Решение № 1128 от 23.9.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4562/2025 г.

Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищцата Д. Н. Л., ЕГН •••••••••• от гр. Пазарджик, ул. ,,••••• чрез пълномощника си адвокат М. Н. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърди, че е работила при ответника Община Пазарджик, ЕИК 000351736, адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2 на длъжността „личен асистент“ по силата на Трудов договор № 146/22.02.2024 г. Трудовият договор бил със срок до 16.02.2029 г. и бил сключен за изпълнение на задълженията по Тристранно споразумение № 145/22.02.2024 г. по механизъм „Лична помощ“, по което ползвател на услугата била дъщеря й М. Г. Л.. Със Заповед № 756/12.11.2025 г. на кмета на Община Пазарджик трудовият договор на ищцата бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – „със завършване на определената работа“, а със Заповед № 755/12.11.2025 г. било прекратено и тристранното споразумение. Счита, че уволнението й е незаконосъобразно на първо място поради липса на фактически и правни мотиви, в т.ч. не била посочена Заповед № 755/12.11.2025 г., влязла ли е в сила и на какво основание било прекратено тристранното споразумение. На следващо място посочва, че фактическият състав „завършване на определената работа“ изисква обективна и фактическа невъзможност за продължаване на работата поради изчерпване на предмета на договора, а в случая такова не било налице. Поддържа също така, че при липса на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е било необходимо отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а такова липсвало. По изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ,,личен асистент“ и да й бъде заплатено обезщетение за времето на оставане без работа, което съгласно уточняваща молба с вх. № 555/09.01.2026 г. претендира за периода от 07.11.2025 г. до 06.05.2026 г. в общ размер на 3 741,78 евро, формиран, както следва: за периода от 07.11.2025 г. до 30.11.2025 г. – 507,36 евро, за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г. – 602,49 евро, за периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. – 634,20 евро, за периода от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г. – 634,20 евро, за периода от 01.03.2026 г. до 31.03.2026 г. – 665,91 евро, за периода от 01.04.2026 г. до 30.04.2026 г. – 634,20 евро, за периода от 01.05.2026 г. до 06.05.2026 г. – 63,42 евро, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане. Ангажира писмени доказателства. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община Пазарджик признава, че ищцата е имала сключен трудов договор за длъжността „личен асистент“, че между общината, ищцата и дъщеря й като ползвател било сключено тристранно споразумение, което било прекратено със заповед на кмета на общината, както и че индивидуалната оценка на потребностите и направлението, касаещо М. Л., е със срок до 16.02.2029 г. Оспорва твърденията на ищцата, че уволнението е незаконно, както и основателността на предявените искове по основание и размер. Твърди, че трудовият договор с ищцата е бил прекратен след постъпило в общината писмо от ДСП Пазарджик, в което било указано кметът на общината да предприеме действия по компетентност, тъй като М. Л. била навършила пълнолетие, а в ЕР на ТЕЛК на лицето били определени 100 % ВСУ без чужда помощ, което означавало, че след навършване на пълнолетие лицето не покривало изискванията да бъде „ползвател“ по смисъла на ЗЛП. Твърди също така, че трудовият договор е останал без предмет, а тристранното споразумение – без страна, защото на практика нямало лице, по отношение на което да се извършват дейностите, заложени в трудовия договор. Счита, че срокът на индивидуалната оценка на потребностите и направлението за включване в механизма „Лична помощ“ бил без значение, тъй като бил съобразен с издаденото ЕР на ТЕЛК и не можел да служи за самостоятелно и независимо основание за продължаване на дейностите на личния асистент. С оглед изложените доводи за неоснователност на главния иск оспорва основателността и на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени доказателства. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното: Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства по делото, че ищцата е майка на М. Г. Л., ЕГН ••••••••••, родена на ••••• г. С ЕР на ТЕЛК № 90368/70/08.04.2022 г. на същата са определени 100 % ВСУ без чужда помощ, срок – пожизнен, водеща диагноза: ,,Наличие на трансплантиран бъбрек“. От ДСП Пазарджик е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, като на М. Г. Л. е определена степен на зависимост: четвърта степен – тотална зависимост/затруднения, и е издадено направление за включване в механизма ,,Лична помощ“ № 24004542/16.02.2024 г., валидно за срок до 16.02.2029 г. На 22.02.2024 г. между Община Пазарджик (в качеството на доставчик на лична помощ), Д. Н. Л. (в качеството на асистент) и М. Г. Л. (в качеството на ползвател) е сключено Тристранно споразумение № 145/22.02.2024 г. за предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя със срок от 01.03.2024 г. до 16.02.2029 г. Въз основа на тристранното споразумение между Община Пазарджик и Д. Н. Л. е сключен Трудов договор № 146/22.02.2024 г. за длъжността ,,личен асистент“ с ползвател М. Г. Л. за срок от 01.03.2024 г. до 16.02.2029 г. и брой часове за предоставяне и ползване на лична помощ в размер на 156 часа месечно. На 06.11.2025 г. в Община Пазарджик е постъпило писмо с вх. № 32-00- 785/06.11.2025 г. от ДСП Пазарджик за предприемане на действия по компетентност поради навършване на пълнолетие на ползвателя М. Г. Л.. Със Заповед № 755/12.11.2025 г. на зам.-кмета на Община Пазарджик е прекратено Тристранно споразумение № 145/22.02.2024 г. на основание чл. 15, т. 1 от ЗЛП, считано от 07.11.2025 г. Със Заповед № 756/12.11.2026 г. на зам.-кмета на Община Пазарджик е прекратен Трудов договор № 146/22.02.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ във връзка с чл. 3а, ал. 8 от Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, считано от 07.11.2025 г. Заповедта е връчена на ищцата на 13.11.2025 г. След прекратяване на трудовия договор ищцата няма сключени последващи трудови договори и е регистрирана като безработна в Дирекция ,,Бюро по труда“, гр. Пазарджик, считано от 24.11.2025 г. По жалба на ищцата с влязло в сила решение по адм.д. № 1374/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е отменена Заповед № 755/12.11.2025 г. на зам.-кмета на Община Пазарджик. Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза обезщетението за оставане без работа на ищцата за периода от 07.11.2025 г. до 06.05.2026 г. е в размер на 4 310,84 евро, както следва: за периода от 07.11.2025 г. до 30.11.2025 г. – 584,44 евро, за месец декември 2025 г. – 729,38 евро, за месец януари 2026 г. – 729,38 евро, за месец февруари 2026 г. – 729,38 евро, за месец март 2026 г. – 729,38 евро, за месец април 2026 г. – 729,38 евро, за периода от 01.05.2026 г. до 06.05.2026 г. – 79,48 евро. При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа заради уволнението. Процесният трудов договор е сключен в особената хипотеза на чл. 14, ал. 5 от ЗЛП във връзка с чл. 3а от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, а именно въз основа на споразумение за предоставяне на лична помощ, сключено между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ. Съгласно чл. 3а, ал. 4 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ трудовите договори с личните асистенти се сключват на основание чл. 114, чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 2 или чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ в зависимост от определените в споразумението часове за предоставяне на лична помощ. В случая в тристранното споразумение са определени 156 часа месечно за предоставяне на лична помощ, с оглед на което трудовият договор може да се сключи като срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или 2 от КТ. Съгласно чл. 3а, ал. 8 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ изменението или прекратяването на споразумението е основание съответният трудов договор да бъде изменен или прекратен. Касае се за специално основание за прекратяване на трудовия договор, сключен с личен асистент, приложимо наред с общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, регламентирани в чл. 325 и следващите от КТ. В случая уволнението на ищцата е извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 3а, ал. 8 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ. Това са две различни, самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, всяко от които се прилага при настъпване на различни юридически факти. Основанието чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ се отнася за прекратяване на трудовия договор със завършване на определената работа, а основанието по чл. 3а, ал. 8 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ – за прекратяване на трудовия договор, сключен с личен асистент, поради прекратяване на тристранното споразумение между асистента, ползвателя на лична помощ и доставчика на лична помощ. От съдържанието на заповедта за уволнение не става ясно кое от тези две правни основания е послужило на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта липсват и фактически мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, от които да може да се направи обоснован извод за приложимото основание за уволнение, освен формално посочения законов текст: със завършване на определена работа, който сам по себе си не носи никаква информация за мотивите за уволнение. Наличието на две различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение поставя както работника или служителя, така и в съда в невъзможност да установят точната воля на работодателя, което следва да се приравни на липса на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсата на мотиви за уволнението прави същото незаконно. Дори и това да не е съществен порок на уволнителната заповед, то в случая не е осъществено нито едно от посочените в заповедта основания за прекратяване на трудовия договор. Основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор, сключен до завършване на определена работа съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е неприложимо по отношение на безсрочен трудов договор и по отношение на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, който е сключен за определен срок. Процесният трудов договор е сключен за определен срок, който е точно, ясно и конкретно упоменат в същия, а именно от 01.03.2024 г. до 16.02.2029 г. Вярно е, че в трудовия договор е цитирана разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ (регламентираща трудов договор до завършване на определена работа), но от съдържанието му не става ясно каква е конкретната работа, която трябва да се извърши от работника или служителя и до завършването на която се сключва договорът. В никакъв случай от съдържанието на трудовия договор не може да се направи извод, че волята на страните е била работата да се счита завършена с навършване на пълнолетие на ползвателя на лична помощ, а не на посочената в него крайна дата 16.02.2029 г. Последователната съдебна практика – например Решение № 22/31.01.2012 г. по гр.д. № 450/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 239/03.08.2011 г. по гр.д. № 1471/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., приема, че трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно. В случая в трудовия договор все пак има определен срок с конкретно посочена начална и крайна дата, а и според законовата регламентация трудовият договор с личен асистент се сключва като срочен, поради което съдът приема, че волята на страните е била да сключат срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ – за определен срок. Тази воля на страните съдът извежда и от съдържанието на тристранното споразумение, послужило като основание за сключване на трудовия договор. Неговият срок на действие е също конкретно определен и съвпада със срока на трудовия договор – от 01.03.2024 г. до 16.02.2029 г. След като трудовият договор е сключен за определен срок, същият не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно със завършване на определената работа. Същото важи и ако се приеме, че трудовият договор е сключен за неопределено време съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. В този случай основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ също не е приложимо. Не би могло да се приеме, че е осъществено и основанието за прекратяване на трудовия договор, предвидено в разпоредбата на чл. 3а, ал. 8 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ. Съгласно цитираната разпоредба изменението или прекратяването на споразумението между ползвателя, избрания асистент и доставчика на лична помощ е основание трудовия договор да бъде изменен или прекратен. В случая работодателят се позовава (макар това да не е изрично посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение) на прекратяването на тристранното споразумение, сключено между ищцата, ответника и ползвателя на лична помощ, извършено със Заповед № 755/12.11.2025 г. на Община Пазарджик. Тази заповед обаче е отменена с влязло в сила решение по адм.д. № 1374/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, което е задължително за гражданския съд на основание чл. 302 от ГПК и въпросите за валидността и законосъобразността на оспорения административен акт не могат да бъда пререшавани от настоящия съд. След като по съдебен ред е отменена заповедта, с която е прекратено тристранното споразумение, то не е налице хипотезата на чл. 3а, ал. 8 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ. Следователно липсва основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а извършеното от ответника уволнение е незаконно. С оглед изложеното съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е извършено от работодателя в нарушение на закона, следователно е незаконно и следва да бъде отменено. За пълнота следва да бъде посочено, че изложените от ответника в отговора на исковата молба доводи за прекратяване на трудовото правоотношение поради навършване на пълнолетие на ползвателя М. Г. Л. и отпадане на качеството й на ползвател на лична помощ съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЛП, не се съдържат в заповедта за уволнение, нито същите биха могли да бъдат изведени по тълкувателен път от текста й. В производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът разглежда единствено изложените в заповедта за уволнение мотиви – правни и фактически основания за уволнението, но не и такива, които не се съдържат в същата. Поради това макар действително с навършване на пълнолетие дъщерята на ищцата вече да не отговаря на изискванията да бъде ползвател на лична помощ съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЛП, това обстоятелство не може да бъде взето предвид от съда при преценката за законността на уволнението. С оглед установената по делото незаконност на уволнението следва да бъде уважен и предявеният от ищцата акцесорен иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, доколкото макар и трудовият договор между страните да е сключен като срочен към настоящия момент не е изтекъл предвиденият в същия краен срок, а именно: 16.02.2029 г. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа заради уволнението, тъй като по делото са налице убедителни писмени доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответната община ищцата не е започнала работа по друг трудов договор. Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено, размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа за исковия период е в размер на 4 310,84 евро, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в предявения от ищцата размер от 3 741,78 евро, предвид липсата на валидно направено искане за изменение на иска до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, както изисква разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Като законна последица от уважаване на осъдителния иск ответникът дължи и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, но също с оглед диспозитивното начало в исковия процес законната лихва следва да се присъди от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане, както претендира ищцата в уточняващата молба с вх. № 555/09.01.2026 г. По разноските: С оглед уважаването на исковите претенции на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски по делото, а именно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 554,07 евро съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им. На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса в размер на 149,67 евро и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза в размер на 150,00 евро. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът