Решение № 404 от 3.11.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 210/2025 г.

Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ. Ищецът – Е. А. А. твърди, че на основание сключен Трудов договор № 223/16.01.2020г. бил в трудови правоотношения с ответника на длъжност „•••“, с код по НКЦЦ 93290008, с място на работа „Монтажен цех К.“ и на пълно работно време. С Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2024г. към трудовия договор, страните са се споразумели, считано от 01.03.2024г. ищеца от длъжност „•••“, да премине в нова длъжност, а именно - „•••“ (или в комбинирана длъжност). Посочено е, че по отношение на работното време, същото остава на 8 часа.

На 06.08.2024г. претърпял злополука, на територията на производствената база на „А. и Ко“ ООД (зона за производство на стъклопакети), находяща се в гр. К., ул. Индустриална. Регламентираното му работно време за деня на злополуката било от 08.00 часа до 17.00 часа, с почивка за хранене от 12.00 часа до 13.00 часа. На посочената дата, около 14.00 часа, в изпълнение на служебните си задължения, извършвал ръчно пренасяне на стъкла от статива, където били позиционирани до машина за миене на стъкла. В един момент от придвижването му, докато пренасял едно от стъклата с тежест от около 10 кг., същото се счупило и част от стъклените отломки попаднали в дясната му ръка, причинявайки му дълбока порезна рана в областта на предмишницата. Твърди, че му била оказана първа помощ от колега, който му превързал раната, след което същият бил транспортиран до болнично заведение.

След претърпяната злополука бил обслужен първично в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ гр. К., след което е транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, в клиниката по ортопедия и травматология. Отразено било обективното състояние на ищеца, а именно: наличие на порезна рана по воларната повърхност на дясна гривнена става; Лезия на флекс. сухожилие на палеца; Лезия на н. улнарис; Лезия на флекс. сухожилие на всички пръсти. От извършените му прегледи и изследвания е установено още: травма на флексорните мускули и сухожилия на други пръсти на ниво предмишница; наранена дясна предмишница на стъкло; разкъсно-контузна рана на дясна китка; невъзможна активна флексия на пръстите; изтръпване на цялата длан с пръстите. След извършените му прегледи и изследвания му била определена окончателна диагноза - Травма на флексорните мускули и сухожилия на други пръсти на ниво предмишница; Вулнус сцизум воле антебр. ин. п. дисталис декстра; Лезио тедн. м. флекс. полицис лонг.; Л. н. медианус; Л. н. улнарис; Л.а. радиалис; Л.а. улнарис; Лезио тенд. флекс. суперф. ет профундус; Лезио м. фл. карпи улнарис диг. 1, 2, 3, 4, 5, мани декстра и придружаващо заболяване Травма на нервус медианус на ниво предмишница. В болницата на ищеца е направен тап (поставена ваксина против тетанус) и е извършено опресняване на ръбовете на а.улнарис, след което артерията е зашита с единични шевове. Взето е решение за провеждане на оперативно лечение, като на 06.08.2024г. му била извършена операция - ПХО. Тенопластика неврография. Поставена му е и гипсова имобилизация. На 09.08.2024г. ищецът бил изписан от болничното заведение, като му били дадени препоръки да носи гипсовата имобилизация в продължение на 35 дни.

На 09.08.2024г. ищецът бил прегледан от съдебен лекар, който констатирал, че при прегледа десният горен крайник му е с поставена превръзка и имобилизация от пръстите до лакътя; установява се състояние след операция по повод нараняване на дясната предмишница, травма на мускулите и сухожилията сгъвачи на пръстите на ниво предмишница; порезна рана на дясната предмишница; нарушаване целостта на сухожилието на дългия мускул сгъвач на палеца; нарушаване целостта на средния и на лакътния и лъчевия нер; нарушаване целостта на лакътната артерия; нарушаване целостта на сухожилията на свивачите на пръстите-повърхностни и дълбоки; нарушаване целостта на мускула сгъвач на китката и на сгъвачите на първи-пети пръсти на дясната ръка. Заключава, че уврежданията са причинени по механизма от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е парче счупено стъкло, като в резултат на получените травми на ищеца е причинено трайно затрудняване на движението на десния горен крайник.

На 21.08.2024г. ищецът отново бил прегледан от лекар специалист, поради продължаващите оплаквания от болка, оток и зачервяване в областта на дясната ръка. При прегледа му било установено, че в областта на дясната ръка е налице инфектирана рана с инфламирани околни меки тъкани и оскъдна секреция. Извършена му била хирургична обработка на раната, след което му е поставена превръзка. Поставена му е окончателна диагноза: Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан.

При извършен му на 09.09.2024г. преглед било установено, че състоянието му е без промяна, налице е оток, палпаторна болезненост, силно ограничени движения на дясна гривнена става и пръстите на дясната ръка. Определена му е основна диагноза: Травма на флексорните мускули и сухужилия на други пръсти на ниво предмишница. На 02.10.2024г. и на 18.10.2024г. Е. отново е провел контролни прегледи, на които е установено, че е силно ограничен обемът на движение в киткената става на дясната ръка, налице са множество сраствания на сухожилия на флексорна група мускули на предмишницата, болки при опит за движение, лек оток около оперативния цикатрикс. Предписана му е и съответната терапия.

Твърди, че поради получените телесни увреждания не е можел да изпълнява трудовите си задължения и е използвал и отпуск за временна неработоспособност считано от 06.08.2024г. до 07.12.2024г. включително. За случилото се било образувано разследване от представители на ТП на НОИ - П.. След извършено обследване и проверка, на основание чл. 60, ал.1 от КСО, възникналата злополука е приета от НОИ, Териториално поделение - П. за трудова злополука на основание чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104- 15-280 от 26.08.2024г., което е влязло в законна сила.

Претърпеният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, свързани със самите травми и с проведеното му оперативно лечение и постоперативно възстановяване. Получените увреждания, както физически, така и психологически, променили значително начина му на живот. След претърпения инцидент изпитвал изключително силни и постоянни болки в областта на травмата, като след злополуката не е можел да се справя сам с ежедневните си дейности. В продължение на месеци дясната му ръка е била напълно обездвижена, без възможност да си служи с нея. Поради болката, дискомфорта и страданията, които е изпитвал, ищецът силно е ограничил социалните си контакти. След свалянето на гипсовата имобилизация се оплаквал от слабост, изтръпване, липса на сила в дясната ръка, ограничени движения на пръстите на дясната ръка, като била нарушена и хватателната функция на ръката. Изпитвал затруднения в ежедневните си дейности, поради което се нуждаел непрекъснато от помощта на своите близки, тъй като дясната ръка е водеща за ищеца. В продължение на месеци не е можел сам да се обува, преоблича и да задоволява хигиенните си нужди, заради ограничената подвижност на десния горен крайник. Затруднявал се при извършването и на други елементарни битови дейности. Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта, която имал някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. В продължение на месеци е била напълно нарушена хватателната функция на дясната му ръка, като и към настоящия момент усещал слабост в областта на дясната длан и пръстите, не можел да хваща добре с нея, изпускал предмети, нарушена била и чувствителността в областта на пръстите на дясната ръка. Все още чувствал дискомфорт и несигурност, когато използвал дясната си ръка, поради което се нуждаел от помощта на своите близки. И към настоящия момент изпитвал болезнени усещания на мястото на уврежданията и не можел да движи свободно китката и пръстите на дясната ръка.

В резултат на процесната злополука настъпили промени и в емоционалното състояние на ищеца. Поради преживения психо-емоционален стрес при претърпяната злополука, болничният престой, необходимостта от грижите на друг човек и постоянните болки, станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и страх, след инцидента е станал нервен, неспокоен, емоционално лабилен и тревожен. Чувствал се изолиран и по-рядко излизал навън, защото чувствал срам от белезите и обезобразения вид на ръката му, които и към настоящия момент били причина за ниското му самочувствие. Освен това и към настоящия момент не е преодолял страха и неувереността, които изпитвал след претърпяната трудова злополука. Към настоящия момент страданията му персистират, като възстановяването му все още не е приключило напълно. Ищецът изпитвал и сега болки и ограничени движения в травматичните области, които пречат на нормалното му ежедневие.

Предвид изложено, мотивира правен интерес от предявяването на иск по чл. 200 от Кодекса на труда, за реализиране на имуществената отговорност на работодателя по исков ред. С оглед обстоятелството, че злополуката е настъпила на 06.08.2024г., то от този момент върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва за забава до окончателното й заплащане.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на трудова злополука от 06.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 06.08.2024г., до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва платежна сметка за изпълнение на паричното задължение, открита при „Изипей“ АД, а именно - IBAN: •••••, BIC: •••••, с титуляр: Е. А. А.. В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, като същия се счита предявен в размер на 80 000 лева.

Ответното дружество - „А. и КО“ ООД - К. намира предявените искове за допустими и частично основателни, поради което ги оспорва частично. Не оспорва възникналите трудови правоотношения, претърпяната на 06.08.2024г. около 14.00 часа претърпял злополука и получените телесни увреждания. Оспорва, че счупването на стъклото, причинило порезната рана в областта на предмишницата е станало случайно, без човешка намеса. Оспорва, че с оглед причинените увреждания, съответно болки и страдания, както и поведението на ищеца при настъпване на злополуката, претендираният размер на обезщетението е съразмерен на тях и справедливо, т.е. оспорвам размера на предявения иск за неимуществени вреди. Прави възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ, за съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите вследствие на злополуката вреди.

Твърди, че с оглед конкретните обстоятелства, свързани със злополуката и причинените неимуществени вреди - болки и страдания, претендираният размер на обезщетение в размер на 30 000 лв. е прекомерно завишен и е в противоречие с регламентирания в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обективно установени факти и обстоятелства по случая, в т.ч. но не само - характера и степента на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи да работи и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др., като обезщетението трябва да съответства на действително причинените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. В този смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС № 4/23.12.1968 г. Твърди, че са налице основания за намаляване на отговорността на работодателя, визирани в чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност - работникът не е положил грижата, която и най-небрежният не би положил, което съпричиняване претендират да е 90%. При пренасянето на стъклото, ищецът удря същото в миялната машина, в резултат на което то се счупва и причинява травмата. Това обстоятелство е отразено в приложеното към исковата молба писмено доказателство - Разпореждане № 5104-15- 280/26.08.2024г. на ТП на НОИ - П., в което е посочено, че ищецът „...неволно е ударил стъклото в миялната машина, вследствие на което то се е счупило“, както и в представения с писмения отговор по чл. 131 от ГПК - Протокол за разследване на трудова злополука № 42/15.08.2024г. на комисия при работодателя, представляващ Приложение към чл. 2, ал. 3 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, който е част от административната преписка на ТП на НОИ - П.. При създадените отлични условия за работа на територията на Производствена база на ответното дружество (зона за производство на стъклопакети), находяща се в гр. К., ул. Индустриална, съобразени с правилата за здравословни и безопаснни условия на труд, и въпреки проведените инструктажи на ищеца по безопасност на труда и вменените му с длъжностната характеристика задължения за спазване на определените технологични правила и правила за безопасност, същият е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност на труда, които ищецът е познавал и е следвало да спазва съгласно задълженията си по чл. 126, т. 6 от КТ. Счупването на стъклото е изцяло в резултат на действията на ищеца - удрянето му в миялната машина, а не поради друга причина, поради което неговото съпричиняване на вредата определяме на 90%, с които следва да бъде намалено определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., но от определената сума за обезщетение следва да се приспадне обезщетението, което е получил ищецът от общественото осигуряване за временната неработоспособност за периода на болничните - от 06.08.2024г. до 07.12.2024г. включително - съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ (в този смисъл е и съдебната практика -т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968г., Решение № 149/13.01.2021г. по гр.д. № 4301/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 119/12.07.2013г. по гр.д.№ 675/2012г. на ВКС, IV г.о.), тъй като предвиденото в посочената правна норма обезщетение е разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, вкл. пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

От определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, следва да се приспаднат и сумите, които работодателят е заплатил на ищеца доброволно, както следва: на 07.08.2024г. - 700 лв., на 26.08.2024г. - 500 лв., на 27.09.2024г. - 500 лв., на 25.10.2024г. - 500 лв., на 27.11.2024г. - 500 лв., на 30.12.2024г. - 600 лв. и на 28.01.2024г. - 500 лв. или в общ размер 3800 лв., съгласно приложените към писмения отговор по чл. 131 от ГПК разходни касови ордери.

Моли съда, да постанови решение, с което, като съобрази допринасянето от самия ищец на вредите, изплатеното му обезщетение от общественото осигуряване за настъпилата временна неработоспособност, както и изплатеното до момента обезщетение от работодателя, да отхвърли предявените искове или да редуцира претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед адекватния процент на съпричиняване и другите посочени обстоятелства. Претендира за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените Трудов договор № 223/16.01.2020г., ищецът е с работодател „А. и КО“ ООД – К. и е заемал длъжност „•••“, с код по НКЦЦ 93290008, с място на работа „Монтажен цех К.“ и на пълно работно време. С Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2024г. към трудовия договор, страните по трудовото правоотношение са се споразумели, считано от 01.03.2024г. ищеца от длъжност „•••“, да премине в нова длъжност, а именно - „•••“ (или комбинирана длъжност). Представено е личното трудово досие на ищеца.

Трудовият инцидент случил се на 06.08.2024г. се установява от представените с исковата молба – епикриза, съдебномедицинско удостоверение № 1029/2024г. на ОСМ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – П., амбулаторни и болнични листове. Видно от същите, ищецът е транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, поради наличие на порезна рана на дясна гривнена става от счупено стъкло, като първоначално е обслужен в МБАЛ К.. Претърпял е по спешност операционна интервенция. Поставена му е и гипсова имобилизация. На 09.08.2024г. ищецът бил изписан от болничното заведение, като му били дадени препоръки да носи гипсовата имобилизация в продължение на 35 дни. На 09.08.2024г. ищецът бил прегледан от съдебен лекар, който констатирал, че при прегледа десният горен крайник му е с поставена превръзка и имобилизация от пръстите до лакътя. Като заключение от прегледа и представената медицинска документация е посочено, че се касае за състояние след операция по повод нараняване на дясната предмишница, травма на мускулите и сухожилията сгъвачи на пръстите на ниво предмишница; порезна рана на дясната предмишница; нарушаване целостта на сухожилието на дългия мускул сгъвач на палеца; нарушаване целостта на средния и на лакътния и лъчевия нерви; нарушаване целостта на лакътната артерия; нарушаване целостта на сухожилията на свивачите на пръстите- повърхностни и дълбоки; нарушаване целостта на мускула сгъвач на китката и на сгъвачите на първи-пети пръсти на дясната ръка. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е парче счупено стъкло и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения.

Ответното дружество представя - копие от Заповед № 34/14.08.2024г., с която е разпоредено извършвани на разследване на злополуката с ищеца на 06.08.2024г. в 14.00ч., от комисия в посочен поименен състав. Въз основа на нея е съставен и представен по делото - Протокол за разследване на трудова злополука от 15.08.2024г., в който по графи е отразено следното:

• пострадал - Е. А. А.; - място на злополуката – производствена база гр. К., зона за производство на стъклопакети;

• лице, оказало първа помощ – Г.К.Р.; - обща характеристика на работата – пренасяне на стъкло от статив за нарязани стъкла към машина за миене на стъкло;

• специфично физическо действие, извършено от пострадалия в момента на злополуката – рутинно действие, без специфични изисквания. Средна тежест на стъклото – 10 кг., за което не се изискват специални умения. Изисква се ползване на ръкавици;

• отклонения от нормалните действия и условия – вероятно отклоняване на вниманието с посочено предположение, че е ударил стъклото в миалната машина;

• начин на увреждане и материален фактор – при удара с миалната машина, стъклото се е разрушило и е нанесло дълбока прорезна рана в ръката на служителя.

В графите - за допуснати нарушения на нормативни актове и лица с допуснати нарушения - няма вписани данни.

С Разпореждане № 5104-15-280 от 26.08.2024г., влязло в законна сила, на основание чл. 60, ал.1 от КСО, възникналата злополука е приета от НОИ, Териториално поделение - П. за трудова злополука на основание чл. 55, ал.1 от КСО.

С отговора на исковата молба са представени седем копия на разходни касови ордери (РКО) за периода от 07.08.2024г. до 28.01.2025г. на обща стойност 3800 лева, предоставени на лице - Е. А. А.. Видно от същите, липсват вписани данни да изхождат от името на дружеството на ответника. РКО от 07.08.2024г. е вписано името на Г. И. в графа – „представител на“, а на останалите 6 бр. РКО в тази графа е вписано името на А.С.. Няма данни за основанието за предаване на сумите по РКО.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2025г., ищецът в производство по чл. 176 от ГПК посочва, че тези пари ги е получил за това, че живеел на квартира и нямало с какво да си плаща наема и тока. Преди да получи травмата, като не му стигали парите е искал от работодателя по 50-100 лева и после си ги е удържал. На месец му е давал по 500 лева за квартира.

По делото са допуснати две експертизи – съдебно-медицинска и съдебно-психологична, заключенията по които, съдът кредитира като обективни, изчерпателни и компетентни. Във връзка с изготвянето име, съдът е изискал и приел по делото медицинска документация от пролежаването на Е. А. А. в отделение по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ д-р Киро Попов – К. с писмо, вх. № 3081/17.03.2025г., както и медицинска документация на пациента Е. А. А., предоставена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – П., вх. № 3644/27.03.2025г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ по допуснатата съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че във връзка с инцидент на 06.08.2024 г. Е. А. А. е получил - порезно нараняване на дясната предмишница в областта на китката, срязване на мускулите и сухожилията сгъвачи на пръстите на дясната ръка; срязване на сухожилието на дългия мускул сгъвач на палеца; срязване на срединния, лакътния и лъчевия нерви (n. medianus, n.ulnaris, n. radialis); срязване на лакътната артерия и частично срязване на дясната лъчева артерия; срязване на повърхностни и дълбоки сухожилия на мускулите сгъвачи на пръстите на дясната ръка. Срязване на мускула сгъвач на китката и на сгъвачите на първи- пети пръсти на дясната ръка. Нараняванията на ищеца, преценени в комплекс, са довели до загуба на основната функция на ръката - хващане. Това е осъществило медико-биологичния признак осакатяване, по смисъла на чл. 128 НК. Срязването на артериални съдове, които макар и с малък калибър, но с високо налягане в тях, в съчетание с голяма кожна рана са условия за бърза и масивна кръвозагуба. Това е осъществило медико-биологичния признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК.

В острия стадий на увреждането е имало условия за животозастрашаваща кръвозагуба, която е преодоляна чрез оказаната медицинска помощ. В късния стадий са се развили сраствания на увредените структури, отговорни за реализиране на основната функция на ръката - хващане. Пациентът е бил лекуван оперативно и то в спешен порядък, както и медикаментозно. Във възстановителния период е провеждана рехабилитация и физиотерапия. Болките са съпътствали пациента, като са стихвали в процеса на възстановяване. Интервенциите и медикаментите са описани в обстоятелствената част на заключението. Болките са били пo-интензивни в острия стадий на травмата. Впоследствие са стихвали, като не са изчезнали напълно. Пациентът ще изпитва болки при опит за пасивно или волево движение, без да е възможно да го осъществи.

По отношение на въпроса - Какво е здравословното състояние на ищеца към настоящия момент, вещото лице посочва, че ако въпросът касае състоянието на десния горен крайник - загубена е основната функция на ръката - хващане - без изгледи за възстановяване. Загубата на основната функция на ръката е довело до осакатяване на същата и влошаване на качеството на живот на пациента. Болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективизирана чрез степени, скали и т.н. Тя влияе върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип. В периода на възстановяване на оперативните рани пациентът се е нуждаел от чужда помощ. Към момента не може да осъществява физически труд с дясната ръка, не е възможно да си служи с нея и в бита. Белези са налице и са описани подробно в описателната част на заключението.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е парче счупено стъкло и отговарят по начин и време да са получени така, както се съобщава в материалите в делото. Дълбочината на нараняването е било улеснено не само от режещите ръбове на стъклото, но и от голямата му маса.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, дава заключение, че инцидентът от 06.08.2024г. има своето неблагоприятно отражение върху цялостното функциониране и актуално състояние на ищеца Е. А. А. - социално, битово, лично, трудово, физическо, емоционално, психическо. Случилото се събитие се определя като извънредно, неочаквано, нежелано, с принудителни, неудоволствени, негативни последици, има характер на тежко психо-травмено събитие като последица от физическото увреждане в психо-емоционален аспект.

Лечението и периодът на възстановяване имат неблагоприятно отражение върху психиката на ищеца Е. А. А. - значително е нарушена поведенческата адаптация, преживява мощни вътрешни емоционални изживявания със силно болезнен, доминиращ, неудоволствен, принудителен, стресогенен характер. Отраженията са свързани с осъзнаване и приемане на трайна невъзможност за трудова ангажираност, респективно с финансовото му неразположение и усещане за непълноценност като глава на семейството, с емоционалното му състояние предимно в преживявания от негативния спектър, отразява се върху социалното и битовото му функциониране; ограничени до минимум са социалните контакти и желанието за такива. Интензивно е усещането за безпомощност и нужда от обгрижване от близките си, което повлияна неговото достойнство и чест.

Психическото състояние на ищеца Е. А. А. към момента на прегледа е лабилно. Налице е значителна промяна в самооценката, малоценностни изживявания, мисли за безперспективност, убеденост за непълноценност (трайно нарушена пълноценност). Преживяването е болезнено и дълбоко емоционално. Ограничен е от възможността да има обичайното за него ежедневие - в семейна, социална, работна среда. Невъзможността за трудова ангажираност води до затруднения във финансовото му благосъстояние и допълнително усещане за непълноценност като глава на семейството и основен обгрижващ и удовлетворяващ потреностите и нуждите. Социалните контактите са ограничени, дори нежелани от него. Налице е значим емоционален и психически дискомфорт. Като травмиращ фактор в съзнанието му е останал не самият инцидент, а трайните последици от него, касаещи физическите му увреждания, водещи до ограничения и невъзможност да извършва обичайните си дейности в ежедневието. Комплексът от множеството неудоволствени изживявания води до лабилност, психическа нестабилност, чувството за трайна непълноценност, ведно с усещането за непримиримост води до лесни прояви на раздразнителна слабост, затруднен цялостен самоконтрол, лесна избухливост, гневливост, плачливост, лесна ранимост, чувствителност на въпроси, касаещи случилото се и най-вече последиците от инцидента, себенеувереност, пасивност, лесно изпадане в състояние на тъга и потиснатост, песимизъм, лесна плачливост, с нежелание за поддържане на социални контакти, усещане за самотност, зависим в голяма степен от грижите на околните за самия него. Трайно е ограничен от възможността да работи, респективно да бъде в основна помощ в осигуряване нуждите на семейството си. Видно и към настоящия момент, А. е емоционално повлиян от случилото се и преживяното, силно болезнено, психотравмиращо. Експертизата не се ангажира с коментар за бъдещи последици в психичното състояние на ищеца Е. А. А.. Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.

От разпита на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното:

Свидетелят З. А. А.А - съпруга на ищеца твърди, че инцидентът със съпруга й станал в началото на месец август 2024г. За злополуката разбрала от него, който й се обадил по телефона и й съобщил, че е прекарал инцидент и се намирал в П. в болницата. Отишла да го види още същия ден. Твърди, че Е. бил много зле, с болки в ръката, която била вързана с кърпа. Твърди, че съпругът й бил много притеснен, защото ръката му била откъсната, ревял от адски болки. Оказало се, че ръката му била срязана. В болницата претърпял операция и останал на лечение там четири дни. В болницата имал много болки, не може да движи ръката. От всичко, което му се случило започнал да проявява агресия. Твърди, че останала в болницата, защото той имал нужда от нея - помагала му за смяна на дрехи, помагала му да се храни. През цялото време той не можел да си движи ръката, изпитвал силни болки. След като се прибрал в дома им, все още имал нужда от чужда помощ. Помагала му при извършване на физиологични нужди, като е извършвала необходимите действия по поддържане на личната му хигиена и смяна на пособия и дрехи, както и при хранене, защото с лявата ръка той нищо не можел да направи сам. Твърди, че доста време не можел да използва ръката си, като това продължавало и към настоящия момент. Нямало никакво раздвижване на ръката му и той не можел да си ползва ръката, с нея не можел нищо да хваща. Твърди, че злополуката му повлияла много. Преди злополуката го описва като добър, работлив, грижовен към семейството сичовек, а сега станал агресивен, с никой не говорел, усамотявал се в стаята си, изпитвал срам да излезе навън и да говори с някой. Твърди, че не може да извършва абсолютно никаква физическа работа с тази ръка. От както получи това нараняване, Е. не работел, бил безработен и си стоял в дома им. Е. не можел да яде, не можел да се нахрани. Работодателят му прекратил договора му преди три седмици. Работодателят след в продължение на шест месеца след инцидента му давалпо 500 лева на месец, но не знае за какво.

Свидетелят А. А. А., брат на ищеца твърди, че злополуката с брат му настъпила през месец август 2024г. Разбрал за инцидента от шурето, който му съобщил, че Е. на работното му място получил злополука и е откаран в П. в болницата. Още същия ден посетил брат си в болница „Свети Георги“ – П., където изчакал, за да излезе от операционната. Твърди, че когато го видял след операцията, положението му било доста окаяно. Разбрал, че ръката му ще остане неподвижна и няма да може да я употребява. Впоследствие узнал, че на работното му място местили голямо стъкло, което се счупило и части от него се забили в ръката му. Дясната ръка му била травмираната. Операцията продължила около 3 или 4 часа. След операцията брат му изпитвал силни болки. Същият останал в болницата около седмица, като през целият му престой жена му била при него, защото Е. имал нужда от чужда помощ за физиологични нужди, за хранене и за преобличане. Брат му споделял, че изпитва силни болни в ръката и не може да си я движи, да хваща предмети с ръката си. След като се прибрал от болницата, той имал отново нужда от чужда помощ в къщи. Твърди, че на две седмици веднъж отивал до тях, за да го изкарва и то вечерта, да се поразкарат малко. Същият не искал да излиза от тях, бил агресивен и нервен. Два пъти когато излязъл с него и се срещнал с приятелите, същите му казали: „Е., ти остана за цял живот така, какво ще правиш сега, как ще я караш?“ и това допълнително от изнервило. До ден днешен той имал нужда от грижи и помощ. Дори не можел обувките да си обува и връзва без помощ от друг човек. Твърди, че изпитвал силни болки поне три месеца. С ръката си продължава да не може да хваща нищо, дори изобщо не можел да изпъне ръката. Твърди, че преди злополуката, той бил много работлив и спокоен човек. След злополуката станал нервен, променил се. Той не можел да работи тежък, физически труд. Е. понастоящем не работел. Попитали на две места за работа, като пазач или охрана, но за такъв обаче искат да има средно образование.

От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното:

Свидетелят Г.К.Р., който в момента работи в ответното дружество като „•••“ твърди, че работел при този работодател от 11 години и познавал ищеца, който работел в това дружество от около 6 години. Твърди, че присъствал на злополуката миналата година, месец август. Процесът на работа бил такъв, че мият стъкла на машина, след което се затварят и се мажат със специален силикон. В случая с ищеца работата касаела да се сложи едно стъкло около метър на метър на миячната машина. Твърди, че бил в гръб към ищеца и не съм видял на 100% какво е станало, но предполага, че при поставянето на машината е чукнат ръба на стъклото в някоя от металните части на машината. При удара се получава лъч, стъклото гърми, чупи се и това било причината ищеца да бъде порязан. В случая, стъклото се е счупило, когато го е носел и миел на машината. Твърди, че чул шума от счупеното стъклото, като ищецът си порязал дясната ръка. Твърди, че разстоянието от мястото, където стоят стъклата до миячната машина е около 2 м. Стъклата стояли на дървени пирамиди, които били с наклон, за да е стабилно стъклото и да не се обърне или падне, когато се взема и постави на машината. Съответно, машината също имала наклон и ъгъл, за да се постави стъклото по правилен начин да не падне. Твърди, че ищецът от както е във фирмата бил на длъжността „•••“. По принцип счупване на стъкло се е получавало много пъти от различни неща, в това число и от дефект или да е имало ряз, който не е бил видим. Стъклата се режат от тях на машина преди да се измият. След изрязването им и поставянето им на дървените пирамиди, човек от фирмата осъществявал контрол дали са здрави стъклата. Контролирало се целият процес - от свалянето на стъклата от камиона до пакета. Твърди, че по принцип работели с ръкавици с дължина над китката, имали шлемофони за машината - за шума, защото били големи децибели, имали и очила. Задължително било да се работи с ръкавици, но не може да каже на този ден, когато се счупи стъклото дали Е. е бил с ръкавици. Не е видял, нито е обърнал внимание за това обстоятелство. Твърди, че от случилото се Е. бил много уплашен. Лично го закарал в болницата в К. със собствения си автомобил. С тениската завързал ръката му, защото течало супер много кръв. Превързал го над китката, над ряза, за да спре кръвта. Предполага, че Е. е работил с ръкавици, но няма как да наблюдава постоянно, кой е с ръкавици, кой е без ръкавици. Описва, че на работното място абсолютно на всички се раздавали ръкавици, които купували със стекове, за да може ако ръкавицата евентуално се протърка или се срежи, да имаме здрав чифт. Ръкавиците били абсолютно нужни за пренасянето на стъклата, с вакуум лапи, с които се носят стъклата с по-големи размери. Конкретно това стъкло, което се счупило не се носело с вакуум лапи, а лицето, което го пренася трябва да носи ръкавици. Твърди, че Е. редовно е пренасял такива стъкла. В момента на инцидента, в •••ното били само двамата с Е.. Когато превързал ръката на Е. с тениската, в този момент влязъл колегата С.Д.. Свидетелят С.С.Д., който в момента работи в ответното дружество като „•••“ твърди, че знае за инцидента с ищеца, случил се в края на миналото лято. Твърди, че не е бил вътре в цеха, а отвън. Видял ищеца непосредствено след инцидента, когато влязъл в колата и колегата го закарал към болницата. По отношение на ръкавиците твърди, че такива имало навсякъде. Не знае дали ищеца е бил с ръкавици, дали е ползвал такива. Твърди, че принципно е възможно без ръкавици е да се пренесе с голи ръце толкова голямо стъкло от 10 кг. В цеха редовно се пренасяли големи стъкла, които се слагали на пирамидата, на машината за миене. Във времето са се случвали дребни инциденти - дребни работи, но не са били за болница. Винаги имало порязване със стъкла, но не е фатално, не е сложно. Твърди, че дясната ръка била водещата на ищеца.

Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК № 90974 от 28.05.2025г. на ТЕЛК при МБАЛ „д-р Никола Василев“ АД – К. на ищеца е определена 20% НТР за срок от три години.

Други доказателства от значение по делото не са представени. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 200 от КТ. За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва в обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици за работника, и 3) причинно- следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди, т.е. същите да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Всички тези юридически факти трябва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по посочените факти, включително и че е заплатил суми, насочени към репариране на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и да установи твърдяното от него съпричиняване на вредоносното събитие (че е налице противоправно поведение на ищеца, което е в пряка причинно- следствена връзка с увредата). Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са, че към датата на процесната злополука - 06.08.2024г. между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено с Трудов договор № 223/16.01.2020г. Процесната злополука е призната за трудова с Разпореждане № 5104-15-280 от 26.08.2024г. по описа на НОИ, Териториално поделение - П.. Спорен по делото остава въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и дали пострадалото лице е допринесло за това с поведението си. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди, настъпили при или по повод изпълнение на трудови задължения, независимо от наличието на вина. Тази разпоредба е израз на принципа на обективна отговорност, целящ да гарантира защита на работника при рисковете на трудовия процес.

Съдът намира, че настъпилото увреждане е резултат от трудова дейност, извършвана в обичайна за длъжността на ищеца среда, свързана с повишен риск и изискваща стриктно спазване на правилата за безопасност. От събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял значителни увреждания, повлекли трайно намалена работоспособност и психологически страдания. От приетите доказателства се установи, че на ищеца напълно е нарушена хватателната функция на дясната му ръка, която е водещата. Към настоящия момент усещал слабост в областта на дясната ръка, не можел да хваща добре с нея, изпускал предмети, нарушена е чувствителността в областта на пръстите.

По отношение възражението на работодателя за съпричиняване: По делото ответното дружество твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, което се изразява в поведение, довело до настъпване на трудовата злополука. По делото няма данни и доказателства работодателят да е провеждал първоначални, периодични и ежедневни инструктажи. По делото не са ангажирани доказателства за начина на експлоатация на миалната машина и за провеждането на инструктажи за безопасна работа с нея. Свидетелските показания установиха само обстоятелството, че на служителите е предоставено предпазно облекло – ръкавици, включително такива и на Е. А., но не се установи категорично към датата на инцидента ищецът да не е носил такива. Въпреки липсата на доказателства за провеждането на инструктажи за безопасна работа с миалната машина, от гласните доказателства се установи, че работници на „А. и КО“ ООД са извършвали дейности по машината и то не еднократно.

С оглед на изложеното съдът намира, че поведението на пострадалия не може да бъде квалифицирано като груба небрежност по смисъла на КТ. Не се доказа пострадалият да не е проявил елементарно старание при изпълнение на работата, да е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, т.к. такива не са му били разяснени по отношение на процесната дейност. Неговото поведение не може да бъде приравнено на неполагане на елементарна грижа и небрежност, т.к. не му е провеждат инструктаж за технологичните процеси при извършване на тази дейност. В Протокола за разследване на трудовата злополука от 15.08.2024г. е посочено, че липсват данни за нарушения на нормативни актове и липсват данни за лица допуснали нарушения. Ето защо не може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, поради проявена груба небрежност в работата. Възражението на работодателя в тази насока се явява недоказано, поради което и не може да бъде споделено.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установяват някакви основания, които да позволят квалифициране на поведението на пострадалия работник като „груба небрежност“, поради което и не може да се приеме, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ. че съществуват основанията по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази принципът на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Както многократно практиката, включително и тълкувателната такава е разяснявала, това не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при телесно увреждане, довело до временна неработосбособност това са вида и степента на търпените болки, начина на протичане и срока на възстановителния период, настъпва ли пълно възстановяване, как увреждането се отразяла на последващата адаптация и трудова интеграция на пострадалия, отражението на уврежданията върху физическото здраве и психиката му, влиянието върху живота и бита му, върху икономическото му състояние и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални и физически страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. За правилното прилагане на принципа на справедливостта е необходимо да се цели най-пълно обезщетяване на търпените и на бъдещите предвидими страдания, които са следствие на причинената смърт от трудова злополука.

СМЕ подчертава, че е налице загубата на основната функция на ръката, което води до осакатяване на същата и влошаване качеството на живот. Загубената основна функция на ръката – хващане, която е без изгледи за възстановяване. Ищецът към момента не може да осъществява физически труд с дясната ръка и не е възможно да си служи с нея в бита т.е. липсва пълно възстановяване.

Изложеното физическо състояние е съчетано с преживените психически травми от ищеца, установени с приетите доказателства по делото - свидетелски показания и заключението по допуснатата съдебно– психологическа експертиза. Същите установяват, че психическото състояние на ищеца към момента е лабилно. Ограничен е от възможността да има обичайното за него ежедневие - в семейна, социална, работна среда. Невъзможността за трудова ангажираност води до затруднения във финансовото му благосъстояние и допълнително усещане за непълноценност като глава на семейството и основен обгрижващ и удовлетворяващ потреностите и нуждите. Социалните контактите са ограничени, дори нежелани от него. След инцидента ищецът се характеризира с нервно поведение и агресивност към близките си, в резултат на чувството за трайна непълноценност.

За определяне размер на обезщетението за тези неимуществени вреди следва да се съобрази и практиката на съдилищата за обезщетяване на подобни увреждания. Същата е в диапазона от 15 000 лв. до 50 000 лв. в зависимост от обема и вида на уврежданията, както и това на коя ръка са същите.

Поради изложеното съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение на неимуществените вреди от претърпяната трудова злополука е 45 000 лв., като този размер би репарирал най-пълно негативните преживявания, болки и ограничения в живота и бита както до сега, така и с оглед бъдещите затруднения, които ще изпитва.

Доколкото от материалите по делото не се установя ищеца да е получил някакво застрахователно обезщетение във връзка със злополуката за причинените му неимуществени вреди, както и не се установи платени суми от работодателя за имуществени или неимуществени вреди, то не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ същото да бъде приспаднато от така определения размер на обезщетението.

В тази връзка съдът приема, че по делото остана недоказано твърдението на ответника, че предоставената сумата от общо 3800 лева, представлява обезщетение във връзка с претърпяната трудовата злополука. Не се ангажираха категорични доказателства за основанието за предоставяне на тази сума и съдът не може да приеме, че касае репариране на настъпили неимуществени вреди.

По отношение претенцията за законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука, съдът намира следното:

Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 от КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука.

При това положение, като законна последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 45 000 лева от датата на настъпване на трудовата злополука - 06.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни.

От страна на ответника са представени доказателства за заплатени разноски в размер на 2000 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в настоящата инстанция (л. 57 от делото). Съразмерно на уважената част от исковата претенция, в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 875.00 лева.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 1800 лева, представляваща дължима държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд К. и 787.50 лева - разноски по допуснатите СМЕ и СПЕ, съобразно уважената част от исковете.

На ищцовата страна също се следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но в хода на делото не са представени доказателства за реализирани такива. Представени са само доказателства за представителна власт (пълномощни), съдържащи се на л. 14 и 149 от делото. Липсва договор за правна помощ или данни за предоставени правни услуги на ищеца по Договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Ето защо, разноски на страната не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът