Решение № 9945 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2572/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба от Р. М. Н., [ЕГН], и Д. С. Б.-Н., [ЕГН], и двамата с адрес: гр. Варна, [улица], ет.*, ап.••, против Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово, с което е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ – парцеларен план /ПП/ за общински път Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна, в частта, засягаща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 35376.10.2. В жалбата, по подробно изложени съображения, се релевира незаконосъобразност на решението в оспорената част, а именно: по отношение на процесния имот. Твърди се допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателите не са уведомени за започване на процедурата по одобряване на ПУП и не им е предоставена възможност да изразят възраженията си срещу предложения проект за ПУП-ПП. Сочи се и приемане на обжалваното решение от некомпетентен орган, доколкото съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ подробният устройствен план за поземлен имот извън границите на населените места, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. Аргументира се, че не са налице основания за издаване на ПУП, доколкото вече съществува такава транспортна връзка, като единствената разлика със съществуващата и тази по одобрения ПУП е именно в частта, касаеща процесния имот. В този смисъл планът се счита за незаконосъобразен поради нарушаване принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, доколкото с одобряването му имотът ще бъде разделен на три части, отнема се голяма част от него и става нефункционален. Твърди се, че при изработване на проекта не са разгледани алтернативни възможности за прокарване на пътна връзка така, че имотът да не бъде засегнат в такава степен. Сочат се и нарушения на Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътища, тъй като при изготвяне на проекта не са извършени подробни инженерно-геоложки, икономически, културно-исторически и природо-климатични проучвания. Конкретно се счита, че не са спазени изискванията за опазване на околната среда и опазване на земеделските земи, не е изготвена оценка за въздействие върху околната среда и не са спазени изискванията за проектиране трасето на пътя, не е предвидено ефективно отводняване на пътната настилка и оттичане на дъждовните води, не е предвидена пешеходна зона и банкет, не са спазени и необходимите отстояния на елементите на пътя към съседните имоти. По изложените съображения се иска отмяна на решението в оспорената част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, с твърдения, че от административния орган не е изследвано наличието на други варианти на ПУП, с които имотът на жалбоподателите се засяга в по-малка степен. Посочва се, че такива варианти са възможни, като същите изпълняват законовите изисквания за безопасност, за допустимост на пътя и за скорост, като същевременно засягат минимално останалите имоти. Съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част се излагат и в депозирани по делото писмени бележки. От ответната страна – Общински съвет – Суворово, чрез процесуални представители, жалбата се оспорва и се моли нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен колективен административен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че е одобрен най-икономичният вариант на ПУП, при който се засягат най-малко квадратни метри от имоти на частни лица, които подлежат на отчуждаване, респ. за които ще бъдат заплащани обезщетения от Общината. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък. В депозирани писмени бележки се аргументира правна теза за неоснователност на жалбата, като се релевират обстойни доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирани лица, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорената част на административния акт. Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 115/09.09.2011г., том V, рег. № 2045, дело № 690/2011 г. /л.8-9 от делото/ Р. М. Н. е собственик на нива с площ 2.374дка, находяща се в с. Калиманци, местността „КРАЙ СЕЛО“, съставляваща имот № 010002 по плана за земеразделяне на с. Калиманци, общ. Суворово, обл. Варна, който фигурира в Регистъра на засегнатите от ПУП-ПП имоти /л.26 от делото/, като същият е идентичен с ПИ с идентификатор 35376.10.2. Потестативното право на жалба е реализирано в рамките на законоустановения 30-дневен преклузивен срок по чл.215, ал.4, изр. първо, предл. второ от ЗУТ (Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово е обнародвано в „Държавен вестник“, бр.80 от 10.10.2025г. – л.30 от адм. преписка, а жалбата до съда е подадена по пощата на 30.10.2025г. видно от поставения печат на пощенския плик – л.11 от делото), с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. По основателността на жалбата: След обсъждане доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Със Заявление вх.№ 91-00-258/18.03.2024г. /л.2 от адм. преписка/ до Кмета на Община Суворово от Община Суворово и „Ай Ем Кей Нур“ ООД е поискано одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план – парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура, извън границите на урбанизираните територии. Със заявлението е представен инвестиционен проект за одобряване на ПУП-ПП за общински път Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна. С Решение № 58-938 по Протокол № 58 от 28.07.2023г. на Общински съвет – Суворово, изменено с Решение № 23-306 по Протокол № 23 от 18.12.2024г. на Общински съвет – Суворово, е разрешено изработването на проект за ПУП-ПП за техническа инфраструктура – трасе за изграждане на обект: общински път Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна, в частта, засягаща имот с идентификатор 35376.10.2 – ПИ с идентификатор 35376.10.113, през ПИ с идентификатор 35376.10.110, ПИ с идентификатор 35376.36.38, ПИ с идентификатор 35376.36.15, ПИ с идентификатор 35376.36.14, ПИ с идентификатор 35376.10.2, ПИ с идентификатор 35376.36.13, ПИ с идентификатор 35376.10.42, ПИ с идентификатор 35376.10.43 до ПИ с идентификатор 35376.10.807 по КККР на землището на с. Калиманци, общ. Суворово, с дължина на трасето 314,26 метра и е одобрено представеното задание, изискващо се на основание чл.125 от ЗУТ. Съгласно Решение № ВА-9/ПР/2024 от 16.01.2024г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на РИОСВ – Варна /л.67-71 от делото/, е разпоредено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на проект ПУП-ПП за техническа инфраструктура – трасе за изграждане на обект: Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна, реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Изработеният проект за ПУП-ПП е обнародван в „Държавен вестник“, бр.25 от 22.03.2024 година /л.77 от делото/. Чрез изготвено във връзка с чл.128, ал.1 и ал.12 от ЗУТ обявление /л.78 от делото/ Община Суворово съобщава на заинтересуваните собственици за изработения проект на ПУП-ПП. В обявлението е посочено, че на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ /брой 25 от 22.03.2024г./ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до Общината. Със служебна бележка от 25.03.2024г. /л.11 от адм. преписка и л.79 от делото/ длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията и инвестиционна политика“ към Община Суворово удостоверяват, че съгласно чл.128, ал.2 и ал.5 от ЗУТ съобщение за изработения проект за ПУП-ПП, обнародвано в „Държавен вестник“, брой 25 от 22.03.2024г., е поставено на информационното табло в сградата на Община Суворово. С Констативен протокол от 24.04.2024г. /л.12 от адм. преписка и л.80 от делото/, изготвен от длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията и инвестиционна политика“ към Община Суворово, е установено, че в едномесечния срок по чл.128, ал.5 от ЗУТ на обявлението в „Държавен вестник“ /брой 25 от 22.03.2024г./ на ПУП-ПП не са постъпили писмени възражения, предложения и искания по проекта. С Решение по т.14 от Протокол № 5 от 25.06.2025г. на заседание на експертен съвет по устройство на територията при Община Суворово /л.13 от адм. преписка/ е приет представеният проект на ПУП-ПП за изграждане на трасе на обект: общински път, свързващ път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път VAR1023 Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна. С докладна записка вх.№ 08-00-220/11.09.2025г. /л.1 от адм. преписка/ от Кмета на Община Суворово е направено предложение Общински съвет – Суворово да приеме решение за одобряване на ПУП-ПП за общински път Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна. С решение по Протокол № 23 от 25.09.2025 г. от заседание на постоянната комисия /ПК/ „Общинска собственост, териториално развитие и благоустройство“ към Община Суворово /л.14-20 от адм. преписка/ е одобрено предложеното от Кмета на Община Суворово решение за одобряване на ПУП-ПП. С Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово /л.22-24 и л.26 от адм. преписка/ е одобрен ПУП-ПП за общински път Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна. Одобреният проект за ПУП-ПП е обнародван в „Държавен вестник“, бр.84 от 10.10.2025 година /л.30 от адм. преписка/. Със служебна бележка от 13.10.2025г. /л.31 от адм. преписка/ длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията и инвестиционна политика“ към Община Суворово удостоверяват, че съгласно чл.128, ал.2 и ал.5 от ЗУТ съобщение за изработения проект за ПУП-ПП, обнародвано в „Държавен вестник“, бр.84 от 10.10.2025г., е поставено на информационното табло в сградата на Община Суворово. Във връзка с чл.128, ал.1 и ал.12 от ЗУТ е изготвено обявление /л.32 от адм. преписка/, с което Община Суворово съобщава на заинтересуваните лица за приетото решение на Общински съвет – Суворово за одобряване на проекта на ПУП-ПП. В обявлението е посочено, че на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ /брой 84 от 10.10.2025г./ заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до Общината. Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово е обнародвано в „Държавен вестник“, бр.80 от 10.10.2025 година /л.30 от адм. преписка/. На 30.10.2025г. от Р. М. Н. и Д. С. Б.-Н. е подадена жалба /л.4-7 от делото/ срещу Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово до Административен съд – Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. По искане на жалбоподателите по делото е допуснато изготвянето на основна и допълнителна съдебно техническа експертиза /СТЕ/. От заключението на основната СТЕ /л.114-123 от делото/ се установява, че при изработване на проекта за ПУП-ПП, одобрен с обжалваното Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово, са спазени техническите изисквания за проектиране на път от съответния клас /местен общински път с габарит Г8 съгласно чл.75, ал.1, Таблица 20 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища/, като предвиждането да се изградят двустранно пътни банкети с ширина 1.00м ще осигури безопасност на участниците в движението, както и отводняването на пътната настилка. Вещото лице арх. В. С. посочва, че към настоящия момент на място има съществуващ път, настлан с трошенокаменна настилка, свързващ път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, който е с променлив габарит и съвпада в значителна степен с ПИ 35376.10.110 по КК – общинска публична собственост с начин на трайно ползване /НТП/: път. За връзката на този път с път ІІІ-2901 при км 6+703 законосъобразно, въз основа на одобрени инвестиционни проекти и влязъл в сила ПУП, е издадено Разрешение за строеж № 41/11.11.2019г., като на място е изградена частично такава връзка, чието състояние в настоящия момент е онагледено от вещото лице на направената при огледа на място снимка /Приложение № 5 към заключението на СТЕ – л.128 от делото/. Експертът дава заключение, че съществуващият на място път е с променлив габарит, с чупки и завои с радиуси между 10м и 70м, които не отговарят на нормативните изисквания минималният хоризонтален радиус да е 80м, като същият е без банкети и ясно определени профили и наклони, поради което не може да изпълнява нормално функциите по свързване на двата пътя. Посочено е, че промяната на трасето на пътя само в частта на имота на жалбоподателите така, че то да съвпада с трасето на вече съществуващия път, не е възможно, тъй като няма да могат да бъдат спазени всички технически изисквания за проектиране на път от този клас. Според вещото лице технически е възможно прокарването на друго трасе на пътя, свързващ път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, което да преминава през западната част на имот с идентификатор 35376.10.2 и да го засяга в по-малка степен, като такъв вариант е показан на графично приложение № 7 към заключението /л.130 от делото/. Този вариант би бил по-благоприятен за имот с идентификатор 35376.10.2, но значително по-неблагоприятен за съседните имоти, тъй като от имоти с идентификатори 35376.36.13 и 35376.36.14 биха се отнели значително по-големи площи и биха се получили оставащи такива, т.е. тези имоти биха се разделили също на три части. Освен това от ПИ с идентификатор 35376.10.110, който е общинска публична собственост с НТП: път, би се използвала значително по-малка площ за пътя, в противовес с неговото предназначение за път. В сравнителна таблица на стр.9 от заключението /л.122 от делото/ са показани точните размери на отнетите и оставащи площи в кв.м. от имотите по процесния ПУП-ПП и по варианта на ПУП-ПП, изготвен от вещото лице. Въз основа на гореизложеното експертът счита, че такъв вариант, въпреки че е технически възможен, е по-нецелесъобразен и противоречи на условията за съразмерност на отнетите площи по отношение на всички имоти, засегнати от прокарването на трасето на пътя. Вещото лице посочва, че при изработване на проекта за ПУП-ПП, одобрен с Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово, двете оставащи части от засегнатия ПИ с идентификатор 35376.10.2, които ще се получат при прокарването на пътя, предвиден по проекта за ПУП, граничат с трасето на пътя, т.е. достъп от пътя е напълно възможен. В открито съдебно заседание по приемане на заключението по СТЕ вещото лице арх. С. пояснява, че освен предложения от него алтернативен вариант са възможни и други варианти, но изместването на трасето на пътя в западна посока би увеличило посочените при този вариант проблеми, касаещи съседните имоти, неизползването на общинския имот, който е с НТП: път, както и криволиченето на пътя. Експертът уточнява, че радиусът, който е в проекта за пътя, е 350м, а посоченият в заключението по СТЕ вариант е с радиус от 190м, като минималният радиус, допустим за този клас път, е 80 метра. Видно от заключението по допълнителната СТЕ /л.145-147 от делото/ от вещото лице арх. В. С. са изготвени два други възможни варианта на транспортната връзка – вариант 2 и вариант 3, онагледени на графични приложения № 1 и № 2 към допълнителната СТЕ /л.148 и чл.149 от делото/. И при двата варианта на ПУП-ПП трасето на пътя преминава през най-западната част на имота на жалбоподателите, като се запазват предвижданията на процесния ПУП-ПП за местен общински път с габарит Г8, както и предвиждането да се изградят двустранно пътни банкети с ширина 1.00м, което би осигурило безопасност на участниците в движението, както и отводняването на пътната настилка. И при двата варианта имот с идентификатор 35376.10.2 не се разделя на три части, но по отношение на съседните имоти тези варианти биха били доста по-неблагоприятни. От имоти с идентификатори 35376.36.13 и 35376.36.14 биха се отнели значително по-големи площи – съответно 1389кв.м. и 1351кв.м. по вариант 2 и 1209кв.м. и 1179кв.м. по вариант 3, за разлика от отнетите площи по предвижданията на процесния ПУП-ПП – 914кв.м. и 956кв.м., и биха се получили оставащи такива съответно от 420кв.м. и 83кв.м. по вариант 2 и от 514кв.м. и 146кв.м. по вариант 3, т.е. биха се разделили на три части, за разлика от процесния ПУП-ПП, в който не се предвиждат оставащи такива площи от срещуположната страна на пътя. Точните размери на отнетите и оставащите площи от имотите за процесния ПУП-ПП и отделните варианти /този по основната СТЕ и двата по допълнителната СТЕ/ са показани в изготвената от вещото лице сравнителна таблица, представляваща Приложение № 3 към допълнителната СТЕ /л.150 от делото/. Посочено е, че отстоянието на границите на пътя по регулация от имот с идентификатор 35376.10.463, собственост на жалбоподателите, по процесния ПУП-ПП е между 0.3-1.0м, по вариант 1 е между 7-16м, по вариант е 2 между 6-24м и по вариант 3 е между 1-22 метра. Експертът дава заключение, че предложените варианти са технически възможни, но илюстративни, като отделните техни елементи или точни характеристики могат да бъдат изменяни в зависимост от намеренията на възложителите и съобразявайки принципите на икономичност и целесъобразност на решението и съразмерност по отношение на засегнатите имоти. В открито съдебно заседание по приемане на заключението по допълнителната СТЕ вещото лице арх. С. пояснява, че при изместването на трасето на пътя според алтернативните варианти в най-западната част на имот с идентификатор 35376.10.2 и при спазване на минималните радиуси от 80м и от 45м, в съответствие със скорост 50км/ч и 40км/ч, същото не съвпада в тази си част с трасето на съществуващия път или общинския имот, който е предвиден за общински път. Във връзка с назначената допълнителна СТЕ от жалбоподателите е представен проект за ПУП-ПП, в частта за ПИ с идентификатор 35376.10.2, изготвен от инж. Л. А. С.-У., при който според оспорващите трасето на пътя засяга в по-малка степен техния имот, като същевременно не засяга или засяга в пренебрежима степен съседните имоти. Същото е връчено на вещото лице за запознаване. Експертът заявява, че на Приложение № 3 към заключението по СТЕ /л.152 от делото/ е онагледен представеният от жалбоподателите вариант на трасе на пътя, изготвен от инж. У., при който имот с идентификатор 35376.10.2 също се разделя на три части, както е по процесния ПУП-ПП, като този вариант много се доближава до процесния ПУП-ПП. Според варианта на инж. У. от имота на жалбоподателите се отнемат 626кв.м., а по ПУП-ПП – 670кв.м., съответно отстоянието от пътното трасе до собствения на жалбоподателите имот с идентификатор 35376.10.463 е 2.2м, а по ПУП-ПП – 0.7 метра. В северозападната част спрямо процесния ПУП отстоянието до пътното трасе е 2.2м, а според варианта на инж. У. това отстояние е 7.2м, съответно в средната част съотношението е 2.5м /по ПУП-ПП/ към 4.1м по варианта на инж. У.. От съседния имот с идентификатор 35376.36.13 по ПУП се отнемат 914кв.м., а по предложението на инж. У. – 926 кв.метра. Вещото лице уточнява, че с изключение на имота на жалбоподателите, при който с предложените варианти 2 и 3 се отнемат по-малки площи, съответно 133кв.м. и 146кв.м., в сравнение с 316кв.м. по процесния ПУП-ПП, за останалите имоти площите, които се отнемат, са с около 50% повече, отколкото по процесния ПУП-ПП. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: На основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ проектите за подробни устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания се одобряват с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. Териториално компетентен да одобри плана е общинският съвет на общината, в границите на която са ситуирани недвижимите имоти, предмет на плана – в случая това е Общински съвет – Суворово /арг. от нормата на чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, предоставяща общо правомощие на общинските съвети в областта на устройственото планиране/. Изключенията от уредената в чл.129, ал.1 от ЗУТ компетентност на общинските съвети са предвидени в ал.2 и ал.3 на чл.129 от ЗУТ, които обаче, предвид териториалния обхват на процесния ПУП-ПП и обекта не регулирането му, са изцяло неприложими в случая. В случая в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1, изр. първо вр. изр. трето от ЗУТ проектът е внесен от Кмета на Община Суворово за разглеждане в общинския съвет и е приет при необходимите съгласно чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА кворум и мнозинство – видно от приложения на л.22-24 от адм. преписка протокол от проведеното на 30.09.2025г. заседание на Общински съвет – Суворово обжалваното Решение № 36-493 е прието с единодушие – всички 11 присъстващи общински съветници /виж списъка на л.25 от адм. преписка/ са гласували „за“. Налага се извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, поради което релевираното с жалбата възражение в обратен смисъл е неоснователно. Решението е издадено в предписаната от закона форма и е надлежно мотивирано, като фактическите основания за неговото издаване се съдържат както в съобразителната му част, така и в документите, приложени в административната преписка, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС на Република България. Противно на твърденията на жалбоподателите при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план е взето от Общински съвет – Суворово с Решение № 58-938 по Протокол № 58 от 28.07.2023г., изменено с Решение № 23-306 по Протокол № 23 от 18.12.2024г., по предложение на кмета на общината съобразно изискванията на чл.124а, ал.1 от ЗУТ. В съответствие с нормата на чл.62а, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Загл. изм. – ДВ, бр.22 от 2014г., в сила от 11.03.2014г./, е изготвен окончателен проект на парцеларен план. Проектът на ПУП-ПП е обявен по реда на чл.128, ал.1 от ЗУТ. Същият е разгледан и одобрен от експертния съвет по устройство на територията като съответстващ на предвижданията на ОУП. От Директора на РИОСВ – Варна е издадено Решение № ВА-9/ПР/2024 от 16.01.2024г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, съгласно което не следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда на проект на ПУП-ПП, тъй като няма вероятност същият да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Проектът е изпълнен в обем и съдържание /графична и текстова части/, съответстващи на изискванията, предвидени чл.62в от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Неоснователно е възражението за неуведомяване на жалбоподателите за започване на процедурата по одобряване на ПУП-ПП. Проектът е съобщен на заинтересуваните лица по реда на чл.128 от ЗУТ, включително и на жалбоподателите в настоящото производство, като в ЗУТ не се съдържа изискване изработеният проект за ПУП да се съобщава отделно на всяко заинтересувано лице. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВАС, когато законът предвижда съобщаване чрез обявление в „Държавен вестник“ /какъвто е настоящият случай/, обнародването представлява изрично установения способ за довеждане на съобщението до знанието на заинтересуваните лица. Това следва от чл.128, ал.5 от ЗУТ, която правна норма изрично свързва началото на срока за подаване на възражения, предложения и искания с датата на обнародването. В случая в едномесечния срок по чл.128, ал.5 от ЗУТ не са постъпили писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП-ПП, което е удостоверено с Констативен протокол от 24.04.2024г., съставен от длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията и инвестиционна политика“ към Община Суворово. С оглед горното не е нарушено правото на жалбоподателите по чл.34 от АПК да участват в административното производство, като се запознаят с преписката и изразят становище по доказателствата, както и да правят писмени искания и възражения. Оспореното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно нормата на чл.64, ал.2 от ЗУТ елементите на техническата инфраструктура, каквато е процесната пътна връзка /арг. от чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ/, се предвиждат с устройствени планове, неразделна част от които са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура. С разпоредбата на чл.45, ал.2, т.8 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е предвидена възможност в землищата извън границите на населените места да се определят територии и обекти на транспорта въз основа на одобрен подробен устройствен план. За тях са предвидени, с чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.45, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, ПУП – парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, като правилата за одобряването им са уредени в чл.62а и сл. от посочената наредба. Одобреният с оспореното решение ПУП-ПП е изпълнен в обем и съдържание, съответстващи на тези правила. Видно от заключението на основната СТЕ, изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото, процесният ПУП-ПП е съобразен с всички нормативи за проектиране на път от съответния клас. С обжалвания ПУП-ПП е предвидено изграждането на местен общински път с габарит Г8. Съгласно чл.75, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища, типовете пътни платна се състоят от съчетание на елементи, осигуряващи определени проектни скорости и интензивност на автомобилно движение, предписани за отделните класове /таблица 20/. В таблица 20 са посочени съставните елементи на отделните типови пътни платна, като за път с означение Г8 предвижданията са за ширина на пътното платно 8.00м, две ленти на движение, всяка от които с ширина от 2.75м, както и пътен банкет с ширина от 1.00 метър. От експертното заключение по основната СТЕ се установява, че съгласно предвижданията на процесния ПУП-ПП тези изисквания са спазени, вкл. за изграждане двустранно на пътни банкети с ширина 1.00м, което ще осигури безопасност на участниците в движението, както и отводняването на пътната настилка. Съгласно геодезическата част на проекта за ПУП-ПП надлъжният наклон на пътя се получава средно около 1,5%, като същият е в границите, предвидени в чл.34, ал.1 /таблица 6/ от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища, които за път с максимална проектна скорост от 50km/h са в диапазона от 0,5% до 8,00%. Неоснователно е оплакването в жалбата за незаконосъобразност на решението за одобряване на ПУП-ПП, доколкото такава транспортна връзка вече съществува. Действително от заключението на вещото лице арх. С., дадено по основната СТЕ, се установява, че към настоящия момент на място има съществуващ път, свързващ път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, който е настлан с трошенокаменна настилка. При извършен оглед на място вещото лице констатира, че връзката между двата пътя е частично изградена въз основа на одобрени инвестиционни проекти и влязъл в сила ПУП, но съществуващият на място път е с променлив габарит, с чупки и завои с радиуси между 10м и 70м, които не отговарят на нормативните изисквания минималният хоризонтален радиус да е 80м, като същият е без банкети и ясно определени профили и наклони, поради което не може да изпълнява нормално функциите по свързване на двата пътя. След като съществуващият на място път, свързващ двата общински пътя, не съответства на нормативните изисквания за път от съответния клас и не осигурява безопасното преминаване на транспортните средства и на останалите участници в движението, необходимостта от изграждане на транспортна връзка, отговаряща на всички законови изисквания, е налице, поради което одобряването на ПУП-ПП за реализирането на такава е материалнозаконосъобразно. Оспореното решение за одобряване на ПУП-ПП е издадено в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност по ал.2 на чл.6 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Според същия основен принцип на административното право когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона /чл.6, ал.3 от АПК/. Според чл.6, ал.4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал.1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Противно на разбиранията на жалбоподателите изискването за съразмерност не предполага административният орган да избере решение, което удовлетворява в максимална степен интереса на един собственик, ако това води до по-неблагоприятни последици за останалите засегнати лица или до несъответствие с нормативните изисквания за проектиране. Изграждането на общински път представлява задоволяване на трайна обществена потребност от транспортна свързаност и безопасна инфраструктура. По аргумент от чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, като съгласно §1, т.6 от ДР на Закона за общинската собственост /ЗОС/ същите са обекти от първостепенно значение. Върховният административен съд последователно приема в практиката си, че общественият интерес от изграждане на пътна инфраструктура има превес, стига намесата в частната собственост да е пропорционална. В случая, макар разпоредбите, регламентиращи одобряването на ПУП-ПП, да не го предвиждат изрично, Общински съвет – Суворово, в съответствие с посочения принцип на съразмерност, при постановяване на обжалваното решение е избрал именно най-икономичния и благоприятен за държавата и обществото вариант, с който правата на заинтересуваните граждани и организации се засягат в най-малка степен. Следователно административният акт е издаден при спазване на баланса между преследвания обществен интерес и засегнатите права на частните собственици. Както от двете заключения /по основната и по допълнителната СТЕ, неоспорени от страните и изцяло кредитирани от съда предвид тяхната пълнота и обоснованост/, така и от поясненията и уточненията на вещото лице арх. С., направени в откритите съдебни заседания по тяхното приемане, се установява, че макар да са възможни и други варианти на трасе на пътната връзка, процедираният с оспореното решение проект на ПУП-ПП е най-благоприятен и най-икономичен. Останалите три варианта, предложени от вещото лице арх. С. /вариант 1 по основната СТЕ и вариант 2 и вариант 3 по допълнителната СТЕ/, биха били по-благоприятни единствено за собствения на жалбоподателите имот с идентификатор 35376.10.2, но същите биха били значително по-неблагоприятни за съседните имоти с идентификатори 35376.36.13 и 35376.36.14, от които биха се отнели значително по-големи площи и биха се получили оставащи такива, т.е. тези имоти биха се разделили на три части, каквото разделяне не е предвидено с оспорения проект на ПУП-ПП. Освен това при тези варианти за трасе на пътя би се използвала доста по-малка част от общински имот с идентификатор 35376.10.110, който е с НТП: път, като при всички тях пътят се измества през западната част на имота на жалбоподателите и по този начин се получава чупка, а по проекта на ПУП-ПП пътят следва права линия, т.е. разстоянието на трасето е по-малко, което означава по-малко разходи за построяването му. На следващо място, засягането на по-голяма част от съседните имоти би било предпоставка за отчуждаване на по-голяма част от тези имоти за изграждане на процесния обект – публична общинска собственост /виж чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България, чл.205, т.1 от ЗУТ и чл.21, ал.1 от ЗОС/, респ. до заплащане на по-големи по размер обезщетения на собствениците на тези имоти по реда на чл.210 от ЗУТ, а и разделянето им на три части и неизползването по предназначение в максимална степен на имота – общинска собственост, който е с НТП: път, би противоречало на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Следва да се отбележи, че предложените от вещото лице три варианта на трасе на пътя в определена степен са по-неблагоприятни и за жалбоподателите, тъй като съгласно експертното заключение по допълнителната СТЕ и при трите варианта отстоянието на границите на пътя по регулация от имот с идентификатор 35376.10.463, който също е собственост на жалбоподателите, е по-голямо, отколкото по предвижданията на процесния ПУП-ПП, което несъмнено не е в интерес на оспорващите. Противно на твърденията на жалбоподателите, не се явява по-благоприятен и по-икономичен и представеният от тях вариант на проект за ПУП-ПП, изготвен от инж. У.. Същият е изследван от вещото лице арх. С., който установява, че този вариант много се доближава до процесния проект на ПУП-ПП, както като размер на отнетите площи, така и поради това, че при него имот с идентификатор 35376.10.2 също се разделя на три части. Разликата се състои основно в предвидените в оспорения ПУП-ПП по-малки отстояния от пътното трасе до другия имот на жалбоподателите – този с идентификатор 35376.10.463, както и отнемане на по-малки площи от съседните имоти, поради което несъответно на събраните доказателства и на установените по делото факти е твърдението на жалбоподателите, че вариантът, изготвен от инж. У., е по-благоприятен както за тях, така и за собствениците на останалите имоти, засегнати от ПУП-ПП. В заключение съдът счита, че въпреки че при два от изготвените варианти /вариант 2 и вариант 3 по заключението на допълнителната СТЕ/ от имота на жалбоподателите се отнемат по-малки площи, по всички алтернативни варианти от останалите имоти се отнемат площи, които са с около 50% повече, отколкото по процесния ПУП-ПП, поради което последният се явява най-благоприятен и най-икономичен за държавата и за обществото по смисъла на чл.6, ал.4 от АПК. В съответствие с изискването на чл.6, ал.2 от АПК с оспорената част от решението на Общински съвет – Суворово правата и законните интереси на жалбоподателите не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, която в случая е реализирането на процесната транспортна връзка по възможно най-благоприятния и икономичен начин. Правата на жалбоподателите са защитени и не се явяват прекомерно засегнати и с оглед предвиденото в чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България, чл.21, ал.1 от ЗОС и чл.210 от ЗУТ предварително и равностойно обезщетение, което им се дължи за частта от имота им, която ще бъде отнета вследствие на принудителното й отчуждаване за задоволяване на общински нужди – в случая за изграждането на транспортната връзка, предвидена съгласно процесния ПУП-ПП за общински път Транспортна връзка, свързваща път ІІІ-2901 /Аксаково – ок. п. Добрич/ – Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино при км 6+703 с общински път Калиманци – Баново – Слънчево, землище с. Калиманци, община Суворово, област Варна. От всичко изложено дотук се налага извод, че Решение № 36-493 по Протокол № 36/30.09.2025г. на Общински съвет – Суворово е издадено от компетентен колективен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като в оспорената част същото е съобразено с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане и е постановено в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на Община Суворово следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, съгласно представените Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016г. /л.159 от делото/ и платежно нареждане от 22.01.2026 година /л.160 от делото/. Воден от горното, съдът