Решение № 3624 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2384/2025 г.

Производството е образувано по жалба на С. И. Ч., от [населено място], общ. Струмяни, обл. Благоевград, регистриран като ЕТ „Д.-С. Ч.“, депозирана чрез адв. Ц. В., със съдебен адрес: [населено място],[жк], м. „•••••••-•••.••“ № *, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000124004849-091-001/06.06.2025 г., издаден съвместно от екип ревизори – С. П. П. – началник на сектор при ТД на НАП-[населено място] (възложител на ревизията) и М. Г. Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място] (ръководител на ревизията), потвърден с Решение № 994/11.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП),в частта, с която са установени: допълнителни задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по Закона данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 2 766,62 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 727,37 лв., вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 3 725,17 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 979,38 лв., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица в размер на 1 628,48 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 428,14 лв. и вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се лица в размер на 1 017,81 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 267,59 лв., като производството е по реда на чл.156-чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В жалбата се излагат съображения, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че оспорващият, в качеството си на физическо лице, не е извършвал продажби на стоки, поради което и не е следвало да ги отчита като приходи от търговска дейност, респективно да ги декларира по съответния ред. Сочи се, че през ревизирания период С. Ч. действително е извършвал сделки, които обаче са инцидентни. По същество се иска от съда постановяването на съдебно решение, с което атакуваният РА да бъде отменен. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез процесуалния си представител – адв. Ц. В., поддържа жалбата. Представя и писмена защита, в която излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в депозирани писмени бележки от 16.06.2026 г. излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: С. И. Ч., роден на [дата]., е физическо лице с българско гражданство, явяващо се „“местно лице“ по смисъла на чл.4,ал.1,т.1 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага както за доходи, получени от страната, така и за такива, получени от чужбина. Бил е регистриран като ЕТ „Д.-С. Ч.“ от 27.10.2020 г. Свързани лица по смисъла на §1,т.3 от ДОПК са се явявали неговите: съпруга – Г. Д. Ч., син – И. С. Ч., майка – Р. Н. Ч., баща – И. С. Ч. и сестра – Н. И. Ч.. Декларираната основна дейност на ЕТ е била търговия на дребно с облекло. С. Ч. е бил в трудови правоотношения с „Ч.“ ЕООД, където заемал длъжността „оператор на машина за рязане на скални материали“. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000124004849-020-001/25.09.2024 г. за задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, за данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ, за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, за вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица и за вноски за УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. (л.45), изменена със Заповеди за изменение на ЗВР с № 22000124004849-020-002/20.02.2025 г. относно срока за извършване на ревизията (л.47). Всички заповеди са издадени от С. П. П. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-[населено място], оправомощена със Заповед № РД-01-360/10.05.2024 г. на Директора на ТД на НАП – София (т.I.15,л.37-гърба),във връзка със Заповеди с № № З-ЦУ-971/10.05.2024 г. и З-ЦУ-1910/24.09.2024 г. на заместник изпълнителния директор на НАП (л.39 и л.42). ЗВР и ЗИЗВР са връчени по електронен път – за възлагането на ревизията – на 22.11.2024 г., а за изменение на ЗВР – на 25.04.2025 г.(л.46 и л.48). Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД) № 22000124004849-092-001/30.04.2025 г. (л.49), връчен на С. Ч. по електронен път на 19.05.2025 г. (л.66), срещу който е подадено писмено възражение по реда и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК (л.79), което е било обсъдено от органите по приходите и преценено като неоснователно. Ревизията приключила с РА № Р-22000124004849-091-001/06.06.2025 г. (л.23), издаден съвместно от екип ревизори – С. П. П. – началник на сектор при ТД на НАП-[населено място] (възложител на ревизията), и М. Г. Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място] (ръководител на ревизията), връчен на оспорващия по електронен път на 06.06.2025 г. (л.102). С РА са били установени допълнителни задължения за: за годишен и авансов данък на ЕТ по Закона данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 2 766,62 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 727,37 лв., вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 3 725,17 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 979,38 лв., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица в размер на 1 628,48 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 428,14 лв. и вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за на самоосигуряващи се лица в размер на 1 017,81 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и са начислени лихви за забава в размер на 267,59 лв. По ЗДДФЛ органите по приходите установили следното: За 2022 г. С. Ч. подал годишна данъчна декларация(ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ с попълнено приложение № 1 „Доходи от трудови правоотношения“ с платец „Ч.“ ЕООД и приложение № 7 „Доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък“ – декларирана била търговия на дребно с облекла с приходи в общ размер на 6 480 лв. и разходи 6 500 лв. Ревизиращите установили при проверка, приключила с Протокол № П-22000124024026-073-001/02.09.2024 г., че РЛ е ползвало куриерски услуги на „Еконт Експрес“ ООД, чрез които оспорващото лице е получавало доставки на пратки с наложен платеж и пощенски парични преводи. Установено е, че за 2022 г. Ч. от електронна търговия е реализирал доходи в размер на 27 619,50 лв., за които обаче липсвали данни в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Това дало основание на органите по приходите да приемат, че са налице факти и обстоятелства по реда на чл.122,ал.1,т.1 и т.2 от ДОПК. С Уведомление № Р-22000124004849-113-001/20.02.2025 г. по чл.124,ал.1 от ДОПК оспорващото лице е информирано, че основата за облагане на данък върху годишната данъчна основа(ГДО) по чл.17 от ЗДДФЛ, за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2022 г. до 21.12.2022 г. ще бъде определен по реда на чл.122-чл.124а от ДОПК. От Ч. е поискано да представи декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, но последният не депозирал такава. По запитване на ревизиращите от „Еконт Експрес“ ООД и на „Спиди“ АД са представени справки за изпращани от С. Ч. пратки през 2022 г. с наложен платеж от негово име и от името на ЕТ „Д.-С.. Ч.“, разходни касови ордери (РКО) и електронни изявления за приемо-предаване на стоки за изплащане на наложени платежи и пощенски парични преводи, разписани от оспорващия с посочен негов телефон. Органите по приходите установили, че на жалбоподателя, като физическо лице, са изплатени наложени платежи и пощенски парични преводи в размер на 3 870 лв., а на ЕТ – в размер на 23 749,50 лв., или жалбоподателят, като ФЛ и като ЕТ, е получил през 2022 г. общо сума от 27 619,50 лв., която е приета като облагаем доход, с признати разходи по данни на „Еконт Експрес“ ООД в размер на 704,03 лв. От стопанската дейност като ЕТ е определен облагаем доход в размер на 26 915,47 лв. След приспадане на здравно осигурителни вноски в размер на 8 471,29 лв., е установена годишна данъчна основа (ГДО) за доходите като ЕТ в размер на 18 444,18 лв. и полагащ се данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за ревизирания период в размер на 2 766,62 лв. По Кодекса за социалното осигуряване (КСО) органите по приходите установили следното: Ревизиращите приели, че за установения недеклариран доход С. Ч. подлежи на задължително осигуряване по реда по арг. на чл.4,ал.3,т.2 от КСО. Размерът на авансовите осигурителни вноски за лице, родено след 31.12.1959 г., в която категория попадал жалбоподателят, е 14,80 % върху осигурителния доход в размер на 6 559,32 лв. От определения доход за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. – 26 915,47 лв., органите по приходите приспаднали осигурителния доход, върху който се дължат авансови осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица – 6 559,32 лв. Така формираният осигурителен доход в размер на 20 356,15 лв. е обложена със ставка от 18,3 %, като така е определен и размерът на вноските за ДОО - 3 725,17 лв. По допълнителното здравно пенсионно осигуряване и здравно осигуряване органите по приходите установили следното: Ревизираното лице и отговаряло на критериите по чл.127,ал.1 от КСО, според която лицата, родени след 31.12.1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсалния пенсионен фонд(УПФ). Предвид законовата разпоредба и факта, че С. Ч. е роден на [дата]., е прието, че той дължи вноски за УПФ. Вноските по силата на чл.157, ал.1, т.1, б.„а“ от КСО са в размер на 5 на сто върху минималния осигурителен доход, определен с чл.9, ал.1, т.1 от ЗБДОО за 2022 г. в размер на 650 лв. месечно до м.03.2022 г. и 710 лв. след 01.04.2022 г. И след като за самоосигуряващи се лица се дължат здравноосигурителни вноски по силата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход, съобразен с определения за всяка година със ЗБДОО, органите по приходите определили на С. Ч., че през 2022 г. дължи вноски за УПФ в размер на 1 017,18 лв. и такива за ЗО в размер на 1 628,49 лв. Ревизионният акт е бил обжалван по реда на чл.152, ал.1 от ДОПК от С. Ч. с жалба вх. № Ж-26-10/19.06.2025 г. по регистъра на ТД на НАП-[населено място], до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] при ЦУ на НАП (л.90). С Решение № 944/11.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП)-[населено място] при ЦУ на НАП, считайки го за обоснован, е потвърдил РА в частта за установените резултати за 2022 г. за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и вноски за УПВ за самоосигуряващи с лица (л.18). Това решение е връчено на РЛ по електронен път на 23.10.2025 г. (л.22) На 10.11.2025 г. С. Ч. е оспорила РА в потвърдената му част по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК с жалба пред Благоевградския административен съд, въз основа на която е образувано настоящото производство (л.2). Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на данните от ревизионната преписка, както и новоприети писмени доказателства в хода на съдебното производство – представените от „Еконт Експрес“ АД-[населено място] документи, а именно: отговор по молба на ответника по реда на чл. 192 ГПК на с вх. № 4755/14.05.2026 г. и приложените към него Вътрешни правила на дружеството – Инструкция за изплащане и отчитане на наложени платежи (РИ-04-06-03 34), разработена на 10.01.2017 г., Инструкция за изплащане на пощенски парични преводи (РИ-04-14-16 версия 27, обновена на 31.08.2022 г.), разработена на 12.11.2015 г., Инструкция за действия при идентификация на клиент в комуникация по телефон и имейл (РИ-04-35-10 версия 04, обновена на 20.04.2022 г. и версия 05, обновена на 31.08.2022 г.), разработена на 14.11.2019 г. Установените фактически обстоятелства съдът намира за безспорни между страните, като установените резултати за 2022 г., като размер не се оспорват от жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред, съобразно изискванията на чл.156, ал. 2 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Между страните липсва спор, че РД и РА са издадени и подписани от компетентни длъжностни лица с валидни електронни подписи. С Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по т.д. № 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е дал отговора на въпроса: „Нищожен ли е РА, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една ТД на НАП, определен със заповед по чл.112, ал.1, т.1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП, въз основа на заповеди по чл.12, ал.6, изр.1-во от ДОПК и чл.10, ал.9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл.8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“. В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл.12, ал.6, изр.1-во от ДОПК и е определен по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл.5, ал.5, т.5 от ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл.1, ал. 1, т.1 ЗНАП и от правилото на чл.7, ал.1 от ДОПК. С акта по чл.12, ал.6, изр.1-во от ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналният обхват на възможните адресати на заповедта по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл.11, ал.2, т.4 от ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция),а на това по чл.11, ал.1, т.4 от ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). В обобщение е прието, че в тази хипотеза РА не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.112, ал.2, т.2 от ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия „за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски“. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът (вж. чл.112, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР № 5/13.12.2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл.8 от ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл.10, ал.9 от ЗНАП и чл.12, ал.6 ДОПК, е валиден. Съобразявайки Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по т.д. № 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. РА отговаря на изискването за форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120, ал.1, т.1-т.8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите за ревизирания данъчен период. Фактическите констатации и правни изводи в РА са допълнени и конкретизирани чрез тези, съдържащи се в приложения към него РД. Ревизионният акт е издаден при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху доходите за периода от 2021 г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, то фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват, тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК.В разглеждания случай е установено, че през 2022 г. С. Ч. е ползвал куриерски услуги на „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД, чрез които оспорващото лице е изпращало на клиенти пратки със стока с наложен платеж и пощенски парични преводи. Установено е, че за 2022 г. Ч. от електронна търговия е реализирал доходи в размер на 27 619,50 лв., за които обаче липсвали данни в подадената от него за 2022 г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Това дало основание на органите по приходите обосновано да приемат, че са налице факти и обстоятелства по реда на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. Не се спори, че на РЛ е връчено Уведомление по чл.124,ал.1 от ДОПК с № Р-22000124004849-113-001/20.02.2025 г., че основата за облагане на данък върху годишната данъчна основа (ГДО) по чл.17 от ЗДДФЛ за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2022 г. до 21.12.2022 г. ще бъде определен по реда на чл.122-чл.124а от ДОПК. Така процедурата по чл.124,във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог, следва да се приеме за спазена. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. По отношение на данъчен период 2022 г. органите по приходите, анализирайки данните от предоставени справки от „Еконт Експрес“ ООД и от „Спиди“ АД за изпращани от С. Ч. пратки през 2022 г., приели, че последният е осъществявал търговска дейност, чрез която реализирал доход в размер на 3 870 лв. за себе си, а за ЕТ - доход в размер на 23 749,50 лв., с признати разходи по данни на „Еконт Експрес“ ООД в размер на 704,03 лв. Това са сумите, за които по делото са приложени РКО и електронни изявления за приемо-предаване на стоки за изплащане на наложени платежи и пощенски паричен превод, разписани от оспорващия с посочен негов телефон. От приетите в с.з. на 10.06.2026 г. писмени доказателства – отговор по молба на ответника по реда на чл.192 ГПК на с вх. № 4755/14.05.2026 г. и приложените към него Вътрешни правила на дружеството – Инструкция за изплащане и отчитане на наложени платежи (РИ-04-06-03 34), разработена на 10.01.2017 г., Инструкция за изплащане на пощенски парични преводи (РИ-04-14-16 версия 27, обновена на 31.08.2022 г.), разработена на 12.11.2015 г., Инструкция за действия при идентификация на клиент в комуникация по телефон и имейл (РИ-04-35-10 версия 04, обновена на 20.04.2022 г. и версия 05, обновена на 31.08.2022 г.), разработена на 14.11.2019 г. се установява, че „Еконт Експрес“ ООД стриктно е следвало законовите изисквания за отчетност, както и вътрешните си правила при изпращане на пратки и получаване на суми по тях. Данните от справките от куриерските фирми и представените от тях РКО и електронни изявления за приемо-предаване на стоки за изплащане на наложени платежи и пощенски парични преводи, разписани от оспорващия с посочен негов телефон, които не са оспорени от жалбоподателя, като частни свидетелстващи документи по съответния процесуален ред, преценени през отговор по молба на ответника по реда на чл.192 ГПК от „Еконт Експрес“ ООД с вх. № 4755/14.05.2026 г. и приложените към него Вътрешни правила на дружеството, дава основание да се направи извод, че изпращаната стока през 2022 г., за която Ч. е получавал суми чрез наложен платеж и парични преводи, е принадлежала на РЛ и че сумите са били предназначени за него. В тази връзка необосновано се явява възражението на оспорващата страна за липса на доказателства, че процесните сделки са реализирани от Ч. – от себе си и като ЕТ. Напротив – вън от съмнение е, че оспорващото лице през 2022 г., като ФЛ и като ЕТ, е реализирал доход, който се е различавал с този по подадената от него ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022 г. При тези данни обосновано органите по приходите приели, че жалбоподателят, като ФЛ и като ЕТ, е получил общо сума от 27 619,50 лв., която е приета като облагаем доход с признати разходи по данни на „Еконт Експрес“ ООД в размер на 704,03 лв. От получения доход, след приспадане на разхода, правилно е определен размерът на облагаемия доход – 26 915,47 лв., от който също правилно са приспаднати здравноосигурителни вноски в размер на 8 471,29 лв. Така законосъобразно е установена ГДО за доходите като ЕТ, възлизащи на 18 444,18 лв. и полагащ се данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за ревизирания период в размер на 2 766,62 лв. От определения доход за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. – 26 915,47 лв., органите по приходите, съобразявайки критериите и условията по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, правилно приспаднали осигурителния доход, върху който се дължат авансови осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица – 6 559,332 лв. Върху така формирания осигурителен доход от 20 356,15 лв., обосновано последният е обложен със ставка от 18,3 %, като така законосъобразно е определен размерът на вноските за ДОО в размер на 3 725,17 лв. И след като С. Ч. е отговарял на критериите по чл.127, ал.1 от КСО, според която лицата, родени след 31.12.1929 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсалния пенсионен фонд, правилно е прието, че жалбоподателят дължи вноски за УПФ. При определяне на вноските органите по приходите са съобразили разпоредбите на чл.157, ал.1, т.1, б. „а“ от КСО, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от ЗБДОО за 2022 г. и законосъобразно определили на Ч., че за 2022 г. дължи вноски за УПФ в размер на 1 017,18 лв. и такива за ЗО в размер на 1 628,49 лв. Следва да се отбележи, че размерът на установените от органите по приходите резултати за 2022 г. не се оспорва от жалбоподателя, като тези факти са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в съдебно заседание, проведено на 11.03.2026 г. Предвид изложеното, съдът намира, че РА е издаден при правилно приложение на материалния закон, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден в съответствие с целта на закона, от компетентен орган и в предвидената в закона форма. Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В конкретния случай, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, обема на доказателствения материал, материалния интерес (11 497,53 – главница + лихви), извършената процесуална дейност от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение при спазване изискванията на специалната разпоредба на чл.161, ал.1, пр.2-ро от ДОПК, вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. чл.24, пр.2-ро от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер, ориентиран към минимума, а именно 220 лв./102 евро. Присъдените разноски следва да се заплатят на НАП, в чиято структура попада административният орган. Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1, във вр. чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът