Решение № 89 от 20.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 54/2026 г.

Подадената от защитника на подс. Д. Е. Й. в срока и по реда на чл. 319 НПК въззивна жалба е станала повод за извършената от САС (като втора инстанция по гл. 21 НПК) проверка на Присъда № 3/05.02.2015 г., с която Софийският окръжен съд (по н.о.х.д. № 705/22 г.) е признал Й. за виновен в престъпление по транспорта по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК (поради причинена на 06.09.2021 г. в района на с. Байлово по непредпазливост и след нарушаване правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр. І-во и чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП смърт на Г. П. М., с оказана след деянието помощ на пострадалия); наказал го е с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода (условно, с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК) и с 2- годишно лишаване от право да управлява МПС (чл. 37, т.7 НК); и го е осъдил за разноските по делото. Оправдателната част на присъдата – за първоначалното обвинение по основния непредпазлив състав по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК и за претендираните други нарушения на правилата за движение (по чл. 5, ал.2, т.1 и по чл. 20, ал.2, изр. ІІ-ро ЗДвП), както и размерът на наказанието, не са оспорени със „съответен протест“ на прокурора (чл. 336, ал.2, вр. ал.1, т.1 и чл. 337, ал.2, т.1 НПК), а основното искане в жалбата, поддържано от подсъдимия и неговия защитник и в откритото заседание пред САС, е Й. да бъде изцяло оправдан (чл. 336, ал.1, т.3 НПК); и алтернативно на това – наказанието намалено, или делото – върнато за ново разглеждане поради допуснатото абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.3 НПК. Водещият аргумент на защитата, последователно застъпен и в тази инстанция – че ударът между управляваното от Й. МПС (с рег. № •••) и насрещно движещия се автомобил, шофиран от починалия М. (с рег. № •••) е настъпил в лентата за движение на подсъдимия (т.е. без причинилото инцидента нарушение по чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП), няма как да намери отговор „по същество“ в сега развиващото се пред САС производство, защото се налага повторно („ново“, по смисъла на чл. 335, ал.2 НПК) разглеждане на делото от Софийския окръжен съд. Незаконният състав на СОС, постановил обжалваната присъда, е безусловен (съществен) повод за нейната отмяна (чл. 348, ал.3, т.3 НПК), защото порокът не може да бъде отстранен от въззивната инстанция. В нарушение на правилото за неизменност (чл. 258 НПК) съдебният заседател Е. М., участвала при постановяването (обсъждането, подписването и обявяването) на присъдата, не е фигурирала в съдебния състав (с председател – съдия Николова; и членове – заседателите М. и Д.), провел разпоредителното заседание по делото и част от първоначалните съдебноследствени действия (разпити на свидетели и допускането на техническата експертиза), доказателствената от които са били подложени на оценка с финалния съдебен акт. И доколкото подмяната на един от заседателите (поради влошеното му здраве) в хода на съдебното следствие не е извършена при единствено предвидената за това възможност по чл. 260, ал.3 НПК, нито е била последвана от повтаряне на вече проведените свидетелски разпити (чл. 258, ал.2 НПК), съдебният състав, който е „доразгледал“ първоинстанционното дело, не е постановил присъдата си в условията на „непосредственост“ (чл. 18 НПК) – основен принцип на процеса, гарантиран именно чрез изискването за неизменност. Изтъкнатото е напълно достатъчно, за да обуслови връщането на делото повторно в първата инстанция, защото се явява Х.матиен пример за нарушение по чл. 348, ал.3, т.3 НПК, а за новия състав на СОС вече е необходимо да съобрази не само фактическите и правни предели на обвинението, но и частично оправдателната част на присъдата, която прокурорът не е протестирал. Водим от всичко изложено дотук и съобразно чл. 335, ал.2 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, III състав,