Решение № 276 от 4.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 488/2026 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Е. С. М., ЕГН •••••••••• и Г. С. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Г., срещу решение № 14/ 06.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 2295/ 2024 г. на Районен съд – Благоевград. Навежда се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че действително с Решение на Поземлена комисия за възстановяване право на собственост в стари реални граници №Т-1 от 24.11.1995г., издадено от ОСЗГ- Благоевград собственик е М.. След възстановяване на имота, Костадин М. започва да владее и ползва както поземлен имот 47370.11.41, така и ПИ с идентификатор 47370.11.39, като изгражда и сграда постройка 17кв. След смъртта на Г. К. М., имотите продължават да се владеят и ползват от сина му С. Г.ев М., както и от ищците Е. М. и Г. М., като владението на посочените имоти не е прекъсвано през целият период до момента. Поддържа се, че от посочените два имота, а именно: 132 кв.м от ПИ с идентификатор 47370.11.41 и 829 кв. м. от ПИ с идентификатор 47370.11.39 към момента е образуван Поземлен имот с проектен идентификатор 47370.11.170 с площ от 961кв. Така посоченото образувание Поземлен имот с проектен идентификатор 47370.11.170 с площ с 961кв, и изградената в имота Сграда с проектен идентификатор 47370.11.170.1 са се владеели непрестанно от ищците Е. С. М. и Г. С. М.. Навежда се, че за поземлен имот с идентификатор 47370.11.170 ищците имат Удостоверение от АГКК-Благоевград, съгласно, което проекта за изменение на кадастралната карта е приет. Така с оглед факта, че ищците Е. С. М. и Г. С. М. са придобили Поземлен имот с проектен идентификатор 47370.11.170 с площ от 961кв. и Сграда с проектен идентификатор 47370.11.170.1 с площ от 17кв.м на основание давностно владение, като и че не притежават Нотариален акт, са подали документи пред съответните служби и Нотариус от където да могат да се снабдят с необходимите документи за провеждането на обстоятелствена проверка. Твърди се, че съгласно, молба декларация, подадена в Община Благоевград на 12.02.2024г.. същите са издали Акт за общинска собственост 13094 от 15.02.2024г., за 829кв.м от ПИ с идентификатор 47370.11.39. които ПИ е част от Поземлен имот с проектен идентификатор 47370.11.170 с площ от 961 кв.. Поддържа се, че Е. С. М. и Г. С. М. са собственици на следните недвижими имоти: - Поземлен имот с проектен идентификатор 47370.11.170, с площ по скица 961,00кв.м, който имот представлява имот с планоснимачен номер 170-сто и седемдесет, по плана на село Марулево, община Благоевград, ведно с изградената в имота Сграда, заснета с идентификатор 47370.11.170.1 (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет точка единадесет точка сто и седемдесет точка едно), със застроена площ от 17,00 (седемнадесет) квадратни метра, на основание давностно владение в продължение на предвидения от закона срок. След смъртта на С. Г.ев М. до настоящият момент имотите се владеят единствено и само от Е. С. М. и Г. С. М.. като съшите са владяли имота и преди това, заедно с техния баша С. Г.ев М.. като следва да се предвид и че давностното владение е в продължение на предвидения от закона срок. Навежда се, че община Благоевград не са собственици на идеалната част, за която са издали Акт за общинска собственост 13094 о т 15.02,2024г. тъй като за този акт не са били налице каквито и да е основания за издаване то му. а съшият е издаден след като в общината е подадена от ищците молбадекларация от 12.02.2024 г.. Твърди се, че владението е било явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, при липса на пречки за придобиване по давност, като имотът е бил придобит от наследодателя към момента на неговата смърт. Обстоятелството, че е починал преди да се позове на това придобивно основание, е преценено съобразно разрешението, дадено в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. и е посочено, че правните последици при позоваването от наследниците му се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок. Дори да не е бил придобит от наследодателя, имотът е придобит от неговите наследници на същото основание, като владението им е започнало преди 2014 г. След като е починал баща им, те са продължили фактическото владение върху имота, а правото им следва да се счита за оспорено едва със съставянето на акта за частна общинска собственост през 2024 г., към който момент те вече са били собственици, който акт за общинска собственост е издаден след подадена молба-декларация от ищците, за да започнат процедура за снабдяване с нотариален акт. Поддържа се, че трайна е практиката на съдилища, че липсата на документ за собственост за даден имот, не е основание за определянето му като такъв общинска собственост и не дава автоматично право на органите на местна власт да съставят актове за общинска собственост за същия. За да бъде съставен такъв акт, следва да са налице достатъчно доказателства, че имотът отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в патримониума на държавата или на частни лица. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди предприемане на действия по актуването му. Изключена е възможността общината да придобие в собственост недвижим имот чрез съставяне на акт за собственост преди това да е сторено от действителния му собственик. С. Г.ев М. е владял имота спокойно и явно, без което и да било друго лице да е имало претенции към тази част от имота в продължение на години. Имотът е ограден с ограда, в който имот попада и не малка част от сградата, построена от бащата на ищците. В него с годините са били посадени овощни дървета. Посочените обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели. Според трайно установената съдебна практика, включително и разрешенията дадени в ТР № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, в случаите, в които фактическата власт е получена на правно основание и упражняващият я има положението на държател, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да превърне с едностранни действия държането във владение изключително за себе си. Действията трябва да бъдат от такова естество, че по явен и недвусмислен начин да показват отричане правата или владението на собственика, да манифестират намерението за своене и да са сведени до неговото знание. В случая са налице всички предпоставки за придобиване на имота по давност- владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно т. е. да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие. Налице са твърдения, и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че С. М. е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus) - имот с проектен номер №47370.11.170, без противопоставяне от страна на който и да е субект, имащ претенции като титуляр на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че е упражнявал собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, Владението на Ст. М., а след неговата смърт и на наследниците му е законно, тъй като съдържа всички признаци по чл.68 от ЗОС - постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Поддържа се становището, че въз основа на доказателствата събрани пред PC Благоевград, не е спорно между страните, че за времето от 2014 г. до момента на завеждане на иска, ищците са упражнявали владението на процесиия недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственици. Поддържаме становището че Ст. М. е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на основание - придоби вна давност за времето до 2024г. и до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта на присъединено владение, упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към 2024 и към датата на съставяне на АОС- 15.02.2014 г., собствеността на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС и не може да противопостави на ищеца констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост свои права за имота. Доколкото няма прехвърлителен акт, годен да направи ищеца собственик, поддържа се че владението на Ст. М. е недобросъвестно, и по отношение на него се прилага срокът по чл.79, ал. 1 от Закона за собствеността, като същият е придобил правото на имота на осн. чл.79, ал. 1 след като е упражнявал непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Поддържа се пред първоинстнационния съд, че са налице всички предпоставки за придобиване на имота по давност- владението да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно т. е. да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие. Съобразно приетото с ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е била заснета в кадастралния план или по кадастралната карта, като част от съседен имот или като част която изобщо не е заснета като самостоятелен обект на собственост, е допустим, дори да не е проведена административна процедура по чл. 53 ал. 1 т. 3 от ЗКИР, за поправяне на непълноти и грешки в одобрената КК и КР. В настоящия случай именно по искане на ищеците е били инициирана и осъществена процедура по изменение на КК със заявление, като е изготвен проект за имот с проектен идентификатор 47370.11.170, с площ от 961,00кв. м., както и са нанесени по плана постройките попадащи в процесния имот /Решение № 7 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 565 / 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград; Решение № 11 от 02.01.2025 г. по гр. д. № 9294 / 2023 г. на Районен съд - Варна/. Навежда се, че безспорно от приетите по делото гласни доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, се доказва по категоричен начин, че ищците са започнали да ползват процесния имот. При данните по делото, че към момента на влизане в сила на изменението на чл.89 от ЗС в ДВ бр. 33/96 г. ищците са упражнявали фактическа власт по отношение на процесния имот, което продължава и към момента на предявяване на иска за собственост от тях, при съобразяване на разпоредбата на § 1 ЗДЗС и решението на Конституционния съд, се налага извод, че 2014 г. е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10- годишен срок по чл.79, ал. 1 от ЗС. Това е така, тъй като за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ, бр. 33 давностния срок е изтекъл, т. е. в този случай за завършване на фактическия състав на чл.79, ал. 1 от ЗС към изтеклия до спирането период е необходимо прибавяне на владение, което не упражнено от страна на ответника. Поради това, възраженията на ответника, че срокът не е изтекъл, се явяват неоснователни /Решение № 20 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 487 / 2022 г. на Районен съд - Царево; Решение № 1480 от 11.04.2017 г. по гр. д, № 15343 / 2016 г. на 25 състав на Районен съд - Варна/. Сочи се, че от приетата по делото експертиза е видно и че изградената постройка от 17квадрата попада както в ПИ с идентификатор 47370.11.40 (възстановен на ищците, така и в част от ПИ с идентификатор 47370.11.39. което означава, че същата реално е ползвана от ищците и техните наследодатели. Прави искане за отмяна на решение № 14/ 06.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 2295/ 2024 г. на Районен съд – Благоевград, като се уважи предявения иск. Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че напълно неоснователни и немотивирани са твърденията и възраженията за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, както и за противоречието му със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на приложимия материален закон. Навежда се, че лицето К. К. М., на когото е възстановен имотът и дядото на ищците Г. Китанов М. са различни лица и дори, с оглед сходството във фамилните имена да се предположи, че е налице някаква роднинска връзка между тях, по делото нито се твърди, нито се установи К. К. М. да е наследодател на ищците. Сочи се, че ПИ е идентификатор 47370.11.41 е възстановен на лицето К. К. М., който след 1995 г. започнал да ползва възстановения му имот и съседния общински имот, като изгражда и наличната постройка от 17 кв. м. Не се сочи до кога имотите са ползвани от това лице и дали и кога бащата на ищците С. Г.ев М. е започнал да ползва същите. Не се сочи също дали и когй имотите са ползвани от дядото на ищците Г. Китанов М., който е починал още през 1953 г., когато неговият син С. Г.ев М. е бил само на 15 години и не би могъл валидно да осъществява владение след неговата смърт. Единствената конкретно посочена дата като начало на установено от ищците владение е 05.01.2014 г., поради което само въз основа на изложеното в самата искова молба, се налага извод за неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че показанията на разпитаните свидетели са твърде общи и противоречиви, като коментират предимно имота към настоящия момент и очевидно нямат преки и ясни възприятия назад във времето. Освен това показанията на свидетелите противоречат на изложените в исковата молба твърдения, посочени в предходната точка. Поддържа се, че е налице противоречие както в показанията на всеки от свидетелите, така и в обстоятелствата, които твърди всеки един от тях. Всички твърдят, че вилата била построена от бащата на ищците С., но никой от тях не може да каже кога е построена вилата, което означава, че свидетелите нямат преки възприятия за този факт. Освен това техните показания противоречат на твърденията на самите ищци в исковата молба, че вилата е построена след 1995 г. от друго лице, което е ползвало и имота. Навежда се, че при преценка на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и съпоставяне на същата със свидетелските показания, се налага изводът, че показанията на свидетелите значително се опровергават от експертното заключение. Свидетелските показания са напълно опровергани и недостоверни относно твърдените от тях обстоятелства, а именно: че в имота има само една сграда/вила и бащата на ищците е живял в тази вила - вещото лице е констатирало, че освен вилата, в имота има още една постройка, която изобщо не се споменава от свидетелите. Самата вила е недовършена, без прозорци и врати, груб строеж, покрита с ламаринен покрив, поради което няма как някой да е живял в нея дори и сезонно; - че имотът е ограден с циментови, дървени колове и тел, която ограда съществува и към момента - вещото лице е установило, че на място има само циментовите колове от бивша паянтова ограда, някои паднали и сочи, че някога в миналото е имало остатъци от оградата, която сега не съществува; - че площта на имота е около декар - от сателитните изображения и разясненията на вещото лице се установи, че фактически ограденото около вилата място не съответства на проектния имот (видимо е в много по-малки граници), като оградата е от храсти и жив плет, а не от колци; - че имотът се е обработвал като зеленчукова градина от бащата на ищците, а след неговата смърт и от тях самите; че в имота има овощни дървета; че имотът се е поддържал от ищците. Като краен резултат, от всички коментирани доказателства е видно, че исковата претенция е напълно неоснователна и недоказана, поради което правилно е отхвърлена от районния съд. Като е достигнала до същите изводи първата инстанция е постановила правилен, обоснован и законосъобразен акт, който изцяло е съобразен с доказателствата по делото. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951 г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Съгласно съдебната практика, притежанието на право на собственост от физическо лице не може да се предполага, а следва безспорно да се установи. Докато по отношение на държавата - чл. 2 от ЗДИ /отм./, чл. 6 от ЗС (редакция от 1951 г.), както и по отношение на общината - чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (в първоначалната редакцията до 05.11.1999г.) и чл.25, респ. чл. 19 от ЗСПЗЗ е въведено законово придобивно основание по отношение на имотите с неустановен собственик /безстопанствени имоти/. Съдебната практика приема, че доказването на това придобивно основание става, чрез изследване на данните, които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗТСУ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна, респ. общинска собственост (така Решение №541/06.07.2010г. по гр. д. № 661/2009г., I г.о. на ВКС; Решение №19/12.03.2016г. по гр. д. №3401/2015г., II г. о. на ВКС; Решение №8 от 11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г., I г. о. на ВКС, Решение № 2 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 326/2018 г., I г. о. на ВКС и др.). Всички процедури по отразяване на процесния имот в различните карти и тяхното одобряване (Картата на СРГ 1995г., КВС 1998г., КККР 2019 г.) не са налице данни имотът да е собствен на конкретно лице, като същевременно няма постъпили възражения. В тази насока е и становището на вещото лице. При това положение, след като не е установен собственикът на земята, се прави извод, че земята е общинска. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 86 от ЗС се предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. — публична държавна или общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС /в първоначалната редакция/ до 09.11.1999г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението - публична общинска собственост. С оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински и държавни имоти спира да тече до 2022г. Освен посоченото, видно от чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична, поради което е налице абсолютна забраната за придобиване по давност, предвидена в чл.86 от ЗС и чл. 7, ал. 1, от ЗОС. Освен това, в случая следва да се вземе предвид и нормата на чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ /нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г./, съгласно която към общинския поземлен фонд по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ безвъзмездно са предадени в собственост земеделски земи, определени с протокол на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. /Решение №203/18.10.2016г. по гр. д. №1703/2016г., I г. о. на ВКС и др./. Аналогична е разпоредбата на чл. 24, ал 7 от ЗСПЗЗ, съгласно която земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. От посочените норми на специалния закон се установява, че земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, които са държавна собственост са част от ДПФ, а земите, които са общинска собственост - част от ОПФ. С оглед посочените разпоредби, които са специални по отношение на чл. 86 ЗС е видно, че идеята на законодателя е тези земеделските земи да не могат да се придобиват по давност, което е регламентирано с императивни правни норми. За пълнота на изложеното се сочи, че дори и в хипотеза по приложение само на мораториума по § 1 ДР ЗДЗС, отново не е изтекъл необходимият давностен срок. В случая забраната по отношение на недвижими имоти и вещи частна общинска собственост отпада на 9.11.1999 г., с изменението на ЗОС, обн. ДВ бр. 96/1999 г. При прилагане на въведеният с § 1 ДР ЗДЗС мораториум, дори да се приеме, че е налице упражнявано владение от ищеца, от 9.11.1999 г. (отпадане на забраната за придобиване по давност на вещи частна общинска собственост) до 31.05.2006 г. (спиране течението на придобивния давностен срок на основание § 1 ДР ЗДЗС), от 01.01.2018 г. до 18.01.2018 г. (през който период не действа мораториумът, установен с § 1 ДР ЗДЗС) и от 08.03.2022 г. (влизане в сила на решението на КС за прогласяване противоконституционността на § 1 ЗД ЗС) до 23.08.2024 г. (предявяване на иска) не би могло да доведе до придобиване по давност на процесния имот, тъй като общата продължителност на владението е под установения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок, а след 23.08.2024г. придобивният давностен срок е спрял да тече на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД (В този смисъл Решение № 677 от г. по к. гр. д. № 2883/2024 г., I Г.О. на ВКС; Определение №1550 от 2025. г. по гр. д. №1968/2024 г„ I Г.О. на ВКС и др.). Навежда се, че в случай, че в общинския имот е изградена сграда, същата като незаконно построена е общинска собственост на основание чл. 92 от ЗС, поради което отново намират приложение гореизложените законови пречки за придобиване на собствеността въз основа на давностно владение. Съгласно т. 1 от TP № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд съблюдава приложението на императивни материалноправни норми, каквито са забраните за придобиване по давност на държавни и общински имоти, поради което във всеки конкретен случай следва изчерпателно да се изследва дали се касае за такава собственост, спрямо която намира приложение императивна норма. Прави се довод, че първоинстанционният съд правилно, мотивирано и законосъобразно е стигнал до извода, че ищците не са придобили по давност процесния имот. От изложеното се установява, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което въззивната жалба е напълно неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира сторените по делото разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба депозирана от Е. С. М., ЕГН •••••••••• и Г. С. М., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат С. Н. Г. срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. "Г. Измирлиев" № 1, представлявана от кмета Методи Байкушев. Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) на основание давностно владение, установено през 2014 г. и продължаващо и понастоящем на недвижим имот с проектен идентификатор 47370.11.170, по кадастралната карта на село Марулево, с ЕКАТТЕ 47370, община Благоевград, област Благоевград, одобрена със Заповед № РД - 18- 150/ 14.03.2019 г. на ИД на АК, с административен адрес: село Марулево, община Благоевград, с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, с площ по скица 961,00 кв.м., при граници (съседи): имот № 47370.11.41, имот № 47370.11.39, имот № 47370.11.40 и имот № 47370.11.37, с номер по предходен план 170-сто и седемдесет, който имот представлява имот с планоснимачен номер 170-сто и седемдесет, по плана на село Марулево, община Благоевград, ведно с изградената в имота сграда, заснета с идентификатор 47370.11.170.1 (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет точка единадесет точка сто и седемдесет точка едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 47370.11.170 (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет точка единадесет точка сто и седемдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Марулево, с ЕКАТТЕ 47370 (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет), Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 150/14.03.2019 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, със застроена площ от 17,00 (седемнадесет) квадратни метра. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове за неоснователни. Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на процесния недвижим имот. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и ползван приживе от бащата на ищците С. Г.ев М., бивш жител на гр. Благоевград, починал на 05.01.2014 г., като същият изградил в имота сграда, с площ от 17 кв.м. Сочат, че в момента изградената в имота жилищна сграда е с идентификатор 47370.11.170.1. Поддържат, че са установили фактическа власт върху имота и върху изградената върху него сграда от 2014г., като са продължили владението на покойния им баща. В тази връзка заявяват, че през 2024г. решили да предприеме действия, за да се били снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с която да им бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Навеждат, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 13094 от 15.02.2014г. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижимия имот и на построената в него жилищна сграда при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от ищците. Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот. Предявените установителни искове са допустими. Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение, установено първоначално от праводателя им С. Г.ев М., а след неговата смърт на 05.01.2014г. са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка трябва да установят, че праводателят им, съответно ищците след неговата смърт са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време. Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имота на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да докаже, че процесният имот попада в приложното поле на тези разпоредби. От приетите по делото два броя удостоверение, съответно удостоверение за наследници на Г. К. М. от 05.03.2024г., издадено от Община Благоевград и с изх. № 1689/16.05.2023г., издадено от Община Благоевград на С. Г.ев М., се установява, че ищците са наследниците на Г. К. М., починал на •••г. и С. Г.ев М., починал на •••г., като те са внуци на Г. К. М. и деца на С. Г.ев М.. По делото се установява, че с Решение № Т-1 от 24.11.1995 г. на ПК- Благоевград на наследниците на дядото на ищците Г. Китанов М. е възстановена собствеността върху съседния на процесния имот с идентификатор 47370.11.41. За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото е назначена в първата инстанция съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 08.12.2025г. се установява, че част от възстановения на наследниците на Г. Китанов М. имот с идентификатор 47370.11.41 (с площ от 131,51 кв.м.) попада в процесния имот с проектен идентификатор 47370.11.170 (онагледено на Приложение № 11а към експертизата, като площта е тонирана в лилав цвят). Останалата, по-голяма част от процесния недвижим имот с проектен идентификатор 47370.11.170 (с площ от 829,18 кв.м.) попада в имот с идентификатор № 47370.11.39 (онагледено отново на Приложение № 11а към експертизата, като площта е тонирано в оранжев цвят). Както имот с идентификатор 47370.11.41, така и имот с идентификатор № 47370.11.39 попадат в землището на с. Марулево, общ. Благоевград. Става ясно, че имот с идентификатор № 47370.11.39 към 1982г.-1983г. е бил част от част от масивите обработваема и необработваема земя на АПК, ТКЗС, ДЗС /Приложение № 1 към експертизата/. Вещото лице е категорично, че няма данни имот с идентификатор № 47370.11.39 или част от него да е принадлежал на частно лице, което да го внесло в ТКЗС. Става ясно, че начинът на възстановяване на земеделските земи в цялото землището на с.Марулево, община Благоевград и по отношение конкретно за имот № 47370.11.39, е в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. Установява се, че за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 47370.11.39 по КККР на с.Марулево, е налице влязъл в сила план, посочен в чл. 19 ЗСПЗЗ, който план е Картата за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. Става ясно, че за имот с идентификатор № 47370.11.39 по КККР на с.Марулево има издаден Акт за частна общинска собственост (АЧОС) с №13094 от 15.02.2024 г. Експертът е категоричен, че е налице пълна идентичност между имота, описан в АЧОС и имотът, описан в Картата за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. Установява се, че за поземлен имот с идентификатор № 47370.11.39 по КККР, няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост, включително и от ищците. По отношение на построената в процесния имот сграда-вила не е установено наличието на строителни книжа, поради което не може да се определи точна година на изграждане на жилищната сграда-вила. Става ясно от извадката от ЕТК от 1987г., по данни от 1982-83г. /Приложение № 1 към експертизата/, че тази сграда липсва. Сградата присъства в първата сателитна снимка за района на СТЕ от 19.08.2003г. /Приложение № 12 към експертизата/. В тази връзка вещото лице прави извода, че тази сграда-вила е строена в периода между 1983 г. и 2003 г.. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като изготвил скици от оглед на място /Приложение № 11 и Приложение № 11а към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че на място между имоти с идентификатор № 47370.11.41 и с идентификатор № 47370.11.39 няма ограда, и се ползват като един имот, като и двата имота са запустели, неподдържани, пасище с гора и храсти. Вещото лице е категорично, че на място по границите на проектния ПИ с идентификатор № 47370.11.170, присъстват само циментовите колове от бивша паянтова ограда. Става ясно, че в границите на този проектен имот присъства вилна сграда на един етаж /МЖ/ и тавански етаж, с двускатен покрив, покрит с ламарина, недовършена, запустяла, неподдържана. По отношение на тази постройка вещото лице поясни, че сградата е без прозорци и врати. Сградата е груб строеж, покрита е с ламаринен покрив, но е необитаема. Експертът е установил, че до тази сграда от запад, присъства паянтова стопанска постройка, склад /ПС/. За добиване на визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на процесния имот с проектен идентификатор 47370.11.170 за периода от 19.08.2003 г. до 10.08.2025 г., вещото лице е приложило девет сателитни снимки на Гугъл /Приложения № 12, 5, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 към експертизата/. От тези снимки които може да се направи извод, че от 19.08.2003 г. до 10.08.2025 г. никой не е ползвал процесния имот, като същият не е нива, а пасище с келява гора и храсти, необработваема земя. Вещото лице е категорично, че това, което се вижда на сателитната снимка от 19.08.2003 г. не съответства на това, което е сега по проектния идентификатор. Това несъответствие важи за целия период от 19.08.2003г. до 10.08.2025г. От приложените от вещото лице сателитни снимки, както и от изслушването му, може да се направи извод, че частта от процесния имот, попадаща в имот с идентификатор № 47370.11.39 никога не е била ограждана изцяло за периода от 19.08.2003г. до 10.08.2025г. Става ясно, че тази част не е била ползвана изцяло от наследодателя на ищците С. Г.ев М., а след неговата смърт на 05.01.2014г. и от ищците. Нещо повече. Вещото лице поясни, че поголямата част от имот с идентификатор № 47370.11.39 представлява гора. Установява се, че за периода от 2022г. до 2025г. тази гора е постепенно е нараствала, като имотът вече не може да се определи като „пасище-мера“, а като „гора в земеделски земи“. Тази гора е от саморасли дървета, които постепенно са навлезли и в площта на процесния имот, поради което и оградата вече не си личи. От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 12.02.2024г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищците са поискали от ответната община да им бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с проектен идентификатор № 47370.11.170 и изградена в него сграда с идентификатор № 47370.11.170.1 по КК на Благоевград. На дата 15.02.2024г. от страна на ответника е съставен Акт за частна общинска собственост с № 13094, с който имот с идентификатор № 47370.11.39 е актуван като частна общинска собственост, за което ищците са уведомени с Удостоверение от 28.02.2024г. С цел да докажат, че праводателят им С. М., а и след неговата смърт и самите ищци, са придобила спорния имот в резултат на давностно владение ищците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. Й. Ц., В. К.Х и С.Б.П. /съседи/, от които не може да се направи еднозначен и категоричен извод за основателност на твърдението на ищците за придобиване на имота по давност. ••••••••••••••••• В конкретният случай основното придобивно основание е, че е придобит процесния поземлен имот, поради изтекла в полза на наследодателя на ищците придобивна давност. След внимателна преценка на всички доказателства по делото, разгледани в съвкупност и тяхната взаимновръзка, съдът счита, че това възражение на ищците, че е баща им, е станал собственик на имота, на основание давностно владение, което владение е продължило от ищците, не се установи по категоричен начин в съдебното производство. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност е правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2012 г., придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС – в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Изискващото се от чл. 120 от ЗЗД, във връзка с чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години, като упражняваното владение трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато – да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си. Признаването на правото на изключителна собственост върху един недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 5, съотв. 10 години на фактическа власт по отношение на имота /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем / в този см. и Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и др. /. Наличието на манифестирана, с намерение за своене на имота непрекъснато и необезпокоявано от страна на действителния собственик, фактическа власт, в срока на придобивната давност по ч л . 79 от ЗС, може да направи владеещия несобственик собственик на недвижимия имот, в резултат на което правото на собственост се изгубва от предишния собственик. В конкретният случай такова непрекъснато, необезпокоявано, явно владение на процесния недвижим имот от страна на бащата на ищците, респективно от самите ищци след неговата смърт, не е налице в посочения в исковата молба 10 годишен период. Посочените факти не се установиха и от показанията на свидетелите, че първо бащата на ищците, а след неговата смърт на 05.01.2014г. и самите ищците са придобили по давност спорния имот. Доказване от такъв порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на свидетелите се констатира единствено, че в имота имало построена една вила. По делото не се доказаха твърденията на ищците, че владеят имота повече от 10 години (от 05.01.2014г.). В този смисъл не се доказа при условията на пълно и главно обективният елемент на твърдяното от ищците давностно владение, а именно, че са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, в частта им относно това, че познават ищците и техния баща и наследодател С. М., и разположението на процесния имот и неговата форма, както и че в имота имало построена една вила, като намира същите за достоверни, непротиворечиви и основани на лични впечатления. В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебнотехническа експертиза. Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите, в частта им относно това, че наследодателят на ищците С. М., а след неговата смърт и ищците обработвали имота като зеленчукова градина, че в имота има и овощни дръвчета (ябълки, или дюли, череши, сливи), че имотът е заграден от всички страни, че и към момента оградата си стояла, че в имота има само една сграда, а именно вилата, тъй като в тази им част показанията на свидетелите се опровергават от събраните писмени доказателства и най-вече от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, от огледа на място, от сателитните снимки от Гугъл, както и от изслушването на вещото лице става ясно, че процесният имот е запустяло, неподдържано място, пасище с гора и храсти. Вещото лице по категоричен начин е установило, че в имота няма каквито да е било трайни насаждания, в това число и овощна градина, или сочените от свидетелите овощни дръвчета. Имотът няма как да е ограден от всички страни, както сочат свидетелите, тъй като е налице разрастване на гора от саморасли дървета, които постепенно са навлезли и в площта на процесния имот, поради което и оградата вече не си личи. По отношение на сградата се констатира, че същата е без прозорци и врати. Сградата е груб строеж, покрита е с ламаринен покрив, но е необитаема. Освен вилата в имота има още една постройка, представляваща паянтова стопанска постройка, склад. Предвид посоченото предявеният положителен иск по чл. 124 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Придобиването на недвижим имот при условията на общата давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене и владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и то да е продължило за срок от 10 години. В настоящия случай данните за ползване на имота, предмет на спора, не сочат несъмнено на владението, на което се позовават ищците. Релевантните за казуса факти са изяснени от РС – Благоевград, който на база на тях е формирал правилен правен извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск. Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд - Благоевград. По разноските във въззивното производство и разноските, направени в първата инстанция. Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на 100 евро – възнаграждение за юрисконсулт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът