Решение № 760 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 131/2026 г.

Ищецът „ДЖИ ЕН БИ ЕЛ“ ООД гр.София твърди в исковата си молба, че на 31.01.2025 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Трудов договор № 421/31.01.2025 г. на основание чл. 230 от Кодекса на труда с уговорка по чл. 230, ал. 1 от КТ, по силата на която работодателят се задължил да обучи в процеса на работа ответника за професията „•••“, с код по НКПД: 71122003. Уговорената месторабота е извън страната, като е посочено, че обучението ще се извършва на терен, видно от чл.1 от договора. Видно от чл.3 от трудовия договор срокът на обучението е 6 /шест/ месеца, като резултатът ще се удостоверява с документ, издаден от работодателя. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 2400.00 лева, видно от чл. 4 от трудовия договор. Съгласно чл.4 от трудовия договор срокът, през който ответникът се е задължил да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, е 18 /осемнадесет/ месеца, като в същия срок работодателят се задължил да му осигури работа, съобразно придобитата професия. Видно от чл.5 от трудовия договор, при неизпълнение на условията по този договор, служителят дължи обезщетение в размер на 1500,00 лева, равняващо се на 766,94 Евро /седемстотин шестдесет и шест Евро и деветдесет и четири цента/ при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване по Закона за въвеждане на еврото в Република България. Ответникът е постъпил на работа на 03.02.2025 г., следователно срокът на обучението е бил до 03.08.2025 г. На 15.10.2025 г. ответникът е подал молба до работодателя за освобождаване от заеманата длъжност, считано от 17.10.2025 г. Към датата на подаване на молбата - 15.10.2025 г. поради неполагането на труд в периода на ползвания неплатен отпуск и отпуска поради временна неработоспособност ответникът не е завършил обучението, тъй като не е било приключило и не е изпълнил задължението си да работи при работодателя. На 18.10.2025 г. на ответника е връчена Заповед № 316/17.10.2025 г. за прекратяване на Трудов договор № 421/31.01.2025 г. по взаимно съгласие поради подадена молба от служителя, с посочено правно основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ. По време на уговорения 6-месечен срок на обучението, служителят е ползвал неплатен отпуск, както следва: от 17.04.2025 г. – 30.04.2025 г., общо 14 /четиринадесет/ дни съгласно Молба за ползване на неплатен отпуск от 08.04.2025 г. ; от 01.08.2025 г. – 01.09.2025 г., общо 32 /тридесет и два/ дни съгласно Молба за ползване на неплатен отпуск от 17.07.2025 г. По време на срока на обучението, служителят е ползвал и отпуск поради временна нетрудоспособност, както следва: Отпуск поради временна нетрудоспособност от 06.08.2025 г. – 19.08.2025 г., общо 14 /четиринадесет/ дни съгласно Болничен лист № Е20250691344, издаден на 06.08.2025 г. ; Отпуск поради временна нетрудоспособност от 20.08.2025 г. – 08.09.2025 г., общо 20 /двадесет/ дни съгласно Болничен лист № Е20252435015, издаден на 26.08.2025 г. Уговореното между страните обезщетение по чл. 232, ал. 3 от КТ е в размер на 1500,00 лева, равняващо се на 766,94 Евро /седемстотин шестдесет и шест Евро и деветдесет и четири цента/ при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване по Закона за въвеждане на еврото в Република България. То се дължи в пълен размер към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.10.2025 г., тъй като е налице пълно неизпълнение на задължението на ответника за завършване на обучението в рамките на уговорения срок. Ответникът е следвало да престира труд за работодателя и да усвои професията в хода на шестмесечно обучение, но не е сторил това поради прекратяване по негова инициатива на трудовото правоотношение. В настоящия случай изпълнението на задължението на ответника по процесния трудов договор е било обезпечено с клаузата на чл. 5, във връзка с чл.4. По правната си същност тази клауза има характер на неустойка /чл. 92, ал. 1 ЗЗД/ – съглашение, имащо за предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение на една от страните /в случая ответника/. Същото установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. В случая работодателят /ищецът/ е осигурил необходимите условия за провеждане на обучението, същият е изправна страна по договора, но ответникът не е завършил успешно обучението в уговорения срок. Същевременно ответникът не е изпълнил и задължението си да работи в дружеството за период от 18 /осемнадесет/ месеца след успешното завършване на обучението, тъй като със Заповед № 316/17.10.2025 г. трудовото правоотношение по Трудов договор № 421/31.01.2025 г. е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ по инициатива на ответника. В тази хипотеза не е налице уважителна причина за напускане на работата от ответника преди определения срок. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетение в размер от 1500,00 лева, равняващо се на 766,94 Евро /седемстотин шестдесет и шест Евро и деветдесет и четири цента/. Основателността на предявения иск се обусловя от следните правопораждащи факти: наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; кредиторът /ищецът/ да е изпълнил задълженията си по сключения договор (или че е бил готов да ги изпълни) и уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да завърши успешно обучението и да работи при работодателя през уговорения срок. Ищецът моли съда да осъди ответника Б. М. К. да му заплати на обезщетение по чл. 232, ал. 3 от КТ в размер на 1500,00 лева, равняващо се на 766,94 Евро /седемстотин шестдесет и шест Евро и деветдесет и четири цента/ за неизпълнение на задължението на ответника по неуважителни причини да завърши в уговорения срок обучението по длъжността „•••“, с код по НКПД: 71122003 съгласно Трудов договор № 421/31.01.2025 г., сключен между Работодателя „ДЖИ ЕН БИ ЕЛ“ ООД, ЕИК: 175177752 и служителя Б. М. К.. Претендира разноски. Ответникът Б. М. К. в отговора си исковата молба. Твърди, че в трудовия дoгoвop липсвало валидно уговорено обучение по смисъла на чл. 230 КТ. Съгласно чл. 230, ал. 2 KT дoгoвopът с условие за обучение задължително трябва да съдържа: формата на обучението; мяcтoтo; времетраенето; професията/специапностга; обезщетението при неизпълнение. В процесния трудов дoгoвop не е конкретизирана специалност, нe е определена форма на обучение; нe e уговорена програма; нe ca посочени обучители; не са уредени изпити или критерии за завършване. Посочването, че обучението ще се извършва „на терен", не представлява валидно определяне на форма и съдържание нa обучение. При липca нa съществените елементи нa договор по чл. 230 КТ клаузата е нищожна поради противоречие със зaкoнa. Ha практика, обучение в процеса на paбoтaтa не е извършвано. Единствената цел, с която е сключена клаузата за обучение е дa cc обвърже работника със заплащането на обезщетение при предсрочно напускане. Taкa на пpaктикa се зaoбикaлял зaкoнa, поради кoeтo и нa това основание клаузата зa обучение, респ.неустойката ca нищожни. От друга страна, според текста на чл. 232 ал 3 oт KT (включително нoвaтa редакция в ДB бр. 27/2014г. и бр. 54/2015г.), с договора зa обучение страните трябва дa уговорят размера на обезщетението, като зaкoнa пocтaвя максимален праг. Размерът на обезщетението зависи обаче oт степента нa неизпълнението обезщетението трябва да е съответно нa неизпълнението. Реално обучение не било пpoвeждaнo. Пo време нa работата извън страната, във •••, в посочените места зa обучение oт страна на работодателя не са предприемани кaквитo и да е билo действия зa обучение нa paбoтникa, предвид нa кoeтo ищецът е в неизпълнение нa договора. Hикaквo обучение зa въпросната длъжност нe e предлагано нa работника, а в 6-месечния срок, предвиден в договор зa обучение от страна нa работодателя не ca предприемани действия зa обучение нa работниците нa терен, съобразно посочените места в трудовия договор. Изпълнението на задължението на работника е обусловено и от насрещно задължение на работодателя, защото, за да бъде проведено обучение на работника, същото следва да е осигурено от работодателя, да има лице, което да извършва обучението, a такова обучение в случая нe e имало Съгласно чл. 83 ЗЗД длъжникът не отговаря, когато неизпълнението cc дължи на неизпълнение от насрещната страна. Обезщетение по чл. 232, ал. 3 KT cе дължало само при: неуважителни причини; виновно поведение на работника. В случая част oт отсъствията били по болнични листове; част са разрешен отпуск; трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие. Прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 KT изключва виновен характер на прекратяването. При липса нa вина — обезщетение не cc дължи. Дори дa се приеме наличие на валиден договор ищецът следва дa докаже съответствие с неизпълнението, oбeзщeтeниeтo по чл. 232 KT следвало да бъде съразмерно на неизпълнението. Пo тoзи начин cе компенсират вредите нa двете страни дo реалния им размер и cc прилага установения в тpyдoвoтo право принцип, че нa работодателя се дължи обезщетение cъoтвeтнo нa нeизпълнeниeтo, но нe и определено пoд формата нa неустойка, нямaщa oтнoшeниe към размера нa тези paзxoди. Клаузата зa неустойка е нищoжнa поради противоречие с добрите нрави и принципа за справедливостга. Съгласно т. 3 oт Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на BKC no тьлк. д. № 1/2009г., OCTK, условията и предпоставките зa нищожност на клаузата зa неустойка пpoизтичaт oт нейните функции, както и oт принципа зa справедливост в гражданските и тьрговските правоотношения. Определянето нa глобална сума пoд формата нa неустойка в случая, кoятo неустойка нe е обвързана no никaкъв начин с проведеното обучение нa работника, е пример зa неустойка, кoятo излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителиа и санкционна функция, вoди дo неоснователно oбoraтявaнe нa едната страна в правоотношението и съответно противоречи и на добрите нрави и нa справедливостга. Дори дa се приеме, че yгoвopeнaтa неустойка не е нищожна, тя се явявa нeдължимa в случая и пораци следното: Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД право нa неустойка имa само изправната страна по договора. B случая обаче е недоказано твърдението на ищеца зa тoвa, че е изпълнил задължението си no сключения с ответника договор да осигури обучение. Прави и възражение и зa прекомерност нa така уговорената неустойка: липсва обучение, кaктo и съответствието нa размера нa неустойката с неизпълнението. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие след изтичане на срока за обучение. След изтичане на срока за обучение е видно, че трудовият дoroвop е прекратен по взaимнo съгласие между страните, кaтo paбoтoдaтeля е приел волеизявлението на paбoтникa за прекратяване на трудовия договор. Съгласието нa работодателя зa тoвa априори изключвaло правото му да реализира отговорност нa служителя в хипотезите на чл.232, ап.3 КТ предвид обективния и безвиновен характер на основанието no чл.325, ал. 1, т.1 КТ. Обратно разрешение би противоречало с принципа на добросъвестностга и би индикирало неоснователно обогатяване на работодателя. Работодателят няма право да налага забрана на работниците или служителите си да прекратяват едностранно трудовото правоотношение, след като такива възможности са изрично предвидени в КТ. За да cе завърши обучението, трябва да има предпоставки наймалко за започването му и за провеждането му, a такова не било провеждано. Приложените мoлби за ползване на отпуск са били одобрени от работодателя и сочат на уважителни причини за тях- поради временна неработоспособност съгласно болничните листове. Неплатеният отпуск е искан по указание на работодателя, кoeтo е билo практика в ищцовото дружество. Работодателят е получавал конкретен трудов резултат от работника, който не е бил в обучителен режим. Ответникът е упражнявал подобна дейност и при предходен работодател, където е работил, поради кoeтo притежаваните от него практически умения не са резултат от организирано обучение при ищеца, a от предходен професионален опит. Това обстоятелство изключва възможностга да cc приеме, че ищецът е инвестирал в придобиване нa нoвa професия или квалификация от страна на ответника. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи: По делото се установява, че между страните е сключен договор № 421/31.01.2025 г. на основание чл. 230 от Кодекса на труда, като по чл. 230, ал. 1 от КТ работодателят се задължил да обучи в процеса на работа ответника за професията „•••“, с код по НКПД: 71122003. Срокът на обучението е уговорен на 6 /шест/ месеца, като резултатът ще се удостоверява с документ, издаден от работодателя. Съгласно чл.4 от трудовия договор срокът, през който ответникът се е задължил да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, е 18 месеца, като в същия срок работодателят се задължил да му осигури работа, съобразно придобитата професия. Според чл.5 от трудовия договор, при неизпълнение на условията по този договор, работникът дължи обезщетение в размер на 1500,00 лева, равняващо се на 766,94 евро Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 18.10.2025 г., когато на ответника е връчена Заповед № 316/17.10.2025 г. за прекратяване на Трудов договор № 421/31.01.2025 г. по взаимно съгласие, поради подадена молба от служителя, с посочено правно основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ. Предявеният иск с правно основание чл.232, ал.3 от КТ за заплащане от ответника на сумата 766.94 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на трудов договор за обучение по време на работа, е неоснователен, тъй като по делото не се установи неизпълнение на договора за ученичество от работника по чл.232, ал.3 от КТ - незавършване на обучението или непостъпване на ответника на осигурената му работа по неуважителни причини. По делото се установява, че работодателят е извършил обучението на работника, уговорено в трудовия договор., поради което и възражението на ответника за недействителност на договора за ученичество е неоснователно. Разпитания по делото свидетел на ищеца М.Н. – служител на ищеца, ръководител и обучител, подробно обяснява начина и формите на обучение на работниците при ищцовото дружество. Свидетелят изрично посочва, че не успял да завърши обучението на ответника и на Б. К. не му е издаван сертификат, тъй като нямал пълни 6 месеца на терен. Трудовия договор е прекратен по взаимно съгласие и на основание чл.325 от КТ. Без значение е кой е отправил предложението за това, след като не е взето отношение за това от другата страна, взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовото им правоотношение е налично. След като работодателят е дал съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение на работника, това не може да се тълкува като „неуважителна причина“ по смисъла на чл.232, ал.3 от КТ за изпълнение на договора за ученичество от страна на работника. Ответникът е постъпил на работа на 3.2.2025г., като срокът на обучението е следвало да бъде до 3.8.2025г. - каквито са и твърденията на ищеца в исковата му молба. Трудовият договор е прекратен на 18.10.2025г., т.е. след приключване на срока на обучението. Следователно трудовият договор е прекратен след изтичане 6-месечния срок за обучението на ответника. В случая без значение са ползваните от ответника отпуски, тъй като по силата на чл.233 от КТ по време на обучението по договора за ученичество са прилага действащото трудово законодателство, включително и глава осма на КТ – ОТПУСКИ. След като обучението е заключено в рамките на определен срок и този срок е изтекъл, няма как това обучение да не е било завършено изобщо. Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че обучението на ответника е завършено - като период, но не е „успешно завършено“ от работника - като резултат. Въпреки изтичане за 6-месечния срок на обучение на ответника, на същия не е издаден документ от работодателя. Оттук следва извода, че обучението на ответника не е успешно завършено, поради което и с оглед разпоредбата на чл.4 от трудовия договор от 31.1.2025г. - която визира единствено „успешното завършване на обучението“ , работодателят няма задължение да му осигури работа. Следователно и работникът няма задължението да постъпи на осигурена му работа, което би било и „неуважителна причина“ по смисъла на чл.232, ал.3 от КТ за изпълнение на договора за ученичество. Предвид изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск с право основание чл.232, ал.3 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делото в размер на 300 евро съобразно приложения за това списък. Водим от горното, съдът