Решение № 2217 от 2.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9473/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 5410 от 05.04.2023 г, постановено по гр.д. № 65901/2022 г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в е признато за установено, че ОСИГУРИТЕЛНА КАСА "АДВОКАТ" БУЛСТАТ: 130589438, гр. София, БУЛ.ВИТОША 1А, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на БИСОФТ ЕООД ЕИК: 115564538 гр. Пловдив, УЛ.КАП.РАЙЧО 95, ет.6, ап.ОФИС 3, общ. Пловдив, обл. Пловдив неплатена главница в размер на 4200 лева - за месечни абонаменти по договор от 7.11.2008г. за абонамент и поддръжка на софтуерна система "BarKeeper" за управление на дейността в Осигурителна каса "Адвокат" при АК - София, по фактури, издавани от 1.10.2020г. до 7.7.2021г., , ведно със законна лихва от 28.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми по гр.д.№ 44306/2021г. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е отхвърлен предявения иск за горницата, над уважения размер от 4200 лева, до пълния предявен размер от 9 929,40 лева. С решението на съда е осъдена ОСИГУРИТЕЛНА КАСА "АДВОКАТ" БУЛСТАТ: 130589438 гр. София, БУЛ.ВИТОША 1А, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на БИСОФТ ЕООД ЕИК: 115564538 гр. Пловдив, УЛ.КАП.РАЙЧО 95, ет.6, ап.ОФИС 3, общ. Пловдив, обл. Пловдив сторените разноски от: сумата 258,79 лева по гр.д.№ 44306/2021г. и сумата от 951,12 лева по гр.д.№ 65901/2021г. Осъден е и БИСОФТ ЕООД ЕИК: 115564538 гр. Пловдив, ул. „ Капитан Райчо“ № 95, ет.6, ап.ОФИС 3, общ. Пловдив, обл. Пловдив да заплати на ОСИГУРИТЕЛНА КАСА "АДВОКАТ" БУЛСТАТ: 130589438 гр. София, БУЛ.ВИТОША 1А, общ. Столична, обл. София (столица) сторените по делото разноски от 718,38 лева По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 103833/13.04.2023г. от ищеца в първоинстанционното производство – „БИСОФТ“ ЕООД, насочена срещу решение № 5410 от 05.04.2023г. по гр.дело № 65901/2021г. по описа на СРС, 125 с-в, в частта, с която са частично отхвърлени предявените от него искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.266, ал.1, вр.чл.258 от ЗЗД. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, като са изложени подробни съображения. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск – уважен в цялост. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна „ОК Адвокат“ не е подала отговор на въззивната жалба на „БИСОФТ“ ЕООД. Постъпила е въззивна жалба и от ответника ОК „Адвокат“ с вх. № 134276/15.05.2023г., с която се обжалва решението на районния съд в частта, с която са частично уважени предявените от ищеца „БИСОФТ“ ЕООД искове. Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост на формираните от районния съд изводи, като е изложил съображения. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК „БИСОФТ“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, депозирана от ОК „Адвокат“, с който я е оспорил като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните от ответника части. Подадена е и частна жалба с вх. № 207140/20.07.2023г. от ОК „Адвокат“ срещу определение № 17142 от 12.05.2023г. по гр.дело № 65901/2021г. по описа на СРС, 125 с-в, с което на основание чл.250, вр.чл.194, ал.3 от ГПК е допълнено постановеното по делото решение, като е признато за недоказано оспорването на писмен документ – договор № 42/07.11.2008г. „абонаментен и поддръжка на софтуерна система BarKeeper за управление на дейността в Осигурителна каса „Адвокат“ при АК-София, при твърдения на ответника, че първата страница е подменена. Изложени са доводи за неправилност на определението, като страната моли същото да бъде отменено и договорът да бъде признат за неистински. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от въззивника-ищец „БИСОФТ“ ЕООД, с която е оспорва като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. За да се произнесе по основателността на жалб ите, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното: С определение № 8181 от 24.04.2025г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да посочи защо твърди, че ответникът е правосубектен, а в противен случай – да посочи надлежен ответник. В изпълнение указанията на съда, ищецът е подал молба, в която потвърдил, че намира ответната страна за провосубектна на основание чл. 8 КСО, в редакцията му в ДВ бр. 64/2000г. Уточнено е, че осигурителна каса „ Адвокат“ е учредена с нарочен учредителен договор, че съгласно същия касата има управителен съвет и се представлява от САК. Насрещната страна по исковете ОСИГУРИТЕЛНА КАСА "АДВОКАТ" намира, че не е пасивно легитимна страна по делото поради липса на правосубектност. Аргументира се с обстоятелството, че е създадена от САК само за извършване на легитимна, позволена от закона цел, както и че всичките й членове са само членове на САК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо по следните съображения: Въззивният съд намира, че ответната страна ОСИГУРИТЕЛНА КАСА "АДВОКАТ" БУЛСТАТ: 130589438 не притежава правосубектност поради което не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Аргументите, изложени в подкрепа на тезата на ищеца в цитираната по – горе молба, а и в молби пред СРС са общи, а по същество – неоснователни. Няма спор в съдебната практика и доктрина, че п равосубектност е основно понятие в правото и означава признатата от правния ред възможност едно лице да бъде носител на субективни права и юридически задължения. Тя определя кои субекти могат да участват в правни отношения. За юридическите лица тя се създава с вписването им и се прекратява с заличаването и е предпоставка за участие в правния оборот. Правосубектността за юридическите лица се придобива от вписването им в съответния регистър, както следва: за търговци от вписване в Търговски регистър; за юридически лица с нестопанска цел - от вписване в Регистъра на ЮЛНЦ, за останалите съобразно правила на специалния закон, уреждащи правосубектността. Приложимото право по делото е чл. 8 КСО и Наредбата за осигурителните каси. Oтносимите разпоредби следва да се разгледат към момента на учредяване на ОК „ Адвокат“, но и като се съобрази, че процесното правоотношение е за периода 2020 – 2021г. В редакцията на чл. 8. КСО от 2000 г. ДВ, бр. 64, ал. 1 гласи, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и юридическите лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. В редакцията към 2020 – 2021г., изменена с ДВ № 58 от 2012г., в сила от 01.08.2012г, тази разпоредба сочи, че осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Съгласно чл. 4 от Наредбата за осигурителните каси съответната каса следва да се регистрира в регистъра на НАП и да получи Булстрат номер. Това условие е изпълнено в случая, тъй като осигурителна каса „ Адвокат“ притежава Булстрат номер и фигурира в регистъра на НАП. Въпреки това, описаното не е достатъчно същата да придобие правосубектност. В случая е налице спор между страните, че по своята същност осигурителната каса, създадена по реда на Наредбата за осигурителните каси във вр. с чл. 8, ал. 3 КСО не е юридическо лице и самостоятелен правен субект, титуляр на права и носител на задължения. Предвид спецификата на осигурителните отношенията се наблюдават някои различия от общия ред за придобиване на правосубектност на юридически лица. Единствената осигурителна каса с правосубектност, произлизаща от закона / ex lege/,е НЗОК, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗО. Такава уредба не е въведена за другите осигурителни каси. Всички останали осигурителните каси се приравняват на юридически лица, единствено за производствата по реда на ДОПК, съгласно чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт. В случая спорът е от облигационно-правен характер и презумпцията по ДОПК не е приложима. В този смисъл е и Решение № 20085 от 11.06.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 3747/2025 г , касаещо липсата на правосубектност на гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД. Според него единствено за данъчни цели неперсонифицираните дружества и осигурителните каси следва да се разглеждат като самостоятелни правни субекти, които са носители на данъчни права и задължения. В този смисъл в облигационни отношения, осигурителните каси не са носители на права и задължения. Същият извод е обоснован и в Решение № 10472 от 29.07.2014г, постановено по адм. дело № 4861/2014г. по описа на ВАС, по което страна е осигурителна каса към адвокатска колегия Хасково. Върховната съдебна инстанция е заключила, че тези участници в правоотношения не са персонифицирани правни субекти, тъй като нямат характера нито на сдружение, нито на капиталово дружество. Уточнено е, че този вид осигурителни каси са единствено посредник между членовете си и НОИ, като членовете им сами заплащат осигурителни вноски, поради което нямат характер на осигурител. В този смисъл, липсата им на това качество подкрепя приетото от настоящия съдебен състав обстоятелство, че не притежават правосубектност. Придобиването на правосубектност за осигурителните каси не е предвидено в закон, както е по отношение на НЗОК. С оглед на режима за придобиване на правосубектност от осигурителна каса, различна от НЗОК, и липсата на изрично правно основание за това, съдът намира, че липсват необходимите предпоставки за придобиване на самостоятелна правосубектност, отделна от САК, по отношение на осигурителна каса „ Адвокат“. Съдът счита, че съобразно нормативната уредба, след като за ОСИГУРИТЕЛНА КАСА "АДВОКАТ" не е предвидено нормативен акт, че същата притежава правосубектност, имайки предвид дейността й то тя не е може да участва в правоотношения като отделен правен субект, в това число като страна по дела, тъй като не е самостоятелен правен субект. По делото се установи, че ОК „ Адвокат“ е създадена от САК, както и че всички членове на управителния й съвет са членове на САК. Тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, неналичието й при липса на възможност за процесуално правоприемство по време на висящия исков процес, ще има за правна последица прекратяване на производството. В процесуален аспект, липсата на процесуална правоспособност води до нередовност на сезирането и невъзможност да бъдат предприети исканите процесуални действия, поради липсата на надлежна страна в процеса. Липсата на правосубектност на ответника десезира съда и има за последица оставянето без разглеждане на подадената от ищеца искова молба. Повдигнатият правен спор не може да бъде разрешен, тъй като постановяването на съдебен акт по съществото на спора не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Ето защо постановеното първоинстанционно решение подлежи на обезсилване, а производството по исковете следва да се прекрати. По частната жалба – постановеното от СРС определение е недопустимо по същите съображения, по които е недопустимо и решението и те не е нужно да се повтарят. Така мотивиран, съдът