Решение № 1 от 6.1.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение №182/11.08.2025г. по гр.д.№1455/2024г. по описа на РС- Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б., с ЕГН ••••••••••, и А. А. Б., с ЕГН ••••••••••, и двамата от гр. Севлиево, срещу „••••••” ЕООД- Севлиево, ЕИК •••••, иск с правна квА.фикация чл. 93 от ЗС, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 12 444 лева, представляваща обезщетение за ползването в периода 01.01.2022г. до 31.10.2024г. на площ в размер на 183 кв.м. от собствения на ищците поземлен имот, с идентификатор 65927.501.4203 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, ул. „•••••” № 11, целият с площ 1315 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба- 12.11.2024г., до окончателното изплащане на вземането. В жалбата на А. и А. Б.и, чрез адв. К., се излагат възражения, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че ответникът не притежава право на строеж по смисъла на чл.64 ЗС, тъй като процесната сграда представлява незаконен строеж- установено с техническа експертиза по гр.д.№ 299/2018г. по описа на РС- Севлиево и удостоверение за търпим строеж изх.№ ДД-4-А-05.1886/05.01.2017г. издадено от Община Севлиево. Сградата била ситуирана така, че е невъзможно пълноценното използване на поземления имот от собствениците, които плащА. данъци за него. Мотивите по дела проведени преди повече от 20 години, не били актуални към момента и към настоящия казус. В хода на делото ответникът продал сградата в режим на търпимост и на тази база реА.зирал имуществена облага. Ответното частно дружество "•••••" ЕООД било признато за собственик на процесната сграда, но не по правоприемство, а на първично правно основание- придобивна давност, видно от решението по гр.д.№ 299/2018г. на РС- Севлиево. Постройката била със статут на търпим строеж, поради което собственикът на земята можел да получи обезщетение за частичното или пълното лишаване от възможността да ползва недвижимия си имот. За уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, било необходимо ищецът да е собственик на имота, ответникът да го ползва фактически и без основание, като размера на обезщетението е на база средномесечен пазарен наем. След като не било постановено премахване на незаконно построената сграда, ответникът дължал обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на спестените средства. Всяко владение без основание водело до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което било дължимо обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Застрояването на чужд имот, дори и с търпима сграда, не лишавало собственика на земята от принадлежащите му граждански плодове от ползването й- същите следвало да бъдат репарирани от собственика (извършителя) на незаконното, но търпимо строителство. Ответникът дължал обезщетение в размер на пазарния наем, който се следва за ползването на процесния имот. Претендирано е обжалваното решение да се отмени и искът да бъде уважен. Претендират се разноски. ОС- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: За да отхвърли предявеният иск, който е квА.фицирал по чл. 93 ЗС, РС- Севлиево е изложил съображения, че построената в дворното място сграда не е реституирана на праводателите на ищците, поради което същите не могат да претендират заплащане на обезщетение за ползуването й, или за заплащане на получавания наем. Целият терен на завзетия имот, включително и тази част от него, върху която кооперацията /видно от представените по делото съдебни решения/, респ. държавата е построила сгради след одържавяването, подлежи на реституиране, но правоимащите не могат да претендират заплащане на обезщетение за тази част от земята, върху която е построена сградата, тъй като ползуването й не е без основание, а като собственик на сграда, построена в чуждо място. Застроената част от имота (сградата) с прилежащата й част има преимуществено значение спрямо свободната площ. По отношение на площта от дворното място, която е прилежащата за сградата, ищците, като собственици на земята, нямат право на наема, от който са лишени, тъй като земята не се ползва без правно основание, като в този см. вече е произнесено Решение от 14.10.2003г. на ВтАС по в. гр. д. № 260/2003г., ГК и Решение № 1006 от 16.05.2005г. на ВКС по гр. д. № 465/2004г., IV г.о. Въззивната инстанция намира решението на РС- Севлиево за правилно като краен резултат. Исковата молба е предявена от съсобственици на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 65927.501.4203 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, ул. ••••• № 11, целият с площ 1315 кв.м. /легитимират се с нот. акт № 103 том II, рег. № 2416, дело № 281/2020г. и нот акт № 21, том І, рег. № 238, дело № 21/2021г. на Нотариус рег. № 298 Н.К./, срещу „•••••" ЕООД- собственик на промишлена сграда разположена в имота им- с идентификатор 65927.501.4203.2, със застроена площ 367 ккв.м., на един етаж- нот акт № 75, том III, рег. № 7070 дело № 369 от 16.04.2021 г. на Нотариус рег. № 543 П.Д. Твърдяли са, че сградата, собственост на ответното дружество, представлява незаконен строеж върху чужда земя, което е установено с техническа експертиза по гр.д. № 299/2018г. по описа на Севлиевския районен съд и удостоверение за търпим строеж изх. № ДД-4-А-05.1886/ 05.01.2017г. издадено от Община Севлиево, ситуирана така, че е невъзможно пълноценното използване на поземления имот от ищците, които плащА. данъци и такси по този имот, без да могат да го ползват. Считат, че след като ответното дружество упражнява фактическа власт върху имота без правно основание, като ги лишава от възможността да ползват собствения си имот, им се дължи обезщетение в размер на пазарния наем, който се следва за ползването на процесния имот. ПретендирА. са на осн. чл. 59 ЗЗД заплащане на обезщетение за периода 2022- 2024г., изчислено върху 1/2 - една втора идеална част от площта, която сградата заема от земята- 34 месеца по 2 лева на кв.м. съответно на 183 кв.м. от земята, чиито собственици са- общо 12444 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба върху сумата до окончателното й изплащане, за ползването в периода 01.01.2022г. до 31.10.2024г. на площ в размер на 183 кв.м. от поземленият им имот с идентификатор 65927.501.4203 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, ул. ••••• № 11, целият с площ 1315 кв.м. Т.е. ищците са претендирА. и предмет на делото е само претенция за заплащане на обезщетение с правно осн. чл. 59 ЗЗД за периода 2022г.- 2024г. единствено за площта, която сградата заема от техният имот - видно от приетата като доказателство по делото пред РС- Севлиево съдебнотехническа експертиза, ПИ с идентификатор 65927.501.4203 по КК и КР на гр. Севлиево е с площ от 1315 кв.м., собственост на ищците е 1/2 ид част от него с площ от 657.50 кв.м., а застроената площ в поземления имот от промишлена сграда масивна, съгласно скица от АГКК- Габрово е 367кв.м.- т.е. застроената площ от сградата попадаща в собствеността на ищците е 183.50 кв.м. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че спора за претендирани обезщетения за ползваната земя под сградата собственост на ответника е решен с влезли в сила решения- Решение от 14.10.2003г. по в. гр. д. № 260 по описа на ВТАС и Решение 1006/05г. от 16.05.2005г. на IV г.о. по гр.д. № 465/2004г. на ВКС. С прехвърляне собствеността от А. СА. С. и С. А. С. на ищците не се променя фактическата обстановка и всички факти и обстоятелства касаещи процесния имот. В посочените решения съдилищата приели, че целия терен на процесният имот, включително и тази част от него върху която държавата построила въпросната сграда /сега собственост на „•••••"ЕООД/, подлежи на реституиране на праводателите на сегашните ищци, но държавата придобива качеството на суперфициер относно сградата и правоимащите не могат да претендират заплащане на обезщетение за ползването й, тъй като това ползване не е без основание. Искът правилно е отхвърлен като краен резултат от РС- Севлиево, който неясно защо е определил правна квА.фикация чл. 93 ЗС, а е разгледал предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, видно от мотивите в обжалваното решение. КвА.фикацията чл.93 ЗС се отнася за спора по приключилите дела, решенията по които са приложени в настоящото производство /в.гр.д.№260/2003г. на ВТАС и гр.д.№465/2004г. ІV ГО, ВКС/, касаещи заплащане на получен наем, тъй като сградата е била отдадена на трето лице под наем, като цялото дворно място е ползвано от наемателя на сградата, а дружеството, което я е отдало под наем, е получавало наем за целият имот, част от който не му се дължи, тъй като принадлежи на собственика на дворното място. В настоящото производство квА.фикацията на предявеният иск, предвид обстоятелствената част и петитума му, е чл. 59 ЗЗД- ищците са претендирА. обезщетение в размер на пазарната наемна цена само за площта, която сградата заема от техният имот, съобразно идеалната си част на собственост от имота, върху който е построена. ОбосновА. са претенцията си единствено с твърдение, че сградата е незаконна и са лишени от ползването на имота си, поради което претендират обезщетение в размер на наема, който биха получили за застроената площ. Видно обаче от приложените по делото решения по в.гр.д.№260/2003г. на ВТАС и гр.д.№465/2004г. ІV ГО, ВКС, процесната сграда построена в имота на ищците е трайно закрепена, няма характер на временно строителство и е узаконяема. Целият терен на завзетия имот, включително и тази част от него, върху която кооперацията, респ. държавата е построила сгради след одържавяването подлежи на реституиране, но правоимащите не могат да претендират заплащане на обезщетение за тази част от земята, върху която е построена сградата, тъй като ползването й не е без основание, а като суперфициар по силата на закона в чуждото място. Това право е безсрочно и включва правото на държавата (или нейния правоприемник) да държи сградата в чуждия имот, да я ползва според предназначението й и да има достъп до нея. Ищците могат да търсят обезщетение само ако собственикът на сградата превишава правата си. В случая такива твърдения по делото няма. Не се сочат никакви нови факти и обстоятелства, които да променят приетото от съдилищата, не се твърди ползване извън обема на собственост от ответника. Прехвърляне на ид.ч. от собствеността върху имота от А. С. и С. С. на А. Б. и А. Б. през 2020г., както и придобиването на сградата от „•••••" ЕООД, не променя обстоятелството, че сградата е трайно закрепена, няма характер на временно строителство и е узаконяема, поради което ищците нямат право да претендират заплащане на обезщетение за тази част от земята, върху която е построена сградата. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че процесната сграда представлява незаконен строеж, което се установявало с техническа експертиза по гр.д.№ 299/2018г. по описа на РС- Севлиево и удостоверение за търпим строеж изх.№ ДД-4-А-05.1886/05.01.2017г. издадено от Община Севлиево. Експертиза, допусната и изготвена по друго дело, не може да се ползва в настоящото като доказателство, а удостоверението за търпим строеж не означава, че същият е незаконен. По делото не е твърдяно и доказано, че сградата е изградена в нарушение на норми или пречи на нормалното ползване на имота извън законовите норми- напротив в удостоверението за търпимост изрично е посочено, че строежът е бил допустим по правилата и нормативите и по действащите разпоредби към момента на изграждането му, че не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да е предмет на прехвърлителни сделки. Без връзка с делото е обстоятелството, че с нот. акт №85/25.02.2025г. сградата е продадена, тъй като не касае предявеня иск за заплащане на обезщетение с правно осн. чл. 59 ЗЗД за периода 2022г.- 2024г., както и възражението направено за първи път във въззивната жалба, че „застрояването на чужд имот, дори и с търпима сграда, не лишава собственика на земята от принадлежащите му граждански плодове от ползването й, а същите следва да бъдат репарирани от собственика (извършителя) на незаконното, но търпимо строителство“. На основание гореизложеното решението на РС- Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б. и А. А. Б., срещу „•••••” ЕООД- Севлиево, иск с правна квА.фикация чл. 93 от ЗС, следва да се отмени и предявеният иск, с правно осн. чл. 59 ЗЗД, който е разгледан в мотивите на решението, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лева- представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. За първата инстанция разноски са присъдени. Водим от горното съдът