Решение № 206 от 13.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8171/2025 г.

МОТИВИ по НЧД №8171/2025г. по описа на СГС, НО, 30 състав

Производството е по реда на чл.44 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувало е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 14.11.2025г., издадена от Председателя на Осма секция към Наказателния съд гр.Малага, Кралство Испания, във връзка с Решение №377/21, постановено от Провинциален съд в Малага, Кралство Испания по дело с №1004/20, с коeто на българския гражданин Й. Г. М., с ЕГН: ••••••••••, е наложено наказание „лишаване от свобода”, в размер на една година.

В съдебно заседание прокурорът моли да бъде уважено искането на СГП за предаване на българския гражданин по посочената Европейска заповед за арест (ЕЗА). Посочва, че тя е постъпила по съответния законов ред и отговаря в пълнота на изискванията на чл. 36 и 37 ЗЕЕЗА, придружена с превод на български език и съдържаща всички необходими реквизити. Прокурорът заявява, че не са налице основанията за отказ за изпълнение на ЕЗА, визирани в чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, както и такива за отлагане на нейното изпълнение по чл.52 от ЗЕЕЗА.

Представителят на СГП моли съдът да предаде на осн. чл.64 от ЗЕЕЗА на молещата държава вещите, иззети от Й. Г. М. при неговото задържане: лична карта, мобилен апарат марка „Айфон“, СИМ-карта на „Виваком“, сумата от 5 лева и един чифт връзки.

Прокурорът пледира, в случай че съдът предаде исканото лице на молещата държава, на осн. чл.44,ал.7 от ЗЕЕЗА да взема на същия мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Упълномощеният защитник на исканото лице Й. Г. М. – адв.Б., моли неговия подзащитен да бъде предаден на испанските власти за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Сочи, че М. не желаел да търпи наказанието в България, като прави и искане на последния да не му се изменя мярката за неотклонение в „задържане под стража“.

Исканото лице Й. Г. М. моли да бъде предаден на испанските власти, като в последната си дума изрично заявява, че желае наказанието „лишаване от свобода да търпи на територията на искащата държава.

В изпълнение на процедурата по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване на съгласие от него за предаване и/или за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА. Българският гражданин Й. Г. М. не даде съгласие за прилагане на тази процедура, нито се отказа от принципа на особеността.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намери, че следва да бъде уважено искането на испанските власти и българският гражданин Й. Г. М. да бъде предаден за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице:

Българският гражданин Й. Г. М. е роден на •••• г., българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, пенсионер по болест, ЕГН ••••••••••, адрес: с.Мърчаево, ул.“••••.

В Софийски градски съд е постъпила Европейска заповед за арест, издадена от Председателя на Осма секция към Наказателния съд гр.Малага, Кралство Испания, с искане за предаване на българския гражданин Й. Г. М. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено на последния с Решение №377/21, постановено от Провинциален съд в Малага, Кралство Испания по дело с №1004/20, влязло в сила на 06.10.2021 г., за престъпление измама, наказуемо по чл. 248,249, 250.6 и 250.7 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.

В ЕЗА е описано престъплението, за което Й. Г. М. е осъден- в съучастие с други лица, водени от желание за получаване на незаконни печалби, възползвайки се от фирмената репутация във ваканционния сектор, са предлагали на собственици на таймшеър услугите си по продажба правата им, с цел незаконно присвояване на платените им от тези собственици суми.

Отбелязано в ЕЗА е, че инкриминираната деятелност, за която е осъден българският гражданин от испанските съдебни власти попада в чл.2,т.2 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. , за която не се изисква проверка за двойна наказуемост.

Съдът констатира, че за деянието, за което Й. Г. М. е осъден от съдебен орган на Кралство Испания не се изисква двойна наказуемост съгласно чл.36,ал.3,т.8 от ЗЕЕЗА-измама.

Независимо от това съдът за яснота намира за необходимо да посочи, че описаната в ЕЗА инкриминирана деятелност съставлява и престъпление по българското право, а именно по чл.209, ал.1, вр. с чл.20,ал.2, вр. с чл.26,ал.1 от българския Наказателен кодекс.

Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език, като в нея в необходимата степен са посочени фактически твърдения, описващи инкриминираното деяние, за което М. е осъден.

Съдът допълнително е изискал информация от издаващата държава, касаеща следните обстоятелства:

-датата на влизане в сила на постановения от испанските съдебни власти съдебен акт, с който българския гражданин е осъден, както и за акта, с който е приведена във фактическо изпълнение наказанието „лишаване от свобода; .

• присъствал ли е на съдебното производство, включително и при постановяване на присъдата Й. Г. М., както и бил ли е защитаван от защитници;

• правни разпоредби, уреждащи института за изпълнителската давност в издаващата държава.

На така поисканата информация издаващата държава е отговорила коректно, като е предоставила документи, установяващи, че съдебният акт, с който М. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, е влязъл в сила на 06.10.2021г., същият е участвал в съдебния процес, по който е постановено влязлото в сила осъдително решение, както и че с определение от 06.11.2025г. на съдебен орган на Кралство Испания е отменено отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, като е постановено същото да се изтърпи ефективно от исканото лице.

Отговорено е от искащата държава, че изпълнителската давност на наложеното на Й. Г. М. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, съгласно испанското законодателство изтича на 24.04.2030г.

С оглед така постъпилата допълнителна информация от издаващата държава съдът приема, че не са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция. Настоящият съдебен състав не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено.

Наред с това, не са налице основанията, при които съдът има право на преценка дали да откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като за престъплението, за което е издадена заповедта, М. не е привлечен като обвиняем или е подсъдим в Република България, не е осъден за същото престъпление в Република България, нито наказателното производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България. Съдебният състав намира, че не е изтекъл давностният срок за изпълнение на наложеното от испанския съд на Й. Г. М. наказание съгласно българското законодателство, нито престъплението за което е осъдено исканото лице е подсъдно на българския съд.

В конкретния случай съдът намира, че липсват конкретни основания, налагащи необходимостта да се приеме за изпълнение наказанието, наложено на Й. Г. М. с Решение №377/21, постановено от Провинциален съд в Малага, Кралство Испания по дело с №1004/20, т.е. да се инициира в Република България производство по привеждане на испанския съдебен акт, най-вече с оглед заявеното от българския гражданин желание да изтърпи процесното наказание в издаващата държава.

Не съществуват и пречки по чл.40, т.3 и т.5 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице не е изтърпяло и не изтърпява наказание за престъплението за което е издадена ЕЗА в държави, които не са член на ЕС, нито процесното престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, т.е. е с трансграничен елемент.

В самата ЕЗА и в предоставените от издаващата държава допълнителни документи, изрично е посочено, че българският гражданин Й. Г. М. лично е присъствал на съдебния процес, в който е постановено осъдителното решение, като видно от превода на текста на самото решение, същият е бил защитаван в процеса от адвокати.

Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на Рамково решение 2002/584/ПВР, като в нея са посочени всички обстоятелства мотивирали нейното издаване. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест.

Процедурата по издаване и евентуално изпълнение на ЕЗА е основана на принципа на взаимното доверие между държавите – членки на ЕС. Всички държави-членки на ЕС прилагат едни и същи минимални стандарти при третиране на човешките същества и осигуряват висока степен на защита на правата на задържаните и съдените лица. В тази насока наред с Хартата за основните права на Европейския съюз, която е неразделна част от Основните договори за създаване и функциониране на съюза, гаранция са и признатата от всички държави-членки задължителна юрисдикция на ЕСПЧ в Страсбург и прякото прилагане на разпоредбите на ЕКПЧ във вътрешното право на държавите-членки. В настоящия случай по никакъв начин не може да се приеме, че испанската страна няма да полага необходимите медицински грижи за състоянието на Й. Г. М. след неговото предаване. Категорично не може да се заключи и че предаваното лице ще бъде подложено в Кралство Испания на насилие, изтезание, жестоко, нечовешко или унизително наказание.

Поради това исканото лице Й. Г. М. следва да бъде предадено на испанските власти.

На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице на испанските власти, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на българския гражданин Й. Г. М. до приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и предаването му на компетентните власти на Кралство Испания.

Разпоредбата на чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА е категорична относно вида на мярката за неотклонение, която следва да бъде взета когато съдът допусне изпълнение на Европейска заповед за арест, с оглед на което искането на защитника-адв. Б., съдът да не изменя взетата на Й. Г. М. по делото мярка за неотклонение „домашен арест“ в „задържане под стража“, следва да бъде оставено без уважение.

Що се отнася до иззетите от Й. Г. М. вещи при неговото задържане, както следва: лична карта, един брой мобилен телефон „Iphone“, един брой СИМ карта, с №89359032300160311601, сумата от пет лева и чифт връзки, то съдът намира, че същите не следва да се предават на издаващата държава, тъй като в ЕЗА не се сочи конкретно основание, обосноваващо необходимост от предаване на въпросните вещи. С ЕЗА е отправено искане за предаване на българския гражданин за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, а не за наказателно преследване, изискващо събиране на доказателства.

Водим от изложените съображения, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.