Решение № 680 от 20.6.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 504/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7889/28.01.2025г., подадена от В. М. М. ЕГН •••••••••• срещу решение № 4552/16.12.2024г., постановено по гр.д. № 16344/2024г. на ВРС, 7 състав, с което е признато за установено, че В. М. М. ЕГН •••••••••• дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата в размер на 1 145.99лв., представляваща такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на потребление гр. Д.ч., 152, съставляваща сбор от следните задължения: по Фактура № 0336368305 от дата 15.05.2023г., с падеж 23.05.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № •••••••••• от дата 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0338690694 от дата 13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0339853866 от дата 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 15.09.2023г., до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7 състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът счита още, че решението е постановено, без да бъдат преценени всички факти и събрани по делото доказателства. Излага, че не са ангажирани доказателства за наличие на основание на вземането и неговия размер, в случая, че ищцовото дружество е резервирало и предоставило процесната мощност от 312 kW. Въззивникът оспорва да е резервирал мощности с посочените величини към електроразпределителното дружество. Оспорва, че е в облигационна връзка с „Енерго-Про Продажби“ АД, по силата на която е потребител на доставяна от същото дружество ел. енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция. Счита, че по делото умишлено не е представен поискания от него документ – искане от 05.11.2020г. за намаляване на предоставена мощност от 312 kW на 10 kW за един период и 30 kW за останалия период. Твърди още, че в процесния имот не е доставяна електроенергия нито за процесния период, нито преди него. Излага, че електроразпределителното дружество е прекъснало електрозахранването в обекта без предупреждение и е демонтирало процесния електромер без негово знание. В този смисъл счита, че не може да бъде претендирано заплащане за услуга, която реално не е извършена. На следващо място оспорва начисляването на такса достъп средно/ниско напрежение, предвид че е собственик на електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Твърди, че такава такса считано от м. септември 2024г. в обекта му не се начислява. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Прави доказателствено искане за приемане на приложение А към фактура № 03550112367/12.09.202024г. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, а решението се счита за правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи се, че действително е подадено искане за намаляване на предоставената мощност на 10 kW, а зам. юли и август – 30 kW, като с писмо е заявителят е уведомен, че следва да уточни стойността на предоставената мощност, но ново искане не е постъпило. Излагат се твърдения за конкретно разменена между страните кореспонденция. Сочи се, че ответникът е придобил имота след като вече е бил присъединен. Излага се съображения защо ответникът дължи да заплаща мрежови услуги. Твърди още, че между страните с влязло в сила решение № 3262/31.10.2022г. по гр.д. № 16485/2021г. на ВРС са разрешени всички наведени правни и фактически твърдения относно съществуването на спорното право. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 срещу В. М. М. ЕГН ••••••••••, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1 145.99 лева, представляваща сбор от за задължения за мрежова услуга - такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на потребление гр. Д.ч., 152 и сумата от 23.79 лева, представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 08.09.2023г., като сумите са формирани, както следва: по Фактура № 0336368305 от дата 15.05.2023г. с падеж 23.05.2023г., за мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № •••••••••• от дата 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г. за мрежови услуги на стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0338690694 от дата 13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., за мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0339853866 от дата 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., за мрежови услуги на стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 15.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7 състав. В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.11.2020г. от ответника е депозирано Заявление № 5579286 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД при Общи условия. В него било посочено, че предназначението на обекта е за „стопанска дейност“ - фуражен цех, като се заявява използването на „трифазно захранване“. Към заявлението бил представен и документ за собственост - Нотариален акт №59, том 2, per. №6817, дело 247 от 2020г. На 16.11.2020г. било изготвено становище от „Електроразпределение Север“ АД, от което било видно, че на В. М. М. е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски № ••••••••••. Ищецът счита, че задълженото към доставчика лице се явява собственика на вещта към момента на потреблението, с оглед на което и претендираните суми били дължими от собственика на имота. Поддържа, че съгласно ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано единствено мрежова услуга “достъп” до електроразпределителната мрежа. Излага твърдения, че ищецът е „небитов клиент“, поради което цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия. Сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекратен ex lege. Поддържа, че доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021 г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител, към „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесния обект ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов договор. Твърди се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в размер на законната лихва. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца, като твърди, че не е в облигационни отношения с него, тъй като не му доставя ел. енергия. Твърди, че през процесния период няма никакво потребление в имота, както и че абонатът е „разединен“ от мрежата на електроразпределителното дружество от 22.02.2022 г., поради което възможността му да използва е ел. енергия е изцяло изключена, така както и правото на ответника да събира цена за непотребена ел. енергия, респективно и претендираните такси. Твърди, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, на която се позовава ищцовата страна отрича основателността на претенцията му, тъй като в обекта няма потребление и не се представят доказателства за предоставена мощност, определена съобразно правилата на Наредба № 6 /24.02.2014 г. на ДКЕВР. С оглед непредставянето на доказателства за фактурирани количества активна ел.енергия през процесния период, нито за предоставена мощност в местата за измерване оспорва, освен основанието, също така и размера на претендираната цена за мрежови услуги. Счита, че стойностите са определени неправилно и произволно от ищеца, без прилагане на задължителните за това нормативни правила и без каквито и да било обвързващи писмени доказателства. Твърди, че всички консуматори в обекта са предвидени общо за мощност от около 30 кВч и е невъзможно да бъде ползвана по-голяма мощност в обекта поради наличието на токови прекъсвачи. На следващо място сочи, че в находящия се в имота на ответника трафопост е монтиран закупен от него силов маслен трансформатор 100kVА 20/0, 4 кВ със заводски № 128741/1989 г., за нуждите на процесния обект още през 2015 г. и е с предвидена мощност, която е достатъчна/необходима за работата на електрическите консуматори в него. В таблото е имало предпазители 63 А, което ограничава мощността до максимум 50 kW, а в действителност е била под 30 кW. Ответникът твърди още, че всички присъединителни съоръжения са били собственост на ПК „Сотир Костов“, а след това - на ответника, включително и външното кабелно захранване и РОС/разединител открит монтаж секционен/. Последният се намирал в съоръжение на ищеца на повече от 500 метра разстояние от обекта и бил част от прехвърлените съоръжения на ответника. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От ищеца е представено заявление с вх. № 5579286/05.11.2020 год. за достъп и пренос на електрическа енергия, с което В. М. М. е заявил пред „Електроразпределение Север“ АД снабдяване с електрическа енергия за съществуващ обект – склад, с адрес фуражен цех, гр. Д.ч., като е отразено, че електроенергията ще се ползва за стопанска дейност, при средно напрежение и трифазно захранване. Посочено е, че към заявлението се представя нотариален акт за покупко-продажба. В отговор на заявлението В. М. М., кл. № ••••••••••, е уведомен, че му е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа. Представено от ответника е искане за намаляване на предоставена мощност Видно от констативен протокол № 5197449/22.02.2022 г. е, че по инициатива на „Електроразпределение Север“ АД от служители на същото дружество е била извършена проверка на измервателните системи в процесния обект на потребление с аб. № 1671004, находящ се в гр. Д.ч., ОСП Фуражен цех, при която е демонтиран електромер и абонатът е изключен РОС. Представени от ищеца са 4 броя фактури, както следва: Фактура № 0336368305 от 15.05.2023г., с падеж 23.05.2023г. за мрежови услуги на стойност 259.57 лв. с ДДС за м. април 2023г.; Фактура № •••••••••• от 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., за мрежови услуги на стойност 268.22 лв. с ДДС за м. май 2023г.; Фактура № 0338690694 от 13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г. за мрежови услуги на стойност 259.57 лв. с ДДС за м. юни 2023г.; Фактура № 0339853866 от 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., за мрежови услуги на стойност 358.63 лв. с ДДС за м. юли 2023г. Съгласно представена справка за потреблението към 17.11.2023г. в периода от 07.2021г. до 10.2023г. в процесния обект не е потребявана електрическа енергия. Прието по делото е заявление от 05.11.2022 г. от ПК „Сотир Костов“, представлявано от В. М. до „ЕРП Север“ за намаляване на предоставената мощност до обект с аб. № 1671004, представляващ фуражен цех в гр. Д.ч.. В същото е посочено, че предоставената мощност е 312 кW, а в графата „други характеристики на обекта“ е отразено, че е необходимата мощност за 11 месеца е 10 kW, a за месец VII и VIII- 30 kW“. В отговор на посоченото заявление „ЕРП Север“ е изпратило писмо, с което е заявило, че искането не може да бъде изпълнено без заявителят да уточни конкретната мощност, до чиято стойност иска да бъде извършено намаляването. С влязло в сила Решение № 391/28.03.2023 г. по в.гр. дело № 136/2023 г. е потвърдено изцяло Решение № 3262/31.10.2022 год. по гр. дело № 16485/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 699.46лв., представляваща главница за мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., за обект с аб.№32Z4100016710043, адрес гр. Д.ч. 152 и кл. № ••••••••••, съгласно фактури № 0307679542 от 13.05.2021г. на стойност 230.59 лв., № 0309460213 от 14.06.2021г. на стойност 238.28 лв., № 0311118346 от 14.07.2021 на стойност 230.59 лв. С влязло в сила Решение 166/20.02.2024 по гр. дело № 9/2024 г. по описа на ВОС е потвърдено изцяло Решение № 3555 от 05.11.2023г., постановено по гр.дело № 2814/2023г. на ВРС, 42състав, с което в отношенията между същите страни е признато за установено, че В. М. М., ЕГН •••••••••• дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, следните парични вземания: сумата от 1323, 80 лв., представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № 32Z4100016710043, находящ се в Д.ч. 0, 152, и клиентски № ••••••••••, сумата от 30, 92 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК - вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № 32Z4100016710043, находящ се в Д.ч. 0, 152, и клиентски № ••••••••••, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т о м II, рег. №6817, дело №247 от 2020 г. на нотариус Александър Александров, В. М. М. е придобила собствеността върху складова база, склад с площ от 715 кв.м, находящ се в гр. Д.ч., представляващ сграда с идентификатор № 21912.3.341.7. От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният трансформатор 100kw при параметри 20/0, 4KV - „Силов-маслен“ с №128741, произведен 1989г., е същият, който и към 25.06.2024г е монтиран, но не е под напрежение, т.е. изключен е от захранване на място в трафопоста на ответника. За периода 2021г до 2023г. е налице нулево потребление на ел. енергия.. Абонатът е „изключен от РОС", съгласно КП №5197449 от 22.02.2022г, т.е. от повече от две години този абонат не получава захранване по линията 20KV. Задължително прекъсването на захранващата линия Ср.Н./ 20KV/ се е извършило от специалистите на „ЕРП-Север“, обслужващи съответната подстанция и прилежащите й трафопостове. Разединяването се извършва след прекъсване на линията в самата подстанция и чрез РОС /разединител открит тип/ на ЖР стълбовете, т.е. обектът е изключен не само от РОС, а и като подаване на 20кV към РОС от подстанцията. Присъединителните съоръжения за процесния обект са, както следва: линия Ср.Н., 20KV ОТ Подстанция - Възлова станция/ВС/ „Д.ч.", ЖР с РОС, разпределителни шини, към които има монтирани НТ и ТТ на трите фази U=20KV, за да се получи схема, позволяваща измерване на потребяваната ел. енергия от високата страна - преди силовия трансформатор, в случая СТ - 100kw, 20/0, 4KV. СТИ е тип МТ830, трифазен, тройнотарифен. Метрологичната му проверка е от 2017г., т.е. към дата 22.02.2022г същият е бил над четирите години на метрологичния си срок. Процедурата по Наредба №6 за определяне на присъединителната мощност на обекта е спазена само формално, т.е. определена е присъединителната мощност на база монтираните СТИ/ НТ, ТТ, СТИ- електромер/, съгласно КП №5152794 от 14.06.2017г след установена повреда. Към момента обектът с процесния трафопост изобщо не ползва ел. енергия от мрежата на ЕРП още от 2022г, а има собствена соларна система за захранване с електроенергия с мощност от 30kw и батерии към нея. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че с монтираната понастоящем машина в имота от 100 kw /за разлика от предходната от 400 kw/ не може да се консумира моюност от 312 kw. От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените в периода от 15.05.2023 г. до 14.08.2023 г. от „Енерго - Про Продажби“ АД фактури са по определените цени на КВЕР с Решения №Ц-19 от 01.07.2022 г. и №Ц-14 от 30.06.2023 г., като изчисленията по процесните счетоводни документи са правилни. От представените от счетоводството на ищцовото дружество справки се установяват задължения за мрежови услуги с техния размер и лихви за просрочие по счетоводни данни в общ размер 1 145, 99 лева. Изчислената лихва от експертизата по процесните фактури от датата на падежа за всяка една от тях до 08.09.2023 г. е в общ размер 23, 79 лева. При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна: Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД. Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка между страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект за стопански нужди, че ищецът е предоставил процесната мрежова услуга за посочения период, както и размера на дължимото плащане за нея, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.) С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като се поддържат изложените в отговора на исковата молба възражения за липса на облигационна връзка между страните, како и на доказателства относно конкретната мощност, предоставена до процесния обект, а също и наличие на заявление от страна на ответника за намаляване на предоставената мощност. Безспорно по делото е, че ответникът е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том II, рег. №6817, дело №247 от 2020 г. на нотариус Александър Александров. Установи се, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа още преди придобиването му от лицето В. М. М., както и че същият е подал заявление за доставка и пренос на електрическа енергия за стопански нужди при средно напрежение. По силата на същото заявление въззивникът се явява „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за небитови нужди. Безспорно е и обстоятелството, че „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Предвид горезиложеното и при липсата на сключен от страна на небитовия клиент договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия, страните са се намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка и продажба на ел. енергия по силата на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.). Същото е прието и с влезлите в сила съдебни решения между същите страни със същия предмет, но за предходни процесни периоди. Няма никакви данни за промяна в облигационната обвързаност между страните след постановяване на решенията по гр.дело № 16485/2021 год. и по гр.дело № 2814/2023г. на ВРС за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г. Посочените решения се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на вземането на ищеца. Сред тях е и установената предоставена мощност до процесния обект от 312 kW. Соченото от въззивника заявление за намаляване на мощността от 05.11.2020г. /съвпадащо по дата със заявлението за доставка и пренос на електрическа енергия/, не е представено при предходните производства, макар и да е съществувало към този момент. Отделно от това, същото очевидно е неясно по отношение на обстоятелството каква мощност и за какъв период се претендира, поради което е и указано на заявителя от доставчика на ел. енергия да посочи изрично каква мощност желае да му бъде предоставена, но той не е депозирал допълнително заявление. Следва да се отбележи още, че след постановяване на две съдебни решения, с които е прието, че предоставената до процесния обект мощност е 312 kW и влизането им в сила, В. М. М. не е депозирал ново заявление за намаляване на мощност, а в рамките на трето съдебно производство поддържа едно и също възражение за недоказаност на предоставената мощност. Неоснователно се явява и възражението, че не се дължи цена за мрежова услуга, изразяваща се в такса за достъп до електропреносната мрежа, предвид че до обекта не е доставяна електрическа енергия за процесния период. Съгласно на чл. 27, ал.1 от ПТЕЕ (в редакцията му към относимия период - ДВ бр. 36 от 2023 г., в сила от 1.05.2023 г.) крайните клиенти и производителите заплащат предоставените им мрежови услуги върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2, 3 и 3а по утвърдени от комисията и/или прилагани от съответния оператор на затворена електроразпределителна мрежа цени. Следователно предвидени са две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. В този смисъл дори и да е преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на самата услуга, която се изразява в задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ) и в този смисъл е независима от реалното потребление на ел. енергия. Възражения по отношение стойността на таксата за достъп за процесния период не са наведени, а и се установява от допусната съдебно-счетоводна експертиза, че същата е правилно изчислена в процесните фактури и е съответна на заявените искови претенции. Доколкото нито се твърди, нито се доказва плащане на главницата, дължима се явява и законната лихва от падежа на задължението по всяка фактура до посочената в заявлението за издаване на заповед за изпълнение крайна дата – 08.09.2023г/., чийто размер съвпада със заявения. По гореизложените съображения въззивният съд намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като сборът на установените като дължими суми за главница и лихва за забава е посочен погрешно като 1145.99 лева /стойността само на главницата/, вместо като 1169, 78 лева. Посочената грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК след връщане на делото на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 504 лева с ДДС. Водим от горното, съдебният състав