Решение № 64 от 27.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 628/2025 г.

Производството е по чл. 294 от ГПК. Образувано е, след като с решение № 324 от 18.11.2025 година, постановено по т. дело № 335/2025 година на първо търговско отделение на ВКС е отменено решение № 376 от 28.10.2024 година, постановено по в.т. дело № 284/2024 година на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от А. И. / A. I. / част за сумите 24815,35 лева, представляваща главница /капитализирани лихви, начислени през гратисния период върху усвоената сума за такси/, 5019,97 лева, представляваща падежирала договорна / възнаградителна/ лихва, начислена върху дължимите вноски от главницата за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година вкл. и 186,45 лева, представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година включително върху забавените вноски за главницата. С отменителното решение на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, което да протече при условията на чл. 294, ал. 1 от ГПК. Посочена е необходимостта от поставяне на допълнителна задача на вещото лице от ССЕ, което да изследва повторно и да даде ясен и недвусмислен отговор на въпроса дали сборът от възнаградителните лихви върху помесечните вноски за заплащане на главницата за гратисния период по кредита е включен към задължението за заплащане на главница за същия период и върху общата сума на сбора е начислявана и договорна лихва в размер на 7%, доколкото това не ставало ясно от таблиците към приетото от ПАС заключение, които разколебавали изявленията на вещото лице под тях. Въззивното производство, по което е постановено отмененото от ВКС решение – в.т. дело № 284/2024 година по описа на ПАС, е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 115/05.03.2024 година по т. дело № 444/2022 година на ОС – Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против А. И. / A. I. /, британски гражданин, идентификатор: * * ••••••••••, родена на •••••••• г., паспорт № ••••••••••••, изд. на •••••••• г. от Паспортна служба на Великобритания, с постоянен и настоящ адрес, Обединено кралство, ул. Д. •••••• , Б. Л., искове за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 28 389,67 лв., представляваща главница /капитализирани лихви/ по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г., сумата от 6 698,28 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. вкл. и сумата от 251,18 лв., представляваща лихвена надбавка за забава начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат исковете. С първоинстанционното решение ответницата е осъдена да заплати само реално усвоената сума по договора за кредит от 86056,52 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.08.2022 година до окончателното й заплащане, като останалите искови претенции са отхвърлени. Мотивите на първоинстанционния съд са, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, поради което по него се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи, съгласно чл. 17, ал. 7 от ЗКСД. Приета е недействителност на договора поради липса на необходимото съдържание, в частност поради непосочване на фиксирания процент възнаградителна лихва, нито на общия размер на лихвата към датата на сключване на договора, а само на максималния праг, определен от закона. Прието е също, че по този начин за потребителя не е ясна икономическата тежест, която е поел и че банката е нарушила задължението си преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Освен това мотивите на първоинстанционния съд са за допуснато нарушение на забраната за задължаване на кредитополучателя да извършва плащания, които не са включени в условията на договора, изразяващо се в клаузата, предвиждаща капитализация на натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва към главницата и олихвяването на така получената сума с предвидения в договора лихвен процент /анатоцизъм/. Според съда имало нарушение на чл. 24 от ЗКСД, уреждащ начина, по който се формира общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, който не допускал увеличение на размера на главницата с капитализирани лихви и начисляване на договорна лихва, което било анатоцизъм и водело до надхвърляне на определения в чл. 20 от ЗКСД максимум. По тези съображения е приета недействителност на целия договор и дължимост само на чистата стойност на получената сума, без каквито и да било разходи по него. Рамките, в които следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото, са очертани в чл. 294, ал. 1 от ГПК. Според тази разпоредба производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението, като указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. С определение № 1466/15.05.2025 година, постановено по т. дело № 335/2025 година на първо т.о. на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК е прието, че не следва да се допуска касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2 от ГПК - поради евентуална недопустимост на решението като постановено в несъответствие с правилата за международната подсъдност. Изложени са мотиви за компетентността на българския съд да разгледа и да се произнесе по предявените искове и този въпрос не подлежи на пререшаване в настоящото производство. Касационното обжалване е допуснато само на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по въпроса за действителността на уговорката за капитализация на възнаградителната лихва за гратисния период на действие на Договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015 година във връзка със забраната за анатоцизъм по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, за проверка за съответствие на обжалваното решение с практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - решение № 66/29.07.2019 година по т. дело № 1504/2018 година на ВКС, второ т.о. и др. Първоинстанционното производство – т.д. 44/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу А. И., британска гражданска, имаща постоянен адрес във Великобритания. Ищецът се позовава на сключен между него и ответницата Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, въз основа на който банката е предоставила на ответницата банков кредит в размер на 86 056,52 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в М*, гр. П., при общи условия - неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца, считано от изтичане на уговорения гратисен период, а именно една година след първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. През гратисния период върху усвоената главница се начислявала лихва, която се капитализирала годишно, като общият размер на капитализираните лихви според ищеца бил 28 389,67 лева. Твърди се, че в случая гратисният период е изтекъл на 30.09.2021 година и първата дата за плащане на погасителна вноска била 28.10.2021 г.. Както тази, така и следващите вноски за 10 поредни месеца до 28.07.2022 година, не били заплатени от ответницата. Това породило правото на ищеца да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Ищецът се е позовал и на клаузата на чл. 17.1 от ОУ към договора, според която при забава в плащането на вноската за главница, същата се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта от деня, следващ датата на падежа. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът претендира следните суми: 114 446,19 лв. главница, включваща 86 056,52 лв. усвоена сума и 28 389, 67 капитализирана към нея лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; 6 698,28 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл. и 251, 18 лв. изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28. 07. 2022 г. вкл. След отменителното решение на ВКС, предметът на въззивното производство е ограничен до посочените в него суми, а именно 24815,35 лева, представляващи главница /капитализирани лихви, начислени през гратисния период върху усвоената сума /, 5019,97 лева, представляваща падежирала договорна / възнаградителна/ лихва, начислена върху дължимите вноски от главницата за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година вкл. и 186,45 лева , представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28.10.2021 година до 28.04.2022 година включително върху забавените вноски за главницата. Със събраните по делото доказателства е установено сключването на договор между „Банка ДСК“ и А. И. на 17.02.2015 година за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Договорът е изготвен на два езика - български и английски, подписан е от двете страни на всяка страница. В чл. 10 от него е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Общите условия, подписани от страните като неразделна част от договора, също са представени по делото. В чл. 1 от сключения договор е посочено, че с него кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 86056,52 лева. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 2/. Според чл. 3 гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен. Чл. 4 подробно урежда начина на усвояване на кредита, като е посочено, че той се усвоява на части въз основа на представени документи, вписани в Общите условия, като дължимата такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, отразена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Според чл. 5 кредитът се погасява чрез посочена в него разплащателна сметка, с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период и съдържа информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата на издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 число на месеца / чл. 6 от договора/. Дължимата лихва по договора е уговорена в чл. 7, според който за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. От представените към исковата молба писмени доказателства – 11 броя уверения и извлечение от счетоводни книги за кредитна сметка 11/22442030 от 29.07.2022 година, касаеща процесния договор, както и от приетите и неоспорени съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че усвоената от кредитополучателя сума е в общ размер на 86056,52 лева, включваща 11 семестриални такси от по 7823,32 лева, заплатени през периода от 18.02.2015 година до 08.01.2020 година включително. От представеното по делото уверение изх. № •••/•••••••• година, издадено от М* - П.. е видно, че първата дата на последния държавен изпит на ответницата е била на 30.09.2020 г. Гратисният период за издължаване на задълженията по договора за кредит е изтекъл на 30.09.2021 г. и съгласно чл. 6 от договора първата падежна дата за издължаване на кредита на равни месечни вноски е 28.10.2021 година. Безспорно е, а и от съдебно-счетоводните експертизи е видно, че месечни вноски за издължаване на кредита не са правени от ответницата както до датата на исковата молба – 01.08.2022 година / общо десет вноски/, така и впоследствие. Поради това за банката – кредитор е възникнало правото по чл. 18.1. от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, да го обяви за предсрочно изискуем. Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост се съдържа в исковата молба, подадена на 01.08.2022 година, връчена на ответницата А. И.. Изложените по-горе обстоятелства са безспорни, те са установени със събраните доказателства. Спорът, който е пренесен във въззивното производство, е свързан с действителността на сключения между страните договор от 17.02.2015 година за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, респ. с действителността на клаузата за капитализация на договорната лихва към главницата през гратисния период и с вида и размера на сумите, чието връщане дължи ответницата. С оглед вида на сключения договор, освен включените в него и в Общите условия клаузи, в отношенията между страните са приложими императивните разпоредби на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Според чл. 1 от ЗКСД той урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. В чл. 6, ал. 1 е посочено, че кредитите по него се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. В чл. 7 е предвидено, че типовият договор между държавата и съответната банка се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите, след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“, като в ал. 2 са изброени въпросите, които типовият договор определя. В преклузивния срок, с отговора на исковата молба, ответницата не е направила възражение срещу правото на „Банка ДСК“ АД да предоставя кредити по ЗКСД, обстоятелството че банката – ищец е изпълнила условията на този закон, не са спорни на този етап от производството. Условията за отпускане, усвояване и погасяване на кредитите по ЗКСЗ, включително съдържанието и действителността на договорите за кредит са уредени в Глава Четвърта / чл. 16-27/. Според чл. 20 от ЗКСД лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта, а според ал. 2 уговорката за по-висока лихва е нищожна. В чл. 23 от ЗКСД е уреден гратисният период, като е предвидено, че плащане на главница и лихва не се дължи по време на гратисния период, а в ал. 2 е посочено кой е гратисният период. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 3 от сключения между страните договор, обсъден по-горе. Според чл. 23, ал. 3 от ЗКСД, през гратисния период върху кредита се начислява лихва, като в ал. 4 е посочено, че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника през този период и банката не може да откаже приемането му. Чл. 24 от закона урежда общия размер на задължението на кредитополучателя, който се формира след изтичането на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка / в случая само за такси/ и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Според чл. 24, ал. 2 и 3 изплащането задължението започва 1 месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план уговорен между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години считано от края на гратисния период. Чл. 17 от закона подробно урежда договора, който се сключва между банката и студента или докторанта и който трябва да е в писмена форма / ал. 1/. Ал.3 поставя изискване той да е на ясен и разбираем език. Според ал. 4 кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Чл. 18, ал. 3 от закона изрично задължава банката преди сключването на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Ал. 5 на чл. 17 предвижда, че за договорите за кредит по този закон се прилагат чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Според чл. 17, ал. 6 от закона договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7. При недействителен договор на някое от посочените основания кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи / чл. 17, ал. 7/. Въззивният съд, преценявайки от една страна съдържанието на сключения между страните договор и Общите условия, а от друга – посочените в закона предпоставки за недействителност на договора, намира, че те не са налице в конкретния случай. В чл. 10 от индивидуалния договор е материализирано постигнатото между страните съгласие, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, като кредитополучателят ги е получил и приема с подписването на договора. В Общите условия се съдържат всички съществени условия на договора за кредит, който ответницата е поискала да сключи, поради което не може да се приеме нарушение на изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Индивидуалният договор и Общите условия към него, уреждат всички задължителни реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от закона, поради което не може да се направи извод за недействителност на договора съгласно чл. 17, ал. 6 от закона поради нарушаване на това изискване. Начинът, по който в договора е уреден въпросът за възнаградителната лихва, не налага извод за липса на задължителен реквизит. Задължителните реквизити са изброени в чл. 6 на обнародвания в ДВ бр. 33 от 30.04.2010 г. типов договор по ЗКСД. Сред тях са и дължимата по кредита лихва, както и размера на лихвата за забава / т. 5 и т. 6/. В чл. 7 от сключения между страните договор е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Т.е., страните са постигнали съгласие за това, че лихвения процент на годишна база е фиксиран и е непроменим за целия срок на договора. Размерът му е съобразен с този по чл. 20 от ЗКСД. Липсва материализирано в договора съгласие за по- нисък размер на лихвата от максималния по закон, което дава основание на съда да приеме, че волята на страните, изразена при сключването на договора, е за дължима възнаградителна лихва в размер на 7 % . Постигнато е съгласие за дължима лихва по кредита, поради което не може да се приеме липса на задължителен реквизит като основание за недействителност на договора. Фиксираният размер на лихвата, посоченият в чл. 1 от договора размер на кредита за заплащане на такси за обучение, срокът за издължаване на кредита / 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период съгласно чл. 2 от договора/ и предвиденото в закона / чл. 24, ал. 3/ и в договора / чл. 5/ погасяване на равни месечни вноски правят възможно определянето на общия размер на задължението на кредитополучателя по смисъла на чл. 24 от ЗКСД след изтичане на гратисния период, без да са необходими специални знания, а само елементарни математически изчисления. Поради това не може да се приеме, че има неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП заради невъзможност на кредитополучателя в качеството си на потребител да определи икономическите последици от сключването на договора. По въпроса, свързан с действителността на клаузата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия към договора, въззивният съд намира следното: В чл. 10, ал. 2 от Общите условия към процесния договор е предвидено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. В договора, както и в действащото българско законодателство няма определение на термина „капитализиране“. Такова има в теорията и в отменените Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби и Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Според тях капитализирането е увеличаване на неизискуемата главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви, като е предвидено, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен когато в първоначалния договор е предвидена възможност за капитализиране на лихви. В действащото законодателство такава възможност не е уредена, начисляването на лихва върху лихва, или т.нар. „анатоцизъм“ е забранено по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и уговорката за това е недействителна. Такова е разрешението, което се възприема от съдебната практика, включително в цитираното в отменителното решение на ВКС решение № 66/29.07.2019 година по т. дело № 1504/2018 година на ВКС, второ т.о. С него е прието, че уговорката в договор за потребителски кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Формулировката на клаузите от договора и общите условия към него, макар и предвиждащи годишно капитализиране на лихвата, която се начислява върху усвоената сума през гратисния период, не дава основание да се приеме тяхната нищожност поради анатоцизъм в посочения по-горе смисъл, още помалко нищожност на целия договор. В договора не е уредено изрично, че възнаградителната лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите сума за заплащане на такси за обучение / в размер на 86056,52 лева/, но и върху капитализираните към нея лихви през гратисния период. В чл. 7 от договора е посочено, че договорената лихва се заплаща за предоставения кредит, който съгласно чл. 1 е именно чистата сума, отпусната за заплащане на таксите за обучение. Клаузата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия не противоречи и на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, определящ общия размер на задължението на кредитополучателя след гратисния период като формирано от главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима за срока на договора за кредит. Законът и договорът предвиждат, че лихви се начисляват и през гратисния период, но не се плащат. Прибавянето на изтеклите през гратисния период лихви към главницата не е анатоцизъм, ако лихвата се начислява само върху усвоените суми, а не върху сбора от усвоени суми и изтекли лихви. След изтичане на гратисния период общият размер на задължението включва усвоената главница и начислените възнаградителни лихви върху усвоените суми през този период. Дължи се и договорна лихва след изтичане на гратисния период само върху усвоената главница за заплащане на таксите за обучение, с оглед на уговорения 10 годишен период на плащане на равни месечни вноски. По изложените до тук мотиви съдът приема, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и за ответницата е възникнало задължението да заплати усвоената сума, както и възнаградителната лихва от 7 %, начислена върху същата през гратисния период. Банката като кредитор има и вземания за дължимата възнаградителна лихва в размер на 7% върху отпуснатата сума след изтичане на гратисния период до настъпване на предсрочната изискуемост, респ. до завеждане на исковата молба, до който момент са исковите претенции, както и на лихвена надбавка за забава върху неплатените вноски за главница. Видно от представените от ищеца извлечения от счетоводни книги, както и от приетата в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, претенциите на банката в посочените в исковата молба размери не съответстват на изводите на съда за дължимите от ответницата суми. Начинът, по който банката е определила и претендирала размерите на исковите суми обаче не променя изложените по-горе изводи на съда, че в договора и Общите условия към него не е предвидено начисляване на лихви върху лихви, а клаузата е за дължимост на възнаградителни лихви през целия гратисен период, а и след неговото изтичане – до изтичане на срока, в който следва да се погасят задълженията по договора, респ. до настъпване на предсрочната му изискуемост. С приетите от въззивния съд както при предишното разглеждане на делото от въззивната инстанция, така и в настоящото производство, съдебно счетоводни експертизи е извършено преизчисляване на дължимите суми, с начисляване на възнаградителна лихва само върху реално усвоените суми от 86056,52 лева за заплащане на таксите за обучение през гратисния период, без капитализиране на изтекли лихви към главницата. Определеният по този начин от вещото лице размер е 24815,35 лева. Дължимата възнаградителна лихва върху главница от 86056,52 лева след изтичане на гратисния период – от 28.10.2021 година до датата, предхождаща подаването на исковата молба, а именно 28.07.2022 година, според изчисленията на вещото лице е в размер на 5019,97 лева. От заключението е видно, че за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година лихвената надбавка за забава е в размер на 186,45 лева. Вещото лице, изготвило приетата в настоящото производство експертиза е посочило категорично, че тези суми, представляващи възнаградителни лихви за гратисния период и след това – до датата на исковата молба в размер на 7%, както и лихвена надбавка за забава, са само върху усвоената главница - реално отпуснатите от банката и усвоени от кредитополучателя средства, без капитализиране към главницата на изтекли лихви. Това изявление на вещото лице се подкрепя от изготвената таблица, част от приетото заключение. Сумата от 24815,35 лева възнаградителна лихва, начислена върху усвоената главница през гратисния период и 5019,97 лева, представляваща възнаградителна лихва върху усвоената главница след изтичането му – от 28.10.2021 година до датата 28.07.2022 година, предхождаща подаването на исковата молба, съдържаща изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, са дължими на банката като възнаградителни лихви съобразно клаузите на сключения договор и следва да й бъдат присъдени. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено до посочените размери и следва да се постанови ново по същество за уважаване на исковете до тези размери. Основателен е предявеният иск за лихвена надбавка за забава върху падежиралите и неплатени равни месечни вноски за погасяване на главницата, включваща реално отпуснатите суми, за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година, до размера на 186,45 лева, изчислен от вещото лице, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази му част и следва да се постанови ново решение по същество за уважаването му до посочения размер. В Общите условия към договора за кредит, в чл. 17.1. е предвидено заплащане на лихвена надбавка за забава. Посочено е, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл. 17.2. от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Тези уговорки са ясни, разбираеми, посочват основанието за възникване на задължението и момента, от който се дължат лихвите за забава. В този смисъл те са действителни и обвързват страните. Посоченият в чл. 20 от ЗКСД максимален размер от седем процентни пункта на лихвата, която кредитополучателят дължи на банката и нищожността на уговорката за повисока лихва касае възнаградителната лихва по договора за кредит, каквато се дължи съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗКСД, в който е посочено, че дължимите лихви са два вида – уговорена лихва и лихва за забава. В чл. 20 се говори за лихва / в единствено число/, която кредитополучателят дължи на банката и е безспорно, че става дума за договорната / възнаградителна лихва/ . Лихвата за забава се дължи при неизпълнение в срок на задълженията от страна на кредитополучателя и е логично тя да е в по-висок размер, за който страните са постигнали съгласие, а именно 10 процентни пункта над възнаградителната лихва. В останалите отхвърлителни части първоинстанционното решение не е предмет на настоящото въззивно производство, с оглед отменителното решение на ВКС. Съдът следва да се произнесе и за дължимите разноски от страните. Последица от отменителното решение на ВКС е отмяната решението на въззивната инстанция, постановено при предишното разглеждане на делото – в.т. дело № 284/2024 година в съответната част на присъдените разноски, а именно в частта, с която А. И. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД по съразмерност допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 1403,51 лева и разноски за въззивното производство по в.т. дело № 284/2024 година в размер на 1292,79 лева. При настоящото разглеждане на делото, след отменителното решение на ВКС, резултатът е същият, дължимите разноски са в приетите при предходното разглеждане размери и следва да бъдат присъдени. Наред с тези разноски следва да бъдат присъдени допълнително и разноските за касационното и за настоящото производство. Право на разноски за тези две инстанции има само „Банка ДСК“ АД с оглед изхода на спора. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение за тези две инстанции, както направените по в.т. дело № 628/2025 година разноски в размер на 250 лева / 127,82 евро/ за възнаграждение на вещо лице. Юрисконсултското възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на по 120 евро за касационната и за настоящата инстанция. Или общият размер на разноските, които А. И. следва да бъде осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД с настоящото решение са: 1403,51 лева допълнително за първоинстанционното производство; 1292,79 лева за в.т. дело № 284/2024 година на ПАС, 120 евро за касационното производство и 247,82 евро за настоящото производство.