Решение № 544 от 27.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8742/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 25024827/15.06.2023 г., подадена от Г. П. Д., уточнена с молба с вх. № 84097/19.09.2023 г., срещу решение за извършване на делба № 20091584 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 32222/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, в частта му, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в дял на Н. П. Д., ЕГН ••••••••••, следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. •••••••, •••••••, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82.91 квадратни метра, при граници: изток - зелена площ; запад - стълбище и ап. 19 /държавен/, север - ап. 41, юг - улица „•••••••, отгоре - ап. 24 и отдолу - ап. 16, ведно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а по кадастрална карта и регистър с идентификатор 68134.1106.339.1.20, при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заплати на Г. П. Д., ЕГН ••••••••••, сумата от 37 075, 04 евро, представляваща сума, равна на размера на дела от идеалните части (1/2 част), притежаван от последния, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в неговата обжалвана част, като жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че процесният апартамент следва да бъде поставен в дял на ответника Н. П. Д.. Неправилно също така имотът не бил изнесен на публична продан. По делото нямало спор, че апартаментът е неподеляем, като това обстоятелство се установявало от изготвената по делото експертиза. Въпреки това, според жалбоподателя насрещната страна по делото – съделителя Н. П. Д. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на процесния неподеляем имот. В тази връзка се поддържа, че по делото не се е доказало ответникът да е живял в апартамента към момента на смъртта на наследодателя на страните. Освен това, съдът не съобразил разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК, сьгласно която съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик. след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. От тази разпоредба ставало ясно, че съделителят става собственик на възложеното му жилище, като целта на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК била един от съделителите, отговарящ на критериите за възлагане, да придобие изключителното право на собственост върху процесното жилище. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение първо ГПК не следвало да се тълкува изолирано, а в съответствие с разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК, изискваща сьделителят да може да стане пълноправен собственик на целия делбен имот след изплащане дела на другия съделител. В настоящия случая това било невъзможно, тъй като Н. П. Д. не притежавал към момента на постановяване на обжалваното решение каквато и да било идеална част от делбения апартамент, поради което нямало как той да стане изключителен собсгвеник на процесния апартамент, дори да изплати дела на ищеца, ако първоинстанционното решение влезе в сила. В тази връзка жалбоподателят е посочил, че в хода на делото във втората фаза на делбата с договор за дарение, оформен с нотариален акг № 47, том II, per. № 7736, дело № 217 от 29.11.2019 г., ответникът е дарил на дъщеря си П.Н. Д.а своята 1/2 /една втора/ идеална част от процесния апартамент. При това положение ответникът нямало как да стане пълноправен собственик на апартамента. Дори и в шестмесечния срок да бъде заплатено паричното уравнение на дела на ищеца, ответникът щял да придобие притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от процесния апартамент, но нямало да придобие въз основа на съдебното решение по реда на чл.349, ал.2 ГПК правото на собственост върху другата 1/2 идеална част от имота, която била вече собственост на П.Н. Д.а. Районният съд по недопустим начин смесил предпоставките на чл. 349 от ГПК за възлагане на делбения имот с разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. След сключването на договора за дарение от 29.11.2019г, ответникът продължавал да бъде страна по делото като процесуален субституент на приобретателя – дъщеря му П.Н. Д.а, но това не означавало, че той има право да получи в дял целия апартамент.