Решение № 235 от 15.7.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 710/2025 г.

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Д. Н. от гр.С.З., чрез адв.Д. К. от АК Стара Загора против Решение с № 139 от 21.07.2025г. постановено по гр.дело № 966/2024г. по описа на Районен съд Чирпан, с което с е отхвърля положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника К. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., че ищцата Н. Д. Н. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З. е собственик по наследство от М.А. Н. /ЕГН ••••••••••, починала на ••• г./ и от Д.К. Н. /ЕГН ••••••••••, починал на ••• г./ на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от процесните имоти.

Въззивницата обжалва изцяло постановеното решение, като счита същото за неправилно, постановено при неправилно прилагане на процесуалноправни и материалноправни норми и необосновано, като излага подробни съображения в тази насока.

Във въззивната жалба се сочи, че въззиваемият не е придобил по давност идеалните и части от процесните имоти, а изложените мотиви на първоинстанционният съд по отношение на този въпрос са изцяло неправилни, което е довело и до неправилно решение.

В случай на отмяна на решението и уважаване на главния иск за признаване на установено правото на собственост на ищцата и отмяна на съставените констативни нотариални актове, то и останалите предявени с исковата молба искове счита, че се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Молят съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и вместо него да постанови друго, е което да уважи предявените от Н. Д. Н. искове, както следва:

1.На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника К. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/, че ищцата Н. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., ••• е собственик по наследство от М.А. Н., ЕГН ••••••••••, починала на ••• г./ и от Д.К. Н., ЕГН ••••••••••, починал на ••• г./ на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от:

1.1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата;

1.2.ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страниулица, УПИ 11-409 и УПИIX-411.

1.3.ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ 11-409 и УПИ VI11-410.

2.На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмените следните нотариални актове:

2.1.Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 98, том 7, дело 1317/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус И.Г. с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с per. № 791, в частта, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

2.2.Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 47, том 7, дело 1266/2022 от 10.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус И.Г. с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с peг. № 791, в частта, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О.. •••, с площ от 930 кв.м., представляващо У ПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПН 11-409 и УПИIX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

3.Да прогласи нищожност на следните договори:

3.1.Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за 1/2 ид.ч. - собственост на ищцата, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н., без реално да притежава тази част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта:81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

3.2.Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за Vi ид.ч. - собственост на ищцата, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н., без реално да притежава тази част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИX- 411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИХ-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

4. На основание чл. 33, ал. 1 и ал.2 от ЗС:

4.1.Да обяви за купувач Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., •••/ като замести купувача Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/ в продажбеното отношение по Договор за продажба от 31.05.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, при същите условия, а именно като заплати 1/2 от посочената в акта цена или сумата от 4750 лв. за следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 пo КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителят директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

4.2.Да обяви за купувач Н. Д. Н. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., •••/ като замести купувача Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/ в продажбеното отношение по Договор за продажба от 17.05.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022, вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, при същите условия, а именно като заплати 1/2 от посочената в акта цена или сумата от 2500 лв. за следните имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИХ-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

5.1.Да прогласи нищожността на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на К. Д. Н., обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9,81414.502.3364.2.7; под обекта:81414.502.3364.2.5; над обекта:81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

5..21. Да прогласи нищожност на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на К. Д. Н., обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба № 93, том 7, дело № 1312/2022, вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ — Чирпан за следните имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИХ-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ 11-409 и УПИ VI1I-410.

6. На основание чл. 108 от ЗС да осъди К. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., ••• и Н. К. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., ••• да предадат владението на процесните имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:81414.502.3364.2.981414.502.3364.2.7; под обекта:81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата; ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИХ-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

Моли да им бъдат присъдени и направените по делото разноски на всички съдебни инстанции, съгласно приложения Списък по чл. 80 от ГПК.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна К. Д. Н. от гр.Ч., чрез адв.Е. Н. от АК Стара Загора, с който оспорват изцяло подадената жалба, като неоснователна и недоказана. Заявява, че не споделя изложените съображения във въззивната жалба против мотивите на първоинстанционният съд и твърденията, че то е неправилно.

Счита за неправилни и твърденията, че въззиваемият не е придобил по давност идеалните части от процесните имоти, а сочи, че изложените мотиви на първоинстанционният съд са неправилни, което е довело до неправилно решение. Сочи, че по делото, както и от свидетелските показания така и лично от обясненията на К. Н. става ясно, че той живее с родителите им преди тяхната смърт в имотите и към настоящият момент продължава да живее там и да ги владее без прекъсване.

Въззиваемият намира подадената въззивна жалба за неоснователна и недоказана, а постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Доказателствени искания не са направени.

Въззивникът Н. Д. Н. от гр.С.З., чрез адв. Д. К. от АК Стара Загора, редовно и своевременно призовани, явява се лично и с упълномощения си представител адв. Д. К., които молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и съдът да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове на въззивницата.

Въззиваемият К. Д. Н. от гр.Ч., чрез адв. Е. Н. от АК Стара Загора, като оспорват изцяло подадената жалба, като неоснователна и недоказана, редовно и своевременно призовани се явяват по делото. Чрез процесуалния си представител адв. Е. Н. от АК Стара Загора заемат подробно становеще по делото, с което заявяват, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на жалбоподателя Н. е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображения подробно изложени в същото съдебно заседание по съществото на делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Въззивният съд намира, както правилно и законосъобразно е приел и първостепенния РС-Чирпан, че в конкретния случай предявения иск намира своето правно основание и Районен съд Чирпан, IV състав е сезиран с предявени обективно и субективно съединени искове при условията на главен обуславящ иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК и обусловени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 33, ал. 2 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗС и чл. 108 от ЗС, както следва:

1. Положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК за признаване за установено спрямо първия ответник, че ищцата Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., •••/ е собственик по наследство от М.А. Н. /ЕГН ••••••••••, починала на ••• г./ и от Д.К. Н. /ЕГН ••••••••••, починал на ••• г./ на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61.44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата;

ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ 411.

ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ 411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410, и с иск за отмяна с правно основание по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на ищцата на следните нотариални актове:

1.1. Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствената проверка акт с № 98, том 7, дело под № 1317/2022 от 17.05.2022 г., вписан на датата 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус И.Г. с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с pen № 791, В ЧАСТТА му, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502,3364.2.8 го КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта:81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

1.2. Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 47, том 7, дело 1266/2022 от 10.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус И.Г. с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с pen № 791, В ЧАСТТА, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

2. При уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът да се произнесе и по обусловените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 за нищожност на сделките за 1/2 идеална част от процесните имоти, собствени на ищцата, поради противоречиего им със закона или неговото заобикаляне и конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане на изкупуване на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от:

2.1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: № 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата;

2.2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ 411.

2.3. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ 411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410, при условията, договорени на 31.05.2022 година по Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 77, том 1, рег. № 528, дело № 76 от 31.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791, вх. рег. № 1978 от 31.09.2022 година, дв. вх. рег. № 1978, акт № 49, том 8, дело № 1469 от 2022 година по описа на СВ-АВ, между продавача К. Д. Н. и Н. К. Н., срещу сумата от 4750 лв. и по Нотариален акт за покупко-продажба № 62, том 1, рег. № 424, дело № 61 от 17.06.2022 година, вх.рег. № 1744 от 16.05.2022 година, дв.вх.рег. № 1744, акт № 93 по описа на СВ-АВ, за сумата от 2500 лв., която сума ищцата следва да заплати на продавача К. Д. Н. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

1. При уважаването на обуславящия и главен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 1 от ГПК и на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, съдът да се произнесе и по иск за нищожност на учредено вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС върху процесните имоти с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие от ищцата.

2. При уважаване на обуславящия иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, съдът да се произнесе по ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесните имоти на ищцата.

Безспорно, в настоящото производство е налице правен интерес от предявяването на този иск, тъй като видно и от цитираните по-горе отговори се установява, че ответниците, оспорват категорично и изцяло наведените в исковата молба твърдения, касателно всички обективно съединени искове, както главните такива, така и съответно и евентуалните такива, като вследствие на това безспорно се определя и наличието на активната и съответно пасивната легитимация на страните, което от своя страна обуславя и допустимостта на предявените горепосочени искове.

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка под № 214, том II, дело № 392 от 1980 година Н.И. Н., Д.К. Н. и И.К.В. са признати за собственици по наследство и давностно владение върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 1870 кв.м., ведно с къща в него, находящи се в с. О., ••• при граници: от двете страни улици, Д.Д. и С.Ф., представляващо парцел II- 200 в квартал 46 по плана на същото село; и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 670 кв.м., находящо се в с. О., •••, представляващо парцел III- 256 в квартал 52. С Протокол от 18.07.1980 година на Районен съд Чирпан, вписан в том 97, стр. 15, по гр. дело № 221 от 1980 година, е одобрена спогодба в делбено производство, по силата на която в ДЯЛ ПЪРВИ на Д.К. Н. от гр. Ч. се дава и той приема да получи в свой дял ДВОРНО МЯСТО с площ от 1870 кв.м. заедно с къща в него, находящи се в с. О., представляващо парцел II-200 в кв. 46 по плана на селото. В дял втори на И.К.В. се дава и тя приема да получи в свой дял следния имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 670 кв.м., находящо се в с. О., •••,

представляващо парцел HI- 256 в кв. 52 по плана на селото, като за уравнение на дела на Н.И. Н. от с. О. се съгласява да получи от собственика на дял първи Д.К. Н. правото на пожизнено и безвъзмездно обитаване и ползване на имота му, като той се задължава да я гледа и издържа лично и при себе си пожизнено и безвъзмездно.

С Договор за продажба от 27.03.1981 година на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд въз основа на решението на председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС гр. Ч. № 46 от 04.02.1981 година, одобрено от Окръжен народен съвет, на Д.К. Н. и М.А. Н. се продава апартамент № 8 Б-III, ••• по плана на гр. Ч. от 57.11 кв.м. и от 61.44 кв.м. от общите части, състоящ се от: спалня, дневна, кухня, баняклозет, антре и южен балкон, заедно с мазе № 4 от 6.65 кв.м. и таван № 1 от 5.22 кв.м., с процентно участие в общите части 3.08 %, 61.44 кв. м. от правото на строеж, за сумата от 13382 лв.

Към 1980 - 1981 година Д.К. Н. и М.А. Н. са в законно сключен граждански брак, което е видно от Акт за женитба № 7 от 20.10.1963 година на Оризовски народен съвет, с. О., •••.

От удостоверение за наследници, изх. № АУ-У-1069 от 24.09.2024 година на Община Ч. е видно, че М.А. Н. е починала на ••• година, а Д.К. Н. е починал на ••• година. Законни наследници по права низходяща линия по чл. 5, ал. 1 от ЗН са двете им деца К. Д. Н., ЕГН •••••••••• - първият ответник и Н. Д. Н., ЕГН ••••••••••, ищцата. От удостоверение за наследници, изх. № АУ-У-0047 от 11.01.2022 година е видно, че Д.К. Н. е вдовец и същият е починал на ••• година, като същият е оставил за свои наследници: К. Д. Н., ЕГН •••••••••• и Н. Д. Н., ЕГН ••••••••••.

С Нотариален акт № 52, том I, рег. № 374, дело № 51 от 10.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК, първият ответник К. Д. Н. е признат за собственик на основание наследство от Д.К. Н., починал на ••• година - баща, и придобивна давност /с давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години до датата на съставяне на НА/ на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ X-411 от кв. 46 по плана на с. О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м. и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 от кв. 46 по плана на с. О..

С Нотариален акт № 61, том I, рег. № 423, дело № 60 от 17.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК първият ответник К. Д. Н. е признат за собственик на основание наследство от Д.К. Н., починал на ••• година - баща, и придобивна давност /с давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години до датата на съставяне на НА/ на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначението на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

С Нотариален акт под № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, на 17.5.2022 година ответникът К. Д. Н. е продал двата имота в с. О., ••• на Н. К. Н., ЕГН •••••••••• (вторият ответник по делото), като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху тези два имота, срещу сумата в размер на 5000 лв. Владението върху имотите-предмет на сделката е предадено от продавача на купувача в деня на сделката.

С Нотариален акт под № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан на 31.05.2022 г. ответникът К. Д. Н. е продал апартамента в гр. Ч. на Н. К. Н. (вторият ответник по делото), ЕГН ••••••••••, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот срещу сумата от 9500 лв.

От ищеца са приложени общо 15 брой приходни квитанции с №№ 18895 от 21.11.2013 година за заплатени МДТ за апартамента ва гр. Ч., 40764 от 27.10.2014 година за апартамента в гр. Ч., 45932 от 11.12.2015 година за апартамента в гр. Ч., 1832 от 02.02.2017 година за апартамента в гр. Ч., 1721 от 26.01.2018 година за апартамента в гр. Ч., 2362 от 29.01.2020 година за апартамента в гр. Ч., 20523 от 12.04.2021 година за апартамента в гр. Ч., 1071 от 28.11.2007 година за апартамента в гр. Ч., 25513 от 28.04.2022 година за апартамента в гр. Ч., 7401016976 от 25.09.2014 година за имот в с. О., 7401016978 от 25.09.2014 година за имота в с. О., 7401045975 от 07.03.2017 година за имот в с. О., 7401045974хот 07.03.2017 година за имот в с. О., 7401079543 от 30.01.2019 година за имот в с. О., 7401079546 от 30.01.2019 година за имот в с. О., 7401115484 от 12.03.2021 година за имот в с. О..

От приложеното удостоверение с № Т-1009#1 от 31.10.2024 година на •••, е видно, че УПИ II-200, кв. 46 по стария план на с. О., одобрен със Заповед № 456 от 24.10.1929 година, съответства на УПИ IX-411 и УПИ X-411 в кв. 46 по плана на с. О., одобрен със Заповед № 284 от 17.10.1990 година.

Ответниците прилагат приходните си квитанции за заплатени МДТ с №№ 12612 от 20.04.2004 година, 12613 от 20.04.2004 година, 12615 от 20.04.2004 година, 20768 от 13.12.2005 година, 20769 от 13.12.2005 година, 20770 от 13.12.2005 година, 8033 от 27.04.2006 година, 8034 от 27.04.2006 година, 15354 от 23.11.2007 година, 4380 от 23.11.2007 год. 23.11.2007 година, 15536 от 23.11.2007 година, 15355 от 23.11.2007 година, 242 от 25.01.2010 година, 240 от 25.01.2010 година, 17090 от 13.12.2010 година, 17089 от 13.12.2010 година, 15025 от 01.12.2011 година, 15026 от 01.12.2011 година, 1721 от 26.01.2018 година, 22361 от 2019 година, 2362 от 29.01.2020 година, 40316 от 16.08.2021 година, 40315 от 16.08.2021 година, 14795 от 22.03.2022 година, 14796 от 22.03.2022 година, 14797 от 22.03.2022 година, 14798 от 22.03.2022 година - за апартамента в гр. Ч., 7401045975 от 07.03.2017 година, 7401045974 от 07.03.2017 година, 7401045973 от 07.03.2017 година, 7401045972 от 07.03.2017 година, 7401115404 от 12.03.2021 година, 7401115483 от 12.03.2021 година, 7401115482 от 12.03.2021 година, 7401115481 от 12.03.2021 година - за имотите в с. О..

От представения препис от нотариални дела с № 51 от 2022 година и № 60 от 2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК, е видно, че за имотите в с. О. е съставен Протокол от 10.05.2022 година, в който са изложени обясненията от трима свидетели Г.Т.Г., Н.Т.И. и П.Н. Д., които са удостоверили съответно, че първият ответник по делото необезпокоявано от никой повече от 10, 20 и 30 години ползва процесните имоти. За имота в гр. Ч. е съставен Протокол от 17.05.2022 година, в който са изложени обясненията от свидетелите М.И.Н., З.Д.Г., Г.Х. Д., които удостоверяват съответно, че първият ответник по делото владее имота явно и необезпокоявано повече от 30 години, повече от 10 години.

От показанията на св. Б.Й.Р. е видно, че свидетелката познава ищцата от 1999г. Започнала работа в затвора, където тя е била служител. От 2003 година са в приятелски отношения и оттогава са в близки отношения. Познава брата на ищцата, тъй като той също е бил служител в затвора - в затворническото общежитие в с. Ч.г.. Познава го и служебно. Знае, че имат къща в с. О. и апартамент в гр. Ч.. От ищцата знае, че това са наследствени имоти. Майката и бащата на страните не са били живи, когато се е запознала с ищцата. Откакто са приятелки, си споделят лични неща. Многократно са говорили за тези имоти. От 2014 г., когато е била омъжена ищцата за Г.Д., бидейки на гости у тях, е чувала, че в събота и неделя ще ходят в с. О.. Бившият й съпруг имал добри строителни умения. Споделяли са, че са ходили да извършат ремонти. В разговор ищцата винаги е казвала „Отивам си до къщата в О.“ или „Отивам си до Ч. в апартамента“. Споделяла е и това, че я боли от състоянието на тези имоти, тъй като във времето при нейни посещения в О. 2014г.-2017г., след като ищцата се е развела, тя нямала кола, обаждала й се е, с нейната кола да отидат до с. О., да полее посевите, защото брат й заедно с неговата съжителка са на почивка. Сеща се за конкретен случай, в който двете били в с. О., брат й също бил в с. О., брали домати и правили консерви. Погрешка сипали в казанчето на колата антифриз и братът на ищцата помогнал да изчистят колата. Винаги е смятала, че те двамата са в добри отношения. Засичали са се с него и в новозакупения апартамент от ищцата, защото той й помагал за ремонта. Никога не е чувала от брат й да е казвал, че имотите са само негови. Ключове за имотите ищцата ги носела в чантата си - от къщата в О.. Когато са пътували заедно с ищцата, пътьом са спирали в Ч.. Ищцата се е качвала в апартамента, за да го види, или за да отиде до тоалетна. Свидетелката лично не е посещавала апартамента. Ищцата й е споделяла, че брат й живее в апартамента, но често е казвала, че повече живее в с. О., а в апартамента живее дъщеря му и майка й С.. Сеща се за ситуация от 2021 години, че ищцата искала да си уредят имотните отношения с брат й, но той все казвал, че може би няма да има пари да й наплати. И през 2021г. , април-май, помни как тя дошла на театър пред синдикалния дом в гр. С.З. и й казала: „Аз днес найсетне говорих с брат ми и му казах, че искам да си оправим имотните отношения спрямо двата имота. И му предложих да ми заплати по минимални суми за това и да се срещнем и да се разберем по този въпрос“. Казала й, че брат й е споделил, че прави ремонт в О. и в момента няма пари. От този момент нататък й е споделяла, че звъни на брат си, но той не й вдига телефона. Включително я е молила, отивайки по служебни задачи в с. Ч.г., да го помоли да й се обади, тъй като и в момента продължава да работи в затвора. Знае, че те не са осъществили контакт по никакъв начин двамата оттогава. През септември месец 2024 година, ищцата й се обадила и й казала, че е направила справка в МДТ и впоследствие в АВ, като се оказало, че тя вече няма дялове в двата имота, в къщата и в апартамента. Провокирало я е да направи проверката това, че не получава вече известие за данъци за двата имота. Тогава, по нейно мнение, разбрала, че не е собственик на двата имота. Чрез познати в АВ ищцата направила справка как са придобити от страна на брат й имотите. Никога не е казвала ищцата, че се отказва от дела си. Винаги е казвала, че иска да си оправи имотните въпроси, за да не се карат децата след това. Споделяла е на свидетелката, че до 2024г. данъците са плащани от брат й за двата имота, а тя е давала парите на ръка. Знае, че след смъртта на родителите си, ищцата многократно е посещавала апартамента. Когато майката на племенницата й била в чужбина, ищцата е идвала многократно в апартамента, грижила се е за племенницата си, пазарувала е за нея, разказвала й е как е лепила тапети. На бала на племенницата била в апартамента с приспиване. Ищцата не е споделяла със свидетелката, дали е давала пари за ремонт за апартамента в Ч.. В с. О. свидетелката била 4 пъти в периода 2014г. - 2017 година.

Свидетелката не е виждала ремонтите в къщата, които са извършвани. Виждала е къщата и състоянието на всяка една стая за периода 2014г.-2017г. За този период знае, че ищцата е садила неща в двора и че се е грижила за градината в двора. От 2017 г. досега не може да каже колко пъти е била в с. О.. Споделяла е, че ще ходи, но не знае колко пъти ищцата е била там. От 2017 г. ищцата съжителства с друг мъж - А.Т.. След 2017г. и двамата са й споделяли, че са били в къщата в с. О.. А.Т. е предложил помощта си на брата на ищцата по повод на ремонт във връзка с ел. инсталацията на къщата, включително и за някакви материали. Това е чувала от разговори. Не знае лично ищцата да е давала средства за извършване на ремонт на къщата в с. О..

Описва дворното място в с. О., че е разделено на две и си спомня, когато братът на ищцата, че е бил там и станало въпрос, че половината място е на ищцата. Като е ходила в с. О., един път само от 4-те посещения през 2014- 2017 година братът на ищцата е бил там. Другите три пъти ищцата и свидетелката са били само двете, като са влезнали, за да полеят посевите.

От разпита на свидетеля Н.Г.Т. е видно, че той познава ищцата от края на 2018 година, като от 2019 година живее на семейни начала с нея. Познава брат й К. и е запознат със семейното положение на ищцата. Родителите й са починали и с брат й били в много добри отношения, имат имоти в гр. Ч.- апартамент и къща в с. О.. В апартамента в Ч. са ходили през 2019г., като са минавали през града. Ползвали са тоалетната в апартамента. Знае, че тя е наследник на апартамента от родителите си. Нееднократно са минавали през апартамента. Знае, че е оставала да приспива там, когато е била командирована в Ч.. Когато свидетелят е ходил 2019г.-2020г. в апартамента, условията били много лоши в него хигиенно и на него му е било трудно да си представи, че може да остане да спи там. Не са срещали брат й в апартамента, знае от Н., че живее в с. О., защото му е било по-близо до месторабота. В половината двор в с. О. отглеждал зеленчуци в двора. Ищцата има ключове и за двата имота, които ги държала в чантата си. Докато е живяла племенницата й в Ч. знае, че ищцата е ходила и са сменяли тапети в апартамента с брат й К. за бала на дъщеря му. От ищцата знае, че тя многократно е почиствала апартамента. Когато са ходили заедно апартаментът бил неоправен, с неизмити чинии, имало е камари с дрехи по леглата и по масите. Имотът в с. О. представлява къща с двор, като дворът е разделен на две, в едната част брат й отглежда зеленчуци. Казвал, че другата половина на двора е на Н.. Къщата, като влезнеш в двора, се пада вляво. След две стъпала се влиза в антре, където е ел. таблото. В тази къща са ходили с Н. многократно. През 2019г. и 2020г. понеже брат й се обаждал да ходи да се грижи за зеленчуците и за кучето - Роко - овчарско куче, докато брат й с жената, която живее С. К., са на почивка. Това се случвало в един период на годината 2-3 пъти в годината. Н. често посещавала гробовете на родителите си в с. О. и са ходили в къщата. При едно от посещенията им се запознали с К. и жената, с която живеел той. При друго тяхно посещение тя си отключвала сама, защото К. спял в къщата. При едно от посещенията в къщата, за да полива, ищцата беше ухапана от кучето по ръката. Тя посетила спешния център в Ч., където била превързана. Брат й бил много ядосан на кучето и често й звънял, за да я пита как е. Били в добри отношения. При посещението си, когато свидетелят се запознал с К., той имал проблем с ел. инсталацията, и се опитали да оправят инсталацията, но брат й нямал подходящи инструменти. Наложило се да изключат тока, за да се опитат да закрепят положението временно. Никога не е чувал Н. да казва, че се отказва от наследството си, нито е чувал К. да казва, че ще владее имотите само за себе си. Присъствал на разговор между Н. и брат й К. на 01.05.2021г. Тя преди това била говорила с племенницата си, която й казала, че баща й иска да прави ремонт в О. и негови познати са го посъветвали първо да си оправи имотните въпроси законово. Затова Н. повдигнала въпроса и казала на К. да си уредят тези отношения пред нотариус, като му заплати опредЕ. сума, за да не занимава децата, като това била много ниска сума, която тя искала от брат си. Тя пожелала да получи 15 хиляди лева за двата имота - 10 000 лв. за апартамента и 5000 лв. за къщата - символични суми, в сравнение с пазарните цени, за да запазят с брат си добрите си отношения. Брат й казал, че не разполага с тези пари, защото правел ремонт на покрива в О.. Н. му казала, че това е нейно предложение и не държи парите веднага да се платят. След този разговор тя многократно се опитвала да се свърже с брат си, но той не вдигал телефона и не връщал обаждания. През 2022г. жената, с която живее брат й, звъннала на Н. по телефона с цел рентите от земите да бъдат прехвърлени при друг арендатор, а парите да бъдат получени в продукти. Тогава Н. й казала, че иска да говори с брат си К.. С. й казала „Нали знаеш К. какъв е. Остави го, аз ще оправя нещата“. Очаквали да оправи нещата. Н. не получила бележка за данъците и през есента на 2024г. в разговор с ТД на НАП разбрала, че тя не е собственик на имотите. Знае от Н., че е плащала данъци, като някой път, когато не ги е платила, пращала пари на брат си да плати нейната част, включително и чрез друго лице е плащала данъци, нейна колежка. Свидетелят не е ходил в апартамента от 2019-2020 година. Откакто живее с ищцата знае, че от 2019- 2020г. брат й не е живял там. Чувал е, че племенницата й е живяла там до бала си през 2018г., след това не е живяла там. Не знае с кого е живяла там, дали е живяла сама. Откакто живее с Н. не знае дали е плащала нещо за апартамента, като входни такси, за чистачка и за етажна собственост, нито за ремонт. За периода, в който живеят с Н. са искали да оправят ел. инсталацията в с. О., но брат й не откликнал. За двора идвали да се грижат за зеленчуците. Знае, че бившият й мъж Г. е построил стопанските постройките в двора на село О. и е правил ремонт на банята в апартамента в гр. Ч. - плочки и теракот. Поливали са в двора на къщата зеленчуците - домати, краставици, чушки, не знае от кого са били посадени. За кучето Н. събирала храна и му я е носела. Тя има шофьорска книжка. Около 4 пъти са ходили заедно с Н. в апартамента. Това е било през летния период на 2019-2020 година, когато са пътували, за да ползват тоалетната в апартамента. През този период никой не е живеел в апартамента. Посещавали са къщата в с. О. повече пъти - може би 8-9-10 пъти, в периода 2019-2020г. по време пролетно-лятно-есенния сезон, откакто съжителства с Н.. След като брат й престанал да вдига телефона, веднъж при разговор с племенницата й, Н. й споделила, че ще пусне наематели в нейната половина от апартамента, ако брат й не се свърже с нея. Ищцата многократно е участвала в подреждането на къщата в с. О.. Хигиената там била още по-зле. От 2019г. зимата живеят заедно с ищцата и оттогава знае, че брат й живее в с. О.. Той работи в Затвора в с. Ч.г..

От разпита на св. М.И.Н. е видно, че свидетелят познава ищцата и първият ответник, откакто е построен техният блок. Първо познавала техните родители. Всички работели в „Ангел Пеев“, съпругът на свидетелката също. В апартамента живеят К., С. и Н. - дъщерята. Многократно е влизала в апартамента. Свидетелката е касиер на блока. Съжителстват заедно в един вход. Тя е на 5- я етаж, а те са на 3-я етаж. За ремонтите, за което събирала тя пари, средства давал К.. Той давал за всичко - за месечната такса, за покрива, за боядисване, за чистачка. Не е виждала ищцата от 7-8 клас. Като завършила, отишла да учи другаде. До бала на дъщерята на К., ищцата не я е виждала да полага грижи за племенницата си Н.. Влизала е в апартамента. Сменена е дограмата с алуминиева. Направили са ремонти - текущи - боядисване, сменени са мебелите. Не е виждала апартамента в лош хигиенен вид. Почти всеки месец е влизала в апартамента, защото когато е събирала сумите за апартамента, винаги са я канили. Не е виждала ищцата никога да влиза във входа. Знае, че имат друг имот в с. О.. Други нейни съседи също имат имот в с. О.. Знае, че там са погребани родителите. Този имот в О. го ползва К., с когото често се среща по стълбите на блока. Той й е казвал, че никой там не ходи, освен него и съпругата му. Там той сеел и носел продукция. Не е виждала лицето, с което ищцата съжителства - св. Г., да посещава имота. Не е ставало въпрос Г. да е ходил в с. О.. Дъщерята на К. не живее в апартамента от две години може би. Тя е на морето. Тя като завършила, не е чувала да е учила за студентка. С. и тя живеела в апартамента. Работи в болницата, в чужбина не е ходила. Тя непрекъснато си е в жилището на третия етаж. К. работи в затвора. Отива и се връща всяка вечер в апартамента. Не знае коя година са сменили дограмата, може би има вече 10 години. Тогава са правили ремонт на покрива. Банята е ремонтирана. Ремонтът го е правил К. с майстор, 10 години откакто са сменили дограмата. От майката на К. - М. лично е чувала, че К. ще ги гледа. Ищцата в С.З. е оправена и те ще се ориентират към К..

Свидетелят живее в този блок от 1976 г. на 5-я етаж. Жилището на К. е на 3- я етаж. Родителите на Н. и К. са починали, майката първо е починала през 1997 година и скоро след това през 1998г. починал и бащата. К. и Н. живеели в това жилище, откакто е построен блокът, като ищцата до 8 клас живеела там. Тя е съученичка на дъщеря й. К. е роден през 1964 г. и той не е напускал жилището. От 2017 г. до сега свидетелката работи на едно и също място, на трудов договор, с работно време 8 часа на ден, от 7,30 до 13,00ч. и от 15,00 до 17,30ч., прибирала се след 17,30 ч. За този период 8 пъти слиза по стълбите и знае всичко. В 7,00 ч. извежда кучето всеки ден, връща се, взема си чантата и отива в медицинския център. В 13,00 ч. се връща, в 14,45ч. пак тръгва и в 17,35 се връща. За този период твърди, че докато е била на работа, жилището не е посещавано от никого. Входната врата се заключва с чип и за да има достъп до апартамента, трябва да се разполага с чип за входната врата. Не е ходила в О. и няма преки впечатления. Почти всеки месец е влизала в жилището и не е установила някой друг да е живял в апартамента. Майката на К. й е споделила, че е теглила каса, за да помогне на ищцата в С.З.. Съобщенията за данъците идват в блока. Не знае кой ги плаща. Предполага, че е К..

От разпита на св. Н.Т.И. е видно, че той живее в с. О. от 1963г. Познава К. и Н. от малки, от деца. Имотът, в който са били К. и Н., е бил собственост на родителите. Те починали преди повече от 20 години. Само К. живее там и ползва имота в селото. Прави ремонт на къщата. Ищцата не я виждал. Може би за малко да е идвала, но той не я виждал. Не му е известно съпруг на Н. да е строил нещо или да е извършвал ремонт на къщата. Живее на 200 м. от къщата им и има добра видимост към нея. През 2014-2017г. и 2019—2020г. ищцата не я е виждал да идва в имота. Не е виждал никой от присъстващите в залата да е посещавал имота. Не е виждал ищцата да идва да полива имота. Дворното място е около декар. В него има трайни насаждения орех, лози, може и овошки да има. Само К. си прави ремонтите. Не знае дали имат друг наследствен имот, освен този в О.. Мисли, че само К. плаща данъците за къщата. Всеки ден свидетелят пътува от П. и до селото. Работното време е от 7,30-17,00ч., прибира се в 19,00ч. с влака от П.. К. живее със С. в къщата в О.. Неговата къща е на 200 м. от къщата на К.. Има малък зид, а повечето е мрежа. Обработва се половината от двора. К. живее там още от малък. Идвал с родителите си в събота и неделя. Не може да каже точно от кога живее непрекъснато в О., но от около 20 години живее непрекъснато в О.. В добри отношения са с К., приятели са. Знае, че в Ч. К. е живял с родителите си, като е бил малък. От 2017 г. повече си е в село. Но е бил и в Ч..

В обясненията, дадени от първия ответник по реда на чл. 176 от ГПК, се твърди, че ремонтът на банята в апартамента в Ч. е извършен след смъртта на майка му и баща му, преди повече от 25 години. Ремонтът са го правили с първия мъж на сестра му - Г.И.. Половината стопански постройки в с. О. са построени по времето на родителите му, също с помощта на Г.И. - първият мъж на сестра му пред 27-28 години, когато родителите му били още живи. Другата част от стопанските постройки ги е правил лично той.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По делото страните не оспорват придобивното основание на собствеността на праводателите си - техните родители. Същите са били в законно сключен граждански брак, считано от 20.10.1963 година. При одобрението на спогодбата от РС Чирпан на 18.07.1980 година, сключена и одобрена в делбеното производство по гражданско дело № 221 от 1980 година, Д.К. Н. /баща на ищцата и първият ответник/ получава в дял дворното място от 1870 кв.м. заедно с построената в него къща в с. О., представляващо парцел II-200 l в кв. 46 по плана на селото, срещу задължение за уравнение на деля на Н.И. Н. от с. О. чрез предоставянето й на правото на безвъзмездно обитаване и ползване на неговия имот, като се задължава да я гледа и издържа лично и при себе си пожизнено и безвъзмездно. Налице е поето задължение за гледане и издръжка на трето лице по време на брака на праводателя на страните по делото. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС). По аргумент от разпоредбата на чл. 19 от СК /отм. 1985 година/ другият съпруг също участва в съсобствеността, тъй като имотът е придобит по време на брака и алеаторният договор не е безвъзмезден. Преди да бъде поставен в дял посоченият имот на Д.К. Н. с одобрение на спогодбата, на същата дата 18.07.1980 година той е признат за съсобственик на имота с Н.И. Н. и И.К.В. по Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 214, том II, дело № 392 от 1980 година на Чирпански районен съдия.

Апартаментът в гр. Ч. също е закупен по време на брака на родителите на ищцата и първият ответник с Договор за продажба на държавен жилищен имот, съобразно Наредбата за продажбата на жилища от държавния жилищен фонд от 27.03.1981 година. След смъртта на майката М.А. Н. през 1997 година и на бащата през 1998 година, наследници по закон са двете им деца К. Д. Н. и Н. Д. Н., които съответно притежават по 14 идеална част от всеки един от имотите, оставени от тях в наследство.

През 2022 година първият ответник и въззиваем еднолично без уведомяването и съгласието на другите наследници се снабдява с констативни нотариални актове върху процесните имоти, след което прехвърля собствеността върху тях на втория ответник – негова дъщеря, като си запазва пожизненото право на ползване върху тях.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения са следните: Ищецът и въззивница твърди, че е собственика на процесните подробно описани по-горе имоти по наследство от родителите си М.А. Н., починала на ••• година и Д.К. Н., починал на ••• година, в качеството си на техен законен наследник по права низходяща линия от първа степен. Оспорва изтеклата в полза на първия ответник и въззиваем придобивна давност по силата на упражнено от негова страна давностно владение и материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК на Нотариален № 61, том 1, рег. № 423, дело № 60 от 17.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК и Нотариален акт с № 52, том 1, рег. № 374, дело № 51 от 10.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК. Във връзка с направеното оспорване на посочените два нотариални акта, с които първият ответник е признат за собственик на имотите на основание наследство и давностно владение, оспорва и последващите разпоредителни сделки с тези имоти, обективирани в Нотариален акт № 77, том 1, рег. № 528, дело № 76 от 31.05.2022 година и Нотариален акт № 62, том 1, рег. № 424, дело № 61 от 17.05.2022 година, като предявените искове относно разпоредителните сделки произтичат от обуславящия положителен установителен иск за собствеността и отмяна на констативните нотариални актове по обстоятелствена проверка.

Ответниците не оспорват факта, че ищцата и въззивница е сестрата на първия ответник, че тя и въззиваемият и първият ответник са законните наследници на родителите си - техни наследодатели и че ищцата е лелята на втория ответник. Изрично признати права не са налице.

Ответниците твърдят, че първият ответник се легитимира като собственик въз основа на наследство и изтекла придобивна давност в негова полза, като владението, което същият е упражнявал върху процесните имоти е било без прекъсване, спокойно и явно. За първия имот в гр. Ч. първият ответник твърди, че го е владял за периода от ••• година до 31.05.2022 година и за този имот ищцата е обезщетена парично от родителите си с парична сума в размер на 7000 лв. За имотите, находящи се в с. О., ••• - дворно място и празно дворно място ведно с постройките в него, владението, което е било непрекъснато, явно и спокойно, е за периода от ••• година до 17.05.2022 година. Ищцата е обезщетена парично за дела си от родителите им за тези имоти със сума в размер на 7000 лв.

В съдебно решение под № 50121 от 16.03.2023 година на ВКС по гр.д. № 4519/2021 година, I г.о., ГК, а и в константната практика на ВКС относно владението е прието, че съществените признаци на владението са два - упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен). Другите признаци на владението, които не са посочени в чл. 68 ЗС, но са логическо следствие от посочените два признака, се извеждат чрез историческото тълкуване на института и уредбата по отменения ЗИСС, който в чл. 302 определя за законно владение това, което е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Тези допълнителни признаци се съобразяват в съдебната практика при преценката за квалифициране на фактическата власт върху един имот като владение и наличието на предпоставките за придобиване на чужд недвижим имот на основание придобивна давност - решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., ВКС, Второ ГО.

Съгласно ТР под № 4 от 2012 година на ОСГК на ВКС по т.д. № 4 от 2012 година според правната доктрина придобивната давност е способа за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименована „Придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при приращението по чл.92 ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право - при първата на земята, а при втората - на единия съпруг. Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличието на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещта, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно ТР с № 1 от 2012 година на ОСГК на ВКС по т.д. № 1 от 2012 година в разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат определенията за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият ф а к т . При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея. Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение. То е разновидност на владението и за него се прилагат общите разпоредби. При съвладение по смисъла на чл.68 ЗС трябва да са налице и двата признака на владението. Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите. Това намерение следва да е налице при установяването на фактическата власт. Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части.

В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно

съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл.30 - 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл.69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобива на правно основание. Начините за придобиване и изгубване на владение са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство - когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия

приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат найразлични, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерението да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.

Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл.69 ЗС ППВС №6/27.12.1974г. по гр. дело №9/1974г. е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. С оглед изричното посочване на срока по чл.79,ал.1 ЗС следва да се приеме, че вторият поставен за разглеждане въпрос касае хипотезите на недобросъвестно владение на недвижим имот. От гледна точка на придобивната давност обаче в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението на чуждите идеални части има значение само за различните срокове, след изтичането на които се придобива собствеността. Пълна собственост върху съсобствената вещ може да се придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна давност. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,

съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/ , при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственика владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелеца на идеалните части на останалите.

Присъствието в имота трябва да оставя видимите следи и да обективира въздействието на владелеца и волята му да третира вещта като своя. Без да е външно изразен обективният елемент на владението, не могат да настъпят и съответно последиците на придобивната давност - решение с № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г. на ВКС, второ г. о., решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 година на ВКС, първо г. о. Давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на шест месеца или, макар и владението да не се губи, тя се прекъсва с признаване на правото на собственост от страна на владелеца (чл. 116, б. "а" от ЗЗД), предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост срещу владелеца (чл. 116, б. "б" от ЗЗД) или с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" от ЗЗД.

Съдът е приел, че от анализа на доказателствените източници по делото, е доказано това манифестиране на владението на първия ответник и въззиваем спрямо ищцата и въззивница по начина, позволяващ й да знае, че ответникът владее нейните идеални части като свои. Твърдението на ответника, че е придобил по давностно владение процесните недвижими имоти чрез едно владение след смъртта на родителите си без прекъсване, спокойно и явно, съдът е намеирил, че същото е доказано по следните причини:

След смъртта на майката и на бащата - наследодатели на ищцата и първия ответник, имотите - предмет на производството, находящи се в гр. Ч. и в с. О., са се ползвали от първия ответник, което се доказа от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства. От показанията на св. Р. е видно, че за периода от 2003 година до 2014 година тя не знае ищцата да е посещавала имотите. Говори за период, доста по-късен във времето, а именно от 2014 година до 2017 година. И за конкретния период, който този свидетел посочва, за посещенията на ищцата в апартамента в Ч. и в къщата в с. О., не се установява тези имоти да са посещавани за полагане на грижи от нейна страна върху тях като свои, независимо, че тогава ищцата и брат й са били в добри отношения. Посещаването на имотите от страна на ищцата, дори и в този покъсен период след смъртта на бащата, в апартамента в Ч. е било пътьом за ползване на тоалетна, а в с. О. - за поливане на насажденията, докато брат й жена му са били на почивка. Фактът, който посочва свидетелката, че ищцата е разполагала с ключове за апартамента в Ч. и за къщата в с. О., не може да доведе според съда до извод, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че брат й не е своил нейната идеална част като своя. Свидетелката посочва период на активни действия от страна на ищцата, заедно с първия и втория й мъж, по извършване на ремонти за периода от 2014 година до 2017 година. Този свидетел установява също, че именно братът на ищцата е живял в апартамента в Ч., а впоследствие в село О.. През 2021 година, когато ищцата решава да си уредят имотните въпроси с брат си, първият ответник отново прави ремонт в с. О.. През септември 2024 година разбира, че вече не е собственик на имотите, като за периода от 2021 година до 2024 година ищцата и първият ответник не са поддържали контакт, той не се е отзовал на търсенията й. Плащането на данъците за имотите в Ч. и в с. О., за което по делото са представени писмени доказателства и от двете страни, не е обстоятелство, относимо към института на придобивната давност.

С оглед на гореизложените съображения, съдът е намерил, че положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата Н. Д. Н., е собственика по наследство от М.А. Н. и от Д.К. Н. на 1/2 идеална част от процесните имоти, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По искът с правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК, съдът е намерил следното: Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с които е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка са и разясненията по задължителното ТР № 3/12 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2012. С констативния нотариален акт, се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл. 537, ал. 2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му. Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.

Съдът с оглед на отхвърлянето на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК е приел, че следва да отхвърли и акцесорния иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК като последица, тъй като не се признава правото на ищеца спрямо ответника на посоченото основание, легитимиращо го като собственик.

Останалите предявени искове са обективно и субективно съединени с главния обуславящ иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК и са обусловени от неговото уважаване или отхвърляне.

По иска за нищожност на сделките за 1/2 идеална част от процесните имоти, собствени на ищцата, поради наличието на противоречие със закона или неговото заобикаляне и конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане на изкупуване на 1/2 идеална част от трите имота, съдът също е намерил, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, цитирал и е правилно, обосниовано и мотивирино и приложимия закон и константната практика на Върховните съдилища на РБ по неговото приложение, но на практика въз основа на това, съдът е направил погрешни изводи относно изхода на спора, поради следните съображения на въззивната инстанция.

При така установените по делото факти, въззивният съд счита предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Господстващото разбиране в правната теория и практика е, че за да е налице законно владение е нужно преди всичко у владелеца да има намерението да държи вещта като своя /т.нар. анимус/. Следователно, за да се придобие владение, трябва преди всичко да е възникнало такова явно и демонстрирано намерение за това. Понеже трудно се доказва какво е намерението на лицето, което е започнало да държи една вещ, то законът установява тук една оборима презумпция: винаги, когато едно лице държи фактически една вещ, предполага се , че има намерение да я държи като собствена, докато не се докаже противното /чл. 67 от ЗС/. Освен намерението да се държи вещта като собствена, за да възникне законно владение е необходимо намерението да се е изразило в подвеждането на вещта под фактическата власт на лицето, като тази фактическа власт трябва да бъде установена по траен начин. Горното становище изцяло се подкрепя и е възприето в Тълкувателно решение под № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. с № 1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията З.П., където в мотивационната част на същото е отбелязано, че при наличието на хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственика на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя, то последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага.

Основният въпрос, на чийто отговор първоинстанционният съд е основал решението си, е дали първият ответник - К. Д. Н. е придобил по давност идеалните части на сестра си Н. Д. Н. и е станал пълноправен собственик на целите наследствени имоти, находягци се в гр. Ч. и в с. О.. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос и това е довело до отхвърлянето на всички предявени от ищцата Н. Д. Н. искове. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен по следните аргументи:

На първо място неправилен е изводът на съда, че първият ответник К. Н. е започнал да владее процесиите имоти с намерението за своене още след смъртта на родителите си, по-точно след смъртта на бащата Д. Н., който е починал на ••• г. След смъртта на родителите на К. Н. и Н. Д. Н., което се е случило на ••• г. (майката) и на ••• г. (бащата) техните деца са станали съсобственици по наследство при равни квоти на двата имота в с. О. (които първоначално са представлявали един цял имот) и на апартамента в гр. Ч.. В този момент братът К. Н. е владелец на своята 1/2 идеална част, но се явява държател на ½ идеална част на сестра си Н. Д. Н.. Такова е първоначално установеното фактически положение и то не се е променило от 1998 г. до 2022 г., когато действително първият ответник се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целите имоти.

Не е спорно по делото, че първият ответник и въззиваем е живял заедно с родителите си до тяхната смърт, а сестра му Н. Д. Н. се е омъжила в гр. С.З. и е отишла да живее със семейството си там, като често е посещавала родителите и брат си в гр. Ч. и в с. О.. Не е спорно също така, че след смъртта на родителите, това фактическо положение се е запазило и К. Н. е продължил да живее в имотите по същия начин, по който го е правил и преди. Отношенията между Н. и К. през всичките години до сега са били много добри и нищо не е подсказвало на ищцата, че нещо в намерението на брат й е променено. Именно поради това, на още по-силно основание той е трябвало по някакъв по-категоричен начин, различен от обичайното досегашно ползване на имотите, да уведоми своята сестра, че той вече владее за себе си нейните идеални части от имотите, а не просто ги държи. В конкретния случай такова изрично и недвусмислено уведомление не е налице, както и не са налице и конкретни действияте на същия в тази насока.

Фактът, че въззивницата Н. Д. Н. не е живяла постоянно в наследствените имоти след смъртта на родителите си не променя необходимостта брат й да направи нещо различно от обичайното ползване на имотите, за да демонстрира пред нея, че той вече е собственика на целите имоти, а не само на идеални части от тях. Такова различно от обичайното действие не е налице. Напротив, той е продължил да си живее в имотите, така както го е правил и преди, сестра му е посещавала периодично имотите, както и преди, отношенията между двамата са били едни и същи, както преди смъртта на родителите им, така и след това - до 2021 - 2022 година, когато ищцата е пожелала да уредят формалностите около наследствените им имоти и да разделят същите. Тогава, изправен пред конкретното предложение от страна на сестра си, той вече предприема някакви различни действия - спира да отговаря на обажданията й, прекъсва комуникацията с нея. Едва в този момент - 2021 г. би могло да се каже и приеме, че има промяна в обичайното поведение на ответника и въззиваем, което евентуално би могло да се приеме като някаква демонстрация на нежеланието от негова страна да освободи някой от имотите или да се разпореди по някакъв начин с тях. Въпреки, че и това не е ясно изразяване на воля за промяна в намеренията на този съсобственик по отношение на неговата сестра.

Очевидно първоинстанционният съд в решението си също споделя подобен извод, тъй като на стр. 33 от решението посочва, че „поначало упражняването на фактическата власт продъжлава на основанието, на което е започнало, докато не бъде промемено. В конкретния случай фактическата власт на първия ответник е започнала след смъртта на родителите и е възникнала като такава от наследство, по същия начин, по който е възникла и за ищцата. Следователно от това положение трябва да настъпи промяна, която да промени това състояние и да превърне държането на идеалните части на ищцата във владение от страна на брат й. Такова реално и конкретно фактическо действие от страна на първия ответник обаче не е извършено.

От тук насетне от едно принципно правилно твърдение

първоинстанционният съд прави погрешни и неточни изводи, които водят и до неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Съдът приема, че ответникът К. Н. е променил държането си и го е превърнал в намерение за своене по отношение на идеалните части на въззивницата чрез следните действия: извършени от него ремонти - в имота в с. О. и в апартамента в гр. Ч. (за част от които има данни да са извършени от първия съпруг на ищцата), засаждане на зеленчуци - в имота в с. О., заплащане на месечни такси към етажната собственост - за апартамента в гр. Ч.. В тази част изводът на съда е също неправилен. Това е така, тъй като тези действия по ползване на целите имоти от първия ответник са в контекста на разпоредбата на чл. 31 от ЗС, че всеки съсобственик може да си служи с цялата вещ съобразно

предназначението й. Такова едно ползване може да обуслови единствено и само наличието на облигационна претенция, посредством която следва да бъде преодоляно евентуалното състояние на неоснователно обогатяване. Неупражняването на права от страна на един от съсобствениците /дори да приемем, че е налице такова/ също само по себе си не би могло да има за последица изгубване на тези права, тъй като вещното право не се погасява с факта на неупражняването му. Действията по извършването на ремонти и подобряване на имотите, които могат да се възприемат като действия по поддръжката на съсобствената вещ от един от съсобствениците /за което той може да иска припадащата се част от разходите от другия съсобственик на основание чл. 30, ал. 3 от 3С/, не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение, вместо държане върху идеалните части на другия съсобственик.

На второ място по делото не са събрани никакви доказателства за конкретни действия, предприети от ответника К. Н., които биха могли да бъдат възприети като такива по отблъскването на владението на ищцата. Напротив, събрани са доказателства, че Н. Д. Н. е продължавала да посещава имотите след смъртта на родителите си по същия начин и със същата честота, както и преди това. През всички тези години е заплащла данъците си, макар и понякога като е давала пари на брат си, който да плати и нейните данъци, с ясното съзнание и убеденост у жалбподателката, че заплаща данъци за части от имоти, които са нейни по наследство. Н. никога не е декларирал имота само на свое име, нито е връщал парите, които сестра му е давала за данъците.

Освен това се установи от събраните по делото гласни доказателства, включително и от отговорите на първия отвеник по реда на чл. 176 от ГПК, че въззивницата Н. Д. Н. е участвала в ремонтите на имотите като банята в апартамента в гр. Ч. е ремонтирана изцяло от бившия й съпруг Г.Д., на покъсен етап са сменяли тапети, чистили са. Също така той е участвтал в строителсттвото на стопанските постройки в с. О.. Свидетелката Б.Й.Р. заявява, че неколкократно е чувала Н. Д. Н. и бившият й съпруг да обсъждат как събота и неделя ще си ходят на къщата в е. О., какви ремонти трябва да бъдат извършени там. („...бидейки на гости у тях, съм чувала, че в събота и неделя ще ходят в с. О.. Той имаше добри строителни умения — да ремонтира къщата в О., по ел. инсталацията и по банята. Споделяли са, че са ходили да извършат ремонти — в разговори са споделяли с мен, и Н. Д. Н., и Г.“.)

Тези посещения са продължили и с новия съжител на жалбоподателката Н. Д. Н., с който също са извършвали ремонти по имотите; ищцата е предлагала да бъде оправена ел. инсталацията на къщата в е. О.; участвали са в отглеждането на зеленчуците в двора. Всички тези действия говорят за една нейната манифестирана убеденост и намерение, че именно тя е собственика в процесиите имоти по отношение на нейните идеални части от смъртта на родителите си до сега, тъй като никой не я е уведомил за противното. Ако е знаела или е преполагала, че брат й е единствен собственик на тези имоти, защо ще инвестира сили и средства за ремонти и поддръжки, и защо ще ги посещава, когато там няма никой и те вече не са нейни. Напротив същата е показала откритото си намерение да ползва тези имоти именно като свои, наред с брат си – първия въззиваем по делото. В тази връзка е налице още едно доказателство, че именно въззивницата Н. Д. Н. продължава да е също съсобственика в имотите и то е, че тя не само има и държи ключове за всички имоти, но и че често посещава и влиза в тях, когато иска, без значение дали е там брат й или членовете на неговото семейство. Ако е вярно твърдението, че брат й е отблъснал нейното владение, то смяната на ключалките на имотите, би било ясен знак за това и едно от първите неща, които обичайно се предприемат в подобни случаи. Това не е направено, което ясно показва, че ищцата възприема себе си като собственик на своите идеални части от процесиите имоти, а не като гост в чужд дом. През всичките години до 2022 г. /снабдяването с КНА/ не е имало никакви действия от страна на другия съсобственик, които да подскажат на ищцата, че нейните идеални части се владеят от брат й с намерението той да стане техен собственик.

Неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице законовите предпоставки и надлежни доказателства за осъществяването на основните елементи от фактическия състав на придобиването от въззивницата на процесните 1/2 идеални части по давност съобразно чл.79, ал.1 от ЗС поради следното:

В обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи от фактическа страна, но в следствие на превратното тълкуване на приетите по делото доказателства, а от друга страна и направените въз основа на тях правни изводи относно приложимия закон в случая, е стигнал до погрешни заключения относно

окончателното решение по делото, които противоречат дори и на формалната и житейска логика. На неправилното тълкуване на твърденията на ищеца, а също и на доказателствата и обстоятелствата по делото се дължат и неправилните окончателни правни изводи в тази насока на състава на съда.

Въззивният съд счита, че задължение на първостепенния съд е да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи, възражения на страните, свидетелските показания, съгласно изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК,тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.

В Решението си РС Чирпан не е обсъдил задълбочено представените по делото писмени и гласни доказателства и най-вече тези ангажирани от страната на жалбподателката за да достигне до правилните и обосновани изводи, а само формално ги е изброил и цитирал.

Първоинстанционният РС Чирпан приемайки за доказано, че съществува манифестирано владение от страна на въззиваемия Н., който на практика е ползвал и владял само собствените си идеални части от процесните имоти, стига до заключение, че въпреки, това в негова полза е изтекла придобивната 10-годишна давност и за идеалните части на въззивницата от същите имоти, но същия не е успял да установи и докаже пред съда, че обърнал държането си влъдение по отношение на последните. Именно в този смисъл

първостепенният съд неправилно е преценил тези факти , и че ищецата е загубила владението си върху нейните ид. части , и че въззиваем е станал собственика и на нейните 1/2 ид.части от процесните имоти, който извод на съда се явява неправилен и необоснован.

Настоящата инстанция приема, че така изведените изводи на РС Чирпан са изцяло в противоречие на съдопроизводствените правила и с практиката на ВКС по приложение на презумпцията на чл.69 от ЗС и по чл.83 от ЗС, според която съгласно чл.69 от ЗС се предполага, че упражняващият

фактическата власт държи имота за себе си без да има качеството на владелец и при липса на доказателства фактическата власт да е отнета от него, следва на основание чл.83 от ЗС, че същият владее имота и понастоящем.

На трето място не е налице и хипотезата, при която съсобственикът, който променя намерението си от държател във владелец да е в обективната невъзможност да уведоми за това другия съсобственик. Съдебната практика приема за такава обективна невъзможност само случаите, в които съсобственик трайно се е установил в чужбина, не може да бъде открит, няма известен адрес и въобще не може да бъде намерен, (например Решение с № 214 от 28.10.2015 г. по гр.д.под № 1919/2015 г. на ВКС, I г.о.) Едва тогава може да се приеме, че не е необходимо неговото уведомяване, какъвто не е настоящият случай. Във всички останали случаи част от фактическия състав на придобиването по давност е достигането до другия

съсобственик на намерението за това. Адресът на Н. Д. Н. в гр. С.З. е бил добре известен на брат й, поради което той е можел да й съобщи за промяната в своите намерения спрямо наследствената им собственост. Той не е сторил това, дори когато тя му се е обадила по телефона през 2021 г., когато е можел да й каже, че счита себе си за едноличен собственик на наследствените им имоти. След като не е направил никакви конкретни действия в тази насока, то той не би могъл да се позове в своя полза на придобивната давност.

На четвърто място първоинстанционният съд неправилно е възприел за достоверни свидетелските показания на свидетелите на ответниците, и макар да казва, че не ги кредитира в частта, в която казват, че имат наблюдения върху това кой е идвал в имотите през времето, когато са на работа, то все пак ги възприема в частта, в която казват, че единственият, който ползва имотите е въззиваемия К. Н.. В тази част тези свидетели дават противоречиви показания и техните впечатления не са преки и непосредствени, тъй като и двамата нямат постоянни и непрекъснати наблюдения върху процесиите имоти.

Така например свидетелката М.И.Н. от една страна твърди, че постоянно наблюдава апартамента в гр. Ч., а от друга страна заявява, че работи на 8- часов работен ден с прекъсване само за обедна почивка. Колкото и да се опитвала да убеди съда, че постоянно, ежедневно и ежеминутно наблюдава апартамента, това някак си не може да се подкрепи от нормалната логика, че докато едно лице е на работа в медицински център, на пълен работен ден, не изпуска от погледа си и апартамента на съседите, за когото твърди, че не е посещаван от никого. („За този период твърдя, че докато съм била на работа жилището не е посещавано от никого“). Че показанията на тази свидетелка са противоречиви, се установява и от факта, че тя категорично и то многократно заяви, че К. Н., съжителката му, а доскоро и дъщеря му, всички заедно живеят постоянно в апартамента в гр. Ч.. „К. работи в затвора. Отиваше и се връщаше всяка вечер в апартамента“ и по-нататък:,./К. не е напускал жилището“.

В същото време показанията на свидетеля Н.И. са точно в обратния смисъл: „Не мога да кажа точно от кога живее непрекъснато в О., но от около 20 години живее непрекъснато в О.. ... Знам, че в Ч. К. живееше с родителите си, като е бил малък“. Следователно някак си ответникът едновременно, по едно и също време е живял непрекъснато както в апартамента в гр. Ч., така и в къщата в с. О.. Очевидно, че някой от тези свидетели не казва точната истина, поради което техните показания не са на практика достоверни. Освен това и свидетелят И. няма как да има преки и непосредствени впечатления от живота на Н. и брат й К., тъй като същият работи в гр. П. и всеки ден излиза около 7:30 ч. Сутринта и се връщаедва в 19:00 часа вечерта, през което време няма, а и няма как и не може да има преки наблюдения върху процесните имоти. Ясно е, че не му остава много време, в което да наблюдава от близо къщата на съседите си и съответно да има подробни впечатления от това, което се случва там. Поради това е съвсем разбираемо, че не е видял Н. Д. Н. да идва в къщата, тъй като тя я посещава през деня, най-вероятно във времето, в което свидетелят е на работа. Въпреки тези противоречиви показания обаче, първоинстанционният съд приема техните твърдения за достоверни относно упражняването на фактическата власт върху имота. Дори и така, обаче никой от тези свидетели не заяви, че е чул К. Н. да казва на сестра си, че тя вече няма собственост в наследствените им имоти. Следователно тези свидетели могат да бъдат кредитирани единствено относно това, че първият ответник живее в единия или в другия имот (без да е много ясно в кой от двата живее основно и кой е негов ваканционен имот), но не и относно отношенията със сестра му, още повече относно това, че братът е отблъснал владението на сестра си.

За да бъде доказано придобиването на един съсобствен имот по силата на общия давностен срок на идеалните части на другия съсобственик следва да се вземат предвид както характеристиките на владението: да е непрекъснато, спокойно, несмущавано, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя за период от десет години, така и наред с това държателят следва да докаже, че е демонтстирал спрямо всички останали съсобственици (в конкретния случай спрямо ищцата и въззивница) намерение за своене, т.е. за придобиване по давност на притежаваните от нея идеални части. Тази демонстрация (манифестиране на своене) трябва да е ясна и недвусмислена, да е насочена към другия съсобственик и най-вече да е достигнала до него. В този смисъл са Решение № 169/17.03.2006 г. по гр.д. № 754/2005 г. на ВКС, 1 г.о., Решение № 302/24.06.2011 г. по гр.д. № 1168/2010 г. на ВКС, I г.о. имн.др.

Освен това от разпитаните по делото свидетели — както тези на ищцата, така и свидетелят на ответника - Н.И., заявяват, че дворното място в с. О. се ползва от К. Н. само половината, а другата половина бил оставил за жалбподателката Н.. Свидетелят Н.Т. заявява: „...дворът е разделен на две, в едната част брат и отглежда зеленчуци. Казваше, че другата половина на двора е на Н.“. Същото се потвърждава и от свидетелят И.: „ Обработва се половината от двора“. Тези твърдения ясно кореспондират с останалите доказателства, че този ответник ползва само половината си имот, т.е. ползва имота с ясното съзнание, че не е единствен и пълноправен собственик на имотите в с. О.. Това обстоятелство също не е обсъдено и съобразено от първоинстанционния съд.

На следващо място съдът не е съобразил още едно обстоятелство, което е от голямо значение за настъпването на придобивна давност. Още при съставяне на двата констативни нотариални акта - този за апартамента в гр. Ч. и за двата имота в с. О., разпитаните по обстоятелствената проверка свидетели не заявяват да им е известно, че К. Н. е уведомил сестра си Н. Д. Н. за намерението си за своене на целите имоти, а още повече да е отблъснал с конкретни фактически действия владението на сестра си. Свидетелите дори въобще не споменават ищцата, а уж помнят всичко с най-големи детайли от последните 30 години от живота на това семейство, но някак си „услужливо” забравят, че К. Н. има и сестра, която докато завърши училище също е живяла в тези имоти. Но освен, че това са свидетели, които са посочени само за целите на обстоятелствената проверка, то те не удостоверяват втория най-съществен елемент от фактическия състав на придобивната давност - намерението на единия съсобственик да промени държането във владение да е достигнало и да е демонстрирано ясно адв. Е. Н. от АК Стара Загораи недвусмислено пред другия съсобственик и сънаследник, т.е. пред ищцата. Като не се съдържат подобни изявления в протокола, съставен в процедурата по съставяне на констативните нотариални актове, то изначално нотариусът не е имал основание да признае К. Н. за собственик по давност на идеалните части на сестра си.

Следователно и в тази им част съдът отново не е анализирал правилно и в пълнота събраните по делото доказателства, при което е постановил едно неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде изцяло отменено от въззивната съдебна инстанция.

В случай на отмяна на решението и уважаване на главния иск за признаване на установено правото на собственост на ищцата и отмяна на съставените констативни нотариални актове, то и останалите предявени с исковата молба искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед гореизложеното , въззивният съд следва да отмени Решение с № 139 от 21.07.2025 г., постановено по гр.д. № 20245540100966 по описа на Ч.ски Районен съд, тъй като същото е неправилно и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи предявените от въззивницата Н. Д. Н. искове, както следва:

1. На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК съдът следва да признае за установено по отношение на ответника К. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/, че ищцата и въззивница Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., •••/ е собственика по наследство от М.А. Н. – тяхна майка /ЕГН ••••••••••, починала на ••• г./ и от Д.К. Н. – техен баща /ЕГН ••••••••••, починал на ••• г./ на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от:

1.1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата;

1.2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страниулица, УПИ 11-409 и УПИIX-411.

1.3. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ 11-409 и УПИ VI11-410

2. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът следва да отмени следните нотариални актове:

Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт с № 98, том 7, дело под № 1317/2022 от 17.05.2022 г., вписан на датата18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус И.Г. с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с per. № 791, в частта, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. о т САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №№ 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г . на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

2.1. Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 47, том 7, дело 1266/2022 от 10.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус И.Г. с район на действие - P C - Ч., вписана в Нотариалната камара с per. № 791, в частта, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. о т ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О.. •••, с площ от 930 кв.м., представляващо У ПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПН 11-409 и УПИIX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

3. Съдът следва да прогласи нищожност на следните договори:

Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 49, том 8 , дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за ½ ид.ч. - собственост на ищцата, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н., без реално да притежава тази част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №№ 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. На Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

3.1. Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за ½ ид.ч. - собственост на ищцата, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н., без реално да притежава тази част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИX- 411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИХ-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

4. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗС: СЪДЪТ следва д а обяви за купувач Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., •••/ като замести купувача Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/ в продажбеното отношение по Договор за продажба от 31.05.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, при същите условия, а именно като заплати ½ от посочената в акта цена или сумата от 4750 лв. или 2428,64 евро за следния и м о т : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 no КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителят директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

4.1. Да обяви за купувач въззивницата Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., •••/ като замести купувача Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/ в продажбеното отношение по Договор за продажба от 17.05.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022, вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, при същите условия, а именно като заплати ½ от посочената в акта цена или сумата от 2500 лв. или 1278,23 евро за следните имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИХ-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410.

5. Съдът следва да прогласи нищожност на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на К. Д. Н., обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за следния имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДАТА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9,81414.502.3364.2.7; под обекта:81414.502.3364.2.5; над обекта:81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

5.2. Да прогласи нищожността на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на К. Д. Н., обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба № 93, том 7, дело № 1312/2022, вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ — Чирпан за следните имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИХ-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ 11-409 и УПИ VI1I-410.

6. Съдът на основание чл. 108 от ЗС следва ДА ОСЪДИ К. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/ и Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч., •••/ да предадат владението на процесиите имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Ч., •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54,11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:81414.502.3364.2.9.81414.502.3364.2.7; под обекта:81414.502.3364.2.5; над обекта:81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3,08 % от общите части и 61,44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата; ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село О., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ 11-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. О., •••, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село О., при граници на дворното място: улица, УПИХ-411, УПИ 11-409 и УПИ VIII-410

Неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице законовите предпоставки и надлежни доказателства за осъществяването на основните елементи от фактическия състав на придобиването от въззиваемия на процесните 1/2 идеални части, придобити от въззивницата по наследство от техните родители, по давност съобразно чл.79, ал.1 от ЗС поради горното и тъй като последният не е успял да преобърне държането си във владение по отношение на същите ид. части.

В тази насока въззивният съд СЧИТА, ЧЕ ИЗЛОЖЕНИТЕ крайни ИЗВОДИ В РЕШЕНИЕТО НА първостепенния РАЙОНЕН СЪД ЧИРПАН са в нарушение както на материалния и действащ закон, така и на константната практиката на ВКС на РБ, а именно,че; веднъж установената фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да се упражнява от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано,че е осъществено прекъсване на владението, а от там и прекъсването на започналата да тече в полза за владелеца придобивна давност.

Въззивният съд намира, че с оглед горецитираните изводи и теоретични постановки и константната практика на ВКС на РБ Решението на първоинстанционния се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. В този смисъл въззивният съд следва да постанови ново съдебно решение, с което да уважи изцяло като основателен и доказан предявеният от въззивника Н. против въззиваемите установителен иск, с горепосоченото правно основание и всички останоли евентуално съединени искове към този главен иск.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника Н. направените от последната разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер общо н а 8548,82 евро /осем хиляди петстотин четиридесет и осем евро и 82 евроцента/, представляващи левовата равностойност на сумата от 16 720.01 лева, от които на първоинстанционното производство по гр. дело № 612/2019г. по описа на РС-Чирпан общо в размер на 8660.00 лева, представляващи внесена държавна такса за завеждане на иска в размер на 50 лева и сумата от 1561 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Д. К., по представения договор за правна защита и съдействие, представен пред първоинстанционния съд, както и представения списък на разноските пред този съд, както и разноските пред настоящата въззивна инстанция общо в размер на 8059.94 лева, от които 25 лева – държавна такса внесена от въззивника за въззивното обжалване, както и сумата от 1100 лева, възнаграждение за един адвокат – адв. Д. К., по договор за правна защита и съдействие с № 1286 от 28.08.2025г., представен пред въззивния съд, съответно пълномощно и списъка на разноските /лист 9 и 10 от въззивното дело/.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, и установителния иск е за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК и подлежи на касационно обжалване, то и настоящото въззивно решение по в.гр. дело № 710/2025г. по описа на ОС-Стара Загора подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

Водим от горното, и на основание чл.79, ал.1 от ЗС във връзка с чл.68 и чл.69 от ЗС съдът