Решение № 3370 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1125/2024 г.

Производство е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 45, ал.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Образувано е по оспорване на Областния управител на [област], обективирано в Заповед № ОА-АК-303/20.08.2024 год. против Решение № 200 от Протокол № 10/27.06.2024 год. на Общински съвет – [община], с което е отказано предоставянето на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) за възстановяване на наследниците на М. Ш. А. на част от поземлен имот [идентификатор] по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], м. „Речище“ с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, с площ равна на 0, 583 дка, целият имот с площ 3.874 дка, шеста категория, във връзка с искане изх.№ ВС-01-25-7/25.01.2017 год. и Решение №3726/17.02.1995 год. на ОСЗ - Г. Д. за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. В заповедта Областния управител на [област] се твърди, че решението е прието при нарушение на процесуалните правила, тъй като липсват мотиви за и е взето в противоречие с изискванията на чл.45ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание оспорването се поддържа от упълномощен юрисконсулт. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника по жалбата - Общински съвет – [община], не изпраща представител и не изразява становище по оспорването. Заинтересованата страна – А. М. К., в приложено писмено становища, чрез упълномощен адвокат, дава мотивирано заключение за основателност на оспорването. Иска присъждане на разноски по делото. Останалите заинтересовани страни - М. М. А. и А. М. М., не вземат отношение по оспорването. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира оспорването за процесуално допустимо, като подадено в срок от надлежна страна. Разгледано по същество, оспорването е основателно. От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: Производство е започнало по искане на А. М. К., наследник на М. Ш. А. (видно от приложените по делото удостоверение за наследници) до Началника на Общински служба земеделие (ОСЗ) [населено място], заведено с вх.№ 43/25.01.2016 год. (стр.52), с което е заявена административна услуга – изработване на скица-проект и заснемане границите на един имот и заснемане на четири имота. С искане изх. № ВС-01-25-7/25.01.2017 год. Началника на ОСЗ [населено място] (стр.51) е предложил Общински съвет [населено място] да предостави на службата за възстановяване на наследниците на М. Ш. А. част от [имот номер] (0.100 дка), целия с площ от 44.115 дка и част от [имот номер] (0.699 дка), целия с площ от 47.150 ска, в землището на [населено място], м. ”Речище”. Приложени са скица-проект (стр.59) и Решение № 3726/17.02.1995 год. на ОСЗ – [община]. Изрично е посочено в скицата-проект, че предоставянето в част от [имот номер] - следва да бъде в размер на 0.116 дка, а в [имот номер] – да бъде в размер на 0. 583 дка. По повод постъпилото искане от ОСЗ – [община], с Предложение изх. № 08-00-40/18.03.2019 год. (стр.47-50), Кметът на община Г. Д. е внесъл за разглеждане в Общински съвет [населено място], само част от процесното искане на Началника на ОСЗ – [населено място], а именно предложението за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) на наследниците на М. Ш. А., на част от [имот номер], равна на 0.116 дка по скица - проект № Ф03408/21.09.2016 год. Въз основа на така внесеното искане с Решение № 700 от Протокол № 43/28.03.2019 год., Общинския съвет е предоставил на ОСЗ за възстановяване само част от [имот номер], равна на 0.116 дка и част от [имот номер] равна на 0.581 дка (по т.15 и 16 на стр.45 и 46). С Решение №1120/23.06.2022 год., постановено по адм.д.№265 по описа на Административен съд – [област] за 2022 год. (стр.41-44) по жалба А. М. К. по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК, е осъден Кмета на О. Г. Д. да внесе по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ в Общински съвет - [населено място] искане на Началника на Общинска служба “Земеделие“ - [населено място], изх. № ВС-01-25-7/25.01.2017 год., касаещо възстановяване на част от [имот номер], с площ равна на 0.583 дка. Във връзка с влязлото в законна сила съдебно решение с Предложение изх.№08-00-169/16.09.2022 год. Кметът на община Г. Д. е предложил на Общински съвет - Г. Д. да приеме решение, с което да се даде съгласие за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Ш. А., върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], местност „Речище“. Предложено е да се предостави част, равна на 0.583 дка от ПИ с ид.№06306.44.150 по КККР на [населено място], м. “Речище“. С Решение № 552 по Протокол №41/29.09.2022 год. на Общински съвет - [община] (стр.36), в частта му по т.III, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с § 27, ал. 2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е отказано предоставянето на ОСЗ за възстановяване на наследниците на М. Ш. А. на част, равна на 0, 583 дка от ПИ с идент. №06306.44.150 по КККР на [населено място], м. „Речище“, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, целият имот с площ 3, 874 дка, шеста категория, във връзка с искане изх.№ВС-01-25-7/25.01.2017 год. и Решение №3726/17.02.1995 год. на ОСЗ [населено място] за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Със Заповед № ОА-АК-360/04.11.2022 год. на Областния управител на [област], Решение №552 по Протокол №41/29.09.2022 год. на Общински съвет - [община], в частта му по т.III е върнато за ново обсъждане. В срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА решението не е преразгледано. Върнатото решение не е разгледано от Общинския съвет в срока по чл. 45, ал.7 от ЗМСМА и е обжалвано от Областния управител на [област] пред Административен съд – [област]. С Решение №360/01.03.2023 год., постановено по адм.д.№ 1028 по описа на Административен съд-[област] за 2022 год. (стр.28-30) е отменено Решение №552 по Протокол № 41/29.09.2022 год. на Общински съвет - [община], в частта му по т.III и преписката е върната на Общински съвет– Г. Д. за ново произнасяне по Предложение на Кмета на О. Г. Д. с вх. № П-00-346/27.09.2021 год., съобразно указанията в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Във връзка с влязлото в законна сила съдебно решение с Предложение изх.№08-00-99/15.06.2023 год. (стр.26-гръб и стр.27) Кметът на община Г. Д. е предложил на Общински съвет - Г. Д. да приеме решение, с което да се даде съгласие за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Ш. А., върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], местност „Речище“. Предложено е да се предостави част, равна на 0.583 дка от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], м. “Речище“. С Решение № 746 по Протокол №50/26.06.2023 год. на Общински съвет - [община], в частта му по т.22, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с § 27, ал. 2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и във връзка с Решение № 360/01.03.2023 год., постановено по административно дело № 1028/2022 год. по описа на Административен съд - [област], е отказано предоставянето на ОСЗ за възстановяване на наследниците на М. Ш. А. на част, равна на 0, 583 дка от ПИ с идентификатор №06306.44.150 по КККР на [населено място], м. "Речище", с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, целият имот с площ 3, 874 дка, шеста категория, във връзка с искане изх.№ВС-01-25-7/25.01.2017 год. и Решение №3726/17.02.1995 год. на ОСЗ [населено място] за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници (стр.26). Със Заповед № ОА-АК-167/24.07.2023 год. на Областния управител на [област], решението е върнато за ново обсъждане на общинския съвет. Върнатото решение не е разгледано от Общинския съвет в срока по чл. 45, ал.7 от ЗМСМА и е оспорено от Областния управител на [област] пред Административен съд – [област]. С Решение № 1718/12.10.2023 год., постановено по адм.д.№ 798 по описа на Административен съд – [област] за 2023 год. Решение № 746 по Протокол №50/26.06.2023 год. на Общински съвет - [община], в частта му по т.22 е отменено и преписката е върната на общинския съвет за ново разглеждане. По повод на влязлото в сила съдебно решение, кмета на общината отново е предложил на общинския съвет да предостави на ОСЗ за възстановяване на наследниците на М. Ш. А., върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], местност „Речище“. Предложено е да се предостави част, равна на 0.583 дка от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], м. “Речище“ – виж предложение изх.№ 08-00-110/13.06.2024 год. на стр.14 и 15. С оспореното Решение № 200 от Протокол № 10/27.06.2024 год. отново е отказано предоставянето на имота. Решението е върнато за ново разглеждане от Областния управител на [област] със Заповед № ОА-АК-285/02.08.2024 год. и не е преразгледано в установения от закона срок. Не е спорно по делото, че имотите предмет на оспореното решение са земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници е станал общинска собственост. Съставен е Акт за частна общинска собственост № 2835/16.06.2020 год. (стр.57), надлежно вписан. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспореното решение на Общински съвет – Г. Д. е прието от компетентен по смисъла на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, във връзка с § 27 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ орган в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валидно. При издаване на оспорения индивидуален административен акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Оспореното решение на общинския съвет е издадено на основание § 27, ал.2, т.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ, съгласно която общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Съгласно цитираната разпоредба след мотивирано искане на ОСЗ до кмета на общината (ал.1 на чл.45ж от ППЗСПЗЗ) общинския съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ал.2 на чл.45ж от ППЗСПЗЗ). Съгласно разпоредбата на чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ: Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В случая, в съответствие със законовите изисквания към мотивираното искане на ОСЗ за имот с признато право на собственост, е приложена скица-проект, като за установяване на предпоставките на § 27, ал. 2, т. 1 ЗИД на ЗСПЗЗ ОСЗ е представила Решение № 3726/17.02.1995 год. на ОСЗ [населено място], с което е признато правото на собственост на наследниците на М. А. на нива от 0.100 дка, седма категория, находяща се в землището на [населено място], м. ”Речище”. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, става общинска собственост. Съгласно чл. 45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, се подава искане до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в два екземпляра. По-нататък ал.2 на същия текст изисква, искането да се подаде от един от собствениците (наследниците) или от негов представител, като подаденото искане от един от собствениците (наследниците) ползва всички останали. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА предоставя на Общинските съвети правомощия да приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, общинските съвети предоставят земи от ОПФ, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: т. 1 установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; т. 2 изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и т. 3 обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Оспореното решение на общинския съвет, отново е постановено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. актът следва да бъде мотивиран. Разпоредбата е императивна, т.е. посочването на мотиви е задължително условие за законосъобразността на издадения административен акт, а неспазването на това изискване, винаги има за последица отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Решението на Общински съвет [населено място] не съдържа фактически основания (мотиви) за издаването му. Такива не се съдържат и в документите, съдържащи се в административната преписка, включително в проведеното обсъждане на предложението. В протокола от проведеното гласуване е отразено изявление на Директора на Дирекция „Общинска собственост“, с което последния е представил предложението и накратко е маркирал историята на случая от 2017 год. до момента. Посочването на мотиви, и то относими, при издаването на административния акт има съществено значение, тъй като от тях адресатите на акта, а така също и съдът (при оспорване) могат да разберат какви са били фактите и съображенията на административния орган при издаване на административния акт, за да приложи една или друга правна норма. В случая, поради липсата на мотиви е невъзможно да се разбере какви са конкретните съображения на административния орган за постановяването на този резултат. Липсват мотиви по предпоставките на закона - § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Не може да се възприеме, че изискванията на закона са спазени, тъй като не е проведено задълбочено обсъждане при приемането на решението, а и липсват релевантни мотиви по приложимата разпоредба, което по същество го приравнява на липса на мотиви. Материалноправните условия за издаване на решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както се посочи подробно и по-горе, са изчерпателно посочени в § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Именно тях Общински съвет – [населено място] е следвало да обсъди във връзка с отправеното до него искане по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ след като извърши преценка дали искането е мотивирано, т.е. дали са приложени изискуемите документи по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Вместо това не са проведени обсъждания, видно от съдържанието на пълния стенографски протокол от заседанието на общинския съвет и нещо повече, изцяло и без да се изложат каквито и да е съображения е игнорирано положителното по въпроса становище на Постоянната комисия „Общинска собственост“, докладвано от общинския съветник Поюков. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на фактите, от които органът черпи правото си да постанови воя акт, нарушава правото на защита на адресатите на акта и е пречка за осъществяване на съдебен контрол за неговата законосъобразност. Оспореното решение е издадено в нарушение на посочените императивни изисквания, при което следва да се приеме, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за неговата отмяна. Налице е допуснато от страна на административния орган нарушение и на чл. 35 от АПК, който изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния казус, административният орган, е издал административния акт, без да изясни релевантните за него факти и обстоятелства и без да събере нужните за това доказателства, ако е необходимо и служебно, съобразно чл. 36 от АПК за да установи обективната истина, още повече че по административната преписка липсват доказателства нито вносителя на предложението, нито сезиращия орган - ОСЗ, нито помощните органи на общинския съвет да са установили каквато и да е законова пречка за удовлетворение за сезиращото органа искане. Неспазването на чл. 35 от АПК особено драстично накърнява правата на адресатите на бъдещия акт, доколкото издаването му завършва процедура, в която задължителните участници, са били лишени изобщо от възможност както за участие, така и да участват в процеса по непосредствено събиране на доказателства, и поради това, винаги същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото ако същото не бе допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друг извод– в случая, за удовлетворяване на искането на ОСЗ, обективирано в предложението на Кмета на община Г. Д. от 13.06.2024 год. Посочените нарушения представляват абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на решението на Общински съвет – [община], но наред с тях съдът намира за необходимо да отбележи и следното: Решението е прието в противоречие и с приложимите материалноправни разпоредби – в нарушение на разпоредбата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. В настоящия случай са налице влезли в сила съдебни решения, с които съдът е отменил решенията на Общински съвет – [населено място], с които той е отказал да се предостави на наследниците на М. А., частта от процесния поземлен имот, и е върнал преписките на Общинския съвет за ново произнасяне по предложенията на Кмета на [община], съобразно указанията в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Съда, както и в настоящето решение нееднократно е обръщал внимание на Общинския съвет, че следва да се изложат релевантни и относими към конкретния случай мотиви. В съдебните решения са изложени още и подробни мотиви относно правомощията на отделните органи в процедурата по възстановяване на собствеността върху процесния имот, които отново не са съобразени с оспореното решение от страна на общинския съвет. По изложените съображения оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора и според правилата на чл. 143 от АПК, на оспорващия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а на заинтересованата страна А. М. К., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1400 лева – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие (стр.77). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът