Решение № 4397 от 25.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5254/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Решение № 358/09.01.2025г. постановено по гр.д. № 58458/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 74 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо Д. С. Д., че дължи заплащане на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.02.2017г. по ч.гр.д. № 9471/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, както следва: -на основание чл. 430, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД сумата от 1 996,45 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „ОББ“ АД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.02.2017г. до окончателното й изплащане; -на основание чл. 430 ал.2 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД за сумата от 2859,69 лв. – договорна лихва за периода 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г.; -на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД вр. чл.4, т.4.3. от Договор за издаване на кредитна карта от 06.12.2007 г., сумата от 690,31 лв. – наказателна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г. В жалбата се излагат оплаквания, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, довело до неправилност и необоснованост на съдебното решение. Прави се искане за отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на ново съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, което е оставено без уважение, при липса на предпоставките по чл.266, ал.2 и 3 от ГПК. Посочва, че първоинстанционният съд след като правилно е установил наличие на действително облигационно правоотношение между „ОББ“АД и ответника Д., по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., неправилно достигнал до извод за липса на материална легитимация на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, тъй като не се установявало частното приемство на вземането. Неправилната оценка на информацията и данните, съдържащи се в приетия по делото Договор за цесия, в частност Приложение № 1 към него, във връзка с прехвърленото вземане, довело до грешния извод, че не се установява безспорно, че цедента е прехвърлил на цесионера /настоящ ищец/ именно вземанията си срещу ответника Д., произтичащи от посочения по-горе договор за издаване на кредитна карта. Напротив, твърди в представеното по делото Приложение № 1 да се съдържат всички изискуеми реквизити – ЕГН на кредитополучателя, № на договора, размера на вземанията за главница, договорна и наказателна лихва, общия размер на дълга, № на изпълнителното дело и пред кой ЧСИ е образувано, което безспорно установявало предмета на договора за цесия, респ. валидността на същия, в т.ч. легитимацията на ищеца да претендира процесните вземания. Моли решението да бъде отменено изцяло и въззивния съд да постанови друго, с което исковете му се уважат, като се признае за установено между страните, че ответника Д. С. Д. е имал непогасени задължения към цедента на ищеца – „ОББ“ АД към датата на образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 9471/2017 г. – 16.02.2017 г., в общ размер 5546,45 лв., от която сума: 1 996,45 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.02.2017г. до окончателното й изплащане; 2859,69 лв. – договорна лихва за периода 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г. и 690,31 лв. – наказателна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., дължими по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „ОББ“ АД. Претендира и сторените в производството пред двете инстанции, съдебни разноски. Въззиваемата страна Д. С. Д. в срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. К. Б.-Г. от САК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, като счита решението за правилно и обосновано. Твърди, че въззивникът-ищец не е изпълнил разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест във връзка с релевантните факти и обстоятелства по предявените искове, поради което по делото останало недоказано ответника да е задължен по процесния договор за издаване на кредитна карта, както и че с процесния договор за цесия, са прехвърлени на въззивника твърдените от последния с ИМ вземания и техния размер. Въззиваемият заявява, че е оспорил всички представени от ищеца пред първоинстанционния съд документи към ИМ, в която връзка съдът изготвил доклада си и указал на страните доказателствената тежест. Ищецът не предприел действия за установяване истинността и верността на приложените към ИМ документи /договори, приложения и др./, поради което същите останали недоказани. Доказателствените му искания пък заявени едва с въззивната жалба като преклудирани следвало да се оставят без уважение. Въззиваемият твърди също, че пред районния съд не се установила нито твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията, нито валидността на договора за цесия и предмета на същата, в т.ч. размера на прехвърлените с договора за цесия, вземания, още по-малко уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията към цесионера и настоящ въззивник /ищеца от първоинстанционното производство/. В отговора на въззивната жалба се поддържа отново възражението и за погасяване по давност на заявените за установяване с исковата молба вземания. В заключение, въззиваемия моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. В проведеното открито съдебно заседание поддържа отговора на въззивната жалба и претендира сторените пред тази инстанция съдебни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна материално-правна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк. дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи въззивният съд проверява служебно и правната квалификация на исковете. При проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 и чл.92 от ЗЗД от ищеца „ЕОС „Матрикс“ ЕООД срещу ответника Д. С. Д. за установяване съществуването на вземания в общ размер на 5546,45 лв., от които сумата в размер на 1996,45 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 16.02.2017 г., до окончателното плащане; сумата в размер на 2859,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., както и сумата в размер на 690,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9471/2017 г., по описа на СРС, 74 състав. Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изложил твърдения, че на 06.12.2007 г. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard между Д. С. Д. в качеството му на кредитополучател и „Обединена българска банка“ АД, в качеството на кредитор, по силата на който на първия бил отпуснат кредитен лимит в размер на 1000 лева, като банката имала право периодично едностранно да променя разполагаемия кредитен лимит, за което уведомявала кредитополучателя по предвиден в Общите условия ред. Сочи, че договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане валидността на картата, като срокът се подновявал автоматично с още две години при подновяване на картата. Твърди, след изтичане на първоначалния двугодишен срок, договорът да е подновен за още две години, като кредитния лимит бил увеличен до 2000 лв. Твърди се също, че до 13.05.2009 г. кредитополучателят заплащал месечните вноски в размер на минимум 5% от дължимата в края на предходния месец сума по кредита, като до този момент усвоената главница била в размер на 1996,45 лева, след което ответникът преустановил плащанията по договора. Сочи, че на 13.12.2010 г. целият кредит станал изискуем, поради изтичането на уговорения краен срок за връщане и неплащането му в този срок. Твърди, че на 31.01.2018 г. между банката и ищеца бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 31.01.2018 г., с което вземанията на банката по процесния договор били прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което ответникът бил надлежно уведомен. Ответникът по исковете, в срока по чл. 131 ГПК, подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорил исковете, по основание и размер. Оспорил валидността на договора за цесия, респ. да е получавал уведомление за извършената цесия, както и оспорил действителността на договора за издаване на кредитна карта, като поддържал, че не са били спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК (отм.). Отделно от това твърдял недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Оспорил и клаузата за неустойка за забавено изпълнение, която намирал за нищожна. В условията на евентуалност релевирал възражение за погасяване на вземанията по договора за издаване на кредитна карта, по давност. При така изложените доводи ответникът поискал от съда да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 и чл.92 ЗЗД се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валиден договор за издаване на кредитна карта, сключен между „Обединена българска банка“ АД и ответника, с уговорени възнаградителна и наказателна лихви; 2. усвояване на претендираната главница, договорения размер на възнаградителната лихва и на начислените наказателни лихви за исковия период; 3. настъпване на изискуемостта на вземанията, както и 4. наличие на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за издаване на кредитна карта, са прехвърлени на ищеца; 5. ответникът е надлежно уведомен за цесията. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, съдът с доклада по делото указал на ищеца да установи наличието на облигационно отношение по твърдения договор за издаване на кредитна карта, сключен между „Обединена българска банка“ АД и ответника с уговорени възнаградителна и наказателна лихви, усвояването на претендираната главница, договорения размер на възнаградителната лихва и на начислените наказателни лихви за исковия период, настъпването на изискуемостта на вземанията, както и наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за издаване на кредитна карта са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен. По възражението за давност в тежест на ищеца е указал да докаже наличието на обстоятелства, с които законът свързва спирането и прекъсването на давностния срок. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника възложил да докаже, че е погасил претендираните вземания. Въпреки твърдението на въззиваемия, че с отговора на исковата молба е оспорил всички представени от ищеца с исковата молба документи, по делото не се установява съдът да е възприел това оспорване като надлежно заявено, респ. не е указвал на ищеца в тази връзка да представя в оригинал същите, нито е инициирано производство по чл.193-194 от ГПК за установяване истинността на приетите по делото писмени доказателства, носещи подписа на ответника. При приемане на доклада по делото, ответника не е възразил срещу изготвения проект за такъв, поради което същия е обявен за окончателен във вида, който е съобщен на страните с определението по чл.140 от ГПК и без открито производство по чл.193 от ГПК. При съвкупния анализ на събраните пред районния съд доказателства, настоящия съд намира, че по делото се установява безспорно, че на 06.12.2007 г. между ответника Д. Д. и „ОББ“ АД е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта „ОББ MasterCard“ /приетия по делото такъв, приложен на л.8 от делото, двустранно подписан, при неоспорена автентичност на подписа на ответника/, със съдържание, посочено в цитирания писмен документ, като неразделна част от договора са били Общите условия по договор за издаване и използване на международни кредитни карти MasterCard и Visa, които с подписване на договора картодържателят декларирал, че безусловно приема. Видно от клаузите на договора, кредитната карта е издадена на картодържателя по повод закупуването на потребителски стоки от „Германос – МКОМ“ или дистрибутори на Globul, сключили договори с банката. Стойността на закупените от картодържателя стоки в размер на 858,20 лв. е за сметка на разрешения кредитен лимит, а картодържателя изплащал на банката закупената стока на 12 месечни вноски по 71,52 лв. всяка, при общо оскъпяване от 0 лева. Прието по делото е Извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор /прието като неоспорено от страна на ответника/, в което се сочи, че на 13.12.2010 г. целия кредит е станал изискуем, след като длъжника преустановил погасяванията по кредитната карта (изискуемите минимум 5 % от усвоената по картата сума) на 13.05.2009 г. Към датата на последното плащане 13.04.2009 г. усвоената сума по кредитната карта била 1996,45 лв., като от 13.05.2009 г. усвоената сума започнала да се олихвява с уговорената по договора наказателна лихва по чл.4.3. от Договора за кредит. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, на длъжника били начислени като дължими общо сумата от 5 546, 45 лв., от която сума главница в размер на 1996,45 лв., договорна лихва в размер на 2 859,69 лв. и наказателна лихва за забава при плащането на просрочените плащания в размер на 690, 31 лв. Опитите на банката – кредитор да уведоми длъжника за размера на задълженията му и да го уведоми за тяхната изискуемост останали неуспешни, тъй като изпратените на посочения в договора адрес, уведомления и извлечения, се върнали непотърсени от Д.. След като кредиторът се снабдил със ЗНИ и ИЛ за вземанията си, с договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. продал на настоящия ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си към длъжника Д. Д.. Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения по правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд следва да отбележи следното: Въведените от въззивника възражения във връзка с неправилните изводи на извод относно валидността на договора за цесия, са основателни. Установява се от Приложение № 1 към договора за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. /приет по делото, на л.82-84/, че едно от прехвърлените от цедента на цесионера вземания е това от Д. С. Д., вписано в приложението под № 28568. В колона 3 на същото срещу името на длъжника Д. е вписан ЕГН на същия – ••••••••••, а в колона 4 съответно - № на договора, АР••••••••. В следващите колони 7 и 8 са посочени датите на настъпване на изискуемостта на кредита – 29.06.2012 г. и на сключване на договора за кредит – 11.12.2007 г. По-нататък са вписани размерите на дължимите към момента по пера суми – главница, лихви, такси и разноски и общия размер на задължението към датата на сключване на договора за цесия – 6809,06 лв. В последните две колони от приложението във вр. с процесния договор са посочени № на изпълнителното дело и рег. № на ЧСИ, пред който е образувано същото (в случая 857 в КЧСИ). Анализа на информацията, съдържаща се в Договора за цесия, в частност относимата към процесния договор между „ОББ“ АД и Д. Д., сочи, че прехвърленото към ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземане е в достатъчна степен индивидуализирано по вид, основание и размер, което прави извода на първоинстанционния съд за липса на доказано надлежно прехвърляне на процесните вземания, респ. липса на доказана материалноправна легитимация на ищеца да претендира същите, неправилен. От приетото по делото Приложение № 3 към договора за прехвърляне на парични вземания от „ОББ“ АД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД се установява, че първоначалния кредитор „ОББ“ АД на осн.чл.99 от ЗЗД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „ОББ“ АД към „ЕОС Матрикс“ ЕОО съгласно сключения между тях договор от 31.01.2018 г., както и че е получил договорената покупна цена за прехвърлените вземания. Най-късно с връчване на исковата молба на ответника пък съобразно константната практика на ВКС се счита, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия, респ. кой е кредитора, на който дължи плащане на задълженията си. Въпреки този извод на въззивния съд обаче, че договорът за цесия е валидно сключен и легитимиращ ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД като единствения кредитор, да претендира процесните вземания от ответника Д., крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции на ищеца - сега въззивник, е правилен и обоснован. В производството, при правилно разпределена доказателствена тежест, ищеца не е установил при пълно и главно доказване реалното усвояване на отпуснатия кредитен лимит, в т.ч. в увеличения му размер от 2000 лв., чрез извършени транзакции при безкасово плащане на стоки и услуги и/или теглене на пари в брой от банкомат. По делото пред първоинстанционния съд не са събрани, нито посочени от ищеца, доказателства, от които да се направи обоснован извод, че кредитополучателя /ответника/ на първо място е получил кредитната карта, в т.ч. и след преиздаването й, след изтичане на първоначалния двугодишен срок, нито че е усвоил сумите по процесния договор, след увеличаване на кредитния лимит до 2000 лв., още по-малко от кой момент е настъпила изискуемостта на вземанията му, като се твърдят три различни дати – в исковата молба и извлечението по чл.417, т.2 от ГПК се сочи дата на изискуемост – 13.12.2010 г., в Приложение № 1 към договора за цесия се сочи дата на предсрочна изискуемост – 29.06.2012 г., а в Уведомление изх. № 301-БД – 214/14.07.2016 г. се твърди, че е настъпила автоматично предсрочна изискуемост с неплащането на две последователни минимални месечни вноски, с падежи – 13.05.2009 г. и 13.06.2009 г., т.е. от 14.06.2009 г., но с въпросното уведомление длъжника Д. се уведомява за намерението на кредитора тепърва да обяви целия непогасен остатък от кредита, ведно с начислените договорни и наказателни лихви, в общ размер 5271, 73 лв., за предсрочно изискуем. Това уведомление, видно от известието за доставяне, не е връчено лично на длъжника, тъй като същия „бил непознат“ на адреса в гр. София, ул. „••••••••, посочен в договора за кредитна карта, като такъв за кореспонденция между страните. При липса на установена дата на изискуемост на процесните вземания, дори се приеме, че последните са установени по основание и размер, в т.ч., че са валидно възникнали по силата на сключения договор за издаване на кредитна карта „ОББ MasterCard“, съдът е в невъзможност да провери и изложи мотиви относно евентуалното погасяване на процесните вземания по давност, във вр. с релевираното в ОИМ възражение за давност от страна на ответника. В производството пред първоинстанционния съд, не са представени доказателства и от кой момент е прекратен договора за кредитна карта, съгласно уговорените в ОУ на „ОББ“АД за дебитни и кредитни карти, хипотези /чл.39 от ОУ/. Няма данни, банката да е блокирала ползването на издадената кредитна карта, да е прекратила или развалила договора, в който случай, картодържателя да е бил длъжен да погаси всички дължими суми към банката. Съгласно уговореното между страните, при неплащане на две поредни минимални месечни вноски или при друго неизпълнение на договора, настъпва автоматично предсрочна изискуемост на целия дълг. В производството обаче, освен твърдение от страна на ищеца, че ответника е изпаднал в забава по отношение на дължимите ММВ, считано от 13.05.2009 г., няма представено нито едно доказателство, удостоверяващо както усвояването на кредитния лимит в цялост, така също извършените по договора плащания, изпадането на кредитополучателя в забава и невнасянето на дължимата вноска на падежа през м.май 2009 г. и липсата на плащания занапред до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда. Към исковата молба липсва представена Справка по чл.366 от ГПК, която да съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на исковите претенции, като в производството пред СРС не са посочени от ищеца и не са събирани доказателства, от които да се установи начина на формиране на процесните вземания по отделните пера – главница, договорна лихва, наказателна лихва. За първи път пред настоящата инстанция, ищеца е заявил доказателствено искане за допускане на ССчЕ, със заключението по която да се даде отговор на поставените във въззивната жалба въпроси – усвоени ли са сумите по договора /като е посочен грешно ДПК № 700720694/17.08.2018 г., вместо процесния договор за издаване на кредитна карта от 06.12.2007 г./, както и извършвани ли са плащания на дължими вноски, съгласно условията на договора, респ. били ли са налице твърдените просрочия на погасителни вноски и какъв е размер на просрочените вземания, която експертиза въззивния съд обосновано не е допуснал, като е приел, че липсват основания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция по см. на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК. При тази установеност и при липса на доказване на възложените в тежест на ищеца факти и обстоятелства, касателно валидно възникнала облигационна връзка по процесния договор за издаване на кредитна карта, с отпуснат кредитен лимит от 1000 лв. /увеличен до 2000 лв./, в изпълнение на който кредитодателя /картоиздателя „ОББ“АД/ е предоставил на ответника /картодържателя/ твърдяната заемна сума, посредством предоставена кредитна карта, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок, както и че сумата по кредитния лимит е изцяло усвоена и е настъпил падежът за нейното връщане, при приложение на правилата на чл.154 от ГПК, правилно първоинстанционния съд е отхвърлил исковите претенции на ищеца, като недоказани. В заключение, независимо от изложените по-горе в решението мотиви, че заявеното във въззивната жалба единствено възражение по отношение валидността на договора за цесия от 31.08.2018 г. е основателно, при липсата на други доводи, релевирани от въззивника, обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1, пр.1 от ГПК, тъй като крайния извод на СРС, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана, е правилен. По разноските: С оглед изхода на делото, на въззивника не се присъждат разноски, а такива се следват на въззиваемия, който своевременно е заявил такова искане и е представил Списък по чл.80 от ГПК в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно представените доказателства за уговорения и реално заплатен размер на адвокатския хонорар, на въззиваемия Д. Д., на основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 273 от ГПК, следва да се присъдят изцяло сторените от него съдебни разноски, в размер на 255,65 евро. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд