Решение № 519 от 22.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2357/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. И щ е ц ъ т в първоинстанционното производство „ТЕХНОМАШИН“ ЕООД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 11.07.2025 г., а въззивната жалба е подадена на чрез куриер на 25.07.2025 г. ) обжалва с въззивна жалба вх.№ 91454/29.07.2025 г. изцяло Решение № 3170/23.05.2025 г., постановено по гр.д № 10476/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от него срещу М. Д. Ш. и Д. А. Ш. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че вземането на ответниците към "Ин Прес БГ" АД - заличено, ЕИК: 130521985, възникнало на основание чл.155, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД от настъпила частична законна суброгация в правата на "Централна кооперативна банка" АД по издадения изпълнителен лист от 06.03.2014 г. по гр. дело № 10434/2014 г. по описа на СРС, 35 състав, в размер на 52 689 лева главница, частично до размера от 30 000 лв., предявено и прието в производството по несъстоятелност на "Ин Прес БГ" АД по т.д. № 71/2017 г. на ОС-Враца не съществува, като погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност. Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М. М., с надлежно уредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.11 от първоинстанционното дело. Държавна такса е внесена с вносен документ от 25.07.2025 г., представен по делото с въззивната жалба. Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима. Въззивникът-ищец твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че решаващите изводи на съда са неправилни и противоречат на точния смисъл на закона, включително и на задължителната съдебна практика по прилагане на нормата на чл.739, ал.2 от ТЗ. Развиват се подробни правни съображения във връзка с така релевираното възражение. Моли съда да отмени решението като неправилно и да се уважи исковата претенция, като се присъдят направените от въззивника разноски. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответните по жалбата страни - ответниците М. Д. Ш. и Д. А. Ш. чрез процесуалния им представител адвокат Я. Н. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни приложени на л.л.106 и 107 от първоинстанционното дело. Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора. Счита обжалваното решение за допустимо и правилно. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на ответниците сторените разноски. С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 3170/23.05.2025 г., постановено по гр.д № 10476/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав, се обжалва в неговата цялост. В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, редовно призован, не изпраща представител. В открито съдебно заседание въззиваемите ответници, чрез процесуалния си представител молят съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли жалбата като неоснователна и да осъди въззивника да заплати на въззиваемите сторените във въззивното производство разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от „ТЕХНОМАШИН“ ООД срещу М. Д. Ш. и Д. А. Ш. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че вземането на ответниците към "Ин Прес БГ" АД - заличено, ЕИК: 130521985, възникнало на основание чл.155, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД от настъпила частична законна суброгация в правата на "Централна кооперативна банка" АД по издадения изпълнителен лист от 06.03.2014 г. по гр. дело № 10434/2014 г. по описа на СРС, 35 състав, в размер на 52 689 лева главница, частично до размера от 30 000 лв., предявено и прието в производството по несъстоятелност на "Ин Прес БГ" АД по т.д. № 71/2017 г. на ОС-Враца не съществува, като погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства: В мотивите си първоинстанционният съд изключително прецизно, коректно, в пълнота и хронологична последователност е проследил и изложил фактите и така изложената фактическа обстановка кореспондира напълно със събраните по делото писмени доказателства, поради което въззивният съд препраща към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, по която спор между страните няма. Спорът между страните е правен. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а като краен резултат правилно. Безспорен е правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че по изпълнително дело № 20228990400674 по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ •••, с район на действие Окръжен съд-Враца е започнало принудително изпълнение за парично вземане на ответниците М. Ш. и Д. Ш., като същите са поискали налагане на възбрана, извършване на опис и публична продажба на ПИ с идентификатор 12259.1010.134 по КККР на гр. Враца, който имот е собственост на ищцовото дружество. С така предявеният иск ищецът се стреми да отрече правото на двамата ответници на принудително изпълнение върху собствения му недвижим имот в качеството им на кредитори, провели иск по чл.135 от ЗЗД с твърдението, че вземането им, чието принудително събиране целят, не съществува. Първият спорен въпрос между страните е: пропускането на срока по чл.115, ал.2 ЗС за отбелязване на влязлото в сила на 10.07.2019 г. Решение № 70/06.07.2017 г., т.д. № 124/2016 г. по описа на ОС-Враца, с което е уважен предявения от М. Ш. и Д. Ш. срещу "Ин Прес БГ“ АД и „Тубеал“ ЕООД иск по чл.135 от ЗЗД, довело ли е до изгубване на действието на вписаната на 23.01.2017 г. искова молба и в този смисъл притежава ли ищецът противопоставими на двамата кредитори/взискатели права? Вписването по принцип има оповестително действие. Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, а когато се вписват искови молби - дава гласност на спора по отношение на третите на този спор лица. Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл. 114, б. "б", изр.2 ЗС във връзка с исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД/ вписването има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Т.е. извършеното на 23.01.2017 г. вписване на исковата молба по т.д. № 124/2016 г. по описа на ОС-Враца има оповестително-защитно действие. Не е спорно, че ищецът е придобил на 03.07.2017 г. правата върху процесния недвижим имот, предмет на обявеното за недействително действие, именно в хода на висящия процес по т.д. № 124/2016 г. по описа на ОС-Враца, при вписана на 23.01.2017 г. искова молба, като ищецът е вторият по ред приобретател. Не е спорно, че в шестмесечния срок след датата 10.07.2019 г. постановеното по делото решение не е вписано. Т.е. както ищецът, така и праводателят му „Алутуб“ ЕООД, придобил правата от лицето и ответник по иска по чл.135 ЗЗД („Тубеал“ ЕООД), с което длъжникът „Ин Прес БГ“ АД е договарял, се явяват частни правоприемници на спорното материално преобразуващо право, а като такива са обвързани от силата на пресъдено нещо, а в случая и на конститутивното действие на решението, при условията на чл. 226, ал. 3 ГПК. В случая обаче и предвид неотбелязване на решението по делото в шестмесечния срок, исковата молба губи реда на вписването, губи действието си и отношенията се уреждат като при невписана искова молба. Предвид на горното, налице е изключението на чл.226, ал.3 от ГПК, затова и постановеното съдебно решение не разпростира силата си спрямо ищеца - приобретател. Практиката на ВКС в горния смисъл е константна, така напр. Решение № 61 от 04.07.2013 г. по гр.д. № 703/2012 г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС, Решение № 413 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, Решение № 414 от 29.10.2012 г. по гр.д. № 222/2012 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, в което съставът на ВКС е посочил: „С Решение № 413 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. на І гр.о. е прието в съответствие с нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗС, че ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана не бъде вписано в шестмесечния срок се заличава с обратно действие вписването на исковата молба и решението не е противопоставимо на третите лица. При покъсно вписване, ефекта от него се поражда от момента на вписване на решението. Настоящия състав възприема тази практика изцяло. Без значение е дали съдът ще даде указания за вписване на решението, защото срокът е определен от закона, както и последиците при неспазването му. Те не могат да бъдат дерогирани от факта, че съдът не е дал указания в решението, защото произтичат от закона, а и от липсата на указания не могат да възникнат права за другата страна.“ Т.е, ако решението, с което е уважен иск в случая по чл.135 от ЗЗД не е отбелязано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, то вписването на исковата молба губи действието си, а решението може да бъде противопоставено на трети лица едва след вписването му. По така изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че влязлото в сила на 10.07.2019 г. Решение № 70/06.07.2017 г., т.д. № 124/2016 г. по описа на ОС-Враца и на основание чл.115, ал.2 от ЗС е непротивопоставимо на ищеца. Отделно стои въпроса доколко самият ищец има противопоставими права на двамата ответници, предвид обстоятелството, че същият не е вписал в СВ договора за прехвърляне на търговско предприятие от 03.07.2017 г., с който е придобил и недвижимия имот и който договор на основание чл.16, ал.5 от ТЗ подлежи на вписване в Службата по вписвания. Непротивопоставимостта обаче е само процесуална последица, която не засяга съществуването на вземането - то остава валидно и може да се търси в друг процес или по друг ред. Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че вземането на ответниците от „Ин Прес БГ“ АД, заличено от търговския регистър не е погасено на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, тъй като е налице изключението по чл.739, ал.2, пр.2 от ТЗ, а именно: за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Съображенията за това са следните: По делото страните не спорят, че двамата ответници са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност на „Ин Прес БГ“ АД /н/ и вземанията им са включени в съставения на 11.12.2018 г. от синдика Списък на приетите предявени вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ, одобрен с Определение № 25 от 07.01.2019 г. от съда по несъстоятелността, но тези вземания са останали неудовлетворени, поради отказът на съда по несъстоятелността да разреши продажбата върху процесния недвижим имот. В разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ са уредени две изключения, при които неудовлетвореното вземане в производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния търговец не се погасява - в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. На първо място следва да се посочи, че искът по чл.135 от ЗЗД е част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 от ЗЗД (в този смисъл са и мотивите по т.3 от ТР 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС). И тъй като функцията на правото по чл.135 ЗЗД е да се запази от намаляване длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение, безспорно Павловият иск е вид обезпечение. На второ място въззивният съд изцяло споделя виждането на ВКС, обективирано в Определение № 1045 от 07.04.2026 г. по к.т.д. № 244/2026 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, в което съставът на ВКС е приел, че: „"Трето лице" по смисъла на тази правна норма (на чл.739, ал.2 ТЗ) е и този правен субект, който отговаря само с определена вещ или имуществено право (при реалните обезпечения) за точното изпълнение на вземането, което е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелността. При прехвърлянето на ипотекирания от длъжника имот, вкл. чрез апорт (при внасяне на непарични вноски) в търговско дружество действително учреденото ипотечно право следва недвижимата вещ, предмет на това реално обезпечение (арг. чл. 173, ал. 1 ЗЗД), като ипотекарният кредитор притежава правото на предпочитателно удовлетворяване от цената на ипотекирания имот, независимо в чий патримониум той се намира след учредяването на това вещно обезпечение, като в този случай приобретателят на ипотекирания имот се явява трето лице – арг. чл. 429, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 173, ал. 1 ЗЗД (той отговаря с придобитата недвижима вещ за точното изпълнение на чуждо задължение - на праводателя). Следователно, обезпеченото с ипотека парично притезание може да бъде удовлетворено от цената на ипотекирания имот дори и към момента на публичната продан той да се намира в патримониума на третото лице - приобретател, поради което това вземане, както и ипотечното право, акцесорно по своето правно естество, продължават да съществуват дори и обезпеченото с ипотека парично право да е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност на длъжника - праводател на ипотекирания имот. При установен по делото по несъмнен начин правнорелевантен факт, че преди откриване на производството по несъстоятелност с ипотекирания имот длъжникът е извършил апортна вноска в капитала на капиталово търговско дружество – трето лице по смисъла на чл. 739, ал. 2 ТЗ, прекратяването на производството по несъстоятелността и заличаването на несъстоятелния търговец не обуславя погасяването на неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане, обезпечено от трето лице (приобретател на ипотекирания имот), респ. на акцесорното по своето правно естество ипотечно право.“ При успешно проведен „Павлов иск“, положението е аналогично, тъй к а т о кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице. Тоест проведеното по отношение на търговеца и длъжник на двамата ответници производство несъстоятелност, приключило с неговото заличаване от търговския регистър, не е пречка за точното изпълнение на вземането, което е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелността, тъй като третото лице, в чийто патримониум се намира процесния недвижим имот, предмет на обявеното за недействително действие, отговаря с придобитата недвижима вещ за точното изпълнение на чуждо задължение - на праводателя. С оглед на горното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено като краен резултат. По отговорността на разноски: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски в размер на сумата от 1 500 евро, заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор № 137946 за правна защита и съдействие от 03.04.2026 г. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав