Решение № 1007 от 31.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2669/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 4780/21.07.2025г, постановено по гр.д.№ 12044/2024г по описа на СГС, ГО, I-17 с-в, е признато за установено по предявения от К. М. П., ЕГН •••••••••• срещу Н. С. Д., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 209 от ЗЗД, че договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № ••• на НК, е нищожен. Осъден е на основание чл. 34 от ЗЗД, К. М. П., ЕГН ••••••••••, да заплати на Н. С. Д., ЕГН ••••••••••, сумата от 5 000 евро, с левова равностойност 9 779.15 лева, представляваща продажната цена на имотите по договора за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № ••• на НК. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. С. Д., с ЕГН •••••••••• да заплати на К. М. П., ЕГН •••••••••• сумата от 7 498 лева разноски за производството. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. М. П., ЕГН •••••••••• да заплати на Н. С. Д. ЕГН •••••••••• сумата от 1 668.17 лева разноски за производството. Решението е обжалвано от Н. С. Д., чрез адв.В.Г. от САК, в частта му, с която е признато по иск с правно основание чл.26, ал.1 вр. с чл.209 ЗЗД, че договор за покупкопродажба, отразен в НА № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 8.03.2024г на нотариус с рег. № ••• на НК, е нищожен, с доводи, че е недопустимо, евентуално-неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като в исковата молба е посочено, че се твърди нищожност поради противоречие на закона-чл.152 ЗЗД, каквато правна квалификация съдът е дал в свое определение с рег. № 8690/5.05.2025г, а в решението си се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.209 ЗЗД, какъвто иск не е бил предявен, не е разпределена доказателствената тежест във връзка с него. Сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил показанията на свидетеля С. Л., от които се установява, че след като ответникът-въззивник е закупил имотите, започнали проблемите му с ищеца, като ответникът бил заплашван с трето лице, и било искано да върне имотите, че единственият заем от ответника, е молбата на свидетелката към него В. Ш. да съдейства ответникът да й предостави заем в размер на 20 000лв. Възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелката В. Ш. с доводи, че е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее на съпружески начала с ищеца и е била съдружник в дружеството, на което кредиторът-трето лице „Маршал Кредит груп“ ООД е отпуснал заем, обезпечен с ипотека от ипотекарния длъжник К. П.. Сочи, че кореспонденцията между В. Ш. и Н. Д. от 27.02.2024г касае други отношения и е неотносима към предмета на делото, а в решението съдът е приел, че същата е от значение. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че проектът на договор за целеви паричен заем, по който заемател е „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД установява заемно правоотношение между ищеца и ответника, тъй като в същия те не са страни и не са го подписали. Излага, че по делото не е доказано наличието на предварително съглашение между страните по нотариалната сделка, което да предхожда или съпътства покупко-продажбата, че ако задължението за връщане на заетата сума не бъде изплатено, заемодателят ще стане собственик на имотите, за да се приеме хипотезата на чл.152 ЗЗД, че е съществувало заемно правоотношение. Сочи още, че предварителният договор от 27.03.2024г не може да установи нищожност на сключения преди него в нотариална форма договор за покупко-продажба, а забраната по чл.152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. Позовава се на съдебна практика, че от значение за преценката на наличие на съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД е дали съглашението за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, е постигнато предварително, а не след възникване на вземането, каквото е изричното условие на чл.152 ЗЗД. Претендира да се обезсили като недопустимо решението, евентуално да се отмени като неправилно. В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продажбата има обезпечителен характер и заобикаля чл.152 ЗЗД, тъй като липсва заемно правоотношение между страните, което е задължителна предпоставка за приложението на тази норма. Поддържа, че Н. Д. не е кредитор на К. П., а купувач, който е заплатил цена. Преводът на сумата по сметката на ипотекарния кредитор „Маршал Кредит Груп“ е в изпълнение на договорното задължение за заплащане на продажната цена. Излага доводи, че съдът е приел наличието на заем без доказателства, като са недопустими свидетелските показания на св.Ш. съгл. чл.164, ал.1, т.5 ГПК, тъй като с тях не може да се оборва съдържанието на нотариалния акт, който удостоверява ясно изразената воля за покупко-продажба и получената цена. Съдебната практика изключва възможността чрез свидетелски показания да се доказва, че продажбата е фиктивна. Възразява срещу приетото от съда, че ниската цена и последвалият предварителен договор сочат обезпечителна цел, тъй като пазарната оценка, представена по делото, е изготвена месеци след продажбата и не може да обоснове различна воля на страните към момента на сделката. Дори и да се приеме, че между страните е съществувало заемно правоотношение, изводът за нищожност на договора е също неправилен, тъй като чл.152 ЗЗД забранява предварително удовлетворяване на кредитора чрез уговорка, че при неизпълнение имотът остава за него. Подържа, че продажбата е реална, цената е платена, имотът е прехвърлен и страните не са предвидили автоматично запазване на собствеността при неизпълнение. По отношение на насрещния иск сочи, че не са изложени мотиви защо е уважен частично за 5 000евро , а не до пълния размер на дължимата сума. Ответната страна К. М. П., чрез адв. Ал.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба срещу решението. Възразява срещу доводите, че решението е недопустимо и неправилно. Подадена е въззивна жалба от К. М. П., чрез адв.Ал.Д. от САК, срещу решението, в частта му, с която е уважен насрещният иск. Сочи, че неправилно съдът е приложил чл.34 ЗЗД, тъй като не е налице дадено без основание, налице е прикрита сделка, която го дерогира и следва да се приложат нейните последици. Подадена е и частна жалба срещу определението, постановено по молба по чл.248 ГПК, с доводи, че е неправилна преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответната страна-Н. Ст.Д., чрез адв.В.Г., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че не е допуснато изменение на иска в съдебното заседание на 6.06.2025г, за да се разглежда иск по чл.17 ЗЗД. Сочи още, че за установяване на абсолютна симулация е необходимо обратно писмо или писмени доказателства, изхождащи от другата страна, които да установят, че съгласието на страните по договора за покупко-продажба е привидно, каквито не са били събрани и съдът не се е произнасъл по такъв иск. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба на К. П. срещу решението в частта му, с която е уважен частично предявеният насрещен иск на Н. Д.. По отношение на подадената частна жалба е ангажирал становище, че е неоснователна, с доводи, че определящо за възнаграждението на адвоката е фактическата и правна сложност на делото. В писмената защита на процесуалния представител на ответната страна по жалбата се поддържа, че чл.152 ЗЗД забранява на страните да уговорят начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, или кредиторът да стане собственик на даденото в обезпечение имущество без публична продан. Проекция на тази забрана е уговорката за обратно изкупуване, забранена с чл.209 ЗЗД и за нарушаването им законът предвижда нищожност, чрез препраща норма на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, несъвместимост на резултата от сделката с правния ред. Със сключването на договора страните са нарушили пряката забрана кредиторът да стане собственик на вещта, дадена като обезпечение на задължението от длъжника. По отношение на насрещния иск по чл.34 ЗЗД сочи, че отношенията между страните във връзка с нищожността на привидната сделка, както и на акцесорната, прикрита такава – за предоставяне на реално обезпечение по договор за заем, няма да се уредят според разпоредбата на чл.34 ЗЗД, а според последиците от създаденото между тях главно, прикрито заемно правоотношение. Наличието на действително прикрито споразумение, препятства настъпването на последиците на чл.34 ЗЗД. Нищожността на привидната сделка, както и на прикритата, не води до липса на основание на получената от ищеца престация. В привидния договор тя е посочена като „цена“, но в действителните отношения между страните, в прикрития договор, тази престация представлява даване на паричен заем Получаването на престация от ищеца по реален договор не е получаване на нещо без основание, поради което следва да се отхвърли насрещния иск. Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Ищецът К. М. П. е посочил в искова молба, че на 22.07.2021 г. е придобил право на собственост върху апартамент № 9, с идентификатор 68134.2043.299.1.9, с площ от 65.31 кв.м., находящ се в •••, като продажната цена била заплатена с отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД кредит, за обезпечаване на който била вписана законна ипотека. Кредитът погасил чрез рефинансиране с парични средства, предоставени от „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД по договор за кредитна линия. Учредената в полза на банката ипотека била заличена, а за обезпечаване на паричния заем от „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД К. М. П. учредил договорна ипотека в полза на заемодателя върху ап. 9, както и върху 13.75/342.30 ид.ч. от паркинга на сградата, представляващи паркомясто № 17 и принадлежащите му 6.10% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. За да не плаща лихви на заемодателя, К. П. се договорил с Н. С. Д. последният да погаси задължението на П. към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД, а ищецът да му прехвърли собствеността върху апартамента и паркомястото, а когато П. има готовност да върне парите, Д. да му прехвърли обратно имотите. На 08.03.2024 г. страните сключили договор за покупко-продажба, а цената се равнявала на паричната сума, с която Д. трябвало да погаси задълженията на П. към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД. Плащане ищецът не получил, а ответникът заплатил сумата на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД, в резултат на което договорната ипотека била заличена с молба от 11.03.2024 г. К. П. и Н. Д. уговорили предаване на владението да не се извършва, нито да се изнасят движими вещи от апартамента, а П. и семейството му да продължат да ползват имотите, докато не върнат парите и не направят обратно прехвърляне на собствеността. Като гаранция за това ответникът предложил да се сключи предварителен договор за обратно изкупуване на имотите срещу цена, равна на подлежащата на връщане сума. На 27.03.2024 г. страните подписали предварителния договор. В началото на септември 2024 г. К. П. потърсил ответника, за да го уведоми, че е готов да му върне парите и че иска обратно прехвърляне на апартамента и на паркомястото. Като узнал за това, ответникът се укрил и престанал да отговаря на обажданията на ищеца. Ищецът е претендирал прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба, тъй като с него кредиторът се удовлетворявал по начин, различен от предвидения в закона. Ответникът Н. С. Д. е оспорил предявения иск и твърдението, че страните са уговорили Д. да погаси задължението на П. към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД. Дружеството е отпуснало заем на „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД. Не съществувал договор за заем между Д. и П., нито между Д. и „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД. Липсвала и уговорка, че ответникът ще стане собственик на имотите, ако не бъде изпълнено задължението за връщане на „заетата сума“. Предварителният договор от 27.03.2024 г. не влязъл в сила и се считал за несключен, на основание чл. 19.1, ал. 2 от договора. В началото на 2024 г. П. се оплакал на Д., че дружеството му не може да си обслужва кредита и се опасявал, че ще изгуби ипотекираните имоти. Затова предложил на Д. да му продаде имотите си, а Д. да заплати покупната цена направо на кредитора „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД. Заплатената от Д. цена послужила за погасяване на дълга на „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД, а целта била ответникът да придобие собствеността върху апартамента и паркомястото, а не да предоставя заем. К. П. се задължил да предаде на Н. Д. владението върху имотите и когато го потърсил, П. помолил за последен шанс да си ги върне, като представил предварителния договор. Д. го подписал, за да не му бъде отказано предаване на владението. Н. С. Д. е предявил насрещен иск при условията на евентуалност - в случай, че установителният иск за нищожност бъде уважен, съдът да разгледа и уважи осъдителен иск срещу К. П. за заплащане на продажната цена на апартамента и паркомястото в размер на 5 000 евро, частичен иск от 109 873 евро. Ответникът по насрещния иск К. М. П. е подал отговор, в който го оспорва с доводи, че по оспорената от него сделка не е получил парична сума. С решението си първоинстанционният съд е приел, че действителните отношения по сделката, оформена в НА № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 8.03.2024г на нотариус рег. № ••• на НК, съдържат волята на страните по нея ап.9 и паркомясто №17 да служат като обезпечение на заемно задължение на К. П. към Н. Д.. Заемното правоотношение се изразява в плащане на дълг на солидарния длъжник К. П. към „Маршал кредит груп“ ООД, възлизащ на сумата от 214 893лв., колкото е уговорената „продажна цена“ на ап.9 и паркомясто № 17. Приел е, че са налице условията за връщане на сумата от 109 873 евро, равностойни на 214 893лв., от К. П., тъй като Д. е изпълнил задължението си, плащайки на изрично овластено лице по смисъла на чл.75 ЗЗД, съгласно волеизявление на К. П., материализирано в НА № 50, том С, рег. № 996, дело № 42/8.03.2024г на нотариус с рег. № ••• на НК и нищожността на договора е основание продавачът да върне продажната цена, поради което е уважил частично предявения иск за сумата от 5 000евро, равностойни на 9 779.15лв. По делото е предявен иск с правно основание чл.209 ЗЗД, който е частен случай на нищожността по чл.26, ал.1 вр. с чл.152 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 211/7.11.2017г по гр.д.№ 4793/2016г на ВКС, ГО. Поради това възраженията на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск са неоснователни. Продажбите при условията на чл. 209 от ЗЗД, както и съглашенията по чл. 152 от ЗЗД, са нищожни поради противоречието им със закона - общото основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Всеки един от тези текстове има предвид хипотези на недействителност на договорите, като тази по чл. 209 от ЗЗД регулира частен случай на съглашение, при което се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. /Решение № 408 от 10.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2009 г., IV г. о., ГК./ Не се спори между страните и от представените с исковата молба и неоспорени от Н. Д. писмени доказателства се установява, че на 22.07.2021 г. К. М. П. е придобил право на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.2043.299.1.9, представляващ апартамент № 9, находящ се в ••• , т. 4, с площ от 75.31 кв.м., за което е съставен нотариален акт № 131, том II, рег. № 3186, дело № 287 от 2021 г. на нотариус рег. № ••• на НК за сумата от 117 795.50 лева, от които 100 000 лева – платими с отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД кредит. За обезпечаването на вземането на банката е вписана законна ипотека върху ап. 9. На 04.08.2021 г. К. М. П. е придобил право на собственост и върху 13.75/342.30 ид.ч. от паркинга на сградата на ••• в гр. София, район „Витоша“, представляващи самостоятелен обект с идентификатор 68134.2043.299.1.13 и принадлежащи на паркомясто № 17 за сумата от 12 600 лева, заплатена на продавача преди подписване на нотариален акт № 162, том II, рег. № 3488, дело № 314 от 2021 г. на нотариус рег. № ••• на НК. К. М. П., лично като солидарен и ипотекарен длъжник с „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД – дружество, на което е едноличен собственик на капитала и управител, е учредил договорна ипотека върху ап. 9 и паркомясто № 17 в полза на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД за обезпечаване на задължения по договор за кредит за сумата от 100 000 евро (съгласно нотариален акт № 143, том II, рег. № 4868, дело № 326 от 30.05.2023 г. на нотариус рег. № ••• на НК). По молба от 12.06.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД учредената в полза на банката законна ипотека върху ап. 9 е заличена. На 08.03.2024 г. К. М. П. е продал ап. 9 и гараж № 17 на Н. С. Д. за сумата от 109 873 евро, равностойни на 214 893 лева. Според нотариален акт № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № ••• на НК, К. П. е заявил, че преди подписването на нотариалния акт е получил изцяло и по банков път продажната цена, чрез превод на сумата по банкова сметка на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД с цел погасяване на всички задължения на „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД и заличаване на учредената в полза на това дружество ипотека. Продавачът е декларирал, че с така извършеното плащане на продажната цена Н. С. Д. е изпълнил изцяло и точно задължението си по договора за покупко-продажба за заплащане на продажната цена. От авизо по платежно нареждане от 08.03.2024 г. се установява, че Н. С. Д. е превел по сметка на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД сумата от 214 893 лева, като посоченото в него основание е „по договор за кредит № 230530-253“. На 11.03.2025г. представител на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД е подал молбасъгласие до Агенция по вписвания–София за заличаване на договорната ипотека, учредена на 30.05.2023 г. за обезпечаване на вземанията на дружеството по договор за кредит № 230530-253 от 30.05.2023г. По делото е представен предварителен договор, сключен на 27.03.2024 г. между Н. С. Д. и К. М. П., с който продавачът Д. се е задължил да прехвърли на купувача К. П. процесния имот за сумата от 255 000лв., от които капаро 12 750лв, платими до 15.04.2024г, а останалата сума от 242 250лв. да се изплати в деня на подписване на НА и преди вписването в Служба по вписванията. Уговорили са срок за сключване на окончателния договор до 10.09.2024г. В чл.19, ал.2 от договора е уговорено, че същият влиза в сила от момента на постъпване на сумата на капарото по чл.2.1.1. в сметката на продавача, при условие, че това е станало не по-късно от един работен ден от подписването му, като в противен случай договорът се счита за несключен. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на св. В. Ш., която е дала показания, че взаимоотношенията между К. и Н. са свързани с договорка между тях Н. да откупи кредит на К., като апартаментът в кв. „•••” да послужи като залог, като задължението е било към „Маршал Груп” и уговорката е била да се върне при определени условия. Кредитът е бил в порядъка между 220-230 000лв. Присъствала е на разговори през м.февруари през 2024г., при които са постигнати договорки между страните по делото, когато са се разбирали Н. да плати кредита на К., а той да му прехвърли имота при това условие, при което да го върне след това. Разбрали са се апартаментът да послужи като залог, за да може след това да бъде освободен от залог, след като бъде заплатена сумата, която е договорена с Н.. Разговорите са се провеждали в офис на ул. „Клокотница”, в който е работила. Връзката с Н. е направил техен общ приятел. Когато са започнали да изплащат лихвите по кредита с „Маршал Груп” са видели, че имат затруднение и са започнали да търсят вариант да възстановят тези средства. Свидетелят л. ги е запознал с негова позната- Л., която се запознала с кредитните си досиета и им е казала да ги изчистят и ги е насочила към Н., който да им предостави тези средства. Уговорили са се Н. да заплати кредита им към „Маршал”, да им даде шест месеца гратисен период и те след шест месеца да му възстановят сумата с лихви, която сума е платил, но за тези шест месеца да не му дължат никакви лихви, като през това време Л. е следвало да им съдейства за отпускане на банков кредит. Пред нотариуса са видели, че договорът ще е за покупко-продажба и К. е казал, че са се уговорили за залог, като Н. е отговорил, че след шест месеца ще си го откупят. Поискали са обратно писмо, но нотариусът им обяснил, че това не става така. Л. им обещала да изготви предварителен договор за покупко-продажба и впоследствие е подготвен такъв договор. Тя е следвало да им съдейства за предоставяне на банков кредит. Имало е кореспонденция между тях, Н. и Л.. След като са подписали предварителния договор са започнали да изпълняват това, което Л. им е казала-да излезе от дружеството, защото не е имала добра кредитна история, да закрият кредити, забавени плащания, които К. е имал. Имали са разговори с Н., който им е предложил да изтегли кредит, който да плащат, но К. е отказал, тъй като ще загубят апартамента и ще имат кредит. Били са одобрени от банка за предоставяне на кредит и след като са уведомили Н. той не е реагирал по никакъв начин. Впоследствие са разбрали, че той е отишъл в банката и е обяснил, че се опитват да откраднат неговото жилище, поискал е да напуснат неговото жилище. При предявяване на свидетелката на приложения по делото предварителен договор на л. 34-35 тя е заявила, че не е присъствала на подписването му, но познава проекта и представеният по делото съответства. Заявила е, че с К. П. имат фактическо съжителство, работят със С. Л., от уреждането на кредита на „Ликос Кепитъл” не е имала личен интерес. Била е съдружник в дружеството, не е била управител. Свидетелят С. Л. е дал показания, че познава Н. Д. от 25 години, а П. от 5 години. Присъствал е на разговори между тях. Познавал П. от В. Ш., тъй като живеят на семейни начала. Повечето разговори са водени между него и В. Ш., а П. е бил на спикър. Разговорите са били, че имат задължения, трудности, запори. Оказвал им е съдействие в „Маршал”. Имали са непогасени задължения от фирмата на П., в която е участвала и В. Ш.. И двамата са имали задължения за колите си към лизингова компания и др. През месец декември са се обърнали към него за съдействие да не текат лихви към „Маршал” и той е опитал да им съдейства. От „Маршал” са казали, че трябва да си погасят задълженията, иначе ще предприемат изпълнителни действия за продажба. Не са го молили да им намери човек, който да им даде пари в заем. Искали са да изтеглят кредит, но ЦКР не им е позволил. След като Н. е закупил имотите са започнали проблемите. Водели са разговори, като повечето са били между Н. и В. Ш.. Имало е проблеми, заплахи от една страна към П., към Н., със З. •••. После те са искали да се изкупи апартамента, но не се е случило. В разговорите между Н., В. и К. заем са поискали предварително за съвсем друго нещо. В. му е звъняла да поиска заем от 20 000лв. от Н., но е било отказано. Свидетелят е заявил, че е чувал за предварителен договор, имали са уговорка за изкупуване. Имало е заплахи за Н., че трябва да върне апартамента. Знае, че цената е била над 100 000евро. Спори се между страните дали е сключен договор за покупко-продажба на 8.03.2024г с цел купувачът-кредитор Н. Д. да обезпечи свое вземане от К. П., след погасяване на което да прехвърли обратно собствеността върху придобитото на продавача. Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че е сключен договор за покупко-продажба на 8.03.2024г, като впоследствие на 27.03.2024г. е сключен предварителен договор между същите страни за обратно изкупуване на имота, за който не се оспорва, че е подписан и от въззивника 20 дни след като е придобил правото на собственост върху процесните имоти. От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. Ш., с която К. П. живее на съпружески начала, и Н. Д. е водил кореспонденция, се установява, че на 27.02.2024г,. преди сключване на договора за покупко-продажба, са водени преговори за предоставяне на заем и е бил представен проект на договор за целеви паричен заем, със заемател „Ликос кепитъл инженеринг”, представляван от К. М. П. за сумата от 220 000лв., която да бъде използвана за погасяване на паричен заем към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД. От ответника е изпратено предложение с приложение на договор, в което е уговорено сумата да бъде върната с възнаградителна лихва в размер на 2% месечно, при гратисен период от шест месеца. В т. 7, ал. 1 от договора е предвидено задължение на заемателя след освобождаването на апартамент, находящ се в гр. София, кв. „•••“, ••• от „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД, да предостави на заемодателя имота като залог до пълното изплащане на заемната сума и лихвата към нея. От свидетелските показания на Ш. се установява, че при изповядване на сделката Н. Д. е заявил, че след шест месеца ще се откупи апартамента. Възраженията, че показанията на свидетеля С. Л. опровергават показанията на Ш. за възникнали проблеми на ответника с ищеца, че е бил заплашван, че Ш. е искала заем от ответника в размер на 20 000лв. не са в противоречие с показанията на Ш., че са били налице задължения на дружеството „Ликос кепитъл инженеринг“, в което ищецът е бил съдружник и лично и солидарно задължено лице към „Маршал груп“. И двамата свидетели са дали показания, че ищецът е поискал да изкупи обратно апартамента, като изрично и свидетелят л. е дал показания за уговорка за изкупуване. Показанията му за наличие на други преговори за предоставяне на заем за по-малка сума не води до извод, че не са били налице установените отношения във връзка с договора за покупко-продажба на процесния имот и обратното му изкупуване. Доводите, че свидетелката Ш. е заинтересована и не следва да се кредитират показанията й следва да се оставят без уважение, тъй като същите кореспондират с представения предварителен договор от 27.04.2024г. и на проекта за заем между дружеството и ответника и на показанията на св.л. относно уговорката за изкупуване. Неоснователни са доводите, че са недопустими свидетелски показания относно сключения договор, тъй като същите се отнасят за установяване на нищожността на същия поради нарушение на закона, поради което са допустими всички доказателствени средства. Фактическите твърдения, че сделката е сключена в нарушение на закона или го заобикаля може да се установява с всички доказателствени средства, поради което в този случай забраната за свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК не се прилага. чл. 209 от ЗЗД е разпоредба, приета в обществен интерес, с цел да се предотврати незаконното предоставяне на парични заеми срещу високи лихви и прикрити обезпечения, за които обикновено не се състава обратен документ. Ако при това положение страната бъде лишена от възможност да установи симулацията и нищожността на прикритата сделка с помощта на свидетели, съдът ще узакони и ще придаде правно действие на незаконна и дейност. Ето защо съдът следва да е в състояние да разкрие и да откаже да даде защита на всяка противоречаща на императивни норми сделка, като за целта са допустими всички доказателствени средства, без да се прилагат ограниченията на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. /Така Решение № 331 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2015 г., III г. о., ГК./ Възраженията, че предварителният договор не е сключен едновременно със сделката, от която възниква главното вземане, се неоснователни, тъй като предварителният договор е сключен само 20 дни след договора за покупко-продажба, което е кратък срок, а и от свидетелските показания се установява, че тези уговорки са водени още преди сключването на договора за продажба. Обстоятелството, че уговорката за обратно изкупуване не е включена в клаузите на нотариалния акт, оформящ покупко-продажбата, не е пречка за съда да изследва и установи действителната воля на страните, както се приема в Решение № 1191 от 9.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5277/2007 г., V г. о. Липсва обоснованост в поведението на купувача след покупката на жилището, продавачите са останали да живеят в него и е на силно занижена цена, по експертна оценка на оценител на „УниКредит Булбанк“ АД, към 08.08.2024 г. пазарната оценка на процесните имоти е 248 100 евро, равностойни на 485 200 лева, повече от два пъти по-висока от продажната цена по договора от 08.03.2024 г. /Виж гр. д. № 1160/15 г. на IV г. о. на ВКС/. Няма логика и в това прехвърлилият имота и получил цената продавач, и купувач, който да изплати задължение на продавача, което вече е съществувало. Със заплатената от купувача сума към трето лице „Маршал кредит груп“/ /кредитор на продавача –К. П., който е бил солидарен длъжник с дружеството „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД/ в размер на 214 893лв. е всъщност пазарната цена на процесните имоти, като с предварителния договор от 27.03.2024г е уговорено връщането им при изплащане обратно от продавача на сумата, което се установява и от свидетелските показания на св. Ш., че при изповядване на сделката самият купувач е заявил, че имотът ще бъде върнат, поради което е без значение видът на сделката. Продажната цена е идентична със стойността на задължението по договора с „Маршал кредит груп“ ООД, като след превода на сумата е подадена молба-съгласие за заличаване на договорната ипотека. Нелогично е твърдението на Д., че е подписал предварителния договор на 27.03.2024 г., за да получи владението върху имотите от П.. Подписвайки нотариалния акт от 08.03.2024 г., Н. Д. се е съгласил владението върху ап. 9 и паркомясто № 17 да му бъде предадено в деня на изповядване на сделката, като се установява, че това не е изпълнено. Самият продавач е изпратил на свидетелката по електронна поща проект на предварителния договор на 21.03.2024г., с каквото съдържание е бил подписан на 27.03.2024г. Въз основа на изложеното съдът намира, че договорът за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № ••• на НК, с налична уговорка за изкупуване в предварителен договор от 27.03.2024г., е нищожен на основание чл.26 ЗЗД вр. с чл.209 ЗЗД. По исковата претенция по чл.34 ЗЗД. С прогласяване на договора за нищожен сумата от 109 873 евро, равностойни на 214 893 лева, подлежи на връщане, съгласно чл. 34 от ЗЗД. Задължението за връщане е на продавача К. П.. Установява се, че продажната цена е заплатена чрез превод по сметка на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД в деня на изповядване на сделката и с нея е погасено задължението на продавача към това дружество, в качеството му на солидарен и ипотекарен длъжник. Н. Д. е изпълнил задължението си, плащайки на изрично овластено лице по смисъла на чл. 75 от ЗЗД, съгласно волеизявление на К. П., материализирано в нотариален акт № 50, том I , рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № ••• на НК. Нищожността на договора за покупко-продажба е основание продавачът да върне продажната цена. Предявеният като частичен иск за сумата от 5 000 евро, равностойни на 9 779.15 лева, е основателен. Доводите на въззивника, че исковата претенция е уважена само за сумата от 5 000евро, а не за й пълния размер, са неоснователни, тъй като е бил предявен частичен иск за сумата в този размер. Възраженията на ответната страна, че не се дължи връщане на сумата от К. П. са неоснователни, тъй като се отнасят до непредявен в настоящето производство иск за установяване на прикрита сделка между страните. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. С. Д., ЕГН •••••••••• следва да бъде осъден да заплати на К. М. П., ЕГН •••••••••• сумата от 1500евро за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.3 ГПК К. М. П., ЕГН •••••••••• да заплати на Н. С. Д., ЕГН •••••••••• сумата от 1278.23евро за разноски за адвокатска възнаграждение пред въззивната инстанция. По частната жалба на К. М. П. срещу определението по чл.248 ГПК с доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 6 000лв. и съобразяване на доводите в отговора по частната жалба, въззивният съд приема, че не са налице основания за изменение на определеното адвокатско възнаграждение. С определение № 50015/16.02.2024 година, постановено по т.д.№ 1908 по описа за 2022 на ВКС, се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Заплатена е сумата от 10 000лв. за процесуално представителство по предявения иск и при направено възражение за прекомерност съдът приема, че следва да се съобразят извършените процесуални действия и развитието на производството-проведените две съдебни заседания, в които са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. Дори и при съобразяване на размера на защитавания материален интерес определеното адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. е адекватно на цената на предоставените услуги. Поради изложеното следва да се остави без уважение частната жалба. Мотивиран от горното, съдът