Решение № 137 от 30.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 384/2025 г.

Производството се провежда по реда на чл. 258 и сл. ГПК и образувано по приета за разглеждане въззивна жалба, подадена от името на „ИЗИ КЛУБ“ООД срещу част от решение №217/22.05.2025 по електронно дело 20213100900873/21.12.2021г. (ТД873/2021) на Окръжен съд – Варна, с които дружеството е било осъдено да плати на М. Ж. А. и П. Ж. А. сумите, представляващи горници над по 15 399.61лв до присъдени суми от по 82 916.28лв., съответни на наследствените им квоти части от дружествен дял, формиран при прекратяване на членството в дружеството на техния наследодател, ведно със законна лихва от предявяване на съединените претенции и са били определени разноски в тежест на жалбоподателя. По предварителните въпроси и допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 594/14.10.2025 г., като наред с оплакванията по частично обжалвания първоинстанционен акт са изложени и съображения за нуждата от служебно попълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на факти, предвидени в императивни норми(счетоводни стандарти за отразяване на икономическа дейност на търговско предприятие) и на страните са дадени допълнителни указания за носената от тях доказателствена тежест. Въззивното дружество „ИЗИ КЛУБ“ООД, чрез пълномощника адв. К., сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на факти, останали недоказани, поради допуснати нарушения при попълване на делото с доказателства, неправилно приложен закон, както и за частично недопустимо произнасяне по отношение на сума, разгледана като част от дружествения дял, но представляваща, според въззивника, разпределена печалба. Сочи, че необосновано и в противоречие с установената практика по прилагане на закона, първоинстанционният съд е възприел заключение на в. л. Станчев за припадащ се на починалия съдружник дял от чиста стойност на активите на дружеството, при което към балансовите активи е добавена и пазарната стойност на притежаваната търговска марка и на „цялата интелектуална собственост", а съответно тя е била изчислена по варианта на оценителна експертиза с прилагане на метода на свръхдохода на база приходите от цялата продукция на „Изи Клуб" ООД, независимо че голяма част от тази продукция не е реализирана под оценяваната търговска марка. Счита, че възражението му срещу възприемането на тази оценка е било пренебрегнато, а искането му да се допусне експертиза за оценяване на ликвидационната стойност на нематериалния актив (възприемана като приложима в стандартите за оценяване) е било необосновано отказано. Отделно сочи, че ищците не са доказали убедително пропуснато осчетоводяване на актив, за да се налага изобщо коригиране на балансова стойност на чистото имущество. Позовава се на неприложени нормативни стандарти за счетоводно отчитане на нематериални активи (СС 38) и конкретно условията за признаване на търговска марка, създадена от предприятието като самостоятелен контролиран доходоносен ресурс (отделно от вътрешно-създадена репутация, която не може се разграничи от стойността на бизнеса като цяло), нейното заприходяване по придобивна стойност (равняваща се на разходите, направени за нея в предприятието) и текущото й амортизиране. Допълнително са посочени и оплаквания по обосновката на извода за възприемането на варианта на оценката на търговската марка на база целия оборот на ответното дружество, с подробно посочени аргументи (изведени както от интерпретиране на гласни доказателства, счетоводни документи и лична кореспонденция на управител с клиенти в чужбина, така и от установени разлики в партидите на производство със специфичното им предназначение, изключващо разпространяване с марката на производителя и необоснованото възприемане на пряк маркетингов ефект от ползване на графичното изображение в документацията). Оспорва се и възприемането на варианта на оценителската експертиза, който не отчита полезен живот на нематериален актив (основан на предположение, че регистрацията в бъдеще би могла да бъде подновена), като се настоява евентуално (в случай, че се наложи допълване на активите с оценяема по пазарна стойност търговска марка) за прилагане на вариант, ограничаващ прогнозни приходи само в рамките на юридическия живот на регистрираната марка, т.е. от 01.08.2021 г. до 20.02.2031 г. и само на пласираните с тази марка стоки (без отчитане на продажбите в чужбина и изработените за клиенти с други наименования стоки). Самостоятелни оплаквания за необоснованост са изложени по разглеждането на акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното плащане, като въззивникът сочи липса на обсъждане на възражението му за поредица от предложения (вкл. и в неуспешни медиационни срещи), отправени към ищците за уреждане на имуществени отношения, конкретизирани през януари 2022 г.(след завеждане на иска) като конкретни суми от по 25 000 лв. или общ сбор за двамата ответници от 50 000 лв. Като счита, че ищците са осуетили възможността да получат добросъвестно предложено доброволно плащане, включително като са блокирали ненужно с обезпечение сметките на ответника, настоява за освобождаването му от отговорността за заплащане на лихви върху тази сума след датата на получаване на предложението за заплащане на сумата от 50 000 лв. - 01.02.2022 г. Отделно въззивникът излага и оплаквания за разглеждането на иск, който не е бил предявен, като сочи, че не е била отчетена разликата в правото на дружествен дял и вземането за разпределена, но неполучена от починалия съдружник печалба за 2020 г. в размер на 29 700 лв. Въпреки, че възприел тази част от твърденията на ищците, като относими към претенция по чл. 133 от ТЗ, съдът изцяло бил игнорирал възраженията на въззивника за липса на изрично предявяване на иск на такова основание и недопустимо добавил и такова вземане към изчислената балансова стойност на дела на починалия съдружник. В пледоария по същество пълномощник на въззивника – ответник поддържа искането си за отхвърляне на исковете по чл. 125 ал.3 ЗЗД над признат и изплатен от дружеството размер от по 15 339.61 лв., до неоснователно претендирани горници след отмяна на неправилното решение за присъждане на сумите от по 82 916.28 лв. за всеки от ищците. В подробни писмени бележки тази страна обосновава зачитането на установената със стабилната вече част от първоинстанционния акт, съответна на стойност на чистото имущество по междинния счетоводен баланс, без неправилната корекция (добавяне на пазарна стойност на незаприходен нематериален актив – търговска марка), като именно това счетоводно отчитане е потвърдено като съответно на счетоводните стандарти и от новоназначеното вещо лице и съответства на управленските решения приживе на наследодателя. Настоява за съобразяването на разликата в предмета на предявения иск и основанието за вземането за вече разпределена печалба, както и на поведението на ищците, въвели ответника в съдебен процес въпреки предложеното от кредитора доброволно уреждане на претенциите им. Излагат се доводи срещу преразглеждането от въззивния съд на въпросите относно балансовите стойности (извън корекцията, предмет на обжалването), като евентуално са обосновани счетоводните операции, довели до междинния счетоводен баланс (отписване на несъбираем дълг към несъстоятелен клиент, отписване на касова наличност, ненамерена при инвентаризация, наложила се поради настъпилата промяна в материално-отговорните лица). Въззиваемите ищци П. А., чрез адв. П. и М. А., чрез адв. Г. , оспорват оплакванията на въззивника, както по отношение на попълването на делото с необходими доказателства, така и по обосновката на възприемане на варианта на експертното заключение, с допълнителното остойностяване на неотразена в баланса стойност на регистрирана търговска марка, като съществен нематериален актив. Оспорват се и оплакванията по обосноваването на размера на завишената стойност на балансовите активи с оценката на марката, след мотивиран избор на един от множеството варианти (вкл. и тези поискани от въззивника, съставени при съобразяване на Български стандарт за оценяване), подкрепен с множеството гласни показания и констатация на счетоводния експерт за липса на установена в предприятието аналитичност, разграничаваща приходи от пласирани партиди с етикети с търговската марка от такива, брандирани за клиенти. Позовават се и на подробната обосновка, дадена от вещите лица оценители, по приложените методи, включително и при отчитане на икономическия живот на регистрираната марка. Поддържат се и доводи срещу оплакването за присъждане на законната лихва, като сочат, че ответникът е пропуснал процесуалните срокове за възражения по това искане, а ответниците са участвали във водените преговори добросъвестно и след отказано заместване на починалия в членството му, като споразумение не е постигнато поради непълно предложената стойност на оценявания дял. Въззиваемите оспорват и оплакването за недопустимо разглеждане на иск по чл. 133 ал.1 ТЗ, като отричат да са предявявали такава претенция. В отговора на М. А. изрично е заявено оспорване на констатираните от вещото лице протоколи за разпределение на печалба приживе на наследодателя. И двамата въззиваеми отричат да са твърдяли наличие на каквото и да е разпределение и считат, че включването на неплатената (дори и да е била разпределена) печалба като елемент, формиращ дела на починалия изцяло кореспондира на установената съдебна практика. По същество адвокатите и на двамата въззиваеми ищци пледират за потвърждаване на правилното уважаване на осъдителните искове, като изразяват становище, че следва да бъде кредитирано като достоверно заключението във варианта, посочен в т. 4 от допълнителната съдебносчетоводна експертиза, назначена от въззивния съд. Писмено изложение по съществото на спора е представил само пълномощника на ищеца А., в което (извън приповтаряне на доклада на въззивния съд по оплакванията) са коментирани нормите, уреждащи размер на дружествен дял при прекратяване на членство; необвързващият характер на баланса като частен удостоверителен документ; липсата на отразено в счетоводството притежание на търговска марка и съпоставката с множество доказателства за ползвана от предприятието търговска марка като графично изображение и текст при разпространение на произведените стоки от дистрибутори в търговска мрежа с етикети с обозначено лого в страната и при износ, вкл. представянето й в интернет сайтове за продажби и социални групи във фейсбук, както и потвърдена от вещото лице липса на аналитично разграничаване на приход от стоки с марката от постъпления от брандирани по друг начин по поръчка на клиенти партиди. Позовава се на съдебната практика изискваща възлагане на алтернативен счетоводен баланс при установена непълнота на счетоводното отразяване и пледира за възприемане на варианта без съобразяване на отписани без съответно основание вземания, без начислените дивиденти по оспорените, непротивипоставими на наследниците протоколи(които според съдебната практика са неразпределна печалба, формираща елемент от дружествен дял) и с добавяне на невключената в активите търговска марка, оценена надлежно като нематериален актив, съответен на определение по МСС 38 за интелектуална собственост. Изложени са и доводи срещу освобождаването на ответника от отговорност за лихви при липса на извършено дори и частично плащане преди завеждане на иска, както и причиняване на спора именно от въззивника, който не е представил междинен баланс, съответен на действителното имущество и не само че не е предложил адекватен размер за изпълнение на задължението, но дори го е намалил, като е представил част от натрупаните печалби като вече изплатени дивиденти. Насрещните страни са обявили искания за определяне на разноски за настоящата инстанция, уточнени по размери в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л. 138, л. 139 и л. 141). За да се произнесе по оплакванията на страните, въззивният съд съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на разгледани обективно съединени осъдителни искове на двама наследници, придобили в равни квоти наследствено право за изплащане на дружествен дял, като последица от прекратяване на членство със смъртта на съдружник, притежавал приживе 4/6 от дяловете от капитала на ответното дружество. Посочената в диспозитива разпоредба на закона изцяло съответства на описаното и съответно докладваното правопораждащо основание за изискуемо притезание, придобито от наследници по закон. Нито в исковата молба, нито в допълнението й ищците не са претендирали някакво друго вземане, което да са наследявали, респективно и произнасянето по съединените искове, квалифицирани според описаното в исковата молба материално право по чл. 125 ал.3 ТЗ, ведно с акцесорни претенции за заплащане на обезщетения за забава в размера на законната лихва, съответства именно на търсените от двамата наследници стойности на припадащите им се части от наследения дружествен дял. Обжалваното решение по надлежно упражнено право на иск от всеки от ищците е допустимо. Доводите на въззивника за уважаване на друг иск се основават на изложените от първата инстанция мотиви за допълване на счетоводната балансова стойност на чистия капитал(активи минус пасиви) със стойност, отразена в счетоводството на дружеството като разпределен дивидент. Вярно е, че в съдебната практика се провежда ясна разлика между иск за наследен дивидент и иска за дял, включващ неразпределена печалба (решение № 60160 от 11.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1934/2020 г., I т. о., ТК), но те се разграничават въз основа на твърденията, които ищците посочват, а в случая фактите относно взето решение за изплащане на дивидент са сочени само от ответника. Посочените от първата инстанция мотиви също не са отнасят до установено от съда самостоятелно материално право, породено в полза на наследодателя приживе, което да е различно от притежаваната имуществена стойност на дела му. Напротив, те са следствие от констатацията за нужда от корекция на обоснованите с неподписани първични документи счетоводни данни за разпределяне и плащане на дивиденти преди смъртта на наследодателя(ползвани от вещото лице при изготвяне на различни варианти на балансовата стойност на чистото имущество). Крайното заключение е за установена от съда друга (завишена) стойност именно на припадащия се на починалия съдружник дял. Дали този извод е правилен или не е въпрос на преценка по същество. Въззивният състав не установява никаква индикация за включване в присъдените на ищците суми на някакви части, които съдът да е приел като съответни на вече разпределен в полза на наследодателя дивидент, дължим на основание чл. 133 от ТЗ и в този смисъл оплакването за разглеждане на иск, който не е бил предявен от ищците, се оказва неоснователно. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните в първа инстанция доказателства, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Безспорно е между страните (и видно при справка в публичния ТРРЮЛНЦ), че „ИЗИ КЛУБ“ ООД е било учредено от Н Г, Ж А. и В Т през 1996 г. Учредителите са притежавали равни квоти от капитала, чийто общ размер е бил разпределен на шест равни дяла по 10 450лв., покриващи 62 700 лв. до 01.04.2015 г., когато Т е прехвърлил дяловете си на Ж А. и е напуснал дружеството. Дяловете на другия съдружник са останали непроменени, като по партидата на дружеството и актуалния дружествен договор е отразено разпределение на капитала между двамата в съотношение 4 дяла (41 800 лв.) за А. и 2 дяла (20 900лв.) за Г. В посоченото отношение са притежавани дружествените дялове до момента на смъртта на Ж А. на 21.07.2021 г., а след това няма никаква активност от страна на дружеството за актуализиране на статута му след настъпил факт, водещ автоматично по силата на закона до промяна в персоналния състав (чл. 125 ал.1 т.1 ТЗ). Към посочения момент, вътрешните отношения между съдружниците са били уредени с дружествен договор от 26.03.2015 г. който не съдържа изрична уредба на поемането на членството от наследници при смърт на съдружник, и затова тази възможност дори при заявена тяхна воля за това, остава обусловена от съгласието на другия съдружник (чл. 122 ТЗ). Няма спор, че между наследниците на починалия и останалия съдружник са започнали предварителни неформални преговори за уреждане на имуществените последици от прекратяването на членството, в които не е била постигната нито първоначалната цел на ищците да заместят наследодателя си, като встъпят като новоприети съдружници, нито намерението на вече единствения член да получи оферта за изкупуването на правата на починалия, ясно заявено в отговора по исковата молба като алтернатива на съгласието му да продължи да работи с наследниците (л.47 от делото на ВОС). Особено показателно за тази цел е липсата на каквито и да са индикации за подготовка на самото дружество да съхрани размера на капитала със записване на „освободените“ дялове за легитимиране на Г като едноличен собственик, едновременно с остойностяване на задължение на дружеството за изплащането им по балансови данни на наследниците. Междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството (31.07.2021г.) не е бил наличен поне до 27.04.2022г. (л.222 от делото), когато е датиран първият такъв документ, връчен на наследниците. Още на 30.06.2021г. обаче, в качеството си на управител Г е приел годишен счетоводен отчет за предходната 2020г. и е декларирал, че той е одобрен от съдружниците(според заявлението за обявяването му за вписване по партидата на търговеца със заявление Г4 20210929222734) и съответно вече са били налични всички изходни данни за проследяване и на остатъчната икономическа дейност от начало на текущата стопанска година до края на юли. Явно е, че предложенията от страна на преговарящия в лично качество съдружник, са основани на принципно погрешната му представа, че би могъл да договаря свободно цена по прехвърлителна сделка с наследниците(чл. 129 ГПК), вместо да ги приеме в дружеството. Такова договаряне обаче е възможно само докато членственото правоотношение на прехвърлителя съществува и съответно може да се довърши само приживе от титуляра, тъй като смъртта му трансформира евентуалния предмет на тази сделка до парично вземане в установен с императивна норма размер (чл. 125 ал.3 ТЗ). Изцяло в тази насока са и писмените доказателства, сочещи оттеглянето на ищците от преговорите през октомври 2021г. с недвусмислено обявено, вече формално и обвързващо насрещната страна искане (л. 15 – 17 от делото на ВОС) за разглеждане на молбите им за приемането им като съдружници в дружеството и провеждане на общо събрание за актуализиране на дружествения договор и избор на управител или за изплащане на имуществената равностойност на дела на починалия. Съответно Н Г едва на 12.01.2022 г. (след като вече ищците са предприели подготовка на исковата си парична претенция с производства по обезпечение на бъдещ иск и предварително събиране на доказателства за счетоводните данни, нужни за установяване на балансови стойности), е отправил от името на дружеството насрещно предложение за договаряне в два варианта на стойност на наследените дялове: платими еднократно суми от по 25 000 лева или от по 30 000 лева, платими на разсрочени вноски(л.49-52). При това положение няма съмнение, че самото провеждане на началните преговори е било безпредметно и оттеглянето на ищците не е недобросъвестно, а резултат от началната липса на каквато и да е готовност да бъде удовлетворен техния интерес, съпроводено и с липса на каквото и да е съдействие от страна на дружеството – длъжник за установяване на точен размер на дълга, породен по силата на закона пет месеца преди предявяването на исковете по съдебен ред. Както пред настоящата, така и в предходната инстанция, страните не спорят по фактите, пораждащи паричните претенции на двамата наследника на починалия съдружник и въззивният състав препраща към частта от мотивите на обжалвания акт, в която са установени всички предпоставки, установени в чл. 125 ал.3 ТЗ, легитимиращи двамата ищци като титуляри на две вземания, съответни на две равни по размер квоти от имуществен еквивалент на дружествен дял, определен по чл. 127 ТЗ на част от чисто имущество, равняваща се на притежавани от наследодателя 4 от 6 дяла от уставен капитал на дружеството. Спорът по фактите, очертан пред настоящата инстанция, се свежда до балансовите стойности на имуществото на дружеството, към посочен в закона момент. Конкретните стойности на тези величини се отчитат по междинен счетоводен баланс, съставен за месеца, в който е настъпило прекратяването при съхраняване на принципите на счетоводната политика, водена от действащото предприятие до момента (решение №180/26.03.2021 на ВКС по к.т.д. №2602/2019, II т.о.). В процесния случай значение за размера на дела, обособен при прекратяването на членството на наследодателя, имат само балансовите стойности на имуществото на дружеството към края на месец юли 2021г. Затова, посочените от страните данни към други моменти (счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2020г. и към 31.12.2021г.) имат значение само за преценка на достоверността на воденото счетоводство, доколкото редовното водене изисква спазване на принципите на хронология и съпоставимост (чл. 3 ал.2, чл. 11 ал.1, чл. 24 и 26 ЗСч). Както вече се посочи, ответникът е представил по делото изготвения от предприятието (година след смъртта на съдружника) междинен счетоводен отчет с балансови данни към 31.07.21г(л.211). Съдържанието на този частен удостоверителен документ е оспорено от насрещните страни като недостоверно. Дори и простото му сравнение с оповестения в търговския регистър баланс за предходната 2020г. година сочи известни, макар и незначителни разминавания (в закръгляване на група В на пасива), като такива разминавания, но в стойности на активите, се наблюдават и при сравнение на този екземпляр (датиран като съставен на 06.07.22г.) с друг вариант(съставен на 27.04.22г.), ползван при провеждани в хода на процеса проговори за постигане на спогодба (л.222). Същевременно вещото лице М., назначен от настоящата инстанция не е открил в предприятието останалите елементи на междинен отчет (включващ дори и за микропредприятията на осн. чл. 29 ал.4 ЗСч, поне съкратен отчет за приходите и разходите). Това засилва съмнението за съответствието на тази балансови данни с изискванията на приложими на осн. чл. 34 ал.1 ЗСч за такова дружество национални счетоводни стандарти(НСС34 - за изготвяне на междинен отчет). В съдебната практика трайно се приема, че съставените от дружеството счетоводни документи не са противопоставими на оспорващите ги ищци, които не са участвали в тяхното съставяне и в този смисъл съдът не е длъжен да ги възприеме безкритично. Напротив, дори и да не са оспорени конкретни стойности, а е обявено най-общо възражение срещу редовността на воденото счетоводство, преди да основе решението си на счетоводните данни съдът следва служебно да се убеди, че балансовите стойности отразяват вярно актуалното състояние на имуществото и са резултат от законосъобразно прилагане на стандартите в счетоводството (Решение № 272 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1477/2023 г., II т. о., ТК). Същевременно, не може да бъде пренебрегнато положението на ищците като наследници на съдружник, чието участие в дейността на дружеството е позволявало да контролира и ръководи стопанската политика. Като универсални правоприемници те са обвързани така, както и своя праводател от всички действия и изявления, изразяващи волята му като управител и като мажоритарен съдружник, поне от 2015г. В този смисъл, макари и съставени от дружеството, документите отразяващи стопанската политика до края на 2020г., отразени в счетоводството на предприятието до балансови стойности към 31.12.2020г, дори и да не носят личен негов подпис, го обвързват като възприети и одобрени от него при приемането на отчета за тази година. Затова и предмет на проверката за достоверно счетоводно представяне на икономическото състояние следва да бъдат онези данни, които са се променили след този момент до момента на смъртта на наследодателя. Влиянието на каквито и да са обстоятелства, настъпили след това може да бъде отчитано само, ако са резултат от по-рано извършени сделки или управленски решения, и подлежат на счетоводно отразяване до края на текущия месец. Фиксирането на нормативно определения размер на дела, дължим на наследниците към балансови счетоводни данни, а не към действителни и актуални стойности на активите позволява да се съхрани стабилност на счетоводната политика, която да позволи дейността на действащото предприятие да продължи и занапред така, както е била планирана, без необосновани сътресения. Подходът на законодателя изисква имущественото изражение на членството да отрази статуквото, заварено от внезапно настъпил факт на смъртта на съдружника, без да предоставя на предприятието някакъв период за подготовка (какъвто се урежда като предизвестие, когато членството се прекратява по воля на напускащ съдружник). Това тълкуване на правилото на закона съдът възприема поради нуждата от баланс между интересите на „външните“ кредитори на действащото предприятие(чието положение не следва да бъде променяно само поради вътрешна за дружеството промяна на състава на съдружниците) и на самото дружество (което следва да продължи дейността в съответствие с заварените управленски политики докато не бъде регистрирана промяната в статута, позволяваща на поелите нова отговорност новоназначени органи да поставят нови цели на бизнес модела). Затова въззивният съд преценява, че данните в счетоводството на предприятието следва да се преценяват само доколкото съответстват на установената приживе на наследодателя и отразена в оповестени в предходни периоди данни за счетоводна политика. Няма спор, а и това е потвърдено и с проверките на вещите лица – счетоводители, назначени в двете инстанции (чл. 267 от делото на ВОС и л. 107 от настоящото дело), че в дружеството не е било отразявано ( поне от 2007г. до проверявания период) придобиване на какъвто и да нематериален актив, който да отразява икономическите последици от притежаването на регистрирана през 2001г в Патентно ведомство търговска марка с наименование „cotton Step“, представена като графично изображения със словни елементи и лого, заявена в няколко класове, вкл. текстил, стоки от памук, трикотажни изделия, чорапи от памук и реклама, демонстрация на стоки, организиране на изложби за търговски и рекламни цели. Няма спор, че регистрацията на тази марка е съхранена с подновяване през 2021г. В първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства които потвърждават принципно признати от ответното дружество обстоятелства по използване на марката за обозначаване и пласмент на основното производство на предприятието, като е поставяна на етикети, на витрина на фирмен магазин и при дистрибутори, както и при ползване на фирмения печат(възпроизвеждащ графичното лого от нея) в търговска документация, и ползване на наименованието за идентификация на продуктите в Интернет мрежа. Наред с това, св. СДМ пояснява, че с участието на Ж А през 2018 г. са регистрирали и ново дружество, чрез което брандираната продукция да се разпространява в магазин в София, като в наименованието му „Котън степ СЖ“ е била включена словната част от марката. Впоследствие свидетелят направил собствен бранд и постепенно започнал да продава чорапи, изработени от „ИЗИ КЛУБ“ ООД, но с различен етикет. Както този свидетел, така и св. ЙДД сочат, че произвежданите в предприятието чорапи са били пласирани за разпространение както в страната, така и в чужбина, както с етикети с марката „Cotton Step“, така и с други обозначения на етикети на стоките, предназначени за конкретни партиди, предварително поръчани от конкретни клиенти. Спорно е дали така развиваната дейност по налагането на пазара на произведените чорапени изделия е изисквало счетоводно отразяване не само на приходите (респ. разходите) от пласмента на производството, но и начално или последващо придобиване на някакъв нематериален актив. Назначеното от настоящия състав вещо лице М. е потвърдило, че в дружеството няма данни за каквито и да са разходи, направени за придобиването на марката, нито някакви плащания, които дружеството да е направило за нейното създаване, извън посочена от ответника фактура за 300лв, платени през 2013г. за услуга с неясен предмет. Това само по себе си е достатъчно да се приеме вътрешния за предприятието произход както на самата идея за защита на определено изображение и наименование, с които произвежданите артикули да се предлагат в бъдеще на пазара, така и фактическото й изпълнение и придобиване на закрилата с регистрация в Патентно ведомство. Съдът съобразява, че според т. 3.2. и 3.4 от Счетоводен стандарт (СС) 38 - Нематериални активи(приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г. - ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г. в сила 01.01.2002), нематериалните блага, които са създадени със собствени усилия на предприятието не се признават и отчитат балансово като активи. Единствено, когато нефинасовият ресурс е придобит и контролиран от предприятието в резултат на изследователска дейност и то след приключване на изследователската фаза(когато вече може да се докаже със сигурност бъдеща икономическа изгода) той може да бъде оценен и заприходен. Такава възможност е призната и за случая, когато такъв нематериален ресурс е продукт, получен като резултат от развойна дейност до готовност на употреба и сигурност за полезно приложение във вътрешната дейност или за възможната му продажба. Подробно изследваните от назначените оценители в първата инстанция обстоятелства по организиране на маркетинговата политика на предприятието, чрез използване на вече регистрирана търговска марка, категорично изключва третирането й като годен за заприходяване вътрешен актив в хипотезите на чл. 3.3. СС38. Напротив, както началното създаване с регистрацията, така и поддържането на доброто качество на маркираните с логото продукти и разпространението им с обозначаване на отграничаващата продукцията на това предприятие марка както във фирмен магазин, така и в поддържана мрежа на дистрибутори (формално и неформално обвързани с производителя) и опитите за излизане на пазара на интернет продажбите със същото разпознаваемо наименование сочат, че се касае за вътрешно създадена търговска марка и създадената чрез текущата търговия и ползване на марката положителна репутация, които обаче не е установим ресурс, който предприятието може да контролира и чиято стойност може надеждно да се оцени, въпреки че на практика може да води до увеличение на икономическите изгоди над тези, които предприятието би реализирало без наличието на такава репутация. Не следва да се пренебрегва и изискването в т. 3.1. от стандарта за наличие на конкретна управленска стратегия (конкретно предвидени ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди и конкретно предвидено намерение на предприятието относно употребата на нематериалния актив), каквато не се установява, доколкото съдружниците не само не са ограничили възможностите на други субекти да ползват сходни наименования, но самият Ж А. е участвал в друго дружество, ползващо самата марка като свое фирмено наименование. При това положение съдът не може да приеме, че е налице пропуск в отразяването на стойностите на притежавани от дружеството нематериални активи, който да налага допълването на съответната група от баланса. Липсата на заприходяване точно отразява както изискванията на счетоводния стандарт, така и демонстрираната трайно управленска политика на текущо ежегодно отчитане на икономическите изгоди от цялостната маркетингова стратегия, като положителни разлики между вложените разходи и приходите от пласмента на брандирани както с вътрешно-фирмената марка, така и с марки на клиенти, стоки. Дори и текущо повишаващите се доходи да се дължат на утвърждаването на качествения продукт, разпознаваем именно чрез логото (морско конче с форма „S“), то те са били включени в натрупваните в хода на експлоатацията на марката годишни печалби. Справката в регистъра показва, че предприятието е поддържало трайно политика на съхраняване на годишните печалби и те са натрупвани ежегодно до 2020г. включително, с изрични решения с участие на наследодателя, като тази практика на нарастване на резерва, формиращ част от собствения капитал е запазена и при приемането на отчета за 2020г., приключен с натрупана неразпределена печалба, сходна с текуща за годината печалба и уставния капитал. Явно е, че ръководството на предприятието не е демонстрирало намерение да оповестява нематериален актив, остойностен според очаквано завишаване на бъдещи приходи, а да натрупва само сигурно реализираните печалби. Затова въззивният съд не намира никакво основание да „добавя“ към балансовите стойности оценка, установена от вещите лица в първата инстанция именно като пазарна стойност на нематериален актив и то определен по методите, пояснени от тричленната експертиза(л. 679). В случая обосновката се прави въз основа на дисконтирани икономически ползи, които титулярът на правата върху марката би постигнал в бъдеще само поради нейното притежание. Тази актуална към момента на наследодателя оценка би могла да се отчита само занапред и то само ако оценяваната марка не беше с произход вътрешен за предприятието, а се предлагаше за продажба и съответно ползване на друг стопански субект, който без нея не би постигнал желани икономически резултати от своето производство на подобен артикул. На съда е известна практиката на съдилищата допускаща увеличение на погрешно остойностени размери на балансови оценки (Решение № 210 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 4/2024 г., I т. о., ТК), но тя се отнася до прилагане на "препоръчителен подход" за оценка на активи, които самото предприятие е признало, докато в настоящия случай липсва нормативно основание за начално признаване поради пренебрежимо ниския начален разход, вложен за регистрацията на самата марка. Изцяло ирелеватно за казуса е позоваване на Международни счетоводни стандарти, които следва да се прилагат само от търговците по чл. 34 ал.2 ЗСч, какъвто ответното дружество не е. При това положение оплакването за незаконосъобразно възприемане на размера на чистото имущество (собствен „капитал“ по терминологията възприета от в.л. Станчев), според един от варианти с добавяне на оценка на „неосчотоводен“ нематериален актив (л. 726 от делото на ВОС) се оказва основателно. Пропуск в счетоводното отразяване на този вид активи не се установява. Противно на доводите на въззивника обаче, разликата във фактическите констатации не изключва, а налага на въззивния съд да реши спора по същество, като изложи своите мотиви по всички останали обстоятелства, които имат значение за правилното приложени на закона. Именно в тази връзка в доклада на настоящия съд са били обявени онези нормативни правила, които съдът прилага независимо дали страните са се позовали на тях, тъй като уреждат изисквания за редовност на счетоводното отчитане (т.3 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). Съответно при наличието на изрично оспорване от ищците на оповестени в счетоводен баланс стойности, съдът е длъжен да ги съпостави със счетоводните стандарти преди да ги признае като достоверен резултат (Решение № 272 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1477/2023 г., II т. о., ТК). Изцяло неприемлива е тезата за някакво стабилизиране на фактическо установяване, поради ограничените оплаквания, въведени само от обжалващата страна. Правомощията на въззивният съд се ограничават само до проверка на оплаквания на фактите, сочени от обжалващата страна, но само ако резултатът от тях съвпадне с изводите на първата инстанция, не би се наложила допълнителна проверка на неоспорените от въззивника обстоятелства. Промени ли се елемент от фактическия състав, пораждащ спорното право, дейността на въззивния изисква всички останали спорни предпоставки да се изследват самостоятелно. Ограниченията на въззивния контрол могат да се приложат само по факти, с които въззиваемият е обосновал конкретно свое насрещно възражение, и то само ако оплаквания и по тях не са посочени като защита в отговора (Решение № 345 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3497/2023 г., IV г. о., ГК). Силата на присъдено нещо, която се поражда от влизане в сила на необжалвана част от размер на предявена за разглеждане пълна претенция е аналогична на частично осъждане – установява се основанието на търсения дълг, но не и на размера му и затова разрешаването на пренесения пред въззивния съд въпрос по същество изисква пълно изследване именно на онези факти, които имат значение за нормативно установения точен еквивалент на прекратеното членство. Както вече се посочи, въззиваемите ищци са оспорили достоверността на отразените в междинния баланс на дружеството стойности на собствения капитал. Видно от проверката на вещото лице, назначено от настоящия съд (л. 107), при сравнение на стойностите оповестени в годишни отчети за 2020г и 2021г. се установява, че освен текущата загуба от дейността през периода, в който е настъпила и смъртта на наследодателя, значителна стойност от 44 550 лв. е била трансформирана от заварена в начало на периода неразпределена печалба от предишни години в задължения към съдружниците за разпределен дивидент. Обосноваване на законосъобразността на тази промяна е в тежест на самото дружество и съдът му е указал да посочи доказателства за настъпване на пълния фактически състав за такава трансформация, според изискванията на чл. 133 ал.1 вр. 137 ал.1 т.3 ТЗ. По делото са представени решения на общо събрание, удостоверени в протоколи с № 10/01.04.2021 г., протокол № 11/05.05.2021 г. и протокол № 12/04.06.2021 г.(л.78-80). Формулираното като съвместно изявление на двама присъстващи на събранието съдружници обаче носи подписа единствено на Г, като подпис за А. не е положен. При това непълно документиране не може да се приеме за довършено общо изявление като сделка- единодушно решение на орган на юридическото лице. Към посочените в протоколите дати потвърдилият съгласието си съдружник не може да се легитимира и като притежател на повече от половината от членствените права и затова едноличното му изявление не може да се приравни на решение на мнозинство (чл. 137 ал.3 пр. последно ТЗ) и да обвърже по задължителен начин съдружник, чиято воля не е потвърдена изрично. Така формулирани изявленията на Г не могат да покрият изискванията за стабилно решене на колективния орган, и биха представлявали само предложения, предложени за обсъждане на съвместно заседание. Липсата на положен подпис не може да се замества с доказване на дадено по друг начин съгласие на А., при вече избрана от органа на дружеството писмена форма (чл.164 ал.1 т. 4 ТЗ), особено за да бъде противопоставено като последици на негови правоприемници. При това положение и въззивният съд, както и първата инстанция намират за изцяло необосновани извършените в счетоводството след 31.12.2020г. промени на стойностите на неразпределените печалби от предходни години. Ако не се установява довършването на вземането на решенията на общото събрание, не може да бъде породено каквото и да е осчетоводимо вземане за разпределен дивидент (чл. 9 т.2 ЗСч). Това налага да се коригират не само стойностите на резервите в собствения капитал (с възстановяването им до заварените размери на неразпределената печалба), но и насрещно коригиране на също необоснованите счетоводни записи на задължения към всеки от съдружниците, респективно и евентуално произтеклите от тях разходи на налични парични средства, ако плащанията от дружеството са извършени. Следващата значима промяна в счетоводно отразения собствен капитал е резултат от натрупана загуба. При проверката на движението на стойностите в периода от предходен отчетен период до края на месец юли обаче, вещото лице е констатирало не само динамиката, типична за текущо едновременно увеличение и намаление на задълженията (при поемане на нови и погасяване на вече възникнали дългове), но и извършено в предприятието наред с съхранена политика на заприходяване и амортизиране на дълготрайни и краткотрайни активи и нетипично намаление на другите две групи поради отписване на несъбираемо съдебно вземане и на липсваща касова наличност(л. 105-106). За обосноваване на тези операции, дружеството не е представило на експерта документ, отразяващ управленско решение или заповед на ръководител на предприятието. Действително, по делото са представени издадена от управител Г заповед №210701/22.07.2021г., с която по повод на смъртта на другия управител е възложена инвентаризация на активи, приключила със съставени 3 бр. протоколи с описи на изброени от назначените в комисии служители на предприятието дълготрайни активи в производствен цех, групирани като машини и оборудване и налични материали, както и наличността на парични средства в брой в цеха и в представителния магазин на дружеството (л.70-72). Освен така протоколиран резултат от тази извънредна по характер инвентаризация обаче, липсва изявена воля на ръководство за икономическо третиране на липса, ако такава е била установена при съпоставка на счетоводно отразена наличност и фактически намерена сума при ревизията. Сама по себе си касовата „наличност“ е актив, който или е на разположение на лицата от ръководството по силата на общата представителна функция и правото на всеки от тях да се разпорежда по целесъобразност с получени в качеството му на законен представител дружествени средства или е бил предоставен за съхранение на конкретно отговорно лице (натоварен по трудова функция служител- касиер) или за ползване като служебен аванс на подотчетно лице (натоварено с мандат да сключи сделка или да изпълни дружествено задължение). Затова нормативите за представяне на паричните потоци изискват да се разграничават по размери държаните от предприятието парични средства, които не са на разположение за ползване от ръководството от тези, контролирани пряко от тях(т.13 от СС 7 - Отчети за паричните потоци към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., в сила от 1.01.2008 г.). Липсата на такъв актив принципно поражда вземане на предприятието за отчет или за компенсиране на отговорност при недаден отчет от служителя, на който е поверена каса. Затова при установяване на липса ръководството е длъжно да обяви управленско решение дали да търси отговорност от неотчелия се служител или да опрости тази отговорност като приеме загубата в тежест на предприятието. Респективно, за да бъдат отписани наличностите, не следва да има никакво съмнение, че те касаят само средствата, контролирани от всеки от поотделно действащите управители и решението за взаимното им освобождаване от съвместната им отговорност за тях е взето законосъобразно. Аналогично, отписването на вземане към клиент, което дружеството се отказва да събира, без да е било предварително провизирано като рисков актив, също представлява управленско решение за едностранно поемане на загубата от неудовлетворен кредиторов интерес. Само орган с разпоредителна власт би могъл да уреди липсата като дружествена загуба, но към момента на съставяне на междинния отчет такъв орган не е формиран надлежно. Действително Г съхранява остатъчни управленски права, които обаче го легитимират само като представителен орган спрямо трети, външни за юридическото лице, субекти. Във вътрешните отношения обаче, нерешеният въпрос за попълването на състава на титулярите на членство изключва значението на волята му за формиране на дружествени решения от компетентност на общо събрание. Докато този участник в дружеството не заяви и регистрира поемане на свободните вече дялове, върховния колективен орган по чл. 137 ал.1 ТЗ не може да формира кворум за законосъобразно решение. Едва след като останалия единствен член след смъртта на мажоритарния съдружник, приеме нов дружествен договор и изпълни изискванията за вписването на това свое еднолично решение в търговския регистър, ще се породят и последиците, които да го легитимират като единствен управляващ собственик (чл. 140 ал.3 ТЗ). Респективно едва тогава едноличната му воля ще може да се зачита като разпоредително действие, освобождаващо от отговорност както длъжниците, така и подотчетните лица. Само като едноличен собственик (поел и мажоритарния дял) Г би могъл да опрости и отговорност на самите управители, допуснали при предходното управление липса на контролираните от тях наличности (чл. 137 ал.1 т. 5 ТЗ). При това положение, констатираните от вещото лице М. в допълнителното заключение (л. 146-148) счетоводни записи по отписване на вземане към несъстоятелен търговец, което не е било нито провизирано, нито преоценявано, въпреки пропуснатия още през 2018г. срок за предявяване в производство по несъстоятелност, съдът приема за необосновани счетоводни операции. Обявяването на загуба едва по повод на уреждането на имуществените отношения с наследници без надлежно решение на ръководството не следва да влияе върху завареното статукво и затова следва да бъде коригирано, като представянето на този „отписан“ актив се възстанови съответно в балансовите данни. По същите съображения не може да се зачита и осчетоводяването на отписана касова наличност. Не може да се пренебрегне и факта, че съхраняване на парична сума от поне 130 347.81лв. към 31.12.2019г. е било потвърдено приживе с декларацията на наследодателя, а свеждането й до само 50 564.51 лв. към края на следваща година е съпроводено с признати от двамата съдружници (т.е. приживе на наследодателя) задължения на управители като подотчетни лица, съхраняващи общо 88 300 лв. Според проверката на експерта при движението на касата, именно тези средства са били първо отразени като надлежно отчетени, т.е. внесени в касата, а в последствие са я и напуснали по повод на осчетоводяване на разплатени дивиденти. Това движение индикира връзка между необоснованото „разпределение“ на печалба от предходни години и „изчистване“ на натрупана също в предходни години отговорност за съхранявани средства. Макар и да е типично за предприет опит за корекция на нереално висока касова наличност която не съответства на действителността, но е била поддържана по решение на управлението на предприятието в предходни периоди, отстраняването на евентуалната грешка при изготвяне на нов финансов отчет в годината на нейното откриване изисква надлежно решение на дружеството (т.е. документирано надлежно приживе на наследодателя) за да бъде противопоставимо на наследниците и съответно да засегне междинния отчет. Затова и това „отписване“ не може да се приеме за законосъобразно и следва да бъде коригирано със съответно отразяване в балансови стойности. При съпоставянето на останалите осчетоводени стойности на активите и задълженията експертът не е установил несъответствия с изискванията на счетоводните стандарти (л.106), което кореспондира и на изводите на вещото лице в първата инстанция относно водената управленска политика на намаляване на отчетна стойност на придобити материални активи без преоценки, с амортизации, които макар и да надхвърлят препоръчителните за данъчни цели размери, не противоречат на стандартите и отразяват надлежно „историческия“ подход. При това положение, въззивният съд намира за съответен на необходимите корекции четвъртият вариант на представяне на балансови стойности на имуществото към 31.07.2021г. (л.154). В него не са съобразени отписаното „несъбираемо“ вземане, отписаните „липси“ на парични средства и „начислените“ дивиденти, съответно са разнесени и всички корекции, произтичащи от възстановяване на отписаните активи и неразпределената печалба. Именно този вариант отразява действителното състояние на балансовите показатели към настъпването на смъртта на А. (без върху тях да влияят едностранно предприети от Г промени в досегашната управленска политика) и са изчислени от вещото лице с прилагане на специалните му знания. По данни от този алтернативен междинен баланс, съдът отчита, че към 31.07.2021 г. активите на „ИЗИ КЛУБ“ ООД са с обща стойност от сумата в размер на 368 363.53 лв., а задълженията са в общ размер на сумата от 105 831.15 лв. (формирана от сбора на сумата от 44 500 лв., представляваща задължения към финансови предприятия с падеж до 1 година, сумата от 29 663.24 лв., представляваща задължения към доставчици, сумата от 31 667.91 лв., представляваща други задължения). Разликата сочи чисто имущество (съответно собствен капитал) в размер на сумата от 262 532.38 лв. При пропорционалното отнасяне на този чист актив към притежаваните от всеки от наследниците на Ж А. дялове (по половина от 4/6 ), полученият резултат е в размер на сумата от 87 510.79 лв. или по 44 743.57 евро. Този размер е установен от въззивния съд като паричния еквивалент на дължима на всеки наследник квота от дружествения дял на починалия съдружник и съответно в този размер е породено правото им да получат плащания от дружеството- ответник. В конкретния случай, първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за присъждане на сумите от по 85 000 лв., които е уважил до размера на сумата от по 82 916.28 лв. за всеки ищец и е отхвърлил исковете за разликата до претендираната сума от 85 000 лв. В тази част решението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила. Изводите за основателност на претенциите на двамата ищци в размер, покриващ присъдената сума съответстват на обжалвания диспозитив, поради което, макар и по различни съображения, решението като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. Оплакванията на въззивника по акцесорната претенция са обосновани с доводи за недобросъвестно отказано съдействие на кредиторите при водените, включително и в хода на процеса със съдействие на медиатор, преговори за уреждане на плащането. Както вече се посочи, самото дружество не е изпълнило своевременно собственото си задължение за оповестяване на какъвто и да е междинен счетоводен баланс преди отправянето на поканата за изплащане на дълга и дори след като ищците са подготвили исковата си защита с обезпечителни производства. При това положение не може да се обоснове каквато и да е кредиторова забава(чл. 95 ЗЗД). Само ако бяха получили добросъвестно предложено плащане на целия еквивалент на завареното към смъртта на наследодателя дружествено участие, ищците биха изпаднали в кредиторова забава, с която да изключат забавата на самия длъжник. Нито началното оттегляне от преговорите за приемането им като съдружници, нито отказът им да договарят цена на правата си може да изключи добросъвестността на ищците. Нито исканото обезпечаване на доказателствата, нито допуснатите по искане на ищците запори имат значение за фактическото изпълнение на спорното задължение, доколкото самото предлагане на суми (за които не е установено че са били действително блокираните при обезпечението средства) не е било безусловно, а е представлявало само поредно контрапредложение за заместване на неудовлетворено искане за встъпване в членството на наследодателя. Затова и не е налице каквото и да отказано съдействие от страната на кредиторите за частично изпълнение на паричния дълг и длъжникът следва да понесе в цялост последиците от своята забава. В същия смисъл е и резултата от произнасянето на първата инстанция по тази акцесорна претенция, поради което и тази обжалвана част следва да се потвърди. По разноските: Право да бъде освободена от разноски има само онази ответна страна, която добросъвестно признае претенцията и без да е бил в забава преди завеждане на иска, предложи адекватно изпълнение. Както вече се изясни, ответното дружество не се представя като такъв ответник. Липсва хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК, поради което разноските, направени за водене на процеса остават в негова тежест. Веднъж причинен, спорът ангажира защитата на насрещните страни в цялост и затова няма причина тежестта на разходите да бъде намалявана според това дали са направени по повод на доказателствени искания ангажирани от ответната страна, които не са послужили за обосновката на съдебния акт. Всяка от страните провежда активно доказване на позицията си и съответно не може да носи негативни последици от това извън общо уредената отговорност, която е обективна и се поражда според резултата от целия съдебен процес. Затова доводите на въззивника не могат да бъдат споделени и въззивният съд не следва да ревизира вече възложените от първата инстанция разноски, при съхранен резултат по съществото на спора. Съответно, макар и отчасти оплакванията на въззивника да са били основателни, крайният изход на спора определя пораждане на право на компенсация за направените в настояща инстанция разноски само на въззиваемите страни. Видно от приложените към списъците на пълномощниците на тези страни договори за правна защита и съдействие, и съдържащите се в тях разписки за получени суми, всеки от въззиваемите е направил плащания в размер от по 2 675.40 лв.(1367.91евро) за възложената услуга по защита във въззивното производство. Към тях допълнително само П. А. е заплатил и 150 евро за възнаграждението на назначения експерт. Тези размери не са оспорени от насрещната страна и затова съдът ги присъжда в цялост. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд