Решение № 21911 от 3.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 38361/2024 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 210472/26.06.2024 г., с която „е“ АД, ЕИК: • е предявило срещу „т“ ЕООД, ЕИК: •• /понастоящем ф/ обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 631, 73 лева - частична претенция от общо 1263, 46 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ••/07.10.2022 г., за установена на 02.10.2023 г. липса на 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/128GB DS Awesome Лайм и 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/256GB DS Awesome Графит при превоз на същите в кашон с общо тегло 18 кг. и размери 40/40/40 см., от с, България до гр. Ираклион, Гърция, съгласно договор за превоз на товари, за който е съставена товарителница № •• от 27.09.2023 г., с изпращач „м“ ООД, превозвач „т“ ЕООД /понастоящем ф/ и получател „к“ ОЕ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /26.06.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 56, 19 лева, представляваща мораторна лихва за периода 04.11.2023 г. – 25.06.2024 г., дължима върху претендираната в производството главница. Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Товари по време на превоз“, сключен с „м“ ООД, обективиран в полица № ••/07.10.2022 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г. Посочва, че на 27.09.2023 г. изпращачът „м“ ООД изпратил от с, България до получателя „к“ ОЕ в гр. Ираклион, Гърция, чрез превозвача „т“ ЕООД /понастоящем ф/, пратка, представляваща кашон с общо тегло 18 кг. и размери 40/40/40 см., за което била съставена товарителница № •• от 27.09.2023 г. Поддържа, че пратката съдържала 46 бр. мобилни телефони, сред които мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/128GB DS Awesome Лайм и мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/256GB DS Awesome Графит, за които изпращачът бил издал фактура № 8800011808/27.09.2023 г. на стойност 646 евро. Посочва, че при получаване на пратката на 02.10.2023 г. получателят установил липса на посочените 2 бр. мобилни телефони, за което уведомил изпращача, който от своя страна издал кредитно известие за сумата от 646 евро, съответстваща на стойността на недоставената стока, и изпратил до превозвача протестно писмо. Ищецът твърди, че във връзка с претенция на изпращача „м“ ООД – застраховано лице по застрахователния договор, образувал преписка по щета № •/2023 г., по която определил застрахователно обезщетение за липсващите мобилни телефони в размер на 1263, 46 лв., която сума изплатил на застрахования „м“ ООД на 23.10.2023 г. Ищецът поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а именно – срещу превозвача „т“ ЕООД /понастоящем ф/, който бил отговорен за настъпилата по време на транспорта липса на двата мобилни телефона. Предявява частична претенция срещу същия в размер на 631, 73 лева от общо 1263, 46 лв. Поддържа, че отправил регресна покана до ответното дружество за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение, но плащане не било извършено, поради което ответникът изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху претендираната главница в размер на 56, 19 лв. за периода 04.11.2023 г. – 25.06.2024 г. Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 631, 73 лева - частична претенция от общо 1263, 46 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ••/07.10.2022 г., за установена на 02.10.2023 г. липса на 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/128GB DS Awesome Лайм и 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/256GB DS Awesome Графит при превоз на същите в кашон с общо тегло 18 кг. и размери 40/40/40 см., от с, България до гр. Ираклион, Гърция, съгласно договор за превоз на товари, за който е съставена товарителница № •• от 27.09.2023 г., с изпращач „м“ ООД, превозвач „т“ ЕООД /понастоящем ф/ и получател „к“ ОЕ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /26.06.2024 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 56, 19 лева, представляваща мораторна лихва за периода 04.11.2023 г. – 25.06.2024 г., дължима върху претендираната в производството главница. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, който развива доводи за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес за ищеца. Оспорва да е доказана липса на процесните 2 бр. мобилни телефони, както и датата на настъпване на застрахователното събитие. Развива съображения, че ищецът не е извършил проверка на случая и не спазил изискването на чл. 23, ал. 3, б. „б“ от Общите условия към застрахователния договор, поради което неоснователно е изплатил застрахователно обезщетение и нямал право на регресна претенция. Подробно аргументира, че не било доказано получателят да е уведомил превозвача за липсата на процесните телефони, поради което следвало да се приеме, че пратката е доставена в състоянието, описано в товарителницата. Счита, че евентуално уведомяване за липсите от страна на изпращача не било надлежно и превозвачът не следвало да го приема като рекламация. Оспорва размера на претендираното обезщетение с твърдения, че същото следвало да се определи съобразно Общите условия за пренос на TNT пратки за Европа, а именно – в размер на 10 евро за килограм липсващо бруто тегло, тъй като липсвала обявена стойност на превозваните артикули, както и застраховка за обезпечаване на товара или уговорка за засилена отговорност. Предвид изложеното счита, че евентуално дължимото обезщетение следва да бъде определено чрез умножаването на брутното тегло на липсващите два артикула по сумата от 10 евро. Оспорва претенцията за мораторна лихва, като акцесорна такава. Моли се за отхвърляне на предявените искове, респективно за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение. Претендират се разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД. По отношение на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът намира следното: За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, сключен по отношение на процесния товар; настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие по договора, представляващо покрит риск – липса на посочените в исковата молба мобилни телефони; че е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер; че за ответника, в качеството му на превозвач, е възникнала отговорност към увредения – изпращача на процесните вещи, поради настъпила липса на същите в хода на превоза им от с, България до гр. Ираклион, Гърция, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимата главница, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа, респективно наведените в отговора на исковата молба възражения. С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че: 1/ че ищецът „е“ АД е застраховател по договор за застраховка „Товари по време на превоз“, сключен с „м“ ООД, обективиран в полица № ••/07.10.2022 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г.; 2/ че на 27.09.2023 г. изпращачът „м“ ООД изпратил от с, България до получателя „к“ ОЕ в гр. Ираклион, Гърция, чрез куриера/превозвача „т“ ЕООД /понастоящем ф/, пратка, представляваща кашон с общо тегло 18 кг. и размери 40/40/40 см., за което била съставена товарителница № •• от 27.09.2023 г.; 3/ че във връзка със застрахователно събитие /липса на 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/128GB DS Awesome Лайм и 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/256GB DS Awesome Графит от пратката/ ищецът е заплатил в полза на изпращача „м“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 1263, 46 лв.; 4/ че ищцовата страна е отправила регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 1263, 46 лв., която покана е получена на 03.11.2023 г., но ответникът е отказал да извърши плащане по заведената пред него от страна на ищеца регресна претенция. По делото не се твърди и установява провеждането на същинско рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно, ал. 4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по, ал. 3, то рекламантът може да отправи писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30 - дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно, ал. 5 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по, ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на, ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на, ал. 4. С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на подателя на пратката срещу превозвача. В случая обаче е предявен иск не от подателя на пратката, а от застрахователя по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", изплатил застрахователно обезщетение на подателя на пратката и встъпил в правата на последния по отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на подателя на стоката в случая не е процесуална предпоставка за предявяване иска на застрахователя. Такова изрично предвидено изискване относно застрахователя не е разписано в закона. Също така обстоятелството дали застрахованото лице - подател има вземане към превозвача за вреди по сключения договор е от значение за основателността на иска на застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е допустим. Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Това се установява и от представеното с отговора на исковата молба удостоверение от Комисия за регулиране на съобщенията № 0030/03.11.2009 г., според което ответникът е вписан като пощенски оператор, извършващ куриерски услуги. Куриерска услуга е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, която гарантира освен по - голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя и предоставяне на всички или някой от изброените допълнителни услуги - § 1, т. 18 ДР ЗПУ. Съгласно представеното по делото и от двете страни "копие за изпращача" от товарителница № •• от 27.09.2023 г., по силата на сключен между ответника като куриер и „м“ ООД като изпращач договор за пощенска услуга ответникът се е задължил да достави процесните мобилни устройства от с, България до получателя „к“ ОЕ в гр. Ираклион, Гърция. Видно от писмо от 28.08.2024 г., представено от ответника с молба вх. № 336858/23.10.2024 г., същият не оспорва, че процесните 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/128GB DS Awesome Лайм и 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/256GB DS Awesome Графит действително са липсвали и не са били доставени до получателят от страна на куриера/превозвач. Нанасянето на щети или липси на товара в случая съставлява покрит риск. Според застрахователната полица обект на застраховката е товар по време на превоз, а именно "електронно оборудване - компютри, таблети, офис техника" при вид транспорт "морски, сухопътен, въздушен от/до Цял свят - България". Видно от удостоверение от КРС то ответникът като куриер е регистриран като оператор на куриерски услуги. Съгл. чл. 38 ЗПУ неуниверсалните пощенски услуги включват куриерските услуги и други. Така куриерските услуги не са универсални пощенски услуги. Според Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с определено качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на основни пощенски услуги във всяка точка от територията на страната и на достъпни цени. Според чл. 85, ал. 3 ЗПУ обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз. Действително според чл. 2, б. "А" ОУ на застрахователя то не са предмет на застраховката товари, превозвани при условията на международните пощенски конвенции. В случая, обаче, ответникът не доказа, включително не навежда и конкретни твърдения, че застрахователното събитие е извън покритието на застраховката. Осъществената доставка на мобилни устройства не съставлява универсална пощенска услуга според Всемирната пощенска конвенция. Осъществената доставка на мобилни устройства е куриерска, неуниверсална пощенска услуга. Според посоченото в полицата, която има примат над Общите условия, то покрит риск съставляват щети по товар, превозван с морски, сухопътен и въздушен транспорт от/до Цял Свят - България. Възраженията на ответника, че ищецът не е извършил проверка на случая и не спазил изискването на чл. 23, ал. 3, б. „б“ от Общите условия към застрахователния договор, поради което неоснователно е изплатил застрахователно обезщетение и нямал право на регресна претенция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Както се посочи по-горе, видно от писмо от 28.08.2024 г., представено от ответника с молба вх. № 336858/23.10.2024 г., същият не оспорва, че процесните 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/128GB DS Awesome Лайм и 1 брой мобилен телефон Samsung A546B Galaxy A54 5G 8/256GB DS Awesome Графит действително са липсвали и не са били доставени до получателят от страна на куриера/превозвач. Тоест ответникът не оспорва и изрично признава с горепосоченото писмо липсата на процесните две мобилни устройства, респективно наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на правоимащото, по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ••/07.10.2022 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г., лице, както и наличие на регресно вземане на застрахователя спрямо куриера/превозвача на устройствата /по което се твърди да е извършено плащане в размерите, уредени в Общите условия за транспорт на ответното дружество/. Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че във връзка със заведената от името на ищеца претенция пред ответника, от страна на последния е заплатено обезщетение в размер на 100 щатски долара, което плащане представлява извършено с конклудентни действия признание на обстоятелствата, че липсата на процесните две мобилни устройства, респективно наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на правоимащото, по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ••/07.10.2022 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г., лице, както и наличие на регресно вземане на застрахователя спрямо куриера/превозвача на устройствата /по което се твърди да е извършено плащане в размерите, уредени в Общите условия за транспорт на ответното дружество. В случая ответникът-куриер не доказа по несъмнен начин опаковката да е била недостатъчна или неподходяща. Между изпращача /и застрахован/ и ответника /куриер/ е сключен договор за пощенски услуги /пощенска услуга във формата на куриерска услуга/. Договорът се счита за сключен с приемането на пощенската пратка или пощенския паричен превод от пощенския оператор в точките за достъп и заплащане цената на услугата /чл. 21, ал. 4 ЗПУ/. Пратката на изпращача е приета от ответника без забележки. Той съгласно собствените си Общи условия е имал възможност да откаже да я приеме, ако тя не е отговаряла на изискванията за транспортиране, но не е сторил това. Относно стойността на повредения товар е приета неоспорена фактура от 27.09.2023 г., в която е записана стойност от 646 евро. Също така според неоспореното заключение на вещото лице по приетата в производството съдебно- оценителна експертиза, което съдът напълно кредитира, то стойността на вещите към момента на събитието е 1150, 00 лева. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са установени в производството всички факти и обстоятелства включени в предмет на доказване на предявения иск, като същия се явява доказан по основание и размер. Във връзка с доводите на ответника, че не дължи пълно репариране на вредите поради това, че пратката е без декларирана стойност. От събраните в производството доказателства се установява, че ответникът се е задължил да извърши куриерска услуга по см. на § 1, т. 18 ЗПУ от България до Гърция, поради което са приложими правилата на ЗПУ, но и на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. В случая по силата на сключения договор за неуниверсална пощенска куриерска услуга товарът – мобилни устройства, е бил превозен от България до Гърция. Както беше посочено, не се касае за универсална пощенска услуга, а за превоз на мобилни устройства от куриер. Осъществяваната от ответника престация се състои в превозване на товар. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Съгл. чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. Следователно обявяването стойността на товара само по себе си не е предпоставка за изплащане на обезщетение. В ОУ на ответника е разписано, че при пратка с необявена стойност, каквато е процесната, той носи ограничена материална отговорност за международна пратка до 100 щатски долара. Ако стойността на пратката се декларира, което предмет на допълнително заплащане, то куриерът дължи обезщетение в размер на декларираната стойност, но не повече от 10 000 евро на събитие или поредица от събития. В случая не е спорно, че стойността на пратката не е декларирана. Съдът обаче намира, че соченото ограничение на отговорността на ответника в ОУ до 100 щатски долара не е приложимо предвид правилата на Конвенцията, приложима за съответния извършен от ответника превоз. В ОУ на ответника е извършено едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката. Отговорността на оператора е уредена в ОУ единствено с посочването на конкретния й размер, без обозначаване на характера на вредите, които подлежат на обезвреда, както и предпоставките за пораждане и обхвата на задължението за възстановяването им. В случая въобще не може да се определи как е изчислена сумата 100 щатски долара и при какви точно хипотези се прилага този горен праг. Поради това предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните приложение намират общите правила при договорно неизпълнение и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, според която е дължима стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, или сумата от 1150, 00 лева. По делото не е спорно и се установява от събрания доказателствен материал, че във връзка със заведената от името на ищеца претенция пред ответника, от страна на последния е заплатено обезщетение в размер на 100 щатски долара с левова равностойност 186, 10 лева, която сума, следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение. Следователно се доказва в производството дължимост на обезщетение в размер на 963, 90 лева. Искът за главница е предявен за сумата от 631, 73 лева, частична претенция от общо претендирания размер от 1263, 46 лева, поради което и главният иск се явява основателен в претендирания от ищеца размер. С покана, получена на 03.11.2023 г., ответникът е бил поканен да заплати сумата за главница и по този начин е поставен в забава. Дължимо е обезщетение за забава от 56, 19 лева за исковия период. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените от него разноски в производството. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски в производството, а именно за заплатена държавна такса в размер на 100, 00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допусната в производство съдебно-оценителна експертиза в размер на 200, 00 лева, за заплатени разноски за превод на документи в размер на 144, 00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева. Релевираното, от името на ответното дружество, възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, се явява неоснователно. Претендираното от името на ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден за съответния вид работа, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „т“ ЕООД /понастоящем ф/, ЕИК: ••, със седалище и адрес на управление: с, •, следва да заплати в полза на ищеца ЗД „е“ АД, ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: с, бул. „х“ •, сумата от 844, 00 лева, представляваща разноски в исковото производството по гр.д. № 38361/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Така мотивиран, съдът