Решение № 2032 от 8.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8706/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110208706 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и сл. От Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „•••“ЕООД, ЕИК •••, подадена чрез адвокат И. З. от САК, против Наказателно постановление (НП) №22-2500316/16.05.2025 г., издадено от ••• на Дирекция „Инспекция по труда“-София (ДИТ-София), с което, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риск „Трудова злополука“. Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува със срочно подадена жалба с искане то да бъде отменено. С депозираната жалба се навежда, че в предсъдебната фаза било допуснато съществено нарушение на материалния закон. Поддържа се и това, че не била налице обективната страна административното нарушение, вменено в отговорност на дружеството-жалбоподател. Изтъква се, че твърдяното нарушение не се установявало от събрания доказателствен материал. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „•••“ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Адвокат И. З. – упълномощен от дружеството-жалбоподател, също не се явява в съдебното заседание, в което делото било обявено за решаване. По делото е постъпила писмена молба, изготвена от адвокат И. З., с която съдът се моли да постанови решение, с което да уважи процесната жалба и да отмени атакуваното наказателно постановление. В писмената молба се изтъква, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвиждала задължително застраховане единствено за работещи, които извършват работа, при чието осъществяване съществува опасност за живота и здравето им. В тази връзка се сочи, че не бил събран доказателствен материал, посредством който да бъде установено, че извършваната от Ю. М. Ш. работа, създавала опасност за неговите живот и здраве. Обръща се внимание на това, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ работниците и служители, които подлежали на задължително застраховане за риска „Трудова злополука“, се определяли с писмена заповед от техния работодател след консултации със службата по трудова медицина и комитета/групата по условията на труд и в съответствие с оценката на риска. В писмените бележи се излага, че не бил събран доказателствен материал, чрез който да бъде установено и това, че работникът Ю. М. Ш. е бил включен сред работниците, определени с писмена заповед на работодателя след консултации със службата по трудова дисциплина и с комитета/групата по условията на труд и в съответствие с оценката на риска. В тази връзка се навежда, че липсата на доказателствен материал, установяващ това обстоятелство, водела до недоказаност на обективната страна на състава на административното нарушение, за чието осъществяване е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че неправилно била определена датата на нарушението, поради това, че като дата на нарушението не била приета датата на сключване на трудовия договор, по силата на който между работника Ю. М. Ш. и дружествотожалбоподател възникнало трудово правоотношение. Изтъква се, че на 11.02.2025 г. дружеството-жалбоподател сключило застрахователен договор за „Трудова злополука“ и представило застрахователна полица №04400100047462, издадена от застрахователно дружество „•••“АД със Списък на застрахованите работници, измежду които попадал и работникът Ю. М. Ш.. В тази връзка се сочи, че по отношение на процесния случай приложение намира разпоредбата на чл. 415в от КТ. В писмената молба е формулирано възражение за прекомерност на претендираните в полза на административнонаказващия орган разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна – ••• на Дирекция „Инспекция по труда“-София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М. Ц. Т., който моли съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Юрисконсулт Т. поддържа, че за работника Ю. М. Ш. не била сключена застраховка за риска „Трудова злополука“. Навежда, че дружествотожалбоподател е осъществило административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“. Изтъква, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно съставено и връчено на дружеството-жалбоподател. Претендира в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател „•••“ЕООД, ЕИК •••, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление гр. •••, р-н „•••, с управител и едноличен собственик на капитала Л. Т. У.. Информацията, публикувана в търговския регистър на Република България, е общодостъпна, като от нея става ясно, че предметът на дейност на дружеството е обширен, като обхваща и строителство, ремонт, реконструкция и обзавеждане на недвижими имоти. Дружеството-жалбоподател оперирало в обект „•••“, УПИ XV-2567, с идентификатор 68134.1504.2567, кв. „Дружба 2“. Дружествотожалбоподател притежавало качеството „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, като било сключило с физически лица трудови договори, по силата на които част от наетите от него работници изпълнявали работа, при чието извършване съществувала опасност за техните живот и здраве. В периода от 10.04.2025 г. до 30.04.2025 г. свидетелят Н. Л. В., заемащ длъжност „главен инспектор“ в отдел „Условия на труда“ към Дирекция „Инспекция по труда“-София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, и Е. Н. Г., също заемаща длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“-София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството-жалбоподател „•••“ЕООД, ЕИК •••. На 10.04.2025 г., при извършена проверка на място на обекта „•••“, проверяващият екип раздал на заварените на обекта лица декларации за установяването на трудови или граждански правоотношения. На обекта инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“-София заварили и работника Ю. М. Ш., на когото също предоставили декларация за попълване. Работникът Ю. М. Ш. попълнил декларация, като вписал в нея, както това, че работи като „строителен работник“ в „•••“ЕООД, така и това, че работното му време е от 08:00 до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден „1,30 ч.“. По време на проверката на място проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда“-София връчили на управителя на дружеството-жалбоподател призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с указание на 16.04.2025 г. в 14:00 часа, законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател да се яви в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-София, находяща се в гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „Лъчезар Станчев“ №20, и да представи изискани с призовката документи, в това число и трудови досиета на установени на обекта работници. Междувременно на 11.04.2025 г. дружеството-жалбоподател сключило задължителна застраховка „Трудова застраховка“ към застрахователно дружество „•••“АД, обективирана в застрахователна полица №04400100047462 за групова застраховка, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 12.04.2025 г. до 24:00 часа на 11.04.2026 г. Към застрахователната полица бил приложен списък на лицата, застраховани по полицата, в който списък под №3 фигурирал и работникът Ю. М. Ш., с което за последния възникнала възможността да се ползва от застрахователната закрила на сключения договор. Проверката на дружеството-жалбоподател продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-София. При проверката по документи инспекторите по труда установили трудово правоотношението, съществуващо между дружествотожалбоподател и неговия работник - Ю. М. Ш.. За достигането до този извод допринесъл предоставения им трудов договор от 13.08.2024 г., по силата на който Ю. М. Ш. се задължил да изпълнява длъжността „Шпакловчик“ при търговското дружество, което от своя страна се задължило да заплаща на работника трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева. След като съобразил естеството на извършваната от Ю. М. Ш. работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за този вид дейност, свидетелят Н. Л. В. преценил, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не е осигурило застрахователна защита на Ю. М. Ш., което полагала труд в строителен обект, в който дружествотожалбоподател оперирало. Свидетелят В. приел, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не било изпълнило задължението си да застрахова за риска „Трудова злополука“ своя работник. Проверката на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“- София приключила със съставяне на Протокол за извършена проверка № ПР2515679/30.04.2025 г., в който било отразено, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. В Протокола за извършена проверка № ПР2515679/30.04.2025 г. били посочени и други нарушения на трудовото законодателство, вменени в отговорност на дружеството-жалбоподател „•••“ЕООД, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на същото били дадени и задължени предписания с посочен срок за тяхното отстраняване. Предвид констатациите, направени в хода на проверката по спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател, на 30.04.2025 г. свидетелят Н. Л. В., в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството-жалбоподател – неговият управител Л. Т. У., съставил АУАН №22-2500316/30.04.2025 г., с който повдигнал против „•••“ ЕООД административнонаказателно обвинение за извършено административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“. Актосъставителят приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото в негова отговорност административно нарушение на 13.08.2024 г. – датата, на която, според актосъставителя, между дружеството-жалбоподател и работника Ю. М. Ш. бил сключен трудов договор, по силата на който между тях възникнало трудово правоотношение. Процесният АУАН бил подписан от актосъставителя, от свидетелите и от управителя на дружеството-жалбоподател, като на последния бил връчен и препис от акта. При връчването на АУАН законният представител на дружеството-жалбоподател не вписал в акта възражения, насочени срещу него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения срещу процесния АУАН. На 16.05.2025 г., въз основа на АУАН №22-2500316/30.04.2025 г., И. Х. Й., заемаща длъжност „•••“ на Дирекция „Инспекция по труда“-София, съставила обжалваното Наказателно постановление №22-2500316/16.05.2025 г., с което на дружествотожалбоподател „•••“ЕООД, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риск „Трудова злополука“. Административнонаказващият орган преценил, че дружеството-жалбоподател е осъществило административното нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риск „Трудова злополука“ на 14.08.2024 г. – датата, на която, според АНО, работникът Ю. М. Ш. започнал да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, възникнало между него и дружеството-жалбоподател. Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Н. Л. В.; писмени – Наказателно постановление №22- 2500316/16.05.2025 г., акт за установяване на административно нарушение №22- 2500316/30.04.2025 г., известие за доставяне, Заповед №3-0693/15.08.2022 г., длъжностна характеристика за длъжност „•••“ на Дирекция „Инспекция по труда“-София, Заповед №ЧР- 1744/20.12.2022 г., Заповед №ЧР-384/20.03.2024 г., длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор“ в отдел „Условията на труд“, Дирекция „Инспекция по труда“-София, протокол за извършена проверка №ПР2515679 от 30.04.2025 г., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, застрахователна полица №04400100047462, списък на служителите на фирма „•••“ЕООД с адрес гр. •••, бул. „Цар Освободител“ №76А, сметка №40210013748830, трудов договор №2/13.08.2024 г., молба от Ю. М. Ш. до управителя на „•••“ЕООД, уведомление за полагаемия платен годишен отпуск през календарната 2025 година, допълнително споразумение към трудов договор от 13.08.2024 г., съобщение за резултати от обработка на подадените данни с Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №30Е000686175/13.08.2024 г., длъжностна характеристика за длъжността „шпакловчик“, карта за предварителен медицински преглед, декларация от Ю. М. Ш. длъжност „шпакловчик“ в „•••“ЕООД, фишове за изплатено трудово възнаграждение, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка, с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, на основание чл. 399 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 39, ал. 1 от ДОПК. При изграждането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля Н. Л. В., които оцени като детайлни, последователни, логични и кореспондиращи на приобщения по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят В. е взел участие при извършването на проверката на място в строителния обект и впоследствие на проверката по документи, представени от дружеството-жалбоподател, като в своите показания свидетелят възпроизвежда констатациите от проверките и обстоятелствата при тяхното извършване. От разказаното от този свидетел съдът извлича информация относно това, че в хода на проверките било установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не било изпълнило задължението си да застрахова своя работник Ю. М. Ш. за риска „Трудова злополука“. Споделеното от свидетеля В. допринася за изясняването на това кои документи са били изискани от контролните органи и впоследствие представени от дружествотожалбоподател. Гореизброените писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред, се намират в корелация с кредитирания гласен доказателствен източник и изясняват в пълнота обстоятелствата по процесния случай, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай. Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционираното с атакуваното наказателно постановление юридическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът достигна до този извод по следните съображения: На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни, че в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършена служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че процесните АУАН и НП са били издадени от длъжностни лица, притежаващи необходимата за това компетентност. Във връзка с предходното изречение следва да бъде обърнато внимание на това, че нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ предвижда, че нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавни контролни органи. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закон за инспектиране на труда предвижда, че инспектирането на труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица във Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Процесният АУАН №22-250316/30.04.2025 г. е бил издаден от свидетеля Н. Л. В., който се явява компетентно за това длъжностно лице, тъй като, видно от събраните писмени доказателства – Заповед №ЧР-384/20.03.2024 г. и длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“, подписана от свидетелят В., последният към датата на съставянето на акта е заемал длъжността „главен инспектор“ в отдел „Условия на труда“ към Дирекция „Инспекция по труда“-София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. На база съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също се явява издадено от компетентен орган. Този извод се налага от т. 5 на приложената като писмено доказателство по делото Заповед №3-0693/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния ••• на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, според която •••ите на дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават и подписват наказателни постановление по съставени актове за установяване на административни нарушения, издадени от инспекторите и от лицата от съответната Дирекция „Инспекция по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилника на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В разглеждания случай обжалваното Наказателно постановление №22-2500316/16.05.2025 г. е било издадено от И. Х. Й., която, видно от приложените по делото Заповед №ЧР-1744/20.12.2022 г. и длъжностна характеристика за длъжност ••• на Дирекция „Инспекция по труда“-София, подписана от И. Х. Й., е заемала длъжност ••• на Дирекция „Инспекция по труда“-София, в която дирекция като главен инспектор работел и свидетелят В.. Не е било допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставянето и връчването на процесния АУАН. Актът е бил състав в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството-жалбоподател – неговият управител. Впоследствие актът е бил подписан от неговия съставител, от свидетелите, присъствали при неговото издаване, и от управителя на дружеството-жалбоподател, предявен е за запознаване на последния, на когото бил връчен и препис от процесния АУАН. Независимо от всичко изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в предсъдебната фаза е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо правото на защита на дружеството-жалбоподател и обуславящо отмяната на атакуваното НП, макар и не на основание, посочено в жалбата или релевирано в хода на съдебното производство от името на санкционираното юридическо лице. Тук е моментът отново да бъде отбелязано, че в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на процесуалния и материалния закон, като не е ограничен единствено до основанията, посочени в депозираната пред него жалба, или релевирани от името на физическото или юридическото лице, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана за осъществяването на административното нарушение, предмет на въззивното производство. Настоящата съдебна инстанция достигна до извод за това, че в предсъдебната фаза е било допуснато съществено процесуално нарушение, по следните съображения: В разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН законодателят е предвидил като задължителен реквизит на АУАН и НП датата на извършване на нарушението, за чието осъществяване е ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото или юридическото лице. В АУАН и НП датата на нарушението трябва да бъде идентично посочена, като в съдържанието на двата акта не следва да бъде допускано противоречие по отношение на това обстоятелство. С оглед на това, че посредством АУАН против нарушителя се повдига административнонаказателно обвинение, то посочването в НП на различна дата на нарушението, се приравнява на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, без преди това привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е било информирано за извършеното изменение и на същото да му е била предоставена възможност да се защити, като отправи възражения или като посочи доказателствен материал, който да бъде събран преди съставянето на наказателното постановление и който да обори извода, че на тази дата от него е било осъществено административно нарушение. Следва да бъде разяснено и това, че посочването на датата на нарушението е въздигнато като задължителен реквизит на АУАН и НП, тъй като чрез нея нарушението се описва пълно, като по този начин се очертава предметът на доказване и същевременно се определят фактическите рамки на повдигнатото срещу нарушителя административнонаказателно обвинение. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение и с оглед осъществяването на проверка от съда за спазване на давностните срокове, визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В разглеждания случай, видно от неговото съдържание, процесният АУАН е бил съставен за административно нарушение, осъществено на 13.08.2025 г., а в обжалваното НП за дата на нарушението е посочена 14.08.2025 г. Допуснатото противоречие между процесните АУАН и НП по отношение на този техен задължителен реквизит внася съмнения в обвинителната теза и препятства правото на санкционираното юридическо лице да разбере ясно и недвусмислено кога се твърди, че е било извършено нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност – на 13.08.2025, както актосъставителят е посочил в издадения от него акт, или на 14.08.2025 г., както административнонаказващият орган е вписал в обжалваното НП. Невъзможността на нарушителя да разбере дата, на която се твърди, че е извършил вмененото в негова отговорност административно нарушение, неминуемо ограничава неговата възможност да организира защитата си. След като съобрази всичко изложено до тук, настоящата съдебна инстанция прецени, че допуснатото несъответствие между двата акта по отношение на датата на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционирания субект, и съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. По разноските: Предвид изхода на производството и с оглед на разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс право на присъждане на разноски има жалбоподателят. В разглеждания случай от страна на дружествотожалбоподател са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, сторени от дружеството-жалбоподател във връзка с настоящото производство, от които се установява, че въззивникът е заплатил в полза на адвокатското дружество „З. и партньори“, представлявано от И. К. З., парична сума в размер на 500 лева, платени в брой, за адвокатско представителство по настоящото производство. Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение обаче не е било формулирано нито в депозираната жалба, инициирала настоящото съдебно производство, нито в последващо подадената писмена молба. Искане в този смисъл не е направено и в открито съдебно заседание от представител на дружеството-жалбоподател. Тук е моментът да бъде отбелязано, че по въпросите, касаещи направените във връзка със съдебното производство разноски, районният съд не се произнася служебно, а само при изрично направено искане, произхождащо от правоимащата страна. С оглед изложеното и предвид липсата на направено искане за присъждане в полза на дружеството-жалбоподател на разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав прецени, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на въззивника. Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 1-ви състав,