Мотиви към Решение № 127 от 16.9.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 3079/2021 г.

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/. В СГС е постъпило за признаване и допускане изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция, издадено на 29.12.2020 от CVB N.O Gelderland, Нидерландия с № 3062542233748406, влязло в сила на 09.02.2021г. и издаденото на 15.07.2021г. въз основа на него Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции от издаващата държава, с което на В. Й. СТ. е била наложена финансова санкция в размер на 240 евро. В откритото съдебно заседание на 16.09.2021г. прокурорът изразява становище, че съдът следва да се признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на В. Й. СТ. за извършено от него административно нарушение на територията на издаващата държава. Засегнатото лице редовно уведомено не се явява, поради сл. ангажимент в чужбина. С нарочна молба желае да се даде ход в негово отсъствие, желае да бъде защитаван от сл. защитник адв. Д. - САК. Адв. Д. се присъединява към становището на прокурора, като заявява, че се касае за нарушение на правилата за движение по пътищата, което не се оспорва от засегнатото лице и същото ще заплати наложената санкция. СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото намира, че са налице предпоставките за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. Съгласно влязлото в сила Решение и Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на българския гражданин В. Й. СТ. с ЕГН •••••••••• е била наложена финансова санкция в размер на 240 евро, за това, че: На 20.05.2020г. в 08.48 часа на път А1, населено място Ентер, община В., не е спазил забраната за изпреварване от товарни автомобили – знак F 3842 което съставлява нарушение на правилата за движение в Нидерландия – Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на кодекса за движение по пътищата, чл.2. Засегнатото лице В. Й. СТ., ЕГН •••••••••• е роден на ••••••• в гр. София, Р България, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „••••••• и по см. на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС е лице, което има местоживеене на територията на РБ. Видно от чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, нито едно от основанията за отказ не е абсолютно или императивно за съда. В Решението и удостоверението по чл.4 от РР2005/214/ПВР са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването му. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на удостоверението, то е пълно и отговаря на решението, следователно липсва основание за отказ по см на чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС; по чл.35, т.2 от ЗПИИРКОРНФС-няма данни спрямо това лице за същото деяние в РБ или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС- Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; по чл.35, т.4 от ЗПИИРКОРНФС –засегнатото лице не е лице с имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; по чл.35, т 5. от ЗПИИРКОРНФС решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; по чл.35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; по чл.35, т.7 от ЗПИИРКОРНФС - Видно от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС и чл.5 от РР2005/214/ПВР на Съвета, за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушение на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, не се изисква двойна наказуемост, следователно не е налице основание за отказ по см. на чл.35, т.7 от ЗПИИРКОРНФС; по чл.35, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС- решението е било постановено срещу физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо, съответно може да носи наказателна отговорност, респ. административнонаказателна такава; по чл.35, т.9, т.10, т.11 от ЗПИИРКОРНФС- съгласно Удостоверението, производството в издаващата държава е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според националният закон представител за правото си да обжалва решението и сроковете за това. Съгласно чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС в решението си съдът следва да определи равностойността на дължимата сума в български лева, което налага обикновено аритметично изчисление на фиксираният курс на еврото спрямо лева при което наложената санкция в размер на 240 евро е с левова равностойност 469, 40 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/. Рамковото решение не поставя изискване решението за налагане на финансова санкция да е преведено, това важи само за удостоверението, в тази връзка и с оглед чл.13 от ЗПИИРКОРНФС направените разходи по делото за превод на решението за налагане на финансова санкция от нидерландски на български език остават за сметка на Държавата. Така мотивиран съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.