Решение № 347 от 11.9.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1025/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Предмет на обжалване е присъда № 260141 от 25.11.2021г., постановена по НОХД № 5636/2018г. на Районен съд Пловдив.

С посочения съдебен акт първоинстанционният съд е намерил подсъдимите за виновни и ги е осъдил както следва:

Подсъдимият Д. Г. В.:

1 - за това, че от началото на 2009 г. до 02.11.2009 г. в гр. Велинград, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у А.К. заблуждение, че ако К. му прехвърли собствеността върху собствената му 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в гр. Велинград, ул. „•••“ № •••, представляващи УПИ № •••, отреден за индивидуално застрояване в кв. ••• по регулационни план на Велинград, с площ 753 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ 87.00 кв. м., и построената в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33.00 к в. м., той ще му плати уговорената сума по покупко-продажбата, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 2 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

2 - за продължавано престъпление, за това, че в периода от началото на м. януари до 10.04.2012г. в гр. Велинград, извършил три отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител и като помагач с П. П. и П. В., и в условията на посредствено извършителство чрез Е.П., с цел да набави за себе си и за подсъдимите П. и В. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, както следва:

1. от 14.01.2012 г. до 26.01.2012 г. в гр. Велинград, като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с П. П. като помагач /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, откриване на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, с цел да набави за себе си и за П. П. имотна облага, е възбудил и поддържал у И. Н., К. Н. и Т.Р. заблуждение: че ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. Велинград /поземлен имот с планоснимачен № ••• от кадастрален район •••, и пълен номер •••, от кв. ••• по кадастралния план на Велинград с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли обратно след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012 г. до 18.01.2012 г. в гр. Велинград, в съучастие с П. П., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за П. П. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.Д. заблуждение: че заедно с подс. П. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П. П. за разпореждане със собствения на К.Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ••• в кв. ••• по регулационен план на Велинград с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./;

3. от началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. Велинград, като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, в съучастие с П. В. като извършител, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.П., с цел да набави за себе си и за П. В. имотна облага, при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у П.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – ••• в кв. ••• по регулационен план на Велинград с площ 395 кв. м., придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л. Д., представляван по сделката от подс.В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л. Д./ и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8 500 лв. /представляваща 1/2 от платената но сделката цена/, като причинената вреда е на обща стойност 45 100 лева и е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 и ал. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го e осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ НА ¼ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ, което наказание лишаване от свобода да изтърпи при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК районният съд е определил на подсъдимия В. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, също търпимо при първоначален общ режим и е присъединил изцяло наказанието конфискация на ¼ от имуществото му. Съдът е приложил чл. 24 НК и е увеличил общото най-тежко наказание лишаване от свобода с ШЕСТ МЕСЕЦА, като е постановил подс.В. да изтърпи наказание равняващо се общо на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.

• За подсъдимия П. Г. П.:

РС го е признал за виновен за това, че в периода от началото на м. януари 2012г. до 26.01.2012г. в гр. Велинград, в условията на продължавано престъпление: извършил две отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и в съучастие като извършител и като помагач с Д. В., с цел да набави за себе си и за него имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012г. до 26.01.2012г. в гр. Велинград, като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, откриване на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, в съучастие с Д. В., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д. В. имотна облага, е възбудил и поддържал у И. Н., К. Н. и Т.Р. заблуждение: че Д. В. ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. Велинград /поземлен имот с планоснимачен № ••• от кадастрален район •••, и пълен номер •••, от кв. ••• по кадастралния план на Велинград с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли обратно след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012г. до 18.01.2012г. в гр. Велинград, в съучастие с Д. В., двамата като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за Д. В. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.Д. заблуждение: че двамата с подс. В. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П. П. за разпореждане със собствения на К.Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ••• в кв. ••• по регулационен план на Велинград с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./, като причинената вреда е на обща стойност 36 600 лева и е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание е отложил за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. РС е приспаднал от горното наказание времето, през което подсъдимият П. П. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

• За подсъдимия П. В. В.:

Първоинстанционният съд го е признал за виновен в това, че oт началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. Велинград, като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с Д. В. като помагач /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.П., с цел да набави за себе си и за Д. В. имотна облага, при уговаряне и сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М. Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ••• в кв. ••• по регулационен план на Велинград с площ 395 кв. м., /придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л. Д., представляван по сделката от подс.В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л. Д./, и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8500лв. /представляваща 1/2 от платената по сделката цена/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание по чл. 211, предл. II вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „б” вр. чл. 54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС и е приспаднал времето, през което подсъдимият П. В. е бил задържан.

Въззивното производство е инициирано по жалби на тримата подсъдими и техните защитници.

В депозираната въззивна жалба от подс. Д. В. се иска да бъде отменена първоинстанционната присъда поради допуснати нарушения по чл.9, 13, 14 и 107 от НПК. Същата се поддържа от подс.В. във въззивното открито заседание, както и от упълномощения му защитник адв.Р. Ч.. Акцентира се на съществени пороци при формиране волята на първоинстанционния съд, предубеденост и наличие на съществени процесуални нарушения още при изготвяне на обвинителния акт. Изразява се становище за некоректно и неясно формулирани обвинения, които от своя страна не биха могли да доведат до ангажиране наказателната отговорност на предадените на съд лица. Изразява се несъгласие и с осъждането на подсъдимия ефективно наказание лишаване от свобода, което се явява явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане в предходната съдебна фаза на процеса. Подобни съображения се съдържат във въззивната жалба на адв. Г. Г., резервен защитник на подс. В. с оплаквания за необоснованост на постановената присъда и незаконосъобразност, произтичаща от отказа на Районния съд да приложи института на чл.66 от НК с присъдата по отношение на подс В.. В последната си дума подс.Д. В. желае настоящият съд да приложи правилно закона като постанови нова оправдателна присъда.

Пред въззивния съд лично от подс. П. П. и от резервния му защитник адв.А. К. се поддържа депозираната жалба от предходния упълномощен защитник на този подсъдим - адв. В. К.. От неговото процесуално представителство подс.П. се отказа в съдебното заседание пред ПдОС. В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и издадена в противоречие с материалния закон и при погазване на процесуалните правила, свързани с ограничаване правата на подсъдимия, като постановена от предубеден съдебен състав и в разрез с правилата за разпределение на делата. Навеждат се оплаквания за недоказаност на обвинението и несправедливост на наложеното наказание. Идентични съображения се излагат от адв.К. на въззивното заседание, а подс.П. желае отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна.

В своята въззивна жалба, служебният защитник адв.И. П. на подс.П. В. изразява оплаквания, поддържани пред настоящия съд, за неправилност на атакувания съдебен акт с приетата от първоинстанционния съд фигура на посредствения извършител в лицето на свид.П., както и относно явна несправедливост на наказанието от три години лишаване от свобода. Претендира се неговото намаляване.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив е на становище, че жалбите са неоснователни и присъдата като обоснована и правилна следва да бъде потвърдена.

Въззивното производството спрямо подс.В. протече в негово отсъствие.

Окръжният съд прие, че за изясняване на делото присъствието му в съдебното заседание не е необходимо и са налице основанията за провеждане на въззивното производство в условията на задочност по чл. 269, ал. 3, т. 3 и т.4 б В от НПК. Подс.П. В. бе редовно призован на адреса, който е актуален и единствен известен по делото, обитаван от този подсъдим – гр.Велинград, ул."•••" №•••. Подс. В. не се яви в съдебното заседание без да сочи уважителна причина за неявяването си. Същевременно е изпълнена процедурата по чл. 247в ал. 1 от НПК. В хода на първоинстанционното производство той е бил редовно призован на тогава обитавания от него адрес в Реп.Германия с върната международна обратна разписка, а впоследствие осигурен по делото чрез издадена Европейска заповед за арест по ЗЕЕЗА, чиито реквизити изискват пълното посочване на обстоятелствата по воденото наказателно производство и неговите последици и правата на задържания, релевиращи предаването му от германските власти на българските. След това В. е участвал в първоинстанционното производство до неговия край. Едва при изпращане на допълнението към жалбата на подс.В. баща му е посочил, че синът му е в чужбина без сигурни данни към момента на заседанието дали това действително е така, предвид изисканите справки за задгранични пътувания, несочещи такова обстоятелство, от ТД на НАП - за отсъствието на трудова ангажираност, от НБНД – за липсата на нови адресни регистрации и от ГДИН и НСлС – за непребиваването на този пидсъдим в затвор или арест в България. По този начин съдът прие, че подс.П. В. е надлежно призован пред въззивния съд, знае за воденото наказателно производство спрямо него, уведомен е за възможностите същото да се гледа в негово отсъствие, в каквато ситуация е бил и в хода на предходната съдебна инстанция. Призовката му е получена при спазване разпоредбите на чл. 180 ал.2 от НПК на 04.06.2023г. от баща му, пълнолетен член на семейството на обитавания от подсъдимия адрес /л.100 от възз.пр./ с вписани данни за съдебното заседание пред въззивния съд по проверка на НОХД № 5636/2018г.на ПРС на 11.07.2023г.от 10, 00часа. Липсва уважителна причина за неявяване на подс.В. по делото, независимо къде се намира към момента на съдебното заседание – в България или в чужбина, но не е в пенитенциарно заведение, за да има обективна причина да не може да се яви по делото. Същият се представлява от служебен защитник адв.П., който е приел съобщението на основание чл.180 ал.3 от НПК от името на подзащитния му, съдържащо допълнителната жалба на подс.В., при чийто опит тя да се връчи по реда на чл.180 ал.1 и ал.2 от НПК бащата на подс.В. посочил, че синът му е в чужбина.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, акцентиращи на пороци при формиране волята на проверявания съд и допуснати съществени процесуални нарушения, предвид наведените пространни искания за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, намира, че първо следва да подчертае за страните наличието на специфични законови изисквания при поредно разглеждане на делото на втора съдебна инстанция по фактите и правото, като взе предвид и влезлите в сила законодателни промени впоследствие, предвид обстоятелството, че наказателното производство е стартирало преди повече от 10 години.

С ДВ бр.63 от 2017г. в сила от 05.11.2017г. бе въведено разпоредителното заседание /РЗ/ с цел да бъдат изначално и предварително решени въпросите относно процесуалната легитимност на наказателното производство до съдебната му фаза. След връщане делото от предходния въззивен състав за ново разглеждане на първоинстанционния съд производството е протекло по новия процесуален ред с провеждане на РЗ. На това разпоредително заседание законодателят също е очертал лимитативно разглеждане на въпросите, свързани с процесуални нарушения, за които е въвел т.нар преклузия пред по-горната инстанция. Забранил е на страните да навеждат доводи, свързани с процесуални нарушения, които вече са били предмет на разглеждане на РЗ пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд, които не са били поставени на обсъждане, били са приети за несъществени, както и на такива, вкл. по почин на съдията-докладчик – чл.248 ал.3 от НПК. Със същите законодателни промени от 2017г. е въведена и нова ал.2 на чл.320 от НПК, сочеща, че с въззивните жалба и протест не могат да се правят възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Т.нар. преклузия възлага на решаващия първи съд да не разглежда идентични доводи в пледоариите по същество. След това въззивният съд не е задължен да ги обсъжда, ако същите възражения се изтъркват и пред него, тъй като са преклудирани, т.е. решени са с влезнало в сила определение от РЗ. В този смисъл монографията „Обща характеристика на предаването на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“, проф. д.ю.н. М. Чинова, ас. д-р Б. Бележков. Вярно е, че преклузията не се отнася до служебното констатиране от съда на процесуални нарушения, а само до възраженията на страните, както посочи и адв.Ч.. В противен случай би се отнело правомощието на въззивния съд да интервенира в актове, които страдат от флагрантни процесуални нарушения, неотстранени до момента на проверката им. В унисон с изложеното, служебното констатиране на съществени процесуални нарушения с оглед посочената по-горе преклузия е само избор на въззивния съд с решението си да упражни правомощията си по чл.335 ал.2 от НПК, а не задължение да се произнася по запретени от закона възражения. Всъщност в тази насока съдът може и да прекъсне пледиращите с оглед коментираната преклузия да не продължават с идентични възражения, за да не се дублира произнасянето на въпросите от РЗ. С такъв довод всъщност се направи искане за отвод на съдия Маркова. На защитата е убягнало изричното правило, визирано в чл.335 ал.3 от НПК, че когато са налице повторно условията на ал. 2 за отмяна на присъдата на процесуално основание, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. В изложения смисъл настоящият съд не счита, че следва да разглежда въпросите относно годността на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК и ТР 2/2002 г.на ОСНК на ВКС, както се твърди и в жалбата на подс.В. и в пледоариите пред настоящия съд, които вече са били решени в РЗ и няма да се произнася по тези въпроси за втори път. Това решение на настоящия съд е продиктувано от обстоятелството, че подобно произнасяне вече е запретено по силата на процесуалния ни закон, визирано в горепосочените разпоредби и изрично в нормата на чл.320 ал.3 от НПК. То не касае въпросите по събиране и проверка на доказателствата.

В този смисъл е Р 37 – 2022 - I НО ВКС: „Касае се за изрична законова запрета за съда, действащ като въззивна инстанция, да упражни свое процесуално правомощие (да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за ново разглеждане), независимо от вида и сериозността на допуснатия от първия съд процесуален порок при разглеждане и решаване на наказателното производство /в случая незаконен състав на първоинстанционния съд - бел.наша/. Законодателят е отдал приоритет на справедливостта на процеса в контекста на "разумния срок" по чл. 6 § 1 ЕКПЧОС, като е счел, че са налице достатъчно предвидени процесуални механизми за компенсиране на процесуалните нарушения предвид същностните характеристики на въззивната проверка (като инстанция по фактите и по правото). Това е така, доколкото съдът като орган по правоприлагането, не може по пътя на тълкуването на правната норма да влага диаметрално противоположен и същностно различен прочит на закона, от този, който законодателят му е придал. Вярно е, че дори когато смисълът е ясен или очевиден, при правоприлагането се изисква неговото тълкуване. То обаче се предопределя от същността на тълкуваната норма – формулирана като отклонение от принципното развитие на инстанционния контрол (т. е. като изключение), тя подлежи на стриктно тълкуване. Изричността на забраната по чл. 335, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК е допълнителен аргумент за това – в нея ясно е посочен единствен вариант за решаване на въззивното производство и той не включва правомощието делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Независимо от абсолютния характер на основанието "незаконен състав" в конкретния случай, обсъжданата забрана не може да бъде преодоляна, включително и чрез тълкуване на смисъла на нормата, независимо от резонно възникващите процесуални проблеми, свързани с годността на съдебния акт да е предмет на редовен инстанционен контрол, предоставянето на гаранции на подсъдимия да се защитава ефективно на поне две инстанции по фактите и по правото; допустимостта на касационното обжалване на присъдите, постановени за първи път от окръжния съд, но действал като първа инстанция в подобни случаи. И това е валидно за всички случаи на въззивна проверка, независимо от процесуалното развитие на делото, броя на обвинителните актове и основанията, поради които производството е връщано на предходен процесуален стадий. Единността на наказателното производство не позволява подобна интерпретация на нормата. Щом в хода на наказателното производство е налице едно произнасяне на въззивна инстанция, с което делото е върнато веднъж поради процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК (без законодателят да е изключил което и да е от посочените основания), съдебният състав, извършващ повторната въззивна проверка, не може да преодолее забраната по чл. 335, ал. 3 от НПК.“.

Следва да се посочи, че настоящото въззивно производство дори не е второ, а трето по ред, като до момента две въззивни инстанции са отменяли постановените по делото присъди и са връщали делото за ново разглеждане на районните съдилища на процесуално основание. Отделно от това по доказателствата и въпросите по чл.301 от НПК, предстоящи на произнасяне по съществото на обвиненията, никой от членовете на настоящия въззивен съдебен състав не е обсъждал и вземал отношение по тях.

С оглед очертаната процесуална ситуация, настоящият съд намира, че следва да процедира с оглед възложеното му правомощие като втора първа инстанция по съществото на делото, да се произнесе по въпросите относно фактите, доказателствата и отговорността на предадените на съд лица, намерили отражение и в контролирания първоинстанционен съдебен акт, като обсъди и възраженията на страните по допустимостта и оценката на доказателствата.

Така, настоящият съд приема за установено следното по фактите:

I. Пострадалият А.К. и свид.Д. К. били братя и всеки от тях притежавал по ½ ид.ч. от наследствения им имот - недвижим имот, находящи се в гр. Велинград, ул. „•••“ № •••, представляващи УПИ № •••, отреден за индивидуално застрояване в кв. ••• по регулационни план на Велинград, с площ 753 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ 87.00 кв. м., и построената в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33.00 кв. м. Свид. Д. К. живеел в гр.Смолян. Отношенията между двамата братя били незадоволителни и същите обичайно не поддържали контакт.

Свид. Т. К., първи братовчед на двамата братя живеел в съседство на гореописания недвижим имот в гр.Велинград, обитаван от А.К.. Последният заживял на семейни съпружески начала със свид.И. А., която притежавала къща на същата улица в гр.Велинград през няколко имота и двамата битували в двата имота през различни периоди. А.К. и свид.А. били безработни и изпитвали материални затруднения, като К. започнал да обмисля възможност да продаде имота си. Подс.В. знаел за материалните затруднения на пострадалия и в този период от време активно го посещавал, демонстрирал близки, приятелски отношения с него – гостувал в дома му, водел го на заведения, черпел го многократно.

Един ден през лятото на 2009г. свид.Т. К. видял подс.В., когото лично познавал от дете, тъй като бил приятел с баща му, да влиза в къщата на постр.А.К. и да остава там с часове, като водели продължителни разговори. Този факт озадачил свид.Т. К., който не можел да си обясни близостта между подс.В. и постр.К. и затова попитал В. какво го свързва с братовчед му – постр.А.К., и за какво толкова си говорят. При това, подс.В. му споменал, че уговаряли продажбата на някакви ливади. Тогава свид.Т. К. се усъмнил, защото ливадите били наследени от всички братовчеди от рода К. и никой от тях не бил стартирал процедура по делба на същите. Т. К. допуснал, че подс.В. има нечисти намерения към постр.К. и имота му и предупредил подс.В. да престане да се занимава с пострадалия К., докато последният и брат му – свид.Д. К., не уредят имуществените си наследствени отношения. Въпреки забележката, подс.В. продължил да посещава дома на пострадалия К., на когото в крайна сметка обещал да закупи неговата част от имота за 15 000 лева.

Един ден към края на 2009г. А.К. споделил на приятелката си свид.А., че продал своя дял от къщата на подсъдимия Д. В., но все още не бил получил от него пари за продажбата, а уговорената цена на покупко-продажбата била 15 000лв., като В. му обещал да му дава пари. Около коледните празници на 2009г. подс.В. посетил дома на постр.К., където в присъствието на свид. И. А. „броил“ на постр.К. сумата от 5000лв., като част от продажната цена. Подс.В. обещал, че останалите 10 000лв. ще ги даде на постр.К. веднага след като получел пари, които чакал.

Въпреки обещаното подс.В. не дал повече пари на постр.К. и преустановил посещенията си в дома му, а постр.К. от своя страна, заедно със свид.А., започнал да търси подс.В. в дома му с надеждата да го склони да изплати остатъка от дължимата сума, но подс.В. бил неоткриваем. А.К. разказал на А., че се бил съгласил да подпише документи, свързани с продажбата, след като подс.В. го е черпел и напил в питейно заведение в гр.Велинград. Постр.К. осъзнал, че подс.В. го бил излъгал за продажбата и че нямало да получи повече пари от него, което го потискало още повече, чувствал се зле, започнал да употребява все повече алкохол и да говори за самоубийство. На 21.03.2011г. свид.А. го открила обесен в пристройка на къщата.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том I, рег. № •••, дело № ••• от 2009 г., при ••• свид.Ю.К. /т.2 л.73 дос.пр./, на 02.11.2009 г. А.Б. К. продал на Д. Г. В., собствената си ½ идеална част, придобита по наследство от недвижим имот, находящ се във Велинград, ул."•••", № •••, представляващ УПИ № •••, отреден за индивидуално застрояване в кв. ••• по регулационния план на Велинград, с площ 753 кв. м., ведно с построената в УПИ № ••• двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ от 87.00 кв.м., в едно с построените в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда, с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33 кв. м., за сумата 21 000 лв., в който акт е записано, че горната сума продавачът заявил, че е получил от купувача изцяло и в брой преди подписване на нотариалния акт. По нотариалното дело била приложена Декларация по чл. 33, ал.1 ЗС от А.Б. К. с дата 02.11.2009 г., в която било посочено, че А.К. предложил на брат си Д. Б. К. да изкупи собствената му ½ ид.част от съсобствения им недвижим имот за сумата 21 000 лева, което брат му отказал да стори.

Междувременно подс.Д. В. започнал да търси брата Д. К. с настояване последният да му продаде неговата ½ ид.ч. от притежавания имот на ул.“•••“, № •••, в гр.Велинград, но свид.Д. К. отказвал. Поради отказите на последния да продаде имота си, през 2010г. Д. В. пристъпил към формални действия – изпратил на свид.Д. К. нотариална покана, с която го поканвал да закупи собствената му ½ ид.ч. от съсобствения имот за сумата от 38 000лв. в 7-дневен срок от връчването на нотариалната покана. На 14.06.2010г. ••• свид.Е.Д. при Ю.К., ••• в район РС Велинград с рег.№ ••• на Нотариалната камара, удостоверил подписа на подс.Д. Г. В. върху нотариалната покана, а тя била представена за връчване пред А.Д. – ••• при М. К., ••• в район РС Смолян, рег.№ ••• на Нотариалната камара на 15.06.2010г., което било удостоверено със заверка рег.№ 2213, том 1, № 85. Освен нотариалната покана Д. К. получил от ••• К. Декларацията по чл.33, ал.1 от ЗС с дата 02.11.2009г., съставена от покойния му брат А.К. и тъй като обстоятелствата, посочени в нея не отговаряли на истината, непосредствено след връчването на нотариалната покана от името на подс.В., свид.Д. К. изготвил жалба на 18.06.2010г., с която сезирал РП гр.Велинград, /с копие до „РДВР - гр.Велинград и Община – гр.Велинград“/, с която поискал намеса за спиране на покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния имот и настаняването на „чужди хора“. В хода на разследването свид.Д. К. представил копие от цитираната жалба, от получената декларация по чл.33, ал.1 ЗС и нотариалната покана /л.57-59 т.4; л.83 гръб т.2 дос.пр. и приложена в оригинал на л.118 от НОХД № 315/2013г. на Вел.РС/.

II. Съпрузите И. Н. и К. Н., малолетния им син, и братът на Н. – свид.Т.Р., живеели в къща с двор в гр.Велинград, ул."•••", № •••, представляваща поземлен имот с планоснимачен № ••• от кадастрален район •••, и пълен номер •••, от кв. ••• по кадастралния план на Велинград с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. В условията на СИО пострадалите И. и К. Н. притежавали по силата на договор за покупко- продажба първия етаж и ½ ид.ч. от описания имот, а пострадалият Т.Р. - втория етаж и ½ ид.ч. от същия имот по силата на договор за дарение.

Пострадалите Н. и Р. били в крайно затруднено материално положение, защото дълго време били безработни. Имали отпуснати различни по стойност кредити и издадени кредитни карти от различни банкови институции, чието обслужване ставало все по-трудно за всеки от тях. Имали задължения и към Общината по повод неплащане на данъците на имота. За справяне с положението, в което били изпаднали, тримата взели решение братът Р. и сестрата Н. да заминат да работят в чужбина, а съпругът Н. да остане в гр.Велинград, за да се грижи за малолетното им дете. За реализация на това начинание им били нужни пари, а опитите им да получат нови заеми от банкови и заложни институции се оказали неуспешни.

Един ден в началото на м.януари 2012г. И. Н. споделил на свид.Х.К. за проблемите на семейството му и го попитал, дали знае от къде може да заемат определена сума пари. К. му отвърнал, че има познат – подс.Д. В., който давал на хората пари срещу лихва, и от когото самият той се бил възползвал преди време.

На 14.01.2012г. вечерта свид.К. и подс.Д. В., придружаван от подс.П. П., с автомобила на подс.В. пристигнали пред дома на свидетелите Н. и Р.. И. Н. влязъл в колата на подс.В. и в присъствието на свид.К. и подс.П. обяснил на подс.В. за плана на семейството му и че им трябвал паричен заем в размер на около 4000-5000 лева. Подс.В. отказал да даде заем, но обяснил, че може да им предостави в заем 5000 лв., като за целта му прехвърлят собствеността върху имота им. Свид.Н. заявил, че със съпругата му имат готовност да заложат техния етаж от къщата, но подс.В. желаел прехвърляне на собствеността върху целия имот, заедно с частта на свид.Р.. Подс.В. поискал да види документи за имота и св.Н. му представил нотариалните актове, легитимиращи ги като негови собственици. Подс.В. заявил, че след пълното изплащане на заема от 5000лв., ведно с лихвите, самият той щял да прехвърли обратно собствеността върху целия имот на семейството Н. и Т.Р.. Свид.Н. обяснил, че не може сам да вземе решение и че трябва да обсъди предложението с жена си и брат й и влязъл в дома си. Тримата изразили съгласие с предложението на подс.В.. Свид. И. Н. се върнал в автомобила, за да потвърди на подс.В., че и тримата са съгласни на предложените от него условия, тъй като те се нуждаели единствено от възможността да получат по- скоро паричния заем. Подс.В. настоявал всеки един от тях тримата да запази пълна конфиденциалност на отношенията им и да не разкриват пред никого за уговорките им и твърдял, че по този начин по-лесно ще осигури парите, които да им даде. Подс.В. взел документите за имота в себе си, като обяснил, че с тях ще плати дължимите данъци, които суми щял да им приспадне от сумата, която щял да им заеме. Допълнително, подс.В. обяснил на свид.И. Н., че не е нужно съпругата и шуреят му да се занимават с документалното уреждане на сделката, поради което било достатъчно само да го упълномощят да ги представлява при покупко-продажбата, след което той щял да им изплати парите.

На 19.01.2012г. през деня подс.П. П. и свид.К. взели от дома им свидетелите И. и К. Н. и Т.Р. и ги откарали в кантората на ••• Ю.К. в гр.Велинград. Там свидетелите К. Х. Н. и Т. Х. Р. като съсобственици на процесния имот упълномощили свид.И. П. Н. да ги представлява при осъществяването на сделка със съсобствения им недвижим имот на адрес гр.Велинград, ул."•••", № ••, както и му предоставили право да преупълномощава трети лица с неговите права. Свид.Е.Д. – ••• при ••• Ю.К. удостоверил подписите и съдържанието на пълномощното, като нотариалните заверки на подписи и съдържание били съответно с рег.№ 144 и рег.№145.

Свидетелите К. Н. и Т.Р. подписали и дължимите декларации при покупко- продажба на имот – по чл.25, ал.7 от ЗННД и чл.264 от ДОПК, на които свид.Е.Д. заверил подписите със заверки с рег.№№ 146, 147, 148 и 149. Веднага след това свидетелите Н. и Р. си тръгнали, а И. Н. и Х.К. отишли в магазина за акумулатори, в който работел К., където да изчакат подс.В. да предаде на Н. сумата от 5000лв. Вместо това, малко по-късно, в магазина се появили подсъдимите В. и П., като подс.В. обяснил на свид.И. Н., че са останали за подписване в нотариалната кантора, още няколко документа, които Н. трябвало да подпише, след което щели да го водят на кафе.

Върнали се тримата – подсъдимите В. и П., и свид.Н., в нотариалната кантора, където И. Н. подписал пълномощно, с което в лично качество, както и в качеството му на пълномощник на съпругата му К. Н. и брат й Т.Р., като съсобственици на процесния имот, преупълномощавал подс.П. П. да ги представлява при покупко-продажбата на имота, като получи от тяхно име и за тяхна сметка цената на имота, каквато той прецени да договори. Продажната цена можела да се получи в брой или по банков път, като упълномощеният нямал право да преупълномощава трети лица. Свид.И. Н. подписал и изискуемите декларации по чл.25, ал.7 от ЗННД и чл.264 от ДОПК, като трите документа били заверени от ••• Е.Д., който удостоверил подписите и съдържанието им със рег.№ 152, 153, 154 и 155 от същата дата – 19.01.2012г. И. Н. не чел документите, но разбрал от •••, че се касае за продажбата на имота им, за което свид.Н., предупреден от подс.В., не посмял да коментира каквото и да било във връзка със сделката - нито да пита защо упълномощава подс.П., след като самият той бил упълномощен преди малко, нито да обясни нещо пред свид.Д. за уговорките му с подс.В. от страх, че последният няма да му даде обещаните 5000 лв. След преупълномощаването подс.В. заявил на свид.И. Н., че на следващия ден ще му занесе парите, но това не се случило, тъй като В. не се появил. Тогава свид.Н. позвънил от телефона си с № ••• на подс.В. на неговия тел.№ •••, но последният му заявил, че не може да му даде парите, защото в момента е в гр.София, но като се прибере, ще го намери и ще му ги даде. Последвала поредица от дни, в които Н. многократно търсил по телефон Д. В., за да настоява последният да му даде уговорената сума, но подс.В. все намирал различни причини, за да отклони срещата между тях. При един от случаите подс.В. за пореден път уверил свид.Н., че същия ден ще му предаде парите, като подс.В. се обадил на свид.Х.К. на тел.№ •••, която СИМ карта била предоставена на К. от неговия приятел свид.К.А. и поискал двамата вечерта да посетят дома на Н. и Р.. На тази среща подс.В. предал на свид.К. три прегънати листа, всеки от тях захванат с кламери, и поискал от К. да ги даде на свидетелите И. и К. Н. и Т.Р.. Обяснил, че те тримата трябва да се подпишат и изпишат трите си имена, което последно било нужно, за да им даде парите. Свид.К. влязъл в къщата и казал на тримата пострадали, че трябва да подпишат някакви документи, с които подс.В. да отиде да тегли парите. Никой от тримата пострадали, не разгънали листовете, за да видят съдържанието им. Те вярвали, че тези документи са необходими, за да бъде отпуснат заема от подс. В.. Свидетелите Н., Н. и Р. написали трите си имена и се подписали на прегънатите листове.

След като изпълнил поръчението, свид.Х.К. занесъл документите на Д. В.. По-късно станало ясно, че така подписаните от пострадалите прегънати листове, представлявали три разписки, всяка с дата 26.01.2012 г., в които е записано, че пострадалите И. и К. Н. са получили от подс.П. П. всеки по 4500лв., а свид.Т.Р. - 9000 лв., които суми представлявали договорената продажна цена на имота съгласно договор за покупко-продажба, подписан на 24.01.2012г. В същите е посочено, че плащането е станало в присъствието на двама свидетели, без да са посочени имена и ЕГН на такива /л.49-51 т.1 дос.пр./.

Междувременно подс.В. закупил целия имот, собственост на свидетелите Н. и Р., на горната дата - 24.01.2012г. чрез пълномощника им - подс.П., за общата сума от 18 000 лв., от които общо 9000лв. за частта на съпрузите Н. и 9000 лева за частта на свид. Р., като сделката била изповядана пред ••• Ю.К. и удостоверена, съответно с нотариален акт № 10, том I, рег.№ 171, дело № 10 от 24.01.2012г. /т.1, л.44, л.71 дос.пр./. В нотариалния акт изрично било отбелязано, че 9 000 лв. от продажната цена са изплатени по банков път към датата на подписването му, а остатъкът от 9 000 лв. ще бъде изплатен в срок от една седмица също по банков път по посочена от пълномощника на продавачите банкова сметка. Данъчната оценка на имота, отбелязана в нотариалния акт била 24 604 лв.

На 23.01.2012г., на 25.01.2012г. и на 26.01.2012г. подс.В. превел на подс.П. по откритата от последния банкова сметка в Уникредит Булбанк съответно сумите от 9000лв., 7000лв. и 2000лв., тоест общо 18000лв., като в платежните документи като основание за плащането посочил „покупко- продажба на имот“ /л.52-56 т.1 дос.пр./. На същите дати - 23.01.2012г., 25.01.2012г. и 26.01.2012г., подс. П. П. изтеглил от сметката си в Уникредит Булбанк, филиал Велинград, суми на обща стойност 17 940 лева.

Тъй като при последното посещение на дома на пострадалите Д. В. ги уверил, че на следващия ден ще ги посети, за да им даде обещаните 5000лв., той не сторил това, поради което И. Н. започнал отново да опитва да се свърже с него по телефона, но безуспешно. Тогава той се обадил на свид.К. и му казал, че подс.В. не им е дал никакви пари все още и не отговаря на телефонните им позвънявания. От своя страна К. се свързал с В., който настоял да се срещне с него и свид.Н. пред дома на последния, за да говорят. При срещата им подс.В. обяснил, че не можел да даде парите, докато не приключи поредната процедура, свързана с имота, а именно опис на имущество от страна на съдия-изпълнител и инспектори от банката, в която семейството на пострадалия Н. имали кредит. Подс.В. заявил още, че за да се предпазят Н. и Р. от изземване на имущество, следва да напуснат дома си за няколко дни, при което описът нямал да може да се състои. За целта той предложил цялото семейство заедно с детето да се преместят в уредена от него квартира в гр.Пазарджик, където пострадалите били закарани от свид.К. заедно с багажа им. Тъй като квартирата в гр.Пазарджик била негодна за обитаване, поради изключително лошите битови условия – липсата на отопление, а събитията се развивали в зимни условия при ниски температури, пострадалите били принудени да потърсят друго жилище, тъй като подс.В. настоявал, че не трябва да се връщат в гр.Велинград. Поради това, свид.К. ги закарал в с.В., обл.Пазарджик, където престояли две денонощия в жилище, отдавано под наем от свид.Г. Л.М.. След това свид.К. прибрал Н. и Р. в гр.Велинград и ги настанил за няколко дни в къща за гости в гр.Велинград, ул."•••", № •••, стопанисвана от свид.И. Т.. На същата й направило впечатление притеснението на пострадалите, тъй като обяснявали, че се страхуват да не бъдат открити, понеже щели да им вземат имуществото, а и били с малко дете в студено време. Тя ги настанила и съставила адресна карта за записване в хотел от дата 31.01.2012г., в която вписала данните на И. П. Н., а на гърба й отразила неговия телефонен номер и този на свид.К. /приложена в оригинал на л.19, том 4 дос.пр./. Два дни по-късно обаче свид.Т. настояла свидетелите Н. и Р., заедно с детето, да напуснат квартирата, тъй като самата Т. се притеснила. При тези обстоятелства свидетелите Н. и Р. се принудили, независимо от угрозата да бъдат намерени в имота им, за което подс.В. им внушил страхове, решили да се приберат в дома си и влезнали като прескочили отградата и отключили със скрит в самия имот ключ.

Няколко дни по-късно, вече през м. февруари 2012 г. в дома на свидетелите Н. и Р. дошли две млади момичета, които се представили на служители в банка „ОББ” и искали да опишат имуществото в къщата. По същото време там бил и свид.К., когото момичетата забелязали, при което незабавно си тръгнали, а свид.К. познавал едно от момичетата – свид.Й.Р.М. /понастоящем П./ и знаел, че тя не работи в банка. Междувременно свид.И. Н. многократно се опитвал да се свърже с подс.Д. В. по телефона за да уредят отношенията си, но безрезултатно. Убеден, че са станали жертва на измама, свид.Н. сезирал РП Велинград.

Свид.А.К. /понастоящем С./ се познавала с подс.П. П.. Тя търсила да закупи имот, поради което управителката на грандхотел „•••“, в който работела свид.К., я запознала с подс.Д. В. през м.януари 2012г., знаейки, че е ••• на недвижими имоти. В тази връзка подс.В. завел К. в имота на Н. и Р. на ул."•••", № •••, за да го разгледа. Там те заварили пострадалите, които свид.К. видяла за първи път. За тях подс.В. обяснил на свид.К., че живеят временно в имота, като уговорката им с тях била, през пролетта да го напуснат. Свид.К. се съгласила да закупи имота при тези условия. Уговорили цена, но тъй като нямала достатъчно пари, се наложило майка й да я подпомогне.

Преди сделката свид.К. се срещнала два пъти с подс.Д. В., който бил придружаван от подс.П. П.. К. превела на подс.В. по банков път сумата от 21000лв. за покупката на имота, като подс.В. й представил документ за собственост на същия в деня на изповядване на сделката пред ••• Ю.К.. Последният удостоверил покупко-продажбата на процесния имот с нотариален акт № •••, том 1, рег.№ •••, дело № ••• от 2012г. от дата 09.02.2012г./л.21, т.1 дос.пр./.

Известно време след закупуване на имота свид.К. и близките й отишли на адреса с цел да приканят бившите собственици –свидетелите Н. и Р., да го напуснат, за да може тя да влезе във владение, но когато им показала нотариалния акт за собственост, пострадалите били крайно учудени, че имотът им е продаден и категорично отказали да го напуснат. Това принудило К. да отправи две нотариални покани към тях за освобождаване на имота, дори спряла захранването на имота с електричество. Действията й не водели до положителен за нея резултат и тя завела съдебен иск срещу пострадалите.

Свид.Н.М. и подс.П. П. били дългогодишни приятели, като последният помолил свидетеля да вземе на негово име СИМ карта за телефон. Свид.М. закупил СИМ карта за предплатена телефонна услуга през 2012г. от Виваком с № •••, с която П. П. провеждал ежедневни разговори през инкриминирания период с подс.Д. В. на тел.№ •••.

III. Братята К. и Л. Д. от гр.Велинград се познавали с тримата подсъдими, а с подс.П. В. били изтърпявали заедно наказания „лишаване от свобода“. Братята Д., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••, т.1, рег.№ •••, н.д. № ••• от 1998г. от дата 30.12.1998г. на ••• Г. К.Х., били съсобственици с по ½ ид.ч. от дворно място, ведно с целия втори етаж от построената в него полумасивна двуетажна жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата от недвижим имот, находящ се в гр.Велинград, ул."•••", № •••. Те не живеели в този имот. На първия етаж от него живеел техен родственик – чичо им А. Д.. През м.септември 2011г. свид.К.Д. се върнал в България от Италия, където живеел с майка си, но след няколко месечен престой решил отново да замине в Италия. За целта имал нужда от пари – около 500лв., за което споделил с подс.П. В., а последният изявил желание да замине заедно с К. да работи в Италия. Подс.В. предложил двамата да заложат свое имущество, за да получат средства за заминаването си. К. не знаел към кого да се обърнат за реализация на плана, но на следващия ден – 11.01.2012г., подс.В. довел за среща по въпроса подсъдимите Д. В. и П. П. и четиримата отишли на кафе. Там В. обяснил на К.Д., че могат да му дадат в заем сумата от 600лв., но за целта К. трябвало да направи пълномощно на подс.П., с което да го упълномощи да се разпорежда със собствения му недвижим имот. Пълномощното трябвало да се издаде на подс.П., понеже сумата щели да вземат от чичото на този подсъдим в гр.Пловдив, който давал заеми и което подс.П. потвърдил. Подс.В. казал на К.Д., че ще дължи лихва – 20лв./месечно до пълното изплащане на заетата сума, която Д. преценил, че ще върне за около една година. Уговорката била, че пълномощното е „гаранция“, че длъжникът ще върне парите, ведно с лихвите.

Тримата подсъдими и свид.К.Д. посетили кантората на ••• Ю.К., в която влезли, а подс.В. изчаквал отвън. Там К.Д. подписал описаното пълномощно и два броя декларации, съответно по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25, ал.7 от ЗННД, на които документи свид.К. в качеството му на ••• удостоверил подписите, че са положени от Д. и съдържанието на пълномощното, с регистрационни номера на заверките №№ 71, 72, 73 и 74 от дата 11.01.2012г. /л.96 т.2 дос.пр./. Свид.К.Д. във връзка с издаденото пълномощно нямал притеснения за риск от загуба на имота си, понеже, знаейки, че същият е съсобствен с брат му – Л. Д., бил уверен, че без знание и съгласие от последния имотът не може да бъде отчужден. Освен това, К.Д. вярвал, че след връщането на заема, пълномощното ще загуби действието си.

Веднага след подписване на документите свидетелят К.Д. и тримата подсъдими отпътували за гр.Пловдив. Там спрели в началото на града, до една автокъща, в която работел чичото на П.. Д. останал в автомобила, а тримата подсъдими влезли в автокъщата. Излизайки от там, подс.В. държал в ръка парите и казал на К.Д., че трябва да отидат в банка, където последният да открие банкова сметка на свое име, по която следвало да му се преведе сумата. Обяснил му, че преводът на парите по банков път бил необходим, защото трябвало да има документ за предоставената сума. Така, свид. К.Д. открил банкова сметка, по която му превели сумата от 600лв. и веднага след това той я изтеглил от касата в банката. След това подс.Д. В. казал на К.Д., че от 600-те лева следва да даде 100 лева на подс.В. за услугата, защото му помагал в трудно положение.

След описаните събития в банката групата се разделила. Свид.К.Д. и подс.П. В. отишли в бинго зала, където последният залагал на рулетка и изгубил парите, които му били нужди за пътуването до Италия. Това усъмнило свидетеля, че нещо не е наред в уговорките им. За да е сигурен, че няма да се случи нещо с имота му, се обадил на брат си Л. и настоял при никакви условия последният да не се подписва на документи, касаещи имота им.

Всъщност още в деня на подписването на пълномощното от свид.К.Д. – на 11.01.2012 г., подс.П. П. подал молба за издаване на скица на имота. От Община Велинград, отдел „Кадастър, регулация и застроителни планове“ била издадена скица под № 18/11.01.2012г. На следващия ден подс.П. подал и молба с вх.№ 37/12.01.2012 г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота.

На 18.01.2012г. подс.П. прехвърлил на свид.Е. П. имота, собственост на свид.К.Д., а именно -1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ••• в кв. ••• по регулационен план на Велинград с площ 395 кв. м. Е.П. придобила имота, без дори да го е огледала, тъй като не била влизала в него. Тя се познавала с подс.В. от 2008г., когато той купил от нея нейната наследствена къща. Подс.П. заменил имота срещу един хладилник „Самсунг” с камера и сумата от 601 лева за уравняване стойността на двете вещи, като сделката била изповядана отново пред ••• Ю. К. и обективирана в нотариален акт за замяна на недвижими имот № •••, том I, рег. № •••, дело № ••• от 2012г. от 18.01.2012г. с посочена данъчната оценка - 7 961, 10 лв. /л.117, л.127 т.1 дос.пр./.

На следващия ден - 19.01.2012 г., нотариалният акт бил получен от кантората на ••• К. лично от подс. Д. В., за което последният попълнил и подписал Декларация за получен документ от дата 19.01.2012г., предмет на нотариално производство № 134 от Общ регистър на нотариалната кантора Ю.К. /СПоч.Е л.179-186 на в.л. В.Б., т.4 от дос.пр./.

Впоследствие свид.К.Д. разбрал, че етажът от къщата им е продаден.

Той не знаел за замяната на имота, нито бил получил хладилник и сумата от 601лв.

Преди описаните събития, през лятото на 2011г. свид.Л. Д., брат на К.Д., имал идея да вземе заем, като заложи или да продаде своя дял от съсобствения с брат му имот, находящ се в гр.Велинград, ул."•••", № •••. За целта се свързал с подсъдимия Д. В., за когото знаел, че се занимава с продажба на недвижими имоти. Л. заедно с подсъдимите В. и П., които познавал от детинство, отишли в имота, за да го огледат. Дори Л. Д. предоставил на подс.В. нотариален акт за имота в оригинал, който впоследствие не му върнал, а му обяснил, че без брат му няма как да се получат нещата. Л. Д. се колебаел точно кой вариант да избере, като повече клонял към заемане на известна сума пари, но минало време и той се отказал от намеренията си да се разпорежда с имота, понеже разбрал за един човек в квартал „•••“, че В. го бил измамил с къща и човекът се обесил.

Същевременно подс.В. започнал настоятелно да търси контакт с Л. Д., за да го убеди да му продаде имота и започнал регулярно да го посещава. Веднъж при свидетеля пристигнал негов приятел – А.В.С., който му обяснил, че е изпратен от подс.Д. В., за да пита дали е съгласен да продаде имота си, но Л. Д. отказал. По това време свидетелят заживял с приятелката си в близкото до гр.Велинград с.Д., но това не спирало подс.В. да го търси винаги с цел да го накара да му продаде имота си. Така в началото на 2012г. подс.В. три пъти ходил в с.Д. да търси свид.Л. Д., като в един от случаите бил придружен от подс.П. П. и свид.С.С.М. /понастоящем С.С. Н./, който познавал и тримата подсъдими отдавна. В друг случай свид.Л. Д. бил посетен в с.Д. от подс.В., придружаван от свид.Н.Т., като подс.В. отново попитал свид.Л. Д., дали „иска да си заложи неговата половина от имота“, но получил също отрицателен отговор. В друг случай подсъдимите Д. В. и П. В. отишли в с.Д., за да убедят отново Л. да продаде имота си, но последният пак отказал. В развитието на тези събития, подс.В. вече бил установил контакт с брата К., с чиято част от имота в началото на януари 2012г. била извършена описаната по-горе замяна. В една от последните срещи, Л. Д. се оправдал на подсъдимите В. и В., че дори няма лична карта, защото я е заложил в едно заведение в с.Д. на свид.О.Ш., защото бил консумирал на вересия там.

В тази ситуация подс.П. В. видял удобна възможност да се сдобие с личната карта на Л.Д., което и сторил. Отишъл в заведението в с.Д. и разказал на свид.Ш., че е първи братовчед на Л. Д., и отишъл да плати дълга му към Ш. и да вземе личната му карта. Свид.Ш. повярвал изцяло на думите на подс.В., приел върнатата сума, която наброявала 10 лева и дал на В. личната карта на свид.Л. Д.. След като подс.П. В. получил личната карта, а подс.В. се бил сдобил с нотариалния акт на Д., за подсъдимите В. и В. възникнала възможност да се разпоредят и с имотния дял на другия брат Д.. А планът можел да се осъществи чрез свид.Е.П., която междувременно вече била собственик на ½ на К., вследствие извършената по-рано „замяна“. По този начин свид.П. на 23.02.2012г. подала Заявление до Община Велинград за издаване на скица и скица с виза с вх.№ 034-01-103/23.02.2012г., като приложила нотариален акт на придобитата част от имота на К.Д. и поискала да й бъде издадена скица за посочения имот.

Междувременно, на 02.03.2012г., след като взел личната карта на свид.Л. Д., подс.В. отишъл в кантората на ••• Л.Т. в гр.Велинград. Там, пред ••• - свид.И.М.-Г., В. се представил за Л. П. Д.. Подс.В. носел изготвено пълномощно, с което Л. Д. упълномощавал подсъдимия П. В. да се разпорежда с имота му, нотариален акт за същия, изискуемите декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД и чл.264, ал.1 от ДОПК, всички от името на Л. П. Д. и личната карта на последния. Свид.М.-Г. сравнила визуално снимката от личната карта с явилото се в кантората лице. Документът за самоличност бил стар, захабен, а снимката на него била на юноша, тоест били минали години от издаването на личната карта, като същата била валидна, което било проверено от свидетелката •••. Подс.В. потвърдил, че е лицето от личната карта. Свид.М.-Г. сравнила и подписа на явилото се пред нея лице с този, отразен в личната карта и всичко съвкупно не й дало основание да се съмнява в самоличността на явилото се пред нея лице, че е Л. П. Д., а тя допускала, че лицето се е променило в някаква степен през годините. При тези обстоятелства тя заверила пълномощно /л.131 т.1 дос.пр./ за подс.П. В. В. от името на Л. П. Д. от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег. № 335 /на подписа/ и рег.№ 336 /на съдържанието/, с което Л. П. Д. упълномощава П. В. В. да продаде неговите идеални части от имота му, съсобствен с брат му свид.К.Д.. Заверила и представените декларации - с peг.№ 337 и рег.№338, двете от дата 02.03.2012г.

На 05.03.2012 г. подс. В. подал саморъчно написана от него молба до общината вх.№ 301/05.03.2012г. от името на Л. Д. за издаване удостоверение за данъчна оценка за имота, внесъл и таксата за издаване на удостоверението с приходна квитанция № 3000082752/05.03.2012г. Той лично взел след това и самото удостоверение с изх.№ 301/05.03.2012г.

На 08.03.2012 г. подс.В., чрез неистинското пълномощно продал частта от имота на свид. Л. Д. отново на свид.Е.П.. Сделката била изповядана пред ••• Ю.К. и удостоверена с нотариален акт № •••, том I, рег. № •••, дело № ••• от 2012 г. /л.118 и сл., т.1 дос.пр./. При изповядването на сделката подс. В. представил и изискващите се документи - Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗННД и Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, заверени по-рано от ••• М.-Г.. На 10.04.2012г. свид.П. продала целия придобит имот, собственост на свидетелите К. и Л. Д., на свид.П.Ш., за което бил съставен нотариален акт № •••, том I, рег. № •••, дело № •••от 2012 г. на ••• Ю.К. /л.115, т.2 дос.пр./.

Свид.Ш. разбрала за предлагането за продажба на имота от обява в интернет. Срещнала се със свид.П., която й представила на документи за собственост на имота и заявила, че притежава целия етаж. Е.П. завела Ш. на адреса, където бил чичото на свидетелите К. и Л. – А. Д.. Пред него свид.П. заявила, че закупила имота на братята, като впоследствие той влязъл в конфликт с племенниците си заради факта на продажбата, но разбрал от тях, че не са продавали имота, а са били измамени. Няколко дни по-късно свид.Ш. се обадила на „собственичката“ П., заявявайки й, че желае да закупи имота и договорили цена от 17 000лв., която превела по банков път на П. в деня на изповядване на сделката. След като разбрали, че имотът им е продаден, свидетелите Д. се срещнали на самия етаж със свид.Ш., с която се скарали, защото тя била предприела ремонтни дейности в него.

Гореописаната фактическа обстановка е установена и от първостепенния съд посредством ангажираните в хода на наказателното производство доказателствени средства и способи за доказване, анализирани и подложени на оценка. Изводите по обосноваността на обвинението на контролирания съд са правилни. Волята на решаващата първа инстанция досежно установената деятелност е проследима и ясна.

Въззивният съд, процедирайки като втора инстанция по фактите и правото, ще обсъди доказателствата ведно със сторения анализ от проверявания съд и във връзка с развитите оплаквания на жалбоподателите във въззивните жалби, включително и от правна страна, а и хронологично по отношение на трите основни случая, предмет на разследване съобразно предявените обвинения на тримата подсъдими:

І. Относно обвинението с пострадал А.К. и по отношение на имота в гр.Велинград, ул. ••• №•••.

Законосъобразно районният съд се е доверил на показанията на свид.И. А., Т. К. и Д. К. в кредитираните им части. Първите двама имат собствени впечатления от отношенията между пострадалия и подс.В., за които са разказали непосредствено пред РС и те касаят именно осезаемото присъствие и демонстрирани „приятелски“ отношения в момент преди и до сключване на сделката, с която А. отчуждил своя имот на подсъдимия Д. В.. Описаните отношения не са били факт назад във времето, като В. и К. не са били дългогодишни приятели, а това поведение на осъдения се наблюдава изключително и само в инкриминирания период от време. На следващо място факт е настъпилото охладняване на приятелството им след като подсъдимият постигнал целта си. Тук следва да се посочи, че свид.А. освен, че има собствени наблюдения в тази връзка, тя разказва за узнатото от нея досежно измамата спрямо приятеля й. Предвид факта, че той се е самоубил, макар показанията й в тази част да са производни, няма пречка да бъдат ползвани с доверие, както е процедирал и първият съд, тъй като оригинерните показания, които биха изхождали от пострадалия са недостъпни заради неговата кончина преди стартиране на наказателното производство. Показанията на свидетелката се допълват и подкрепят непротиворечиво от заявеното и от свид.Т. К., на когото направило впечатление ухажването на подсъдимия спрямо неговия братовчед и наред с това изтъкнатото невярно обстоятелство от подс. В., че той с пострадалия обсъждал продажбата на ливади, които били наследствени при липса на такива намерения у останалите съсобственици роднини на пострадалия. Аргументирано РС е кредитирал заявеното от свидетелката в прочетените й предходни разпити относно сумата, която е броил подсъдимият за сделката на А.К. в размер на 5000 лева, а не 500 лева, потвърдено и от свидетелката след прочитане на предходните й показания и обяснено с дългия период на настоящия наказателен процес. Показанията й, депозирани пред друг състав на съда и приобщени от първоинстанционния съд по НОХД № 315/2013г. пред ВелРС и съответните на тях показания, дадени в хода на дос.пр. в том 4 л.45 изясняват в пълнота фактите, за които е констатирано объркване и липса на спомен - относно периода на инкриминираното събитие и сумата, предоставена от В. на пострадалия. Показанията й, които се ценят и от настоящия съд са тези, депозирани пред друг състав на съда, на 20.09.2013г., т.е. в близък период до момента на деянието, а тези приобщени със съгласието на страните по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК са дадени още по-рано - 01.02.2013г., а те са приобщени от контролирания съд със съгласието на страните, поради липсата на спомени на свид.А.. Тези й показания носят пълноценен доказателствен заряд и относно причините за кончината на А.К.. Липсва основание да не се кредитират с доверие показанията на свид. И. А.. Тя няма мотив да изопачава истината или да я гласи в свой интерес, тя не е наследник на починалия пострадал. Освен това показанията й относно тези факти са неизменни в годините, въпреки неколкократните й разпити като свидетел по делото. По тези съображения настоящият съд отхвърли искането на подс.В. за разпит на други лица относно причините за самоубийството на постр.К., защото в случая основна доказателствена тежест за тези факти се извеждат именно в показанията на свид.А., дадени в рамките на настоящия процес, а не от показания на други трети лица, които да бъдат разпитвани години след инкриминирания момент, които не биха допринесли за изясняване на релевантните факти, нито биха могли да оборят заявеното от А., поради горните съображения.

Настоящият съд е съгласен с извода на първия съд, че обективно установен факт е бедността на пострадалия, здравословните му затруднения и битуване в заеми и дългове. Последните били записвани в тефтерче, предоставено по делото, приобщено в оригинал и находящо се на л.114 т.2 от дос.пр. Свид. А. в показанията си непротиворечиво във времето е категорична, че пострадалият сложил край на живота си поради недоимъка и напразните финансови очаквания от подсъдимия В.. Свидетелката наблюдавала отчаянието му, честото споменаване на суицидни намерения, които достигнали до своя пик след около почти 6 месеца след сделката, с посочена дата на смъртта 20.03.2011г., съгласно приложената справка БДС л.96 том 1 дос.пр. В случая безизходното положение, в което се намирал пострадалият, продал имота си и живущ в нищета, безизходното му положение и отчаяние, удавянето им в алкохол и споменаване на самоубийство от факта на липсата на парични средства, които именно е очаквал от сделката с подсъдимия, са обстоятелства, житейски оправдани и логично споменавани именно пред най-близкия му човек, с който свидетелят К. живеел от едно домакинство. Същите факти пресъздава и свид.Т. К., които също касаят собствени впечатления – относно окаяното здравословно и парично състояние на А. и честите срещи с него на подс.В.. Така, показанията на Т. К. и А. взаимно се допълват и покриват критерия за обективност.

Свид.Т. К. подробно е депозирал показания непосредствено пред решаващия съд, а на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК са прочетени тези, дадени на 14.01.2013г. в т.4 л.38 гръб от досъдебното производство, относно обстоятелствата за времето на инкриминираните събития и подробности, които тогава си е спомнял за срещите на В. с А.К., също аргументирано интерпретирано в контролирания съдебен акт. Макар и приобщени без съгласието на страните, изводимото от приобщените досъдебни показания на този свидетел не са изолирани и не попадат под забраната чл.281 ал.8 от НПК, а съответстват на споделеното от същия свидетел при условията на устност и непосредственост пред първоинстанционния съд преди прочитане на старите му показания.

Относно показанията на свид.Д. К., в допълнение на контролирания съд, настоящият констатира, че при него се наблюдава еволюция в показанията му в насока на пълно отричане и раздразнителност при поредния му разпит пред съда в годините. Същевременно обаче прави впечатление, че при прочитане на показанията му, поради наличието на съществени противоречия, особено с тези, депозирани пред предходните състави на съдилищата, той не отрича истинността на своето предходно свидетелстване. Установено е, че Д. заедно с брат си приживе не е поддържал близки отношения, но също така е доказано, че той е бил посещаван от подс.В. в гр.Смолян, както и последния е поканил свид.Д. К. да продаде собствената си ½ ид.част от имота, който притежавал в съсобственост с починалия А.. Именно в този смисъл са приобщените му показания по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК, съдържащи се на л.55, т.4 от дос.пр и на основание чл. 281 ал.1 от НПК - тези на л.317-319 от ОХ 7751/16г.на ПдРС и дадените от него пред Вел.РС на 20.09.2013г. В унисон с тези обстоятелства са наличните по делото писмени доказателства, а именно - нотариалната покана до него от подсъдимия, съдържаща се в оригинал на л.118 т.1 от ОХ 315/13г. на ВелРС. Наред с това свидетелят Д.К. не е получавал предложение от брат си да закупи неговия дял, за което е приложена на л.58 т.4, л.83 гръб т.2 дос.пр. декларация по чл.33 от ЗС. Поради тези съображения настоящият съд намира за меродавни за установяване на обектИ.та истина по делото именно прочетените показания на свидетеля пред предходните състави на съда, особено тези пред ВелРС, защото те синхронизират по един убедителен начин с посочените писмени доказателства по делото. Като е оценил по същия начин доказателствената стойност на заявеното от този свидетел, защото в мотивите си е отразил фактите, които е приел за истинни, а те се извличат от заявеното от Д. К. пред предходните съдилища, районният съд е процедирал законосъобразно като резултат. В допълнение следва да се посочи, че обстоятелствата по упоритото търсене на свид.Д.К. от подс.В. се съдържа и в показанията на свид.Т. К., депозирани пред проверявания съд /л.737 и сл.от том 3/, както и в приобщените му на л.38 гръб от дос.пр., том 4.

Правилно в същата насока са кредитирани и останалите писмени доказателства – конкретно тези, свързани с нотариалното изповядване на сделката между В. и постр.К., за което свидетелстват и ••• и ••• – свидетелите К. и Д.. Всъщност по това обвинение относно извършената продажба на имота и участието на В. и К. по нея не се спори. В настоящия случай се установяват обстоятелствата по въведено заблуждение за заплащане на стойност по сделката, защото именно у продавача били формирани неверни представи за това от купувача. В този ред на мисли за изясняване на делото е без значение дали А.К. е упълномощил Д. В. да се снабди с документи, необходими за изповядване на сделката, каквото доказателствено искане от подс.В. бе отхвърлено от настоящия съд.

ІІ. Относно обвинението с пострадалите семейство Н. и Т.Р. по отношение на имота в гр.Велинград, ул. ••• №•••:

Фактите в тази част на обвинението се установяват несъмнено, последователно и непротиворечиво от разнопосочни доказателствени източници, както е приел и контролираният съд, а именно – показанията на свидетелите К. Н., И. Н., Х.К.. Изложеното от тях съответства и на заявеното пред Вел.РС от свид.Т.Р., починал в хода на производството, за което е приложено извлечение от смъртен акт в том 1 л.160 от първоинстанционното дело. Законосъобразно първият съд е приобщил показанията на този свидетел на основание чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК, за което не е нужно съгласие на страните, тъй като казаното от свидетеля е сторено пред съд. Следва да се посочи, че към онзи момент – разпита му пред Вел.РС на 20.09.2013г./ л.129 гръб долу/, не е имало данни за влошаване здравословното му състояние, както 5 години по-късно пред РС Пловдив по НОХД № 7751/16г., когато свид.К.Н. е съобщила този факт. Няма пречка тези му показания да се ползват, в каквато насока наличните по делото възражения на подсъдимите настоящият съд намира за неоснователни. Макар и кратки, показанията на свид.Р., депозирани в момент, близък до деянието и пред надлежен съд, съответстват по всички основни моменти от показанията на свидетелите Н., а и на К. – относно уговорката с подсъдимия „М.“ за заем в инкриминирания размер, за което ги свързал К., за подписването на документи, свързани с имота им и явяването им пред ••• К., за липсата на намерение те да отчуждават имота си.

Показанията на Н. от една страна обективират непротиворечиво собствените им възприятия за стореното, подкрепени фактически и логически от подробно заявеното и от свид.К., очевидец на стореното. На свой ред неговите възприятия обединяват обстоятелствата по търпените и разказани тегоби от пострадалите с автора на деянието В. и неговия помагач П. по един несъмнен и директен начин. Съвкупно така установените факти изхождат от преки гласни доказателствени източници. Сетне, изводимото от показанията на очевидците се допълва от лично възприетото от свидетелите Г. Л.М. и И. Т., които са дали подслон на пострадалите в периодите, когато били „изгонени от дома си“ от подс.В. при т.нар. „мними проверки“ от банкови служители в имота на пострадалите. В тази насока аргументирано РС е приел за меродавни показанията на свид.К., който разпознал на место свид. Й.М. /понастоящем П./, която познавал много добре и същата се намирала в къщата на Н. в инкриминирания момент при описаните обстоятелства, за да се представи на служител от банкова институция. В същия ред на мисли логично същата отрича каквато и да е съпричастност към деянието от страх да не се уличи в извършване на престъпление, макар че право на мълчание в тази ситуация й дава процесуалният ни закон. Правилно са ценени гласните доказателствени източници от споделеното в хода на наказателното производство пред решаващия съд и в частите, в които показанията на Н. и К. са били приобщени по реда на чл.281 от НПК в различните хипотези, като констатираните противоречия са незначителни, дължащи се на липса на точни спомени в детайлите, предвид изминалия период от време. Следва да се посочи, че разминавания относно съществени моменти от инкриминираните събития не са били съзряни от първостепенния съд. Такива не се наблюдават и от настоящия съд. Не бива да се забравя, че в случая по делото е установено, че пострадалите са лица с нисък социален и интелектуален статус, които са били подложени на многократни разпити при условията на устност и непосредственост пред различни състави на съда, със задавани многобройни и объркващи въпроси, често с различно съдържание, но идентично значение, което се съди от отговорите им, вписани в съдебните протоколи. От соченото съдържание обаче не се извеждат данни за недобросъвестност и необективност. В този ред на мисли, както първият съд, така и настоящият кредитира споделеното от свидетелите Н. и К., че на първите и свид. Р. били дадени празни бланки, които те дори не разгърнали и подписали по начина, указан им от подс.В.. Споделяеми са съображенията в същата насока от първата съдебна инстанция. Свидетелите са вярвали, че подписват документи, които ще им осигурят исканите парични средства, за да осъществят намеренията им за подобряване имущественото им състояние, за което именно общували с подс.Д. В.. Коментираните факти се установят и от приложените по делото три броя разписки л.49-51 т.1 от дос.пр., създадени в съотвествие с направените преводи на същите суми по банков път – л.52-56 т.1 от дос.пр. за удостоверяване „мнимата изрядност“ на плащанията по нотариалната сделка, при която без да имат воля за това пострадалите са се разпоредили със своя имот.

Наред с тях законосъобразно при постановяване на присъдата от първоинстанционния съд са ценени приобщените многобройни писмени доказателства, касаещи извършената нотариална сделка, както и предходните две упълномощавания – първо – това на свид.И. Н. от неговите близки – съпругата му и шуреят му, а непоследствено след това – упълномощаването от постр.Н. на подс.П., за което аргументирано РС е посочил, че при изрядна вещно-прехвърлителна сделка второто упълномощаване не е било необходимо и не е имало основание в нотариалното производство да не участва вече упълномощеният И. Н., а не на свой ред той да дава същата представителна власт на трето лице – подс.П.. Освен това в подкрепа на тези факти са и показанията на свидетелите Ю.К. и Е.Д., съответно ••• и •••, във връзка с чието участие е преминала процесната нотариална сделка и предхождащите я упълномощавания. Напълно споделяеми са съображенията на районния съд, че именно въпросното двукратно упълномощаване подкрепя извода за престъпния умисъл у двамата подсъдими В. и П. и това е така, тъй като пострадалите са били поставени и мотивирани в такава ситуация, че разпоредителната им власт със собствения им имот да премине изцяло у подс.П., който на свой ред безпрепятствено да прехвърли имота по силата на предоставеното му пълномощно. А за да бъде упълномощен, първо тримата пострадали са били противоправно мотивирани да упълномощят единия от тях - И. Н., а после той да упълномощи подс.П., малко по-късно същия ден, за което е бил уверен от подс.В., че се касае за детайл по документацията, необходима за отпускане на „заема“. В случая целта на двамата подсъдими за получаване на материална облага е ясно проследима, тъй като всичките им действия представляват система от недвусмислено насочени действия към обезпечаване на целия процес за отчуждаване на имота на пострадалите на ул.••• № ••• във Велинград – нуждата им от парични средства, предоставянето на необходимата документация за собственост на подс.В., извършените действия в нотариална форма, вкл.с участието на подс.П., който подпомогнал по този начин извършителя В., за да му прехвърли имота като пълномощник и да разкрие банкови сметки, по които да се наредят сумите по сделката. Изнасянето на собствениците временно от жилището им, организирано и финансирано от подс.В. също не е самоцелно, а е било предопределено от престъпната цел - да се направят безпрепятствени огледи на имота с оглед продажбата му. Неслучайно е и снабдяването с „разписки“ за извършени плащания, което обстоятелство пряко се сочи както от К., така и от Н.И. Всички тези обстоятелства не са убегнали и на районния съд, който обосновано ги е анализирал с нужното внимание в проверявания съдебен акт. Правилно е отчел, че провежданата комуникация и предоставени телефонни номера и лицата, които са ги ползвали се установява и от писмените доказателства, обективирани в приложените по делото разпечатки от операторите на телекомуникационни услуги, както и на изготвената Съдебно- техническа експертиза. От свидетелските показания на Н.М. М. и К. Г. А., дадени пред съда, а на М. и приобщени чрез прочитането им, законосъобразно проверяваният съд е приел за установено, че са били предоставени на подс.П. телефонни СИМ-карти, чиято телефония е обективирана в том 2 от досъдебното производство, също ползвана при постановяване на присъдата. Синхронът в тези доказателствени източници, различни по вид, несъмнено допринася за изясняване на обективната истина по делото и участието на П. в тази измамна схема, както е приел и районният съд.

На свой ред кредитируеми са показанията на свид. А.К., която има непосредствени впечатления като купувач на имота на пострадалите, които е пресъздала пред съда /том 4, л.1195 от съд.пр./ за обстоятелствата по преговорите й с подсъдимия В. за закупуването на имота на Н. и Р. и неговите твърдения, че те са „бивши собственици“. В разрез с това свид.К. се уверила, че всъщност Н. и Р. категорично отказват да напуснат имота и де факто тя била лишена от възможността да бъде въведена във владение. Освен, че изложеното от нея се подкрепя от писмените доказателства по изповяданата сделка и участниците в нея, липсва основание да не се кредитира заявеното от К., защото показанията й съответстват и на тези на И. и К. Н., на Х.К., както и на прочетените на свид.Р. - относно фактите по цялостното участие в разследваното събитие на подс.В. и липсата на действителна воля на собствениците на имота да го отчуждат по какъвто и да е начин. Следва да се посочи, че нуждата от парични средства, която е била основен мотив у пострадалите да потърсят услугите на В. е несъмнено установена и тя не опровергава измамливите действия на подсъдимия В., подпомогнат от подс.П. по това обвинение. Несъстоятелни са в този смисъл наведените от подс.В. доводи, както пред първия съд, така и в пледоарията пред настоящия, че исканият заем трябвало да обслужи търговска дейност на ЕТ „•••“, собствено на постр.И. Н., на който въпрос впрочем последният е отговорил като свидетел в показанията си пред РС /л.1152 долу, том 4 съд.пр./. Притежаването или участието в търговско формирование по смисъла на ТЗ не е тъждествено на материално благосъстояние. Пострадалите са категорични, че не са имали нужда от процесния заем за извършване на търговска дейност на Н. заедно със свид. Х.К., което се отрича и от последния. Настоящият съд отхвърли доказателствените искания на подс.Д. В., като прие, че за изясняването му не се налага събиране на нови даказателства, вкл.и не се налага прочитане показанията на свид.А.К., дадени по НОХД № 315/2013г. пред ВелРС на 20.09.2013г. На първо място, за да се стигне до прочитане на показания, свидетелят следва да се призове и допусне до разпит пред окръжния съд за обстоятелства, за които обаче К. вече е свидетелствала непосредствено пред районния съд /л.1195, т.4 съд.пр./и такава необходимост не се съзира. Пред РС единствено прокурорът е имал искане за четене показанията на свидетелката, което е било оставено без уважение, поради констатирана липса на основание. На следващо място с искането си подсъдимият се домогва до установяване на обстоятелства, които биха били получени по производен път, вместо от прекия доказателствен факт - заявеното от пострадалите очевидци. Съдебната практика забранява подмяната на първични с производни доказателствени средства, а в случая показания в търсената насока са дали именно Н., К. и прочетените на Р., поради смъртта му, които са категорични, че пари по заемно правоотношение с В. те не са получили. /Само за коректност следва да се посочи, че в текста на съдържащите се показания на свид.К. на л.130 гръб-л.131 от НОХД № 315/2013г. на ВелРС в с.з. от 20.09.2013г. не е отразено изречение, в което тя да казва, че „Н. й заявили, че Д. В. им бил дал малко пари“/.

Стойността на имота на ул."•••" № ••• в гр.Велинград се извежда от изготвената и приета съдебно-икономическа експертиза т.4 л.106-118 т.4 от дос.пр., обосновано ползвана при постановяване на присъдата.

ІІІ. 1. Относно обвинението с пострадал К.Д. по отношение на ½ от имота в гр.Велинград, ул. ••• №•••, негова собственост:

Вярно е, както възразяват подсъдимите и техните защитници касателно това обвинение, че фактите тук се релевират изключително от показанията на свид. К.Д., който се явява и пострадал от това деяние. В този смисъл изложеното от него следва да бъде подложено на задълбочен анализ и оценка, отразено и в мотивите към проверяваната присъда. Принципното положение, залегнало в чл.14 ал.2 от НПК, е че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а съдебната практика е неотклонна, че всяко доказателство подлежи на самостоятелна преценка и анализ и е недопустимо изначалното игнориране на доказателствени източници, от които може да има съмнение за заинтересованост. Всъщност заинтересоваността не означава недобросъвестност. Противното означава априори да се изключат важни за разкрИ.е на обективната истина доказателствени факти, които основно произтичат от възприятията на пострадалото лице. В този смисъл например Р 467-2009-І НО на ВКС. Това налага и мнимателното им съпоставяне с останалата доказателствена маса. Не може в случая да се подмине надлежно констатираното и от първия съд, че изложеното от К.Д., последователно, непротиворечиво и независимо се потвърждава от писмените доказателства, като обосновано са направени и правните изводи в разкритата по делото измамна схема, касаеща това обвинение. Така отново поради нуждата от пари на свидетеля К.Д. и намеренията му да замине за Италия да работи заедно с подс.В., се пристъпило към упълномощаването на подс.П., за което е приложено пълномощно по делото /л.105 и сл., л.110, т.1; л.96, т.2 дос.пр./, като още в деня на подписване на пълномощното, на 11.01.2012г. подс.П. подал молба за издаване на скица на имота /л.103-107 т.2 дос.пр/, макар че той и В. уверявали Д., че отношенията им се изчерпват единствено със заемното правоотношение. Не може да се подмине и обективно установения факт, изводим от приобщените писмени доказателства, законосъобразно ценени от РС, че седмица по-късно подс.П. прехвърлил имота на свид.П., въпреки уговорката, че пълномощното се издава за „обезпечаване“ на заема, а не за отчуждаване на имота на пострадалия, което сочи и на престъпния умисъл. Не е убегнало от вниманието на районния съд, че се касае не за покупко- продажба на процесния имот, а за замяна, добре подплатена с необходимите документи по делото, които на свой ред също спомагат да доказване на престъпното посегателство. Видно е, от приложения по делото нотариален акт за замяна /л.127 т.1 дос.пр./, че имотът на К.Д. е преотстъпен срещу сумата от 601 лв. и един хладилник Самсунг, чиято гаранционна карта се намира в копие на л.117 т.1 дос.пр., налична като част от документацията по въпросното нотариално производство. Сумата от 600 лв. фигурира и в платежните банкови документи и извлечения в този инкриминиран период, при което П. превел на К.Д. 600 лв., а преди това се наложило да му бъде нарочно създадена банкова сметка. Всъщност въпросната „транзакция“ обективира именно заемното правоотношение с пострадалия, за което бил разкарван с тримата подсъдими до гр.Пловдив, при подробно описаното от К.Д. събитие, без реално да е видял и чичото на П., който бил дал парите на ръка. На К. му направило впечатление, че подс.В. много бързо и с лека ръка похарчил сумата, която той му дал, при все че се нуждаел от пари, за да замине за Италия и още същият ден на бинго похарчил 100-те лева, които му били дадени след изваждането им от сумата от 600 лева. Не на последно място нотариалният акт за извършената замяна бил получен от подс.Д. В. в деня, следващ сделката, подплатено и от изводите на Съдебно графическата експертиза на л.184 т.4 от дос.пр. Заключението е кредитирано от първостепенния съд. Настоящата съдебна инстанция също приема, че заключението е изготвено с необходимите познания, без данни за некомпетентност и манипулация от гл.т.на заинтересованост и необективност, за изготвянето на което са използвани надлежно посочени свободни образци от почерка на подс.В. по материали от делото, направено е разграничение и съответните специални знания в областта на съдебната графология по общи и частни признаци на изследване. Изложеното се отнася и за експертизата, касаеща авторството на подадените от подс.П. документи, необходими за изповядване на сделката веднага след упълномощането му от постр. К.Д.. Обосновано е приел решаващият съд, че в тази инкриминирана ситуация, извършителската роля се пада на двамата подсъдими В. и П., като основни комуникатори по този въпрос с Д., които съвместно в инкриминирания период са въвели у него заблудителни представи и са поддържали същите. Те са извършили активни действия и по документално обосноваване както на предоставения по „банков път“ заем, така и обективирането на същата сума като част от замяната в нотариалната сделка. Двамата са се снабдявали и съответно получавали документи в нот.производство. Със своя принос съвместно са въвели в заблуждение пострадалия и са го мотивирали противоправно да се разпореди със своя вещ, за което са били създадени неверни представи и по този начин му е нанесена имотна вреда, съответстваща на пазарната стойност на частта от имота на постр.К.Д., с правилно ценено заключение на вещото лице по СОЕ на в.л. Г.Д. – т.4, л.132- 143 дос.пр.

На следващо място, показанията на свид.К.Д. са подплатени и от изложеното от свид.Е.П. в приобщените й показания, депозирани пред двата предходни състава на районните съдилица, поради факта, че същата не е била установена от РС за непосредствен разпит. Кредитируемо е заявеното от тази свидетелка, че документите по сделката са подготвени от подс.П. П., а тя дори не била влизала в имота, само отвън го огледала /както е заявила пред ВелРс, а пред ПдРС – че го е харесала по Интернет, не помни какво е било обзавеждането, гледала и други имоти тогава, без да твърди, че за него е направила нарочен оглед на место отвътре/. Освен това изнася факти, установяващи съпричастността на подсъдимите П. и В. към това деяние, както и принципното й познанство и отношения с подс.Д. В.. Пояснява, че за първата сделка с имота на Д. била търсена от подс.П., а за втората от подс.В., които се явяват и „упълномощени“ продавачи по сделките. Правилно показанията й са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, депозирани пред ВлРС по НОХД № 315/2013г.на л.235-236 и по, НОХД № 7751/2016г.на ПдРС на л.558-560, които за подлежащите на доказване факти, не се различават по съдържание. Е.П. е търсена многократно в значителен период от време при продължилото първоинстанционно разглеждане на делото, с което първият съд е направил всичко възможно за осигуряване на разпита й в условията на непосредственост. Накрая и при несъмнено установения неуспех в това начинание, законосъобразно е прочел показанията й, депозирани пред съдилищата преди него. Поради същите съображения настоящият съд отхвърли искането на защитата за ново издирване и установяване на свидетелката за разпит пред втората съдебна инстанция. П. е дала показания пред две съдилища в период, по-близък до процесните събития, с което въззивният съд намира, че липсва основание да не се полза изложеното от нея с доверие, още повече, че то се подкрепя и от приложените писмени доказателства, свързани с извършване на нотариалната сделка и соченото по- горе имуществено прехвърляне на суми по банкови сметки и удостоверяване предоставянето на въпросния хладилник. Не следва да се пренебрегва и възможността във всеки един момент от производството, свидетелката да откаже да отговаря и на конкретни въпроси, предвид правото й по чл.121 ал.1 от НПК, независимо, че обвинението касае посредствено безвиновно извършителство.

ІІІ. 2. Относно обвинението с пострадала П.Ш. по отношение на ½ от имота в гр.Велинград, ул. ••• №•••, собственост на Л. Д.:

За това събитие, обективирано в първоинстанционната присъда и предмет на въззивна проверка, настоящият съд се солидаризира с изводите на първостепенния такъв. Законосъобразно е изведена преценката за доказаността и съставомерността на стореното, съвкупно, а и поотделно от доказателствените източници, касателно това деяние. РС е отдел нужното внимание в постановената присъда на заявеното от свидетелите Л. Д., О.Ш., Н.Т., С.М., И.М.-Г., Е.П., П.Ш., на способите за доказване – изготвените експертни заключения и на писмените доказателства. Установена е верига от преки и косвени доказателства, които последователно и категорично установяват горната деятелност. По същото време като горните събития и малко след тях са предприети действия и за мотивиране на брата Л. да прехвърли неговата ½ от имота. Несъмнено е установено участието на подс.Д. В. в коментираното събитие като помагач на В., на когото се отрежда главната измамническа деятелност спрямо Ш., тъй като с неистинското пълномощно, с което се снабдил, продал частта от имота на Л. Д. на свид.П., коята като маша за довършване на стореното и получаването на облагата за подсъдимите, продала целия имот на заблудената за тези обстоятелства приобретателка по сделката П.Ш.. Връзката на П. с подс.В. се извлича и от писмените доказателства по делото и СТЕ на провеждата мобилна комуникация. Е.П. е съобщила в разпита си още на досъдебното производство /л.31 т.4 от дос.пр./ телефонния номер, който ползва – •••, констатирано и в мотивите към постановената присъда. Приложената по делото писмена документация от мобилните оператори, анализирана и от вещото лице /том 5 дос.пр./ установява, че горепосоченият неин номер и този, ползван от подс.В. - •••, са регистрирани към инкриминирания момент на негово име. Не само това, но и в периода м. януари 2012 г. - м. юли 2012 г. между тези два телефонни номера са осъществени множество обаждания. А на 09.04.2012г., ден преди сделката, са налице също провеждани разговори помежду им /л.83 гръб, том 5 дос.пр./.

От показанията на свид.П. прозира съзряната и от първия съд уклончивост, която всъщност се обяснява и с познанството й с тримата подсъдими, а и съпричастността й към сделката с постр.Ш., доколкото по това обвинение П. е посредствен извършител. Тя се явява и необходимото лице, по последните две деяния, за да бъде измамната схема довършена. Установена е връзката й с подсъдимия В., който се явява свързващо звено при двете сделки с имотите на Д.И. Той именно активно е общувал с нея, дори тя е ползвала телефонен номер на негово име в инкриминирания период, за разлика от твърденията й, че случайно и независимо за едната сделка разбрала от П., а за другата – от В., без да отрича че познава и тримата.

На свой ред споделеното от свид.Ш. като приобретател по продажбата на целия имот на Д., устно и непосредствено пред първоинстанционния съд /л.1198 т.4 съд.пр./, е ползвано при постановяване на присъдата, тъй като се подкрепя от приобщените документи от изповядването на сделката, обективиращи и участниците в нея. Писмената документация по делото обективира и предходното прехвърляне на имота на Л. от подс.В. на свид.П.. Налице са и безспорни доказателства относно механизма на извършеното „упълномощаване“ от свид.Л. Д. на подс.П. В. и тези доказателствени средства са взаимно свързани, последователни и обективни.

Така, свид.Ш. пресъздава обстоятелствата относно оставена в заведението лична карта на Л., подкрепено от показанията на самия Л.Д.. Установено е от същите показания на Ш., дадени пред първоинстанционния съд /л.809 т.3 съд.пр./ и предоставянето на личната карта на Л. на подс.В., което не се отрича от последния в обясненията му. На следващо място фактите относно мнимото упълномощаване се извеждат от показанията на ••• свидетелката М.-Г., ведно с експертните заключения относно авторството на съставените за целта неистински документи. Настоящото наказателно производство досежно обвинението на подс.П. В. за документно престъпление е било прекратено, поради изтичане на давността за наказателно преследване. Правилно са били кредитирани показанията на свид. М.-Г. и в прочетените им части от НОХД №№ 315/ 2013г. на ВелРС и 7751/2016 на ПдРС, поради липсата на спомен и потвърждаване на така изнесените обстоятелства от свидетелката след прочитането им от контролирания съд.

Обосновано са ползвани в изводите по същество от районния съд изводимото от свидетелите Л. Д. и Н.Т. относно факта на упоритите посещения от страна на подс.В. при Л. Д. за пристъпване към отчуждаване на неговата ½ ид.ч. от имота му, притежаван в съсобственост с брат му К.. Обосновано в същия смисъл са кредитирани приобщените чрез прочитането им показания на свид.С.С.М., установен в хода на производството и с имена С.С. Н.. След участието на този свидетел пред ВелРС, където е депозирал показания, е изчезнал и не е открит от последващите съдебни инстанции. Същият е дал показания, за визираните обстоятелства – на л.132 долу от съд.пр. по НОХД № 315/2013г. на Вел.РС кратко точно и ясно – ходил е при Л. Д. заедно с подсъдимите В. и П., които карали Л. да им се подпише за продажбата на имота си, но той отказвал. Законосъобразно показанията му са приобщени и кредитирани в проверяваната първоинстанционна присъда. Осъществени са от предходните съдебни инстанции в годините упорити, но безрезултатни опити за осигуряването му в съдебно заседание. За доказателствените факти, споделени от този свидетел са налице идентични показания на свид.Т., наред с изложеното и от самия Л. Д. - относно посещенията на подс.В., с конкретна насоченост да продаде имота си.

Доказана е по това обвинение с достатъчна категоричност извършителската деятелност на подс.В., който предприел активни действия по снабдяване с документа за самоличност на Л. Д., последващото неистинско упълномощаване и продаване на имота на свид.П., без всъщност да е надлежно упълномощен, а впоследствие целият имот да се отчужди на трето лице. П. В. е бил подпомогнат от Д. В., чрез снабдяване с документи, видно от обективираните и доказани с надлежни доказателствени средства действия на подс.В., който в инкриминирания период от време е работел като брокер на недвижими имоти, бил е добре запознат с нужните формалности и необходима документация, имал е необходимия опит за осигуряване и на купувачи. Правилно са кредитирани от РС заключенията по почерковите експертизи, от които се установява, че в процеса на упълномощаване на подс.В. фалшиво от страна на Л. Д., чрез използване а личния документ на последния, изготвените документи не са били действително подписани и попълнени от Л. Д. /СПочЕ, в том 4 дос.пр. - л.124-129, л.162, л.173, л.192/. Същевременно изложеното от свид. М.-Г. и извършеното разпознаване на подс.В. в хода на досъдебното производство установяват именно неговото участие във въпросното упълномощаване. Тези факти не се отричат от подсъдимия, като в тази част обясненията на В., които съответстват на останалите доказателствени източници обосновано са кредитирани от първоинстанционния съд.

Аргументирано контролираният съд е отбелязал, позовавайки се на изготвените графологически/почеркови експертизи, че със саморъчно написана молба подс.В. поискал издаването на данъчна оценка на имота, получено е от него лично издаденото впоследствие удостоверение / т.4, л.204 дос.пр. по изготвената СПочЕ/. Тук следва да се уточни, че не се ползват в ущърб на подсъдимия изводите на експерта със степени на вероятност. Ползват се тези, по които категорично е заключено авторството на изследвания текст и/или подпис. Заключението е със степен на категоричност относно изписването на текста в коментираната молба с вх.№ 301/05.03.2012г. за издаване на данъчна оценка от страна на подс.В. и подписа в горния ляв ъгъл на полученото след това удостоверение за данъчна оценка, също положен от В.. Заключението е надлежно кредитирано от първия съд. От изводите на експерта по поставената му задача, на която дава отговор с категоричност на експретното познание, е достатъчно обосноваването на съпричастността към това престъпно деяние на подс.В. като помагач ведно с наличните по делото писмени доказателства и изводимото от кредитираните гласни доказателствени средства. Сетне, изводите на вещото лице относно вероятността подписът в приходната квитанция за заплащане на услугата да е положен от подс.В., както и в декларацията за получаването на 09.03.2012 на документи от нотариалното производство /СПочЕ л.149-152 т.4 дос.пр./, не опровергава направения вече извод за съпричастността на подс.Д. В. в обсъжданата деятелност, в което е подпомогнал стореното от подс.П. В.. Както вече се посочи, налице са заключения с категорично направени експертни изводи относно документацията, относима към обсъжданата деятелност в разследваното събитие, установяваща участието на подс.В.. Предвид направените в тази насока обструкции от В. и защитниците пред първия съд за незачитане на оспорените заключения, следва да се посочи, че експерното познание не може всякога да борави с категоричност при изготвяне на експертизата. Обосновано пред първия съд вещото лице е посочило, че е работило с всички предоставени му материали, включително е ползвало и сравнителен материал, като за някои от поставените му задачи, предвид обема на изследвания подпис и/или текст, категоричен извод не е могъл да направи. Това не означава, че следва да се назначават допълнителни или повторни експертизи, догато се достигне категоричност на изследването, което и при разширена експертиза е много вероятно също да не се постигне. В този ред на мисли, правилно районният съд е отхвърлил исканията на защитата за назначаване на нови експертизи със същия предмет. Това му решение е правилно и не е индиция за предубеденост. Вероятният извод в графологията принципно се тълкува в полза на подсъдимото лице, ако не се подкрепя от доказателствени факти. В случая обаче, както се посочи по-горе, за документи, относими към същото нотариално производство са налице експретни заключения с категоричност на извода относно авторството им и именно те според настоящия съд са част от меродавната основа за осъдителен извод, че подсъдимият В. помагал на В. по това обвинение, като се е снабдявал с документи. Освен това се доказа и настойчивото мотивиране на Л. да се разпореди с имота си, което също е доказателствен факт за наличието на престъпен умисъл и преследвана користна цел от страна на В.. Експертизата е единствено способ за подпомагане на доказателствена дейност на съда, но не доказателство само по себе си. По делото са налице множество преки гласни доказателствени средства, обсъдени дотук и в проверявания съдебен акт, аргументиращи участието на подсъдимите в отделните обвинения. Всъщност изследването на последните от гл.т. на графологията и почерковото познание, допълнително придава тежест и достоверност на направения извод за съпричастност на подсъдимите към инкриминираната деятелност. По същият начин правилно е кредитирано заключението по СПоч.Е л.179-186 на в.л. В.Б., т.4 от дос.пр., в което експертът е достигнал до категоричния извод, че на 19.01.2012 г., нотариалният акт бил получен от кантората на ••• К. лично от подс. Д. В., за което последният попълнил и подписал Декларация за получен документ от дата 19.01.2012г., предмет на нотариално производство № 134 от Общ регистър на нотариалната кантора Ю.К.. Достоверността в показанията на братята Д. е обяснена в проверявания съдебен акт и тя се извежда от свързването на изложените от всеки от братята самостоятелно факти с останалата фактическа обусловеност на всички съпътстващи престъплението дела на съпричастните към него подсъдими и ролята на всеки един от тях – при К. – заблудителните действия на подсъдимите П. и В. по внасяне и теглене на сумата от 600 лв., съответстваща на тази по уравняване на замяната в процесния нотариален акт, за което от първия съд са изложени подробни мотиви, които напълно се споделят. Пострадалият К.Д. не е имал никакви представи, а и намерения да продава имота си, искал е да получи заем и за това правоотношение е бил уверен от дейците, че се „договаря“ с тях. Категорично са установени целенасочените действия по мотивиране на всеки брат да се разпореди със своята ½ от имота. Установено е упоритото контактуване в тази насока с Л. от В. и В., а с К. – използваната от него нужда от пари, за да замине за Италия и разиграната сценка от подсъдимите в гр.Пловдив по предоставянето на сумата; добре измислената схема за извършената замяна на имота на К.Д. и участието на П. като купувач в нея и съответствието на сумите по заема и по замяната; участието на същата свидетелка и по сделката за частта от същия недвижим имот на Л., с неистинското пълномощно на подс.В., което прави участието му в това деяние с първостепенна, т.е. извършителска роля; установената връзка в отношенията й с подс.В. в инкриминирания период, и провежданата от тях активна мобилна комуникация особено около вещно-прехвърлителните производства.

Налице е веригата от последователни и взаимно обусловени действия, осъществени именно от подсъдимите, действали синхронно и по начин, че да се постигне отчуждаване на целия имот на двамата братя Д.. По отношение на К. престъплението са извършили в съучастие като извършители подсъдимите В. и П., които са заблуждавали първия да упълномощи П. във връзка не с продажба на имота му, а за предоставяне в заем на парична сума. За Л. с оглед установената от първостепенния съд деятелност, обосновано РС е направил заключението, че това деяние е извършено от подс.В., подпомогнат от В., предвид задкулисното участие на последния по цялостната логистика по тази сделка. Единствено възможният извод, който може да се направи, е за връзката и взаимната координация на участниците по сделките с имота на Д., които са в едни и същи състав - подсъдимите в различни комбинации, ведно със свид.П., явяваща се и оръдие - посредствен извършител, в последната сделка по обвиненията – тази с пострадалата Ш.. Обосновано е изведена логическата им връзка, която е и каузално определена.

По останалите възражения на подсъдимите и защитниците:

Неоснователни са многобройните възражения, навеждани и пред първостепенния съд и пред настоящия, с направени доказателствени искания, за компрометиране показанията на свидетелите Д. с оглед твърдяна наркотична зависимост. И двамата не отричат, че са имали проблеми със закона във връзка със психотропни субстанции, за което са били осъждани, както и в даден период от време около процесните са употребявали такива и са провеждали лечения. В справката съдимост /л.19-23, л.149-153 т.6 дос.пр./ за подсъдимия П. В. са отразени осъжданията му, вкл. и това, извършено в съучастие с Д., за което е осъден през 2007г. Направените доказателствени искания в т.10 и 11 от молбата на подс.В. пред настоящия съд са неоснователни. Същите пунктуално, ведно с другите искания, са били депозирани пред предходната въззивна инстанция от защитника тогава на подс.Д. В.. Следва да се посочи, че в нито един момент на наказателния процес не е възниквало съмнение във възможността на свидетелите К. и Л. Д. да възприемат факти и адекватно да ги пресъздават чрез даване на свидетелски показания. Същите са неколкократно разпитвани пред органите на правосъдието, без да е възникнало коментираното съмнение, за да се пристъпи към допускане на експертиза в търсената от подсъдимия В. насока. Подобно експертно изследване единствено би било меродавно, ако се извърши към момента на депозиране на показанията, освидетелстване и преглед на съответния свидетел пак към същия момент. Нещо повече, показанията на Д. са депозирани в период, далеч след този, в който се твърди, че те са имали проблеми с наркотична зависимост. И двамата отричат към момента на разпитите им пред ПдРС подобни проблеми. Ментални и здравословни отклонения в момента на депозиране на показанията им пред първия съд не са констатирани и служебно. РС единствено е санкционирал свидетелите поради емоционалното им отношение и постоянното им репликиране с подсъдимите по делото, което е логично обяснимо от позицията, която имат в процеса на засегнати лица от стореното престъпление /с.з. от 03.06.2021г., л.1343 и сл. съд.пр.РС/. Не на последно място, към настоящия момент, поради изложените и по-горе съображения, е обективно невъзможно да се извърши преценка от вещо лице дали в минал период от време, към момента на свидетелстването на лицето, то е било в адекватно състояние и в нормална кондиция за пресъздаване на факти по делото.

Следва да се посочи, че и в трите основни разследвани събития в настоящия казус по отношение и на трите имота е налице един и същи подход - постигне цялостно отчуждаване на имот чрез възбуждане и поддържане на неверни представи – и за братята Д. и за пострадалите Н. и Р. и по отношение на К.И. Две от престъпленията са осъществени почти по идентичен начин – чрез създаване и поддържане на неверни представи, свързани с паричен заем, с необходимост от обезпечаването му с упълномощаване за разпореждане с имота, а за престъплението с пострадал А.К. - че ще му бъде изплатена сумата от продажбата.

Неоснователен е доводът на подс.В., че се касае за гражданско-правни отношения, за което договори за заем не са били сключвани, нито е удостоверено получаването на заема от страна на Н., нито отказът да бъде погасен, за да пристъпи към реализиране на задълженето чрез продажба на имота. Всъщност и в двата случая веднага след упълномощаването подсъдимите са пристъпили към стартиране на отчуждителни сделки, което по един красноречив начин потвърждава действителните им престъпни намерения.

Несъстоятелно е и възражението за регулярни облигационни отношения и с постр.А.К., тъй като в нотариалния акт било посочено, че сумата е изплатена изцяло и в брой преди подписването му. Установи се, че А.К. е умрял в нищета, сложил край на живота си поради липсата на средства за препитание, след като загубил и жилището си. Ясно е, че по тези причини той не е получил уговореното помежду им и за тези очаквания са му били създадени целенасочено и с користна цел неверни представи.

Възраженията на адв.Ч. за несъставомерност на първото престъпление на нейния подзащитен, както и за недоказаност, предвид посоченото време на извършване на деянието по този пункт в обвинителния акт, също са несподелими. В обвинителния акт се твърди, а и първият съд е признал за виновен подс.В. за това, че за времето от началото на 2009г. до 02.11.2009г. той е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия А.К.. Установени са постоянните срещи на В. с пострадалия именно в инкриминирания период, за което и първият и настоящият съд са обективирали становището си по доказателствата за тези факти. Престъплението измама в случая включва измамливи действия по възбуждане и поддържане на неверните представи в насока мотивиране към имуществено разпореждане в горния период от време, който е приключил с факта на разпоредителната сделка с имота на К. на 02.11.2009г. В този момент деянието е довършено, защото престъпната цел е постигната – пострадалият се е разделил с имота си в полза на подсъдимия, като е имал очаквания, че ще получи плащането, а подсъдимият изобщо не е имал намерения да се задължи по договореността. Неправилно е становището, че деянието не е довършено на тази дата, защото В. и К. имали уговорка за последващо изплащане на сумата. Напротив, обвинението на В. /относно и цитираната от защитата Директива за утвърждаване на някои аспекти на презумпцията за невиновност/ точно интерпретира и вменява липсата на намерение за изплащане на договореното и неоснователно обогатяване, което е несъмнено постигнато с прехвърлянето на собствеността. В противен случай би се оказало, че обвинението няма да може да има крайна дата, защото постр.К. се самоубил преди да си получи обещаното от подсъдимия.

Правилна е забележката на контролираната съдебна инстанция, че показанията на свидетелите съответно ••• и ••• Ю. К. и Е.Д., както и на М.- Г. се кредитират, доколкото допринасят яснота по съставянето на множеството инкриминирани документи, за които впоследствие е било прекратено производството и тези, съставени във връзка с всички нотариални удостоверявания и нотариални сделки, предоставените и получени за реализирането им други документи, предмет на изследване и в графологическите и почеркови експертизи по делото. На последните задълбочено е отдадено нужното внимание в мотивите към постановената присъда. Макар, че показанията на К. и Д. не носят пряк доказателствен заряд, те не опровергават направените изводи за виновно осъществените престъпни посегателства, въпреки формално спазените нотариални записвания.

Законосъобразно са кредитирани и оценителните експертизи на процесните недвижими имоти. Логично са били отхвърлени възраженията на страните с доводи за безпредметност на искането за назначаване на нови експертизи, поради факта, че с изтеклия период от време състоянието на всеки имот се е променило, не е актуално и няма да отразява реалното му състояние към инкриминирания момент. Същевременно наличните по делото съдебно-оценъчни и икономически експертизи са изследвали подробно и акуратно пазарните условия към процесния момент по поставената им задача за намиране на коректната пазарна стойност на оценяваните недвижими имоти. В разясненията пред съда, вещото лице Д. аргументирано и изчерпателно е защитило направената оценка на пазарната стойност на имотите към момента на извършване на престъпленията. Поради тези съображения настоящият съд прие, че не се налага ревизиране на заключенията на в.л.Д. по СОЕ на имотите на ул."•••" № ••• и на ул."•••" № ••• в гр.Велинград, както е поискал в молбата си подс.В.. Районният съд е назначил Съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л.Г. /л.1498-1533 т.4 съд.пр./ на частта на имота на постр.А.К., находящ се в гр.Велинград, ул."•••" № •••, каквато експертиза в хода на досъдебното производство не е била извършвана. Сетне правилна е констатацията му, че всъщност вредата се явява тази, установена от експерта при оценката на имота като пазарна стойност, на която би могъл да се продаде при актуални към онзи момент пазарни условия, а не посочената в обвинителния акт договорена сума от 15 000 лв. между К. и подс.В.. С тези аргументи правилно е мотивирал действително по-висока степен на обществена опасност на стореното. Действителната вреда не е в размер на 10 000 лв, а се равнява на 22 545 лв., след приспадане на заплатените от В. 5000 лв. от оценката на ½ от имота, която е в размер на 27 545 лв. Обосновано е констатирал, че обвинението не е изменено от прокурора, но дори и да бе изменено, поради пренасянето на делото в по-горните съдебни инстанции единствено по жалби на подсъдимите, влошаването на положението им е недопустимо с оглед спазване на основния принцип в наказателното правораздаване reformatio in pejus.

Отдадено е и нужното внимание в мотивите към постановената присъда на обясненията на подсъдимите, които са депозирали в последното пред РС съдебно заседание. Те са пространно обсъдени. Посочено е в кои части и за кои обстоятелства се кредитират и за кои представляват единствено израз на правото им на защита /стр.39-43 от мотивите/. Подробният анализ на изводимото от обясненията на предадените на съд лица, направен от първата съдебна инстанция се споделя изцяло. Първоинстанционният съд законосъобразно е отчел, че от една страна П. и В. не отричат съпричастност към стореното, доколкото действията им са мащабно подплатени с писмени доказателства и способи за доказване, но логично отричат престъпна характеристика на стореното и противоправен умисъл в начинанията им, а придават значение на извършеното като нормални отношения, свързани с гражданския оборот и свободата на договарянето. Обективиран е стремежът им да се дистанцират от неправомерността на извършеното. Извежда се тенденциозност в обясненията им в насока липса на инкриминирано общуване с пострадалите, доколкото вменените престъпления касаят измамливи действия, изискващи общуване с измамените лица с насоченост мотивация към имуществено разпореждане, но тези твърдения аргументирано са приети от първостепенния съд като защитна позиция. По делото са доказани с нужната дълбочина и настъпилите имуществени размествания и материални увреди на пострадалите в стойностите, посочени в обвинителния акт, съгласно индивидуално стореното от всеки подсъдим, за което са осъдени с атакуваната присъда. Установени са и периодите на извършване на престъпленията и изпълнителните деяния – възбуждане и поддържане на заблужденията, както и ролята на всеки деец, било то извършител или помагач. Обясненията на подс.В., в които признава участието си в престъплението са подкрепени от останалата доказателствена маса по делото, отчетен е и стремежът му да не намества в стореното своите съпроцесници, но с юридическа прецизност районният съд е извел свързващите звена по деянията с братята Д. между тримата подсъдими, координационната и свързваща роля на В., както помежду им, така и със свид.П. /стр.37; стр.40 от мотивите/. В същия ред на мисли е даден отговор и защо последното деяние е осъществено с нейното посредствено извършителство, основано на установените по делото доказателствени факти и не случайното съвпадение на обстоятелствата, каузално обусловени с причина и следствие, за да се случат процесните събития.

В същия ред на мисли, настоящият съд намира за несъстоятелни обструкциите на адв.П. по това обвинение за неговия подзащитен В., както и на адв.Ч. за подс.В., какво е налагало свид.Е.П. да бъде използвана като посредствен извършител /Р 160-1996-ІІ н.о.ВС/. Свид.П. като собственик на частта на брата К.Д. е била единствената, която е можела да придобие другата ½ ид.части без повече от необходимите формалности и нотариални прехвърляния на собствеността, за да бъде отчужден лесно след това целият недвижим имот на постр.Ш., като действията са се извършвали методично, последователно и бързо. През януари 2012г.е отчуждена частта на К., през м.март на Л., а целият имот е продаден месец по-късно, на 10.04.2012г. на Ш.. Последната е въведена в заблуждение относно обстоятелствата за действителния собственик на втората ид.част на Л. Д. посредствено чрез Е.П., защото Ш. не е общувала директно нито с извършителя П. В., нито с неговия помагач Д. В.. Възраженията тук относно действителността и последиците от гражданско-правен характер са без значение, за което вероятно са налице и висящи процеси пред гражданския съд и не се наложи събиране на доказателства в тази насока по исканията на подс.В.. Не е прав адв.П., като счита, че вреда за Ш. няма докато тя не бъде отстранена по съответния ред от имота. Имотната вреда за нея е настъпила в деня на сделката с придобиване на имот на съответно определената стойност от несобственик.

С професионален нюх е направен изводът за общността на умисъла на подсъдимите – пряк и с користна цел, при знание и съзнание за собствен и общ принос за постигане на престъпната цел и реализиране на намисленото, при все, че безспорно доказателствената дейност в случая е била изправена пред сложна и трудна задача, още повече че с напредване на времето тя все повече се усложнявала. Спазени са задълженията на решаващия съд за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Съвкупният анализ на доказателствата очертава заключението за осъществени престъпни посегателства срещу собствеността при взаимно обусловени факти, които корелират помежду си и са установени по обективен начин. Правилни са съображенията на съда, постановил присъдата относно квалифициращия белег на престъпленията, за това, че продължаваните такива, осъществени от В. и П. са в големи размери, както и досежно опасния рецидив за В. с оглед предходните му осъждания – по НОХД № 134/2007г. и по НОХД № 245/2007г. двете на РС Велинград, по които се е сдобил с ефективни наказания лишаване от свобода и без да са изтекли сроковете по чл.30 от НК.

Прав е бил районният съд като е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите по възведените им обвинения. Подобна казуистика е разгледана в Р 162-2010-III НО ВКС. Възраженията на защитниците касаят собствена интерпретация основно на свидетелските показания, доколкото останалите доказателствени източници – писмени и веществени не оставят подобна възможност. Аргументите им са несъстоятелни, поради горните съображения. С действията си подсъдимите са изпълнили съставите на престъпленията измама по повдигнатите им обвинения по трите процесни събития. Липсва основание за корекция досежно елементите от съставите на извършените от подсъдимите престъпления по чл.209, 210 и 211 от НК, както и досежно съучастната форма на извършената престъпна деятелност. Несподелими са съображенията на адв.К. за оправдаване на нейния подзащитен, тъй като не било установено дали е получил имотна облага П. П. и в какъв размер. Следва да се посочи, че престъплението измама е користно и за осъществяването му е достатъчно деецът да има цел за престъпно обогатяване, като за съставомерността на деянието е без значение дали преследваната облага действително е реализирана. Важно е, доколкото престъплението е резултатно, вследствие противоправните действия на подсъдимия да е настъпила имотна щета за увреденото лице, както е в настоящия казус.

Логична е защитната реч на подс.В., която също се уповава на привидно изрядната документация, съпътстваща извършените имуществени размествания, но е безрезултатна по отношение на предмета на доказване в наказателния процес. Житейски оправданите и звучащи аргументирано постановки, че са налице изрядни отношения от гражданския оборот биха били приемливи, ако действията му не бяха насочени към лесно манипулируеми лица, към такива с образование и по-висок интелект, които най-вероятно, както той твърди, не биха извършили стореното, без да се уверят в съдържанието и последиците от актовете, които извършват и документите, които подписват.

Изложеното до тук формира у настоящия въззивен съд извода и за изпълнен процесуален стандарт без констатация за процесуални нарушения от категорията на съществените по чл.348 ал.3 от НПК от страна на първоинстанционния съд. Задължението за обсъждането им е продиктувано от това, защото при служебна констатация в този смисъл, настоящият съд е задължен да ги изправи с оглед разпоредбата на чл.335 ал.3 от НПК.

Неоснователни са възраженията на защитата на подс.В., че постановената присъда страна от липсата на мотиви и липса на законен състав с оглед основанията за отвод на първостепенния съд. Волята на контролирания съд е ясно и недвусмислено проследима, обективирани са съжденията и вътрешното убеждение на съда и начинът, по който то е формирано. Несъмнено то се основава на доказателствата по делото, събрани при спазване на процесуалните рекламенти по НПК и надлежно анализирани и оценени без влаганата от подсъдимите и защитниците им пристрастност, необективност, тенденциозност и заинтересованост. Не се констатира опорочаване на съдебната воля на това основание. Не е нарушена справедливостта на процеса по чл.6 от ЕКЗПЧОС. Делото е разгледано от независим и безпристрастен съд. Всъщност в цялостното развитие на това наказателно производство прозира стремежът на подсъдимите чрез регламентираното в закона право да упражняват пълноценно правото си на защита, да ангажират доказателства и да правят възражения и да имат искания, при отхвърлянето им да нападат решаващия орган с доводи за некомпетентност и липса на безпристрастност, да се жалят и подават сигнали до различни органи на съдебната власт, след което да черпят доводи, макар и несъстоятелни, за заинтересованост на съда, който разглежда делото.

Съдебната практика на ВКС, както и тази на ЕСПЧ е неотклонна във виждането си, че отхвърлянето на доказателствени искания не е основание за отвод. Съдът не е длъжен да се съгласи с всяко искане на страна в производството, а се ръководи от виждането си за обективно установяване на истината за релевантните за решаване на казуса въпроси по чл.102 от НПК. Настоящият съд намира за необходимо да изрази принципното си становище, че начинът на процедиране на подсъдимите и защитниците им при упражняване на правата им съответно по чл.55 от НПК и по чл.99 от НПК в първата съдебна фаза на процеса е бил процесуално некоректен. В тази насока следва да се отбележи, че съдът няма задължение да опровергава невъздържани нападки и негативни оценки срещу органите и процесуалните субекти в наказателния процес / Р 34-2003-I НО ВКС/. Всяко от възраженията на страните е намерило отражение в съдебните протоколи и постановените актове на РС без да прозира пристрастие и необективност. Процесуалните гаранции, даващи възможност на субектите на правото на защита да го осъществят ефективно и пълноценно са били спазени.

Настоящият съд не констатира основания за отвод на първия съд, който да го прави незаконен, нито пороци в доказателствената му дейност, които да налагат преповтаряне на цялото или на част от съдебното следствие, отново с оглед разпоредбата на чл.320 ал.2 и чл.335 ал.3 от НПК и сочената по-горе съдебна практика /Р 37-2022-I НО ВКС/, за да компенсира сам допуснатите от първия съд нарушения.

Относно наказанията: Районният съд е определил наказанията на подсъдимите при условията на чл.54 от НК, като е разграничил смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства индивидуално за всеки извършител. Стигнал е до извода, че за всеки от тях наказанията следва да са ориентирани под средния размер и към минималния за В. и П., а за В. и в законовия минимум от три години. Защитил е тезата си, споделима и от въззивния съд, че деянията се отличават със завишена степен на обществена опасност, тъй като се характеризират с упоритост и безпардонност, в различна комбинативност, насочени към уязвими в социален и материален план лица, за които са настъпили тежки последици, освен от финансово, но и от емоционално естество, първият от които и с фатален край. Така, правилно за първото престъпление с пострадалия К. на подсъдимия В. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, макар, че е най-леко наказуемо от останалите. За него е установено и настъпването на по-голяма действителна имотна вреда, макар и неинкриминирана. За продължаваното престъпление, обхващащо три деяния и заради превишаване на минималния размер от 70 минимални работни заплати, за да е налице квалифициращия признак големи размери, законосъобразно му е определено наказание от две години и половина лишаване от свобода и конфискация на ¼ от имуществото му. С тези характеристики е определено и за изтърпяване едно общо най-тежко наказание по реда на чл.23 от НК – лишаване от свобода две години и шест месеца и ¼ конфискация на имуществото му. Цялостната престъпна деятелност на подсъдимия Д. В. е оразмерена на три години, с увеличение от шест месеца по чл.24 от НК.

Участието на подсъдимия П. П. в продължаваното престъпление измама, обхващащо две деяния като помагач и като извършител е индивидуализирана на две години в унисон с факта, че продължаваното престъпление на В. се характеризира с по-голяма мащабност, макар, че и двамата са с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Отдаден е и значителен принос на престъпните схеми като главен двигател за постигане на противоправните резултати на подс.В.. Правилно е зачетено задържането на П., което се равнява на три месеца в периода 18.11.2019г.- 18.02.2020г. /л.536, 550, 567 том 2, ВЧНД №255/2020г. том 3 съд.пр./.

На следващо място, за подсъдимия П. В., наказанието лишаване от свобода е наложено в законовия минимум, тъй като то е извършено в условията на опасен рецидив и този подсъдим не е получил завишение над минималните размери, както е процедирал първият съд с първите двама подсъдими. Тук следва да се посочи, че при престъпления, извършени в съучастие винаги се държи сметка за общия престъпен резултат и приноса за това на всеки подсъдим, като паралел при индивидуализация на наказателната им отговорност следва да се прави, защото престъпният резултат е постигнат общо. Тук в допълнение към първостепенния съд, следва да се посочи, че за да се стигне до измамливата схема с постр.Ш. подс.В. има значителен каузален принос чрез набавянето на неистинското пълномощно без надлежната воля на свид.Л. Д.. Неоснователно е искането на адв.П. за определяне наказанието на В. при условията на чл.55 от НК. Липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, отсъства дори и само едно изключително такова, за да се направи констатацията, че и най-лекото наказание /3 г. лишаване от свобода/ ще се окаже несъразмерно тежко на стореното от този подсъдим и неговата личност. Към момента на извършване на престъплението подс.В. е бил с утежнено съдебно минало, след търпени ефективни наказания лишаване от свобода и въпреки това е извършил процесната измама – с отчетлива синхронност с другия съучастник. Поради това, наложеното му наказание от три години при първоначален строг режим се явява справедливо. То обхваща и констатацията на първия съд, че В. признава вината си и в някаква степен е съдействал за изясняване на обективната истина. Правилно е приспаднато задържането му в хода на цялото наказателно производство /задържането му пред ВелРС и пред първоинстанционния по ЗЕЕЗА/, което понастоящем възлиза на около 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, съгласно приобщените по делото на РС справки на л.1112, л.1116 и сл. от том 3; л.1871, л.1874 и сл.от том 5.

Наказанията са актуални и понастоящем с оглед завишената степен на обществена опасност на стореното, макар, че са били наложени в горните комбинации още с първото им осъждане от Велинградския районен съд. Освен това е налице адекватно съотношение за всеки деец спрямо стореното от него и наказанието на другите съпроцесници. Корекцията на едното наказание би повлекло лавинообразна промяна в параметрите на наказанията на останалите подсъдими, за което настоящият съд намира, че липсва причина. Наказанията са законосъобразно определени, при спазване изискванията на чл.54 от НК и чл.57 от НК, при отчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани и с не високата степен на обществена опасност на личността на П. и В., които са с добри характеристични данни, а за В. е отчетено признанието на вината.

Същественото е, че изтеклият дълъг период на наказателното преследване, също е отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство от районния съд, наложило определяне на наказанията към минималните размери и в абсолютния минимум за В. със забележката, че за забавянето на производството е имал принос и той, установен след издирването му посредством ЕЗА. Правилно е приложен чл.24 от НК за подс.Д. В., който е с най-голяма активност при всички доказани престъпни посегателства. По- голямо снизхождение спрямо подсъдимите относно размерите и вида на наказанията ми ще е несъответно на нормата на чл.35 ал.3 от НК, която повелява, че наказанието е съответно на престъплението. Според въззивния съд с наложените наказания на подсъдимите, визирани в атакуваната присъда биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция по чл.36 от НК за П. и В.. Споделя се виждането, че с отлагане на наказанието на П. от 2 години лишаване от свобода с максималния изпитателен срок от 5 години и в минимума от 3 години при първоначален строг режим за рецидивът на В., се покриват критериите за справедливост и към настоящия момент за тези подсъдими. Липсва основание за ревизиране на наказателноправното ангажиране на отговорността им в насока намаляване на наказанието или изпитателния срок, което да се констатира служебно от съда.

Настоящият съд обаче не споделя становището на първостепенният съд относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за подс.Д. В.. Районният съд е приел, че е нужно общото и най-тежко наказание лишаване от свобода, увеличено по чл.24 от НК и равняващо се на три години, подсъдимият да изтърпи ефективно. Тук следва да се посочи, че принципно мотивите на РС, с които е приел необходимост от реална репресия спрямо В. и условна такава спрямо П., са почти идентични. За В. е наблегнал отново на утежняващите деянието обстоятелства, свързани с конкретната деятелност и множеството престъпления, която обаче е намерила място при отмерване на параметрите на наказанията му като вид и размер, довели и до увеличението по чл.24 от НК. За П. е наблегнал на обстоятелството, че е с чисто съдебно минало /важимо и за В./ и че за поправяне и превъзпитание на дееца не се налага да влиза в Затвор. Всъщност първият съд е лишен от възможността да приеме друго, заради изконното задължение да не влошава положението на подсъдимия П. при липса на съответен протест или жалба с такова искане. При това положение адекватността на условното наказание спрямо личността и стореното от П. не се нуждае от по-детайлно обосноваване, но не е така по отношение на другия подсъдим Д. В.. За него от гледна точка на изтеклия период от време, обстоятелствата, релевантни за преценката за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода безспорно са се променили.

Същественият въпрос, който се поставя относно начина на изтърпяване на наказанието е с оглед целите на чл.36 от НК налага ли се подсъдимият да бъде лишен от обществото и изолиран в пенитенциарно заведение и едновременно с това би ли се поправил посредством условно наказание. Настоящият съд намира, че отговорът на този въпрос е положителен и в тази насока за поправянето и превъзпитанието на извършителя не се налага той ефективно да изтърпява наказанието лишаване от свобода, и то след близо 12 години от довършване на продължаваното престъпление, а от извършване на престъплението по чл.209 ал.1 от НК – след близо 14 години. Резонни са доводите на адв.Ч. в тази насока. Вярно е, че в изтеклия дълъг период на настоящия наказателен процес липсват доказателства за други противообществени прояви на подсъдимия, като тегобата на воденото срещу него наказателно преследване също оказва своя превъзпитателен ефект. Тук следва да се уточни, че не може да се вмени единствено на подсъдимите забавата на производството, при положение, че в редица случаи тази голяма продължителност всъщност е била свързана и с упражняване правото им на защита. Не бива да се пренебрегва фактът, че производството е продължило изключително дълго във времето и заради действия на самите правораздавателни органи и само част от тях са например двукратната отмяна на двете предходни първоинстанционни присъди на процесуални основания, забавяне изготвянето на мотивите, залегнало в основата на съображенията на състава от въззивния съд да отмени мярката задържане под стража на подс.В. /ВЧНД №803/2022г. ПдОС/. Съществена роля на наказанието е неговата навременност, застъпвана неотклонно в практиката на ВКС. Забавеното правораздаване и отдалечеността на осъждането спрямо деянието като фактор, третиран от съдилищата като значим при индивидуализацията на наказателната санкция, рефлектира и върху начина за изпълнение на наказанието.

На В. е наложено общо и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на три години. Въззивният съд намира, че с определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване се отложи с максималния изпитателен срок от ПЕТ години, биха се постигнали целите на чл.36 от НК. Този начин на изтърпяване на наказанието понастоящем се явява справедлив с оглед личността на дееца и отдалечеността на стореното спрямо момента на изтърпяване на наказанието. Добрите характеристични данни за подсъдимия В. понастоящем дават основание за предоставянето му на шанс да се поправи и без да бъде въведен в затворническо заведение, защото по данните от делото може да се направи извод, че превъзпитателния процес у него е стартирал, въздържайкисе в този значим период от време от противообществени прояви, като бъдещото му правосъобразното поведение следва да бъде санкционирано с най-продължителния изпитателен срок, а и с приложението на чл.67 ал.3 от НК. Заложените в закона цели за постигане на индивидуалната и на генералната превенция са постижими в случая с условното наказание при тези индивидуализиращи характеристики.

Генералната превенция е осъществима в случая с приложението на чл.66 от НК, доколкото тя се свързва с неизбежността на наказанието от гл.т. на обществената опасност на деянието и угрозата, която би застигнала гражданите, дръзнали да предприемат противоправно поведение в насока на извършеното от осъденото лице. Индивидуалната превенция, която е обусловена и от навременността на наказанието, не предполага изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода от подсъдимия, поради гореизложените съображения, основно свързани и с неговата личност, съдебно минало, възраст, семеен и трудов статус. Ако ефективното наказание е било актуално при предходните осъждания на В. години назад, дори към момента на постановяване на обжалваната присъда преди две години, понастоящем то не е.

Следва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложеното на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода, времето, през което е бил задържан под стража за около 6 месеца в периода от 25.11.2021г. до 12.05.2022г., като един ден задържане се равнява на един ден лишаване от свобода.

Допълнително обаче за поправянето на подс.Д. Г. В. ще следва да се постанови в изпитателния срок изпълнението на една пробационна мярка, а не повече такива, на основание чл.67 ал.3 от НК. Най-подходяща според настоящия съд за подсъдимия, както и с възможности за планиране е тази по чл.42б ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител, която се изпълнява в пробационната служба по настоящ адрес на подсъдимия. Тази мярка подсъдимият ще следва да изпълнява през време на изпитателния срок по утвърден график, съгласно чл.42б ал.2 изр.3 от НК. Включването на тази мярка е продиктувано като гаранция за последващо правосъобразно поведение като част от корекционния процес предвид високата степен на обществена опасност на деянието и утвърждаване на становището на настоящия съд, че условното наказание е достатъчно за превантивно въздействие спрямо подсъдимия В.. А неизпълнението на пробационната мярка в изпитателния срок би провокирала активиране на ефективно изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода.

В тази смисъл се налага изменение на първоинстанционния съдебен акт. Следва да се посочи, че ненужно контролираната съдебна инстанция е постановявала първоначален ОБЩ режим по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за всяко наказание на подсъдимия В., след което ги е групирала по чл.23 ал.1 от НК, постановила е отново реално изтърпяване, след това е приложила чл.24 от НК и отново е посочила в обжалваната присъда, че наказанието следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Всъщност резултатъ е, че общото и увеличено накаание от три години лишаване от свобода слдва да се изтърпи ефективно по този режим. Подходът е неправилен, доколкото съдът решава начина на изтърпяване на наложеното на осъденото лице наказание, което то ще търпи след индивидуализацията му и приложението на чл.23-25 от НК, а не за всяко поотделно, съгласно алгоритъма и последователността на решените въпроси с крайния съдебен акт, регламентиран в чл.301 ал.1 от НПК. В този ред на мисли се налага отмяна на всяко постановено ефективно изтърпяване при първоначален ОБЩ режим по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС на наказанията на подсъдимия Д. Г. В. и ОТЛАГАНЕ на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия Д. Г. В. общо и най-тежко наказание и увеличено по чл.24 от НК в общ размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

В хода на цялото наказателно производство, от досъдебната фаза и при неколкократни съдебни фази, са направени множество разноски, които се дължат от подсъдимите, предвид нормата на чл.189 ал.3 от НПК.

РС Пловдив не се е произнесъл относно разноските по делото, което следва да стори след връщане на делото от въззивната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6 вр. чл.337 ал.1 т.3 и чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд