Решение № 225 от 11.7.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 312/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е Решение № 404/09.05.2024 год., постановено по гр.дело № 4906/23 год. по описа на Районен съд Сливен, с което е признато извършеното със заповед № 41/02.10.2023 година на заместник-кмета на Община Сливен прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Й. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••• с ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: •••••••, с адрес: ••••••• за незаконосъобразно и е отменена заповед № 41/02.10.2023 година на заместник-кмета на Община Сливен за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Й. П.. Възстановена е Д. Й. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••• на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор" в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" в Община Сливен. Осъдена е ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: •••••••, с адрес: ••••••• да заплати на Д. Й. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••• сумата 8268, 00 лева /осем хиляди двеста шестдесет и осем лева/, представляваща, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 19.12.2023 година до окончателното й изплащане, както и сумата 800, 00 лева /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото. Подадена е въззивна жалба от ответната община, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, немотивирано и необосновано. За да уважи предявените искове първостепенният съд необосновано и неправилно е приел, че от страна на работодателя е нарушен принципа на добросъвестност и е осъществено заобикаляне на закона. Неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325 ал. 1 т. 12 КТ е незаконно, защото работодателят не е доказал защо е предпочел да остане по трудово правоотношение другата служителка, заемаща същата длъжност.Това би означавало да се извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ между двете служителки, заемащи длъжността „главен инспектор", каквото изискване в закона няма.Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл.2 ал.2 ЗдСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. Позовава се на съдебна практика. Без правно значение е обстоятелството, дали при работодателя съществуват други длъжности с различни функции, които продължават да се заемат по трудово правоотношение, както и дали лицето отговаря на изискванията за заемането им или на изискванията за заемане на държавна служба, дали е назначен на такава или му е отказано. От длъжностно разписание на Общинска администрация Сливен в сила от 01.10.2023 г., утвърдено от Зам. кмет на община Сливен, съгласно Заповед РД 15-1851/ 26.09.2023 г.; е видно, че общата численост на персонала е 351.5 бр., като за отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" са предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел, а 1 бр. „главен инспектор" по трудово правоотношение се трансформира в длъжност „главен инспектор" по служебно. Доколкото е налице посоченото по-горе трансформиране на длъжността на ищцата, считано от 01.10.2023 г. и установеното в чл. 3, ал. 4, т. 2 от Наредбата за прилагане на КДА императивно изискване е достатъчно да обоснове приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. В тази насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС. В настоящото производство съдът не дал пълна и правилна квалификация на исковете. В доклада липсвало разпреД.е на доказателствената тежест и конкретно за оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.8 ал.2 КТ. Но в решението си съдът се позова на недоказване от страна на ответника добросъвестност - докато правилно е доказателствената тежест за оборване на тази законова презумпция е да е за работника. Счита, че първоинстан ционният съд е направил еднопластов, схематичен, повърхностен и неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до необоснованост на обжалваното решение и обуславящо незаконосъобразността и неправилността му. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Наведените в жалбата аргументи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни и същото не страда от твърдените в нея пороци. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по делото са събрани относими по спора доказателства, последните са обсъдени от съда в тяхната съвкупност в светлината на твърдените факти и обстоятелства и възражения на страните и фактическите изводи на съда кореспондират изцяло със събраните доказателствата. С определение №246/22.01.2024г. съдът е изложил писмен доклад по чл.146 от ГПК, в който е посочил обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения на страните, включително и възражението на ищцата за злоупотреба с право от работодателя при уволнението и нарушаване на принципа на добросъвестността, установен в чл.8, ал.1 от КТ, изрично е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и е дал своите указания до страните. Писменият доклад е приет за окончателен и без възражения от страните, включително по разпределението на доказателствената тежест, в открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2024г. В това о.с.з. изрично е констатирано, че не се налага отД.е на спорното от безспорното; в съответствие с дадените от съда указания страните са направили искания за събиране на допълнителни доказателства съобразно разпределената от съда тежест на доказване. В това заседание няма заявено становище от въззивника, че докладът е непълен, че правната квалификация е неточна, че са налице неизяснени факти и обстоятелства и други непълноти по доклада, както и че е пропуснато разпределение на доказателствената тежест по оборване презумпцията по чл.8 от КТ. Твърденият от въззивника пропуск на съда да разпредели доказателствената тежест за оборване презумпцията по чл.8. ал.2 от КТ. дори и да се приеме че е основателен, не е довел до ограничаване правото му на защита защото нито му е възлагана такава тежест от съда, нито решението се основава на извода, че поради не представянето от въззивника на доказателства за добросъвестното упражняване на предоставените му от КТ права, съдът е приел, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно. Тя своевременно, съобразно изложените факти и обстоятелства обосноваващи твърдението й за неспазване на принципа на добросъвестността от работодателя и указанията на съда, е поискала събирането на доказателства, които впоследствие съдът е обсъдил при решаването на спора по главния иск. За фактическите си изводи съдът е изложил мотиви и от тях е видно, че са основани на анализа на всички доказателства по делото, събрани по инициатива на страните. Споделя изцяло тези изводи тъй като счита, че са основани на съвкупния анализ на събраните доказателства, не е допусната избирателност при интерпретирането им и анализът им е извършен по нравилата на формалната логика. Вярно е че в установената съдебна практика е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определени длъжности, съответно за трансформацията на определени длъжности от такива за заемане по трудово, в такива за заемане по служебно правоотношение е дейност по целесъобразност и като такава не подлежи на съдебен контрол, но само и доколкото по този начин не се нарушават императивни правни норми, не се злоупотребява с право или е установен дискриминационен подход. Счита, че именно такъв е конкретният случай и законосъобразно.съдът е извършил оценка на действията на работодателя по трансформацията на длъжността на ищцата и е стигнал до обоснования извод, че целта на промяната е била единствено с цел прекратяване на правоотношенията с въззиваемата. Развива аргументи. В обобщение счита, че атакуваното първоинстанционно решение не страда от посочените във въззивната жалбата недостатъци и иска да се потвърди. Претендира разноски. В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания. В с.з. за въззивника не се явява представител. С писмено становище представител по пълномощие поддържа жалбата. Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Безспорно е, че с решение № 205/05.06.2008 година на Общински съвет - Сливен е одобрена нова структура, като на Д. П. е предложено да заеме длъжността „главен инспектор" в дирекция „Икономическо развитие и европейски програми", отдел „Икономическо развитие". С допълнително споразумение № 594/30.06.2008 година служителят заема предложената длъжност. С решение № 13/23.12.2011 година на Общински съвет - Сливен е изменена структурата на общинската администрация. Със служителя е сключено допълнително споразумение за заемане на длъжността „главен инспектор" в дирекция „Бюджет и финансово - счетоводна дейност", отдел „Общински дружества, търговия, категоризация и защита на потребителя". С решение № 71/28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен е променена структурата на общинската администрация, като служителят с допълнително споразумение от 01.04.2016 година заема длъжността „главен инспектор" в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя". За новата структура е подписана и длъжностна характеристика. С решение на Общински съвет - Сливен № 71 от 28.01 2016 година е одобрена структурата на общинската администрация в община Сливен, като съгласно приложение № 1 е одобрен като самостоятелен отдел - отдел „Общинска икономика и защита на потребителя". С решение на Общински съвет - Сливен № 138 от 31.03 2016 година за изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в община Сливен става 350, 5. С решение на Общински съвет - Сливен № 1392 от 23.02 2023 година за изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в община Сливен става 351, 5. В отдел „Общинска икономика и защита на потребителя", определената щатна бройка е 8. От длъжностно разписание на Общинска администрация Сливен в сила от 01.10 2023 година, утвърдено от Зам. кмет на община Сливен, съгласно Заповед № РД 15-1851/ 26.09.2023 година, е видно, че общата численост на персонала е 351, 5 бр., като за отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" са предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел, a 1 бр. „главен инспектор" по трудово правоотношение се трансформира в длъжност „главен инспектор" по служебно. Със Заповед № 41/02.10.2023 година на Зам. кмета на община Сливен трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ на длъжност „главен инспектор", считано от 03.10.2023 година, като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено: опреД.е на длъжността за заемане от държавен служител, съгласно длъжностно разписание, считано от 01.10.2023 година. На основание чл. 107а, ал. 6 от КТ, във вр. с чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, със Заповед № РД15-17/ 05.01.2018 година на кмета на Община Сливен са делегирани правомощия на Румен Иванов Иванов - заместник-кмет „Финанси и общинска икономика" на община Сливен, като е посочено, че го оправомощава да изпълнява функции на работодател като сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите/работниците в община Сливен. Със Заповед № 41/02.10.2023 година на Зам. кмета на община Сливен трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ на длъжност „главен инспектор", считано от 03.10.2023 година, като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено: опреД.е на длъжността за заемане от държавен служител, съгласно длъжностно разписание, считано от 01.10.2023 година. Брутното трудово възнаграждение на ищцата, съгласно приложената на лист 311 от делото Заповед № 215 от 19.09.2023 година е 1379, 00 лева. След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа и е регистрирана като безработна на 09.11.2023 г. Съществено изискване към законноста на уволнението е наличието към момента на уволнението на всички елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание - опреД.е на длъжността за заемане от държавен служител /чл.325, ал.1, т.12 КТ/. Както правилно е приел съдът, за наличието на това прекратително основание е достатъчно дадена длъжност, заемана до момента по трудово правоотношение, да бъде определена по съответния ред за заемане по служебно правоотношение, като изцяло ирелевантно към законността на уволнението е обстоятелството дали лицето отговаря на условията за назначаване на новата длъжност като държавен служител, и по-специално - на тези по §36 от ЗИДЗДСл (обн., ДВ бр. 24/2006г.) и §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/. Дори и лицето да бъде назначено за държавен служител, досегашното му трудово правоотношение следва да се прекрати на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, тъй като е правно невъзможно едновременното съществуване на трудово и служебно правоотношение за една и съща длъжност, а между двете законът не предвижда правоприемство. Както е разяснил ВКС, единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е опреД.ето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Във всички случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Останалите различия не са определящи, поради което в тези случаи няма да е налице съкращаване на щата. Затова и когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността /реш. № 80/30.04.115 по г. д. № 4358/14, ІV ГО, реш. № 231/12.06.13 по г. д. № 1353/13, ІV ГО, реш. №V168//10.06.14 по г. д. № 5342/13, ІV ГО, реш. № 36/16.03.20 по г. д. № 2592/19, ІІІ ГО и др. / Поради това е основателно, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325 ал. 1 т. 12 КТ е незаконно, защото работодателят не е доказал защо е предпочел да остане по трудово правоотношение другата служителка, заемаща същата длъжност. Не такива обаче са съображенията на районния съд. За да уважи исковете обаче, районният съд приел, че работодателят може да определи коя длъжност да се заеме от държавен служител, но не и кои от заемащите една и съща длъжност да останат заети по трудово правоотношение и кои - да влязат в процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен служител. Нарушаването на принципа на добросъвестност и злоупотреба с право от страна на работодателя, е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, каквото е правото да измени трудовото правоотношение в служебно, е постигане на една - единствена цел: прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител, която цел не би могъл да постигне по друг начин или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. От анализа на събраните по делото доказателства е очевидно, че при упражняване на потестативното право да прекрати едностранно трудовия договор с Д. Й. П. - М., работодателят е действал недобросъвестно, целейки да заобиколи предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, неприложима в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. От значение са и съдът преценил фактите и обстоятелствата във връзка с установяване на специалната цел - прекратяване на трудовия договор с конкретния служител. За правилността на това съждение свидетелствали няколко факта - доводът на ищцата, изложен в исковата молба, че е следвало да се извърши подбор, всъщност представлява оплакване, че не става ясно как работодателят е избрал коя от двете служителки, заемащи една и съща длъжност да уволни на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Друг аргумент в подкрепа на формирания извод е факта, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата се случва непосредствено след като лицето се връща от отпуск по болест /временна нетрудоспособност/. Доказателствата по делото сочат, че поради влошено здравословно състояние на 01.09.2023 година ищцата е постъпила на лечение в болница и ползвала отпуск по болест до 02.11.2023 година включително. Веднага при явяването й на работа на 03.11.2023 година й била връчена посочената по-горе заповед като фактическия състав е с начало, предхождащо завръщането й. Изложените мотиви за промяна на длъжността не подлежат на ревизия, относно наличната за работодателя правна възможност да прекрати трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, но следва да се имат предвид при преценката дали не е злоупотребил работодателя с това право и дали не преследва една непозволена от закона цел. Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата е трудоустроена, страда от заболяване, включено в списъка на министъра на здравеопазването по Наредба №5 и при евентуалното й освобождаване по някое от останалите основания в КТ тя би ползвала закрилата, предвидена в чл. 333 от КТ. Затруднение при освобождаването й би създало и евентуалната необходимост да избира на коя от двете служителки, назначени на посочените длъжности да прекрати трудовото правоотношение. Трансформацията на длъжността формално придава законосъобразност на действията на работодателя при постигането на целения резултат -прекратяването на трудовото правоотношение точно с конкретно лице -ищцата М., но нарушава изискването на закона при възникването, промяната и прекратяването на трудовите правоотношение, страните да действат добросъвестно. Тези факти обективно свидетелстват, че работодателят е използвал преобразуването на трудовото правоотношение в служебно с приемането на ново щатно разписание за една от двете длъжности „главен инспектор" в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" в Община Сливен с единствената цел да се освободи от работника, като се заобиколи защитата по чл. 333, ал.1, т.1 от КТ, която при уволнение на друго основание, ищцата би следвало да ползва. Изложеното обосновава извод, че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, постановена в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. С исковата молба, ищецът е навел като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение злоупотреба от страна на работодателя, което според него представлява нарушение на чл. 8 от КТ, която разпоредба задължава страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията, произтичащи от това правоотношение добросъвестно. С доклада на първоинстанционния съд, направен в съдебно заседание, противно на твърденията в жалбата, е разпределена доказателствената тежест във връзка с горните обстоятелства, а именно, позоваването от страна на ищеца по делото на злоупотреба с права и нарушение на чл. 8 КТ, посочени по-горе. С определение от 22.01.2024г. от закрито заседание, съдът у указал, че тежестта на доказване по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ се носи от ответника, който следва да установи законността на извършеното уволнение на ищеца. Иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 е обусловен от произнасянето на посочения първи респ. доказателствената тежест е на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищеца по предявените обективно съединени искове. В изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на ищцата в този случай, че носи доказателствената тежест от установяването с допустимите доказателствени средства на твърдяното от нея злоупотреба с право от страна на работодателя, при промяната от последния на длъжностната характеристика. В доклада на първоинстанционния съд, както беше посочено, е налице подобно указание, във връзка с тези твърдения на ищцата по исковата молба. Освен това проведеното от нея пълно и главно доказване, обосновава основателността на твърденията, ме налице злоупотреба с право, с оглед изложените по-горе съображения. Поради това предявените искове са основателни. Правилно и законосъобразно е приетото от районния съд, че с уважаването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ работникът и служителят може да бъде възстановен само на длъжността по незаконно прекратеното трудово правоотношение, но не и на друга длъжност. Това следва от формулировката на законовият текст "възстановяване на предишната работа". Съгласно чл. 225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Безспорно по делото се установи, че следствие на незаконното уволнение ищцата е останала без работа за срок от шест месец и е регистрирана като безработна в Дирекция "Бюро по труда" гр. Сливен. По правило обезщетението по чл. 225 от КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение, доказано като възлизащо по размер на сумата 1379, 00 лева. Размерът на обезщетението за шест месеца се изчислява на сумата 8274, 00 лв. Този размер е по-висок с шест лева от търсения 8268, 00 лева и понеже няма надлежно направено и уважено искане за изменението му, следва на ищцата да се присъди търсеното обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 19.12.2023 година до окончателното й изплащане, по който начин иска като основателен и доказан в пълният претендиран размер се уважава изцяло. Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Ръководен от гореизложеното съдът