Решение № 2497 от 16.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Български пощи“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г., срещу решение № 16012/26.08.2025г., постановено по гр. д. № 31914/2023г. на СРС, 145 с-в. С обжалваното решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 2 ГПК от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• срещу „Хакхайв“ ЕООД, ЕИК 203543900, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. ••••, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Хакхайв“ ЕООД, ЕИК 203543900 дължи на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123 сумата от 997 лв., представляваща неплатена цена на предоставени куриерски услуги за м. февруари 2022 г., дължима по договор № 6/07.02.2022г., както и сумата от 50,13 лв., представляващ мораторна лихва за периода от 18.03.2022г. до 14.09.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50144/2022г. на СРС, 145 състав. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че липсват доказателства за доставките на пратките, тъй като липсва такова оспорване. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски. В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: В исковата молба се твърди, че „Български пощи“ ЕАД по силата на договор за предоставяне на куриерски услуги № 6/07.02.2022г., сключен с ответника „Хакхайв“ ЕООД, е поел задължение за извършване на доставки на пратки, които е следвало да се заплащат в срок от 3 работни дни от получаване на фактура, съгласно т. 3.5 от договора. Посочил е, че за подадените през м. февруари 2022 г. 12 броя пратки е издадена фактура с № ••••••••••/08.03.2022г. на обща стойност от 997 лв., която не е заплатена. Тази сума била формирана по следния начин: 1. Пратка до САЩ с товарителница EE006622958BG, приета на 04.02.2022г. с тегло от 4,080 кг на стойност 104 лв.; 2. Пратка до САЩ с товарителница EE006622935BG, приета на 10.02.2022г., с тегло от 1370 кг на стойност 66 лв.; 3. Пратка до САЩ с товарителница EE006622975BG, приета на 10.02.2022г. с тегло от 2,550 кг на стойност 78 лв.; 4. Пратка до Швейцария, с товарителница EE006622961BG, приета на 11.02.2022г.с тегло от 2,640 кг на стойност 71 лв.; 5. Пратка до САЩ с товарителница EE006514423BG, приета на 11.02.2022г., с тегло от 6,260 кг на стойност 132 лв.; 6. Пратка до Канада с товарителница EE006514202BG, приета на 16.02.2022г., с тегло от 2,170 кг, на стойност 78 лв.; 7. Пратка до САЩ с товарителница EE006622927BG, приета на 16.02.2022г., с тегло от 2,800 кг на стойност 78 лв.; 8. Пратка до САЩ с товарителница EE006647190BG, приета на 16.02.2022г., с тегло от 2800 кг на стойност 78 лв.; 9. Пратка до САЩ с товарителница EE006622706BG, приета на 18.02.2022г., с тегло от 2,100 кг на стойност 78 лв.; 10. Пратка до САЩ с товарителница EE006622697BG, приета на 18.02.2022г., с тегло от 2,430 кг на стойност 78 лв.; 11. Пратка до САЩ с товарителница EE006622895BG, приета на 22.02.2022г., с тегло от 2,082 кг на стойност 78 лв. и 12. Пратка до САЩ с товарителница EE006622900BG, приета на 22.02.2022г., с тегло 2,708 кг на стойност 78 лв. Претендира вземането за цена на извършени куриерски услуги за м. февруари 2022г. на обща стойност от 997 лв., както и на вземане за мораторна лихва в размер на 50,13 лв. за период на забавата от 18.03.2022г. до 14.09.2022г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Хакхайв“ ЕООД е оспорил предявените искове с твърдения, че ищецът е неизправна страна по сключения между страните договор за куриерски услуги № 6/07.02.2022г. във връзка с точното в качествено, количествено и срочно отношение изпълнение, като твърденията за това са обосновани с правоотношение на ищеца с трето за спора лице – „Никеа 1“ ЕООД, което ответникът твърди да е свързано лице с „Хакхайв“ ЕООД. За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че не се доказва възлагане на конкретните пратки, нито се установява изпълнение на договора от страна на ищеца. Приел е, че фактурата и манифестите за експедиране представляват частни свидетелстващи документи, които не могат да служат като доказателства в негова полза. Достигнал е до извод е, че манифестите се ползват с доказателствена стойност относно изпращането на товари от ищеца на съответния опериращ въздушен превозвач, но не е относно възлагането и изпълнението на договора, сключен с ответника. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. С оглед въведените в жалбата оплаквания, съдът намира следното. Пред СРС е прието за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на куриерски услуги № 6/07.02.2022г., като отношенията се регулират от Общите условия, приложени към делото. Предмет на договора съгласно чл. 1 от същия е извършване от ищеца по възлагане на ответника на куриерски услуги (по приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки) и извършване на други услуги, както следва: 1.1. Вътрешни куриерски услуги – „BULPOST express“, 1.2. Международни куриерски услуги – EMS; 1.3. Допълнителни услуги. С отговора на исковата молба не е оспорено, че фактура № ••••••••••/09.03.2022г. обективира възлагането и изпълнението на 12 – те броя пратки, предмет на исковата молба. От представените манифести за експедиране се установява за кои страни са били изпратени пратките, както и номерата на пратките, които са предмет на исковата молба. Действително същите не са подписани, но причината за това е, че са извлечение от системата на ищеца. Всеки манифест има идентификатор на експедицията. В срок за отговор на следващо място не е оспорено реалното изпълнение от страна на ищеца на неплатените от ответника доставки до техния краен адресат. Не се твърди пратките да са недоставени или да е налице неточно изпълнение. Всички възражения в отговора по чл. 131 ГПК са свързани единствено с неизпълнение на задължения на ищеца към трето лице по друг договор, който не е предмет на настоящата претенция. Не се твърди неточно изпълнение по отношение на пратките, предмет на исковата молба, а се твърди такова да е налице по отношение на фирма „Никеа 1“ ЕООД. Ирелевантни са твърденията на ответника са свързаност на двете юридически лица – „Хакхайв“ и „Никеа 1“. Взаимоотношенията между ищеца и ответника и ищеца и третото лице произтичат от различни договори и имат за предмет различни пратки. По делото няма оспорване пощенският оператор да не е изпълнил задължението си по договора за приемане, пренасяне и доставка на куриерските пратки до крайния им получател. Именно поради липсата на спор за възлагането и изпълнението по договора, ответникът не е ангажирал доказателства в тази връзка. Съгласно чл. 133 ГПК „когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.". В случая не е оспорено нито възлагането на пратките, претендирани с исковата молба, нито доставянето им до крайния получател. В отговора формално ответникът е посочил, че оспорва иска, като твърди, че е налице неизпълнение на ищеца за насрещно изискуемо задължение, като от изложението в отговора става ясно, че това неизпълнение произтича от друг договор, сключен с друго юридическо лице, което не е страна по настоящето дело – „Никеа 1“ ЕООД, поради което и е неотносимо към предмета на доказване в това произовдство. На практика оспорването в исковата молба е свързано изцяло с неизпълнение на задължение по друг договор и с трето за настоящия спор лице. Дори да се приеме, че с манифестите се установява единствено изпращането на пратките от пощенския оператор до чуждестранния, както е приел СРС, то липсват твърдения, а и не са ангажирани доказателства, след като пратките са изпратени, ответникът да е предявил рекламации по отношение на тези процесни пратки, а съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУ рекламациите се приемат в шестмесечен срок, считано от датата на приемането, като в противен случай пощенският оператор не носи отговорност – чл. 87, ал. 7 ЗПУ. Неоснователни са възраженията на въззиваемия в отговора на въззивната жалба за неприложимост на тези разпоредби, доколкото, както беше посочено, липсва оспорване в срока по чл. 131 ГПК за изпълнение на договора, предмет на настоящата искова молба, нито са наведени възражения за неточно изпълнение. Действително представените манифести представляват частни свидетелстващи документи, но същите следва да бъдат ценени във връзка с липсата на оспорване на възлагането на пратките и изпълнението на договора. С оглед на изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан. При неизпълнение на едно парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва. Видно от представеното пред СРС известие за доставяне, фактурата е върната, поради отказ от получаване от ответника на 10.03.2022г. Съгласно чл. 2.5 от договора заплащане се дължи в срок от 7 дни от представяне на фактурата. Ето защо, считано от 18.03.2022г. ответникът е в забава за плащането на сумата. За периода 18.03.2022г. до 14.09.2022г. мораторната лихва възлиза на посочения с исковата молба размер от 50.13 лв., поради което и този иск е основателен и следва да бъде уважен. Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се отмени и постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. По разноските: С оглед промяната в изхода на спора, се налага преразпределение на разноските пред СРС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 125 лв. в исковото производство /от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 25 лв. разноски в заповедното производство. На въззивника, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на общо 125 лв., от които 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание Закона за въвеждане на еврото в РБ, сумите следва да бъдат присъдени в евро. Водим от горното, съдът