основното възражение в частния протест,че първият съд не е дал законосъобразна правна оценка на поведението на подс.К.. Законосъобразно първият съд е намерил,че подсъдимият К. не е нарушил нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП-„“Водачът са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,доколкото,както е посочил и проверявания съд „…не се установява подсъдимият да е проявил невнимание,небрежност или липса на предпазливост към пешеходците….“.Цялостната оценка на поведението на К. като водач на МПС сочат на това,че е управлявал автомобила си с повишено внимание,контролирал го е непрекъснато, движел се е с минимална скорост,осигурил е безопасно преминаване на пешеходци на определеното за това място-пешеходна пътека и двукратно е спял,за да осигури тези им права,съобразявал е пътната обстановка и натоварения пешеходен трафик на инкриминираното място.Точно,защото подсъдимият Р.К. е наблюдавал конкретната пътната обстановка непрекъснато е предприел както двукратното спиране,така и незабавно е реагирал при възникване на опасността,свързана с поведението на пострадалата С.Н. като пешеходец,но в този момент за него ударът е бил непредотвратим. Въззивният съд споделя довода на проверявания съдебен състав,че не е налице нарушено задължение от страна на К. по чл.20 ал.1 ЗДвП,свързано с изискването за упражняване на непрекъснат контрол върху превозното средство. Посочи се по-горе на основа заявеното както от подсъдимото лице,така и от свидетелите М. и П.,а и експертното заключение е категорично,че към инкриминирания момент /момента на реализиране на автопроизшествието автомобилът,управляван от подсъдимия К. се е движил с ниска скорост,определена експертно между 2 км./час и 5 км/час,спирал е два пъти,за да осигури безопасно преминаване на пешеходци по обозначеното за това място/пешеходна пътека/,а при преминаването на всички по пешеходната пътека е потеглил плавно с минимално ускорение,съобразявайки поведението си с конкретната пътна обстановка и интензивното пешеходно движение.Видно е от установените по делото факти и обстоятелства,че пешеходецът С. Н. е предприела пресичане на пътното платно извън означено за това място,на около 1-1,5 метра след пешеходната пътека,навлизайки на платното за движение след повторното спиране с последващо плавно потеглянето на лекия автомобил, управляван от К..Това пресичане е започнало,както сочи и първия съд „…в интервал приблизително между 1 и 2 секунди след потеглянето на автомобила,движейки се със скорост, характерна за човек в напреднала възраст…“,поради което съдът обосновано е приел,че Н. е навлязла внезапно на платното за движение без да се увери и без реално да може безопасно да го пресече.Доводите на експертите в тази насока са категорични,както е категоричен и довода им,акцентиран от проверявания съд,че„…към момента на възприемане на опасността подсъдимият е реагирал своевременно,но не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на контакта…..,че при всички разгледани варианти ударът е бил непредотвратим….“,независимо от предприетото от К. незабавно аварийно спиране при възприемане на пешеходката/по същество на възникналата опасност/.Причината да се реализира пътно произшествие се дължи единствено на поведението на пострадалата Н. и внезапното и навлизане на пътното платно и предприетото му пресичане вън от обозначеното за това място-пешеходна пътека,при които обстоятелства е възникнала внезапно обективно непредотвратима опасност за водача Р.К.. Не е без значение и разписания в експертното заключение довод на експертите,че К., като водач на МПС е имал ограничена видимост към посоката,от която Н. е навлязла на пътното платно /отпред и вляво/,поради предна лява колонка на шофьорската врата,с реална възможност пострадалата да е попадала в т.н.„сляпа точка“ на водача и последваща обективна невъзможност да бъде възприета от него преди навлизането й на пътното платно.В принципен план следва да се подчертае съгласие с довода на първия съд,изложен във връзка с правилата и задълженията на пешеходецът по чл.113 ал.1 и чл.114 т.1 ЗДвП. Въз основа на изложеното настоящият съд намира,че подсъдимият не е нарушил и изискването на чл.5 ал.2,т.1ЗДвП-“Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците…“. Подсъдимият К. не е допуснал нарушение на чл.116 ЗДвП-„Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,особено…към престарели хора“,доколкото ясно е очерта цялостното му поведение предхождащо и съпътстващо реализирането на ПТП. Безспорно данните по делото сочат на това да е проявил дължимо внимание и съответна предпазливост към пешеходците в района на самата пешеходна пътека и автобусната спирка на градския транспорт МГТ,като е осигурил преминаването им и е управлявал автомобила с практически пешеходна скорост. Въззивният съд намира,че коректно,обсъждайки липса на нарушения по чл.116 ЗДвП и на чл.5 ал.2,т.1 ЗДвП от страна на подсъдимото лице като водач на МПС,първият съд се е позовал на разписаното в ТР№2/22.12.2016 година по т.д №2/2016 година на ОСНК на ВКС,касателно характеристиката на правото на предимство на пешеходеца на пешеходна пътека,сочейки,че то „…не е абсолютно, а относително….. и възниква само ако пешеходецът е спазил задълженията си по чл.113 ал.1 ЗДвП“.Действително,ако пешеходец навлезе внезапно на пътно платно или не съобрази поведението си със скорост и разстояние на приближаващи автомобили,то той може да бъде признат за съпричинител на причинен вредоносен резултат,наред с водач на МПС,участник в ПТП.В конкретния случай правилно първият съд е подчертал,че на инкриминираното място,от двете страни на улицата,е имало „…множество хора,част от които са чакали градски транспорт,а други са се движели по тротоара…“,поради което на К. не следва да се вменява в задължение да предполага и/или гадае предварително поведение на намиращо се в района,но извън обозначено за пресичане на пътното платно място,защото това би излязло „….извън рамките на дължимата от закона и обективно възможна предвидливост“. За пълнота на настоящото решение следва да се посочи,че се споделя като основателен довода на първия съд,развит на основа разбирането на нормата на чл.15 НК. Законът предвижда,че не е виновно извършено деянието,когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици.За да се приеме,че водач на МПС не действа виновно при настъпване на обществено-опасни последици е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия,при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия.Деянието е случайно,когато водачът на МПС не е могъл ,нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не може да ги предотврати.Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина,ще е налице “случайно събитие” по см.на чл.15 НК.Такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие на случайно събитие по см.на чл.15 НК,са направени в редица решения на ВКС-Р №318 /11.08.1988 година по н.д.№315/88 година,ІІІ н.о.,Р № 720/30.12.91 година по н.д.№ 606/91 година,ІІІ н.о.Такова разбиране е изразено и в Р№729 /03.02.1992 година по н.д.№ 585/91 година,ІІ-ро н.о. В конкретния случай подс.К. като водач на МПС при конкретни пътни условия и обстановка е съобразил поведението си с изискванията на Закона и с предписанията на правно-регламентираната дейност,която осъществява при управлението на МПС,и е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия,поради поведението на пострадалото лице,а,както сочи и първия съд „…. наказателната отговорност не може да се основава единствено на настъпилия резултат,при липса на доказано виновно нарушение на правилата за движение“. Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира,че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт,с който правилно е намерил,че подсъдимият К. не е нарушил правила за движение по пътищата,разписани в чл.5 ал.2,т. 1 ЗДвП,чл.20 ал.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.Първият съд се е произнесъл със съдебен акт по реда на чл.304 НПК по повдигнатото против подс.К. обвинение за извършено престъпление,поради което въззивният съд ще го потвърди. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън направените възражения от държавното обвинение,настоящия съд не намери основания за изменянето му. Водим от горното,съдът