Решение № 166 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 699/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от В. Т. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес ••••, със съдебен адрес •••• против Община ••• с ЕИК 000024695, с адрес ••••, представлявана от Кмета Методи Байкушев.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община ••• с ЕИК 000024695, с административен адрес в гр. ••• пл. „Г. Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на Община ••• че В. Т. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••• е собственик на основание давностно владение, за периода от 1980 год. до 2025 год., на 1 976 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №14204.46.156 по КККР на ••••, община ••• област ••• находящ се в м. “Кладенеца/ЮРТО”, с площ по кадастрална карта 337.715 дка., трайно предназначение: Земеделска територия, начин на трайно ползване: Пасища, мери, стар идентификатор: пл. №046156, със съседи на имота: поземлен имот с идентификатор №14204.46.25; поземлен имот е идентификатор №14204.46.29; поземлен имот с идентификатор №14204.46.84; поземлен имот с идентификатор №14204.46.24; поземлен имот с идентификатор №14204.46.15; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.16; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.23; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.17; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.18; поземлен имот с идентификатор №14204.46.22; поземлен имот с идентификатор №14204.503.9901; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.21; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.20; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.19; поземлен имот с идентификатор №14204.45.208; поземлен имот с идентификатор №14204.45.257, поземлен имот с идентификатор №14204.69.840; поземлен имот с идентификатор №14204.46.30; поземлен имот с идентификатор №14204.66.1; поземлен имот с идентификатор №14204.46.74; поземлен имот с идентификатор №14204.66.213; поземлен имот с идентификатор №14204.46.31; поземлен имот с идентификатор №14204.46.210; поземлен имот с идентификатор №14204.46.136; поземлен имот с идентификатор №14204.66.212; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.137; поземлен имот с идентификатор №14204.46.154; поземлен имот с идентификатор №14204.46.138; поземлен имот с идентификатор №14204.46.139; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.129; поземлен имот с идентификатор№ 14204.46.153; поземлен имот с идентификатор

№14204.46,73; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.130; поземлен имот с идентификатор №14204.46.128; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.145; поземлен имот с идентификатор №14204.46.144; поземлен имот с идентификатор №14204.46.152; поземлен имот с идентификатор №14204.46.141; поземлен имот с идентификатор №14204.46.127; поземлен имот с идентификатор №14204.46.142; поземлен имот с идентификатор №14204.46.146; поземлен имот с идентификатор №14204.46.151; поземлен имот с идентификатор №14204.46.126; поземлен имот с идентификатор №14204.46.147; поземлен имот с идентификатор №14204.46.140; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.150; поземлен имот с идентификатор №14204.46.32; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.124; поземлен имот с идентификатор №14204.46.148; поземлен имот с идентификатор №14204.46.9902; поземлен имот с идентификатор №14204.46.149; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.123; поземлен имот с идентификатор №14204.46.122; поземлен имот с идентификатор №14204.46.36; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.116; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.117; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.120; поземлен имот с идентификатор №14204.46.115; поземлен имот с идентификатор №14204.46.114; поземлен имот с идентификатор №14204.46.113; поземлен имот с идентификатор №14204.46,121; поземлен имот с идентификатор №14204.46.37; поземлен имот с идентификатор №14204.46.112; поземлен имот с идентификатор №14204,46.95; поземлен имот с идентификатор №14204.46.118; поземлен имот с идентификатор №14204.46.111; поземлен имот с идентификатор №14204.46.70; поземлен имот с идентификатор №14204.46.110; поземлен имот с идентификатор №14204.46.96; поземлен имот е идентификатор №14204.46.38; поземлен имот с идентификатор №14204.46.109; поземлен имот е идентификатор №14204.46.101; поземлен имот с идентификатор №14204.46.97; поземлен имот с идентификатор №14204.46.98; поземлен имот с идентификатор №14204.46.102; поземлен имот с идентификатор №14204.46.69; поземлен имот с идентификатор №14204.46.106; поземлен имот с идентификатор №14204.46.108; поземлен имот с идентификатор №14204.46.107; поземлен имот с идентификатор №14204.46.103; поземлен имот с идентификатор №14204.46.167; поземлен имот с идентификатор №14204.46.105; поземлен имот с идентификатор №14204.46.104; поземлен имот с идентификатор №14204.46.166; поземлен имот с идентификатор №14204.46.41; поземлен имот с идентификатор №14204.46.68; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.67; поземлен имот с идентификатор № 14204,46.63; поземлен имот с идентификатор №14204.46.64; поземлен имот с идентификатор №14204.46.66; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.65; поземлен имот с идентификатор №14204.46.45; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.42; поземлен имот с идентификатор №14204.46.43; поземлен имот с идентификатор №14204.46.60; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.59; поземлен имот с идентификатор №14204.46.58; поземлен имот с идентификатор №14204.46.57; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.56; поземлен имот с идентификатор №14204.46.44; поземлен имот с идентификатор №14204.46.55; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.54; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.53; поземлен имот с идентификатор №14204.46.46; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.48; поземлен имот с идентификатор № 14204.49.996; поземлен имот с идентификатор №14204.46.165; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.158; поземлен имот с идентификатор №14204.46.161;поземлен имот с идентификатор №14204.46.160; поземлен имот с идентификатор №14204.46.162; поземлен имот с идентификатор №14204,101.4; поземлен имот с идентификатор №14204.101.7; поземлен имот с идентификатор №14204.95.2; поземлен имот с идентификатор №14204.95.1; поземлен имот с идентификатор №14204.46.2; поземлен имот с идентификатор № 14204.101.5; поземлен имот с идентификатор№14204.46.163; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.9901; поземлен имот с идентификатор №14204.46.1; поземлен имот с идентификатор №14204.101.6; поземлен имот с идентификатор №14204.46.164; поземлен имот с идентификатор №14204,45.189; поземлен имот с идентификатор №14204.46.4; поземлен имот с идентификатор №14204.46.11; поземлен имот с идентификатор №14204.46.5; поземлен имот с идентификатор №14204.46.6; поземлен имот с идентификатор №14204.46.12; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.8; поземлен имот с идентификатор№14204.46.13; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.9; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.27; поземлен имот с идентификатор №14204.46.28; поземлен имот с идентификатор №14204.46.14; поземлен имот с идентификатор № 14204.46.157; поземлен имот с идентификатор №14204.46.26, която част с площ от 1 976 кв.м. е при граници и съседи: Поземлен имот с идентификатор №14204.46.156 и Поземлен имот с идентификатор №14204.46.9901, съгласно приложена Скица-проект, изработена от „ГКК“ ЕООД.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на основание изтекла придобивна давност и предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС се легитимира като собственик на следния недвижим имот, находящ се в •••• а именно: 1976 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №14204.46.156 по КККР на ••••, община ••• област ••• находящ се в м. “Кладенеца/ЮРТО”, целия с площ по кадастрална карта 337.715 дка., трайно предназначение: Земеделска територия, начин на трайно ползване: Пасища, мери, стар идентификатор: пл. №046156.

Сочи, че при извършена от него справка в СГКК - Благоевград установил, че на 04.12.2019 год. ••• е съставила Акт за публична общинска собственост №9050/04.12.2019 г., по силата на който е заявила право на собственост върху целия Поземлен имот с идентификатор №14204.46.156 по КККР на ••••, включително и върху собствената му част от 1 976 кв.м. Заявява, че възложил на специализирано дружество - „ГКК“ ЕООД изготвяне на геодезическо заснемане на собствеността му с цел подготовка на проект за изменение на кадастралната карта, което се оказало невъзможно при така заявените от ••• претенции, намерили израз в споменатия АОС.

Твърди се от ищеца, че процесният имот, с площ от 1 976 кв.м. владее, ползва, обработва и стопанисва от 1980 година, т.е. вече повече от 40 години и е бил собственост на неговия дядо - ••• който /около 1903 год./ е построил къща в същия, която обаче премахнали преди около 20 години. Поддържа, че за периода след 1990 год. лично той и неговото семейство изградили в процесния имот полумасивна стопанска постройка, с едно спално и едно обслужващо помещения. Твърди още, че повече от 30 години отглежда в този имот пчелни семейства, има засадени от мен плодни дръвчета /ябълки, сливи, круши, череши и др./, а всяка години обработва част от терена, като засажда зеленчукова градина, изградил собствен водоизточник, ограда, входна врата. Поддържа, че поради наличието на пчелни семейства, зеленчукова градина и овощни дървета посещава имота почти ежедневно през периода м. Април - м. Октомври, а през останалата част от годината - поне веднъж седмично. Твърди, че за всички трети лица в •••• е известен като собственик на процесния имот, тъй като само владее имота с ясно, недвусмислено и открито манифестирана воля на своене. Сочи, че до момента непрекъснато, явно, постоянно и спокойно упражнява фактическа власт върху върху процесните 1 976 кв.м,, като никога трето лице не е имало каквито и да е претенции за собственост към него.

Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 от ЗС, тъй като упражнява владелчески действия повече от десет години, с ясното намерение за своене, което е достигнало да неограничен кръг от лица. Поради това и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС счита, че е придобил имота по давност.

Твърди, че въпреки безспорния факт, че владее процесния имот повече от 40 години, че в същия има изградена стопанска постройка, има разположени пчелни семейства, овощни дървета /чиято възраст е над 20-30 години/ и въпреки наличието на ясни белези за непрекъснато ползване /ограда, водоизточник, постоянна поддръжка/, ••• е издала Акт за публична общинска собственост №9050/04.12.2019 г., с който имотът му е определен като част от пасище. Поддържа, че този имот никога през последните 40 години не е ползван като пасище, от него и от когото и да било, още повече, че предвид засажденията в него и наличието на стопанска постройка и над 15 пчелни семейства, това е невъзможно.

Сочи, че от обстоятелствената част от посочения АОС е невъзможно да се установи, по ясен и безспорен начин, на какво придобивно основание ••• твърди, че процесния имот е част от имот публична общинска собственост. В графа “правно основание” на акта е посочено - “чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ”. Поддържа, че цитираната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗОС не съдържа правна уредба на конкретно придобивно основание, а урежда общи въпроси, касаещи общинската собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, придобити от о. чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. От формулировката в спорния акт не става ясно, в коя от посочените хипотези се твърди, че О. е придобила имота. Смята, че в случая не е налице нито една от посочените хипотези в чл. 20, ал. 1, т. 7 от ЗОС.

Твърди се в исковата молба, че в настоящия случай, процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е владян като такъв, поради което от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по - горе не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ. Поради изложената причина се поддържа, че въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал,- 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОС, О. удостоверява възникването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост.

Твърди се, че се касае до имот, разположен в урбанизирана територия - строителните граници на махала ••”, ••••, община ••• като по силата на разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подборния устройствен план, а до приемането на такъв - според фактическото им използване. Твърди, че имотът винаги е бил дворно място с построена жилищна сграда в него, а в момента стопанска постройка и никога не е бил пасище и никога не се е използвал като такова. Границите на имота са означени с трайни знаци - огради и врата.

С Разпореждане № 2076/10.06.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника ••• е връчено на 10.06.2025 г.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 07.07.2025 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на собственик на 1976 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 14204.46.156 по КККР на •••• съобразно приложената към исковата молба скица-проект.

Твърди се, че ••• е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

На следващо място, ••• твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ.

Поддържа се още, че ••• е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на о. със закон и придобити от о. чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, о. стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

На следващо място, съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.

Оспорва твърдението на ищцата, че процесният имот не фигурира в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Сочи се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на О., при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесия имот това решение е Протоколно решение № 1/10.05.2012 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-08-158/14.05.2012 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград.

Предвид посоченото се оспорват всички възраженията в исковата молба. Сочи се, че о. не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред. Определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл.191, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община ••• и в решението е отбелязала и начина на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ.

Протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица.

Твърди се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е предаден в собственост на •••.

Сочи се, че видно от Протоколно решение № 1/10.05.2012 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че процесният имот е включен в в Справка за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. ••• Процесният имот е с №046156, местност „Кладенеца/Юрто“, с площ: 337708 кв.м., начин на трайно ползване: Пасище, категория IX, начин на възстановяване: по ЗСПЗЗ (стари граници). Твърди се, че видно от посоченото решение, както и от одобрената КВС и регистъра към нея, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост.

Сочи се, че съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващи стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в чл. 1, ал. 6 от посочената наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ за имотите по чл. 19 , ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост, в които като основание за съставянето им се вписва протоколното решение на комисията.

Твърди се, че с Акт за публична общинска собственост № 5724/25.01.2016г. поземлен имот с № 046156 по КВС на с. ••• на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 1/10.05.2012г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост.

Сочи се, че видно от приложената към отговора електронна справка от КАИС, че процесният имот е заснет с идентификатор 14204.46.156 по КККР на •••• одобрени със Заповед № РД-18- 140/13.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в местност „Кладенеца/Юрто“, с площ: 337715 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята: 9, номер по предходен план: 046156.

Поддържа се, че съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗОС при влизане в сила на КККР за имотите-общинска собственост се съставят нови актове, в които имотите се индивидуализират по влязлата в сила КККР и за процесния имот е съставен Акт за публична общинска собственост № 9050/04.12.2019г.

Твърди се, че при справка в КАИС се установява, че в масив 46, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници - напр. имоти с идентификатори 14204.46.164, 14204.46.1, 14204.46.11 и др. по КККР на с. ••• Посоченото установява, че земите от този масив са подлежали на възстановяване и са възстановени на заявилите ги в срок бивши собственици в стари реални граници. Земите, за които не е подадено заявление за възстановяване, какъвто е процесният имот идентификатор 14204.46.156 по КККР на с. ••• представляват остатъчен фонд, останал след възстановяване на всички заявени в местността имоти и са общинска собственост по силата на закона.

Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от о., а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост.

Посочено е и че следва да се има предвид, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, независимо дали са били внесени в ТКЗС или други подобни организации. В тази насока е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. При проследяване редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ се налага изводът, че първоначално възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Съгласно чл. 15, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се поддържа, че следва да се отчетат и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това решение се поддържа, че КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния обхват и преди изменението.

Позовава се на съдебната практика: Определение № 503/11.06.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, I г.о. - „ За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, а дали е станал част от кооперативното земеползуване поради внасянето му в ТКЗС от член-кооператор, или е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане от селскостопанската организация, е без правно значение.“

Твърди се, че посоченото се потвърждава и от самата административна процедура по възстановяване на собствеността, при която се е изследвало само наличието на собственост върху земите преди образуването на ТКЗС и др., което се е установявало не само с описдекларации за внасяне на земите, а в много случаи само въз основа на емлячни регистри, без да се изследва дали земята е внесена в ТКЗС.

В тази връзка се сочи, че едва при представяне на доказателства за собственика на земята преди образуването на ТКЗС може евентуално да се изследва дали земята е била внесена, отнета или кооперирана и то при условие, че може да се установи идентичност на внесените от лицето земи с настоящите имоти. Без такива данни - за собственика на земята преди образуване на ТКЗС, е невъзможно да се установи дали земята е била внесена, отнета или включена в кооперативно земеползване. Отделен е въпросът, коментиран в горепосоченото решение на КС, че не винаги са налице данни за внасяне на земите в посочените организации.

Твърди се, че от всичко изложено се налага изводът, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. Съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му бившите собственици са тези, които следва да установят пред ОСЗ, респ. пред съда притежаваните от тях земеделски земи преди образуване на ТКЗС.

Сочи се, че в конкретния случай ищецът не представя доказателства, че процесният имот е бил собственост на неговия дядо преди образуване на ТКЗС и др. подобни организации. При това положение твърдението, че че е запазена собствеността и владението върху имота в реални граници се явява напълно голословно и не може да обоснове извод, че о. не е придобила собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

Твърди се в писмения отговор, че поземлен имот с идентификатор 14204.46.156 по КККР на с. •••е представлявал и представлява земеделска земя, поради което попада в обхвата на ЗССПЗЗ.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от О. по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда е тях. Сочи се, че в този смисъл е представеното Протоколно решение № 1/10.05.2012г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с представените извлечения в частта за процесния имот от Справка за общинските земи към протоколното решение, както и от КВС и регистъра с отразени имоти -собственост на •••.

Твърди се, че в конкретния случай, придобиването на правото на собственост върху процесния имот от О., на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона.

Поддържа се още, че имотът е общинска собственост и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на о., чиито собственик не може да бъде установен. Аналогична е разпоредбата на чл. 6 от ЗС /в първата му редакция до ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.

След като за един имот няма данни да е собствен на конкретни физически лица, респ. е с неустановен собственик, същият е станал държавна/общинска собственост.

Поддържа се, че съгласно съдебната практика, притежанието на право на собственост от физическо лице не може да се предполага, а следва безспорно да се установи. Докато по отношение на държавата - чл. 6, преда. 2-ро от ЗС (първоначална редакция), както и по отношение на о. - чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (в първоначалната редакцията до 05.11.1999г.) и чл.25, респ. чл. 19 от ЗСПЗЗ е въведено законово придобивно основание по отношение на имотите с неустановен собственик /безстопанствени имоти/. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна, респ. общинска собственост.

Твърди се в писмения отговор, че при отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са налице данни да е собствен на конкретно лице. В цялата процедура по установяване собствениците на земеделските земи, подробно разписана в ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, за процесния имот не са установени собственици - същите не са заявили възстановяване на притежавани от тях земи, не са се явили при анкетиране и т.н., същевременно не са установени собственици, които са запазили собствеността и владението върху своите земи.

При това положение, след като не е установен собственикът на земята се поддържа, че не може да се направи друг извод, освен че земята е общинска.

Оспорва се твърдението, че ищецът1976 кв.м. от процесния поземлен имот с идентификатор 14204.46.156 по КККР на с. ••• обособени като имот с проектен идентификатор 14204.46.169 по КККР по приложената към исковата молба скица- проект.

Твърди се от ответника, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението. Не е налице нито фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. За да се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищецът следва да докаже, че достатъчно ясно е изразил пред О. своите намерения да отхвърли правата й върху същия имот.

Сочи се, че предвид факта, че ищецът не излага твърдения в посока на обстоятелството, че е своил процесния имот спрямо физическо лице, може да се направи обоснованият извод, че същият е своен спрямо държавата, респективно о., а разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи приложението на императивната правна норма на чл. 86 от ЗС. /изм., бр. 92/1951 г./ да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, съответно - държавна или общинска собственост /ДВ, бр. 31/1990 г./, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. - публична държавна или общинска собственост. Поддържа се и че съгласно разпоредбата и на чл. 7, ал. 1 от ЗОС (в първоначалната редакция) до 09.11.1999 г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението - публична общинска собственост. Поради това за периода до 1999 г. давност в полза на ищцата не е могла да тече.

Твърди се, че доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива по давност и след 09.11.1999 г., с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, имоти и вещи - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС.

Сочи се и че видно от чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Поради публичния характер на собствеността, е налице абсолютна забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС и чл. 7, ал. 1 от ЗОС.

На следващо място се сочи, че земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ или се намират в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, или са предмет на изкупуване по §4а и §46 ПЗР на ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по давност до приключване на предвидената в ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването на собствеността. Този извод произтича от намерилия конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл. 19 от ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. Целта на тези разпоредби е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия/заповед на кмета на о. и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск.

Поддържа се, че за процесния имот се установява, че не е възстановена собствеността, както и не е придобита по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. В тази хипотеза, о. придобива правото на собственост на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ по силата на закона.

Твърди се, че от всички изложени хипотези е видно, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1980 г. до настоящия момент, то в неговаполза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.

Предвид гореизложеното се поддържа, че ••• е собственик на процесния имот, а искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат П., която поддържа предявения иск, ангажира гласни и писмени доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия. Претендират се сторените по делото разноски за държавна такса и съдебно-агрономическа експертиза.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, поддържа се становище за недоказаност и неоснователност на същия. Претендират се и сторените по делото разноски.

По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства. Назначени и изслушани са основна съдебно - техническа експертиза и съдебноагрономическа експертиза, които са приети като неоспорени от страните.

Анализа на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Видно от скица на поземлен имот № 15-784939-15.05.2015г. и скица-проект за нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 14204.46.169 по КККР на с. •••е, че към момента на предявяване на иска процесната реална част от 1976 кв.м. е част от поземлен имот, отразен в КК като поземлен имот с идентификатор№14204.46.156 по КККР на ••••, община ••• област ••• находящ се в м. “Кладенеца/ЮРТО”, с площ по кадастрална карта 337.715 дка., трайно предназначение: Земеделска територия, начин на трайно ползване: Пасища, мери, стар идентификатор: пл. №046156.

Видно от представените и приети по делото доказателства с Протоколно решение № 1 от 10.05.2012 год. на комисия, определена и назначена със Заповед № РД-08-140 от 03.05.2012 год., на Директора на ОД "Земеделие" ••• са определени по землища допълнително имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които, като остатъчен фонд земеделска земя, да бъдат предадени в собственост на •••. Това протоколно решение е одобрено със Заповед № РД-08-158 от 14.05.201 год. на Директора на ОД „Земеделие" Благоевград. В приложената към протокола Справка за имоти на собственик, към 09.05.2012 год. в частта за землище с.•••присъства имот № 046156, Пасище, мера, от 337.708 дка, в съществуващи СРГ, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община ••• за да бъде актуван като общинска собственост.

Видно от Акт за публична общинска собственост № 5724 от 25.01.2016 год., вписан в СВ гр.••• като Акт № 8 от 01.02.2016 год., том II, дело №264/2016 г., същият е издаден за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 046156 по КВС на с.••• с площ от 337.708 дка, находящ се в местността „Кладенец/Юрто“, с начин на трайно ползване „пасище,мера“. В същия като правно основание за придобиване е посочено- чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 1/10.05.2012г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Видно от Акт за публична общинска собственост № 9050 от 04.12.2019 год., вписан в СВ гр.••• като Акт № 144 от 13.12.2019 год., том XX, дело № 2841/2019г. същият е издаден за поземлен имот с идентификатор № 14204.46.156, по КККР на с.••• с площ от 337 715 кв.м., находящ се в местността „Кладенец/Юрто“, трайно предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „пасище“, номер по предходен план 046156. В същия като правно основание за придобиване е посочено- чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 1/10.05.2012г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Представените и приети по делото Договори за наем на земеделска земя от Общински поземлен фонд съдът не обсъжда, като намира същите за неотносими по делото, каквито са и представените извадки от КАИС и КВС.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката •••• сочи в показанията си, че В. П. е съпруг на нейната леля, която е сестра на баща й, като го познава от първите й детски спомени. Твърди, че семействата имали традиция да се събират по празници и посещавали в ••••, имотът, който той стопанисва. Заявява, че цял живот е посещавала имота и е възприела лично, че ищецът го обработва от 80-те години. Описва, че имотът представлява около 2 декара, влизайки в селото, кметството, отляво има път, по който се минава и се стига до имота, кат всички в селото, както и всички роднини днаели, че е собственост на В. П., че единствено и само той се грижи, стопанисва и го владее. Твърди, че в този имот е роден неговият баща – д••••. и действително това е махала „••• в с.••• откъдето идва и фамилното име на семейство П.и. Свидетелката сочи, че дядо •••, който помни, знае, че там е роден, там е неговата родна къща, от която има спомен и е виждала, като представлявала малко помещение със стари кирпичени тухли, като през годините тази постройка-къща се саморазрушила и в момента има само някакви основи. Описва, че в имота, който е около 2 дка има овошки, ябълки, сливи, обособени са две като по 100 кв.м. зеленчукови градинки с домати, чушки. Отдясно на имота има около 20 кошера, които варират, по-малко или повече, в зависимост от годината. Твърди, че двете страни отстрани имотът е ограден с ограда, която е телена с бетонни колци. От долната страна, тъй като има денивелация там няма плътна ограда, но има естествена ограда от клони, които възпрепятстват навлизането на животни, които обособяват и ограждат самия имот. Има беседка, на която се сяда, обядва и тази беседка се изградила около 90-те години, като си стояла и старата къща, която впоследствие се разрушила. Свидетелката заявява още, че към 90-те години В. П. сам със семейството построили и друга постройка- къща, която има бетонна основа и покрив от керемиди и дървена конструкция, която служи за преспиване, пребиваване. Сочи, че никой друг не е оспорвал, никой не е владял, никога не е напускан имота. Заявява, че има ток, вода, ползва го за пчелите най-вече и за отглеждане на зеленчуци. Според свидетелката имотът никога не е ползван за пасище, нито е влизал някой чужд човек там. Сочи, че по селата няма планове или са унищожени и повечето махали тези територии поради липсата на действащи кадастрални, регулационни и одобрени планове стоят като бели петна и хората си живеят цял живот, в това число и В. П., цял живот той си владее, ползва, стопанисва, обработва. Заявява, че имотът никога не е внасян в ТКЗС и че според нея е бил урбанизиран, че това винаги си е било поземлен имот със застройка, с къща, където е роден и живял на младини дядо •••. Никога това не е внасяно в ТКЗС и поради тази причина не е реституирано, че е си е дворно място на къщичката, която сега я няма. Твърди, че единият път откъм от горната страна е по-широк и там минава кола, като В. П. си паркира колата, а от другата страна е обградено пътечка и се стига до съседния имот, където има съседна къща, от другата страна е денивелация, самите махали, къщите са отдалечени доста. Сочи, че 90-те години ищецът сложил колци с ограда от мрежа. Споделя, че като се влезе в имота през обособената врата вдясно са кошерите и те са подредени в оградената част, след което до тях е зеленчуковата градина, след което е беседката, която се пада срещу вратата, там е кът за отдих, т.е. в ограденото пространство се намират беседката, кошерите и зеленчуковата градина.

Свидетелят •••• заявява, че знае имота за имота в с.••• който ползва В. П. от доста отдавна, тъй като е роден 1972г., като е от същото село. Твърди, че лятото през ваканциите често прекарвал там и се познавал с ищеца. Сочи, че имотът се намира в планината, на пътя за махала •••, под пътя, като знае стария подстъп пешеходен. Знае, че след това направил друг подстъп за автомобили. Сочи, че имотът има стари овощни насаждения, още от 1982, 1983, 1984, 1985 година, когато бил на 15-16 години, а сега ежеседмично минава от там, защото ловува в местната дружинка. Описва, че имотът има телена ограда от едната му страна, от другата е с подръчни материали, клони, от двете му страни има доста голяма денивелация, като заглажденията са правени от В. П.. Сочи, че имотът е около декар и половина-два декара и си спомня старата кирпичена къща, която била в двора, но сега я няма. Заявява, че участвал с труд в изграждането на нова постройка от В. П. 2005-2007 година, като първо се премахнала старата постройка. Свидетелят заявява, че имотът е дворно място, в него има няколко кошера пчели, постройката, беседката, която се вижда от пътя, подмладени овощни дръвчета, като има и стари овощни дръвчета, има и собствен водоизточник в двора, стар бунар. Заявява, че имотът винаги е бил ограден, заградено с врати и не е ползвано за пасище, че си спомня дядо •••-бащата на ищеца, който ползвал имота, а след това и В.. Не знае имотът да е внасян в ТКЗС.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за основани на лични впечатления, достоверни и взаимноподкрепящи се.

По делото е допусната и назначена съдебно – агрономическа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице ••• и прието, без да е оспорено от страните. Видно от заключението, вещото лице след оглед на имота е констатирало, че в поземлен имот с проектен идентификатор №14204.46.169 по КККР на ••••, ••• с площ 1976 кв.м., има засадени и отгледани в добро състояние около 55 бр. овощни дървета от различни видове и сортове. По голямата част от имота е затревена със смесени многогодишни треви, като се извършват необходимите агротехнически дейности за тревите и овощните дървета. Има обособени две зеленчукови градини, едната от 50 кв.м. и втора от 70 кв.м., на които се отглеждат едногодишни полски култури. За имота са полагани и продължават да се полагат необходимите агротехнически дейности в продължение на пет и повече години. 55 бр. овощни дървета са от следните видове по възраст според вещото лице: 1. Орех - 2 бр. на възраст около 20 години; 2 бр. на възраст около 5 години; 2. Дюла - 1 бр. на възраст около 15 години;3 Вишна - 1 бр. на възраст около 15 години;4. Бадем -1 бр. на възраст около 30 години; 1 бр. на възраст около 7 години;1 бр. на възраст около 6 години; 5. Вишна - 1 бр. на възраст около 9 години; 6. Ябълка - 10 бр. на възраст около 20 години; 2 бр. на възраст около 15 години; 7. Череша - 2 бр. на възраст около 30 години; 8. Дрен - 2 бр. на възраст около 10 години; 9. Кестен - 1 бр. на възраст около 40 години; 1 бр. на възраст около 20 години; 10. Орех - 1 бр. на възраст около 30 години; 11. Кайсия - 1 бр. на възраст около 7 години; 12. круша - 2 бр. на възраст около 15 години; 13. слива - 2 бр. на възраст около 25 години; 14. Ябълка - 14 бр. на възраст около 25 години; 7 бр. на възраст около 7 години. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обосновано и компетентно.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю..

Според заключението на вещото лице процесният поземлен имот с идентификатор № 14204.46.156, тониран в синьо на извадка от ЕТК в М 1:5000, картен лист К-9-53-(43), с данни в картата към 1971 - 73 год., съвместена с КККР /Приложение № 1 към експерт./, попада в терени обработваема и необработваема земя, т.е. към 1971-73 год., попада в границите на земеделска територия, т.е. селскостопански фонд. Конкретно района на СТЕ, показан на също такава извадка, но в по-едър мащаб, за по-добра видимост и различимост /Приложение № 2 към експерт./, заграден с оранжева линия, според вещото лице попада в границите на имот № 14204.46.156, но не попада в блок обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада в малък терен, показан без условен знак, но най-важното е, че към 1971-73 год., в границите на района на СТЕ, присъства показана паянтова сграда /празен правоъгълник, заграден с червена линия от в.л./, което показва, че имота е бил застроен и като такъв е част от •••, на с.••• която на извадката е съседния от изток имот № 510.1, т.е. по вид територия имотът, като дворно място, принадлежи към махалата и би следвало да бъде урбанизирана територия.

Според заключението територията на процесният имот с идентификатор № 14204.46.156 и на неговите съседни имоти са представлявали част от масивите на АПК, ТКЗС, ДЗС, като бивша кооперативна земя на ТКЗС, а в последствие и като държавна земя, при образуване на ДЗС. Конкретно за проектния поземлен имот с идентификатор № 14204.46.169, като бивше застроено дворно място, част от м.••• на с.••• няма данни да е внасян в ТКЗС.

Видно от заключението Картата на възстановената собственост /КВС/, представлява сбор от три отделни карти /планове/ по възстановяване на бивши земеделски и горски земи /имоти/, процедирани през годините, по силата на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, които обединени дават една обща карта, т.н. КВС, а именно:

• Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/, за бивши земеделски земи;

• План за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/, за бивши земеделски земи;

• План за възстановяване на горите и земите от горския фонд /Горска карта/.

A. Картата на имотите в съществуващи Стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея, за з-ще с.••• е изработена след идентифициране и показаните на място граници, по график за съвместно уточняване границите на земеделските земи, обявен в ДВ бр.36 от 29.04.1994 год. /Приложение № 3 към експерт./, като изработената карта е приета от приемателна комисия, с одобрен протокол от 29.08.1995 год. Според разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, към онзи момент, тя не е подлежала на обява в ДВ, а само пред населението, и е влязла в сила, след изтичане срока за отстраняване на одобрените възражения.

Въвода във владение на имоти от изработената карта на СРГ, е извършен по обявен график в ДВ бр.18 от 21.02.1995 год. /Приложение № 4 към експерт./.

Б. Проекто-план за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/, за землището няма изработван, по причина, че в цялото землище, като планинско такова, собствеността е възстановявана в съществуващи стари реални граници /СРГ/.

B. Одобрен коригиран План за земеразделяне /ПЗ/ също няма изработван.

Г. Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд, е обявен в ДВ, бр.71 от 29.08.2000 год. /Приложение № 5 към експерт./, с даден срок за писмени възражения от 14 дни.

Според разпоредбите на чл.18”а” от ППЗСПЗЗ - „Съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения и други подобни, при условиеq че не е променено местоположението им след включване на земите в ТКЗС или в ДЗС”.

Според заключението на вещото лице към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно 1991 год., за района на СТЕ, процесния проектен имот № 14204.46.169, не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, тъй като имота е застроен, бивше дворно място от •••, показан на извадката от ЕТК в М 1:5000, от 1985 год., к.л. К-9-53-(43), с данни в нея по карти от 1971- 73 год. /Приложение № 2 към експерт./.

Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС, в приетия официален цифров вид на картата, т.н. FERMA /сега ZEM-файл/ - 06.04.1998 год.. за з-ще с. ••• района на СТЕ, тониран в оранжево от в.л., между две махали••• и •••, попада в границите на имот с № 046156, тониран в сиво, с НТП „Пасища, мери“, с площ от 337.708 дка, местност „КЛАДЕНЕЦА/ЮРТО“, записан по начин на възстановяване „в съществуващи стари реални граници /СРГ/, във вида показан на извадка от картата /Приложение № 6 към експерт./, записан Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ-Стопанисвано от О. ••• без документ. Записа за собственост показан на скицата -извадка е от дата 08.03.2016 год.

В регистъра към картата на възстановената собственост /КВС/, процесния имот фигурира, като имот № 046156, видно от записа на скицата-извадка от КВС, който запис е извадка от този регистър /Приложение № 6 към експерт./. За територията /масива/, в която попада процесният имот, е налице възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, за съседни имоти. Начинът на възстановяване на земите е в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. За процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.156 по КККР на с.••• е налице влязъл в сила план, посочен в чл.19 от ЗСПЗЗ, който план е Картата в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/, изработена след идентифициране и показаните на място граници, по график за съвместно уточняване границите на земеделските земи, обявен в ДВ бр.36 от 29.04.1994 год. /Приложение № 3 към експерт./, като изработената карта е приета от приемателна комисия, с одобрен протокол от 29.08.1995 год. Според разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, към онзи момент, тя не е подлежала на обява в ДВ, а само пред населението, и е влязла в сила, след изтичане срока за отстраняване на одобрените възражения.

Видно от заключението е налице пълна идентичност по външните граници и площ, между поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.156 по КККР за неурбанизираната територия на с.••• с площ от 337.715 дка /Приложение № 7 към експерт./ и имот № 046156, с площ от 337.708 дка, по КВС на с.•••/Приложение № 6 към експерт./.

От направената проверка от вещото лице в ОС „Земеделие“ Благоевград вещото лице е установило, че за процесния проектен поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.169, няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост, включително и от ищците. Няма данни за процесния имот, да е частна собственост към момента на неговото отразяване за първи път в план, който план е КВС /Приложение № 6 към експерт./, където е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и към настоящия момент в КККР /Приложение № 7 към експерт./, където е записан, като общински на •••.

Резултатите от проверката на място, на процесният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.156 и по конкретно на проектния ПИ с идентификатор № 14204.46.169 вещото лице е показало на скица-извадка в М 1:450 /Приложение № 12 към експерт./, от която е видно следното съдържание:

• с плътна черна линия - са показани проектните границите на проектния ПИ с идентификатор № 14204.46.169 по КККР;

• по проектните му граници на място няма огради;

• на място имота се владее в по-големи граници, до оранжевата линия, от предложените такива като проектен имот, т.е до черната линия, като площта на така владяния на място имот е 2387 кв.м., показан тониран в сиво на специална за целта скица /Приложение № 13 към експерт./, от което е видно, че предложения проектен имот попада изцяло в границите на владяния имот;

• до имота се достига по черен път, разклонение от друг черен път, като на това разклонение е поставена желязна врата с катинар, заключен вход за МПС към имота;

• покрай пътя присъства изградена стара ограда от циментови колове и бодлива тел, на която има още един вход към имота за хора, след който по пътечка през шкарпата се достига до имота, който се намира на по-ниско ниво от пътя;

• част от ползвания на място имот е ливада, част е овощна градина и част е нива, която се ползва като зеленчукова градина;

• в границите на имота присъства дървена паянтова жилищна сграда, тип вила /ПЖ/, една дървена беседка и една дървена външна тоалетна /ПС/;

• в границите на имота присъстват и два реда кошери за пчели, общо 21 броя;

• имота е електрифициран и водоснабден със собствен водоизточник;

• всичко констатирано на място, като НТП, сгради, постройки, вид и тип огради, шкарпи, почвени обриви, входове и подходи, е показано най-детайлно на двете скици, и със съответните надписи.

Вещото лице е отразило в заключението си, че всички описани констатации от огледа на място, могат най-ясно да се видят на сателитна снимка на Google /Приложение № 14 към експерт./, към дата 20.06.2024 год., в която проектния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.169 е с червени граници, а ползвания на място имот е с жълти граници.

Визуална представа за състояние на проектен поземлен имот № 14204.46.169, към дата 18.07.2005 год., т.е. първата дата от която сателитните снимки на Google, в обхват земл.с.••• стават достъпни за общо ползване, може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 15 към експерт./, в която границите на проектния имот № 14204.46.169, са показани с жълто-червени линии, от която е видно следното:

• към дата 18.07.2005 год., поради лошото качество на снимката, се познава само червения покрив на жилищната сграда и няколко дървета в имота.

Според вещото лице вида на имота към дата 19.08.2009 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 16 към експерт./, в която границите на проектния имот № 14204.46.169, са показани с жълто-червени линии, от която е видно следното:

• към дата 19.08.2009 год., имотът е овощна градина и нива, и в него личат жилищната сграда и двата реда кошери за пчели, в югозападния ъгъл на имота.

Вида на имота към дата 13.09.2021 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 17 към експерт./, в която границите на проектния имот № 14204.46.169, са показани с жълто-червени линии, от която е видно следното:

• към дата 13.09.2021 год., имота е овощна градина, суха ливада, парчета ниви, и в него личат жилищната сграда, двата реда кошери за пчели, в югозападния ъгъл на имота, и беседката, която в предходните снимки е скрита от короната на дърво.

Вида на имота към дата 20.06.2024 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 18 към експерт./, в която границите на проектния имот № 14204.46.169, са показани с жълто-червени линии, от която е видно следното:

• към дата 20.06.2024 год., имота е овощна градина, суха ливада, парчета ниви, и в него личат жилищната сграда, двата реда кошери за пчели, в югозападния ъгъл на имота, и беседката, която в предходните снимки е скрита от короната на дърво.

Вещото лице е заключило, че претендираният проектен поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор № 14204.46.169, към момента, по действащата КККР за неурбанизираната територия на з-ще с .••• попада в границите на ПИ с идентификатор № 14204.46.156, земеделска територия, с НТП за имота “Пасище, мера“ /Приложение № 7 към експерт./. Към 1971-73 год. претендираният проектен поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор № 14204.46.169, е представлявал застроено дворно място, част от ••• на с.•••/Приложение № 2 към експерт./.

За махалата, включително и територията на проектният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.169, няма изработвани кадастрални и устройствени планове, които да ги причисляват към урбанизирана територия, но те са такива по фактическото им ползване, като застроени територии, според чл.9, ал.1 от ЗУТ. Според вещото лице, че са застроени територии е видно от показаното на извадката от ЕТК в М 1:5000, к.л. К-9- 53-(43) /Приложение № 2 към експерт./, с данни по карти от 1971-73 год., в който, в района на СТЕ показан приблизително заграден с оранжева линия, присъства показана паянтова сграда /празен правоъгълник, заграден с червена линия от в.л., което показва, че имота е бил застроен и като такъв е част от •••, на с.••• която на извадката е съседния от изток имот № 510.1, т.е. по вид територия имота принадлежи към махалата и би следвало да бъде урбанизирана територия.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в едромащабната топографски карта масивните сгради се показват с плътен квадрат или правоъгълник /плътно черно/, а паянтовите са само с квадрат или правоъгълник и вътре е празен. Тази сграда, която е показана на Приложение № 2 - това е към 1971-1972 година и тя не присъства като такава към настоящия момент. Към настоящия момент на място я няма, а има паянтова дървена жилищна сграда тип вила - ПЖ. Всичко е очертано. С плътна дебела линия е очертан проектния имот, който се иска, а с оранжеви граници е показал това, което се ползва на място и то е по-голямо от това, което се иска. Сочи, че между двете махали „••• има черен път. От черния път има разклонения – пак друг черен път, на който има входна врата желязна /вход за МПС/, която е заключена, но до нея има място да влезеш. Този път води до имота и до други имоти нататък. Имотът е ограден по оранжевата линия. Има ограда от циментови колове и бодлива тел– стари. Без ограда е от южната страна, защото до южната страна имотът е свободен – има овощна градина, ливада, а надолу е гора. Вещото лице заявява, че статутът на имота по КК и КВС е земеделска земя, а като начин на трайното ползване- Пасище, мера по КВС и по КК, защото КК е копие на КВС, като е отразено в картата като пасище, мера от 1998 година. Според вещото лице, това което показва на Приложение № 2 и според него е дворно място от махала.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Ю. като компетентно, пълно, обосновано и отговарящо на всички въпроси.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен.

Съображенията за това за следните:

За да бъде уважен предявени иск с правно основание чл. 124 ГПК, следва да бъдат налице елементите от фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана върху собствена вещ.

Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът се явява недобросъвестен владелец на имотите и следва да докаже упражняването на фактическа власт върху процесните имоти за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС.

По делото се установи от показанията на двама свидетели, водени от ищеца, че процесната реална част от имота е обработвана и ползвана от бащата на ищеца ••• П., който още преди това е построил в имота къщичка, която е негова родна такава, в която е живял и която след това е разрушена, а на нейно място ищецът е построил нова постройка. И двамата свидетели сочат, че още от 1980г. ищецът обработва и се грижи за имота. Така се установява от показанията на свидетелката •••, основани на лични впечатления, които съдът кредитира като подкрепени от останалите гласни доказателства и експертните заключения, че имотът представлява около 2 декара, отляво има път, по който се минава и се стига до имота, в имота има овошки, ябълки, сливи, обособени са две по 100 кв.м. зеленчукови градинки с домати, чушки, има около 20 кошера с пчели. Свидетелите описват, че имотът от двете страни е ограден с ограда, която е телена с бетонни колци. От долната страна, тъй като има денивелация там няма плътна ограда, но има естествена ограда от клони, които възпрепятстват навлизането на животни, които обособяват и ограждат самия имот. Има беседка, която ищецът изградил около 90-те години. Свидетелят •••• също заявява, че имотът се намира в планината, на пътя за махала •••, че има телена ограда от едната му страна, от другата е с подръчни материали, клони, от двете му страни има доста голяма денивелация, като загражденията са правени от В. П.. Сочи, че имотът е около декар и половина-два декара и си спомня старата кирпичена къща, която била в двора, но сега я няма, че имотът е дворно място, в него има няколко кошера пчели, постройката, беседката, която се вижда от пътя, подмладени овощни дръвчета, като има и стари овощни дръвчета, има и собствен водоизточник в двора, стар бунар. Този свидетел си спомня дядо •••-бащата на ищеца, който ползвал имота, а след това и В.. Не знае имотът да е внасян в ТКЗС.

Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от заключението на съдебноагрономическата експертиза, което съдът кредитира и от което се установи наличието на множество овощни дървета с възраст на някои от тях от около 30 години. Те се подкрепят и от заключението на съдебно-техническата експертиза, видно от което -Приложение № 2 към експертизата, заграден с оранжева линия, към 1971-1973г. реалната част попада в границите на имот № 14204.46.156, но не попада в блок обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада в малък терен, показан без условен знак, но най-важното е, че към 1971-73 год., в границите на района на СТЕ, присъства показана паянтова сграда /празен правоъгълник, заграден с червена линия от в.л./, което показва, че имота е бил застроен и като такъв е част от •••, на с.••• която на извадката е съседния от изток имот № 510.1, т.е. по вид територия имотът, като дворно място, принадлежи към махалата и би следвало да бъде урбанизирана територия. В тази връзка съдът като взе предвид и показанията на двамата свидетели намира, че заснетата постройка е именно къщичката, изградена от бащата на ищеца, която впоследствие е разрушена.

В тази връзка съдът намира, че се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като основани на лични впечатления, както и подкрепени от експертните заключения, че процесният имот се е обработвал от бащата на ищеца, а от 1980г. до настоящия момент процесната реална част се владее от ищеца.

Съдът намира, че показанията на свидетелите са основани на лични впечатления, като същите относно обработването и владението на имота, се подкрепя и от изготвената и приета съдебно-техническа експертиза, от която също се установява, че в имота е имало още към 1973г. сграда, в каквато насока са и показанията на свидетелите.

Предвид така събраните по делото гласни доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен начин в настоящето производство, че за периода от 1980 год. процесната реална част от недвижимия имот е владян от ищеца без прекъсване и до настоящия момент се владее от ищеца, чието владение е било явно, несъмнено и непрекъснато владение и с намерението да ги свои.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка.

При извод на съда за доказване от страна на ищеца на осъществяваното от него владение на процесната реална част от имота в изискуемия от закона срок, даващ му право да се позове на придобиване по давност на имота, съдът следва да установи налице ли са законови пречки за придобиване на процесния имот по давност.

В тази връзка следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна-••• за пречки за придобиване на имота по давност.

Правният интерес от предявения положителен установителен иск е обусловен с твърдението на ищеца, че е собственик на посочения имот и че неговите права се оспорват от ответника, който твърди, че същия е частна общинска собственост.

По делото са съставени два акта, с които недвижимия имот, част от която е процесната реална част е актуван като публична общинска собственост.

Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието – както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна / общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.

Ответника Община ••• оспорва правото на собственост на ищеца, като твърди, че процесната реална част от имота не може да бъде придобита по давност, тъй като е придобила собствеността на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 1/10.05.2012 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, или алтернативно на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, като навежда доводи и че имотът е бил държавен по силата на чл.6 /отм./ от ЗС, след което е преминал в собственост на о..

В тежест на ответника по исковете е да установи откога и на какво основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е станал частна общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.

Установи се действително от представените по делото доказателства и експертното заключение, че имотът попада в район, в който имотите са възстановявани с ПЗ в нови реални граници и че с Протоколно решение № 1 от 10.05.2012 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като присъства имот № 046156, Пасище, мера, от 337.708 дка, в съществуващи СРГ .

Ответника Община ••• оспорва правото на собственост на ищеца, като твърди, че процесният имот не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като е бил земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19 от ЗСПЗЗ е частна общинска собственост.

В тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за частна общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.

За правилното решение по делото, съдът намира, че съществен е въпроса за характера и статута на процесния недвижим имот. Въз основа на съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства и най- вече въз основа на заключението на експерта по приетата СТЕ, съдът намира за безспорно доказано, че се касае за недвижим имот в неурбанизирана територия/•••/, като част от населено място- с. ••• за която не е бил одобряван преди образуването на ТКЗС кадастрален и регулационен план.

Действително от събраните доказателства е видно, че имотът е записан като земеделска земя. По съществото си имотът в тази част на населеното място е дворищно място, в което е имало изградена постройка, което е било заградено от бащата на ищеца и обработвано като земя лична собственост за дворно място и земеделски нужди.

По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място, съдебната практика /Решение № 100 от 23.07.10 г. по гр. д. № 3426/08 г. IV г. о.; Решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/10 г. I г. о. и др. / приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и същите не са одържавени. / Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК/.

В ТР 104-1964-ОСГК ВС РБ е разяснено, че собствеността на членовете на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници по силата на чл. чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. Изяснено е още, че по силата на 216-о Постановление на Министерския съвет от 8 ноември 1961 г., стопаните - кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място с жилищните и стопанските сгради и когато дворните места са били включени в регулационния план при приемането им за членове на ТКЗС, но по-късно тези дворни места са били изключени от регулационния план. Когато има действащ регулационен план за населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на населените места и правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място, или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото или на друго населено място. В тези случаи се имат предвид конкретните жилищни и стопански нужди на домакинството на земеделския стопанин-кооператор, като на домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и на повече от един урегулиран дворен парцел. Дори когато за населеното място няма утвърден регулационен план, земеделските стопани-кооператори запазват правото на собственост в реалните граници на дворното място, ако то се намира в самото селище и е застроено с жилище и обслужващи го постройки. Чл. 12 от Примерния устав, който дава право на земеделския стопанинкооператор да запази правото си на собственост върху стопанските постройки и тогава, когато те се намират вън от регулационния план на населеното място и в стопанския му двор, т. е. там, където е и жилището му, т.е. дори кооператорът следва да запази правото на собственост в реални граници и на съответна площ от дворното му място, върху която се построени тези жилищни и стопански сгради. Тези принципни постановки са възприети и в решение № 2354-2005-IV ГО ВКС, според което кооперативните членове на ТКЗС могат да се разпореждат със земеделска земя, ако тя има селищен характер, както и, че такъв е признат, както на имотите в регулационните граници, така и за определени земи в населени места, за които няма утвърден регулационен план. Няма пречка тези имоти да се придобиват по давност, стига да не е съществувала забраната на чл. 29 ЗСГ. Няма твърдение, нито обстоятелства, водещи до извод в настоящия случай за наличие на забраната по чл. 29 ЗСГ. (Решение № 100 от 23.07.2010г. по гр.дело № 3426/2008 г. на ВКС, IV ГО, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали земеделските стопани-кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е със селищен характер, както и такива имоти могат да се придобиват по давност).

В случая се установи, че процесната реална част от имота, представлява неурбанизиран имот, в които е имало и има сгради. В тази връзка съдът намира, че е основателно възражението на ищеца, че същият няма данни да е пасище. Действително имотът по КК е с начин на трайно ползване „пасище“ и те са публична държавна собственост по силата на закона. Публичният характер на собствеността, установен в чл. 25 от ЗСПЗЗ, проявява защитната си функция чрез нормите на Закона за общинската собственост, които определят статута на публичната общинска собственост – в чл. 7, ал. 2 от ЗОС се съдържа изрична забрана за отчуждаване на имотите - публична общинска собственост и прехвърлянето им в собственост на трети лица, а в чл. 7, ал. 1 – за придобиването им по давност в редакцията след 09.11.1999г. По силата на закона (еx lege) имотите – общинска собственост с начин на трайно ползване „пасища, мери” придобиват характер на публична общинска собственост от 13.02.2007 г. Но в конкретния случай имотът не се доказа да е имал предназначението за пасище, в него видно от едромащабната топографска карта още от 1971-1973г. винаги е имало сграда и е бил дворно място, при което в случая съдът не приема, че се касае за земеделска земя, какъвто е според трайното си предназначение, което е уредено като част от съдържанието на основните кадастрални данни за поземления имот (чл. 27, ал. 1 ЗКИР), които се обхващат от презумпцията за вярност на кадастралната карта и регистри. Тази презумпция съдът намира за оборена в случая, доколкото вещото лице установява, че за махалата, включително и територията на проектният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14204.46.169, няма изработвани кадастрални и устройствени планове, които да ги пречисляват към урбанизирана територия, но те са такива по фактическото им ползване, като застроени територии, според чл.9, ал.1 от ЗУТ. Че са застроени територии е видно от показаното на извадката от ЕТК в М 1:5000, к.л. К-9- 53-(43) /Приложение № 2 към експерт./, с данни по карти от 1971-73 год., в който, в района на СТЕ показан приблизително заграден с оранжева линия, присъства показана паянтова сграда /празен правоъгълник, заграден с червена линия от в.л., която сграда в същност е бившата паянтова жилищната сграда на наследодателя на ищеца, което показва, че имота е бил застроен и като такъв е част от •••, на с. ••• която на извадката е съседния от изток имот № 510.1, т.е. по вид територия имота принадлежи към махалата и би следвало да бъде урбанизирана територия. Според вещото лице в КККР за урбанизираната територия, района на СТЕ не присъства като имот, дворно място, което по същество представлява явна фактическа грешка, според §1, т.9 от ДР на ЗКИР, която гласи следното: „явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския Фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Явна фактическа грешка е и съществуваш на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

На първо място относно твърденията на ответника за наличието на пречки да бъде придобита по давност процесния имот, тъй като по силата на закона като част от общински поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е собственост на о..

Съгласно разпоредбата на Чл. 3 от ЗСПЗЗ: Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица. Съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ: О. стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост; Определянето на имотите общинска собственост се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на о., на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се посочва и протоколното решение на комисията.

За да се касае до имот, който попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ следва да се докаже от ответната страна, че се касае до имот, който е включван в ТКЗС или е отнеман фактически и не е възстановен.

По делото не са представени писмени доказателства имотът, за който ищецът претендира придобиване по давност да е внасян в ТКЗС, както и липсват данни да е бил заявяван за възстановяване от наследодател на ищеца или от неговите наследници пред ОСЗ-••• за да бъде възстановен по установения в ЗСПЗЗ административен ред с решение от общинската служба.

И вещото лице сочи, че няма данни имотът да е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС или други подобни организации, нито е заявяван за възстановяване.

Внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др. съгласно ЗСПЗЗ се установява с писмени доказателства, каквито липсват по делото. Дори и да се приеме, че процесният имот е представлявал нива към този момент, т.е. земеделска земя, то с Р № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. I гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 I гр.о., Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС I гр.о се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. По делото липсват каквито и да е категорични доказателства, че имота е внасян в ТКЗС/АПК. Напротив, установи се от гласните доказателства и съдебно-техническата експертиза, че в същия е имало сграда и е ползван от бащата на ищеца и в последствие от 1980г. от самия ищец непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години.

На следващо място налице е многобройна и безспорно установена практика на ВКС за това, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази насока са постановените Определение № 545 от 3.12.2018г. на ВКС по гр.д. № 3443/2018г., I г.о., ГК,; Решение № 145 от 16.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 2412/2016г., II г.о., ГК,; Решение № 79 от 10.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 612/2012г., I г.о., ГК,; Решение № 197 от 10.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 430/2010г., I г. о., ГК,; Решение № 798 от 16.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 3303/2008г., I г. о., ГК,; Решение № 380 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 110/2009г., I г. о., ГК,; Решение № 341 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 4723/2008г., IV г.о., ГК,; Решение № 100 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 3426/2008г., IV г.о., ГК,; Решение № 427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008г., II г.о., ГК, и Решение № 942 от 24.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 2967/2008г., IV г.о., ГК. В цитираните актове се приема, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Това се налага от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗСГ (отм.); , не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В този смисъл разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими и по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика./вж в този смисъл Решение по чл. 290 ГПК № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1432/2009 г., І г.о.; Решение по чл. 290 ГПК № 197 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г., І г.о., Решение по чл. 290 ГПК № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., ІІ г.о. и др./. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от о. не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам- и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай. Следва да се отбележи, че тълкуването на ответника на цитираното от него Определение № 503/11.06.2010г. по гр.д. № 47/2010г. на ВКС I г.о. е некоректно, като именно от посоченото решение е ясно, че за да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е необходимо и достатъчно имотът да е имал земеделски характер и или да е внесен в ТКЗС или да е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане.

Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван- например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян от бившите си собственици в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам- и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, включително в случаите, когато имота съставлява неурбанизирана територия, в рамките на селищен район/••• /.

С оглед на тази фактическа обстановка настоящият състав намира за недоказано по делото, че процесния недвижим имот е бил одържавяван и включен в блок на ТКЗС, като по отношение на него са неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като се касае за неурбанизиран имот, за който не се установява от доказателствата по делото да е включен в ТКЗС или фактически да е отнет от неговите собственици от преди образуането на ТКЗС, след надлежно обезщетяване на собственика.

Обстоятелството, че имотът фигурира в протокол, относно земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ не е достатъчно, за да се приеме, че е бил включен в ТКЗС и е подлежал на възстановяване по реда на реституционните закони. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Предвид изложеното съдът намира, че не са били налице основания за включване на имота в ОПФ.

Следва да се посочи, че според Решение № 21/4.02.2011г. по гр. д. № 1327/2009г. на ВКС, ІІ г. о., ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост по причина, че попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В цитирания смисъл е и решение № 145/16.11.2016 г. по гр. д. № 2412/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. От събраните доказателства по настоящото дело не се представиха никакви доказателства за това, че имотът е бил включен в ТКЗС и в този смисъл същият не се доказа че подлежи на възстановяване по специалния предвиден в ЗСПЗЗ административен ред за това.

В случая няма данни процесният имот да е коопериран, но дори да е бил, не е загубвал границите си, тъй като има селищен характер и е застроен с жилищна/стопански постройки, ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и домакинството му, те. собствеността се запазва в реални граници. С тези имоти собствениците могат да се разпореждат, доколкото няма други законови забрани и същите могат да се придобиват по давност. Обстоятелството, че един имот има земеделско предназначение, не значи непременно, че е бил включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации. По делото липсват данни ищецът или членове на неговото домакинство да са били земеделски кооператори. Липсват доказателства трети лица да са внасяли земята в кооперативното стопанство, съответно тя да е била стопанисвана от кооперативната организация, защото е била собственост на друг кооперативен член или на членове на неговото домакинство. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ. За да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на някоя от хипотезите по чл. 14, ал. 1-14 ЗСПЗЗ (с решение № 338/2011 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, 2 г. о. и решение № 204 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 191/2009 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 55 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2018 г., I г. о., ГК)

Предмет на колективизация са били основно земеделски земи, предназначени за съвместно производство на земеделска продукция, като върху тях собствеността се запазва, но не в реални граници - чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС. Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището, се запазва, при това в реални граници - чл. 10, ал. 2 ПУ на ТКЗС. В Тълкувателно решение № 104 от 26.06.1964 г. на ОСГК на ВС е разяснено още, че съгласно Примерния устав на ТКЗС член- кооператорите запазват правото на собственост в реални граници само върху земята, включена в регулационния план на населеното място. Към нея се приравнява и тази, която се намира в застроената част, или в строителния полигон на селото. В селищата, които не са имали регулационен план при образуването на ТКЗС, имотите, намиращи се в застроената им част, се приравняват по смисъла на Примерния устав на ТКЗС на такива, включени в регулацията. При тях собствеността в реални граници се запазва изцяло. В този смисъл са и разясненията на закона, направени в т. 9 на ППВС № 4/1963 г. При липса на данни за земеделски характер на имота, за фактическо отнемане от собствениците му; липса на данни спрямо имота да са провеждани отчуждителни процедури или да е включван в ТКЗС или други стопански организации, съществували на територията на с. ••• следва да се приеме, че през целия период не е съществувала забрана за придобиване на имота по давност.

Съдът приема, че процесният имот е владян в реални граници, доколкото се установява по делото, че се владее от ищеца.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът по делото не ангажира никакви доказателства, от които да следва извод, че имотът е внесен в блок на ТКЗС и съответно е останал незаявен за възстановяване. Тъй като в случая по делото не се доказа имотът да е внасян в ТКЗС или АПК, а напротив - този факт е опроверган с категоричност от събраните по делото доказателства, то същият не би могло да бъде придобит от о. на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, респ. не е имот, общинска собственост по отношение на който да е действала в исковия период забрана за придобиване по давност.

Относно твърденията на ответника за това, че имотът е бил държавен. Няма каквито и да било основания да се приеме посочената теза. Съгласно чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 92/1951г. държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Същевременно според чл. 5 от ЗДИ /отм./ правото на собственост върху държавните недвижими имоти се установява с удостоверения, издадени въз основа на актоните книги на недвижимите имоти. Съответна е разпоредбата на чл. 19 ЗСв първоначалната редакция на закона. Събраните по настоящото дело доказателства не установяват по категоричен начин, че имотът е бил безстопанствен и като такъв е придобит от държавата, респ. след това да е преминал в собственост на О.. Няма данни държавата да се е позовала на свои права върху имота и да е съставила актове за констатиране на тези права по предвидения в закона ред. Нещо повече, твърдението на ответника, че процесният имот е внасян в ТКЗС/АПК изключва приложението на придобивния фактически състав на чл. 6, ал.2 от ЗОС тъй като сочи наличието на собственост по отношение на тях от трето лице. Още повече, че включването на процесния имот в КВС е признание от страна на Държавата, че същия е бил частна собственост преди обобществяването на земеделската зцемя. Следва да се има предвид и обстоятелството, че от гласните доказателства събрани по настоящето дело се установи и доказа, че този имот е владян от родител на ищеца, а след това от него, което също изключва посочения фактически състав. Няма данни и доказателства по делото имотът да е придобит на каквото и да е основание от държавата, нито същият да е бил частна държавна собственост.

На следващо място относно поддържаното твърдение, че имотът, реална част от който е предмет на делото е общински при хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването им по давност, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС мораториум, то в тежест на тази страна - ••• е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за придобиване на собствеността върху имотите по давност. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от о. става по силата на закона. Затова и о. следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.

За да се касае до имот, който попада в приложното поле на посочената разпоредба следва да се докаже от ответната страна, че се касае до имот, който е включван в ТКЗС и не е възстановен.

Характерът на имота като земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и /кумулативно/: не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Разпоредбата на чл. 2 ЗСПЗЗ се намира в глава първа "Общи положения" и определя качеството земеделски земи занапред- от влизане на закона в сила. Тя е относима към настоящия статут на тези имоти, без да има пряко отношение към възстановяването на правата на собствениците към притежаваните от тях при образуване на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации земи. На земеделската реституция, включително на пречките за възстановяване собствеността върху земеделските земи са посветени специалните разпоредби, съдържащи предпоставките при наличие на които органът на поземлената собственост преценява дали даден имот е бил земеделска земя към момента на колективизацията на земята и дали е запазил този си статут и понастоящем. При преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл. 2 ЗСПЗЗ, т. е. от местонахождението и статута му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10 ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва земеделските земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите, посочени в отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл. 4 ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. и чл. 9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята, която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред. Реституцията по чл. 10 ЗСПЗЗ обхваща още одържавените по отменения чл. 12 от ЗСПЗЗ земеделски земи /ал. 2/; безвъзмездно отстъпените от гражданите на ТКЗС или на държавата земи /ал. 3/; неправомерно отнетите земеделски земи /ал. 4/; безвъзмездно включените в държавния горски фонд земеделски земи /ал. 5/; дворните места, стопанисвани като земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация в заличени или изоставени населени места /ал. 6/; земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, освен законно застроените /ал. 7/; отчуждените по Закона за трудовата поземлена собственост /З. / земеделски земи /ал. 8/; земите, одържавени като гори, а впоследствие преобразувани в земеделски земи /ал. 9/; увредените земеделски земи /ал. 10/; земите, с които са оземлени лицата по Закона за трудовата поземлена собственост /ал. 11/; включените в стопанските дворове земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради /ал. 12/; продадените или предоставени на трети лица от селскостопанските организации или други държавни или общински органи земи /чл. 13 и земите, отнети от собствениците по законите и други нормативни актове, изброени в ал. 14.

Следователно, за да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на поне една от хипотезите по чл. 14, ал. 1-14 ЗСПЗЗ. /Решение № 338 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 27/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят ••• В настоящия казус процесния имот не е бил включван в блоковете на ТКЗС, не е бил имот включен в регулационни план на селището и безспорно се установява, че е бил владян и ползван непрекъснато, безспорно и явно от бащата на ищеца, след това от него, като няма данни същият да е бил отнеман на собствениците, отчуждаван или включван в стопански двор на селището, не е бил част от горските територии и не е отчуждаван по реда на специалните закони, както и не е бил отдаван за частно ползване за земеделски нужди на други трети лица.

Както се посочи, в приложното поле на чл. 25 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ.

В настоящия случай ответникът не доказа наличието на визираните от него пречки за придобиване на собствеността, тъй като по делото се установи, че процесния недвижим имот не представлява нито земеделска земя, подлежаща, но неязвена за възстановяване, нито земя, предоставени за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, които да не са закупени от ползвателите им. Липсват каквито и да било данни процесния имот да е предоставян за ползване с актове по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Тъй като в случая по делото не се доказа имотът да е внасян в ТКЗС или АПК, то същият не би могло да бъде придобит от о. на основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, респ. не е имот, общинска собственост по отношение на който да е действала в исковия период забрана за придобиване по давност.

Тъй като по делото не се установи и доказа процесният имот да е бил държавна или общинска собственост, то по отношение на него не намират приложение предвидените в закона забрани за придобиването му по давност. Възражението на ответника за наличие на мораториум относно придобиване на собствеността върху държавни и/или общински имоти е неоснователно именно поради това, че този мораториум е обусловен от наличието на право на собственост на държавата или на о., а в настоящето производство не бе установено и доказано процесният имот да е станал общинска собственост на наведените придобивни основания, поради което и посочената забрана не намира приложение по отношение на него.

За пълнота, съдът намира за нужно да отбележи и следното. Твърденията, изложени от ищеца, че имотът не е бил част от кооперативното земеделие и одържавен, както и непосочването на бивш собственик би могло да се приеме, че са индиция, че към момента на установяване на фактическа власт, имотът е бил държавна собственост на основание чл. 6 ЗС /ред., действала от 17.12.1951г./ и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991г./. /Въпреки, че по-горе се посочи, че държавата не се е позовала на тези си права/. Не са наведени твърдения и липсват доказателства собствеността преди това да е принадлежала на физическо или юридическо лице. С оглед на това би могло да се приеме, че към момента на влизане в сила на Конституцията на РБългария от 1991 г., ЗМСМА, процесния имот е със статут на държавна, респ. общинска собственост. При липса на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността при изложените по-горе съображения, че няма предназначението на пасище, следва, че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996г. е със статут на общинска частна собственост.

За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г.

С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г.

В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното

владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.

От тези мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.

Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.

Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода 1996 г. до 31.05.2006г., както и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен.

При данните по делото, ищецът е придобил правото на собственост по отношение на процесната реална част от имота, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. В този смисъл, о. е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищеца свои права за имота. Съгласно ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски, като същият претендира единствено внесената държавна такса и възнаграждение на вещо лице по съдебно-агрономическата експертиза. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски, както следва – 25, 56 евро за държавна такса и 269, 92 евро- възнаграждение на вещо лице по съдебноагрономическата експертиза или в общ размер от 295, 48 евро.

С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 295, 48 евро, представляваща сторени по делото разноски.

Водим от гореизложеното, съдът