Присъда № 117 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1681/2026 г.

и на основание данните по данни делото и Закона

МОТИВИ към присъда № 117 от 14.10.2026 г. по НОХД № 1681/2026 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 29.10.2026 година

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Ан.Д.Г., с ЕГН: •••••••••• от с. ••••• •••••••••••••, обл. Плевен, ул. „••••• ••••••••••“ № •••, за извършени престъпления, както следва:

1.За това, че на 07.06.2025г. в с. Горна Митрополия, обл. Плевен, на кръстовището на ул. „Пирин“ и ул. „Дан Аспарух“ управлявал МПС - л.а.“Опел Вектра“, с рег.№ ••••••••• без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в сила НП № 24-0451-000499/08.01.2025г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Ловеч, за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

2.За това, че на 07.06.2025г. в с. Горна Митрополия, обл. Плевен на кръстовището на ул. „Пирин“ и ул. „Хан Аспарух“ управлявал МПС - л.а.“Опел Вектра“, с рег.№ ••••••••• и отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване употреба на алкохол и наркотични вещества, след като е бил наказван по административен ред за такова деяние с НП № 22-0256-000214/26.05.2022г. на Началника на РУ-Долна Митрополия, влязло в сила на 02.02.2023г. - престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК.

Районна прокуратура - Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор Юл.Н..

Подсъдимият Ан.Д.Г., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. В.М. от АК - гр. Плевен.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 9 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия Ан.Д.Г. - адв. В.М. от АК - Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият Ан.Д.Г., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема следното:

По т.1 - Делото е подсъдно на съда.

По т. 2 - Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т. 3 - Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

По т. 4 - С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

По т. 5 - Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

По т. 6 - Взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимия, не следва да бъде изменяна, тъй като не са налице основания за това.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т. 3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

По т. 7 - Не се налага събирането на нови доказателства.

По т. 8 - С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

По т.9. Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият Ан.Д.Г. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Ан.Д.Г. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Ан.Д.Г., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Ан.Д.Г.:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият Ан.Д.Г. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Ан.Д.Г. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство - пр. преписка № 4154/2025 г. по описа на РП - Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено то с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпните деяния, при възведените правни квалификации по отношение на подсъдимия.

Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание за извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК при условията на чл. 55 от НК ида му се определи наказание 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с 3 години изпитателен срок, както и да не му се налага кумулативно предвиденото наказание Глоба.

По отношение на извършеното престъпление от страна на подсъдимия по чл. 346, ал. 6 от НК, да му бъде наложено наказание отново при условията на чл. 55 от НК, а именно - „Пробаия“, като по отношение на размера предоставя на съда.

На осн. чл. 55, ал. 3 от НК да не му се налага предвиденото кумулативно наказание Глоба.

По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, взема становище, че същото не следва да му се налага, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият Ан.Г. е неправоспособен водач.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК да се определи на подсъдимия едно общо найтежко наказание измежду така наложените му наказания, а именно – 6 месеца лишаване от свобода, което да се отложи с три години изпитателен срок, както и да не му се налага кумулативно предвиденото наказание Глоба.

Защитникът на подсъдимия Ан.Д.Г. - адв. В.М. от АК - гр. Плевен, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна на подзащитния й Ан.Д.Г. на всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, като се присъединява изцяло със становището на представителя на държавното обвинение.

Адвокат М. счита, че с така наложеното на подзащитния й наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

Подсъдимият Ан.Д.Г. не притежава свидетелство за управление за нито една категория моторно превозно средство.

С Наказателно постановление № 24-0451-000499/08.01.2025г. на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР – Ловеч, на подсъдимия Ан.Д.Г. било наложено административно наказание „Глоба“ затова, че управлява МПС без свидетелство за управление, връчено лично на обвиняемия на 05.02.2025г., влязло в сила на 20.02.2025г.

Въпреки, че е неправоспособен водач, на 07.06.2025г. подсъдимият Ан.Д.Г. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.№ ••••••••• в с. Горна Митрополия. На кръстовището на ул. „Пирин“ и ул. „Хан Аспарух“ в селото предизвикал леко ПТП с друго превозно средство, с нанесени материални щети. По сигнал за настъпилото произшествие, причинено от неправоспособен и пиян шофьор, на място пристигнал полицейски екип - служители на РУ - Долна Митрополия, изпълняващи служебните си задължения по спазване на Закона за движение по пътищата.

При проверката подсъдимият Ан.Д.Г. не представил свидетелство за управление на МПС. Поради това, че поведението му било неадекватно и миришел на алкохол, служителите на МВР поискали да тестват подсъдимия Ан.Д.Г. с техническо средство за употреба на алкохол и на наркотични вещества и техни аналози.

Подсъдимият Ан.Г. отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол и наркотични вещества.

На подсъдимия Ан.Д.Г. бил съставен АУАН за извършените от него нарушения на Закона за движение по пътищата, който същият подписал без възражения.

От приложеното по делото копие на наказателно постановление и справка за нарушител е видно, че с НП № 22-0256-000214/26.05.2022г. на Началника на РУ-Долна Митрополия, подсъдимият Ан.Г. е наказван по административен ред за това, че отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Постановлението влязло в сила на 02.02.2023г.

Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели - В.М.Т. и М.Р.Н., от самопризнанието на подсъдимия Ан.Д.Г., както и от събраните писмени доказателства по делото - акт за установяване на административно нарушение, справка за нарушител от Сектор ПП - ОДМВР, Плевен, НП № 24-0451-000499/08.01.2025г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Ловеч, НП № 22-0256-000214/26.05.2022г. на Началника на РУ- Долна Митрополия, справки от ТД на НАП, свидетелство за съдимост, характеристична справка.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия Ан.Д.Г., подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено относими към фактите, релевантни за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия Ан.Д.Г. признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От изложената и установена в хода на разследването фактическа обстановка е видно, че с деянията си подсъдимият Ан.Д.Г. е осъществил съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъпленията, както следва:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК :

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, защото: -обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

-от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на МПС", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

• субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

-от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи упоритото несъобразяване и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- искреното му съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания, както в хода на съдебното следствие, така и на досъдебното производство, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на правовия ред, неуважение на общоприетите ценности в обществото. При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, по правилата на чл. 55 от НК следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, под минимума на предвиденото за това престъпление, а именно - Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият Ан.Д.Г. е неосъждан.

Съдът на осн. чл. 55, ал. 3 от НК не наложи на подсъдимия А.Д.Г. кумулативно предвиденото наказание Глоба, което предвижда закона.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК : Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият Ан.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.6 от НК.

От обективна страна подсъдимият Ан.Д.Г. на 07.06.2025 г. в с. Горна Митрополия, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ••••••••• и отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества, след като е бил наказан по административен ред за такова деяние с НП № 22-0256-000214/26.05.2022 г. на Началника на РУ – Долна Митрополия, влязло в сила на 02.02.2023 г.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателно отговорно лице. От субективна страна подсъдимият Ан.Д.Г. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя.

Субективната страна се обективира изцяло от действията на подсъдимия Ан.Д.Г..

Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия Ан.Д.Г..

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съда отчита чистото съдебно минало на подсъдимия А.Д.Г. към инкриминираната дата, което определя същия като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените от него обяснения при разследването по досъдебното производство, с които е спомогнала за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо за наличие на проявено критично отношение към самото престъпление; Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер за съответния вид.

С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно с направеното от подсъдимия Ан.Д.Г. самопризнание, породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК, доколкото се явява по-благоприятна за дееца.

Въз основа на тези съображения и чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, намери за необходимо да замени предвиденото в чл. 343б, ал. 6 от НК наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”, налагайки на подсъдимия визираните в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки, а именно: -Задължителна регистрация по настоящ адрес с. ••••• •••••••••••••, обл. Плевен, ул. „••••• ••••••••••“ № ••• за срок от 6 месеца;

• Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Въз основа на установените по делото факти и след като отчете целите, преследвани с изпълнението на наложената пробационна мярка

„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи периодичност за нейното изпълнение в рамките на минимално възможния срок - „Два пъти седмично”.

Съдът на осн. чл. 23, ал. 1 от НК , определи на подсъдимия Ан.Д.Г. едно общо най-тежко наказание, а именно – 6 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл 66, ал. 1 от НК е отложено с 3 години изпитателен срок.

С така определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Ан.Д.Г., съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъпленията.

Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите нрави.

С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и найвече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.

Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 6 месеца лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

С оглед на така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: