Решение № 11 от 30.1.2026 г. на Районен съд - Девня по дело № 484/2025 г.

Съдът е сезиран с предявен от Община Вълчи дол, ЕИК: 000093474, със седалище и адрес: гр. Вълчи дол, пл. „Христо Ботев“ № 1, представлявана от кмета К. Кр. Цв., иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК срещу П. П. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Ч••••••••, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 13 070 лева, ведно със законната лихва в размер на 2 092, 33 лева, считано от деня на причиняване на вредата до 19.01.2024 г., както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на имуществените вреди, произтичащи от Акт за начет № 1104-6/14.02.2024 г., издаден от Агенция за Държавна Финансова Инспекция /АДФИ/ и за осъждането й да плати дължимите суми на ищеца. Ищецът твърди в исковата молба, че с Акт за начет № 1104 - 6/14.02.2024 г., издаден от Агенция за Държавна Финансова Инспекция било установено, че ответницата П. П., в качеството си на ВРИД Кмет на Община Вълчи дол, е нанесла имуществена вреда на бюджета на Община Вълчи дол, поради което същата дължи на Община Вълчи дол сума в размер на 13 070 лева, ведно със законната лихва в размер на 2 092, 33 лева от деня на причиняване на вредата до 19.01.2024 г., както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на имуществената вреда. Сочи, че въз основа на така издадения акт за начет по заявление на Община Вълчи дол е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК - ч.гр.дело № 686/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Девня, по което е издадена Заповед № 683/18.11.2024 г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните с исковата молба суми. Тъй като в законоустановеният срок ответницата П. П. е депозира възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за положително произнасяне по предявения иск. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата П. П., ЕГН: ••••••••••, която чрез проц. си представител – адв. А. Н. от ВАК, оспорва предявените искове като неоснователни, като счита, че акта за начет, на който се основава исковата претенция е изцяло незаконосъобразен. Оспорва изцяло констатациите, изложени в него. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 13 ал. З т. З от ЗФУКПС, доколкото проверяващият не е обосновал чие е задължението по чл. 13 ал. З т. З от ЗФУКПС като твърди, че ответницата не е имала такова задължение, тъй като самата процедура, утвърдена от Кмета на община, със заповед № 820/2018 г. /Същност и действия при извършване на предварителен контрол - док № 0201/ не предвижда основните дейности по нея да се извършват от кмета на общината /в случая ВРИД кмет/, а от финансовия контрольор в общината. Сочи, че при проверка на документите - Преводно нареждане за масово плащане и „Пакетно плащане“, можело да се установи, че е обезпечила изпълнението на първата мярка - съгласно системата за двоен подпис, тъй като под документа стоят подписите на П. П. и на гл. счетоводител /съгласно чл. 13 ал. З т. 1 от ЗФУКПС/. Излага, че и двата документа са били на разположение на проверяващия, но не са коментирани. Твърди, че според процедурата, регламентираща предварителен контрол /която според органа не е спазена / „Същност и действия при извършване на предварителен контрол“, Док. № 02-01, този контрол се осъществява от финансовия контрольор в общината по изричната воля на кмета на общината, утвърдил тази процедура. Съгласно същата тази процедура, стр. 1, абз. 3, „Финансовия контрольор е функционално независим, което му осигурява право да изразява професионална преценка.“ Това обстоятелство давало основание да се прецени, че проверяващият не е обсъдил иначе събрани от него доказателства или е сторил това тълкувайки ги превратно. Твърди също, че не са обсъждани от органа на АДФИ и следните документи, съдържащи се в начетната преписка, както и описани от него като събрани в хода на проверката: Самата Заповед № 927/20.09.2022 г. въз основа на която е наредено начисляването и плащането на ДМС; Решение № 1134 от 31.08.2023 г. на Общински съвет Вълчи дол /Протокол № 58/31.08.2023 г./, с което е приет отчета за изпълнението на бюджета на общината към 31.12.2022 г.; Протокол № 8 от 19.09.2022 г. и решение от тази дата за проведено заседание на Комитета по условия за труд в общинска администрация Вълчи дол; Справка изх. № РД 9400-И - 119 /3/ 21.11.2023 г. относно налични оценки на изпълнение на лицата, на които през м. 09.2022 г. е изплатено допълнително възнаграждение, от които можело да се направи следния извод: Излага, че притежава компетенциите да издаде Заповед № 927/20.09.2022 г. съгласно чл. 77 ал. 4 от ЗДБ за 2022 г., както и чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на чл. 17 ал. З от Вътрешните правила за работната заплата на служителите в общинска администрация Вълчи дол, както и Решение № 573 от 16.06.2021 г. на Общински съвет Вълчи дол. Относно основанието за определяне на ДМС на всички служители в общината - ЗДБ и цитираната разпоредба, посочва, че парични средства, представляващи икономия на разходи за персонал, са били установени дори от проверяващия - стр. 4, абзац 6 от АН, т.е. съобразно ЗДБ за 2022 г., условието да са налице парични средства представляващи икономия на разходи за персонал също е било безспорен факт. Твърди, че са съобразени и вътрешните правила за работната заплата - при това не само чрез посочване на правно основание в цитираната заповед, а и практически. Доказателство за последното била Справка изх. № РД 9400-И - 119 /3/ 21.11.2023 г. относно налични оценки на изпълнение на лицата, на които през м. 09.2022 г. е изплатено допълнително възнаграждение. Съобразено било от ръководителя кои лица следва да получат ДМС след оценка на изпълнението и кои не следва да се оценяват. Това именно обстоятелство било изрично оповестено в края на справката, като изрично било записано, че тези лица, чието трудово изпълнение не подлежи на оценка са обозначени с „-„ Счита, че проверяващият, разполагайки с въпросната справка, се е ограничил основно в изчисления на общата сума, разпределена като ДМС именно на тези лица, чието изпълнение не подлежи на оценка. При изричното отбелязване на горното обстоятелство, правило впечатление, че съвсем съзнателно не е изследвана причината за това /не е поискано обяснение не само от П. П. като ВРИД кмет на общината, но и от служителите, които са изготвили справката по време на проверката и все пак съвсем добросъвестно са посочили, че част от лицата, получили ДМС, не са подлежали на оценяване/. Правило впечатление и това, че все пак оценки на изпълнението са били посочени, но не за всички служители от общината. Това означавало, че процесът на оценяване е проведен спрямо тези служители, за които се отнася. Освен посочените по-горе доказателства, обосноваващи правилността на действията на П. П. не било обсъдено и още едно доказателство, налично по начетната преписка - Протокол № 8 от 19.09.2022 г. и решение от тази дата за проведено заседание на Комитета по условия за труд в общинска администрация Вълчи дол. Видно от съдържанието на този документ било, че КУТ в общината е взел решение да се изплати ДМС. Така още един документ, свидетелстващ за това обстоятелство, е бил наличен, но не е коментиран, което за пореден път правило акта за начет необоснован и поради това незаконосъобразен. От съдържанието на Решение № 1134 от 31.08.2023 г. на Общински съвет Вълчи дол /Протокол № 58/31.08.2023 г./, с което е приет отчета за изпълнението на бюджета на общината към 31.12.2022 г. и от приложенията към него, не можело да се направи извод, че компетентния орган - Общински съвет е приел изпълнението на бюджета за предходната година, /когато е разпределено ДМС/ с някакви възражения, вкл. отнасящи се до неправомерно изплатено ДМС. Информация относно това кое е лицето, задължено да проведе процедурата по чл. 13 ал. З т. З от ЗФУКПС можело да се открие и в утвърдената длъжностна характеристика на „финансовия контрольор“ в общината. По отношение на твърдението в акта за начет, че ответницата П. П. е нарушила чл. 107а ал. 18 от КТ, смята, че нормата регулира отношения, в които са ангажирани държавни служители, а не служители на общината, доколкото трудови и служебни правоотношения между работници и служители и община не следвало да се приравняват на правотношения между държавни служители и Държавата. За общинските служители ЗДС не се прилагал. Неоснователни били и твърденията, че ДМС следва да се съобрази с нормите, регламентиращи допълнителните възнаграждения на работещите, поради което счита, че всички твърдения, че били нарушени нормативните актове, касаещи държавни служители и това водело до незаконосъобразност на процесната заповед на ответницата П. П. за начисляване и изплащане на ДМС, са неоснователни и в грубо нарушение на закона. Излага в отговора, че от 16.11.2023 г. ответницата П. не е имала достъп нито до служебни помещения, нито до информация, съхранявана в тях, което обстоятелство е било известно на финансовият инспектор, както е видно от анализът му на фактите по заемането и напускане на длъжността от ответницата. Твърди, че тя не е била запозната с доклада на финансовия инспектор, съдържащ направените констатации, подкрепени със събраните доказателства, които не са й били предоставени за писмено становище, с което е било нарушено правото й на защита. Сочи, че не е установено виновното лице, не е установена формата на вината, не е установен размерът на вредата, не е установена причинно - следствената връзка между тях, поради което акта за начет се явявал незаконосъобразен и негоден да обоснове исковата претенция. Счита също, че в спорния акт за начет не се съдържал анализ на обстоятелствата, обуславящи вина на начетеното лице – П. П., доколкото вината е субективно отношение на дееца към деянието и има различни форми и съгласно чл. 21 ал. 1 т. 1-3 от ЗДФИ пълната имуществена отговорност се носи когато вредата е причинена умишлено. Заключава, че не са установени от фактическа страна условията за носене на пълна имуществена отговорност съгласно чл. 21 ал. 1 т. 1-3 от ЗДФИ. Предвид всичко изложено в отговора моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените от ответницата разноски за защита. В открито съдебно заседание исковете се поддържат от представителя на ищеца - кмета на Община Вълчи дол. Ответницата се представлява от своя пълномощник, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявените искове. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си за неоснователността на исковата претенция. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: С доклада на делото е прието за безспорно между страните, че в качеството си на ВРИД Кмет на Община Вълчи дол П. П. е издала Заповед № 927/20.09.2022 г., с която е наредила от икономията на разходи за персонала да бъде начислено и изплатено ДМС. Не е спорно между страните, че към момента на издаване на въпросната заповед ответницата е ВРИД кмет на Община Вълчи дол. Видно от приложения акт за начет № 1104-6/14.02.2024 г. е, че в Община Вълчи дол е извършена финансова инспекция на Община Вълчи дол от Иван Жечев Иванов - държавен финансов инспектор от АДФИ, възложена със Заповед № ФК-10-850/23.10.2023 г., изменена със Заповед № ФК-10-1053/ 18.12.2023 г. на директора на АДФИ, касаеща дейността на ответницата П. П. – ВрИД кмет на Община Вълчи дол във връзка с действията й по управление и разпореждане с имущество на Община Вълчи дол през периода от 19.09.2022 г. до 29.09.2022 г., свързани с определянето, начисляването и изплащането на средства за допълнителни възнаграждения на служители на Община Вълчи дол по Заповед № 927/20.09.2022 г. С въпросната заповед, ответницата П. П., в качеството й на ВРИД кмет на общината е наредила от икономията на разходите за персонал да бъде начислено и изплатено допълнително материално стимулиране за 22.09.2022 г. - ден на българската независимост на всички служители в Общинска администрация и дейностите към нея в общ размер на 16 970 лева. Съгласно констатациите на Акта за начет преди издаването на тази заповед не е бил извършен предварителен контрол за законосъобразност на извършения разход на общински средства, като такъв бил извършен след издаването на заповедта. Освен това част от лицата, на които били изплатени общински средства за ДМС, не са имали право на такива, доколкото не са били спазени изискванията на КТ, ЗДС, Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОСДА/, както и Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Общинска администрация - Вълчи дол, утвърдени със Заповед № 779/28.06.2018 г. на Кмета на Община Вълчи дол. От предоставена му справка изх. № РД 9400-И-119(3)/21.11.2023 г. на Община Вълчи дол инспектиращия е установил, че е налична атестация/оценка на изпълнението на поставените задачи на 35 от лицата, на които е било изплатено ДМС. Такава не е била налична за 156 от лицата, на които са начислени и изплатени допълнителни възнаграждения в общ размер на 13 070 лева. Така инспекцията заключава, че изплатените на тези лица допълнителни възнаграждения не са за постигнати резултати, оценени по реда на КТ, ЗДС и наредбата, а са други допълнителни възнаграждения, които са определени в нарушение на чл. 107а ал. 18 от КТ. Освен това, сред лицата, на които без атестация/оценка на изпълнението на поставените задачи, на база Заповед № 927/20.09.2022 г. е начислено и изплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 2 200 лева са били самата ответница, която тогава е била ВРИД кмет на общината, Председателят на Общински съвет - Вълчи дол Д. Ст. Т. и още 20 лица - кметове и кметски наместници на населени места, за които нямало решение на общински съвет за начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение на председателят и/или на кметове и кметски наместници съгласно чл. 21 ал. 1 т. 5 от ЗМСМА. Поради това е прието, че като е издала Заповед № 927/20.09.2022 г. за начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение на себе си, на председателят на общински съвет и на кметове и кметски наместници на населени места П. П. П., в качеството на ВрИД Кмет е превишила правомощията си. С издаването на цитираната заповед, тя в качеството на ръководител на предприятие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КТ, в нарушение на чл. 107а ал. 18 от КТ е определила допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в същия кодекс, като в качеството на първостепенен разпоредител с бюджет е нарушила принципа за законосъобразност, регламентиран с чл. 20 т. 9 от ЗПФ. С подписване на нареждане за пакетно плащане от 21.09.2022 г., без приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност, на суми за допълнителни възнаграждения на лица, които не са имали право на такива, тя в качеството на организация от публичния сектор е нарушила и чл. 13 ал. 3 т. 3 и чл. 6 ал. 1 от ЗФУКПС, относно управлението на публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин. Прието е, че в резултат на посочените незаконосъобразни действия на ответницата П. П., на 156 длъжностни лица са били изплатени без правно основание допълнителни възнаграждения по трудови правоотношения в общ размер 13 070 лева, с което на общината е причинена вреда в същия размер. Въз основа на тези констатации е издаден Акт за начет № 11-04- 7/16.04.2015 г., след връчването на който било подадено възражение от ответницата, с което били оспорени неговите констатации. По повод подаденото възражение било изготвено допълнително Заключение, връчено на ответницата на 01.04.2024 г. След извършена проверка на акта за начет и изготвено становище от комисия по чл. 49 ал. 1 от ППЗДФИ, на база направените констатации в акта за начет, Директорът на Агенцията дал Указание с изх. № 11-04-6 от 13.06.2024 г. на кмета на Община Вълчи дол за предприемане на необходимите действия за изпращане на акта за начет на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземанията по акта и за издаване на изпълнителни листове. Видно от приложеното ч. гр. дело №686/2024 г. е, че по подадено заявление от кмета на общината е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу двете начетени лица. При постъпило възражение от страна на ответницата срещу издадената заповед и в указания му от заповедния съд срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба за установяване по съдебен ред на вземането си по акта за начет. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: По допустимостта на предявения иск: Главния иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 21 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени от Община Вълчи дол по реда и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК след издаване по заявление на общината, в качеството на кредитор срещу ответницата П. П. и Д. Ст.Т.в, в качеството им на длъжници, на заповед № 683/18.11.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата и постъпило възражение срещу заповедта от единия от длъжниците – ответницата П. Пенчево. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство, доколкото вторият длъжник Д. Тодоров не е възразил срещу заповедта и по отношение на него тя е влязла в законна сила. Претендира се с предявения иск по чл. 422 от ГПК установяване на вземане, произтичащо от издаден срещу ответницата акт за начет, въз основа на който са издадени посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че иска е допустим. По основателността на исковата претенция: Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответницата за сумата от 13 070 лева, представляващо обезщетение за умишлено противоправно причинени вреди, установени с акт за начет № 1104- 6/14.02.2024 г., съставен от финансов инспектор при АДФИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на вземането до окончателното му изплащане, както и за сумата от 2 092, 33 лева, представляваща законна лихва върху претендираната главница, считано от деня на причиняване на вредата – 20.09.2022 г. до 19.01.2024 г. Имуществената отговорност по ЗДФИ е специфична гражданска деликтна отговорност. На основание чл. 21 ал. 1 от ЗДФИ тя се носи за противоправно причинени вреди на организациите и лицата по чл. 4 от същия закон, установени при финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица и когато: вредата е причинена умишлено, или от липси, или не при и по повод изпълнението на служебните задължения. В настоящия случай срещу ответницата се претендира пълна имуществена отговорност по чл. 21 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ. Безспорно е, че Община Вълчи дол е бюджетна организация, подлежаща съобразно чл. 4 т. 1 от ЗДФИ на финансова инспекция. Не е спорно по делото, а и се доказва, че срещу ответницата, в качеството й на ВРИД кмет на общината, бил съставен процесният акт за начет. Последният, за да породи специфичните последици на този вид документи, а именно – установената в разпоредбата на чл. 22 ал. 5 от ЗДФИ презумпция, че фактическите констатации в него се смятат за истински до доказване на противното, следва да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и актът за начет да са връчени на материалноотговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. В случая, по делото не се установява предвидените в тази връзка правила да са спазени. Ищецът не е посочил или представил доказателства, установяващи проверката да е извършена при гарантирано право на участие на всички материалноотговорни лица, както и докладът за резултатите от финансовата инспекция да са им връчени. За резултатите от финансовата инспекция се изготвя доклад от финансовия инспектор, който съдържа направените констатации, подкрепени със съответните доказателства, по който становище дава проверяваното лице. Конкретният доклад установява нарушения, отговорни лица, нарушени правни норми. Докладът е основния документ, в който са отразени основанията за издаване на акт за начет по чл. 22 от ЗДФИ. По делото не са представени доказателства за изготвен ревизионен доклад на финансовия инспектор /чл. 16 - чл. 20 от ППЗДФИ/, нито такъв доклад да е бил връчен на ответницата като проверявано лице, което е нарушило правата й, тъй като е била лишена от възможността да се запознае с констатациите, както и въз основа на какви доказателства са направени, както и да представи обяснения и доказателства във връзка с обясненията си. В заключението на финансовия инспектор, изготвено по процесния акт за начет е отразено, че „настоящият акт за начет и АУАН за посочените в него нарушения са съставени и връчени на г-жа П. преди съставянето на доклада за финансова инспекция, за което тя лично е подписала разписки/протоколи“. Това само по себе си е признание за допуснато нарушение на процедурата по съставяне на акта за начет, която е императивна и всяко нейно нарушение води до съществено процесуално нарушение. В заключението на финансовия инспектор превратно се тълкува нормата на чл. 20 ал. 4 от ППЗДФИ в редакцията й към съставяне на заключението /сега ал. 6 на чл. 20/. Съставянето и връчването на АУАН за установени в хода на проверката административни нарушения, констатации за които се съдържат в доклада, не освобождават ръководителя на проверяваната организация или лице от задължението му да връчи доклада за извършената финансова инспекция. По делото такива доказателства не са представени, нито за физическо, нито за електронно връчване на доклада на ответницата, поради което настоящият съдебен състав извежда извод, че процесния акт за начет не се доказа да е съставен и връчен по надлежния ред, при спазване на изискванията на чл. 16 и сл. ЗДФИ и чл. 45 и сл. от ППЗДФИ, предвид на което и неговата материална доказателствена сила отпада. При това положение, увредената организация /ищецът/ трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други надлежни доказателствени средства. В случая, същият не е сторил това при условията на пълно и главно доказване. В случая, пълната имуществена отговорност на ответницата е ангажирана за умишлено причинена на Община Вълчи дол вреда, изразяваща се в изплащане на ДМС за 22.09.2022 г. на всички служители в Общинска администрация и дейностите към нея от икономията на разходите за персонал. С оглед нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗДФИ, доколкото не се касае за хипотеза на липси или вреди, нанесени не при или по повод изпълнението на служебните задължения, за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответницата за вредите по акта за начет следва у нея да се установи вина. Или вредата в случая по чл. 21 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ трябва да е причинена умишлено. Вредата е причинена умишлено, когато работникът или служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него, и иска или допуска тяхното настъпване чрез или като резултат от поведението си. Тъй като деецът във волевия си акт може пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му, умисълът може да бъде пряк или евентуален, като законодателят в чл. 21 от ЗДФИ не поставя ограничение за формата на умисъла или изискване да е налице осъществен състав на престъпление. Затова, за да се установи наличие на основание за ангажиране на отговорността на П. П. по чл. 21 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ, следва да се докаже наличието на умисъл – да е знаела, че със заповедта си нарежда да се изплати ДМС в разрез със законовите изисквания и да е искала или допускала това. В случая не се касае за един обективен стандарт при установяване на виновното поведение, а вината, както и в наказателното право, е психичното отношение на дееца към деянието му. Доказателства за наличието на такъв умисъл по делото не бяха ангажирани. Напротив, съвкупната преценка на събраните писмени доказателства установяват липсата му,а именно: Процедурата по изплащане на процесното ДМС е започнала с взето на заседание на колективен орган - Комитета по условия за труд в общинска администрация Вълчи дол, проведено на 19.09.2022 г. /Протокол № 8 от същата дата, приет по делото/ решение за отправяне на предложение до кмета на общината да начисли и изплати такова ДМС във връзка с икономиите от заплати и възнагражденията на персонала, нает по служебно и трудово правоотношение. Към 30.08.2022 г. по бюджета на Община Вълчи дол е била налична икономия на разходите за персонал в размер на 73 3608 лева, видно от отразеното в акта за начет. Нареждането за прехвърляне на средствата е подписано като пакетно плащане както от П. П. - ВрИД Кмет, така и от Т. Ив.Й. – С. – гл. счетоводител на Община Вълчи дол, при спазване на системата за „двойния подпис“. Вярно е, че в пакетното плащане вместо за ДМС е посочено, че сумите са работно облекло за м.09.2022 г., но житейски логично е да се приеме, че документа е изготвен не от кмета на общината, а от гл. счетоводител. Доказателства за това, че това е станало по изричното нареждане на ответницата не са ангажирани. Вярно е също така, че не е спазена в пълна степен процедурата за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи, утвърдена със Заповед № 820/11.07.2018 г., доколкото предварителен контрол на разхода не е бил извършен от финансовия контрольор на общината. Това обстоятелство не води до извод за умисъл в действията на ответницата, най – малкото защото според същата тази процедура кметът на общината разполага с правомощието да одобри разхода дори и при отказ за даване на одобрението му от страна на финансовия контрольор. В случая не се твърди да е бил налице отказ от страна на финансовия контрольор да одобри разхода. Неизпълнението от страна на същия на служебните му задължения по извършването на предварителен контрол не може да се вменява във вина на кмета на общината. Не може да му се вменява във вина и обстоятелството, че извършения разход не отговаря в пълна степен на вътрешните и външните нормативни актове, предварителен контрол за което следва да се извърши отново от финансовия контрольор и от гл. юрисконсулт на общината, видно от утвърдената СФУК, док. №02-01. На второ място разхода е одобрен при спазване на системата за двойния подпис, която е също част от СФУК, утвърдена от кмета на община Вълчи дол. Видно от представения с отговора док. № 02-11 от СФУК е, че лицето, което е оторизирано да полага втори подпис при извършване на разход или поемане на задължение /в случая гл. счетоводител/, може да откаже полагането на втория подпис, когато не е упражнен предварителен контрол за извършване на разход над 500 лева, като отказът е писмен, мотивиран и се завежда в деловодството на общината. Такъв отказ от страна гл. счетоводител също не е наличен, което значи, че той също е преценил разхода за законосъоразен. Следва да се заключи, че ответницата е наредила разхода при наличието на решение на КУТ за неговото извършване и при наличието на средства по съответния бюджетен параграф, както и при спазване на правилото за двойния подпис, което изключва умисъл в нейните действия. Макар и последващо, налично е и Решение № 1134 от 31.08.2023 г. на Общински съвет Вълчи дол /Протокол № 58/31.08.2023 г./ за приемане отчета за изпълнението на бюджета на общината за годината, в която е разпределено ДМС без никакви забележки и възражения, отнасящи се до неправомерно изплатено ДМС. Всички тези доказателства са били известни на финансовия инспектор, но не са обсъдени нито в издадения акт за начет, нито в неговото заключение по акта за начет и то въпреки изричните възражения на П. П., направени в тази връзка. Същият е повторил констатациите си, че с подписване на нареждане за плащане на суми за допълнителни възнаграждения на лица, на които не са имали право на такива, П. П. е нарушила и чл. 6 ал. 1 и чл. 13 ал. ал. 3 т. 3 от ЗФУКПС, с което е причинила вреда на Община Вълчи дол. Това, макар и да е вярно, не водят до основание за носене на пълна имуществена отговорност на ответницата П. П., доколкото не се доказва по делото, че тя е действала противоправно - че е знаела, че определя незаконосъобразно допълнителни възнаграждения на служители, които нямат право на това, вкл. и на себе си, като е искала или е допускала това да стане. Във връзка с възраженията на ответницата следва да се отбележи, че съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43 ал. 2 от ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21 ал. 1 от ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по чл. 43 ал. 2 т. 4 от ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца. Такава вина за ответницата не се установи. Последващото приемане на отчета за изпълнението на бюджета за предходната година от ОбС Вълчи дол и липсата на констатации за извършен неправомерен разход при управлението на публичните средства пък от своя страна обуславя липсата на вреди за общината. Изложените съображения от съда налагат правния извод, че липсват предпоставките за реализиране на пълна имуществена отговорност спрямо ответницата по процесния акт за начет. Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не се доказа съществуването на вземане в полза на Община Вълчи дол за парична сума в размер на 13 070 лева, представляващо обезщетение за умишлено противоправно причинени вреди от ответницата П. П. в качеството й на ВРИД кмет на общината при изплащането на ДМС на всички служители в Общинска администрация и дейностите към нея за 22.09.2022 г. При този извод, предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Обсъждането на останалите доводи на ответницата и ангажирани доказателства, доколкото не променят този извод, е безпредметно, като съдът само ще отбележи, че няма никакво съмнение, че както служителите по служебно, така и служителите по трудово правоотношение в общината са част от държавната администрация, поради което цитираните в акта за начет разпоредби на КТ и НУРОСДА и НЗСДА са приложими за всички общински служители, независимо от това дали са служителите по служебно или по трудово правоотношение. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ответникът, който не е представил списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за реализирани разноски в исковото производство. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, като в същото ответникът - длъжник е доказал сторени такива единствено за държавна такса за въззивно обжалване на определение на заповедния съд в размер на 25 лева /12, 78 евро/. Доказателства за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в хода на заповедното производство не се представят. Мотивиран от гореизложеното, съдът