Решение № 23 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5726/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. С. Й., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. *, ул. * № *, чрез адв. С. Й. срещу Електронен фиш серия К № 11401021 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – *, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради неправилно определяне на правното му качество, послужило за ангажиране на отговорността му. Взема становище неправилно в електронния фиш да е посочен за собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като да е бил само негов ползвател. По отношение на квалифициращия признак повторност поддържа след издаване на електронния фиш да е последвал по-благоприятен материален закон, изключващ приложението на по-тежко наказуемия състав. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 126472/08.12.2025 г. от повереника адв. Г. Й., приложена на лист 27 от делото, се поддържа жалбата. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М. - П. оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустимата грешка за типа средство за измерване. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа да е правилна квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг, по-рано издаден електронен фиш не е обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. С. Й., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.09.2025 г., установено от приложената по преписката справка от АИС АНД, а жалбата е подадена на 30.09.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 8503383 на жалбоподателя Г. С. Й. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. На 11.03.2025 г. така наложената глоба била платена по електронен път и електронният фиш влязъл в сила.

На 08.07.2025 г. в 21:17 часа в гр. *, по бул. "*" № * в посока от изток към запад жалбоподателят Й. управлявал лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № •• •••• •• със скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Регистриран ползвател на автомобила било дружеството "*" ЕАД с ЕИК •••••••• Изпълнителният директор С.В.С. доброволно бил предоставил автомобила за управление на жалбоподателя Й. в 20:58 ч. на 08.07.2025 г.

Движението на лекия автомобил „Пежо 208“ с рег. № •• •••• •• със скоростта от 72 км/ч на посоченото място в 21:17 ч. на 08.07.2025 г. било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCЕ0. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя Й. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 11401021, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В електронния фиш било прието, че нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 8503383.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 120CCЕ0 е преминало последваща периодична проверка на дата 25.09.2024 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-16160/10.07.2025 г. се установява, че на дата 08.07.2025 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с идентификационен № 120CCЕ0 е заснела статични изображения с поредни номера от 0260508 до 0260867, с начален час на работа 19:30 ч. на 08.07.2025 г. и краен час на работа 06:30 ч. на 09.07.2025 г. и с място на контрол гр. *, бул. „*“ до № *, с посока на движение на контролираните МПС от изток към запад.

От снимка № 0260602 от АТСС с № 120CCЕ0 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № •• •••• ••, стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 08.07.2025 г. в 21:17 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № •• •••• •• се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Пежо 208“, собственост е на „••“ ЕООД, а в свидетелството му за регистрация има вписан ползвател – „*“ ЕАД, ЕИК: 204787918.

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 317000-15736/18.09.2025 г. от С.В.С. в качеството му на изпълнителен директор на „*“ ЕАД се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР – *, че на 08.07.2025 г. в 21:17 часа процесният лек автомобил с рег. № •• •••• •• е бил предоставен във владение на жалбоподателя Г. С. Й.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 16.09.2025 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на жалбоподателя Й..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

В обжалвания електронен фиш са изпълнени всички задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочени са: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР *; мястото – гр. *, бул. "*" № * в посока от изток към запад; датата – 08.07.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 21:17 часа; регистрационният номер на МПС – •• •••• ••; ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят Г. С. Й.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 200 лева/102,26 евро; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 08.07.2025 г. в 19:30 часа и е приключила в 03:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0260508, а последното - с № 0260867. Процесната снимка с № 0260602 и следователно е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с № 120CCЕ0 на дата 08.07.2025 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е посочен като собственик на автомобила в електронния фиш. Трите имена на нарушителя са изписани срещу графата: „Собственик, на когото е регистрирано МПС/Ползвател“. Тя се използва за указване на самоличността не само на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, но и на ползвателя на автомобила. Електронният фиш е издаден в съответствие с одобрен образец. В същия не е предвидено собствениците и ползватели на превозните средства, с които е извършено нарушението, да се отбелязват на отделни места или в различни графи и колони. Нормативната уредба също не поставя такова изрично изискване. По делото се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателят Й. е имал качеството на водач на автомобила към момента на извършване на нарушението, а авторството на деянието е установено по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно жалбоподателят Й. е наказан в качеството си на ползвател, какъвто той действително е бил и това е правилно отбелязано в съдържанието на електронния фиш. Непровеждането на изрично разграничение между собственик и ползвател в ЕФ не представлява процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените, и то не дава самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Не е предизвикано ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, на възможността му да узнае фактическите рамки на обвинението и да се защитава пълноценно.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 08.07.2025 г. в 21:17 часа в гр. *, по бул. "*" № * в посока от изток към запад жалбоподателят Г. С. Й. е управлявал лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № •• •••• •• със скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Описанието на мястото на нарушението еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. При описанието на нарушението мястото е сведено до конкретен административен адрес и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като адресът не е дублиран на територията на гр. *. Описанието съдържа посочване на номер по протежението на булеварда, с което е постигната пълна индивидуализация. Същевременно от писменото доказателство протокол за използване на АТСС се установява, че именно на това място е осъществяван видеоконтролът за спазване на правилата за движение с процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 120ССЕ0 към 21:17 часа на 08.07.2025 г.

Доказано е и че разрешената максимална скорост за движение в този участък от пътя е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Й. се установява въз основа на надлежно проведената процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. За извършеното нарушение първоначално е издаден Електронен фиш серия К с № 11085037 против С.В.С. като законен представител на юридическото лице, което е регистриран ползвател на автомобила, послужил за извършване на деянието. За този електронен фиш от справката на лист 20 от делото се установява да е връчен на декларатора Спасов на дата 16.09.2025 г. На същата дата последният е подал писмената си декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което доказано е, че е спазен предвиденият 14-дневен срок за извършването на това действие. Декларацията е надлежно попълнена с данни за лицето, управлявало процесния автомобил на датата и часа на извършване на нарушението. Към нея е представено и необходимото приложение – копие на СУМПС на жалбоподателя Г. С. Й.. За първоначално издадения Електронен фиш серия К с № 11085037 се доказва от справката на лист 20 от делото да е анулиран, след което нов електронен фиш – а именно обжалваният такъв от серия К с № 11401021, е издаден против лицето, посочено в декларацията – жалбоподателя Г. С. Й.. Последният на свой ред не е декларирал писмено, че нарушението е извършено от друго лице, което да е управлявало автомобила. По тези съображения съдът приема за доказано по делото авторството на деянието от страна на жалбоподателя Й..

О т субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – наясно е бил, че управлява моторно превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си.

Наказанието на жалбоподателя Й. е наложено по по-тежко наказуемия състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, което е осъществено повторно. Съгласно § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За налагането на санкция по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП следва при описанието в санкционния акт да присъстват три обстоятелства /така Решение № 1410 от 24.07.2023 г. по к.а.н.д. №1184/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – */:

• при правната квалификация на нарушението следва да е направена привръзка на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната разпоредба на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, която е повторно нарушена;

• вписване на факта, че нарушението е извършено повторно;

• описание на обстоятелствата от фактическа страна, определящи повторността, т.е. да се посочи съответният санкционен акт с датата му на влизане в сила.

В случая съдът приема, че този стандарт при описанието на нарушението е спазен, като в електронния фиш са посочени всички необходими обстоятелства за преценка за наличието на повторността. Тя се обосновава с предходното санкциониране на жалбоподателя с Й. с Електронен фиш серия К № 8503383, екземпляр от който е приложен по преписката. Макар по делото не е представена разписка за връчването му, то фактът на влизането в сила на санкционния акт може да бъде установяван с всички допустими доказателства в процеса. В материалите по преписката е представено доказателство за заплащането на глобата по този електронен фиш, като то е извършено на 11.03.2025 г. по електронен път. С факта на доброволното плащане на глобата на основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП електронният фиш влиза в сила. По отношение на отбелязаната в справката дата на връчване 14.08.2024 г. по делото не са представени доказателства за извършено редовно действие по връчването на електронния фиш на тази дата. Следователно неправилно в обжалвания ЕФ е определен началният момент, от който се отброява едногодишният срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Независимо от това, процесното деяние от 08.07.2025 г. продължава да попада в едногодишния срок от влизането в сила на Електронния фиш серия К № 8503383.

Въпреки че наказанието за нарушителя е правилно определено съобразно действалата нормативна уредба към датата на издаване на електронния фиш, то основателно е възражението на жалбоподателя за последвали преди влизането в сила на санкционния акт различни редакции на приложимата в случая разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. С нея е въведен квалифициран състав на нарушението, когато деянието е извършено повторно. С последното изменение с ДВ, бр. 64 от 2025 г., което в сила от 07.09.2025 г., е променен обхватът на хипотезите на виновно превишаване на разрешената максимална скорост, за които се предвижда налагането на по-тежко наказание, когато деянието е извършено повторно. Съгласно действащата редакция на разпоредбата по-тежко наказуемият състав за повторност е приложим в случаите на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП. Извършеното от жалбоподателя Й. деяние попада в хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като е превишил с 22 км/ч разрешената максимална скорост за движение в населено място. За административно нарушение по този състав в действащото законодателство не е предвидено извършването на деянието повторно да е квалифициращо обстоятелство, т.е. това вече не е основание за определяне на санкцията по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с удвояване на размера на имущественото наказание.

По тези съображения и с оглед актуалната редакция на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП съдът приема, че е налице хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да приложи най-благоприятния за жалбоподателя режим - така Решение № 8704 от 14.10.2025 г. по к.а.н.д. № 1541/2025 г. на XXII състав на Административен съд – * . В случая това е действащата редакция на разпоредбата, изключваща приложението на квалифицирания състав за повторност спрямо деяние по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Това не заличава изцяло неправомерния характер на деянието на жалбоподателя, като то продължава да бъде съставомерно по основния състав. Затова електронният фиш следва да бъде изменен, като отпадне квалификацията по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В следствие на това и размерът на административното наказание глоба трябва да бъде намален до предвиденото за основния състав. В случая приложимо е правилото по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с която разпоредба се санкционира превишаването от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Установената стойността на скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя е 72 км/ч. Тя е определена като от измерената скорост, за която по делото се доказва да е 75 км/ч, са извадени 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта от 72 км/ч. Стойността на разрешената скорост пък е 50 км/ч, поради което превишаването й е с 22 км/ч.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Същевременно след издаването на електронния фиш и преди влизането му в сила е настъпила промяна в нормативната уредба относно паричната валута, в която се определя имущественото наказание глоба. Съгласно § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в същия закон правила за превалутиране. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя Й. е наложена глоба, която представлява публично задължение към държавата, поради което нейният размер подлежи на превалутиране по правилата на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. При извършване на превалутиране на наказанието глоба в размер на 100 лева по правилата на чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и след закръгляне на получения резултат по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗВЕРБ се установява, че евровата равностойност на глобата от 100 лева е 51,13 евро.

По тези съображения съдът приема, че следва да измени електронния фиш, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на фактическите обстоятелства, да намали размера на административното наказание „глоба“ до предвиденото за основния състав по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и да потвърди електронния фиш в останалата му част.

По разноските:

Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото за всяка от тях възниква право на разноски, съразмерно с основателната част от претенцията им. И двете страни своевременно са направили искания за присъждането на разноски.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница.

В настоящото съдебно производство учреждението, чийто орган е издал обжалвания електронен фиш, е защитавано от юрисконсулт, който е представил писмено становище на лист 3-4 от делото и в него изрично е поискал присъждането на разноски. С оглед частичната основателност на жалбата и съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК за определяне на разноските съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. В този смисъл относно понасянето на разноските по съразмерност в производството по ЗАНН е и съдебната практика - така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. № 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – *; Решение № 854 от 26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – *; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. № 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – *; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020 г. на XXI състав на Административен съд – *.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените следствени действия справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 66,47 евро (с левова равностойност от 130 лв. ), който е съобразен с правилата за неговото определяне. Доколкото основанието за присъждането на разноските възниква с постановяването на съдебното решение, то дейността по определянето на размера им също трябва да бъде съобразена с правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Нормативното основание за извършване на превалутиране и по отношение на разноските, чиито стойности са посочени в левове, е разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ. Следователно на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна по съразмерност сумата от 33,23 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с потвърдената част от електронния фиш, или една втора от размера на определеното юрисконсултско възнаграждение.

Разноски се претендират и от жалбоподателя, като от въззиваемата страна е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 8 от делото, адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Легитимиран да получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната страна, а самият адвокат.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:

• конкретната фактическа и правна сложност на случая;

• имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 200 лева;

• извършените следствени действия, като делото е разгледано в едно открито заседание и без разпит на свидетели;

• вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, включващи изготвяне на жалбата и подаване на писмена молба преди откритото заседание със становище по същество.

Като съобрази тези обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 204,52 евро. Той се приема за справедлив и обоснован, съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените следствени действия. Предвид че жалбата е само частично основателна, то присъдените разноски в полза на предоставилия защитата адвокат следва да бъдат съразмерни на основателната част на претенцията на жалбоподателя, или една втора от определения общ размер на разноските за адвокатско възнаграждение. По тези съображения ответната страна в процеса ОД на МВР – * следва да бъде осъдена да заплати сумата от 102,26 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, които също са определени по съразмерност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ, съдът